понеделник, 5 октомври 2009 г.

Истината за Мартин Лутер

и защо малцина четат неговите трудове

Дейвид Стюарт*

Мартин Лутер: човекът, известен с това, че предизвика властта на една корумпирана Църква, с въвеждането на религиозна свобода в един век на духовен феодализъм, с въвеждането на свободно универсално образование, с освобождаването на Писанията от бремето на мъртвия език, ... е, вие разбрахте идеята.
Но колко от Лутер е чел средният протестант? Или дори средният протестантски църковен служител?

Предполагам малко или нищо.

Както можете сами да прецените от цитатите по-долу, Лутер е бил един невъзпитан, неприятен, невъздържан и често даже богохулен човек. Съвсем не отговарящ на представата за воден от Духа лидер на вярата.
Дали това ви звучи скандално? Невъобразимо? Не съм изненадан. Всъщност, за мен самият беше изненада да открия истинската природа на Лутер. Но веднъж след като прочетете собствените му думи, неговата натура става явна.
В този документ вие ще видите някои от най-изненадващите думи на Лутер. Но не мислете, че можете да ги намерите в някоя близка книжарница. Аз имах ужасни трудности да открия нещо различно от „Малкия Катехизис“ на великия мъж. Дори допълнително направените приемливи антологии на неговите работи не са лесни за откриване – ако въобще можете да ги намерите, и те обикновено са в светските книжарници.

Защо съществува тази оскъдица от Лутеровите писания в протестантските книжарници? Не мога да говоря от първа ръка, но ако прочетете пасажите по-долу, вие можете да предположите, както и аз, че Лутер е бил крит, защото неговата истинска теология е смущаваща за последователите му. Те са склонни да пропагандират образа на човеколюбив, състрадателен водач, просветен патриарх, защото ако хората наистина знаят какво Лутер е мислил и учел, те ще бъдат отвратени.
Тъй като неговите трудове надхвърлят 50 тома, ние няма дори да се опитваме да обхванем всичко тук. Вместо това, ще селектираме някои от неговите най-изненадващи и, да – бунтарски мисли.

Възражението на тези, които не са чели Лутер в оригинал ще бъде: „Тези пасажи за извадени от контекст, и следователно не може да им се има доверие като акуратни репрезентации на Лутеровите мисли.“ Затова аз ще помествам цитати към всяка извадка. Вие можете да разгледате източника сами. Ще откриете, че нито един от тези пасажи не значи нещо различно от поместеното тук, но аз все пак ви предизвиквам да се опитате да си представите какъвто и да е контекст, който би могъл евентуално да промени значението на тези думи.

Това, което Лутер е имал предвид е твърде ясно.

Друго възражение е, че други от писанията на Лутер могат да бъдат цитирани като противоречие на тези, които ще намерите тук. Аз бих отговорил, че противоречието със самия себе си не прави един човек повече достоен за доверие, а по-малко.
Във всеки случай, вие съдете, докато ние позволяваме на Лутер да говори сам за себе си.

Лутер казва: „Бъди грешник“


„Бъди грешник, и нека твоите грехове бъдат силни, но нека твоята вяра в Христос бъде по-силна и се радвай в Христос, който е победител над греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове докато сме тук, защото този живот не е място, където обитава правдата... Никой грях не може да ни отдели от Него, дори ако убивахме или извършвахме прелюбодеяние хиляди пъти всеки ден.“ ('Let Your Sins Be Strong, from 'The Wittenberg Project;' 'The Wartburg Segment', translated by Erika Flores, from Dr. Martin Luther's Saemmtliche Schriften, Letter No. 99, 1 Aug. 1521).1
Лутер всъщност казва, че нашите дела, дори възможно най-греховните нямат значение! Той казва, че ние можем да вършим всеки грях, който искаме – доброволно, самонадеяно, целенасочено – и ние няма да оскърбим Бога! Та нали от нас не се изисква нищо повече освен „вяра“, за да бъдем спасени. Каквото правим е инцидентно. Разбира се всеки, който е запознат с Писанията ще отбележи, че това не е християнско учение. Защото навсякъде в Библията ни се казва, че грехът ни отделя от Бога /Исая 59:1-2/. Никой вярващ няма лиценз да греши. Християните, които доброволно грешат, ще бъдат осъдени от Христос /Римл.12:14, 1 Сол.4:6/.

