от Светослав Ангелов
Днес ни казват, че трябва да се смирим с „малките злини” в името на „голямото добро”, че да, наистина свещеници, епископи, митрополити, монаси, йеромонаси и архимандрити имали своите недостатъци, но първо не било наша работа като миряни да ги съдим, защото трябвало да гледаме „спасението на собствените си души” и второ, че каквото и те да вършели в противоречие и с евангелските императиви, и с общоприетия даже морал в обществото, били достойни за безпрекословието ни. Последното сме им го дължали само по силата на факта, че заставайки „на катедрата”, те изявявали църковните мнения и ако ти ги критикуваш, вършиш страшен грях, защото препятстваш „единствено важното”, заради което Бог ги е поставил по тези катедри…
Но, както Евхаристийната литургична служба се принася „за живота на света”, така и Евангелието, на което преносител е Светия Дух чрез Преданието на Църквата главно в Литургията на Църквата, се прогласява пак на света. Защото Преданието на Църквата е Самият Свети Дух, създаващ Църквата, актуализирайки непрестанно Христос като живот и дело, думи и причастност за нас и посрeд нас.Спасението се случва, когато се участва в Евхаристията. А Евангелието за Причастния нам Христос, за Богът станал Човек, трябва да се чуе не от една вътрешно-църковна субкултура, не от професионална клика, не от жреческа каста, където в името на общите интереси важи принципът на безпринципността: „Не ме гледай какво върша, слушай ме какво приказвам”, а в света и от света, където важи друг принцип: „Как да чуя думите ти, когато делата ти крещят?!”
Цитират ни някои словата на св. Йоан Златоуст, че „този, който хули свещенството, трупа жар върху собствената си глава”. Ние тука няма да пишем подробно за огромната разлика между критика и съдене, изобличаване и хулене… Ще кажем само, че същият този Златоуст в своите „Шест слова за свещенството” е шокиращо отгровен и то „публично откровен” – макар словата да са отправени епистоларно до св. Василий Велики вероятно, им е дадена публичност. Златоуст е реалистично безпощаден относно морала на своите съвременни свещеници – пиянството, разврата, сребролюбието, тщестлавието им. На Константинополският Архиепископ очевидно е било ясно, че Евангелието се проповядва в Църква, като общо дело, като Литургия, така че, истинното му проповядване е предание не само на думите, но и делата и за да бъде такова, отговорност носи всеки – от епископа до мирянина, от империатрицата до селския поп.
* * *Свещеното Писание и на Стария, и на Новия Завет не познава водителство (в границите на Божия Закон), осъществявано чрез институция, сама по себе си като институция. Когато народът слуша и следва свешениците или царя си, той им се покорява и „не вдига ръка срещу тях”, заради помазанието им от Бога, при все, че в това правило има достатъчен брой изключения, когато пророк отнема царстването от някого и го връчва другиму, като в случая с конфликта между прор. Самуил и цар Саул или като в онзи, когато един пророк благославя бунта на Иуй срещу Соломонов наследник, в когото Бог не благоволи.
Народът не остава обаче пасивен в очакването „Бог да се намеси” пряко или чрез пророк. В I-вата книга на Израилевите царе се разказва за двамата сина на свещеника Илий, които се отнасяли неподобаващо, безцеремонно към поверената им отговорност да извършват жертвоприношенията на носените от израилтяните животни за кръвни курбани. Илиевите синове отделяли за себе си хубавото месо, а на олтара принасяли само мазнината, както и на общата богослужебна трапеза оставяли по-некачественото месо, за да бъде ядено от поклониците. Прор. Самуил, вероятният автор на тази библейка книга, е записал, че по тоя начин те „отвръщали, отвращавали народа от жертвите”. Но Божият гняв не пламва срещу народа, който „е длъжен”, задължен институционално да участва в богослужението „на всяка цена” и „във всеки случай”, а срещу двамата недостойни наследници на Илий. Бог наказва и самия Илий, задето не ги е възпитал правилно и после им е позволявал своеволието, Бог сменя свещеника, защото, както ще видим и в историята на царете на Израил, водач е личността, а не институцията. И некачествеността на личността няма как да бъде компенсирана от важността или светостта на институцията.
