Растящ брой пастори, учители и евангелизатори в харизматичните/петдесетни кръгове развиват това, което е известно като движение “Слово на вяра”. Неговите най-главни лидери включват такива известни фигури като Кенет Хегин, Кенет Коплнад, Фредерик Прайс и Дейвид (Пол) Йонги Чо, който ръководи една от най-големите църкви в света в Сеул, Корея. Други добре известни личности от това движение са Глория Копланд, Робърт Тилтън, Джон Аванзини, Джон Остийн, Т.Л.Осбърн, Чарлз Капс, Марилин Хикей, Джери Савел, Джойс Майер, Морис Серуло, Кейси Трийт, Дуайт Томпсън и Оръл и Ричърд Робъртс.
В САЩ доктрините на “Слово на вяра” обикновено се разпространяват чрез радио-предавания, касети, книги и трактати, предимно чрез TBN, която редовно излъчва програми на повечето от тези учители. Пол и Джан Крауч са директори на TBN. Самите те са дълбоко въвлечени в движението, като също така канят негови учители като специални гости в техните програми за събиране на пари - “Хвалете Господа” и “Praise-a-thon”. С излъчваните по цял свят програми на Крауч, теологията на “Слово на вяра” достига до живота на милиони християни, които по друг начин не биха попаднали на нея. Много християнски кръгове в западния свят са повлияни от това движение до степен мнозина да го смятат за главен тласък в харизматичното движение. В Европа тези доктрини са внесени чрез гостуващи американски говорители и техни материали и чрез повлияни пастори и лидери, а също така и чрез телевизията “БОГ – християнски канал”, която съсредоточава вниманието върху тези учители чрез средствата на сателитната и кабелна телевизия. В Южен Уелс повечето последователи са пастирувани от Рей Бейвън в “Кингс чърч”, Нюпорт, но влиянието е осезаемо и в петдесетническите църкви “Елим” и “Събрания на Бога”.
Какъв е манталитетът на учителите от Слово на вяра?Енергичното послание, освободено с голяма власт чрез тези медии и привидно подкрепено от Писанието и поддържано от претенции за чудеса, е отклонило мнозина в заблуда. Тези учители често си служат с предупреждения срещу хората, които биха критикували доктрините им.
Такива хора са наричани “казващи не” и негативно влияещи. Ако тези хора не могат да бъдат спечелени за ученията на “Слово на вяра”, на читателя или слушателя се казва, че те трябва да бъдат избягвани. Един пример за вида на подигравките и противоречивата атака предприемана срещу всеки, който поставя под съмнение вярванията им и доктрините им, може да се чуе от “Рей Бейвън министри” (Кингс чърч, касети – 6-ти до 13-ти септември 1998 г.). Често, когато учител от това движение или неговите учения са критикувани, следват обвинения за “сеене на разделение в тялото” или липса на вяра в изцелението, или демоните, или чудесата.
Един класически пример за това може да се види в цитата от учителя от “Слово на вяра” Кенет Хегин:”Когато Господ работеше с мен относно служението на пророка, Той каза, че ако църквата не приеме моето служение, тогава аз трябва да продължа по моя път, да отърся прахта от краката си срещу тях, а Той ще премахне техния светилник. Той ще отнеме от тях каквато сила им е останала… Той каза, че съдът трябва да започне от Божия дом и ако праведният едва се спасява, къде ще се яви грешникът и безбожникът. Ако църквата не приеме това служение, тогава те не биха приели Неговото Слово и Той не може да им помогне.” (“Служението на пророка, стр.19).
Ние вярваме в божественото изцеление, както внезапно, така и постепенно, в съществуването на демони и освобождението от тях, и че дарбите на Духа са за църквата днес, както от самото начало. Критикуването на група учения не е същото като съденето на някой, който приема тези учения. Въпреки това, на християните е казано да сравняват всички учения и евангелието, което носят със Словото на Бога и да отхвърлят всичко, което противоречи на Писанието (Деян. 17:11, Гал.1:6-9, 1 Сол. 5:21).
Ако човек чете в свещения текст нещо, което не принадлежи там и не е съвместимо със здравата екзегетика и херменветика, тогава християните имат правото да предизвикат и изложат грешката и да посочат на братята кои са тези лъжливи учители (Деян. 20:28-31, 2 Тим. 2:16-18). Това не означава, че тези учители не са истински братя, въпреки, че е възможно да не са. Не означава, че ние трябва да ги обичаме по-малко. Това просто означава, че е намерена грешка и тя е разобличена с любов в истина и състрадание към засегнатите от измамата.
Корени на “Слово на вяра”
Духовният ментор на днешните учители от “Слово на вяра” е Е.У.Кениън – човек, който е бил много повлиян от метафизичните култове като “Християнска наука”, “Училище за единство на християнството” и “Църква на религиозната наука”, и който очевидно е приел своето богословско образование от Еmerson School of Oratory в Бостън. За основателя на тази институция Чарлз Уесли Емерсон е документирано, че е бил член на майката-църква на “Християнска наука” от 1903 до 1908 г. Тъй като “Християнска наука” не е нищо повече от гностицизъм в модерни одежди, е пределно ясно, че Кениън е бил повлиян от гностични идеи по време на обучението си. След напускане на училището – не е ясно от документите дали се е дипломирал – Кениън се установява в Сиатъл, Вашингтон, където е бил пастор на баптиска църква “Нов Завет” и е излъчвал радио програмата “Църква във въздуха” до смъртта си през 1948 г. Издателската къща на Кениън публикува материали от негови творби и излъчвания (прочетете “Новороденият Иисус от учението “Слово на вяра”, стр. 25-26). От тези публикации са извадени повечето от презумпциите в учението “Слово на вяра”, но повечето последователи вярват, че те произхождат от Кенет “Татко” Хегин. Истината е, че Хегин безсрамно и нахално е плагиатствал своите учения от Кениън и неговата дъщеря – Рут Кениън Хаузуърт. (“Различно благовестие”, Д.Р.Макконъл, Hendrickson, 1995, стр.4-6)
Ще бъдете като Бога – казва сатана! (Бит. 3:5)
Същината на доктрината “Слово на вяра” е в това, което Кениън нарича “реалността на новото създание”. За да могат останалите твърдения на “Слово на вяра” да работят, човекът първо трябва да бъде издигнат във висока позиция. Учението на “Слово на вяра” поставя човека на същото ниво като Иисус Христос. Това се прави чрез събиране на пасажи от Писанието с цел доказване, че щом веднъж човекът е в Христос, значи “новото създание”, за което се говори във 2 Кор. 5:17 представлява пресъздадено нов вид същество. Кениън пише: “Виждате, човекът е духовно същество. Той е в същата класа с Бога. Той беше създаден по образ и подобие на Бога. Той трябваше да бъде участник в Божествената природа. Когато той съгреши, той стана участник в сатанинската природа и егоизъм… Частта от човека, която е новосъздадена, е неговия дух. Бог дава в нашия дух Своята собствена природа, вечния живот”. (“Скритият човек”, стр. 121).
Когато това стане, човек е “нов род същество, което никога преди не е съществувало” (Кенет Копланд, “Сега ние сме в Христос Иисус”, стр. 5). Хегин казва: “Вярващият е толкова въплъщение, колкото е Иисус Христос” (“Храна на вярата”, стр.23). Кенет Копланд казва: “Иисус не е вече единствения единороден Син на Бога.” (“Сега ние сме в Христос Иисус, стр.24). “Ние сме Словото, направено плът, точно както Иисус беше.” (Глория Копланд, цитирана в Креншоу, “Човекът като Бог”, стр. 202). По този начин в учението “Слово на вяра”, Иисус загубва своята уникалност. Вярващият е издигнат до позиция да бъде Богочовек по същия начин, както Иисус е Богочовек. Те твърдят, че единствената разлика е, че Иисус придоби своята позиция по рождение, а останалите я придобиват чрез новосъздаване в духа. Но в Исая 44:8 е казано: “Има ли Бог, освен Мен? Да, няма друг бог, Аз не познавам такъв.” Виж също Исая 43:10, Йоан 1:18, Йоан 5:44, Йоан 17:3, Яков 2:19, 1 Тим. 2:5, Кол. 1:14-17, Евр. 1:2-3.
Какво стана с кръвното изкупление на Господ Иисус Христос?
