Времето все повече отлита. Царят идва!

Признаци, че живеем в навечерието на Второто славно пришествие на нашия Господ Иисус Христос.

Вече всички, чиито духовни сетива не са съвсем закърнели и духовния им взор не е напълно помрачен от княза на този свят виждат и разбират, че съвременното човечество живее във времето на събитията, пророкувани в Св.Писание като край на света такъв, какъвто го познаваме. Разбира се, денят и часът на Второто славно пришествие на нашия Господ и Спасител Иисус Христос знае само Отец, но на нас са ни открити признаците, по които да разберем, че времето на нашето избавление наближава (Лука 21:28).

В тази статия ще набележа някои от признаците за това.

1.      Отпадане от вярата на цели християнски народи. Как се е стигнало до съвременното бетонно безбожие.

В своето послание до солунците, когато говори за Второто Пришествие, св.ап.Павел казва: 

„А колкото до пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се поколебаете скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.

Никой да не ви прелъсти по никой начин, защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.” 2 Сол. 2:1-4

За да се открие „човекът на греха, синът на погибелта” първо е трябвало да се подготви почвата за неговото приемане. Това се е случило чрез разцърковяването на християнския свят, довело до отпадането от вярата на голяма част от вече бившите, за съжаление, християнски народи.  Забележете, че атеизмът е разпространен само сред бившите християнски народи. Той се среща в много незначителен процент сред мюсюлманите, индусите и други вероизповедания. Отпадането от вярата е предшествано от разцърковяването на Запад, започнало с епохата на Просвещението и е продължило с Протестантизма и неговите хиляди разклонения, когато хуманизмът постепенно започва да измества християнската вяра.

В България отпадането от християнската вяра започва в периода на 5 вековното османско робство, но не толкова заради османската власт, колкото заради гръцката духовна власт. Това са близо 4,5 века без българска църква, защото българската патриаршия е унищожена още с падането на Търново. Векове духовен мрак без проповед на Евангелието на български, без развитие на богословска мисъл, без християнска грамотност... Според мен точно в този тъмен период на духовно невежество, народът е смесил християнството със старите си езически вярвания. От този погром не може да се възстановим и до днес. Но независимо дали става дума за западния свят или България, съвременния бетонен атеист е крайния плод на един процес на постепенно отпадане от вярата, траел поне 6 века!

Синът на погибелта не би имал никакъв шанс за приемане в едно здраво християнско общество. Той може да бъде приет само в една псевдохристиянска или атеистична или езическа среда, както и разбира се, основно от тези, чиито предци отхвърлиха истинния Месия и чийто дом беше оставен пуст (Мат.23:38).

Но процесът на отстъплението е действал още по времето на апостолите:

„Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. Те излязоха от нас, но не бяха наши...” 1 Йоан 2:18

От факта, че отстъплението е започнало да действа още от времето на апостолите и с времето все повече е набирало инерция, стигаме до извода, че пророчеството за отстъплението в края на времената се е изпълнило в процес на 2 хилядолетия, като в краткия исторически период от Просвещението до наши дни е станало необратимо. Пак ще подчертая, че днешните бетонирани атеисти са крайния резултат от един процес на поне няколкостотин години! Процесът на отстъплението може да се раздели на няколко етапа: в началото ереси, след това разбиване на Църквата на Запад чрез протестантизма на хиляди парчета, след това атеизма. На Изток основния удар идва от падането на Източната Римска империя и България под османска власт, като Източния Рим престава да съществува завинаги, а останалите християнски страни в югоизточна Европа никога не се възстановяват в своята някогашна сила. Единствено Русия остава крепост на православното християнство до момента, да се надяваме и до края.

Немалко от пророчествата се изпълняват бавно в течение на времето, те обхващат много поколения и се изпълняват в процес, което ги прави незабележими за масовия човек! „Ето, идвам като крадец...” (Откр.16:15).

2.      Повсеместни гонения срещу християните по целия свят.

В Откр. 12:17 се казва: „И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа”.

Семето на жената (св. Богородица) сме всички вярващи в нейния Син и наш Бог Иисус Христос. За гонения срещу християните в края на времената пророкува и Самия Господ (виж Лука 21:17, Мат. 24:9). И макар, че гоненията срещу християните не са секвали от самото начало („ако Мене гониха и вас ще гонят” Йоан 15:20), то в наши дни вече са обхванали целия свят. Ще посоча само някои примери:

-          Масово разрушаване на християнски храмове както на изток, така и на запад. Къде поради военни действия, къде поради вандализъм или подпалване. Където не могат да ги разрушат, ги занемаряват, оскверняват чрез обръщане на концертни зали, ресторанти и какво ли още не! И всичко това, с изключение на местата, където се водят военни действия, е в страните, където населението повсеместно е отпаднало от вярата, поради което и храмовете пустеят. В последната година подобни неща се наблюдават дори в нашата столица, където свалиха осветителните тела около св. Александър Невски, а на площада пред катедралата се устройва чалготека! Едно вярващо общество никога не би допуснало такова светотатство.

-          Християните вече са преследвани на много места по света, а неотдавна станахме свидетели и на забрана на цяла поместна църква!

-          Където не става с открити гонения, врагът на човешкия род си служи с инфилтрация на негово семе сред поместните църкви с цел разлагане и обезсилване отвътре. Това е обширна тема с която няма да се занимавам в тази статия, но примери има много.

3.      Дехуманизация

Съвременния безбожен човек все повече губи човешкия си облик. Става все по-студен, по-злобен, по пристрастен единствено към материалните блага, от което следва единствено разпад на семействата, държавите и обществата. Защото е невъзможно функционирането на общество, в което хората нямат нито вяра, нито морал. Всеки християнин е наясно в какво се е превърнал съвременния човек и обществото, няма да се спирам подробно на този процес, видим от всички. Само ще посоча, че той е необратим. Светът все повече явно се сатанизира. За да се стигне до това, първо трябваше масите да бъдат убедени чрез лъже наука, че Бог няма. И те приеха с радост тази заблуда, защото ги устройва прекрасно: ако няма Бог, то няма грях, няма и отговорност! Живей както си искаш!

Говорейки за моралната разруха в последните времена, ап.Павел описва доста точно състоянието на съвременния безбожен човек: 

"И това знай, че в последните днище настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!" /2 Тим.3:1-5/

4.      Категорично разделяне на човечеството на овци и кози в библейския смисъл на думата.

Може би ви е направило впечатление огромното разделение в обществото по всички теми на днешния ден. То ще става все по-дълбоко като бездна и ще завърши или с изповядване на Иисус Христос като Месия и Спасител или с приемане на лъжемесията, който предстои да дойде скоро. Излишно е да пиша накъде ще отидат всички заслепени от любов към този свят и вярващи безпрекословно на всичко, поднесено им от неговите лъжепророци.

5.       Войни, бедствия и икономически кризи.

Може би ви прави впечатление, че от началото на 21 век природните бедствия станаха много често явление, а през изтичащата 2023 г. те са почти ежедневни и повсеместни!

Започналата вече война в Близкия изток е един от най-явните белези за последното време. Тя ще завърши с идването на лъжемесията като умиротворител.

6.      Построяване на третия храм, чийто строеж е предвиден да започне през 2024 г., като в държавния бюджет на Израел са предвидени средствата за това[1]. Там ще седне антихриста, припознат като месия от отхвърлилите истинския Месия – Иисус от Назарет, както и от цялото отпаднало от вярата бивше християнско население. Дори някои секти на християнска основа /харизматици/, вече са се юдаизирали и отрекли от Спасителя. Процесът на отстъпление от Господа сред християните, дори сред православните християни, вече не може да бъде скрит.

7.       Ускорение на времето. [2]

Може би забелязвате как не ви стига времето вече за ежедневните задължения, които преди десетина години сте извършвали и ви е оставало свободно време? Физическото време е ускорено до степен, че вече денонощието е 18 часа, а не 24[3]! Бог прави това, съгласно обещанието Си в Мат.24:22: „И ако не се съкратяха онези дни, не би се спасила никоя плът, но заради избраните ще се съкратят ония дни”. Също така в Откровение 8: 12: „Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети”.

В едно от своите пророчества за последните времена преди края, живелият през 17 век св. Нил Мироточиви казва, че "една година ще минава като един месец, един месец като една седмица и една седмица като един ден".

8.       Пресъхване на река Ефрат. Откровение 9:13-15, 16:12.[4]

9.       Ние живеем в изпълнението на тези пророчества, които ще бъдат последвани от Второто Пришествие на Господ Иисус Христос и Страшния  Негов съд.

Виждайки изпълнението на пророчествата за края на този свят, какво трябва да правим? Преди всичко да осъзнаем, че не можем да спрем нищо, нито да забавим нищо. Има християни, които вместо да се радват, че скоро ще бъдем в Божието Царство, се плашат и не желаят всъщност идването на Господа. На такива все им трябва време за покаяние..., а всъщност това е едно лукаво оправдание на собственото им неверие и студено сърце.

Тези, които още „спят” сладък светски сън трябва да се стреснат и събудят, да осъзнаят, че Светите Писания и християнската вяра не са някакви басни за наивници, а самата есенция на живота и самата реалност. Трябва да се обърнем към Господа с цялото си сърце, да Го потърсим, докато още може да Го намерим, защото скоро вече няма да може! „Ето, Аз идвам като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да не се виждат срамотите му. Откровение 16:15.

Сега, повече от всякога, виждайки реално колко е съкратено времето, нека поставим правилните приоритети: Бог на първо място, а за всичко останало, ако Бог позволи да имаме време. Този свят, с неговите похоти и страсти преминава, предстои славното и вечно Царство на Нашия Бог и Господ Иисус Христос! Нека положим всяко усилие и да се подготвим за Него като очистим сърцата си пред Него, защото само чистите по сърце ще видят Бога (Мат.5:8)!

„И Духът и невестата казват: Дойди! И който чува, да каже: дойди! И който е жаден, да дойд, и който желае нека взема от водата на живота даром.” Откр. 22:17

 

---

[1] https://www.youtube.com/watch?v=O6Fhmi-YLQA

[2] https://www.youtube.com/watch?v=-PHoudHOacM 

Что происходит со временем? Ускорение Земли - YouTube в това видео се разглежда въпросът за разминаването на реалното слънчево време с времето, измервано от атомните часовници. По тази причина часовниците и не отчитат реалното съкращаване на времето.

ВРЕМЯ СИЛЬНО УСКОРЯЕТСЯ | ЗЕМЛЯ НАЧАЛА МЕНЯТЬСЯ | ХРОНО АНОМАЛИИ И АПОКАЛИПСИС - YouTube

[3] https://www.youtube.com/watch?v=YEYNX2DrrNE

[4] https://glasove.com/svyat/reka-efrat-presahva-razkri-se-misteriozen-tunel

Краят на Историята III. За нас остава последната битка

Четейки за подвизите на светиите в миналите времена, днешните християни осъзнаваме своята немощ. Например на днешния ден Църквата чества паметта на св. Мелания Римлянка. Тя по съвременните стандарти е била милиардерка.

Но водена от истинска любов към Господ Иисус Христос и Неговото Царство, употребила огромните си богатства в помощ на бедните и онеправданите, за изграждане на Църквата чрез строеж и устройване на женски и мъжки манастири, в служене на хората да се спасяват, като сама приела да живее в бедност. Какъв контраст с днешния стремеж към богатството, обхванало и богати и бедни... За подвизите й всеки може да прочете в житието й. По-важното на което искам да акцентирам е, че ние днес не можем да извършим и 1% от нейните подвизи, да не говорим пък за подвизите на св. Георги Победоносец и другите светии мъченици.

Това не бива да ни отчайва. Ние трябва да осъзнаем, че просто сме деца на друга епоха, на други условия и че за нас остава последната битка – да опазим вярата, колкото и оскъдяла да е тя и да останем човеци. По времето на св. Мелания се е изграждала Църквата. Днес ние просто трябва да я опазим. И да опазим човешката си същност и Божия образ в нас.

Вече сме във времената, когато:

„И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да им се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.” /Откр. 13:16-17/.

Само онези, чиито имена не са записани в Книгата на Живота при Агнеца /Откр.13:8/, които са напълно духовно слепи и мъртви, не могат да осъзнаят в кои времена живеем и каква е целта на принудителната „ваксинация” с препарати, чието съдържание е секретно, за последствията от които отговорност се подписва, че носи само приемащия ги, които ограничават законните права и свободи на хората, отнемат им свободата, дарувана от Създателя и най- лошото – подменят ги отвътре!

Това е една особена война, водена срещу човека и за човека от страна на извънчовешки сили. От нас се иска само да изберем страна – на идващия Съдия Господ Иисус Христос или на сатаната, чието време вече изтича и чиято присъда е прочетена.

Има една песен от Великата отечествена война Последний бой — он трудный самый... В този бой  да не забравяме, че не сме сами. Господ Бог е с нас, заедно със св. Богородица, всички светии и ангели. Да гледаме на тях, на вечния живот, който ни очаква и да сме достойни за званието си – християни. А Той е обещал: „Никак няма да те оставя, никак няма да те забравя” /Евр.13:5-6/.

Честито Рождество Христово!

Тигър

В детството ми през комунизма празнуването на Рождество Христово беше заменено от празнуването на нова година като негов заместител. Елхата, подаръците, трапезите бяха за нова година, а дядо Коледа, чийто преобраз е св. Николай беше преименуван на дядо Мраз. С падането на комунизма нещата се върнаха в старите си нормални релси, но с настъпването на времената на антихриста старата борба с християнството се възражда с нова сила. От известно време, този път от запад, дойде "модата" традиционният поздрав Щастливо Рождество (Merry Christmas) да бъде заместен от безличното Happy holiday season (щастлив празничен сезон). Дали някой се замисля, че това ново кадене пред идола на политкоректността не е никак безобидно? То е индикация до къде сме изпаднали в отстъпничеството си от Христос, щом дори в тези щастливи дни се срамуваме да кажем какво точно празнуваме в "празничния сезон". Нова година? Една смяна на календара, едно напредване на възрастта и доближаването на всички ни до смъртта ли?

Отстъплението от християнската вяра в Европа вече дава своите горчиви плодове. Те са вече явни за всички, освен за естествените идиоти. Проблемът е, че ние няма да имаме силата да се съпротивим на собственото си унищожение (защото крайният резултат от всичко случващо се е този), ако не почерпим сила от нашия Бог Иисус Христос. Светците, които почитаме, загинали като мъченици за вярата не биха имали силата да победят в тази битка без Него. От къде ние полудяхме до там да си въобразим, че с нашето християнство, докарано до куха идеология и празна религиозност бихме победили в нашата битка?
Докога ще кадим пред идола на политкоректността? Христос казва, че който се срамува от Него в тоя блуден и грешен род и Той ще се срамува от него пред Отец.

Единственото ни спасение и като личности и като цивилизация е връщането ни към християнството като наша вяра и наша идентичност. Единственото, което трябва да се страхуваме да не изгубим е Неговото царство. В противен случай, ако продължаваме да отстъпваме страхливо, което е белег за реалното състояние на днешното християнство - куха идеология и празна религиозност, ще загубим и този живот, и вечния.
Защото премахването в наши дни на Кръста от училищните стаи, свалянето му от шиите на християните е предшествано от премахването на Кръста от сърцата им.

Краят на историята

Без претенции за собствена непогрешимост, ще се помъча да разглеждам случващото се в наши дни и неговата поразителна прилика с края на историята, описан в Свещеното Писание и затвърден в християнското учение за състоянието на света преди Второто Христово Пришествие.
Преди всичко следва да се уточни, че никой не знае конкретното календарно време, когато това ще се случи. Така че, ние няма да се занимаваме с конкретно време, а само с конкретни събития.
От случващото се в света, особено през последните сто години до ден днешен, може да се видят всички белези на приближаващия се край на този век и на човечеството, такова, каквото ни е познато.
Днешният свят се променя бързо, хората едва догонваме времето, което лети, а ние с всичите ни технически удобства сякаш не успяваме да се вместим в тези 24 часа от денонощието.
Много от съвременните хора са уморени, безразлични един към друг и сякаш ставащото в света не ги интересува, защото по някакъв странен начин са убедени, че то не ги засяга или ако осъзнават, че ги засяга, се чувстват безсилни и отново се отдават на безразличие.
Всичко, което се случва в света с особена интензивност в последните години – природни бедствия, икономически кризи, войни, тероризъм, ограничаване на човешките права под формата на глобално наблюдение и следене, ширещо се беззаконие в най-различни форми, разпадане на семейството, е записано в Св.Писание като белези, предшестващи Второто Пришествие на Създателя на света – Богочовекът, Господ наш Иисус Христос и установяването на Неговото управление в света. Запитан от учениците Си за белезите на края на света и Неговото пришествие, Иисус казва:
„А Иисус им отговори и рече: пазете се да не ви прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. Ще чувате за боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще възстане народ против народ и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове, а всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят и един други ще се предадат и един друг ще се намразят; много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:4-13)
Въпреки, че Господ казва, че не ни е дадено да знаем конкретния календарен ден на Неговото идване: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“ (Мат. 24:36), Той изяснява: „От смокинята вземете подобие; когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие когато видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.“ (Мат. 24:32-33). Следователно, виждайки ставащото в днешния свят, ние разбираме ясно, че Той е близо, при вратата!
Преди Неговото Второ Пришествие, което е очевидно много наближило, обаче предстои да видим кулминацията на греха – крайният плод от дървото за познаване на доброто и злото, от началото на човешкото Богоотстъпничество, когато Адам и Ева престъпиха Божествената заповед, и тази кулминация ще се състои в пълното отричане на човечеството от Бога, неговия Създател, чрез отдаване на поклонението, дължимо на Твореца на творението.
Богоотстъпничеството на човечеството през последния век, довело до високото равнище на апатия сред съвременните хора и невежеството относно пророкуваното в Библията павират пътя на антихриста. Очевидно е, че той ще измами лесно хората, които искат единствено да слушат това, което им е приятно и подхранва себичните им желания. Ние сме свидетели на събития днес, които очевидно установяват новият световен ред на антихрист и които са посрещани от хората най-много с хленчене, но в масовия случай с пълно безразличие. Всичко, което интересува повечето хора днес е пълният им хладилник и спокойствие, не съзнавайки, че са водени към преизподнята като овце на клане. В нашето време призивът на св.ап.Петър „Спасявайте се от тоя опак род“ (Деян.2:40 ) е особено актуален. Как да се спасим от тоя опак, беззаконен род, към който сами принадлежим? Как да се върнем оттам, откъдето сме изпаднали – живота с Бога, нашият Създател? Има само един начин – да се примирим с Него, като повярваме в Благовестието на Христос – Божият и Човешки Син и живеем във вяра и покаяние от греховете си, отказвайки се от беззаконието и вършейки праведни дела.
Божието обещание е, че всеки който повярва в Божия Син и се покае за греховете си, ще получи прошка за тях си и вечен живот, бидейки избавен от опакия род, отиващ към вечна смърт.
„Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.“ (Йоан 3:16-18)
Иисус Христос е Единственият посредник между Бога и хората – Посредникът на Новия завет. Без вяра в Него и покаяние от греховете, без праведни дела, които са знак за покаяние, ни остава безнадеждността и безсмислието на вечната смърт във вечния огън.