Надя Димитрова
Девицата, чрез която Бог Слово идва в света, ставайки Човек, е предсказана от Бога чрез пророк Исая 8 века преди Рождество Христово:
Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Исая 7:14.
В края на времената Бог чрез девицата Мариам, съедини нашата човешка природа със Своето Божество. Затова Църквата нарича Дева Мария Богородица, утвърждавайки, че роденият от нея е съвършен Бог и съвършен Човек.
Всеки догмат на нашата православна вяра има своята основа неизменно в Свещеното Писание. Така и догмата за това, че Мария е истинска Богородица има своето основание в Св.Писание. В Евангелие от Лука 1:41-43 четем:
Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
Ясно виждаме, че Елисавета чрез Самия Бог Свети Дух нарича Мария майка на Господ. Св. Ефрем Сирин казва: "Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост".
Св. Йоан Дамаскин в "Точно изложение на православната вяра", Глава "За това, как бе заченат Бог Слово и за Божественото Му въплъщение" пише:
"Ангел Господен бе пратен при светата Дева, произхождаща от Давидовото племе (вж. Лук. 1:26). Защото явно е - казва божественият апостол, - че Господ наш възсия от Иуда (Евр. 7:14), от чието коляно никой не бе се приближавал до жертвеника (Евр. 7:13). Благовестейки, ангелът й рекъл: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе (Лук. 1:28). А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: "Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога." (Лук. 1:29, 30). "Защото Той ще спаси народа Си от греховете му" (Мат. 1:21). Оттук името Иисус означава - Спасител. А когато тя недоумявала: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?", ангелът в отговор й казва: "Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий". А Тя му казва: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти." (Лук. 1:34, 35, 38).
Действително,щом светата Дева се съгласила, по думите Господни, възвестени й от ангела, Светият Дух слязъл върху нея, очистил я и й дарил сила както да приеме в себе си Божеството на Словото, така и да роди. Така Синът Божий, ипостасната Премъдрост и Сила на Всевишния Бог, единосъщен на Отца, я осенил като божествено семе и от непорочните й и чисти кърви си образувал начатъка на нашето смесване - плът, оживотворена от мислеща и разумна душа - не чрез оплождане от семе, а творчески, чрез Светия Дух. При това човешкият образ се оформил не чрез постепенни прибавяния, а бил завършен отведнъж. Самото Слово Божие стана ипостас на плътта. Защото Словото Божие се съедини не с такава плът, която преди това вече бе съществувала самостоятелно, а като се всели в утробата на Светата Дева, То възприе в собствената Си ипостас плът от чистите кърви на Приснодевата, оживотворена от мислеща и разумна душа. Като възприе начатъка на човешкото смесване, Самото Слово стана (по този начин) ипостас за плътта. Следователно едновременно (с образуването на) плътта, тя (вече била) плът на Бог Слово и същевременно - одушевена, мислеща и разумна плът. Затова и говорим не за божествен човек, а за въчовечил се Бог. Същият Този, Който по естество е съвършен Бог, стана по естество съвършен човек. Не се измени в естеството Си и не се въплъти призрачно, а неслитно, неизменно и неразделно се съедини ипостасно с приетата от Светата Дева плът, оживотворена от мислеща и разумна душа и получила в Самия Него битието си, без да измени природата на Божеството Си в същността на плътта Си, нито същността на плътта Си - в природата на Божеството Си, и без да образува една сложна природа от Своята Божия природа и от човешката природа, която възприе."
В Глава 12 "За това, че Светата Дева е Богородица, против несторианите" от същото произведение, четем:
"Прославяме Светата Дева като Богородица в собствен и истински смисъл. Защото както Родилият се от Нея е истински Бог, така и Родилата истинския Бог, въплътил се от Нея, е истинска Богородица. Казваме, че Бог се е родил от Нея не в смисъл, че Божеството на Словото е получило начало от Нея, а в смисъл, че Самото Божие Слово, родено от Отца извън времето, безначално и вечно пребиваващо с Отца и Духа, в последните дни (Евр. 1:2) заради нашето спасение се всели в утробата на Светата Дева и се въплъти и роди от Нея, без да се измени.