Познавайки човешката природа и склонността на човека да се крие зад маски (А каква по-добра маска и параван от „светостта на институцията и висшите й призвания” за личната порочност има?!), Бог, веднага след като допуска институционализацията на властта в Израил, заради желанието на народа да „има цар като у другите народи”, а не да бъде воден от харизматици при нужда както във времето на Съдиите на Израил, въздига „контра-института“ на Старозаветните пророци. Пророците, които дотогава са се наричали гледачи и са се занимавали, грубо казано, с „битово пророкуване” (като покойната Ванга), получават социално-политически функции. Те известяват волята Божия относно политиката, бъркат се в социалните дела, дават съвети, изобличават царете, когато нарушават заветните си обязаности, понякога ги свалят или започват организирани бунтове срещу тях, както във времето на яхавитите. Пророческият статут не се унаследява, пророците понякога създават свои школи, понякога лично възпитават свои ученици по подобие на Новозаветните Апостоли. Светият Дух т.е. си запазва правото „лично да ръкополага” за нуждите на Божието дело, без да се съобразява с институционалните условности и конюнктура.
В Новият Завет пък, още с началото на Църковната история, ние виждаме как Светия Дух своевременно осуетява всеки опит да бъде институционализирано Събранието на верните, институционалността и нейният авторитет да подмени и обезсили важността на личната отговорност и призвание. В Деяния на Апостолите св. Лука ни разказва, че Дванадесетте (останали след самоубийството на Юда Искариотски единадесет) решават да изберат на мятото на отпадналия „нов апостол”, да защитят авторитетността си на институт, създаден пряко от Христос, Който Е Призовал именно дванадесетима. Те избират Матия (едного от по-широкия кръг Христови сподвижници – т. нар. Седемдесет), но и без да отстъпват от правилото на съборността, обсъждат с Църквата, молят се и сетне хвърлят жребий. Духът обаче има друг план… За Матия по-късно почти нищо не чуваме, но чуваме за Павел и Варнава, получили апостолата си „не от човек, нито чрез човек”, както пише Павел в Посланието до Галатяните, но направо от Христос чрез Светия Дух, прескачайки останалите Дванадесет, които дефакто, впоследствие разпознават, че е подействал „Същият Дух” на „Същият Христос”, Който и на тях е дал апостолството. Подобен е и примерът със св. ап. Яков, брат Господен, който също не е „от Дванадесетте”, но по силата на личното си благочестие и харизми, става не само първи епископ на Църквата в Йерусалим, но се сдобива с авторитет пред останалите дванадесет, пред който авторитет и св. Петър благоговее.
Едва ли има нужда да говорим, пък и със сигурност няма да кажем нещо, което не е вече много пъти казвано, за преп. Максим Изповедник и св. Симеон Нови Богослов. И двамата обикновени монаси, без свещен сан, „миряни в манастира”, единия Бог използва, за да изобличи отстъплението от православната вяра на епископи и патриарси, а другия Църквата нарича свой богослов наравно с още само двама… От Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, както и от историята на Църквата виждаме, че не Църквата води душите към спасение, защото тя, като институция, не е личност, че да води някого, още по-малко като неличностна е Бог или подлежи на обожение, теосис, а Бог води Църквата чрез избрани свои съсъди, които призовава съобразно Суверенната Си воля, без да се интересува от йерархичната тяхна позиция или въобще липсата на такава…
Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
Показват се публикациите с етикет църква християни край на епохата. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет църква християни край на епохата. Показване на всички публикации
неделя, 16 септември 2012 г.
неделя, 7 февруари 2010 г.
Повтаря ли новият Израел историята на стария?
от Тигър
„Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.“ Екл.1:9
„Няма нищо ново под слънцето“ е може би една от най-известните библейски фрази, повтаряна и от вярващи и от невярващи. Дали тези знаменателни думи могат да се отнесат към новото човечество в лицето на християните от последните дни? Та нали ние сме призовани към Небесната Родина, към вечното Царство Божие? Църквата Христова или новият Израел участва в един съвършен Завет, със съвършен Посредник и Първосвещеник – Самият Богочовек, и като такава е призована да се стреми към горното, а не към земното, да трупа небесни съкровища чрез добри дела по волята Божия, а не да ламти за онази сиромашия, наричана светско богатство и слава (по израза на св.Августин).
Има дори нещо още по-велико и знаменателно, а именно думите на Господ Христос, че портите адови няма да надделеят над Неговата Църква. И щом Сам Господ го е казал и Той, като новият Адам е родоначалник на ново човечество, как тогава може да се обясни апостасията на същата тази Църква, нов Израел и ново човечество в последните дни? Нещата стават още по-объркващи, когато отново Сам Господ задава риторичния въпрос: „Когато Син Човешки дойде, ще намери ли вяра на земята“? А пък блаженият Павел свидетелства, че синът на погибелта няма да може да се открие, преди да дойде отстъплението.