Лутер казва: Правенето на добро е по-опасно от грешенето.

„Тези благочестиви души, които правят добро, за да спечелят Небесното Царство не само никога няма да успеят, но даже следва да бъдат броени сред неблагочестивите; и е по-важно да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ (Wittenberg, VI, 160, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 122.) 2
Сигурно мислите: „Какво?“ Дали той наистина е написал това, което току що мисля, че прочетох? „По-важно е да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ Е, добре, прочетете го отново, за да се убедите. Ние ще почакаме.
Е? Бяхте прави първия път. Лутер ни предупреждава срещу добрите и праведните действия. Той казва „не се тревожете за греха – Иисус ще се погрижи за него. Но правенето на добро – по-добре внимавайте за това. Особено, ако мислите, че като сте мили, щедри и любящи ще повлияете върху крайния ви съд.“

В своето високомерие, той пренебрегва стих след стих от Писанието – Новия Завет и Стария – където ни се указва , че начина по който живеем нашата вяра ще бъде критерият, по който ще бъдем съдени. Както Павел е казал пределно ясно в Римл. 2:5-11: „.... праведният съд на Бога, който ще отплати на всеки според делата му.“ И отново във 2 Кор. 5:10: „Защото ние трябва да се явим пред съдийския престол... за да получи всеки отплата, според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“

Лутер казва: Няма свободна воля

„...що се отнася до Бога и до всичко носещо спасение или осъждане, /човекът/ няма „свободна воля“, но е пленник, затворник и роб или на Божията воля или на сатанинската воля.“ (From the essay, 'Bondage of the Will,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 190.)3
„.... ние правим всичко от необходимост и нищо от свободна воля, защото силата на свободната воля е нула...“ (Ibid., p. 188.)
„Човекът е като кон. Скача ли Бог на седлото? Конят е покорен и приспособява себе си на всяко движение на ездача и отива накъдето ездачът иска. Хвърля ли Бог поводите? Тогава сатана скача на седлото върху животното, което се обръща, ходи и се подчинява на шпорите и прищявките на своя нов ездач... Следователно необходимостта, а не свободната воля е контролиращия принцип на нашето поведение. Бог е авторът на злото както и на доброто, и, както Той дарява щастие на тези, които нямат заслуги, така също Той проклина други, които не заслужават своята съдба.“ ('De Servo Arbitrio', 7, 113 seq., quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, pp. 266-267.)4
Всички тези пасажи са от трактата на Лутер, озаглавен „De Servo Arbitro”, или „ Робството на волята“ в който великият реформатор работи усърдно в защитата на тезата, че свободната воля не съществува.

Писанието разбира се, не се съгласява с това нито в думи, нито в дух. В Сирах 15:11-20 четем: „Не казвай „Беше Божие дело моето падение“, защото това което мрази, Той не прави. Не казвай: „Беше Той, който ме заблуди“, защото Той не се нуждае от нечестив човек... Когато Бог в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор. Ако избереш, можеш да пазиш заповедите... Пред теб са поставени огън и вода, и към което от тях избереш, протегни ръката си.“
Виждате, че Писанието е достатъчно ясно по този въпрос: „Когато Бог, в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор.“

Но, вие възразявате, Син Сирахов е „апокрифен“ - Лутер не го е отхвърлил, поставяйки под въпрос каноничността му. И нищо чудно, отговарям аз, имайки предвид колко директно Син Сирахов опровергава неговите учения. Но аз бих посочил също Второз. 30:19-20, където Бог ни казва:

„Аз поставих пред теб живота и смъртта, благословението и проклятието. Избери живота, така че ти и потомците ти да можете да живеете, обичайки Господ, вашият Бог, вслушвайки се в гласа Му и придържайки се към Него.“ Така че виждаме, че човекът е повече от свободен да избира, той е длъжен да избира.
И още по-рано, в Бит. 4:7 Бог говори на Каин: „Защо си толкова обиден и унил? Ако правиш добро, можеш да вдигнеш глава, но ако не, грехът е демон криещ се зад вратата: неговият копнеж е към теб, но въпреки това ти можеш да бъдеш негов господар.“

И накрая, в Йоан 15:15 нашият Господ изразява любовта Си към нас, Неговите последователи: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Аз ви наричам приятели...“ Това съвсем не звучи като думи на ездач към неговия кон.