Защото Светата Дева роди не обикновен човек, а истински Бог, не просто Бог, а въплътен Бог, не донесъл тялото Си от небето и преминал през Нея като през канал, а възприел от Нея единосъщна с нас плът и я приел в Своята собствена ипостас. Защото, ако тялото бе пренесено от небето, а не бе взето от природа, еднаква с нашата, то каква нужда би имало от въплъщение? Въчовечаването на Бог Слово стана, за да може съгрешилата, паднала и покварена природа да победи съблазнилия я тиранин и така да се освободи от тлението, както казва божественият апостол: Понеже както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека (1Кор. 15:21). Ако първото е вярно, то вярно е и второто.
И ако (апостолът) казва: Първият Адам е от земя, земен; вторият Адам е Господ от небето (1Кор. 15:47), то той не твърди, че тялото е от небето, а само обяснява, че Той не е обикновен човек, защото ето, апостолът Го нарекъл и Адам, и Господ, обозначавайки едновременно и едното, и другото. Защото Адам означава: произлязъл от земя. А произлязъл от земя ясно означава природата на човека, образувана от прах. А с думата Господ се посочва божествената същност.
Апостолът казва още: "Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена (Гал. 4:4). Не казал: "чрез жена", а: от жена. С това божественият апостол посочил, че именно Единородният Син Божий и Бог е Този, Който произлязъл от Девата като човек, и че именно Роденият от Девата е Син Божий и Бог. А се е родил по телесен начин, тъй като станал човек не като се вселил в предварително създаден човек, сякаш в пророк, а като Сам същностно и истински станал човек, тоест като дал в Своята Ипостас битие на плът, одушевена от словесна и разумна душа, и Сам станал за нея ипостас. Защото това означава изразът Който се роди от жена. А и как Самото Слово Божие би се озовало под закона, ако не бе станало единосъщен на нас човек?
Оттук справедливо и истинно наричаме Света Мария Богородица, защото това име съдържа цялото тайнство на домостроителството. Защото, щом като родилата е Богородица, значи Роденият от Нея е непременно Бог, но и непременно човек. Защото как от жена би могъл да се роди Бог, съществуващ преди вековете, ако не бе станал човек? И щом като именно Роденият от жена е Бог, значи очевидно един и същ е и Роденият от Бог Отец по божествена и безначална същност, и Роденият в последните времена от Девата по тази същност, която е получила начало и е подвластна на времето, тоест по (човешка) природа. И това обозначава едната Ипостас и двете природи, и двете раждания на нашия Господ Иисус Христос.
Самата Божия Майка свръхестествено послужи за това, Създателят да стане твар и Бог и Творецът на всичко да се въплъти, обожествявайки възприетата човешка природа, при което, в същото време, съединението запазва съединените природи такива, каквито са влезли в съединението - имам предвид не само Божествената, но и човешката природа на Христа; и онова, което ни превъзхожда, и онова, което е еднакво с нас.
Защото не стана така, че (човешката природа), която преди това бе еднаква с нашата, впоследствие да стане нещо повече от нас, а винаги - от първия момент на съществуването - съществуваха и едната, и другата, и затова още от момента на зачеването човешката природа получи битие в Самото Слово."
---
Падналата в тление и смърт поради греха човешка природа получава своето изкупление, изцеление и спасение чрез въплъщаването на Бог Слово. Още от момента на зачеването с получаването на битие в Самото Слово, човешката природа получава своето освещение и началото на своето изкупление. Това не би могло да се случи без света Дева Мария.