Продължаващото отричане на уникалността на Иисус се среща в ученията на “Слово на вяра” относно изкуплението. Според тяхното тълкуване на Писанието, по време на Христовото разпятие и смърт се е случило много повече, отколкото учи ортодоксалната вяра и Библията. “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр.120). “Когато (Иисус) каза: ”Свършено е” на този кръст, Той не говореше за плана на спасението. Планът на спасението беше току що започнал. Имаше все още 3 дни и 3 нощи, през които да премине… (в ада), Той изтърпя наказание за три ужасни дни и нощи… Той е отделен от Неговия Бог и в този момент Той е смъртен човек: способен на падение, способен на смърт.” (К.Копланд, “Какво се случи от кръста до трона”, аудиокасета). “Иисус умря като наш заместител. Този, който не познаваше грях беше направен да бъде грях. Той взе върху Себе Си нашата грешна природа. И Той умря – Той беше отделен и отрязан от Бога. Той слезе долу в тъмницата – домът на страданието, на наше място. Той беше там три дни и три нощи…” “Не само, че Той беше физически възкресен – Неговото тяло възкресено – но Неговият дух беше направен жив към Бога отново. Той беше умрял духовно. Той взе върху Себе Си духовната смърт – за нас. И Той е първият, който някога е бил новороден. Неговото ново раждане е нашето ново раждане.” (Кенет Хегин, “Направен жив”, април 1982 г., стр. 3). “Той страда в Неговото собствено тяло, и по-важно, в Неговия дух. Иисус преживя същата духовна смърт, която влезе в човека в Едемската градина (тоест, Той взе сатанинската природа). … След като Иисус беше направен грях, Той трябваше да бъде новороден. … Иисус беше новороден човек” (Глория Копланд, “Божията воля за теб”, стр. 50). “Мислите ли, че наказанието за нашите грехове беше умирането на кръста? Ако това беше случаят, двамата разбойници щяха да платят цената за теб. Не, наказанието беше отиване в самия ад и прекарване на време в ада, отделен от Бога.” (Фредерик Прайс, “Ако Христос не беше възкръснал… тогава какво?” Ever Increasing Faith Messenger (юни 1980): 7). “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр. 120).
Какво е библейското учение? Евр.12:2: “Иисус, авторът и завършителят на нашата вяра; който заради радостта, която беше поставена пред Него, издържа кръст (не мъчение в ада), презирайки срама”. “В Когото (Иисус) ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощаване на греховете, според богатствата на Неговата благодат” (Ефес. 1:7). Също: Пс. 139:7-8; Йоан 5:26, 10-17-18, 19:30; Кол. 1:19-20, 2:13-15; Откр. 1:5).
В заключение, планът на изкуплението според “Слово на вяра” гласи: Човекът беше създаден в “същия ранг на съществуване, като Бог.” Духът е временно приютен в тялото. Беше му дадена власт над Земята. Когато той извърши “висше предателство”, като последва сатана, вместо Бог, човекът предаде божествената природа и прие природата на сатана. Сатана тогава стана бог на този свят и човекът впоследствие беше раждан със сатанинска природа. “Внезапно, Бог беше отвън, гледайки вътре” (К.Копланд, “Нашият завет с Бога”, стр. 8). Иисус дойде, за да може човешкия дух да бъде пресъздаден (тоест, човек да може да възвърне отново божествената си натура). На кръста, планът за изкуплението едва започвал. Там било мястото, където Иисус приел природата на сатана, загубил Своята божественост, станал смъртен човек и отишъл в ада. Там Той страдал от изтезания от ръката на сатана, докато Бог казал “достатъчно”. Като опазил съвършено Божия закон, пребиваването в ада на човекът Иисус било обявено за “незаконно”. На този етап, духът на Иисус бил пресъздаден. Той отново имал божествената природа – тогава Иисус бил новороден! Тогава пътят бил разчистен, за да може човек да има пресъздаден дух – да получи божествената природа и да стане въплъщение както самия Иисус! Пресъздадения човек “сега има природата на Бог… способността на Бог” (Е.У.Кениън, “Какво се случи от кръста до трона”, стр. 82).
Не съществуват стихове в Библията, които поддържат тази богохулна теология – вижте Изх. 8:10: “Няма никой, подобен на Господ, нашия Бог”. Също: Изх. 9:13-14; Числа 23:19; 1 Самуил 15:29; 2 Самуил 7:22; Исая 46:9; Йер. 10:6; Осия 11:9.
Слово на вяра изопачава Писанието!
Този сценарий е четен в Библията, така че той може да се екстрапулира отново по различни начини. Първо е произволната система на тълкуване на Писанията, чрез своеволно приписване на нови значения на думите и не взимане под внимание контекста на пасажите. Например, Кениън казва: “Адам се образоваше чрез своите пет сетива. Неговия дух беше превърнат в затворник на петте му сетива. Псалмистът плаче: “Освободи душата ми от затвор” (Пс. 142:7). Еврейската дума би трябвало да бъде преведена като “дух”, вместо “душа” (“Скритият човек”, стр. 8). Обаче, еврейският речник показва, че думата за “душа” (nephesh) и “дух” (ruach) са две различни думи. Псалмистът в 142:7 използва думата nephesh. Тя не може да се преведе като “дух”. Учителите от “Слово на вяра” също предефинират термините от 2 Петр. 1:4, ключов стих в тяхната доктрина. Те претендират, че фразата “да можете да станете участници в божественото естество”, означавала, че хората фактически приемат Божията природа. Това е богохулство! “Човекът е пресъздаден чрез приемането на Божията природа в неговия дух, който го прави ново създание и му дава нова личност” (“Скритият човек”, стр.8). Гръцката дума, преведена като “участници” е koinonos, която, когато се използва като съществително, означава “партньор”. (Виж W.E. Vines Expository Dictionary of New Testament Words, стр. 161.) Ап.Петър казва, че християните са направени партньори на божествената природа. Светият Дух сега свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
Много други тактики са използвани за вмъкване на доктрините на “Слово на вяра” в Библията. Мястото позволява изследване само на две от най-безбожните и най-скандалните. Първата е в тълкуването на определени стихове да се влага значение, точно противоположно на това, което авторът е имал предвид. Отнасяйки се до Йоан 14:14 във версията на крал Джеймс, където Иисус казва: “ако поискате нещо в Моето име, Аз ще го направя”, Хегин казва: “Тук, гръцката дума, преведена като “искате”, означава “изисквате… Вие не изисквате нищо от Отец… Вие изисквате от дявола.” (“Храна на вярата”, Зимно издание, стр. 58). От гръцкият текст на Йоан 14:14 или от модерния превод, базиран на гръцкия текст, се вижда, че Иисус казва на Своите ученици: “Ако искате от МЕН каквото и да е в МОЕТО име, Аз ще го направя.”
Втората тактика се състои в отричане на валидността на някой пасаж, който не пасва с ученията на “Слово на вяра”. Относно изявлението в Йов 1:21: “Господ даде, и Господ отне”, учителят от “Слово на вяра” Чарлз Капс казва: “Йов го каза, но това не е вярно твърдение. То е лъжа…Йов със сигурност не беше под помазание, когато твърдеше това.” (“Езикът – съзидателна сила”, стр.8-9)Когато се използват такъв вид произволни, “култови” библейски интерпретации, Писанието може да бъде направено да казва всичко, което на даден човек му се иска да казва.Сега ти си “божествен” и затова ти можеш “да го назовеш, да го изискаш!”
Ясни библейски пасажи са изкривявани, за да съвпаднат със системата на установяване на вярващия като един, който притежава божествена природа, така че той да може да разбере своята “законна власт”. С разбирането на това идват знанието, властта, способностите на Бога. Кениън казва, че ти можеш да “ходиш, както Иисус е ходил, без никакво съзнание за по-ниско положение от това на Бог или сатана” (“Скритият човек”, стр. 24). Веднъж, след като позицията на “същия сан на същество като Бога” е била установена, тогава става необходимо да се демонстрира, че този “пресъздаден дух” има неограничена сила да създава негова собствена реалност чрез позитивни изповеди. Капс обяснява следното в своята публикация “Езикът – съзидателна сила”: “Божието Слово е духовен закон. То функционира точно толкова сигурно, както всеки естествен закон. Думите, управлявани от духовния закон стават духовни сили, работещи за теб. Празните думи работят срещу теб… Естественият свят трябва да бъде контролиран от хората, говорещи Божиите думи” (стр. 8-9). “Ти трябва да вярваш, че нещата, които казваш – всичко, което казваш – ще се сбъдне” (стр. 24). “Човекът беше създаден в Божия клас… едно духовно същество, напълно способно да действа на същото ниво на вяра, като Бога… Това не е теория. Това е факт. Това е духовен закон. Той работи всеки път, когато е приложен правилно. За да подражаваш на Бога, ти трябва да говориш като Него и да действаш като Него.” (стр. 130-131). “Словото на Бога, заченато в сърцето, оформено от езика и изговорено през устата е съзидателна сила. Изговореното Слово ще работи за теб, докато ти постоянно го изповядваш.” (стр.148).