Както често се случва, Павел има последната дума: „Но ако, в търсенето да бъдем оправдани в Христос, ние самите се намерим грешници, Христос на греха ли е служител? Разбира се, че не!“ /Гал. 2:17/ Трудно би се намерило по-директно противоречие на Лутеровите думи „Бог е автор на злото, както и на доброто“.

Позицията на Лутер не съдържа отговорност. Не съдържа задължение. Не носи в себе си смисъл човек да се учи или да се усъвършенства в хода на своя живот. Не съдържа достойнство. Само най-черното, най-подтисническото насилие, което ограбва човешкия живот от всякакъв възможен смисъл. Какво правите във вашия живот – дори любовта, която изразявате към вашите ближни – не означава нищо според Лутер. Вашите борби, вашите страдания, вашата издръжливост – нищо от това не допринася каквото и да било. Вашата воля дори не е във вашите ръце.

Лутер казва: Отделният християнин не е субект на никаква власт

„... всеки християнин чрез вяра е толкова издигнат над всички неща, че по добродетелта на духовната сила, той е господар на всички неща без изключение, така че нищо не може да го нарани. Всъщност, всички неща са му подчинени и са принудени да му служат в достигането на спасение.“ (From the essay,' Freedom of a Christian,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 63.)5
„Несправедливост се върши, когато тези думи „свещеник“, „клирик“, „духовник“ се прехвърлят от всички християни към неколцина, които досега чрез злоупотреба са наречени „духовници““. (Ibid., p. 65.)

Лутер учи, че ние не се нуждаем от никого между нас, общността от вярващи, и нашият Спасител. Така той се противопоставя на духовните власти и йерархията, която ги упражнява. Бог е с цялата общност, казва той, така че защо ни е свещеник.
Звучи страхотно. Докато разберете, че тази позиция отразява позицията на Мойсеевата сестра, пророчицата Мириам, която протестира в Числа 12 гл.: „Дали само чрез Моисей говори Господ? Не говори ли и чрез нас също?“ Заради нейния бунт срещу властта, установена от Бога, тя се зарази от проказа. Благодарение на Мойсеевата ходатайствена молитва, тя беше излекувана.

И само след няколко глави, нейният пример беше последван от Корей, който настрои хората срещу Моисей и Аарон с най-смущаващите възможни думи. Те казаха: „Стига с вас! Цялото събрание, всички от тях, са свети и Господ е сред тях. Защо тогава поставяте себе си над Господното събрание?“ Заради това Корей и последователите му бяха погълнати от огън, изпратен от Господа. /Числа 16/

Лутер казва: Селяните заслужават своето жестоко третиране

„Като мулетата, които няма да се движат, ако непрекъснато не ги биете с тояги, така гражданските власти трябва да управляват обикновените хора: бичувайте, душете, бесете, горете, обезглавявайте и ги изтезавйте, така че да се научат да се боят от властите както трябва.“ (El. ed. 15, 276, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 235.)6
„Селянинът е свиня, затова когато свинята е заклана, тя е мъртва, и по същия начин селянинът не мисли за следващия живот, защото иначе той би се държал различно.“('Schlaginhaufen,' 'Aufzeichnungen,' p. 118, quoted ibid., p. 241)
Вероятно най-тъмният час на Лутер е бил неговото предателство към продължително измъчваните слуги по време на селските войни в Мюнцер през 1525 г. Първо, той наивно подбудил тяхното недоволство чрез публикуваните трактати като „За властта“, където той порицавал аристокрацията с нападки като: „Хората не могат и няма да се съгласяват с вашата тирания и капризи повече.“ (Ibid., p. 223.) И: "... бедният човек, с вълнение и мъка заради вредите, които е претърпял в своите блага, своето тяло и в своята душа, е твърде уморен от тяхното подтисничество извън всяка мярка и по най-коварен начин. Затова той повече няма да търпи това състояние на нещата и още повече, той има достатъчна причина да нападне с млатило и тояга, както в Карщанд заплашват да направят.“
(Ibid., p. 225.)