За отстъпление на света от християнските ценности ли става въпрос? Никой не би могъл да отстъпи от нещо или някой, ако преди това не е бил в това нещо или с този някой. Следователно отстъпник може да стане човек или група хора, които са били в нещо или с някой, от когото се отричат и отстъпват впоследствие.
Отговорът на изброените наглед несъвместими неща, касаещи новия Израел всъщност ги намираме в историята на стария Израел. Защото греховната човешка природа е една и съща. Някой веднага ще възрази, че в Христа ние имаме нова природа. Да, но тази природа не идва автоматично и не ни завладява веднага и абсолютно, а ние се обновяваме в Него, обличаме се в Него – това е освещението и подвизаването, живота във вярата и според вярата, участието в Неговата благодат чрез Кръщението, Евхаристията и другите тайнства. Но всичко това, макар Бог да го е осигурил, е въпрос на лична воля дали да бъде прието или не. И ключът е в това, че много хора не желаят да участват в Христа, а причината е дълбокото им неверие в Него, ако и да се броят от Църквата, дори да са от клира.
Ако погледнем на Израелската история като в огледало, то плашещата истина е, че всъщност виждаме себе си – на лично ниво. Псалми 104 и 105 са чудесен кратък разказ за историята на Израел. Техните немощи са и наши немощи, техните бунтове са и наши бунтове, тяхното неверие, робска психика и жалка похотливост – и наши собствени.
Старият Израел беше призован от нетърпимо и угнетяващо египетско робство към свобода и щастие в Обещаната земя, където текат мляко и мед. Новият Израел е призован от нетърпимото и угнетяващо робство на греха, сатана и смъртта към свобода и щастие в Обещаната земя – Небесното Царство, новото небе и земя, където благата не са просто мляко и мед, а такива, каквито на човешки ум не са идвали (по свидетелството на Павел).
В Стария Завет Бог често сравняваше Израел със Своя съпруга. В Новия Завет Църквата е Невяста на Христос. Бог казваше на Израел, че те са Негово наследство, а Той – тяхно. В Новия Завет Църквата е наследство на Бог Христос, а Сам Той е наше наследство.
Съществува ли тогава опасност Църквата да се превърне в блудница по същия начин, по който Израел се превръщаше в прелюбодейка? И така злощастно да потвърди максимата, че няма нищо ново под слънцето?
Ако такава опасност съществува, то каква е причината, която я поражда? Не питам в кого е причината, защото е ясно, че не е в Бога, а каква.
„Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.“
Пс.105:7-8
Не разбраха Неговите чудеса. Как е възможно това, при положение, че с очите си видяха Божиите съдби над Египет, после видяха как Той раздели морето, за да преминат по сухо, после ги води с облачен стълб денем и огнен нощем?
Как не разбраха очевидното?
Отговорът е, че ги видяха, но не ги проумяха. Те възприемаха Бога като сила, потресени от явните могъщи чудеса, но в робското им съзнание не успя да просветне лъча на Божията любов, стояща зад могъщата сила и чудесата. Те видяха Божията сила, но не проумяха Божията любов.
Затова и не бяха в състояние да помнят многото Негови милости, именно защото не проумяха любовта Му. За тях Той беше сила, управлявана от Моисей. Затова и по време на цялото странстване към Обещаната земя обвиняваха Моисей, че искал да ги измори в пустинята, като ги извел от Египет, където вярно били роби, но пък имало лук, краставици и месо!
Всички Божии велики чудеса при извеждането на Израел от Египетското робство са надминати по несъмнен начин от най-великите чудеса и знамения в историята – Въплъщението на Бога Слово чрез Светия Дух и Дева Мария и Изкуплението, което Богочовекът извърши на Кръста за всички Адамови потомци. Защото Божиите чудеса в Египет доведоха до физическо освобождаване от физическо робство, докато Неговите чудеса, които ознаменуваха освобождението на цялото човечество от робството на греха и смъртта и създаването в Последния Адам на новото човечество, надминават по величие дори тези в Египет, тъй като първите бяха временни, а вторите са вечни.
Защо тогава сред християните толкова често се вижда същото неразбиране на Божиите чудеса, непомнене на многото Му милости и бунт? Не е ли отново, че виждаме, а не проумяваме или по-скоро не ни е грижа да проумеем?
