Показват се публикациите с етикет нови апостоли харизматично движение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет нови апостоли харизматично движение. Показване на всички публикации

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Евангелие на размяната

Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призовал чрез благодатта Христова към друго благовестие...” Послание на св.ап.Павел към галатяните, 1:6

От втората половина на ХХ век набира скорост т.н. харизматично движение. То привлича съвременния човек с модерна форма на Богослужение, привлекателни доктрини и вълнуваща сетивата проповед. Вярата е представена примамлива, като витрина на лъскав магазин, а Божиите дарове – достъпни срещу изпълняване на определени принципи, също както бутилката кока-кола от машина е достъпна срещу няколко дребни монети. Като съвременни модерни хора ние сме свикнали да получаваме всичко бързо и лесно. С едно натискане на бутон ние чистим, перем, готвим, пием, ядем и получаваме информация. Бързият и лесен достъп до всичко в нашия свят сам по себе си не може да бъде охарактеризирано с някаква морална оценка - добро или лошо, но то до голяма степен е формирало нашия манталитет. Този манталитет се е превърнал в благодатна почва за благовестието на размяната или казано по-просто "розовото евангелие на харизматиците" - евангелието което прави Бог слуга на нашите човешки желания. Казано просто: според розовото евангелие на харизматиците Господ Иисус Христос на кръста стана всичко, което сме ние, за да можем ние да станем всичко, което е Той и то тук и сега!
Какво прави харизматизма опасен? Въпреки че прилича на християнство, той се отклонява от християнството в ключовите доктрини на християнската вяра. Ще се постараем да разгледаме тези отклонения, както и последствията до които те водят. Харизматизмът е опасен най-вече с това, че изопачавайки Светите Писания, изопачава самата вяра в Спасителя, подменяйки го с друг Иисус, който не може да спасява.

Изкуплението според харизматиците

В Светите Писания е засвидетелстван Божият план за спасение на грешното човечество чрез смъртта на кръста на Агнеца Божий – въпътеното Слово Божие, Иисус Христос. В старозаветните времена Бог изисквал от израелския народ като умилостивна жертва за греховете на хората да бъде принасяно невинно агне, без никакъв недостатък. По този начин, наказанието за човешките грехове било понасяно от невинното животно.

Тези жертви в старозаветно време са и преобраз на истинската и вечна Жертва на Божият Агнец, Който понесе греха на целия свят. Както и свидетелства Неговия апостол, че вярващите в Иисус Христос сме изкупени с „драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос.” (1 Петр.1:19) Бихме могли да привеждаме още много библейски пасажи в този смисъл, защото това е самото сърце на християнството – Боговъплъщението и изкуплението на греховете на човешкия род чрез пречистата кръв Господна, пролята за негово изкупление.

А благовестието на размяната гласи: „Иисус бе направен грях с нашата греховност, за да станем ние праведни с Неговата праведност”1 Човек би помислил, че е станала грешка в превода! Но това е, в което харизматиците непоколебимо вярват и учат. Мнението на Улф Екман, лидер на “Слово на Живот Интернешънъл” по въпроса е: “Той беше направен грешен, за да можем да бъдем оправдани и чрез Неговите рани ние сме изцерени.”2

Ето как е описано спасителното дело на Христос в библейски урок на Българска Божия Църква: “Словото говори, че сам Той бе направен грешен или грях за нас” (1 Кор. 5:21).3

Това е начин, по който Христовото Благовестие, което е Божия сила за спасение на вярващите лукаво е подменено чрез изопачаване в самата негова същност: непорочния и чист Божий Агнец – Иисус Христос, пролял кръвта Си на кръста и така изкупил вярващите, се подменя с Иисус, който е направен грешен и грях.

Един осквернен с грях Иисус не може да спасява!

Това богохулно подменяне е в пълен разрез с Православния догмат за изкуплението, който на базата на апостолското учение гласи: “Страданията и смъртта на Иисус Христос, Който бе не само безгрешен човек, но и Син Божи, имат безкрайна цена пред Божието правосъдие и надминават всяка отговорност, която лежеше върху човеците за техния първороден грях. Защото Спасителят преизобилно удовлетвори Божието правосъдие за човешките грехове през всичките времена и напълно примири нас, хората, с Бога.”4
Но подмяната не завършва с богохулството, че Иисус бил направен грях на кръста. Според най-новото развитие в харизматични учения, Той умрял духовно и отишъл в ада, където бил измъчван от сатана и където се новородил!