Но когато бунтът идва, той изведнъж променя думите си, публикувайки трактата „Срещу убийствените и грабителските селски орди“, където настоява управляващите господари да „ги колят ги тайно и явно, както могат, както се коли бясно куче.“ (Ibid., p. 235.)
За да подчертаем студенината на човека, Лутер се оженил по време на трагичните кланета, които последвали. Неговият съвременник Еразъм, изчислил, че стотици хиляди селяни изгубили живота си. (Ibid., p. 237.)

Лутер казва: Полигамията е разрешена

„Аз изповядвам, че не мога да забраня на някой да се ожени за няколко съпруги, защото това не противоречи на Писанието. Ако един мъж желае да се ожени за повече от една съпруга, той би трябвало да се попита дали е удовлетворен в своята съвест, така че да може да го направи съгласно Словото на Бога. В такъв случай гражданските власти нямат думата по въпроса.“ (De Wette II, 459, ibid., pp. 329-330.)

'Sola scriptura' има своите последствия.

Лутер казва: Библията би могла да използва известно подобрение
„Историята на Йона е толкова чудовищна, че е абсолютно неправдоподобна.“ ('The Facts About Luther, O'Hare, TAN Books, 1987, p. 202.) 7
„Хвърлям книгата Естир в Елба. Аз съм такъв враг на книгата Естир, че желая да не беше съществувала, защото юдаизира твърде много и има в себе си твърде много езически глупости.“ (Ibid.)
„Книгата Варух има много малка стойност, колкото и стойностен да е бил Варух.“(Ibid.)
„... посланието на св. Яков е пълно със слама, защото не съдържа нищо евангелско.“ ('Preface to the New Testament,' ed. Dillenberger, p. 19.)8
„Ако някъде са говорени глупости, това е самото място. Преминавам през факта, че много са се придържали с голяма вероятност, че това послание не е било написано от апостол Яков и не е достойно за духа на апостола.“ ('Pagan Servitude of the Church,' ed. Dillenberger, p. 352.)9

Четейки тези думи на Лутер е трудно да си представим, че той е същия човек, който толкова често претендира, че гледа на Библията „като ако Самият Бог говори там.“ Как би могъл той да претендира, че вярва във вдъхновеното Слово на Бога като абсолютен авторитет по религиозните въпроси, ако той поставя себе си като съдия на Писанията? Правейки това, той съвсем ясно поставя себе си като съдия над самия Бог.
Вярвате или не, в своето високомерие Лутер дори си позволява да класифицира евангелията: „Йоан изброява не повече от няколко от делата на Христос, но в голяма степен Неговите поучения, докато останалите трима евангелисти записват много от Неговите дела. Следователно, евангелието от Йоан е уникално в красотата, и в действителност е главното евангелие, далеч, далеч превъзхождащо останалите три, а св. Павел и св. Петър са далеч напред от трите евангелия на Матей, Марк и Лука.“ ('Preface to Romans,' ed. Dillenberger, pp. 18-19.)
Той се оплаква от Книгата Откровение: „по моето разбиране тя няма белези от апостолски и пророчески характер... Всеки може да оформи собствено разбиране за тази книга, що се отнася до мен, аз чувствам ненавист към нея и за мен това е достатъчна причина да я отхвърлям.“ (Sammtliche Werke,  63, pp. 169-170, 'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 203.)10
И накрая, той признава добавянето на думата „само“ към Римл. 3:28 по негова собствена воля: „Ако твоят католик те дразни с думата „само“, кажи му направо, д-р Мартин Лутер ще го каже така: Католик и задник е едно и също. Който няма моя превод, от мене да мине: дяволски благодарности за този, който цензурира без моята воля и знание. Лутер ще го има така, и той е доктор над всички доктори в католицизма.“ (Amic. Discussion, 1, 127,'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 201.)
Тук той е осъден от собствените си уста. Защото Йоан, в Откр. 22:18-19 декларира анатема на всеки, който дръзне да промени дори и една дума от Писанието: „Аз предупреждавам всеки, който слуша пророческите думи на тази книга: ако някой добави на тях, Бог ще му добави язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и в светия град, описан в тази книга.“ Лутер, разбира се, не добавя и не отнема обикновени думи, но цели пасажи и книги.