Двете естества в едното лице на нашия Господ Иисус Христос е Догматът 4 Вселенски събор:
"Следвайки светите отци, всички единогласно поучаваме да бъде изповядван единият и същи Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по божество и съвършен по човечество, наистина Бог и наистина човек, - същият от (разумна) душа и тяло, - единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество, - във всичко нам подобен, освен в греха - роден предвечно от Отца по божество, а в последните дни същият - заради нас и нашето спасение - (роден) от Мария Дева Богородица по човечество, - единият и същ Христос, Син, Господ, Единороден, в две естества неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно познаван (тъй че със съединението никак не се разтуря единството на двете естества, но - нещо повече - запазва се свойството на всяко едно естество и се съединяват в едно лице и една ипостас), - не на две лица разсичан или разделян, но единият и същ Син и Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо време пророците за Него (учеха), както Сам Господ Иисус Христос ни научи и както ни предаде Символът на нашите отци."
За вечното девство на пресвета Богородица
До тук разгледахме ролята на Пресвета Дева Мария в човешкото изкупление, защото именно чрез нея Бог Слово възприе човешко естество и така съедини завинаги човешката природа със Самия Себе Си. Ако това само бъде разбрано, цялата перспектива на това как гледаме на човеците се променя!
Св. Йоан Дамаскин в "Точно изложение на православната вяра", глава "За това, че светата Дева е Богородица, против несторианите" пише:
"Защото Самото Слово стана плът, бидейки носено в утробата от Девица, (а от Нея излезе) Бог заедно с възприетата човешка природа, тъй като и тя бе обожествена от Словото, едновременно с получаването на битие, така че едновременно се случиха три събития: възприемане, битие, обожествяване на човешката природа от Словото." Ето това означават пророческите думи на Исая: "Ето Девицата ще зачене и ще роди син и ще Му нарекат името Емануил - с нас е Бог".
Нека се спра малко по-подробно на това, че Мария не е обикновена жена, че не всяка жена е могла да стане Богородица, а също и че тя е останала завинаги девица.
Чрез Дева Мария са се изпълнили пророчествата за идването на Спасителя на света. За такава мисия е била необходима съвършено чиста личност и в душа и в тяло от избран праведен род.
Според благия Си промисъл да спаси цялото човечество, Бог е избрал и отделил за Себе Си народ от един от потомците на Авраам - Исаак - народа на Израил. От този народ по плът се ражда Спасителя на света - Господ Иисус Христос. За Негова майка по Божие предзнание е избрана най-чистата в душа и непорочна в тяло девица - благословената Мариам.
За произхода и вечното девство на св. Богородица пише св. Йоан Дамаскин в "Точно изложение на православната вяра", глава "За родословието на Господ и за св.Богородица":
"Предопределена от предвечния и предзнаещ Божи съвет, представена и предвъзвестена в различни образи и думи на пророци от Светия Дух, в предопределеното време тя израсна от Давидовия корен, съгласно дадените на Давид обещания. Защото е казано: Кле се Господ Давиду в истината и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти (Пс. 131:11). И още: Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида? Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата (Пс. 88:36-38). И Исаия (казва): Ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен (Ис. 11:1). Светите евангелисти Матей и Лука ясно показаха, че Иосиф произхожда от Давидовото племе; но Матей извежда произхода на Иосиф от Давид през Соломон, а Лука - през Натан. И двамата обаче мълчат за родословието на Светата Дева.
Трябва да се знае, че нито при евреите, нито в божественото Писание, съществувал обичай да се води родословие на жените; но имало закон, забраняващ на мъжете от едно коляно да си вземат съпруги от друго коляно (Числ. 36:7). И Иосиф, произхождайки от Давидовото коляно и бидейки праведен (божественото Евангелие свидетелства за това в негова похвала - вж. Мат. 1:19), не би се сгодил противозаконно за Светата Дева, ако Тя не произхождаше от същото коляно. Затова (за евангелистите) било достатъчно да посочат произхода (само) на Иосиф.
Трябва да се знае още, че съществувал закон, според който, ако един мъж умре бездетен, брат му трябва да се ожени за жената на починалия и да възстанови семето на брат си (вж. Втор. 25:5, 6). Затова децата, които се раждали, по природа принадлежали, разбира се, на втория, тоест на биологичния си баща, а по закон - на починалия.
