вторник, 17 януари 2012 г.

За абсурда на страха от дявола, сковал мнозина

от Тигър, превод на цитатите от св. Антоний: Тигър
б
лагодарение на религиозни лъжци и манипулатори, претендиращи да бъдат духовни "старци", "водачи", а в някои религиозни среди дори "пророци" и "апостоли", преследващи своите егоистични стремежи за власт и чувство за значимост, като по този начин заробват с хитри манипулации мнозина неопитни и наивни хора. Те ловко изопачават Писанията, манипулирайки наивните си последователи, внушавайки им чувства за безнадеждност, страх и вина.
Дяволът и неговите демони са любим инструментариум на тези мошеници, които възвеличават неговата сила и му приписват достойнства, каквито той не притежава (неогностиците митаристи например, но не само те). Понеже любим метод на псевдо-православните е да изопачават освен Писанията и отците, в деня на св.Антоний Велики реших да публикувам неговите думи относно сатаната и неговата "сила". Впоследствие ще продължа и с писаното от други свети отци по този въпрос.

св. Антоний Велики

Ние не трябва да се страхуваме от демоните или от самия сатана, защото той е лъжец и не изрича и дума истина... и с него са поставени демоните, неговите другари, като змии и скорпиони да бъдат тъпкани под нозете на нас - християните... и нека не се страхуваме от неговите видения, виждайки, че самите те са измамни. Без съмнение те се появяват; но в момент изчезват отново, без да наранят никой от верните... Поради което е неподходящо ние да се боим от тях заради тези неща; защото чрез благодатта на Христос всички техни практики са напразни.

"От началото дяволът е човекоубиец и баща на лъжата" (Йоан 8:44); докато ние, въпреки че това е така, сме живи и прекарваме живота си като му се противим; от което е ясно, че те (демоните) са безсилни. Защото мястото не е пречка за техните заговори, нито те гледат на нас като приятели които да щадят; нито са обичащи доброто, че да бъдат поправени. Но напротив - те са зли и нищо не е повече търсено от тях от това да нараняват тези, които обичат добродетелта и се боят от Бога. Но след като те нямат сила да повлияят нищо, те не правят нищо друго, освен да плашат... Ако имаха сила, те не биха позволили на никой от нас, християните, да живеем... Но след като не могат да направят нищо, те сами причиняват на себе си по-големи рани; защото не могат да изпълнят нито една от техните заплахи. Затова трябва да се счита, че ние не трябва да се страхуваме от тях... Но демоните, които нямат сила, са като актьори на сцената... за което те по-скоро трябва да бъдат презирани като излагащи на показ своята слабост.
(Из "Живота на свети Антоний")