Писанията, използвани в подкрепа на тази позиция, са селективно избрани от стихове, заявяващи, че Бог ще даде на вярващите каквото те искат от Него (Марк 11:23-24, Йоан 16:23-24), като се изключват стихове, които поставят тези молби в зависимост от Божията суверенна воля (Матей 6:10, 1 Йоан 5:14). В учението на „Слово на вяра“ на човека е дадена позицията на бог на Земята. В същото време, те омаловажават позицията на Господ Иисус Христос на Земята и заявяват че, въпреки че Иисус е ходел с Бога и Бог бил в Него, Той никога всъщност не е твърдял, че е Бог (Кенет Копланд „Отдели време за молитва“, Believer's Voice of Victory, февруари 1987:9). Тази глупост е напълно отхвърлена от Писанията, например Йоан 1:1; 5:18-23; 8:24,58; 10:1-39 и 20:28 – всички те ясно свидетелстват за равенството на Иисус с Всемогъщия Бог.Заедно с някои подобни ереси с култов характер, като мормоните, сега човекът е издигнат в позиция, която Библията никога не му дава: „Е, сега ти нямаш човешко същество, нали? Не, ти си човек. Ти нямаш Бог в теб. Ти си бог“, заявява Копланд („Силата на любовта“, аудиокасета). „Аз съм малък бог! Критици, махайте се!“ (Пол Крауч, „Хвалете Господ“, TBN, 7 юли 1986 г.) „Ние сме клас богове!“ (Копланд, цитиран от Ханеграф, „Криза“, 116). „Като вярващ, ти имаш същия духовен капацитет, който Иисус има... Твоят дух е точно толкова голям, като Божия, защото ти си роден от Него.“ (Копланд, „Област“, 16).
Те твърдят, че веднъж, след като на човека е дадена такава позиция, тогава с неговата позитивна изповед той може да създаде своя собствена реалност. Усложненията, породени от тези учения са ужасяващи. Суверенитетът на необхватния Бог е заменен от суверенитета на ограничения човек. Да се учи, че човекът може да „изисква“ от Бога и да има всичко, което той казва, предполага, че човекът знае и разбира най-добре във всяка ситуация. Единственият начин това да е възможно е, ако човекът е всезнаещ. Човекът не е всезнаещ и поради това, не може да знае какво е най-добро във всяка ситуация. Само Бог е всезнаещ. Ето защо ние трябва да се осланяме на Неговия съд, като любещ Баща да ни даде най-доброто дори, ако то изглежда сурово понякога. Това означава да се молим „Твоята (Божията) воля да бъде.“ Това е истинска вяра!
Независимо от всичките фантастични смущения, през които преминават учителите от „Слово на вяра“ в опита си да обяснят природата на Павловия трън в плътта (2 Кор. 12:7), пределно е ясна ситуацията, където Павел се моли и Бог отговаря отрицателно! Независимо, че това е изглеждало сурово на времето си, то е било действие на любещ Баща и е работело абсолютно в полза на Павел. Ясно е от Писанията, че Бог ще откаже на някои молби, и това прави цялата идея за вярата като „сила“, действаща неизменно в съответствие с формула, нелепа. Веднъж, след като утвърдихме, че молбите трябва да бъдат оценявани по някакъв начин, тогава ние трябва да дадем в ръцете на Бог да оценява всички молби. Не може повече вярата да се смята за инструмент за създаване на реалности в съгласие с нашата воля, но да вярваме, че Бог ще отговори на нашите молитви в съгласие с Неговата воля. (1 Йоан 5:14).
Донеси ролс-ройсите – дай ни парите!
За привържениците на „Слово на вяра“ финансовият просперитет е нещо много повече от просто благословение. Той е абсолютно право! По думите на Кенет Копланд: „Иисус понесе проклятието на закона за наша полза. Той победи сатана и отне властта му. Следователно, няма никаква причина да живееш под проклятието на закона, никаква причина да живееш в бедност от какъвто и да е вид.“ (Копланд, „Закони“, 51).
Библията свидетелства за много хора, които независимо, че бяха праведни пред Бога, бяха бедни. Апостол Павел (Фил. 4:11-12) на когото, ако вярваме на Копланд, трябва да е липсвала вяра, защото си е губел времето да прави палатки (Деян. 18:3); неговите придружители (1 Кор. 4:9-13); старозаветните верни (Евр. 11:37). Дори Господ Иисус живя в бедност (Мат. 8:20)! Тези факти, обаче са яростно отричани от учителите на „Слово на вяра“, особено от Джон Аванзини, който уверява всеки, че „Иисус притежавал огромни суми пари“. (Praise the Lord, TBN, видеокасета, 15 септември 1988). Всъщност, той заявява: „Иисус е имал хубава къща, една голяма къща – достатъчно голяма, за да може цяла компания да прекара с Него нощта там.“ (Believer's Voice of Victory, Trinity Broadcasting Network, видеокасета 20 януари, 1991) Фредерик Прайс се съгласява: „Цялата работа е, че се опитвам да ви помогна да видите – да ви спася от неспокойните мисли, че Иисус и Неговите ученици са били бедни и че това се отнася и за вас. Библията казва, че Той ни е оставил пример, за да следваме по Неговите стъпки. Това е причината, поради която аз карам Ролс Ройс.“ („Вечно нарастваща вяра“, TBN, видеокасета, 9 декември 1990).
Дали средностатистическият вярващ от „Слово на вяра“ кара Ролс Ройс? Не – но дали това е, защото той няма достатъчно вяра? Или е по причина на високата цена, която плаща за обучителни материали и изискванията за десятъци и дарения, които поддържат лукса на лидерите, а за лековерните последователи са причина за бедност? Никъде Писанието не споменава, че Иисус е бил богат. Вместо това, то ясно Го описва като беден: „Защото вие знаете благодатта на нашия Господ, че, бидейки богат, заради вас стана беден, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.“ (2 Кор. 8:9). Ние сме направени богати с духовни награди на Земята сега и в нашата сигурна бъдеща съдба в Небето. Павловите думи относно честния труд и задоволяването с настоящето ни състояние (Еф. 6:5-7; Кол. 3:22-24) са подиграни от тези фалшиви учители. Духовното богатство или живот идват до нас, грешниците, чрез смъртта на Христос. Християните трябва да са богати в духовни неща (Яков 2:5), това включва любов, радост, мир, търпение, милост, доброта, вярност, любезност и себеконтрол (Гал. 5:22-23). Откр. 2:9 говори з авярващи, които, независимо, че са бедни по светските стандарти, все пак са „богати“ заради притежаваното от тях духовно богатство. Временните богатства имат много по-малка стойност от духовните богатства. Според ап. Павел: „Но тези, които желаят да бъдат богати падат в изкушение и примка и в много глупави и болезнени страсти, които повличат хората в разруха и погибел. Защото любовта към парите е корен на всяко зло: които след като някои пожелаха, заблудиха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“ (1 Тим. 6:9-10).
Самият Иисус казва: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават и където крадци разбиват и крадат. Но си събирайте съкровища в небето, където нито молец, нито ръжда унищожават, и където крадци не разбиват и не крадат: защото където е твоето съкровище, там ще бъде и твоето сърце.“ (Мат. 6:19-21).
Какво става с жертвите – тези, които губят „Вяра във вярата“?
При съветване на хора, които са били уловени от доктрините на „Слово на вяра“ и после са загубили илюзиите си, човек открива, че мнозина имат трудности да се освободят от тези учения. В тези хора се наблюдава един постоянен модел на поведение. Първо, както при всички култови учения, никой не е достигнал и до тези единствено чрез изучаване на Библията. Основно хората ги намират чрез влиянието на църквите от „Слово на вяра“ и литература, касети и семинари, които първоначално са разпространявани в САЩ. На това ниво става силната индоктринация. Именно чрез литература и семинари хората стават „позитивно изповядващи“. На това ниво не са позволени никакви негативни думи. Бог те иска здрав, богат и мъдър. Болестите, бедността и нуждата са сигнали за духовна слабост. Ако нещо не върви добре, причината е липсата на вяра. Има нещастни хора, измамени от тази ерес, които все още очакват замяната на изкуствен крак или око „когато те имат достатъчно вяра“. За нещастие, учителите от „Слово на вяра“ никога не споменават последиците от тяхната измама, с които често се сблъскват ортодоксалните християнски съветници.