Ние имаме най-великите чудеса - на Боговъплъщението и Кръста. Но гледайки, не ги проумяваме и затова ламтим за чудеса от сорта на мистични преживявания или пък чудодейни изцеления или пък материално преуспяване. И така повтаряме досущ Израел:
„Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество,
Сърдито извика на Червено море и то пресъхна; и ги преведе по бездните
като по сухо, и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
И те повярваха на думите Му и изпяха Нему хвала. Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговото решение;
увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.“
Пс.105:8-14
Кулминацията на неверието им се вижда най-ярко в момента, когато те презряха Обещаната земя. Цялата случка е описана в Числа 13 и 14 гл. Когато израелските пратеници видяха плодородната земя, вместо да се зарадват каква хубава земя им дава Господ и да Му благодарят, те:
„... пръснаха ужасни слухове между синовете израилеви за земята, която бяха обгледали, и казваха: земята, която обходихме, за да я обгледаме е земя, която гълта своите жители...“ Чис.13:33
Народът, забравил в своето коравосърдечие Божията могъща десница и Неговата вярност към тях, „запя“ в синхрон:
„... о, да бяхме умрели в Египетската земя или да бяхме измрели в тая пустиня! И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож?“ Чис.14:2-3 Те стигнаха дотам, че да искат да се върнат в Египет (ст. 4), а когато Иисус Навиев и Халев се опитваха да ги вразумят, целокупно народът пожела да ги убие с камъни (ст.10). Тогава гневът на Бога се разпали срещу тях и само молитвата на Моисей ги спаси от унищожение.
Колко по-голям Божи гняв си навличат призованите към вечна, Небесна родина, ако я презрат, свидетелстват лошо за нея и се връщат в робството на греха? Познавайки човешката природа, св. ап. Павел предупреждава християните, използвайки именно примера на Израел:
„... бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идваше след тях; а камъкът беше Христос. Но към повечето от тях Бог не благоволи, защото бяха изповалени в пустинята. А това бяха образи за нас, за да не бъдем похотливи за зло, както и те бяха похотливи. Нито да блудстваме, както някои от тях блудстваха и в един ден погинаха двадесет и пет хиляди. Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха и погинаха от змии. Нито роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя.“
1 Кор. 10:1-10, а по-надолу обяснява, че:
„Всички тези неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете. Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.“ (ст.11-12)
Греховността винаги е била причина за провал и смърт, независимо на евреи или християни. Много християни презират свободата в Христос, която Бог е осигурил по същия начин, по който евреите презряха свободата от египетското робство. Как я презират? Като немарят да познаят Този, Който ни призова от смърт към живот, а се интересуват само и единствено от земното. В техните очи това е разум и прагматичност. Който търси Бога в техните очи е „отвеян“, най-меко казано.
Мнозинството от израелците също немаряха да познаят Бога. Те Му служеха с ръцете си, но сърцата им бяха далеч от Него и това се вижда ясно в цялата им история. Божият Дух възкликва горчиво чрез пророк Исая:
„Волът познава стопанина си, и оселът – яслите си; а Израел (Ме) не познава, Моят народ не разбира. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злоейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев...“ Ис.1:3-4
Резултатът от нежеланието да се търси и познава Бога, което е една вечна цел, се нарича апостасия. А тя от своя страна е майка на всякакви беззакония.
В символа на вярата ние изповядваме:
... вярвам... в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и славим наравно с Отца и Сина
и Който е говорил чрез пророците“
От векове богословите се концентрират сякаш само върху „от Отца изхожда“, водят се безкрайни и безплодни в повечето случаи спорове с католиците за filioque. Защо никой не насочва вниманието си към такива въпроси:
Какво е говорил Светия Дух чрез пророците? и
Защо е говорил каквото е говорил?
Задаването на въпроси какво Бог е говорил и съответно правил и с какви мотиви и цели води до (начало на) разбиране какъв е характера на Бога, в Когото вярваме.
Божият Дух е говорил чрез пророците против беззаконието, против жестокостта, против коварството, против идолопоклонството, прелюбодейството, завистливото пожелание и присвояването на чуждото и изкривяването на правосъдието – против всяка форма на грях и нечестие. Като е призовавал Израел да се отвърне от злите си пътища и да върши правда и правосъдие. Като е подчертавал, че ще им прости греховете и ще ги благослови, ако те само се покаят и обърнат към Него.
„Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, които извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им!
Пожелават ниви – и ги вземат насила, къщи – и отнемат ги, обират човека и къщата му, мъжа и наследството му.“ Мих. 2:1-2
„Не намират ли се и сега в дома на нечестивеца нечестни съкровища и смалена гнусна мяра? Мога ли да бъда чист с неверни везни и с лъжливи теглилки в торбата? Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им, то и Аз ще те поразя с опустошение поради твоите грехове.“ Мих. 6:10-13
„Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете, всички кроят сплетни, за да проливат кръв, всеки слага на брата си примка.
Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото.
Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет.“ Мих. 7:2-4
Ако Бог се е гневил и наказвал справедливо Израел, как бихме могли да се надяваме ние, че можем да изповядваме с уста вярата, а с делата си да я отричаме, и да останем безнаказани?
Бихме ли могли да разчитаме, че правилната вяра ще ни спаси независимо от злите ни дела и нежеланието да познаем Този, Когото изповядваме?
Ето какво е говорил на такива Божия Дух чрез св.пророк Йеремия (давам него за пример, макар Той да е говорил в същия дух и чрез останалите пророци):
„... застани при вратата на дома Господен и обяви там това слово и кажи: чуйте словото Господне, всички иудеи, които влизате през тия врати да се покланяте на Господа.
Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: изправете вашите пътища и вашите дела и Аз ще ви оставя да живеете на това място.
Не се уповавайте на лъжливите думи: „тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен.“
Но ако изправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му, не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда, Аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите бащи от века до века.
Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза.
Как? Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, кадите на Ваал (бел. В днешно време: четете хороскопи, гледате си на кафе, карти, правите магии и прочее окултни занимания) и ходите след други богове, които не познавате (бел.много наричащи себе си православни християни ходят при ходжи и врачки), и после идвате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате „спасени сме“, та занапред да вършите всички тия гнусотии!“ Йерем. 7:2-10
В днешно време: Изкривявате правосъдие, пожелавате чуждо, прелюбодействате, вършите окултни мерзости и после отивате в църквата без покаяние за ваше осъждане.
Избегна ли Израел Божествената справедлива присъда за нечестието си? Не – Бог ги предаде на волята на враговете им и само поради милостта Му те не се довършиха окончателно. Може ли да се надяваме ние, новият Израел на Божие благословение, вършейки същите нечестиви дела като евреите? Можем ли да разчитаме на Неговата благословия и благодат, когато вършим грехове на воля, като се закоравяваме в претенциите си, че сме от Църквата Христова по същия начин, по който евреите и до днес са се закоравили в претенциите си за богоизбрана нация?
„Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето Аз видях това, казва Господ. Но идете на Моето място в Силом, където по-преди бях отредил да пребъдва Моето име, и вижте, какво направих с него поради нечестието на Моя народ Израел.
И сега, понеже вършите всички тия работи, казва Господ, и Аз ви говорих от ранно утро, а вие не слушахте, и ви виках, а вие не отговаряхте, - то Аз също тъй ще постъпя с тоя дом, над който е призовано Моето име, на който вие се уповавате, и с мястото, което дадох вам и на бащите ви, както постъпих със Силом.
И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всички ваши братя, цялото Ефремово семе.
А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствай пред Мене, защото няма да те чуя.
Не виждаш ли какво вършат те в градовете на Иудея и по улиците йерусалимски?
Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.
Но Мене ли огорчават те? Казва Господ; не себе си ли – за техен срам?
Затова тъй казва Господ Бог: ето излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място, върху люде и върху добитък, върху полски дървета и върху земни плодове, ще се запали и не ще угасне.“ Йерем. 7:11-20
И тъй, като Бог поругаван не бива, ние и днес търпим наказания за беззаконията си, но не се покайваме. И сме се закоравили в нашата апостасия досущ като Израел, на когото чрез друг пророк, Исая, Божият Дух казва:
„Де да ви бият още вас, които все още упорствате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синини, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с масло...“ Ис. 1:5-6
Досущ като Израел нас не ни вълнува Богопознанието.Ние сме забравили думите на Господа: "Търсете първо Божието царство и Неговата правда и всичко това /материалните блага/ ще ви се прибави".
„Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.“ Екл.1:9
„Няма нищо ново под слънцето“ е може би една от най-известните библейски фрази, повтаряна и от вярващи и от невярващи. Дали тези знаменателни думи могат да се отнесат към новото човечество в лицето на християните от последните дни? Та нали ние сме призовани към Небесната Родина, към вечното Царство Божие? Църквата Христова или новият Израел участва в един съвършен Завет, със съвършен Посредник и Първосвещеник – Самият Богочовек, и като такава е призована да се стреми към горното, а не към земното, да трупа небесни съкровища чрез добри дела по волята Божия, а не да ламти за онази сиромашия, наричана светско богатство и слава (по израза на св.Августин).
