За старите и новите езичници ІІ

Тигър

Когато човек се отрича от Истинния Бог и от всичко, което се нарича бог или светиня, той сам превъзнася себе си и счита себе си за бог (срв. 2 Сол. 2:4). Но колко слаб, колко негоден за доверие е този бог! Той счита, че всеки е длъжен да угажда на него, че всичко е длъжно да му служи, като вярва, че в това е щастието. Поради тази голяма самоизмама, човекът днес е по-нещастен от когато и да било, защото на такъв егоцентричен и самовлюбен бог не може да угоди никой и нищо, дори сам на себе си не може да угоди. Той е презадоволен, но не е щастлив. Има, но иска да има още и още и предавайки се на гибелните страсти става роб и в преносен и в буквален смисъл. Днес хората мерят другите не по характера и достойнствата, а по марката телефон, дрехите, колата, дома. И съответно аутсайдер е не моралният негодник, а всеки, който не е облечен по последна мода и няма най-модните вещи. Днешните богове са нищо повече от най-жалки роби на вещите. Без любимите си играчки, днешният зависим „бог“ е нещастен и се чувства непълноценен. За да бъде съсипан качествено е достатъчно да му отнемеш мобилния телефон, станал част от него. Съвсем естествено е в такова общество, синът на погибелта да не срещне никаква съпротива, защото бъдещият антихристки печат върху челото вече е станал реалност като начин на мислене. Хората търсят щастието във всичко друго, но не и от Източника и Подателя на всяко благо и щастие – Бога. А това „всичко друго“ може да бъде отнето или загубено, но дори и то да остане – ние ще го оставим, напускайки този свят. Полагайки като основа за щастлив живот нещо толкова несигурно, каквото е материалното притежание, човек полага основата на собственото си падение, защото всичко материално е временно, преходно и смъртно. Така и щастието градено на тази основа е временно, преходно и смъртно.

Във вярата в Създателя Бог от една страна и в Неговото познаване като Отец и Спасител, от друга, се крие трайното, вечно и истинско щастие за всеки човек. Блажени Августин в една беседа със свои приятели казва: „Нямаме ни най-малкото съмнение в това, че ако някой реши да бъде щастлив, той трябва да се сдобие с нещо, което е вечно пребъдващо и не може да му бъде отнето от свирепата съдба. Бог е вечен и вечно пребъдващ, следователно щастлив е този, който има Бога.“ (из „За щастливия живот“, с.32-33) „Има“ Бога онзи, който Го обича, уповава на Него и живее според Неговите заповеди. Такъв човек е вечно и истински щастлив, защото източникът му на щастие е Вечен и Непроменлив. Пример за такъв човек е св.ап.Павел, казващ за себе си: „знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.“ Фил. 4:12-13

Това няма нищо общо с днешните учения за просперитетно християнство, основаващи се на чисто неоезическата, материалистична представа за щастлив, тоест благословен както те го наричат, живот. Дано Бог, по молитвите на св. Богородица, отвори умовете и сърцата на захласналите се по тези лъжехристиянски учения и ги дарува да познаят истинското щастие.

За старите и новите езичници

от Тигър


„И тъй знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат
самолюбци,
сребролюбци,
самохвални,
горделиви,
хулници,
към родители непокорни,
неблагодарни,
нечестиви,
недобролюбци,
предатели,
безочливи,
надути,
повече сластолюбци, отколкото боголюбци,
които наглед имат благочестие,
но от силата му са се отрекли.“
(2 Тим. 3:1-5)

Ако предадем смисъла с модерни думи, то би се получило така: „И тъй, знай, че в последните дни (преди свършека на този век) ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат егоисти. Поради егоизма си ще станат алчни и самохвалци, горделиви, хулители, неблагодарни, няма да обичат доброто, заради собствен интерес ще бъдат предатели, което е типично само за крайните егоисти. Ще бъдат нагли, надути и ще обичат собствените си страсти повече, отколкото обичат Бога. Привидно те могат да изглеждат благочестиви, но реално са се отрекли от силата на истинското благочестие, като вечно се оправдават с греховната си природа и никога не идват в познание на Истината. Те се покланят на идола на собствените си страсти и с това, че вечно уж се борят с тях, но никога не ги преборват. С което изкарват Бога лъжец, Неговата победа над сатана – празна, като в крайна сметка Го хулят казвайки: „Аз се моля, но Господ не дава“.