Кенет Хегин, основоположник на т.н. “движение на вярата” твърди, че пролятата кръв на Христос на кръста не очиства греховете на хората, а духовната Му смърт ги очиствала, чрез Неговото новораждане: “Физическата смърт не би могла да премахне нашите грехове. Той вкуси смърт за всеки човек – духовна смърт. Иисус е първата личност, която е новородена. Защо Неговия дух трябваше да се новороди? Защото той беше отчужден от Бога.”5 Хегин обяснява “духовната смърт” на Иисус с приемане от Него на сатанинската природа: “духовната смърт също означава да имаш сатанинска природа.”6

Кенет Копланд, друг известен лидер в харизматичното движение твърди: “Иисус взе нашия грях върху Себе Си и понесе наказанието за него – което беше духовна смърт. Виждал съм книги, написани срещу мен за това, че съм казвал, че Иисус е умрял духовно, но в същност не аз го казвам, а Библията. Иисус зае нашето място. Ако не бе преживял духовна смърт, тогава ние никога нямаше да сме съживени духовно. Но Той премина през това! На кръста Иисус бе отделен от Божията слава. Той позволи да бъде направен грях за нас, и стана покорен до смърт. Той достигна до дъното на ада и пострада така, сякаш беше Единственият, който е извършил грях.»7

Слизането в ада след физическата кръстна смърт на нашия Господ и какво е правил Той там е много добре обяснено в Православния догмат на изкуплението, основан върху 1 Петр. 18-20: «Спасителят след смъртта Си, преди още да възкръсне, слезе в ада - в обществото на отхвърлените от Бога души, проповядва им и всички, които повярваха в Него, въведе със Себе Си в рая.“8

Харизматиците за своя собствена погибел изопачават и това. Фредерик Прайс обобщава виждането им за слизането на Господа в ада така: “Мислите ли, че наказанието за нашия грях беше в смъртта на кръста? Ако случаят беше такъв, двамата разбойници биха платили цената за теб. Не, наказанието беше отиване в самия ад и прекарване на време там, отделен от Бога… Сатана и всички демони от ада мислеха, че те са го пленили, те хвърлиха мрежа върху Иисус и Го влачиха долу в самата яма на ада за да понесе нашата присъда.9  Джан Крауч достига дори по-далеч в ереста и отстъплението, като учи следното: “Защото Той стана “импрегниран с грях” и стана самата същност на греха. На кръста Той беше отхвърлен от Божието присъствие като гадно нещо. Той и грехът станаха синоними. Не беше достатъчно за Христос да пожертва само Своя физически живот на кръста. Неговия чист човешки дух трябваше да “слезе” в ада… Неговият дух не само слезе в ада, но в най-долния ад… Отец го предаде не само на агония и смърт на Голгота, но на сатанински мъчения в Неговия чист дух като част от “справедливия десерт” на греха на цялата раса. Докато Христос беше отъждествен с греха, сатана и ордите на ада властваха над Него както върху всеки загубен грешник. По време на тази изглеждаща безкрайност в долната геена на смъртта, сатана правеше с Него каквото желае и целият ад беше на карнавал.10

С горното изложение само започваме да разглеждаме гибелните ереси на така нареченото харизматично движение. Защо са ереси и защо са гибелни? Ереси - защото лукаво подменят самия фундамент на християнската вяра, а именно, че само пречистия Божий Син, Който е и Сам Бог можеше да изкупи падналото човечество от греха. Той беше чист и свят когато дойде в този свят, беше свят и чист, умирайки на кръста, където ни изкупи поемайки наказанието за нашите грехове, такъв беше когато възкръсна, такъв е и днес и вовеки веков. Новият Завет категорично говори, че сме изкупени чрез пролятата кръв на голготския кръст. Отричането на факта на изкуплението чрез кръвта на пресвятия Божий Агнец, Самото Слово Божие, е отричане от самата същност на християнската вяра.