И така, Левий, който се родил от клонката на Давидовия син Натан, родил Мелхий и Пантир. Пантир родил син, наречен Варпантир. Този Варпантир родил Иоаким; Иоаким родил Света Богородица (Лук. 3:24). А от Матан, който произлязъл от клонката на Давидовия син Соломон, имал жена, от която родил Иаков. След като Матан починал, Мелхий от племето на Натан, син на Левий и брат на Пантир, се оженил за жената на Матан, майката на Иаков, и родил от нея Илий. И така, Иаков и Илий се оказали братя, които имали една и съща майка: Иаков - от племето на Соломон, и Илий - от племето на Натан. Илий, който произхождал от Натановото племе, починал бездетен; брат му Иаков, който произхождал от племето на Соломон, се оженил за жена му и възстановил семето на брат си и родил Исид. И така, Иосиф по плът е син на Иаков от Соломоновия род, а по закон - син на Илий от Натановия род.
Иоаким се оженил за светата и достохвална Анна. Но както древната Анна, която била безплодна, след молитва и обет родила Самуил (вж. 1Царств.1 гл.), така и тази след молитва и обет получава от Бога Богородица, така че тя и в това да не отстъпва по нищо на никоя от славните жени. И така, благодатта (защото това означава в превод името Анна) ражда Господарката (защото това означава името Мария, понеже, като стана Майка на Твореца, Тя наистина стана Господарка на всички твари). Тя се ражда в дома на Иоаким, който се намирал до Овчи порти, и била заведена в храма. После, засадена в Божия дом и наторена от Духа като плодовита маслина (Пс. 51:10 - слав.). Тя стана жилище на всяка добродетел, като отстрани ума си от всяка житейска и плътска похот и по този начин запази душата и тялото си девствени, както и прилягаше на Тази, Която щеше да приеме в утробата Си Бога; тъй като Той, бидейки Свят, почива в светиите. Така Богородица се издига до святост и става свят и удивителен храм, достоен за Всевишния Бог".
---
Св.Августин в своята Проповед против езическите празници на 1-ви януари също посочва, че св. Дева произхожда от Давидовия род:
"Апостол Петър казва за Църквата, която е тялото Христово: "Вие сте род избран, царствено свещенство" /1 Петр.2:9/. По онова време само един свещеник е можело да бъде помазан, сега всички християни се помазват. Помазван е бил царят и свещеникът, а останалите не са били помазвани. И двамата - цар и свещеник, се представляват от Господа не фигуративно, а в действителност. Затова за Самия Господ апостолът е казал: роден по плът от Давидово семе /Рим.1:3/, ето това е, значи царския Му род. И тъй казва се, че Христос чрез майка Си Мария е от семето Давидово, защото тя е от Давидовия род /срв. Лука 1:32/. В Евангелието е казано, че първосвещеникът Захарий имал за съпруга Елисавета от коляното на Аарон. Следователно е от жречески род защото такъв е бил целият Левиев род. Според Евангелието на Мария било речено от ангела: "твоята сродница Елисавета" /Лука 1:36/, значи ако една от дъщерите на свещеника Аарон е била сродница на Мария, то няма съмнение, че Дева Мария произхожда не само от царски, но и от жречески род. Затова у Господа в човешката природа, която е приел, има две жилки: царска и жреческа. Следователно затова символично са се помазвали и двамата - цар и свещеник, в знак, че те са съчетани в нашия Глава, чието тяло, знае се, сме ние, т.е. Църквата."
---
Почитането на майката на Господа именно като Богородица е неразделна част от православната изповед за Христос като Божи и Човешки Син. Мария остава и след раждането на Сина Си девица, тя никога не е имала съпружески живот с Йосиф. Споменатите в Евангелието като "братя и сестри" на Иисус са деца от първия брак на Йосиф.