Има дори нещо още по-велико и знаменателно, а именно думите на Господ Христос, че портите адови няма да надделеят над Неговата Църква. И щом Сам Господ го е казал и Той, като новият Адам е родоначалник на ново човечество, как тогава може да се обясни апостасията на същата тази Църква, нов Израел и ново човечество в последните дни? Нещата стават още по-объркващи, когато отново Сам Господ задава риторичния въпрос: „Когато Син Човешки дойде, ще намери ли вяра на земята“? А пък блаженият Павел свидетелства, че синът на погибелта няма да може да се открие, преди да дойде отстъплението.
За отстъпление на света от християнските ценности ли става въпрос? Никой не би могъл да отстъпи от нещо или някой, ако преди това не е бил в това нещо или с този някой. Следователно отстъпник може да стане човек или група хора, които са били в нещо или с някой, от когото се отричат и отстъпват впоследствие.
Отговорът на изброените наглед несъвместими неща, касаещи новия Израел всъщност ги намираме в историята на стария Израел. Защото греховната човешка природа е една и съща. Някой веднага ще възрази, че в Христа ние имаме нова природа. Да, но тази природа не идва автоматично и не ни завладява веднага и абсолютно, а ние се обновяваме в Него, обличаме се в Него – това е освещението и подвизаването, живота във вярата и според вярата, участието в Неговата благодат чрез Кръщението, Евхаристията и другите тайнства. Но всичко това, макар Бог да го е осигурил, е въпрос на лична воля дали да бъде прието или не. И ключът е в това, че много хора не желаят да участват в Христа, а причината е дълбокото им неверие в Него, ако и да се броят от Църквата, дори да са от клира.
Ако погледнем на Израелската история като в огледало, то плашещата истина е, че всъщност виждаме себе си – на лично ниво. Псалми 104 и 105 са чудесен кратък разказ за историята на Израел. Техните немощи са и наши немощи, техните бунтове са и наши бунтове, тяхното неверие, робска психика и жалка похотливост – и наши собствени.
Старият Израел беше призован от нетърпимо и угнетяващо египетско робство към свобода и щастие в Обещаната земя, където текат мляко и мед. Новият Израел е призован от нетърпимото и угнетяващо робство на греха, сатана и смъртта към свобода и щастие в Обещаната земя – Небесното Царство, новото небе и земя, където благата не са просто мляко и мед, а такива, каквито на човешки ум не са идвали (по свидетелството на Павел).
В Стария Завет Бог често сравняваше Израел със Своя съпруга. В Новия Завет Църквата е Невяста на Христос. Бог казваше на Израел, че те са Негово наследство, а Той – тяхно. В Новия Завет Църквата е наследство на Бог Христос, а Сам Той е наше наследство.
Съществува ли тогава опасност Църквата да се превърне в блудница по същия начин, по който Израел се превръщаше в прелюбодейка? И така злощастно да потвърди максимата, че няма нищо ново под слънцето?
Ако такава опасност съществува, то каква е причината, която я поражда? Не питам в кого е причината, защото е ясно, че не е в Бога, а каква.
„Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.“
Пс.105:7-8
Не разбраха Неговите чудеса. Как е възможно това, при положение, че с очите си видяха Божиите съдби над Египет, после видяха как Той раздели морето, за да преминат по сухо, после ги води с облачен стълб денем и огнен нощем?
Как не разбраха очевидното?
Отговорът е, че ги видяха, но не ги проумяха. Те възприемаха Бога като сила, потресени от явните могъщи чудеса, но в робското им съзнание не успя да просветне лъча на Божията любов, стояща зад могъщата сила и чудесата. Те видяха Божията сила, но не проумяха Божията любов.
Затова и не бяха в състояние да помнят многото Негови милости, именно защото не проумяха любовта Му. За тях Той беше сила, управлявана от Моисей. Затова и по време на цялото странстване към Обещаната земя обвиняваха Моисей, че искал да ги измори в пустинята, като ги извел от Египет, където вярно били роби, но пък имало лук, краставици и месо!
Всички Божии велики чудеса при извеждането на Израел от Египетското робство са надминати по несъмнен начин от най-великите чудеса и знамения в историята – Въплъщението на Бога Слово чрез Светия Дух и Дева Мария и Изкуплението, което Богочовекът извърши на Кръста за всички Адамови потомци. Защото Божиите чудеса в Египет доведоха до физическо освобождаване от физическо робство, докато Неговите чудеса, които ознаменуваха освобождението на цялото човечество от робството на греха и смъртта и създаването в Последния Адам на новото човечество, надминават по величие дори тези в Египет, тъй като първите бяха временни, а вторите са вечни.
