ДЕСЕТ АРГУМЕНТА, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРЕЧИСТВАЩ ОГЪН

Св. Марк Ефески
Превод от староруски Клара Стоименова

1.      Измежду тези, които виждат славата Божия, някой я вижда по-съвършено от друг, а именно – по-съвършено вижда този, който е по-пречистен. Понятието „по-пречистен”, води до понятието „по-малко пречистен”. Тоест, с други думи – с по-слаба способност да вижда Бог; тъй като „повече” съответства на по-голямото и обратно - „по-малко” – на по-малкото. Но и този, който е извършил някакви дребни грехове ще съзре Бог, без да изпита върху себе си пречистващия огън, тъй като и нему е дадено човеколюбието Божие по думите на великия Дионисий, който говори за божествените неща: ”На живелите праведно, Бог въздава за светлейшия и божествен живот и в същото време, греховете, сторени от тях заради човешката им немощ, Божията благост и човеколюбие прощават, защото никой, както казва Писанието, не е чист от греха” 241).

2.      Освен това, ако някои неща се явяват тъждествени по отношение на нещо друго, то те са тъждествени и помежду си (тоест, ако А = С и В = С, то и А = В); ако това е така, то и по действие (на енергията) те не се различават поради тяхната тъждественост и затова резултатът от тяхното действие ще бъде тъждествен, а не различен. И в зависимост от резултата на действието на пречистването, който се заключава в отвращение към греха и обръщане към добродетелта и делата, се определя и съзерцанието на Бог. Чистите не се различават помежду си. Ако всички, които са възненавидели греха извършат множество добри дела или не са успели да ги извършат защото смъртта не го е допуснала, то те, също като умрелите с блага воля се пречистват  в чистилището и те всичките – както пречистените, така и чистите, не се различават един от друг; както не се различават и от тези, които са напуснали живота с блага воля и добри дела; защото във волята си те са тъждествени, а последствията от недостига от дела се попълва с преминаването през пречистващия огън; така че накрая нито по отношение на действието (енергията), нито по отношение на съответващия резултат, блажените по нищо не се различават помежду си; и тъй като делата им са пречистени, тъждествено, в равна степен, ще последва и тъждествен резултат. И така, всички наравно ще видят Божията слава. Но Църквата учи на противоположното, казвайки, че има много обители, които в подготвеното съзерцание на Бог 242), които се различават по ред и степен.

3.      Затова, в пречистените души не може повече да бъде забелязано злото, заради което е бил пречистващия огън; тъй като е необходимо пречистването да има за резултат освобождаването от злото. Но злото и доброто са взаимно противопоставени като  недостиг на по отношение (на пълнотата) на формата. Но там, където не се забелязва никакъв недостиг, значи формата е съвършена; защото за несъвършенството причина е недостигът. Следователно, пречистената душа също ще притежава съвършеното благо, което ние разбираме под „блаженство”. Но ако много съвършени неща имат една и съща форма, значи те не се различават помежду си в разбирането ни за добро и само по численост се различават едно от друго. И доколкото съответстващият резултат, който е блаженството се дава единствено след пречистването, от това следва, че душите на всички блажени се намират в тъждествено съзерцание на Бога, което само по себе си представлява блаженството. Но това не е вярно! Защото Господ казва в Евангелията, че има много обители в Дома Господен 243) и немалко Светии, на които не можем да не вярваме, са разбирали това като различие в блажения живот. Значи, нещата са такива.

4.      Затова отвращението от греха е обръщане към Бога и любов към добродетелта, благодарение на която ние се въздигаме към Бога. Но ако към праведната воля се прибави и вършенето на добродетели, тогава няма недостиг в нищо. Ако душата притежава непреклонна воля, но вършенето на добродетели бъде пресечено от ножа на смъртта, то разликата между тази душа и душата, която има и едното, и другото, би се състояла само в това, че тя ще се нареди след първата по отношение на делата, тоест на добродетелта. Ако по този начин, също без мъченичество и тя стане участница в блаженството, ясно е, че няма да бъде удостоена със същото с което е удостоена съвършената душа и затова трябва да признаем, че съществуват различни обители. Ако по причина на недостатък тя търпи наказание и минава през чистилището, и следователно все някога ще се изравни със съвършената душа, допълвайки чрез страданието това, което не й е достигало, то по този начин всички в еднаква степен ще съзерцават Бог. Това се отхвърля като нелепо.