Понастоящем привържениците на „Слово на вяра“ често придобиват отношение на превъзходство. Те смятат всяка критика на тяхната доктрина като атака от тези, които не са „духовно зрели“ и нямат това „високо откровение“. След време, след всички учения, изповеди и свидетелства, реалността започва да издига своята грозна глава. Обикновените човешки страдания учат последователите на „Слово на вяра“, че тяхната система просто не работи!
Приемайки погрешен възглед за вярата, хиляди излагат себе си на силата на сатана и резултатите се виждат в депресията, която е резултат от неизменната невъзможност да се достигне до исканите резултати. Разбиване на взаимоотношения, загуба на вяра и лични трагедии в работата и в дома – резултатът е в неизбежно разпадане на семейства чрез развод и отчаяние. Хора са умирали или губели децата си защото са отричали реалността на болестта и са били убедени да не търсят медицинска помощ, а да се облягат на тази „вяра във вяра“! Веднъж, след като са изправени пред фактите те или признават, че ученията на „Слово на вяра“ са измамни и се хвърлят в ръцете на любящия, суверенен Бог или започват съзнателно да отричат реалността. Жертвите на „Слово на вяра“, които търсят съвет, често проявяват три характеристики: объркване, вина и страх. Объркването обикновено е резултат от вътрешни конфликти, породени от противоречията между това, на което са учени от учителите на „Слово на вяра“ и това, което учи Библията.
Но “да го изповядаш, значи да го притежаваш, нали?”
Знаменитостта от “Слово на Вяра” Кенет Копланд казва: “Това, което казвате е точно това, което получавате сега. Ако живеете в бедност и липса и нужда, променете думите, които говорите… Могъщата сила от духовния свят, която създава обстоятелствата около нас е контролирана от думите на устата.” (Копланд, “Закони”, 98). Кенет Хегин, който дълги години е служил като наставник на Копланд, допълва своето протеже: “Твоята правилна изповед ще стане реалност и тогава ти ще получиш от Бога това, от което се нуждаеш.” (Kenneth E. Hagin, “Правилно и погрешно мислене на християните” (Tulsa: Kenneth Hagin Ministries, 1966), 30). Положителната изповед на нещо е първата стъпка в получаването на това, от което се нуждаеш (напр. изцеление, луксозен дом, брачен партньор и т.н.). “Силата на вярата”, съединена с внимателно измислена положителна изповед е наистина единственият начин за произвеждане на резултати, защото тези методи освобождават Божията способност да донесе желаните неща: “Божието Слово, заченато в сърцето, оформено отс езика и изговорено през устата става духовна сила, освобождаваща способността на Бог.” (Капс, “Динамик”, 33). Ударението, поставяно върху правилното “говорене” често води до някои твърде интересни инструкции как да “направиш” Бог да работи: “От какво се нуждаеш? Започни да го създаваш. Започни да говориш за него. Започни да го изговаряш в съществуване. Говори на портфейла си. Кажи: “Ти си голям, дебел портфейл пълен с пари.” Говори на чековата си книжка. Кажи: “Ти, чекова книжке, ти никога не си била толкова просперираща откакто те имам. Ти просто преливаш от пари.” Кажи на тялото си: “Ти си цяло, тяло! Защото ти функционираш толкова прекрасно и толкова добре. Защото, тяло, ти никога нямаш никакви проблеми. Ти си силно, здраво тяло.” Или говори на твоя крак, или на стъпалото си, или говори на врата си, или говори на гърба си… Говори на жена си, говори на мъжа си, говори на твоите обстоятелства; и им говори вяра, за да създаваш в тях и Бог ще създаде това, което ти говориш.” (Марилин Хикей, цитирана от Ханеграф, “Криза”, 63). Тези съвети колкото и хумористично да звучат (на мен ми звучат богохулно, бел.преводача), всъщност прикриват жестокостта, с която се сблъсква техния последовател, когато се изправи пред изпитания. Точно както положителните думи имат силата да създават положителни (добри) резултати, негативните думи имат силата да създават негативни (лоши) резултати, според учителите от “Слово на вяра”. Следователно, страдащите могат да обвиняват само себе си, както твърдят учителите от “Слово на вяра”. По думите на Фредерик Прайс: “Ако продължаваш да говориш смърт, това е, което ще имаш. Ако продължаваш да говориш болести и заболявания, това е, което ще имаш, защото ти ги правиш реалност със собствените си уста. Това е божествен закон.” (Прайс, “Област”, 29). Измамените християни са подигравани от сатана, докато се спъват наоколо, чакайки липсващ крайник или око да бъдат заменени – ако и когато те имат достатъчно вяра и спрат негативните изповеди!
Вярата в демоничните доктрини (1 Тим. 4:1-5) води до страх и смърт!
Чувството за вина е главното следствие от набраното напрежение, когато някой е правил положителни изповеди, но не е получил резултати. Според позицията на “Слово на вяра”, липсата на резултати означава липса на вяра или явен грях в нечий живот. Това може, и обикновено е така, да причини прекомерен самоанализ и ужасни чувства на вина. Понякога вината е реална и с нея е необходимо справяне, но често няма никаква причина за подобни чувства. Това, което човекът е изповядвал положително не е било в Божия план и Той няма да го даде.
Страхът идва от две области. Първо е натрапената принуда да бъдеш положителен във всяка дума. Дори използването на фрази като: “Просто умирам да направя това” или “тази шега ме разсмя до смърт”, освобождават сатанински сили, според учителите от “Слово на вяра” (“Езикът – съзидателна сила”, стр. 90-92). Хората се страхуват, че могат да сбъркат, да произнесат негативна дума и да дадат място на сатана.
Второ, страхът е последица от вината, спомената по-горе. Страхът и вината обикновено работят заедно по спиралата на нанадолнището. Човек се чувства виновен, поради предполагаема липса на вяра, после се чувства уплашен, защото изповедта не е “работеща”. После идва още вина, после още страх и така все по-надолу до пълно отчаяние. Този цикъл може да предизвика изключително духовно и физическо изнемощяване. Всички тези духовни и физически затруднения могат директно да се припишат на издигането на човека във фалшивата позиция на бог и на заблудата, че той има сили далеч по-висши от реалните, които човек притежава.
За нещастие, проповедниците на “Слово на вяра” обясняват страданието чрез удобното позоваване на свободната човешка воля. Няма жертви, нищо не е извън контрол и всичко може да се промени, защото засегнатите командват ситуацията. Щом някой притежава достатъчно знание за Божиите обещания, казва правилните думи и има достатъчно вяра, всичко ще се нареди – сметките ще се платят, членовете на семейството ще бъдат изцелени и парите ще потекат като манна небесна. Собствените думи на човека контролират живота, защото думите “са най-могъщите неща във вселената днес.” (Капс, “Съзидателна сила”, 25). “ИЗЦЕЛЕНИЕ, УСПЕХ, ЩАСТИЕ и ПРОСПЕРИТЕТ са Божията воля за ТЕБ, когато ти повярваш в Неговото Слово достатъчно, за да ДЕЙСТВАШ СПОРЕД НЕГО.” (Т.Л.Осбърн, цитиран от Ханеграф, “Криза”, 361). Според движението “Слово на вяра”, всяко страдание е причинено от човека, а не от Бога. Както казва Фредерик К.С. Прайс: “Ти страдаш, защото си глупав!” (Прайс, цитиран от Креншоу, “Човекът като бог”, 156). Единствената предлагана от тях алтернатива е богохулна: “Ако Бог управлява всичко, Той е забъркал пълна каша.” (Хегин, “Ходатайстващият християнин” (Тулса: Kenneth E. Hagin Ministries, 1978, 14). Глупостта, за която говори Прайс се изразява или чрез говорене на негативни изповеди или чрез неразбиране, че позитивните изповеди ще донесат добри неща.
Как би трябвало да отговори църквата?
Ние видяхме достатъчно доказателства, за да заключим, че посланието на “Слово на вяра” е опасна ерес, разрушаваща душата, която просто не работи. Тя е система от арогантни учения, в които липсва авторитета на Божието Слово. Това е система от мислене, която е създадена от група мъже, плагиатствали от ученията един на друг с обединяване на християнска теология, мистицизъм и гностицизъм, събрани заедно по един от най-фантасмагористичните методи на библейско тълкуване, който някога е бил измислян. Всичко това е поддържано от взаимно възхищение в обществото на най-популярните учители от “Слово на вяра”, които предупреждават критиците да “не докосват Господния помазаник”, често придружено с ужасни заплахи за божествен гняв.