Те са гибелни, защото вярването, че Христос е станал грешник, и даже нещо повече - приел бил демонична природа и страдал в ада, води до гибел на душата, която е приела да вярва така. За проповедниците на такива гибелни лъжеучения се изпълняват думите на апостола:
“Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? (Евр.10:28)


1. Принс, Д. „Благословение или проклятие”, Балканпрес, С., 1993, с.170
2. Екман, У. “Вяра, която побеждава света”, “Слово на живот Интернационал”, С., 1990, с.102
3. http://bgbible.com/library/docs/Decl/De ... n%2003.doc
4. http://www.pravoslavieto.com/books/isti ... enieto.htm
5. "The Name Of Jesus", Kenneth E. Hagin, pp. 29-30.
6. Пак там, с. 31
7. http://www.gracebg.org/spisanie/blagoda ... oslovo.doc
8. http://www.pravoslavieto.com/books/isti ... enieto.htm
9. "Ever Increasing Faith Message", June 1980 Audio
10. Destined For The Throne", Paul E. Billheimer, Sped., pp. 83-84

петък, 7 август 2009 г.

Новите апостоли

Как бих желал да имах информацията, споделена тук, когато преди почти 25 години бях тормозен от странни чувства за харизматичните църкви, докато посещавах някои от тях. Ревността и вярата на харизматиците изглеждаха чудесни и дори страхотни, но лидерството им беше това, което започна да ме кара да се дърпам назад и да задавам въпроси. Те не изглеждаха искрени. Чувствах, че правят шоу. Те се целят в успеха, вместо да се стремят към близост с пасомите си. По това време ми беше много трудно да напипам корена на проблема, но сега вече всичко е ясно. Те са затънали в довеждането на фалшиво съживление, което просто няма да се случи. Те губят времето на всеки и водят хората в още по-големи духовни опасности. Тези харизматици, които са били най-разочаровани от факта, че обещаното харизматично съживление никога не се случва по график, започват да се чувстват виновни за хладкост пред Бога… така че решението, според тях, е в правенето на по-големи духовни “салта” за Бога. Но това “решение” доведе някои от тях в областта на абсурда. Може би сте чули за т.нар. “благословение от Торонто” например, където темпераментни поклонници в името на Светия Дух реват като лъвове, лаят като кучета, клатят се, въртят се или се търкалят френетично по пода.

Събранието в Торонто, където тези неща стават и другите подобни събрания от Вайнярд, се основават на теологията на “Последния дъжд” – идеята, че “дъждът” на Духа е заповядан от Бога ПРЕДИ връщането на Христос. Поради факта, че “Последен дъжд” първоначално е въведен от култа на Дръмонд-Ървинг (Католическа Апостолска Църква), ние наистина трябва внимателно да изследваме дали идеята не е всъщност заговор на илюминатите, трансфериран в харизматичното движение. Проблемът с дефинирането на църковната история като Милениум е, че тази история досега далеч не съвпада с утопичния образ, обещан от Библията, нито досега Израел е установен като бижу сред всички нации. Но в пост-милиниелизма на “Последен дъжд” само за една част от църковната ера, близо до края на века, се предсказва, че ще стане прославена. Не еднакво, но все пак способно да играе в ръцете на илюминатите-милиниелисти, пре-милениалния лагер на “Последен дъжд” се придържа към блестящата епоха на Съживлението, точно преди нечестивото управление на антихриста. Предполага се, че илюминатите могат да се опитат да представят нечестивия период на антихриста като обещаното съживление от Бога чрез мнозинството от отстъпнически/либерални християни, които могат да бъдат убедени да подкрепят антихрист и/или лъжепророка.

Днес има голям натиск да бъдем накарани да повярваме, че буквалното грабване в облаците е небиблейско учение и аз подозирам, че този натиск идва потайно до нас от илюминатите/свободните масони. Вместо смъртното да стане безсмъртно, благодарение на грабването при Пришествието на Христос, “пророците” от “Последен дъжд” претеднират, че Божиите хора ще бъдат трансформирани докато живеят на земята, постепенно приемайки могъщи, удивителни тела, за да направят възможно съживлението и обръщането на света. Пол Каин от пророците от Канзас сити очаква скоро да ходим през стени и т.н., преди грабването! Това е доктрина на “Изявените Божии синове”, напоследък популяризирана не само от тази група от непостоянни пророци, но и от няколко теле-евангелизатори – мошеници. Прокарва се идеята, че ние следва да достигнем състояние на духовно обожествяване сега. Християните, които не са съгласни и не се съобразяват с това са обвинявани, че стоят срещу Светия Дух и, разбирасе, че са антихрист!