Защо тогава сред християните толкова често се вижда същото неразбиране на Божиите чудеса, непомнене на многото Му милости и бунт? Не е ли отново, че виждаме, а не проумяваме или по-скоро не ни е грижа да проумеем?
Ние имаме най-великите чудеса - на Боговъплъщението и Кръста. Но гледайки, не ги проумяваме и затова ламтим за чудеса от сорта на мистични преживявания или пък чудодейни изцеления или пък материално преуспяване. И така повтаряме досущ Израел:
„Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество,
Сърдито извика на Червено море и то пресъхна; и ги преведе по бездните
като по сухо, и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
И те повярваха на думите Му и изпяха Нему хвала. Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговото решение;
увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.“
Пс.105:8-14
Кулминацията на неверието им се вижда най-ярко в момента, когато те презряха Обещаната земя. Цялата случка е описана в Числа 13 и 14 гл. Когато израелските пратеници видяха плодородната земя, вместо да се зарадват каква хубава земя им дава Господ и да Му благодарят, те:
„... пръснаха ужасни слухове между синовете израилеви за земята, която бяха обгледали, и казваха: земята, която обходихме, за да я обгледаме е земя, която гълта своите жители...“ Чис.13:33
Народът, забравил в своето коравосърдечие Божията могъща десница и Неговата вярност към тях, „запя“ в синхрон:
„... о, да бяхме умрели в Египетската земя или да бяхме измрели в тая пустиня! И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож?“ Чис.14:2-3 Те стигнаха дотам, че да искат да се върнат в Египет (ст. 4), а когато Иисус Навиев и Халев се опитваха да ги вразумят, целокупно народът пожела да ги убие с камъни (ст.10). Тогава гневът на Бога се разпали срещу тях и само молитвата на Моисей ги спаси от унищожение.
Колко по-голям Божи гняв си навличат призованите към вечна, Небесна родина, ако я презрат, свидетелстват лошо за нея и се връщат в робството на греха? Познавайки човешката природа, св. ап. Павел предупреждава християните, използвайки именно примера на Израел:
„... бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идваше след тях; а камъкът беше Христос. Но към повечето от тях Бог не благоволи, защото бяха изповалени в пустинята. А това бяха образи за нас, за да не бъдем похотливи за зло, както и те бяха похотливи. Нито да блудстваме, както някои от тях блудстваха и в един ден погинаха двадесет и пет хиляди. Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха и погинаха от змии. Нито роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя.“
1 Кор. 10:1-10, а по-надолу обяснява, че:
„Всички тези неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете. Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.“ (ст.11-12)
Греховността винаги е била причина за провал и смърт, независимо на евреи или християни. Много християни презират свободата в Христос, която Бог е осигурил по същия начин, по който евреите презряха свободата от египетското робство. Как я презират? Като немарят да познаят Този, Който ни призова от смърт към живот, а се интересуват само и единствено от земното. В техните очи това е разум и прагматичност. Който търси Бога в техните очи е „отвеян“, най-меко казано.
Мнозинството от израелците също немаряха да познаят Бога. Те Му служеха с ръцете си, но сърцата им бяха далеч от Него и това се вижда ясно в цялата им история. Божият Дух възкликва горчиво чрез пророк Исая:
„Волът познава стопанина си, и оселът – яслите си; а Израел (Ме) не познава, Моят народ не разбира. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злоейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев...“ Ис.1:3-4
Резултатът от нежеланието да се търси и познава Бога, което е една вечна цел, се нарича апостасия. А тя от своя страна е майка на всякакви беззакония.
В символа на вярата ние изповядваме:
... вярвам... в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и славим наравно с Отца и Сина
и Който е говорил чрез пророците“
От векове богословите се концентрират сякаш само върху „от Отца изхожда“, водят се безкрайни и безплодни в повечето случаи спорове с католиците за filioque. Защо никой не насочва вниманието си към такива въпроси:
Какво е говорил Светия Дух чрез пророците? и
Защо е говорил каквото е говорил?
Задаването на въпроси какво Бог е говорил и съответно правил и с какви мотиви и цели води до (начало на) разбиране какъв е характера на Бога, в Когото вярваме.