Движението “Слово на вяра” е надминало обикновения дял в предизвикването на разцепления в Тялото на Христос. Множество от добронамерени християни са в робство на тази небиблейска философия. Резултатите от ученията на “Слово на вяра” са много хора, изпълнени с объркване, вина и страх – именно нещата, които движението “Слово на вяра” твърди, че премахва.
Отдавна е дошло времето християните да погледнат сериозно на ученията на движение “Слово на вяра”. Много малко е писано или казано за погрешната Христология на вярващите от “Слово на вяра”, която е крайно богохулна! Ние критикуваме групи като мормоните, “Свидетелите на Йехова” или Обединената петдесетна църква заради техните небиблейски възгледи за Божествената същност. Ние разкриваме мормонските учения, обявяващи, че хората ще станат богове (първата сатанинска лъжа! – Бит.3:5) или еретичния възглед на “Свидетелите на Йехова”, че Иисус е “един бог”, а не Всемогъщия Бог и е бил същестувал преди Архангел Михаил. Можем ли да направим нещо по-малко, когато групи като “Слово на вяра” прокарват идентично еретични учения в Тялото Христово?
Статията е преведена от http://www.thechristianexpositor.org/page7.html с любезното съдействие на екипа на сайта.
Един класически пример за това може да се види в цитата от учителя от “Слово на вяра” Кенет Хегин:”Когато Господ работеше с мен относно служението на пророка, Той каза, че ако църквата не приеме моето служение, тогава аз трябва да продължа по моя път, да отърся прахта от краката си срещу тях, а Той ще премахне техния светилник. Той ще отнеме от тях каквато сила им е останала… Той каза, че съдът трябва да започне от Божия дом и ако праведният едва се спасява, къде ще се яви грешникът и безбожникът. Ако църквата не приеме това служение, тогава те не биха приели Неговото Слово и Той не може да им помогне.” (“Служението на пророка, стр.19).
Ние вярваме в божественото изцеление, както внезапно, така и постепенно, в съществуването на демони и освобождението от тях, и че дарбите на Духа са за църквата днес, както от самото начало. Критикуването на група учения не е същото като съденето на някой, който приема тези учения. Въпреки това, на християните е казано да сравняват всички учения и евангелието, което носят със Словото на Бога и да отхвърлят всичко, което противоречи на Писанието (Деян. 17:11, Гал.1:6-9, 1 Сол. 5:21).
Ако човек чете в свещения текст нещо, което не принадлежи там и не е съвместимо със здравата екзегетика и херменветика, тогава християните имат правото да предизвикат и изложат грешката и да посочат на братята кои са тези лъжливи учители (Деян. 20:28-31, 2 Тим. 2:16-18). Това не означава, че тези учители не са истински братя, въпреки, че е възможно да не са. Не означава, че ние трябва да ги обичаме по-малко. Това просто означава, че е намерена грешка и тя е разобличена с любов в истина и състрадание към засегнатите от измамата.
Корени на “Слово на вяра”
Духовният ментор на днешните учители от “Слово на вяра” е Е.У.Кениън – човек, който е бил много повлиян от метафизичните култове като “Християнска наука”, “Училище за единство на християнството” и “Църква на религиозната наука”, и който очевидно е приел своето богословско образование от Еmerson School of Oratory в Бостън. За основателя на тази институция Чарлз Уесли Емерсон е документирано, че е бил член на майката-църква на “Християнска наука” от 1903 до 1908 г. Тъй като “Християнска наука” не е нищо повече от гностицизъм в модерни одежди, е пределно ясно, че Кениън е бил повлиян от гностични идеи по време на обучението си. След напускане на училището – не е ясно от документите дали се е дипломирал – Кениън се установява в Сиатъл, Вашингтон, където е бил пастор на баптиска църква “Нов Завет” и е излъчвал радио програмата “Църква във въздуха” до смъртта си през 1948 г. Издателската къща на Кениън публикува материали от негови творби и излъчвания (прочетете “Новороденият Иисус от учението “Слово на вяра”, стр. 25-26). От тези публикации са извадени повечето от презумпциите в учението “Слово на вяра”, но повечето последователи вярват, че те произхождат от Кенет “Татко” Хегин. Истината е, че Хегин безсрамно и нахално е плагиатствал своите учения от Кениън и неговата дъщеря – Рут Кениън Хаузуърт. (“Различно благовестие”, Д.Р.Макконъл, Hendrickson, 1995, стр.4-6)
Ще бъдете като Бога – казва сатана! (Бит. 3:5)
Същината на доктрината “Слово на вяра” е в това, което Кениън нарича “реалността на новото създание”. За да могат останалите твърдения на “Слово на вяра” да работят, човекът първо трябва да бъде издигнат във висока позиция. Учението на “Слово на вяра” поставя човека на същото ниво като Иисус Христос. Това се прави чрез събиране на пасажи от Писанието с цел доказване, че щом веднъж човекът е в Христос, значи “новото създание”, за което се говори във 2 Кор. 5:17 представлява пресъздадено нов вид същество. Кениън пише: “Виждате, човекът е духовно същество. Той е в същата класа с Бога. Той беше създаден по образ и подобие на Бога. Той трябваше да бъде участник в Божествената природа. Когато той съгреши, той стана участник в сатанинската природа и егоизъм… Частта от човека, която е новосъздадена, е неговия дух. Бог дава в нашия дух Своята собствена природа, вечния живот”. (“Скритият човек”, стр. 121).
Когато това стане, човек е “нов род същество, което никога преди не е съществувало” (Кенет Копланд, “Сега ние сме в Христос Иисус”, стр. 5). Хегин казва: “Вярващият е толкова въплъщение, колкото е Иисус Христос” (“Храна на вярата”, стр.23). Кенет Копланд казва: “Иисус не е вече единствения единороден Син на Бога.” (“Сега ние сме в Христос Иисус, стр.24). “Ние сме Словото, направено плът, точно както Иисус беше.” (Глория Копланд, цитирана в Креншоу, “Човекът като Бог”, стр. 202). По този начин в учението “Слово на вяра”, Иисус загубва своята уникалност. Вярващият е издигнат до позиция да бъде Богочовек по същия начин, както Иисус е Богочовек. Те твърдят, че единствената разлика е, че Иисус придоби своята позиция по рождение, а останалите я придобиват чрез новосъздаване в духа. Но в Исая 44:8 е казано: “Има ли Бог, освен Мен? Да, няма друг бог, Аз не познавам такъв.” Виж също Исая 43:10, Йоан 1:18, Йоан 5:44, Йоан 17:3, Яков 2:19, 1 Тим. 2:5, Кол. 1:14-17, Евр. 1:2-3.
Какво стана с кръвното изкупление на Господ Иисус Христос?
Продължаващото отричане на уникалността на Иисус се среща в ученията на “Слово на вяра” относно изкуплението. Според тяхното тълкуване на Писанието, по време на Христовото разпятие и смърт се е случило много повече, отколкото учи ортодоксалната вяра и Библията. “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр.120). “Когато (Иисус) каза: ”Свършено е” на този кръст, Той не говореше за плана на спасението. Планът на спасението беше току що започнал. Имаше все още 3 дни и 3 нощи, през които да премине… (в ада), Той изтърпя наказание за три ужасни дни и нощи… Той е отделен от Неговия Бог и в този момент Той е смъртен човек: способен на падение, способен на смърт.” (К.Копланд, “Какво се случи от кръста до трона”, аудиокасета). “Иисус умря като наш заместител. Този, който не познаваше грях беше направен да бъде грях. Той взе върху Себе Си нашата грешна природа. И Той умря – Той беше отделен и отрязан от Бога. Той слезе долу в тъмницата – домът на страданието, на наше място. Той беше там три дни и три нощи…” “Не само, че Той беше физически възкресен – Неговото тяло възкресено – но Неговият дух беше направен жив към Бога отново. Той беше умрял духовно. Той взе върху Себе Си духовната смърт – за нас. И Той е първият, който някога е бил новороден. Неговото ново раждане е нашето ново раждане.” (Кенет Хегин, “Направен жив”, април 1982 г., стр. 3). “Той страда в Неговото собствено тяло, и по-важно, в Неговия дух. Иисус преживя същата духовна смърт, която влезе в човека в Едемската градина (тоест, Той взе сатанинската природа). … След като Иисус беше направен грях, Той трябваше да бъде новороден. … Иисус беше новороден човек” (Глория Копланд, “Божията воля за теб”, стр. 50). “Мислите ли, че наказанието за нашите грехове беше умирането на кръста? Ако това беше случаят, двамата разбойници щяха да платят цената за теб. Не, наказанието беше отиване в самия ад и прекарване на време в ада, отделен от Бога.” (Фредерик Прайс, “Ако Христос не беше възкръснал… тогава какво?” Ever Increasing Faith Messenger (юни 1980): 7). “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр. 120).