Знаете ли, че „Изявени синове“ е фраза, намираща се в розенкройцерството? Изучавайки духовността на розенкройцерството, откриваме, че те практикуват духовна алхимия. Алхимията първоначално била опит на розенкройцерите да превърнат обикновени метали в злато (забележете, че напоследък харизматичните лидери от „Последен дъжд“ започват да претендират, че сребърни зъбни пломби били превърнати в златни!!!). Когато химичният процес е доказан, че е невъзможен, за да спасят репутацията си, розенкройцерите казали, че истинската алхимия била „химически процес“ на душата, в който се извършва трансформация от обикновено състояние в „чисто злато“, докато вътрешното естество достигне богоподобно състояние. Харизматиците от „Късен дъжд“ учат абсолютно същото! Но Библията учи, че ние няма да бъдеме променени така до грабването в облаците (виж 1 Кор. 15). А апостол Йоан казва:

„Възлюбени, сега сме деца на Бога, а какво ще бъдем още не е изявено. Ние знаем, че когато (Иисус) се изяви, ние ще станем като Него. И всеки, имащ тази надежда, изчиства себе си...“ (1 Йоан 3:2-3).

Има голяма разлика между това, да изчистваме себе си от светските норми, докато чакаме търпеливо Иисус да ни преобрази внезапно при Неговата поява, и това, бавно да се превръщаме в малки богове, докато трансформираме света към Христос отделно от Неговото явяване.

Реалността е, че демоните действат в групите от „Последен дъжд“, преправяйки действията си, сякаш са от Светия Дух. Тези, които са оставили правия път на Христа – отстъпниците – са медиумите, чрез които демоните действат, давайки вид, че съживлението на Изявените синове е в ход. Междувременно, демоните се опитват да омърсят, объркат и измамят избраните. Сред „великите евангелизатори“, чрез които се извършва тази ужасна работа е Уилиям Бранхам (средата на 20 век). Изключително богатият Морис Серуло е друг пример, от все още живите.

Забележително е, че и чудотворецът Бранхам и, половин век по-рано, „бащата на изцерителното съживление в Америка“ Джон Доуи, приемат титлата „Илия“ за себе си. Доуи претендирал, както всеки типичен култ от това време, че неговото движение било реставрация на Апостолите, от които той бил първият в модерните времена. Бранхам отишъл по-далеч и провъзгласил себе си за ангел от книгата Откровение!

Определено, култистите не заемат второ място след останалите хора. Докато Едуард Ървинг бил въвлечен в основаването на култа на 12-те апостоли, Доуи очевидно го отхвърлял като истинско Божие движение, когато той установил свое собствено апостолство, със себе си на първо място. Точно по същия начин, апостолския егоизъм на Ървинг бил преразказан отново от Доуи. Факт е, че докато църквата на Ървинг била „Католическа Апостолска Църква“, Доуи нарекъл неговата църква „Християнска Католическа Апостолска Църква“.

Трябва ли да подозираме, че Ротшилдови стоят зад Доуи, както са били зад Ървинг? При положение, че Доуи се явява на сцената с доста пари? Много е интересно, че поне един член на семейство Ротшилд (Виктор) е бил член на така наречения „Апостолски клуб“ - тайно общество, маскирано като християнска организация в дните на Артър Балфор. Така, докато това общество било създадено точно с издигането на Доуи, може би неговата цел е била установяването на фалшиви апостоли, именно като самия Доуи?

Терминът „католически“ означаващ „вселенски“, представлява егоизма и неговата сестра, анти-деноминализма. „Католически“ е много подходящ термин за култ, защото култовете презират всички деноминации и църкви, освен тяхната собствена... докато смятат себе си за единствената съществуваща вселенска църква. Свидетели на Йехова, Изключителни Братя, Адвентисти, Римо-католици, Унитарианци, Универсалисти – вие ги назовете, всички те презират църквите, придържащи се към ортодоксалните/библейски/фундаментални доктрини. Библейските църкви често пъти са определяни като „антихрист“ или „тайната Вавилон“. Проблемът е, че тези култове не правят разлика между овци и кози вътре в деноминациите: всички са лицемери, и всички са осъдени само, защото членуват в (други) деноминации. Нещо повече, култовете злословят деноминациите не за ересите, които козлите говорят, а за истината, която овците говорят!

Един добър пример за злословене на деноминации за казани истини, може да бъде намерен в Универсалисткото движение. Едуард Ървинг самият бил универсалист, идеята, че всеки ще бъде спасен накрая даже, ако те попаднат в ада за малко. Целта/ефекта на универсализма е очернянето на деноминациите заради учението за вечно/перманентно наказание. Друга тактика на анти-деноминационалистите е антагонизма срещу Троицата и Божествеността на Христос. Така, правейки разлика между тези, като мен, които воюват срещу деноминациите заради промотиране на неща, като хомосексуалисти на амвона и тези, които като култовете се борят срещу основни Библейски истини.