Вникването в дълбокия смисъл на Павловите думи към Тимотей показва един съкрушителен факт: в последните времена хората ще бъдат отново езичници! Само че съвременното езичество е далеч по-коварно от античното, защото античното беше видимо, а съвременното не е. Днешното езичество е в пъти по-паднало в своята същност от езичеството на гръко-римския свят от времето на Христос и апостолите, защото докато гърците и римляните се покланяха на различни богове (все пак те смятали, че тези богове са извън тях и ги превъзхождат със съвършена добродетел), то всеки от днешните езичници има един единствен бог – самия себе си. А колко крехък и променлив е този бог! Бидейки бог на самия себе си, днешния човек се е превърнал в точно копие на описаното от апостол Павел.

Езичниците в античността вярвали в много богове, като на всекиго от тях приписвали различно достойнство, сила и добродетели. По думите на св. Августин римляните почитали като богове даровете от Истинния Бог. Това, което ги отличава от днешните езичници е, че все пак те са обожествявали същности, различни от техните собствени личности. По тази причина езичниците в античността са били способни на добродетели, имали са достойнства, които в днешния свят просто липсват.

Макар и Юпитер да не е никакъв бог, за него римляните са вярвали, че е всемогъщ, вездесъщ, спасител – с една дума са му приписвали характеристиките на Истинния Бог, Когото просто не са познавали. Верността им към Юпитер и целия пантеон от богове, които нито по същност, нито по достойнство са такива, ги е подтиквала към прояви на истинска добродетел, заслужаваща възхищение. Поради факта, че езичниците са вярвали в богове, намиращи се извън техните собствени личности, сред тях е имало мнозина, които не са ставали предатели и клетвопрестъпници дори при най-ужасните за самите тях обстоятелства.

Един такъв пример е Марк Атилий Регул, римски пълководец, който бил пленник при картагенците. Картагенците предпочитали да разменят пленените римляни със свои пленници. По тази причина те изпратили Регул в Рим като специален пратеник, заедно с техните собствени посланици да преговаря за размяна, но преди това го обвързали с клетвата, че ако не успее да осъществи волята им, ще се върне в Картаген. Регул пристигнал в Рим и убедил Сената в противното, уверен, че е във вреда на Римската република да разменя пленници. Макар да упражнил убедително влиянието си, римляните не го принудили да се върне при врага. Регул обаче не пристъпил клетвата си, а я изпълнил доброволно. Въпреки това картагенците го убили след ужасни изтезания. Затворили го в тясна клетка, в която бил принуден да стои изправен и в която отвсякъде се показвали остри гвоздеи, така че той не можел да се наклони или облегне на никоя страна, без да изпита нечовешка болка. Така го погубили с безсъние.

Регул е изпитвал такава почит към боговете, че заради клетвата си не е бил способен нито в родината си да остане, нито да отиде някъде другаде. Той не е бил безумен, за да смята, че този избор ще му бъде от полза в настоящия живот, но неговата добродетел го е научила, че боговете не облагодетелстват с преходно щастие своите поклонници. И е доказал добродетелта си чрез отказа да наруши дадената клетва в името на боговете, в които е вярвал. А е бил способен на подвизи и е увековечил името си, защото не е бил бог сам на себе си.

И докато древните езичници са оставили безсмъртни примери за добродетел, достойнство и подвизи, извършвани в името на техните богове, които макар и по естество да не са богове, все пак са били приемани като личности, различни от самите им поклонници, на които хората се стремели да угодят и да бъдат верни. За разлика от тях, съвременните езичници са превърнали в богове самите себе си, те се стремят да бъдат верни на самите себе си и да угаждат само на себе си. Римлянинът Гай Муций Сцевола, сложил ръката си в огъня в името на отечеството. Днешният езичник е готов да хвърли всеки и всичко в огъня в името на самия себе си или неговото семейство.

следва