Лутер казва: преследвайте евреите

„Евреите са млади дяволи, осъдени за ада.“ ('Luther's Works,' Pelikan, Vol. XX, pp. 2230.) 11
„Горете техните синагоги. Забранявайте им всичко, което споменах по-горе. Насилвайте ги да работят и ги третирайте с всеки вид жестокост, както Моисей е правел в пустинята и изклал три хиляди.... Ако това не работи, ние трябва да се отнасяме с тях като с бесни кучета, за да не ъдем съучастници с техните отвратителни богохулства и в техните пороци, и за да не заслужим гнева на Бога и да бъдем прокълнати с тях. Аз изпълних моя дълг. Нека всеки да види как ще изпълни своя. Аз съм оправдан.“ ('About the Jews and Their Lies,' quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 290.)12
Много е смущаващо да се размишлява за вероятния плод, роден от семената на омразата, посяти от този човек. Ако той е бил воден от някакъв дух, определено не е бил Светият.

Заключение

Как е възможно толкова много хора да следват автора на тези тъмни, черни учения? Има само едно обяснение: те не разбират какво Лутер – истинският Лутер – всъщност е учел. Ако разбираха, те щяха да видят, че много от идеите на бащата на Реформацията противоречат и на Писанието, и на здравия разум.
И аз подозирам, че от семинарията, протестантските служители се концентрират повече върху забелязването на грешките на Католицизма, отколкото изследват писанията на собствените си основатели. Да, Католицизмът е точно от дупките на ада, но такова е и Лутеранството.
Ако се съмнявате в тези пасажи, аз настоятелно ви моля да разгледате източниците. Намирането на Лутеровите писания не е лесно, но със старание може да бъде постигнато.
Нека Бог да благослови теи, които търсят истината и ги води в пресяването: „Изследвайте себе си да видите дали живеете във вярата. Изпитвайте себе си.“ /2 Кор. 13:5/ И нека Бог, Който ни е създал всички в Своя образ ни доведе по-близо до Неговото сърце, където всяка истина може да бъде намерена.


1. "Нека греховете ти бъдат силни" от Проект Витенберг, "Варбургски сегмент"
2. "Факти за Лутер"
3. "Робството на волята"
4. Пак там
5. От есето „Свободата на християнина“, „Мартин Лутер: избрано от неговите писания“
6. „Факти за Лутер“
7. Пак там
8. "Предговор към Новия Завет"
9. "Езическо робство на Църквата"
10. "Факти за Лутер"
11. "Лутерови дела"
12. " За евреите и техните лъжи“, цитирано от О Хеър във „Факти за Лутер“

по материали от http://www.jesus-is-savior.com/

2 коментара:

  1. http://iankov.blogspot.com/2009/01/blog-post_24.html

    ОтговорИзтриване
  2. Лутер - еретик???

    Нищо подобно. Германският теолог д - р Лутер никога не е бил в противоречие с библейската истина. Лутер никога през живота си не е изричал антисемитски слова и обиди срещу юдеите. Напротив, той дори защитава СЗ и описва юдейте като Божи чеда лишени от Светия Дух заради непризнаването на Божия Син.

    Луер се обявява за свободен достъп на Божието слово до всеки човек без значение от неговият пол, раса или социално положение. Както знаем по времето когато той е живял само кралете и духовниците представляващи висшата класа в Европа са били грамотни и са имали правото да тълкуват Божието слово според техните изисквания. На обикновените хора тази функция била отнета, 90% от населението на Германия по това време било неграмотно и бедно. Хората вярвали в това което кардиналите, епископите и абатите им кажели дори и то да нямало нищо общо с Божието Слово. Да не говорим, че папата в Рим измислил индулгенциите и опрощаването на грехове под формата на такси и данъци които бедното и неграмотно население трябвало да плаща, освен това Рим поощрявал търговията със "свещени" реликви, на тържищата във Вечният град се продавали всякакви артикули и предмети които папските мошеници обявявали за мощи на светци и ги продавали скъпо на бедните вярващи. Да не говорим, че Лутер критикувал и монашеските обети които по негови думи били свърталища на пияници, развратници, содомити, бандити и лентяй. В практиката на католическите манастири било да се кастрират малки момченца и да се дават църковни титли на всеки които разполагал с пари и власт. Лутер променя цялата система и връща обратно към античните традиции на преклонение пред Бога християните. Той е велик лидер и реформатор, човек на справедливостта и честта, достоен християнин на своето съвремие. Амин!

    ОтговорИзтриване