Доуи не само възстановил апостолската ерес на Ървинг, но също и „чудесата“ му. Както Ървинг популяризирал своето собствено движение като реставрация на чудесата от първи век и предшестващо завръщането на Христос, същото направил и Доуи. Нещо повече, Доуи учел, че било по-добре да се позволи на болен човек да умре, отколкото да получи медицинска помощ и да живее... той разрешил неговата собствена дъщеря да умре по този начин. Точно преди смъртта й „той забранил на един от последователите си да облекчи болката й с вазелин.“ (Дейвид Клауд). Едва ли е съвпаданеие, че Ървинг се придържал към същото вярване?! Трима от синовете на Ървинг, да не споменавам самия него, умрели без да получат медицински грижи. Всичко на всичко, човек лесно би заключил, че Доуи злоумишлено е възкресил Ървингизма, особено след като е имал връзки с негови последователи. Връзката с последователите на Ървинг е, че Европа била еквивалент на Духовния Израел. Този европейски израелизъм бил ерес, водещ до друга ерес – англо-израелитизма. Факт е, че може да бъде показано как англо-изрелитизма е бил издънка на Ървингизма и въппреки това има по-дълбоки корени в розенкройцерството. Било е важно за каузата на ранната англиканска църква да намери средства, чрез които да издигне Англия над Ватикана, следователно учението, че англичаните били в кръвната линия на юдеите станало една ефективна част от тази кауза. До ден днешен, за да се държи митът жив, британското кралско семейство (в това число принц Чарлз) фалшиво претендират, че са произлезли от цар Давид. Малко християни все още приемат това, както и твърденията, че принц Чарлз бил антихристът!

Всъщност, прекалената заетост с десетте загубени еврейски племена е съществувала и по времето на култа на Дръмонд. Например, някои от последователите на Ървинг в лични разговори с определени хора, които са имали мормонското виждане, че коренните североамерикански индианци били загубените племена. Нужно е да се знае, че мормоните били свързани със свободните масони, както и че свободните масони били свързани с розенкройцерите и/или Ротшилдовите илюминати. Но, сега вижте тук: сходно с мормонските твърдения, че новият Ерусалим е в САЩ, Джон Доуи - „духът“ на Едуард Ървинг – построил от нищо негов собствен град – наречен „Сион“. Градът включвал огромна аудитория с 8000 места. Неговият печат имал корона и кръст, чисто масонско изображение, използвано също от Чарлз Ръсел.

Последователите на Ървинг твърдят, че завръщането на Иисус не би се случило докато техните 12 апостоли не възстановят Църквата до определено ниво на чистота и сила. Това определено е учение и на „Късен дъжд“. Но след като последният „апостол“ умира през 1901 г., още същата година самият Доуи започва ново апостолическо движение от „Късен дъжд“ в опит за възраждане на Ървингизма в Америка. Същият процес бил повтарян в средата на века от хора като Джон Стивънс и Уилиам Бранхам, довело до днешните пророци от Канзас сити, Вайнярд, Пазителите на обещанието и цял куп евангелизатори - изцерители чрез вяра, имащи сродни масонски белези. Не би било никаква изненада да открием, че чудесата на Доуи и последвалите духовни проявления на Азуза са били фалшиви. Някои читатели биха казали, че петдесетническото движение е по-малко конспиративно; може би във всяка нова генерация просто израства цяла армия от искрени зилоти, които не са научили добре разликата между техните собствени въображения и Божия глас.

В ранните дни на Доуи в Чикаго, при него дошли хора, които заявили, че имат «директно откровение от Бога», че Доуи всъщност бил «Илия, възстановителят», великият пророк на последните дни. За тяхна беда, Доуи незабавно ги смъмрил високо и ги отпратил, предупреждавайки ги никога да не му говорят така отново. Въпреки това, внушението, посадено в този ден, продължавало да кънти в ушите му. «Според неговото собствено свидетелство, той се опитвал да освободи себе си от него, но не могъл. Един глас сякаш казвал: «Илия трябва да дойде и кой, ако не ти вършиш делата на Илия?» Минало време. Тогава, един ден в неговото съзнание като наводнение дошло едно странно и интензивно убеждение, че той всъщност е Илия... Впечатлението дошло с такава завладяваща сила, че цялата му личност се просмукала от него.