5.      Освен това, за да бъде постигнато блаженство е нужна праведна воля, която свойствено се изразява в общо благо разположение на душата, а също така трябва да бъде придружена от добри дела, достойни за награда. Но както изразяването на волята, така и делата са ограничени от сегашния ни живот, а такова е и вашето мнение и вие казвате, че волята на тези, които се намират в чистилището е неподвижна. Но ако няма никакво движение на волята в каквато и да било посока, то един не може да бъде по-достоен от друг. В такъв случай, макар и душите да не са били пречистени от огъня, те няма да бъдат по-малко достойни да съзерцават Бог, тъй като са умрели в благоразположение, което е главното изискване за блаженство. И ако чистилището не превръща лошата (грешната) душа в блага, а за блаженство се изисква именно правилна воля, значи, чистилището не дава нищо в този смисъл. А това, което няма никаква цел съществува напразно; но Бог не е създал нищо напразно. Това означава, че чистилище не съществува.

6.      Освен това справедливостта на вечните мъки се обяснява с неизменността на злата свободна воля на съгрешилите; на вечно съгрешаващата воля се полага и вечно наказание. Както и обратното, съгласно следното: ако този, който вечно пребивава неизменно в грях, се наказва с вечни мъки, то който не би бил подложен на вечни мъки, не би притежавал неизменна воля. Защото ако този, който я притежава неизменно в отношение към злото ще се намира във вечно наказание; то този, който също я притежава неизменно по отношение на доброто, защо трябва да бъде наказан при положение, че заслужава награда? А вие твърдите, че тези, които се пречистват с този (пречистващия) огън, притежават неизменна воля. Значи няма нужда да бъдат пречиствани с този огън.

7.      Затова за непроменимостта в добрата подредба, следва човешката безгрешност. Защото ако любовта към доброто и горещият стремеж към него са причина да не желаеш зло никому и когато човек силно възлюбва нещо, то той се отвращава от противоположното, а тъй като злото е противоположно на доброто, греховността - на добродетелта, то любовта към добродетелта прогонва греховността. Защото се казва: „Аз казах: „Ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми”244. И още: „Рцы первый беззаконiя твоя, яко да оправдишися”. Но вие (латиняните) казвате, че волята на тези, които се намират в чистилището не може да се променя, тъй като е съвършено блага и излиза, че те се мъчат без да са грешни и съвършено незаслужено понасят наказание.

8.      Затова волята може да се променя по отношение на злото, докато душата и тялото са едно цяло; но когато настъпи нейното откъсване от тялото, то тя ще бъде открита в това, което е пожелала и в него ще остане неизменно, и според избора си ще получи награда или наказание, а няма да мине през чистилището.

9.      Затова много по-свойствено е на Божията благодат да не оставя и малкото добро без внимание и да не счете достоен за наказание малкия грях. Обаче, малкото добро у тези, които са извършили големи грехове, няма да получи награда заради преобладаващото зло. Съответно, малкото зло у тези, които са били праведни в големите си дела, няма да доведе до наказанието им, защото добрите дела надделяват: защото, ако го няма това, което представлява голямата част, то, разбира се, го няма и това, което представлява малката част. И така няма защо да се вярва в пречистващия огън.

10.  И накрая, както съществува малкото добро у тези, които са лоши в нещо, така и малкото зло е в тези, които в друго са добри. Но малкото добро у едните не може да донесе тази награда, която се полага за добрите дела, а само може да допринесе за разлика в наказанието; така и малкото зло няма да доведе до наказание, а ще направи различна степента на насладата. И така, не си струва да се вярва в пречистващия огън.

 (Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).