Флавий Валерий Аврелий Константин и Флавия Юлия Елена. Императори на Рим, майка и син, равноапостолни, поставили началото на християнската държава
Човек трябва да познава в детайли менталността и нравите в езическо време, за да оцени по достойнство тяхното дело. Но разбира се, сърцата на царете са в Божията десница и Бог, Който действа във всичко по волята Си, ги обръща накъдето желае.
С прекратяването на преследването на християните от император Константин Велики, се отваря качествено нова страница в човешката история - с християнизирането на държавата нравите постепенно се облагородяват и смекчават, а цезарите започват да гледат на себе си като слуги на Христа Бога и отговорни пред Него за поверения им народ."Ритащите срещу ръжена" римски императори до Константин, притежавали цялата власт и сила в тогавашния свят биват победени от преследвания и гонен от тях Агнец, при това без вярващите в Него да разполагат с никаква земна армия и сила.
Константиновата епоха, епохата на християнската държава, приключва през 1917 г. с убийството на руския цар Николай. От това събитие започва бавното оттегляне на "катехона" или "онова, което го /абсолютното зло/ задържа, за да не се открие той в свое време" 1 Сол. 2:6. Историята на ХХ век е белязана освен с 2 най-страшни световни войни, но и с тотално отстъпление от християнската вяра и морал във вече бившите християнски държави, вървящо ръка за ръка с огромна поквара. Тази поквара днес вече достига абсолютно сатанински стойности.
Републиките с тяхната партийна система не са предназначени да обединяват държавите, а да ги разединяват, а "царство, разделено против себе си не може да устои". Партиите разделят обществата по простата причина, че всяка защитава отделни обществени прослойки. А в днешния глобализиран свят, партиите вече дори не защитават обществени прослойки, а служат на външни корпорации и интереси.
Човекът в наши дни е напълно различен, масата е напълно покварена. Той вече няма нито силата, нито способността да сътвори устойчива държава, след като всичко до момента е провал след провал.
Ако погледнем на събитията от високо, ще започне да ни се нарежда пъзела на световната история, която не е плод на някакви стихийни и случайни събития. Всичко станало е предречено в Светите Писания и от отделни светии в историята на Църквата.
Спомнете си само какво беше в началото на ХХI век и какво е сега, когато още не сме стигнали и средата му, и ще видите главоломното ускорение на времето, прекрояване на обществата, на човешкото съзнание, бит, култура и най-вече нарастващия хаос и безбожие, чиято кулминационна точка е в настъпващия отказ дори от човешката същност и природа.
Този отрязък от времето, в което ни е съдено да живеем, наистина е последен. Какво идва след него? Идва Този, Който е създал всичко, Който е изкупил човека. Идва за съд, защото отказът от самата човешка същност, която вече се налага, прекратява смисъла от продължаване на настоящето съществуване. Идва за спасение на всеки, вярващ в Него. Идва, за да направи всичко ново.
Християнската държава като "удържащ" злото вече е почти изчезнала. Тя ще бъде заменена от Царството на Господ Иисус Христос - Царство вечно, Царство на правда. А ние, драги читатели живеем във отрязъка от време между първото и второто! Кое е това време, призовавам всеки от вас да открие сам в книгата на Апокалипсиса.
Сега е времето, когато всеки, който призове Господното Име, ще се спаси.