Дали тази звучаща невинно история е била съчинена или модифицирана от самия Доуи, за да направи неговата кариера като «Илия» да звучи правдоподобно или не, аз не зная, но ето какво научаваме относно годината, когато той се въздигнал до Божий «супермен»: «През юни 1901 г., Доуи предприел съдбоносната стъпка публично да се обяви за Илия, възстановителя. (Тази му претенция била незабавно предизвикана и изобличена от повечето религиозни водачи)» (http://www.fwselijah.com/Dowie.htm#T).

Отново, това била същата година, когато последният Ървингов апостол умрял. До това време, движението на Ротшилдовия ционизъм било напълно разгърнато, и евреите вече се установявали с пълна сила в Обещаната земя.
Моят съвет е: не мислете високо за себе си и не слушайте гласове в главата ви до степен, когато вашето собствено его (или демон) се преправя като гласа на Светия Дух. И стойте далеч от харизматичното движение, особено където се практикуват либерално пророкуване.

Аз не казвам, че харизматиците трябва да изхвърлят бебето заедно с водата… Казвам, че те трябва да изхвърлят цялата вана, заедно с крановете… и всичко, миришещо на харизматично движение! Съществува истинско Християнство без харизматичното движение, знаете ли това? Дори има истински чудеса, истински пророчества и истински езици без харизматичното движение. Но знайте, че няма метод, с който да изобретим или научим как да придобием тези дарби; те са практикувани от хора, които единствено Бог избира да ги практикуват… всички други проявления са от злия… знаете ли това?
Повече от ясно е, че демоните са работели чрез Доуи във вършенето на неговите хиляди “чудеса”. Би трябвало да бъде ясно, най-малкото, че Бог не е извършвал тези чудеса единствено чрез един човек и особено чрез човек, който не е знаел достатъчно как да се въздържа от себични претенции за своята собствена велика важност. Чудесата, извършени чрез Иисус са били с цел установяването на благонадеждността на Неговото служение, тъй като това служение било от критична важност за нашето вечно спасение. Освен, ако наистина не мислим, че Бог се е опитвал да прослави Доуи по същия начин, ние трябва да разберем, че този човек е работел с демони.

Ако харизматиците настояват, че техните велики лидери – чудотворци са действително Божии хора, тогава кои са “множеството” лъже-чудотворци от последното време, за които Иисус предсказва, които идват маскирани като Божии хора? Без съмнение, апостолските и пророческите харизматици са тези, които доведоха феномена на чудесата и знаменията. И апостолите Петър и Юда в своите послания правят кристално ясен факта, че отстъпниците ще търгуват с вярващите. Затова пазете парите си за по-добри неща.

Днес Доуи е мъртъв, но въпростъ е, дали неговото движение е умряло или все още е сред нас, защото други са заели мястото му. Дейвид Клауд отговаря на този въпрос така: “Въпреки еретичните доктрини на Доуи и небиблейското служение, той подготвил пътя за Чарлз Парам и неговото също така небиблейско петдесетничество. Речникът на петдесетническото и харизматичното движение отбелязва, че много от най-прочутите петдесетни евангелизатори произлезли от Сион (градът на Доуи в Илинойс) (стр.368) и много от последователите на Парам в Сион се присъединили към Асамблея на Бога при тяхното основаване през 1914 г. Всъщност, трима от първоначално осемте члена на генералния съвет на AOG са от Сион (стр.370). Влиятелният служител на Асамблея на Бога Гордън Линдзи, редактор на “Гласът на изерението” написал биография на Доуи и го похвалил за това, че е повлиял на “много хора на вярата, които са имали могъщи служения”, имайки предвид поколения от петдесетнически проповедници.” (http://www.wayoflife.org/fbns/strange1.htm).

От движението на Доуи произлизат изцерителите “назови го, изискай го”, които традиционно са срещу медицината. Например Джак Коуи, който вярвал, че приемането на белега на звяра включва такива неща като медицинска помощ. Но когато самият Коуи се заразил от детски паралич, той внезапно открил, че за него няма проблем да потърси лекарска помощ… но нито неговите “чудотворни” сили, нито силите на негови приятели – изцерители чрез вяра, могли да попречат на смъртта му няколко седмици по-късно. Според Дейвид Клауд: “Неговата вдовица публикувала серия от статии, излагащи измамата на ключови петдесетнически евангелизатори – изцерители.”

По материали на: http://www.tribwatch.com/apostles.htm