За пречудния Божий промисъл и величието на Боговъплъщението чрез св. Богородица, ще цитирам отново св. Йоан Дамаскин от вече посочената негова творба:
"Тъй като врагът на нашето спасение наблюдаваше девиците заради пророчеството на Исаия: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Ис. 7:14), което ще рече: с нас е Бог (Мат. 1:23), то, за да може Този, Който улавя мъдрите в лукавството им (Иов. 5:13 - слав; 1Кор. 3:19 - слав.), да улови този, който винаги се хвали с мъдростта си, Девицата бе сгодена от свещениците за Иосиф като нов свитък, даден на онзи, който знае да чете книга (Ис. 29:11). Този годеж бе охрана за Девицата и заблуди наблюдаващия девиците.
Когато се изпълни времето (Гал. 4:4), при нея бе пратен ангел Господен с благовестие за зачеването на Господ. Така Тя зачена Сина Божий, ипостасната Сила на Отца, не от похот плътска, нито от похот мъжка (Иоан. 1:13), тоест не чрез съвкупление и не от семе, а по благоволение на Отца и със съдействието на Светия Дух. Тя послужи за това - Творецът да стане твар и Създателят - създание и Синът Божий и Бог да се въплъти и въчовечи от пречистата й и непорочна плът и кърви, изплащайки с това прамайчиния дълг. Защото, както онази бе образувана от Адам без съвкупление, така и тази произведе новия Адам, роден в съответствие с природния закон за износването на плода в утробата и (същевременно) със свръхестествено раждане. Защото без баща от жена се ражда Този, Който се роди от Отца без майка; това, че Той се ражда от жена, е в съответствие с природния закон, а това, че се ражда без баща, превъзхожда естествените закони на раждането; това, че се ражда в обичайното време - след като минат девет месеца, в началото на десетия - е в съответствие със закона за износването на плода в утробата, а това, че е безболезнено, превъзхожда закона на раждането. Защото то (раждането) не бе предшествано от удоволствие и затова не бе съпроводено с болки, съгласно думите на пророка: Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките й, роди син (Ис. 66:7).
И Господ както след зачеването Си запази заченалата (Го) девица, така и след раждането запази девствеността й ненакърнена, след като само Той мина през нея и я запази затворена (Иез. 44:2). Зачеването се извърши чрез слуха, а раждането - по обичайния за раждащите се начин, макар някои да фантазират, че Той бил роден уж през хълбока на Богородица. Защото за Него не бе невъзможно и да мине през врата, без да повреди печатите й. И така, Приснодевата и след раждането си остава Дева, която до смъртта си не е познала мъж. Защото, макар да е написано: И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син (Мат. 1:25), трябва да се знае, че първороден син е този, който е роден пръв, дори и да е единороден . Защото думата първороден означава този, който се е родил пръв, но не посочва, че непременно са се родили и други. А думата докле (докато) показва предварително определен срок от време, но не изключва и това, което ще се случи и след него. Защото Господ казва: Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20), не в смисъл, че възнамерява да се раздели (с нас) след свършека на света; защото божественият апостол казва: и така винаги с Господа ще бъдем (1Сол. 4:17), тоест след всеобщото възкресение."
---
Св. Августин в Проповед за Рождество Христово се спира на вечното девство на пресвета Богородица:
"Мария е била девица преди зачатието и е останала девица и след раждането. Не дай Боже Истината да загуби непокътнатостта си в тази земя, т.е. в плътта, в която се е зародила. Наистина след възкресението Си Иисус, когато учениците Го помислиха за дух, а не за тяло от плът и кръв, казва: попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. /Лука 24:39/. И въпреки плътността на младежкото Си тяло, Той се яви на един от учениците Си, без да отвори широко вратите. Защо Той, Който е могъл като голям човек да влезе през заключени врати, да не може като малък да мине през тялото на майка си, запазвайки го непокънтнато?"
---
В заключение ще посоча, че Третият Вселенски Събор е осъдил ереста на Несторий и потвърдил православното учение за това, че в Господ Иисус Христос трябва да изповядваме Едно Лице (Ипостас) и две естества - Божествено и Човеческо, а Пречистата Божия Майка да възхваляваме като Приснодева (винаги Дева) и истинска Богородица.
Изповядването, че Мария е именно Богородица е и изповед, че роденият от нея е самия Син Божий, станал и Син Човешки за нашето спасение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар