от Тигър
Учението за възкачването на душата след смъртта към Бога през демонични изпитвания за нейната пригодност е неогностицизъм в най-чист вид. Това учение противоречи драстично на Свещеното Писание и вярата на Църквата, то съсипва всякаква надежда за спасение, вършейки най-черната демонична работа - всяване на отчаяние за спасението. това е все едно някой обвиняем да бъде съден от инквизитори в затворническа килия.
Ереста "митарства" във вида, в който се пропагандира и вярва от някои, никога не е приемана в Православната Църква. Доколкото в руското догматическо богословие митарствата се споменават, там изрично се казва, че това не трябва да се възприема в буквален смисъл, а по-скоро "теодора" е душата, "ангелите" са добродетелите, а "демоните" - греховете. В такъв смисъл и българското богословие приема това като "благочестиво предание", което не е задължително за вярата.
Проблемът обаче е, че в България върви в оборот една книжка на неогностика Серафим Роуз - човек преминал през всички възможни религии и накрая станал православен. Той е авторът на книгата "Душата след смъртта", къдетоповтаря почти дословно неогностическия апокриф "Митарствата на преподобна Теодора". Този апокриф, появил се в 10 век след Христа, съдържа древна ерес - древноегипетската религия на мъртвите, според която душите се възкачват до бог озирис през 20 небесни архонта. Тези архонти търсят грехове и ако намерят, хвърлят душата да я измъчват в пъкъла.
Причината хората да вярват на тази книжка е дълбокото им невежество за православното учение за участта на човека след смъртта, а също така и лукавството им да пренебрегват Светите Писания, които са мерилото за истинност.
Интересно е, че в болшинството защитници на ереста има фанатизъм и омраза към мислещите различно, достойни за Торквемада и Игнасио Лойола. Апологетите на тази ерес дори не знаят кога е възникнала тя. Веднъж казват - стотици години, веднъж хиляди години, после пък нещо друго. Едно обаче е сигурно - това не е учение на Христос. А щом не е на Христос, то не е и на апостолите, а щом не е на апостолите - не е на отците, не е и на Църквата. Защото ако някой учи нещо различно от това, което е учил Христос, той е еретик.
А сега ето няколко признака, по които може да се разпознае даден учител или група като гностици:
1.Те представят „по-висше знание“, което е достъпно за „по-духовните“. В наше време този „по-висш гносис“ е изразен като „аскетично богословие“.
Докато нашите гностици са внимателни да назоват това с истинското му име, за тях тази по-висша „аскетично богословие“ превъзхожда „теологичното богословие“ на Църквата. „специалното знание“ на елита /в този случай „аскетичното богословие“/ е обектив, чрез който гностицизмът реинтерпретира учението на Църквата и го изопачава, за да може подмолно да прокара своите концепции и разбирания.
Фундаменталната догма на гностицизма е вярата, че по-нисшата, материалната сфера, „плътта“, света като „психе“, е достойна за презрение. Нещо, което трябва да бъде победено. Докато висшият, духовният свят е превъзходен.
2.Прокарването на „невидимия свят“, който е отделен от и/или се противопоставя на „видимия свят“.
Само тези с „елитно знание“, тези илюминати от„невидимия свят“ знаят неговите тайни. Между заблудите на гностичния елит, човек намира чудновати, понякога чисто плътски описания на рая. Те противопоставят видимия /материалния/ на недивимия /духовния/ свят, което е форма на дуализъм.
3.Дуализъм. Гностиците създават дуализъм във всяка област.
Докато тези, които са проникнали в Православната Църква не поучават открито дуалистичната идея за Бога /добро божество и лошо божество/, те издигат авторитета на сатана и демоните до ниво на полубогове, които имат власт да съдят човешката душа, даже да надхвърлят Божията милост, обитаващия в нас Свети Дух и Христовото дело на Кръста. Те могат да „завличат души в ада“ дори преди Христос да е имал възможността да ги осъди, преди Второто Пришествие и Последния Съд – а това е осъдено от светите отци.
4.Опасно пътуване на душата след смъртта
В ереста „митарства“, демони – полубогове имат власт да съдят и осъждат души и да ги спират дори да достигнат Христос за Неговия съд. Те имат сила да узурпират Христовата власт, независимо, че Писанието ясно казва, че „цялата власт на небето и земята е дадена на Него“. Идеята, че душата може да бъде съдена, наградена или наказана без тялото е учение, оборено и осъдено от много свети отци. Докато пълното учение за митарствата е развито в Месопотамия от гностиците, оттам се предава на богомилите, павликяните и различните групи манихеи, които учели за развита система от демонични съдебни станции – въздушни митници. Предимно чрез богомилите, които имали много последователи даже в Константинопол през 8 и 9 век, ереста се разпространила в православния свят.
