Отново за митарствата и техните гностични корени

Надя Димитрова

Учението за възкачването на душата след смъртта към Бога през демонични изпитвания за нейната пригодност е неогностицизъм в най-чист вид. Това учение противоречи драстично на Свещеното Писание и вярата на Църквата, то съсипва всякаква надежда за спасение, вършейки най-черната демонична работа - всяване на отчаяние за спасението. това е все едно някой обвиняем да бъде съден от инквизитори в затворническа килия.

Ереста "митарства" във вида, в който се пропагандира и вярва от някои, никога не е приемана в Православната Църква. Доколкото в руското догматическо богословие митарствата се споменават, там изрично се казва, че това не трябва да се възприема в буквален смисъл, а по-скоро "теодора" е душата, "ангелите" са добродетелите, а "демоните" - греховете. В такъв смисъл и българското богословие приема това като "благочестиво предание", което не е задължително за вярата.

Проблемът обаче е, че в България върви в оборот една книжка на неогностика Серафим Роуз - човек преминал през всички възможни религии и накрая станал православен. Той е авторът на книгата "Душата след смъртта", къдетоповтаря почти дословно неогностическия апокриф "Митарствата на преподобна Теодора". Този апокриф, появил се в 10 век след Христа, съдържа древна ерес - древноегипетската религия на мъртвите, според която душите се възкачват до бог озирис през 20 небесни архонта. Тези архонти търсят грехове и ако намерят, хвърлят душата да я измъчват в пъкъла.

Причината хората да вярват на тази книжка е дълбокото им невежество за православното учение за участта на човека след смъртта, а също така и лукавството им да пренебрегват Светите Писания, които са мерилото за истинност.

Интересно е, че в болшинството защитници на ереста има фанатизъм и омраза към мислещите различно, достойни за Торквемада и Игнасио Лойола. Апологетите на тази ерес дори не знаят кога е възникнала тя. Веднъж казват - стотици години, веднъж хиляди години, после пък нещо друго. Едно обаче е сигурно - това не е учение на Христос. А щом не е на Христос, то не е и на апостолите, а щом не е на апостолите - не е на отците, не е и на Църквата. Защото ако някой учи нещо различно от това, което е учил Христос, той е еретик.

А сега ето няколко признака, по които може да се разпознае даден учител или група като гностици:

1.Те представят „по-висше знание“, което е достъпно за „по-духовните“. В наше време този „по-висш гносис“ е изразен като „аскетично богословие“.
Докато нашите гностици са внимателни да назоват това с истинското му име, за тях тази по-висша „аскетично богословие“ превъзхожда „теологичното богословие“ на Църквата. „специалното знание“ на елита /в този случай „аскетичното богословие“/ е обектив, чрез който гностицизмът реинтерпретира учението на Църквата и го изопачава, за да може подмолно да прокара своите концепции и разбирания.
Фундаменталната догма на гностицизма е вярата, че по-нисшата, материалната сфера, „плътта“, света като „психе“, е достойна за презрение. Нещо, което трябва да бъде победено. Докато висшият, духовният свят е превъзходен.

2.Прокарването на „невидимия свят“, който е отделен от и/или се противопоставя на „видимия свят“.
Само тези с „елитно знание“, тези илюминати от„невидимия свят“ знаят неговите тайни. Между заблудите на гностичния елит, човек намира чудновати, понякога чисто плътски описания на рая. Те противопоставят видимия /материалния/ на недивимия /духовния/ свят, което е форма на дуализъм.

3.Дуализъм. Гностиците създават дуализъм във всяка област.
Докато тези, които са проникнали в Православната Църква не поучават открито дуалистичната идея за Бога /добро божество и лошо божество/, те издигат авторитета на сатана и демоните до ниво на полубогове, които имат власт да съдят човешката душа, даже да надхвърлят Божията милост, обитаващия в нас Свети Дух и Христовото дело на Кръста. Те могат да „завличат души в ада“ дори преди Христос да е имал възможността да ги осъди, преди Второто Пришествие и Последния Съд – а това е осъдено от светите отци.