Какво е библейското учение? Евр.12:2: “Иисус, авторът и завършителят на нашата вяра; който заради радостта, която беше поставена пред Него, издържа кръст (не мъчение в ада), презирайки срама”. “В Когото (Иисус) ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощаване на греховете, според богатствата на Неговата благодат” (Ефес. 1:7). Също: Пс. 139:7-8; Йоан 5:26, 10-17-18, 19:30; Кол. 1:19-20, 2:13-15; Откр. 1:5).
В заключение, планът на изкуплението според “Слово на вяра” гласи: Човекът беше създаден в “същия ранг на съществуване, като Бог.” Духът е временно приютен в тялото. Беше му дадена власт над Земята. Когато той извърши “висше предателство”, като последва сатана, вместо Бог, човекът предаде божествената природа и прие природата на сатана. Сатана тогава стана бог на този свят и човекът впоследствие беше раждан със сатанинска природа. “Внезапно, Бог беше отвън, гледайки вътре” (К.Копланд, “Нашият завет с Бога”, стр. 8). Иисус дойде, за да може човешкия дух да бъде пресъздаден (тоест, човек да може да възвърне отново божествената си натура). На кръста, планът за изкуплението едва започвал. Там било мястото, където Иисус приел природата на сатана, загубил Своята божественост, станал смъртен човек и отишъл в ада. Там Той страдал от изтезания от ръката на сатана, докато Бог казал “достатъчно”. Като опазил съвършено Божия закон, пребиваването в ада на човекът Иисус било обявено за “незаконно”. На този етап, духът на Иисус бил пресъздаден. Той отново имал божествената природа – тогава Иисус бил новороден! Тогава пътят бил разчистен, за да може човек да има пресъздаден дух – да получи божествената природа и да стане въплъщение както самия Иисус! Пресъздадения човек “сега има природата на Бог… способността на Бог” (Е.У.Кениън, “Какво се случи от кръста до трона”, стр. 82).
Не съществуват стихове в Библията, които поддържат тази богохулна теология – вижте Изх. 8:10: “Няма никой, подобен на Господ, нашия Бог”. Също: Изх. 9:13-14; Числа 23:19; 1 Самуил 15:29; 2 Самуил 7:22; Исая 46:9; Йер. 10:6; Осия 11:9.
Слово на вяра изопачава Писанието!
Този сценарий е четен в Библията, така че той може да се екстрапулира отново по различни начини. Първо е произволната система на тълкуване на Писанията, чрез своеволно приписване на нови значения на думите и не взимане под внимание контекста на пасажите. Например, Кениън казва: “Адам се образоваше чрез своите пет сетива. Неговия дух беше превърнат в затворник на петте му сетива. Псалмистът плаче: “Освободи душата ми от затвор” (Пс. 142:7). Еврейската дума би трябвало да бъде преведена като “дух”, вместо “душа” (“Скритият човек”, стр. 8). Обаче, еврейският речник показва, че думата за “душа” (nephesh) и “дух” (ruach) са две различни думи. Псалмистът в 142:7 използва думата nephesh. Тя не може да се преведе като “дух”. Учителите от “Слово на вяра” също предефинират термините от 2 Петр. 1:4, ключов стих в тяхната доктрина. Те претендират, че фразата “да можете да станете участници в божественото естество”, означавала, че хората фактически приемат Божията природа. Това е богохулство! “Човекът е пресъздаден чрез приемането на Божията природа в неговия дух, който го прави ново създание и му дава нова личност” (“Скритият човек”, стр.8). Гръцката дума, преведена като “участници” е koinonos, която, когато се използва като съществително, означава “партньор”. (Виж W.E. Vines Expository Dictionary of New Testament Words, стр. 161.) Ап.Петър казва, че християните са направени партньори на божествената природа. Светият Дух сега свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
Много други тактики са използвани за вмъкване на доктрините на “Слово на вяра” в Библията. Мястото позволява изследване само на две от най-безбожните и най-скандалните. Първата е в тълкуването на определени стихове да се влага значение, точно противоположно на това, което авторът е имал предвид. Отнасяйки се до Йоан 14:14 във версията на крал Джеймс, където Иисус казва: “ако поискате нещо в Моето име, Аз ще го направя”, Хегин казва: “Тук, гръцката дума, преведена като “искате”, означава “изисквате… Вие не изисквате нищо от Отец… Вие изисквате от дявола.” (“Храна на вярата”, Зимно издание, стр. 58). От гръцкият текст на Йоан 14:14 или от модерния превод, базиран на гръцкия текст, се вижда, че Иисус казва на Своите ученици: “Ако искате от МЕН каквото и да е в МОЕТО име, Аз ще го направя.”
Втората тактика се състои в отричане на валидността на някой пасаж, който не пасва с ученията на “Слово на вяра”. Относно изявлението в Йов 1:21: “Господ даде, и Господ отне”, учителят от “Слово на вяра” Чарлз Капс казва: “Йов го каза, но това не е вярно твърдение. То е лъжа…Йов със сигурност не беше под помазание, когато твърдеше това.” (“Езикът – съзидателна сила”, стр.8-9)Когато се използват такъв вид произволни, “култови” библейски интерпретации, Писанието може да бъде направено да казва всичко, което на даден човек му се иска да казва.Сега ти си “божествен” и затова ти можеш “да го назовеш, да го изискаш!”
Ясни библейски пасажи са изкривявани, за да съвпаднат със системата на установяване на вярващия като един, който притежава божествена природа, така че той да може да разбере своята “законна власт”. С разбирането на това идват знанието, властта, способностите на Бога. Кениън казва, че ти можеш да “ходиш, както Иисус е ходил, без никакво съзнание за по-ниско положение от това на Бог или сатана” (“Скритият човек”, стр. 24). Веднъж, след като позицията на “същия сан на същество като Бога” е била установена, тогава става необходимо да се демонстрира, че този “пресъздаден дух” има неограничена сила да създава негова собствена реалност чрез позитивни изповеди. Капс обяснява следното в своята публикация “Езикът – съзидателна сила”: “Божието Слово е духовен закон. То функционира точно толкова сигурно, както всеки естествен закон. Думите, управлявани от духовния закон стават духовни сили, работещи за теб. Празните думи работят срещу теб… Естественият свят трябва да бъде контролиран от хората, говорещи Божиите думи” (стр. 8-9). “Ти трябва да вярваш, че нещата, които казваш – всичко, което казваш – ще се сбъдне” (стр. 24). “Човекът беше създаден в Божия клас… едно духовно същество, напълно способно да действа на същото ниво на вяра, като Бога… Това не е теория. Това е факт. Това е духовен закон. Той работи всеки път, когато е приложен правилно. За да подражаваш на Бога, ти трябва да говориш като Него и да действаш като Него.” (стр. 130-131). “Словото на Бога, заченато в сърцето, оформено от езика и изговорено през устата е съзидателна сила. Изговореното Слово ще работи за теб, докато ти постоянно го изповядваш.” (стр.148).
Писанията, използвани в подкрепа на тази позиция, са селективно избрани от стихове, заявяващи, че Бог ще даде на вярващите каквото те искат от Него (Марк 11:23-24, Йоан 16:23-24), като се изключват стихове, които поставят тези молби в зависимост от Божията суверенна воля (Матей 6:10, 1 Йоан 5:14). В учението на „Слово на вяра“ на човека е дадена позицията на бог на Земята. В същото време, те омаловажават позицията на Господ Иисус Христос на Земята и заявяват че, въпреки че Иисус е ходел с Бога и Бог бил в Него, Той никога всъщност не е твърдял, че е Бог (Кенет Копланд „Отдели време за молитва“, Believer's Voice of Victory, февруари 1987:9). Тази глупост е напълно отхвърлена от Писанията, например Йоан 1:1; 5:18-23; 8:24,58; 10:1-39 и 20:28 – всички те ясно свидетелстват за равенството на Иисус с Всемогъщия Бог.Заедно с някои подобни ереси с култов характер, като мормоните, сега човекът е издигнат в позиция, която Библията никога не му дава: „Е, сега ти нямаш човешко същество, нали? Не, ти си човек. Ти нямаш Бог в теб. Ти си бог“, заявява Копланд („Силата на любовта“, аудиокасета). „Аз съм малък бог! Критици, махайте се!“ (Пол Крауч, „Хвалете Господ“, TBN, 7 юли 1986 г.) „Ние сме клас богове!“ (Копланд, цитиран от Ханеграф, „Криза“, 116). „Като вярващ, ти имаш същия духовен капацитет, който Иисус има... Твоят дух е точно толкова голям, като Божия, защото ти си роден от Него.“ (Копланд, „Област“, 16).