Божият Дух е говорил чрез пророците против беззаконието, против жестокостта, против коварството, против идолопоклонството, прелюбодейството, завистливото пожелание и присвояването на чуждото и изкривяването на правосъдието – против всяка форма на грях и нечестие. Като е призовавал Израел да се отвърне от злите си пътища и да върши правда и правосъдие. Като е подчертавал, че ще им прости греховете и ще ги благослови, ако те само се покаят и обърнат към Него.
„Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, които извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им!
Пожелават ниви – и ги вземат насила, къщи – и отнемат ги, обират човека и къщата му, мъжа и наследството му.“ Мих. 2:1-2
„Не намират ли се и сега в дома на нечестивеца нечестни съкровища и смалена гнусна мяра? Мога ли да бъда чист с неверни везни и с лъжливи теглилки в торбата? Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им, то и Аз ще те поразя с опустошение поради твоите грехове.“ Мих. 6:10-13
„Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете, всички кроят сплетни, за да проливат кръв, всеки слага на брата си примка.
Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото.
Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет.“ Мих. 7:2-4
Ако Бог се е гневил и наказвал справедливо Израел, как бихме могли да се надяваме ние, че можем да изповядваме с уста вярата, а с делата си да я отричаме, и да останем безнаказани?
Бихме ли могли да разчитаме, че правилната вяра ще ни спаси независимо от злите ни дела и нежеланието да познаем Този, Когото изповядваме?
Ето какво е говорил на такива Божия Дух чрез св.пророк Йеремия (давам него за пример, макар Той да е говорил в същия дух и чрез останалите пророци):
„... застани при вратата на дома Господен и обяви там това слово и кажи: чуйте словото Господне, всички иудеи, които влизате през тия врати да се покланяте на Господа.
Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: изправете вашите пътища и вашите дела и Аз ще ви оставя да живеете на това място.
Не се уповавайте на лъжливите думи: „тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен.“
Но ако изправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му, не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда, Аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите бащи от века до века.
Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза.
Как? Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, кадите на Ваал (бел. В днешно време: четете хороскопи, гледате си на кафе, карти, правите магии и прочее окултни занимания) и ходите след други богове, които не познавате (бел.много наричащи себе си православни християни ходят при ходжи и врачки), и после идвате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате „спасени сме“, та занапред да вършите всички тия гнусотии!“ Йерем. 7:2-10
В днешно време: Изкривявате правосъдие, пожелавате чуждо, прелюбодействате, вършите окултни мерзости и после отивате в църквата без покаяние за ваше осъждане.
Избегна ли Израел Божествената справедлива присъда за нечестието си? Не – Бог ги предаде на волята на враговете им и само поради милостта Му те не се довършиха окончателно. Може ли да се надяваме ние, новият Израел на Божие благословение, вършейки същите нечестиви дела като евреите? Можем ли да разчитаме на Неговата благословия и благодат, когато вършим грехове на воля, като се закоравяваме в претенциите си, че сме от Църквата Христова по същия начин, по който евреите и до днес са се закоравили в претенциите си за богоизбрана нация?
„Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето Аз видях това, казва Господ. Но идете на Моето място в Силом, където по-преди бях отредил да пребъдва Моето име, и вижте, какво направих с него поради нечестието на Моя народ Израел.
И сега, понеже вършите всички тия работи, казва Господ, и Аз ви говорих от ранно утро, а вие не слушахте, и ви виках, а вие не отговаряхте, - то Аз също тъй ще постъпя с тоя дом, над който е призовано Моето име, на който вие се уповавате, и с мястото, което дадох вам и на бащите ви, както постъпих със Силом.
И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всички ваши братя, цялото Ефремово семе.
А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствай пред Мене, защото няма да те чуя.
Не виждаш ли какво вършат те в градовете на Иудея и по улиците йерусалимски?
Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.
Но Мене ли огорчават те? Казва Господ; не себе си ли – за техен срам?
Затова тъй казва Господ Бог: ето излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място, върху люде и върху добитък, върху полски дървета и върху земни плодове, ще се запали и не ще угасне.“ Йерем. 7:11-20
И тъй, като Бог поругаван не бива, ние и днес търпим наказания за беззаконията си, но не се покайваме. И сме се закоравили в нашата апостасия досущ като Израел, на когото чрез друг пророк, Исая, Божият Дух казва:
„Де да ви бият още вас, които все още упорствате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синини, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с масло...“ Ис. 1:5-6
Досущ като Израел нас не ни вълнува Богопознанието.Ние сме забравили думите на Господа: "Търсете първо Божието царство и Неговата правда и всичко това /материалните блага/ ще ви се прибави".
Абонамент за:
Публикации (Atom)