4.Опасно пътуване на душата след смъртта
В ереста „митарства“, демони – полубогове имат власт да съдят и осъждат души и да ги спират дори да достигнат Христос за Неговия съд. Те имат сила да узурпират Христовата власт, независимо, че Писанието ясно казва, че „цялата власт на небето и земята е дадена на Него“. Идеята, че душата може да бъде съдена, наградена или наказана без тялото е учение, оборено и осъдено от много свети отци. Докато пълното учение за митарствата е развито в Месопотамия от гностиците, оттам се предава на богомилите, павликяните и различните групи манихеи, които учели за развита система от демонични съдебни станции – въздушни митници. Предимно чрез богомилите, които имали много последователи даже в Константинопол през 8 и 9 век, ереста се разпространила в православния свят.

Митарствата - благочестиво предание или бесовско учение

Надя Димитрова

посвещава се на Единствения Истински Бог, Спасител и Съдия на целия човешки род - Христос Иисус

част І

Учението за демонични КПП-та по пътя към Божия престол противоречи на Светото Писание, на вярата на Църквата, на писаното от светите отци и на литургичната практика. Всичко това ще бъде доказано постепенно, в няколко публикации.

Доста хора смятат митарствата, ако не за абсолютна истина, то поне за нещо едва ли не безобидно, в повечето случаи за благочестиво предание. Смятащите ги за благочестиво предание ги бъркат с духовната битка с княза на този свят, която се води за душите ни. Само че тази битка е валидна докато сме в тялото, тъй като след телесната смърт всеки ще "легне" там, където си е "постлал" приживе, което и учи член 18 от Послание на патриарсите на източно-вселенската църква за православната вяра.

Архимандрит Павел Стефанов си е направил труда да проследи произхода на това учение в статията "Митарствата - гностическо наследство в българския фолклор и култура". Естествено, за привържениците на ереста тази статия е недостатъчна да ги убеди в езическата вяра, която са прегърнали.

Ще се опитам, доколкото Бог ми е дал разум и сили, да докажа в няколко публикации в този блог, че митарствата противоречат на учението Христово и дефакто отричат и Кръста, и Изкуплението, и прошката на греховете. Не си правя никакви илюзии, че ще убедя когото и да било от дълбоко затъналите в тази ерес, освен ако по Божия милост, Духът на Истината не им просветли умовете. Смисълът да се пише по въпроса е в това, че изявявайки истината, необременените от демонични въздействия хора е напълно възможно да спасят душите си, като пребъдат в единственото истинско благовестие на Иисус Христос.

Тъй като на нито един вселенски събор на Църквата не е утвърждавана доктрина за митарства след смъртта във вида, в който това е представено в апокрифа "Митарствата на преподобна Теодора", единственото, на което тя е изградена е сънят на Василий за преживяванията на послушницата му Теодора. И така, християнката Теодора, която е кръстена, водила е живот на покаяние и добри дела, ето с какво се сблъскала след смъртта си:

"С жестокост смъртта би ме посрещнала, заради моите недобри дела, извършени на земята, ако не бяха молитвите на нашия отец Василий. Една негова молитва направи смъртта ми лека. Трудно ми е да опиша телесните болки и тези мъчения и страдания, които изтърпява умиращият. Представям си, как нозете си поставих в пламъка и там започнаха малко по-малко да горят и да се разрушават от огъня...
Като настана часът на смъртта ми, аз неочаквано видях множество зли духове, които се явиха при мен в етиопов образ и застанаха до леглото ми, водейки възмутителни разговори и зверски поглеждайки ме....
Всевъзможни неща бяха направили злите духове, за да ме уплашат и бяха приготвили да ме задигнат и присвоят, като принасяха много книги, в които бяха записани всичките ми грехове, които съм извършила още от младостта си, като наново прегледаха тези книги. Аз очаквах всеки миг да бъда съдена..."

Тук се утвърждава заблудата, че демоните са съдии на християните в пълно противоречие с писаното, че Господ ще съди людете Си. Другата много опасна заблуда, която се прокарва в цялостната ерес е пълното пренебрежение към Божията прошка на греховете.

Св.ап. Йоан пише:
"Пиша вам, чеда, защото ви се простиха греховете заради Неговото име" 1 Йоан 2:12 Не се казва "ще ви се простят", но "простиха ви се".
При митарствата обаче, Божията прошка не играе никаква роля. Там демоните са нещо като счетоводители, записващи подробно всеки грях и изискващи отплата за него. И каква отплата? Добри дела. Демоните, тези автори и извършители на всяко зло, изискват добри дела, за да пуснат душата. Човек трябва или да е злостен враг на Христос в сърцето си или напълно умопомрачен, за да нарича себе си християнин и да вярва на тези басни.

По-нататък в "митарствата на Теодора" е описано как демоните изискват от Ангелите ответ за злите дела на Теодора. Моля четящият да размисли не е ли мрачна ерес от ада това: демоните на сатана да искат ответ от Ангелите. Това не е нищо друго, освен подло вмъкване на лъжата, че демоните са по-силни от небесните Ангели.

Следват известните 20 митарства, където на въздушните демони-митничари Ангелите представят добри дела, за да бъде допусната душата на Теодора по-нагоре. А където пък нейните добри дела не достигат, за да се плати "митото", тя ползва кредит!

"Злите духове скръцнаха зъби, желаейки да ме отнемат и хвърлят в бездната; но в това време внезапно се яви посред нас духът на св.Василий и каза на светите ангели: "Господари мои, тази душа много ми е послужила, успокоявала е моята немощ и старост, аз се молих Богу за нея и той /в текста, който ползвам "той" за Бога е написано с малка буква, как се издават враговете Божии!/ ми даде тази милост. - След това той им даде някакво ковчеже и добави: - "Когато ще преминавате въздушните митарства, изкупвайте я, като вземете от това ковчеже и давайте на лукавите и зли духове."

Тук се утвърждава друга ерес: спасение чрез добри дела, напълно игнорирайки Божията благодат и Христовите заслуги в замяна на човешките.

Рим. 3:19-28. Особено искам да цитирам ст. 28: "И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата на закона". И Ефес. 2:8-9: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата и това не е от вас - Божий дар е, не е от дела, за да не би някой да се похвали."

Ефес.1:7: "В Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат."

Член 13 на Посланието на патриарсите казва по този повод: "Вярваме, че човек се оправдава не просто само с вяра, но с вяра, която действа чрез любов, сиреч чрез вяра и дела." А по отношение на това, чия е заслугата за добрите ни дела, чл. 14 на същото Послание гласи: "Макар че човек преди възраждането може по природа да бъде склонен към добро, да избира и да прави нравственото добро, но за да може, след като се възроди, да прави духовно добро /защото делата на вярата, бидейки причина за спасението и извършвани по свръхестествена благодат, обикновено се наричат духовни/, трябва благодатта да го предваря и предвожда, както се казва за предопределените; тъй че той не може сам по себе си да прави дела достойни за живота по Христа, а само може да желае или да не желае да действа съгласно с благодатта."

Още малко из "Митарствата": "Ангелите пък дадоха част от ковчежето на св.Василий, изкупиха чревоугодните ми грехове и се отправихме по-нататък". На друго място се казва подобно: "Добро е за тези, които помнят Свещеното Писание и правят милостиня, или правят каквито и да било други благодеяния, с които впоследствие могат да се изкупят от вечните мъки в ада."

Няма по-отвратителна ерес от това да се отричат заслугите на Изкупителя на човечеството, чрез които само и единствено има спасение, и да се твърди, че човешки добри дела могат да изкупят нечии грехове и да спасят от ада. Ако някой е толкова умопомрачен, че не разбира това, аз не смятам да му привеждам стихове от Светото Писание, което той или тя явно презира, но го оставям на съда на Онзи, Чието Име е по-високо от всяко друго име и пред Когото се прекланя всичко: небесно, земно и подземно.

Това Име Теодора не се е сетила да призове.

А на нас, действително, а не престорено повярвалите в истинското Христово Благовестие, нашият апостол Павел казва:

"като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участваме в наследството на светиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. И Той е Глава на тялото, на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство; понеже в Него благоволи Отец да обитава всичката пълнота, и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му.
И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си, ако само пребъдете във вярата твърди и непоколебими и бъдете непоклатни в надеждата на проповядваното на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител."
Кол.2:12-23

следва