Те твърдят, че веднъж, след като на човека е дадена такава позиция, тогава с неговата позитивна изповед той може да създаде своя собствена реалност. Усложненията, породени от тези учения са ужасяващи. Суверенитетът на необхватния Бог е заменен от суверенитета на ограничения човек. Да се учи, че човекът може да „изисква“ от Бога и да има всичко, което той казва, предполага, че човекът знае и разбира най-добре във всяка ситуация. Единственият начин това да е възможно е, ако човекът е всезнаещ. Човекът не е всезнаещ и поради това, не може да знае какво е най-добро във всяка ситуация. Само Бог е всезнаещ. Ето защо ние трябва да се осланяме на Неговия съд, като любещ Баща да ни даде най-доброто дори, ако то изглежда сурово понякога. Това означава да се молим „Твоята (Божията) воля да бъде.“ Това е истинска вяра!
Независимо от всичките фантастични смущения, през които преминават учителите от „Слово на вяра“ в опита си да обяснят природата на Павловия трън в плътта (2 Кор. 12:7), пределно е ясна ситуацията, където Павел се моли и Бог отговаря отрицателно! Независимо, че това е изглеждало сурово на времето си, то е било действие на любещ Баща и е работело абсолютно в полза на Павел. Ясно е от Писанията, че Бог ще откаже на някои молби, и това прави цялата идея за вярата като „сила“, действаща неизменно в съответствие с формула, нелепа. Веднъж, след като утвърдихме, че молбите трябва да бъдат оценявани по някакъв начин, тогава ние трябва да дадем в ръцете на Бог да оценява всички молби. Не може повече вярата да се смята за инструмент за създаване на реалности в съгласие с нашата воля, но да вярваме, че Бог ще отговори на нашите молитви в съгласие с Неговата воля. (1 Йоан 5:14).
Донеси ролс-ройсите – дай ни парите!
За привържениците на „Слово на вяра“ финансовият просперитет е нещо много повече от просто благословение. Той е абсолютно право! По думите на Кенет Копланд: „Иисус понесе проклятието на закона за наша полза. Той победи сатана и отне властта му. Следователно, няма никаква причина да живееш под проклятието на закона, никаква причина да живееш в бедност от какъвто и да е вид.“ (Копланд, „Закони“, 51).
Библията свидетелства за много хора, които независимо, че бяха праведни пред Бога, бяха бедни. Апостол Павел (Фил. 4:11-12) на когото, ако вярваме на Копланд, трябва да е липсвала вяра, защото си е губел времето да прави палатки (Деян. 18:3); неговите придружители (1 Кор. 4:9-13); старозаветните верни (Евр. 11:37). Дори Господ Иисус живя в бедност (Мат. 8:20)! Тези факти, обаче са яростно отричани от учителите на „Слово на вяра“, особено от Джон Аванзини, който уверява всеки, че „Иисус притежавал огромни суми пари“. (Praise the Lord, TBN, видеокасета, 15 септември 1988). Всъщност, той заявява: „Иисус е имал хубава къща, една голяма къща – достатъчно голяма, за да може цяла компания да прекара с Него нощта там.“ (Believer's Voice of Victory, Trinity Broadcasting Network, видеокасета 20 януари, 1991) Фредерик Прайс се съгласява: „Цялата работа е, че се опитвам да ви помогна да видите – да ви спася от неспокойните мисли, че Иисус и Неговите ученици са били бедни и че това се отнася и за вас. Библията казва, че Той ни е оставил пример, за да следваме по Неговите стъпки. Това е причината, поради която аз карам Ролс Ройс.“ („Вечно нарастваща вяра“, TBN, видеокасета, 9 декември 1990).
Дали средностатистическият вярващ от „Слово на вяра“ кара Ролс Ройс? Не – но дали това е, защото той няма достатъчно вяра? Или е по причина на високата цена, която плаща за обучителни материали и изискванията за десятъци и дарения, които поддържат лукса на лидерите, а за лековерните последователи са причина за бедност? Никъде Писанието не споменава, че Иисус е бил богат. Вместо това, то ясно Го описва като беден: „Защото вие знаете благодатта на нашия Господ, че, бидейки богат, заради вас стана беден, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.“ (2 Кор. 8:9). Ние сме направени богати с духовни награди на Земята сега и в нашата сигурна бъдеща съдба в Небето. Павловите думи относно честния труд и задоволяването с настоящето ни състояние (Еф. 6:5-7; Кол. 3:22-24) са подиграни от тези фалшиви учители. Духовното богатство или живот идват до нас, грешниците, чрез смъртта на Христос. Християните трябва да са богати в духовни неща (Яков 2:5), това включва любов, радост, мир, търпение, милост, доброта, вярност, любезност и себеконтрол (Гал. 5:22-23). Откр. 2:9 говори з авярващи, които, независимо, че са бедни по светските стандарти, все пак са „богати“ заради притежаваното от тях духовно богатство. Временните богатства имат много по-малка стойност от духовните богатства. Според ап. Павел: „Но тези, които желаят да бъдат богати падат в изкушение и примка и в много глупави и болезнени страсти, които повличат хората в разруха и погибел. Защото любовта към парите е корен на всяко зло: които след като някои пожелаха, заблудиха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“ (1 Тим. 6:9-10).
Самият Иисус казва: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават и където крадци разбиват и крадат. Но си събирайте съкровища в небето, където нито молец, нито ръжда унищожават, и където крадци не разбиват и не крадат: защото където е твоето съкровище, там ще бъде и твоето сърце.“ (Мат. 6:19-21).
Какво става с жертвите – тези, които губят „Вяра във вярата“?
При съветване на хора, които са били уловени от доктрините на „Слово на вяра“ и после са загубили илюзиите си, човек открива, че мнозина имат трудности да се освободят от тези учения. В тези хора се наблюдава един постоянен модел на поведение. Първо, както при всички култови учения, никой не е достигнал и до тези единствено чрез изучаване на Библията. Основно хората ги намират чрез влиянието на църквите от „Слово на вяра“ и литература, касети и семинари, които първоначално са разпространявани в САЩ. На това ниво става силната индоктринация. Именно чрез литература и семинари хората стават „позитивно изповядващи“. На това ниво не са позволени никакви негативни думи. Бог те иска здрав, богат и мъдър. Болестите, бедността и нуждата са сигнали за духовна слабост. Ако нещо не върви добре, причината е липсата на вяра. Има нещастни хора, измамени от тази ерес, които все още очакват замяната на изкуствен крак или око „когато те имат достатъчно вяра“. За нещастие, учителите от „Слово на вяра“ никога не споменават последиците от тяхната измама, с които често се сблъскват ортодоксалните християнски съветници.
Понастоящем привържениците на „Слово на вяра“ често придобиват отношение на превъзходство. Те смятат всяка критика на тяхната доктрина като атака от тези, които не са „духовно зрели“ и нямат това „високо откровение“. След време, след всички учения, изповеди и свидетелства, реалността започва да издига своята грозна глава. Обикновените човешки страдания учат последователите на „Слово на вяра“, че тяхната система просто не работи!
Приемайки погрешен възглед за вярата, хиляди излагат себе си на силата на сатана и резултатите се виждат в депресията, която е резултат от неизменната невъзможност да се достигне до исканите резултати. Разбиване на взаимоотношения, загуба на вяра и лични трагедии в работата и в дома – резултатът е в неизбежно разпадане на семейства чрез развод и отчаяние. Хора са умирали или губели децата си защото са отричали реалността на болестта и са били убедени да не търсят медицинска помощ, а да се облягат на тази „вяра във вяра“! Веднъж, след като са изправени пред фактите те или признават, че ученията на „Слово на вяра“ са измамни и се хвърлят в ръцете на любящия, суверенен Бог или започват съзнателно да отричат реалността. Жертвите на „Слово на вяра“, които търсят съвет, често проявяват три характеристики: объркване, вина и страх. Объркването обикновено е резултат от вътрешни конфликти, породени от противоречията между това, на което са учени от учителите на „Слово на вяра“ и това, което учи Библията.
Но “да го изповядаш, значи да го притежаваш, нали?”
Знаменитостта от “Слово на Вяра” Кенет Копланд казва: “Това, което казвате е точно това, което получавате сега. Ако живеете в бедност и липса и нужда, променете думите, които говорите… Могъщата сила от духовния свят, която създава обстоятелствата около нас е контролирана от думите на устата.” (Копланд, “Закони”, 98). Кенет Хегин, който дълги години е служил като наставник на Копланд, допълва своето протеже: “Твоята правилна изповед ще стане реалност и тогава ти ще получиш от Бога това, от което се нуждаеш.” (Kenneth E. Hagin, “Правилно и погрешно мислене на християните” (Tulsa: Kenneth Hagin Ministries, 1966), 30). Положителната изповед на нещо е първата стъпка в получаването на това, от което се нуждаеш (напр. изцеление, луксозен дом, брачен партньор и т.н.). “Силата на вярата”, съединена с внимателно измислена положителна изповед е наистина единственият начин за произвеждане на резултати, защото тези методи освобождават Божията способност да донесе желаните неща: “Божието Слово, заченато в сърцето, оформено отс езика и изговорено през устата става духовна сила, освобождаваща способността на Бог.” (Капс, “Динамик”, 33). Ударението, поставяно върху правилното “говорене” често води до някои твърде интересни инструкции как да “направиш” Бог да работи: “От какво се нуждаеш? Започни да го създаваш. Започни да говориш за него. Започни да го изговаряш в съществуване. Говори на портфейла си. Кажи: “Ти си голям, дебел портфейл пълен с пари.” Говори на чековата си книжка. Кажи: “Ти, чекова книжке, ти никога не си била толкова просперираща откакто те имам. Ти просто преливаш от пари.” Кажи на тялото си: “Ти си цяло, тяло! Защото ти функционираш толкова прекрасно и толкова добре. Защото, тяло, ти никога нямаш никакви проблеми. Ти си силно, здраво тяло.” Или говори на твоя крак, или на стъпалото си, или говори на врата си, или говори на гърба си… Говори на жена си, говори на мъжа си, говори на твоите обстоятелства; и им говори вяра, за да създаваш в тях и Бог ще създаде това, което ти говориш.” (Марилин Хикей, цитирана от Ханеграф, “Криза”, 63). Тези съвети колкото и хумористично да звучат (на мен ми звучат богохулно, бел.преводача), всъщност прикриват жестокостта, с която се сблъсква техния последовател, когато се изправи пред изпитания. Точно както положителните думи имат силата да създават положителни (добри) резултати, негативните думи имат силата да създават негативни (лоши) резултати, според учителите от “Слово на вяра”. Следователно, страдащите могат да обвиняват само себе си, както твърдят учителите от “Слово на вяра”. По думите на Фредерик Прайс: “Ако продължаваш да говориш смърт, това е, което ще имаш. Ако продължаваш да говориш болести и заболявания, това е, което ще имаш, защото ти ги правиш реалност със собствените си уста. Това е божествен закон.” (Прайс, “Област”, 29). Измамените християни са подигравани от сатана, докато се спъват наоколо, чакайки липсващ крайник или око да бъдат заменени – ако и когато те имат достатъчно вяра и спрат негативните изповеди!
Вярата в демоничните доктрини (1 Тим. 4:1-5) води до страх и смърт!
Чувството за вина е главното следствие от набраното напрежение, когато някой е правил положителни изповеди, но не е получил резултати. Според позицията на “Слово на вяра”, липсата на резултати означава липса на вяра или явен грях в нечий живот. Това може, и обикновено е така, да причини прекомерен самоанализ и ужасни чувства на вина. Понякога вината е реална и с нея е необходимо справяне, но често няма никаква причина за подобни чувства. Това, което човекът е изповядвал положително не е било в Божия план и Той няма да го даде.
Страхът идва от две области. Първо е натрапената принуда да бъдеш положителен във всяка дума. Дори използването на фрази като: “Просто умирам да направя това” или “тази шега ме разсмя до смърт”, освобождават сатанински сили, според учителите от “Слово на вяра” (“Езикът – съзидателна сила”, стр. 90-92). Хората се страхуват, че могат да сбъркат, да произнесат негативна дума и да дадат място на сатана.
Второ, страхът е последица от вината, спомената по-горе. Страхът и вината обикновено работят заедно по спиралата на нанадолнището. Човек се чувства виновен, поради предполагаема липса на вяра, после се чувства уплашен, защото изповедта не е “работеща”. После идва още вина, после още страх и така все по-надолу до пълно отчаяние. Този цикъл може да предизвика изключително духовно и физическо изнемощяване. Всички тези духовни и физически затруднения могат директно да се припишат на издигането на човека във фалшивата позиция на бог и на заблудата, че той има сили далеч по-висши от реалните, които човек притежава.
За нещастие, проповедниците на “Слово на вяра” обясняват страданието чрез удобното позоваване на свободната човешка воля. Няма жертви, нищо не е извън контрол и всичко може да се промени, защото засегнатите командват ситуацията. Щом някой притежава достатъчно знание за Божиите обещания, казва правилните думи и има достатъчно вяра, всичко ще се нареди – сметките ще се платят, членовете на семейството ще бъдат изцелени и парите ще потекат като манна небесна. Собствените думи на човека контролират живота, защото думите “са най-могъщите неща във вселената днес.” (Капс, “Съзидателна сила”, 25). “ИЗЦЕЛЕНИЕ, УСПЕХ, ЩАСТИЕ и ПРОСПЕРИТЕТ са Божията воля за ТЕБ, когато ти повярваш в Неговото Слово достатъчно, за да ДЕЙСТВАШ СПОРЕД НЕГО.” (Т.Л.Осбърн, цитиран от Ханеграф, “Криза”, 361). Според движението “Слово на вяра”, всяко страдание е причинено от човека, а не от Бога. Както казва Фредерик К.С. Прайс: “Ти страдаш, защото си глупав!” (Прайс, цитиран от Креншоу, “Човекът като бог”, 156). Единствената предлагана от тях алтернатива е богохулна: “Ако Бог управлява всичко, Той е забъркал пълна каша.” (Хегин, “Ходатайстващият християнин” (Тулса: Kenneth E. Hagin Ministries, 1978, 14). Глупостта, за която говори Прайс се изразява или чрез говорене на негативни изповеди или чрез неразбиране, че позитивните изповеди ще донесат добри неща.
Как би трябвало да отговори църквата?
Ние видяхме достатъчно доказателства, за да заключим, че посланието на “Слово на вяра” е опасна ерес, разрушаваща душата, която просто не работи. Тя е система от арогантни учения, в които липсва авторитета на Божието Слово. Това е система от мислене, която е създадена от група мъже, плагиатствали от ученията един на друг с обединяване на християнска теология, мистицизъм и гностицизъм, събрани заедно по един от най-фантасмагористичните методи на библейско тълкуване, който някога е бил измислян. Всичко това е поддържано от взаимно възхищение в обществото на най-популярните учители от “Слово на вяра”, които предупреждават критиците да “не докосват Господния помазаник”, често придружено с ужасни заплахи за божествен гняв.
Движението “Слово на вяра” е надминало обикновения дял в предизвикването на разцепления в Тялото на Христос. Множество от добронамерени християни са в робство на тази небиблейска философия. Резултатите от ученията на “Слово на вяра” са много хора, изпълнени с объркване, вина и страх – именно нещата, които движението “Слово на вяра” твърди, че премахва.
Отдавна е дошло времето християните да погледнат сериозно на ученията на движение “Слово на вяра”. Много малко е писано или казано за погрешната Христология на вярващите от “Слово на вяра”, която е крайно богохулна! Ние критикуваме групи като мормоните, “Свидетелите на Йехова” или Обединената петдесетна църква заради техните небиблейски възгледи за Божествената същност. Ние разкриваме мормонските учения, обявяващи, че хората ще станат богове (първата сатанинска лъжа! – Бит.3:5) или еретичния възглед на “Свидетелите на Йехова”, че Иисус е “един бог”, а не Всемогъщия Бог и е бил същестувал преди Архангел Михаил. Можем ли да направим нещо по-малко, когато групи като “Слово на вяра” прокарват идентично еретични учения в Тялото Христово?
Статията е преведена от http://www.thechristianexpositor.org/page7.html с любезното съдействие на екипа на сайта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар