петък, 31 декември 2021 г.

Краят на Историята III. За нас остава последната битка

Четейки за подвизите на светиите в миналите времена, днешните християни осъзнаваме своята немощ. Например на днешния ден Църквата чества паметта на св. Мелания Римлянка. Тя по съвременните стандарти е била милиардерка.

Но водена от истинска любов към Господ Иисус Христос и Неговото Царство, употребила огромните си богатства в помощ на бедните и онеправданите, за изграждане на Църквата чрез строеж и устройване на женски и мъжки манастири, в служене на хората да се спасяват, като сама приела да живее в бедност. Какъв контраст с днешния стремеж към богатството, обхванало и богати и бедни... За подвизите й всеки може да прочете в житието й. По-важното на което искам да акцентирам е, че ние днес не можем да извършим и 1% от нейните подвизи, да не говорим пък за подвизите на св. Георги Победоносец и другите светии мъченици.

Това не бива да ни отчайва. Ние трябва да осъзнаем, че просто сме деца на друга епоха, на други условия и че за нас остава последната битка – да опазим вярата, колкото и оскъдяла да е тя и да останем човеци. По времето на св. Мелания се е изграждала Църквата. Днес ние просто трябва да я опазим. И да опазим човешката си същност и Божия образ в нас.

Вече сме във времената, когато:

„И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да им се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.” /Откр. 13:16-17/.

Само онези, чиито имена не са записани в Книгата на Живота при Агнеца /Откр.13:8/, които са напълно духовно слепи и мъртви, не могат да осъзнаят в кои времена живеем и каква е целта на принудителната „ваксинация” с препарати, чието съдържание е секретно, за последствията от които отговорност се подписва, че носи само приемащия ги, които ограничават законните права и свободи на хората, отнемат им свободата, дарувана от Създателя и най- лошото – подменят ги отвътре!

Това е една особена война, водена срещу човека и за човека от страна на извънчовешки сили. От нас се иска само да изберем страна – на идващия Съдия Господ Иисус Христос или на сатаната, чието време вече изтича и чиято присъда е прочетена.

Има една песен от Великата отечествена война Последний бой — он трудный самый... В този бой  да не забравяме, че не сме сами. Господ Бог е с нас, заедно със св. Богородица, всички светии и ангели. Да гледаме на тях, на вечния живот, който ни очаква и да сме достойни за званието си – християни. А Той е обещал: „Никак няма да те оставя, никак няма да те забравя” /Евр.13:5-6/.

Няма коментари:

Публикуване на коментар