вторник, 28 юли 2009 г.

Краят на историята

Без претенции за собствена непогрешимост, ще се помъча да разглеждам случващото се в наши дни и неговата поразителна прилика с края на историята, описан в Свещеното Писание и затвърден в християнското учение за състоянието на света преди Второто Христово Пришествие.
Преди всичко следва да се уточни, че никой не знае конкретното календарно време, когато това ще се случи. Така че, ние няма да се занимаваме с конкретно време, а само с конкретни събития.
От случващото се в света, особено през последните сто години до ден днешен, може да се видят всички белези на приближаващия се край на този век и на човечеството, такова, каквото ни е познато.
Днешният свят се променя бързо, хората едва догонваме времето, което лети, а ние с всичите ни технически удобства сякаш не успяваме да се вместим в тези 24 часа от денонощието.
Много от съвременните хора са уморени, безразлични един към друг и сякаш ставащото в света не ги интересува, защото по някакъв странен начин са убедени, че то не ги засяга или ако осъзнават, че ги засяга, се чувстват безсилни и отново се отдават на безразличие.
Всичко, което се случва в света с особена интензивност в последните години – природни бедствия, икономически кризи, войни, тероризъм, ограничаване на човешките права под формата на глобално наблюдение и следене, ширещо се беззаконие в най-различни форми, разпадане на семейството, е записано в Св.Писание като белези, предшестващи Второто Пришествие на Създателя на света – Богочовекът, Господ наш Иисус Христос и установяването на Неговото управление в света. Запитан от учениците Си за белезите на края на света и Неговото пришествие, Иисус казва:
„А Иисус им отговори и рече: пазете се да не ви прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. Ще чувате за боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще възстане народ против народ и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове, а всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят и един други ще се предадат и един друг ще се намразят; много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:4-13)
Въпреки, че Господ казва, че не ни е дадено да знаем конкретния календарен ден на Неговото идване: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“ (Мат. 24:36), Той изяснява: „От смокинята вземете подобие; когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие когато видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.“ (Мат. 24:32-33). Следователно, виждайки ставащото в днешния свят, ние разбираме ясно, че Той е близо, при вратата!
Преди Неговото Второ Пришествие, което е очевидно много наближило, обаче предстои да видим кулминацията на греха – крайният плод от дървото за познаване на доброто и злото, от началото на човешкото Богоотстъпничество, когато Адам и Ева престъпиха Божествената заповед, и тази кулминация ще се състои в пълното отричане на човечеството от Бога, неговия Създател, чрез отдаване на поклонението, дължимо на Твореца на творението.
Богоотстъпничеството на човечеството през последния век, довело до високото равнище на апатия сред съвременните хора и невежеството относно пророкуваното в Библията павират пътя на антихриста. Очевидно е, че той ще измами лесно хората, които искат единствено да слушат това, което им е приятно и подхранва себичните им желания. Ние сме свидетели на събития днес, които очевидно установяват новият световен ред на антихрист и които са посрещани от хората най-много с хленчене, но в масовия случай с пълно безразличие. Всичко, което интересува повечето хора днес е пълният им хладилник и спокойствие, не съзнавайки, че са водени към преизподнята като овце на клане. В нашето време призивът на св.ап.Петър „Спасявайте се от тоя опак род“ (Деян.2:40 ) е особено актуален. Как да се спасим от тоя опак, беззаконен род, към който сами принадлежим? Как да се върнем оттам, откъдето сме изпаднали – живота с Бога, нашият Създател? Има само един начин – да се примирим с Него, като повярваме в Благовестието на Христос – Божият и Човешки Син и живеем във вяра и покаяние от греховете си, отказвайки се от беззаконието и вършейки праведни дела.
Божието обещание е, че всеки който повярва в Божия Син и се покае за греховете си, ще получи прошка за тях си и вечен живот, бидейки избавен от опакия род, отиващ към вечна смърт.
„Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.“ (Йоан 3:16-18)
Иисус Христос е Единственият посредник между Бога и хората – Посредникът на Новия завет. Без вяра в Него и покаяние от греховете, без праведни дела, които са знак за покаяние, ни остава безнадеждността и безсмислието на вечната смърт във вечния огън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар