от Тигър
„И тъй знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат
самолюбци,
сребролюбци,
самохвални,
горделиви,
хулници,
към родители непокорни,
неблагодарни,
нечестиви,
недобролюбци,
предатели,
безочливи,
надути,
повече сластолюбци, отколкото боголюбци,
които наглед имат благочестие,
но от силата му са се отрекли.“
(2 Тим. 3:1-5)
Ако предадем смисъла с модерни думи, то би се получило така: „И тъй, знай, че в последните дни (преди свършека на този век) ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат егоисти. Поради егоизма си ще станат алчни и самохвалци, горделиви, хулители, неблагодарни, няма да обичат доброто, заради собствен интерес ще бъдат предатели, което е типично само за крайните егоисти. Ще бъдат нагли, надути и ще обичат собствените си страсти повече, отколкото обичат Бога. Привидно те могат да изглеждат благочестиви, но реално са се отрекли от силата на истинското благочестие, като вечно се оправдават с греховната си природа и никога не идват в познание на Истината. Те се покланят на идола на собствените си страсти и с това, че вечно уж се борят с тях, но никога не ги преборват. С което изкарват Бога лъжец, Неговата победа над сатана – празна, като в крайна сметка Го хулят казвайки: „Аз се моля, но Господ не дава“.
Вникването в дълбокия смисъл на Павловите думи към Тимотей показва един съкрушителен факт: в последните времена хората ще бъдат отново езичници! Само че съвременното езичество е далеч по-коварно от античното, защото античното беше видимо, а съвременното не е. Днешното езичество е в пъти по-паднало в своята същност от езичеството на гръко-римския свят от времето на Христос и апостолите, защото докато гърците и римляните се покланяха на различни богове (все пак те смятали, че тези богове са извън тях и ги превъзхождат със съвършена добродетел), то всеки от днешните езичници има един единствен бог – самия себе си. А колко крехък и променлив е този бог! Бидейки бог на самия себе си, днешния човек се е превърнал в точно копие на описаното от апостол Павел.
Езичниците в античността вярвали в много богове, като на всекиго от тях приписвали различно достойнство, сила и добродетели. По думите на св. Августин римляните почитали като богове даровете от Истинния Бог. Това, което ги отличава от днешните езичници е, че все пак те са обожествявали същности, различни от техните собствени личности. По тази причина езичниците в античността са били способни на добродетели, имали са достойнства, които в днешния свят просто липсват.
Макар и Юпитер да не е никакъв бог, за него римляните са вярвали, че е всемогъщ, вездесъщ, спасител – с една дума са му приписвали характеристиките на Истинния Бог, Когото просто не са познавали. Верността им към Юпитер и целия пантеон от богове, които нито по същност, нито по достойнство са такива, ги е подтиквала към прояви на истинска добродетел, заслужаваща възхищение. Поради факта, че езичниците са вярвали в богове, намиращи се извън техните собствени личности, сред тях е имало мнозина, които не са ставали предатели и клетвопрестъпници дори при най-ужасните за самите тях обстоятелства.
Един такъв пример е Марк Атилий Регул, римски пълководец, който бил пленник при картагенците. Картагенците предпочитали да разменят пленените римляни със свои пленници. По тази причина те изпратили Регул в Рим като специален пратеник, заедно с техните собствени посланици да преговаря за размяна, но преди това го обвързали с клетвата, че ако не успее да осъществи волята им, ще се върне в Картаген. Регул пристигнал в Рим и убедил Сената в противното, уверен, че е във вреда на Римската република да разменя пленници. Макар да упражнил убедително влиянието си, римляните не го принудили да се върне при врага. Регул обаче не пристъпил клетвата си, а я изпълнил доброволно. Въпреки това картагенците го убили след ужасни изтезания. Затворили го в тясна клетка, в която бил принуден да стои изправен и в която отвсякъде се показвали остри гвоздеи, така че той не можел да се наклони или облегне на никоя страна, без да изпита нечовешка болка. Така го погубили с безсъние.
Регул е изпитвал такава почит към боговете, че заради клетвата си не е бил способен нито в родината си да остане, нито да отиде някъде другаде. Той не е бил безумен, за да смята, че този избор ще му бъде от полза в настоящия живот, но неговата добродетел го е научила, че боговете не облагодетелстват с преходно щастие своите поклонници. И е доказал добродетелта си чрез отказа да наруши дадената клетва в името на боговете, в които е вярвал. А е бил способен на подвизи и е увековечил името си, защото не е бил бог сам на себе си.
И докато древните езичници са оставили безсмъртни примери за добродетел, достойнство и подвизи, извършвани в името на техните богове, които макар и по естество да не са богове, все пак са били приемани като личности, различни от самите им поклонници, на които хората се стремели да угодят и да бъдат верни. За разлика от тях, съвременните езичници са превърнали в богове самите себе си, те се стремят да бъдат верни на самите себе си и да угаждат само на себе си. Римлянинът Гай Муций Сцевола, сложил ръката си в огъня в името на отечеството. Днешният езичник е готов да хвърли всеки и всичко в огъня в името на самия себе си или неговото семейство.
следва
Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
понеделник, 15 февруари 2010 г.
неделя, 7 февруари 2010 г.
Повтаря ли новият Израел историята на стария?
от Тигър
„Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.“ Екл.1:9
„Няма нищо ново под слънцето“ е може би една от най-известните библейски фрази, повтаряна и от вярващи и от невярващи. Дали тези знаменателни думи могат да се отнесат към новото човечество в лицето на християните от последните дни? Та нали ние сме призовани към Небесната Родина, към вечното Царство Божие? Църквата Христова или новият Израел участва в един съвършен Завет, със съвършен Посредник и Първосвещеник – Самият Богочовек, и като такава е призована да се стреми към горното, а не към земното, да трупа небесни съкровища чрез добри дела по волята Божия, а не да ламти за онази сиромашия, наричана светско богатство и слава (по израза на св.Августин).
Има дори нещо още по-велико и знаменателно, а именно думите на Господ Христос, че портите адови няма да надделеят над Неговата Църква. И щом Сам Господ го е казал и Той, като новият Адам е родоначалник на ново човечество, как тогава може да се обясни апостасията на същата тази Църква, нов Израел и ново човечество в последните дни? Нещата стават още по-объркващи, когато отново Сам Господ задава риторичния въпрос: „Когато Син Човешки дойде, ще намери ли вяра на земята“? А пък блаженият Павел свидетелства, че синът на погибелта няма да може да се открие, преди да дойде отстъплението.
За отстъпление на света от християнските ценности ли става въпрос? Никой не би могъл да отстъпи от нещо или някой, ако преди това не е бил в това нещо или с този някой. Следователно отстъпник може да стане човек или група хора, които са били в нещо или с някой, от когото се отричат и отстъпват впоследствие.
Отговорът на изброените наглед несъвместими неща, касаещи новия Израел всъщност ги намираме в историята на стария Израел. Защото греховната човешка природа е една и съща. Някой веднага ще възрази, че в Христа ние имаме нова природа. Да, но тази природа не идва автоматично и не ни завладява веднага и абсолютно, а ние се обновяваме в Него, обличаме се в Него – това е освещението и подвизаването, живота във вярата и според вярата, участието в Неговата благодат чрез Кръщението, Евхаристията и другите тайнства. Но всичко това, макар Бог да го е осигурил, е въпрос на лична воля дали да бъде прието или не. И ключът е в това, че много хора не желаят да участват в Христа, а причината е дълбокото им неверие в Него, ако и да се броят от Църквата, дори да са от клира.
Ако погледнем на Израелската история като в огледало, то плашещата истина е, че всъщност виждаме себе си – на лично ниво. Псалми 104 и 105 са чудесен кратък разказ за историята на Израел. Техните немощи са и наши немощи, техните бунтове са и наши бунтове, тяхното неверие, робска психика и жалка похотливост – и наши собствени.
Старият Израел беше призован от нетърпимо и угнетяващо египетско робство към свобода и щастие в Обещаната земя, където текат мляко и мед. Новият Израел е призован от нетърпимото и угнетяващо робство на греха, сатана и смъртта към свобода и щастие в Обещаната земя – Небесното Царство, новото небе и земя, където благата не са просто мляко и мед, а такива, каквито на човешки ум не са идвали (по свидетелството на Павел).
В Стария Завет Бог често сравняваше Израел със Своя съпруга. В Новия Завет Църквата е Невяста на Христос. Бог казваше на Израел, че те са Негово наследство, а Той – тяхно. В Новия Завет Църквата е наследство на Бог Христос, а Сам Той е наше наследство.
Съществува ли тогава опасност Църквата да се превърне в блудница по същия начин, по който Израел се превръщаше в прелюбодейка? И така злощастно да потвърди максимата, че няма нищо ново под слънцето?
Ако такава опасност съществува, то каква е причината, която я поражда? Не питам в кого е причината, защото е ясно, че не е в Бога, а каква.
„Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.“
Пс.105:7-8
Не разбраха Неговите чудеса. Как е възможно това, при положение, че с очите си видяха Божиите съдби над Египет, после видяха как Той раздели морето, за да преминат по сухо, после ги води с облачен стълб денем и огнен нощем?
Как не разбраха очевидното?
Отговорът е, че ги видяха, но не ги проумяха. Те възприемаха Бога като сила, потресени от явните могъщи чудеса, но в робското им съзнание не успя да просветне лъча на Божията любов, стояща зад могъщата сила и чудесата. Те видяха Божията сила, но не проумяха Божията любов.
Затова и не бяха в състояние да помнят многото Негови милости, именно защото не проумяха любовта Му. За тях Той беше сила, управлявана от Моисей. Затова и по време на цялото странстване към Обещаната земя обвиняваха Моисей, че искал да ги измори в пустинята, като ги извел от Египет, където вярно били роби, но пък имало лук, краставици и месо!
Всички Божии велики чудеса при извеждането на Израел от Египетското робство са надминати по несъмнен начин от най-великите чудеса и знамения в историята – Въплъщението на Бога Слово чрез Светия Дух и Дева Мария и Изкуплението, което Богочовекът извърши на Кръста за всички Адамови потомци. Защото Божиите чудеса в Египет доведоха до физическо освобождаване от физическо робство, докато Неговите чудеса, които ознаменуваха освобождението на цялото човечество от робството на греха и смъртта и създаването в Последния Адам на новото човечество, надминават по величие дори тези в Египет, тъй като първите бяха временни, а вторите са вечни.
Защо тогава сред християните толкова често се вижда същото неразбиране на Божиите чудеса, непомнене на многото Му милости и бунт? Не е ли отново, че виждаме, а не проумяваме или по-скоро не ни е грижа да проумеем?
Ние имаме най-великите чудеса - на Боговъплъщението и Кръста. Но гледайки, не ги проумяваме и затова ламтим за чудеса от сорта на мистични преживявания или пък чудодейни изцеления или пък материално преуспяване. И така повтаряме досущ Израел:
„Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество,
Сърдито извика на Червено море и то пресъхна; и ги преведе по бездните
като по сухо, и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
И те повярваха на думите Му и изпяха Нему хвала. Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговото решение;
увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.“
Пс.105:8-14
Кулминацията на неверието им се вижда най-ярко в момента, когато те презряха Обещаната земя. Цялата случка е описана в Числа 13 и 14 гл. Когато израелските пратеници видяха плодородната земя, вместо да се зарадват каква хубава земя им дава Господ и да Му благодарят, те:
„... пръснаха ужасни слухове между синовете израилеви за земята, която бяха обгледали, и казваха: земята, която обходихме, за да я обгледаме е земя, която гълта своите жители...“ Чис.13:33
Народът, забравил в своето коравосърдечие Божията могъща десница и Неговата вярност към тях, „запя“ в синхрон:
„... о, да бяхме умрели в Египетската земя или да бяхме измрели в тая пустиня! И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож?“ Чис.14:2-3 Те стигнаха дотам, че да искат да се върнат в Египет (ст. 4), а когато Иисус Навиев и Халев се опитваха да ги вразумят, целокупно народът пожела да ги убие с камъни (ст.10). Тогава гневът на Бога се разпали срещу тях и само молитвата на Моисей ги спаси от унищожение.
Колко по-голям Божи гняв си навличат призованите към вечна, Небесна родина, ако я презрат, свидетелстват лошо за нея и се връщат в робството на греха? Познавайки човешката природа, св. ап. Павел предупреждава християните, използвайки именно примера на Израел:
„... бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идваше след тях; а камъкът беше Христос. Но към повечето от тях Бог не благоволи, защото бяха изповалени в пустинята. А това бяха образи за нас, за да не бъдем похотливи за зло, както и те бяха похотливи. Нито да блудстваме, както някои от тях блудстваха и в един ден погинаха двадесет и пет хиляди. Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха и погинаха от змии. Нито роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя.“
1 Кор. 10:1-10, а по-надолу обяснява, че:
„Всички тези неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете. Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.“ (ст.11-12)
Греховността винаги е била причина за провал и смърт, независимо на евреи или християни. Много християни презират свободата в Христос, която Бог е осигурил по същия начин, по който евреите презряха свободата от египетското робство. Как я презират? Като немарят да познаят Този, Който ни призова от смърт към живот, а се интересуват само и единствено от земното. В техните очи това е разум и прагматичност. Който търси Бога в техните очи е „отвеян“, най-меко казано.
Мнозинството от израелците също немаряха да познаят Бога. Те Му служеха с ръцете си, но сърцата им бяха далеч от Него и това се вижда ясно в цялата им история. Божият Дух възкликва горчиво чрез пророк Исая:
„Волът познава стопанина си, и оселът – яслите си; а Израел (Ме) не познава, Моят народ не разбира. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злоейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев...“ Ис.1:3-4
Резултатът от нежеланието да се търси и познава Бога, което е една вечна цел, се нарича апостасия. А тя от своя страна е майка на всякакви беззакония.
В символа на вярата ние изповядваме:
... вярвам... в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и славим наравно с Отца и Сина
и Който е говорил чрез пророците“
От векове богословите се концентрират сякаш само върху „от Отца изхожда“, водят се безкрайни и безплодни в повечето случаи спорове с католиците за filioque. Защо никой не насочва вниманието си към такива въпроси:
Какво е говорил Светия Дух чрез пророците? и
Защо е говорил каквото е говорил?
Задаването на въпроси какво Бог е говорил и съответно правил и с какви мотиви и цели води до (начало на) разбиране какъв е характера на Бога, в Когото вярваме.
Божият Дух е говорил чрез пророците против беззаконието, против жестокостта, против коварството, против идолопоклонството, прелюбодейството, завистливото пожелание и присвояването на чуждото и изкривяването на правосъдието – против всяка форма на грях и нечестие. Като е призовавал Израел да се отвърне от злите си пътища и да върши правда и правосъдие. Като е подчертавал, че ще им прости греховете и ще ги благослови, ако те само се покаят и обърнат към Него.
„Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, които извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им!
Пожелават ниви – и ги вземат насила, къщи – и отнемат ги, обират човека и къщата му, мъжа и наследството му.“ Мих. 2:1-2
„Не намират ли се и сега в дома на нечестивеца нечестни съкровища и смалена гнусна мяра? Мога ли да бъда чист с неверни везни и с лъжливи теглилки в торбата? Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им, то и Аз ще те поразя с опустошение поради твоите грехове.“ Мих. 6:10-13
„Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете, всички кроят сплетни, за да проливат кръв, всеки слага на брата си примка.
Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото.
Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет.“ Мих. 7:2-4
Ако Бог се е гневил и наказвал справедливо Израел, как бихме могли да се надяваме ние, че можем да изповядваме с уста вярата, а с делата си да я отричаме, и да останем безнаказани?
Бихме ли могли да разчитаме, че правилната вяра ще ни спаси независимо от злите ни дела и нежеланието да познаем Този, Когото изповядваме?
Ето какво е говорил на такива Божия Дух чрез св.пророк Йеремия (давам него за пример, макар Той да е говорил в същия дух и чрез останалите пророци):
„... застани при вратата на дома Господен и обяви там това слово и кажи: чуйте словото Господне, всички иудеи, които влизате през тия врати да се покланяте на Господа.
Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: изправете вашите пътища и вашите дела и Аз ще ви оставя да живеете на това място.
Не се уповавайте на лъжливите думи: „тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен.“
Но ако изправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му, не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда, Аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите бащи от века до века.
Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза.
Как? Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, кадите на Ваал (бел. В днешно време: четете хороскопи, гледате си на кафе, карти, правите магии и прочее окултни занимания) и ходите след други богове, които не познавате (бел.много наричащи себе си православни християни ходят при ходжи и врачки), и после идвате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате „спасени сме“, та занапред да вършите всички тия гнусотии!“ Йерем. 7:2-10
В днешно време: Изкривявате правосъдие, пожелавате чуждо, прелюбодействате, вършите окултни мерзости и после отивате в църквата без покаяние за ваше осъждане.
Избегна ли Израел Божествената справедлива присъда за нечестието си? Не – Бог ги предаде на волята на враговете им и само поради милостта Му те не се довършиха окончателно. Може ли да се надяваме ние, новият Израел на Божие благословение, вършейки същите нечестиви дела като евреите? Можем ли да разчитаме на Неговата благословия и благодат, когато вършим грехове на воля, като се закоравяваме в претенциите си, че сме от Църквата Христова по същия начин, по който евреите и до днес са се закоравили в претенциите си за богоизбрана нация?
„Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето Аз видях това, казва Господ. Но идете на Моето място в Силом, където по-преди бях отредил да пребъдва Моето име, и вижте, какво направих с него поради нечестието на Моя народ Израел.
И сега, понеже вършите всички тия работи, казва Господ, и Аз ви говорих от ранно утро, а вие не слушахте, и ви виках, а вие не отговаряхте, - то Аз също тъй ще постъпя с тоя дом, над който е призовано Моето име, на който вие се уповавате, и с мястото, което дадох вам и на бащите ви, както постъпих със Силом.
И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всички ваши братя, цялото Ефремово семе.
А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствай пред Мене, защото няма да те чуя.
Не виждаш ли какво вършат те в градовете на Иудея и по улиците йерусалимски?
Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.
Но Мене ли огорчават те? Казва Господ; не себе си ли – за техен срам?
Затова тъй казва Господ Бог: ето излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място, върху люде и върху добитък, върху полски дървета и върху земни плодове, ще се запали и не ще угасне.“ Йерем. 7:11-20
И тъй, като Бог поругаван не бива, ние и днес търпим наказания за беззаконията си, но не се покайваме. И сме се закоравили в нашата апостасия досущ като Израел, на когото чрез друг пророк, Исая, Божият Дух казва:
„Де да ви бият още вас, които все още упорствате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синини, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с масло...“ Ис. 1:5-6
Досущ като Израел нас не ни вълнува Богопознанието.Ние сме забравили думите на Господа: "Търсете първо Божието царство и Неговата правда и всичко това /материалните блага/ ще ви се прибави".
„Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.“ Екл.1:9
„Няма нищо ново под слънцето“ е може би една от най-известните библейски фрази, повтаряна и от вярващи и от невярващи. Дали тези знаменателни думи могат да се отнесат към новото човечество в лицето на християните от последните дни? Та нали ние сме призовани към Небесната Родина, към вечното Царство Божие? Църквата Христова или новият Израел участва в един съвършен Завет, със съвършен Посредник и Първосвещеник – Самият Богочовек, и като такава е призована да се стреми към горното, а не към земното, да трупа небесни съкровища чрез добри дела по волята Божия, а не да ламти за онази сиромашия, наричана светско богатство и слава (по израза на св.Августин).
Има дори нещо още по-велико и знаменателно, а именно думите на Господ Христос, че портите адови няма да надделеят над Неговата Църква. И щом Сам Господ го е казал и Той, като новият Адам е родоначалник на ново човечество, как тогава може да се обясни апостасията на същата тази Църква, нов Израел и ново човечество в последните дни? Нещата стават още по-объркващи, когато отново Сам Господ задава риторичния въпрос: „Когато Син Човешки дойде, ще намери ли вяра на земята“? А пък блаженият Павел свидетелства, че синът на погибелта няма да може да се открие, преди да дойде отстъплението.
За отстъпление на света от християнските ценности ли става въпрос? Никой не би могъл да отстъпи от нещо или някой, ако преди това не е бил в това нещо или с този някой. Следователно отстъпник може да стане човек или група хора, които са били в нещо или с някой, от когото се отричат и отстъпват впоследствие.
Отговорът на изброените наглед несъвместими неща, касаещи новия Израел всъщност ги намираме в историята на стария Израел. Защото греховната човешка природа е една и съща. Някой веднага ще възрази, че в Христа ние имаме нова природа. Да, но тази природа не идва автоматично и не ни завладява веднага и абсолютно, а ние се обновяваме в Него, обличаме се в Него – това е освещението и подвизаването, живота във вярата и според вярата, участието в Неговата благодат чрез Кръщението, Евхаристията и другите тайнства. Но всичко това, макар Бог да го е осигурил, е въпрос на лична воля дали да бъде прието или не. И ключът е в това, че много хора не желаят да участват в Христа, а причината е дълбокото им неверие в Него, ако и да се броят от Църквата, дори да са от клира.
Ако погледнем на Израелската история като в огледало, то плашещата истина е, че всъщност виждаме себе си – на лично ниво. Псалми 104 и 105 са чудесен кратък разказ за историята на Израел. Техните немощи са и наши немощи, техните бунтове са и наши бунтове, тяхното неверие, робска психика и жалка похотливост – и наши собствени.
Старият Израел беше призован от нетърпимо и угнетяващо египетско робство към свобода и щастие в Обещаната земя, където текат мляко и мед. Новият Израел е призован от нетърпимото и угнетяващо робство на греха, сатана и смъртта към свобода и щастие в Обещаната земя – Небесното Царство, новото небе и земя, където благата не са просто мляко и мед, а такива, каквито на човешки ум не са идвали (по свидетелството на Павел).
В Стария Завет Бог често сравняваше Израел със Своя съпруга. В Новия Завет Църквата е Невяста на Христос. Бог казваше на Израел, че те са Негово наследство, а Той – тяхно. В Новия Завет Църквата е наследство на Бог Христос, а Сам Той е наше наследство.
Съществува ли тогава опасност Църквата да се превърне в блудница по същия начин, по който Израел се превръщаше в прелюбодейка? И така злощастно да потвърди максимата, че няма нищо ново под слънцето?
Ако такава опасност съществува, то каква е причината, която я поражда? Не питам в кого е причината, защото е ясно, че не е в Бога, а каква.
„Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.“
Пс.105:7-8
Не разбраха Неговите чудеса. Как е възможно това, при положение, че с очите си видяха Божиите съдби над Египет, после видяха как Той раздели морето, за да преминат по сухо, после ги води с облачен стълб денем и огнен нощем?
Как не разбраха очевидното?
Отговорът е, че ги видяха, но не ги проумяха. Те възприемаха Бога като сила, потресени от явните могъщи чудеса, но в робското им съзнание не успя да просветне лъча на Божията любов, стояща зад могъщата сила и чудесата. Те видяха Божията сила, но не проумяха Божията любов.
Затова и не бяха в състояние да помнят многото Негови милости, именно защото не проумяха любовта Му. За тях Той беше сила, управлявана от Моисей. Затова и по време на цялото странстване към Обещаната земя обвиняваха Моисей, че искал да ги измори в пустинята, като ги извел от Египет, където вярно били роби, но пък имало лук, краставици и месо!
Всички Божии велики чудеса при извеждането на Израел от Египетското робство са надминати по несъмнен начин от най-великите чудеса и знамения в историята – Въплъщението на Бога Слово чрез Светия Дух и Дева Мария и Изкуплението, което Богочовекът извърши на Кръста за всички Адамови потомци. Защото Божиите чудеса в Египет доведоха до физическо освобождаване от физическо робство, докато Неговите чудеса, които ознаменуваха освобождението на цялото човечество от робството на греха и смъртта и създаването в Последния Адам на новото човечество, надминават по величие дори тези в Египет, тъй като първите бяха временни, а вторите са вечни.
Защо тогава сред християните толкова често се вижда същото неразбиране на Божиите чудеса, непомнене на многото Му милости и бунт? Не е ли отново, че виждаме, а не проумяваме или по-скоро не ни е грижа да проумеем?
Ние имаме най-великите чудеса - на Боговъплъщението и Кръста. Но гледайки, не ги проумяваме и затова ламтим за чудеса от сорта на мистични преживявания или пък чудодейни изцеления или пък материално преуспяване. И така повтаряме досущ Израел:
„Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество,
Сърдито извика на Червено море и то пресъхна; и ги преведе по бездните
като по сухо, и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
И те повярваха на думите Му и изпяха Нему хвала. Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговото решение;
увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.“
Пс.105:8-14
Кулминацията на неверието им се вижда най-ярко в момента, когато те презряха Обещаната земя. Цялата случка е описана в Числа 13 и 14 гл. Когато израелските пратеници видяха плодородната земя, вместо да се зарадват каква хубава земя им дава Господ и да Му благодарят, те:
„... пръснаха ужасни слухове между синовете израилеви за земята, която бяха обгледали, и казваха: земята, която обходихме, за да я обгледаме е земя, която гълта своите жители...“ Чис.13:33
Народът, забравил в своето коравосърдечие Божията могъща десница и Неговата вярност към тях, „запя“ в синхрон:
„... о, да бяхме умрели в Египетската земя или да бяхме измрели в тая пустиня! И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож?“ Чис.14:2-3 Те стигнаха дотам, че да искат да се върнат в Египет (ст. 4), а когато Иисус Навиев и Халев се опитваха да ги вразумят, целокупно народът пожела да ги убие с камъни (ст.10). Тогава гневът на Бога се разпали срещу тях и само молитвата на Моисей ги спаси от унищожение.
Колко по-голям Божи гняв си навличат призованите към вечна, Небесна родина, ако я презрат, свидетелстват лошо за нея и се връщат в робството на греха? Познавайки човешката природа, св. ап. Павел предупреждава християните, използвайки именно примера на Израел:
„... бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идваше след тях; а камъкът беше Христос. Но към повечето от тях Бог не благоволи, защото бяха изповалени в пустинята. А това бяха образи за нас, за да не бъдем похотливи за зло, както и те бяха похотливи. Нито да блудстваме, както някои от тях блудстваха и в един ден погинаха двадесет и пет хиляди. Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха и погинаха от змии. Нито роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя.“
1 Кор. 10:1-10, а по-надолу обяснява, че:
„Всички тези неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете. Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.“ (ст.11-12)
Греховността винаги е била причина за провал и смърт, независимо на евреи или християни. Много християни презират свободата в Христос, която Бог е осигурил по същия начин, по който евреите презряха свободата от египетското робство. Как я презират? Като немарят да познаят Този, Който ни призова от смърт към живот, а се интересуват само и единствено от земното. В техните очи това е разум и прагматичност. Който търси Бога в техните очи е „отвеян“, най-меко казано.
Мнозинството от израелците също немаряха да познаят Бога. Те Му служеха с ръцете си, но сърцата им бяха далеч от Него и това се вижда ясно в цялата им история. Божият Дух възкликва горчиво чрез пророк Исая:
„Волът познава стопанина си, и оселът – яслите си; а Израел (Ме) не познава, Моят народ не разбира. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злоейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев...“ Ис.1:3-4
Резултатът от нежеланието да се търси и познава Бога, което е една вечна цел, се нарича апостасия. А тя от своя страна е майка на всякакви беззакония.
В символа на вярата ние изповядваме:
... вярвам... в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и славим наравно с Отца и Сина
и Който е говорил чрез пророците“
От векове богословите се концентрират сякаш само върху „от Отца изхожда“, водят се безкрайни и безплодни в повечето случаи спорове с католиците за filioque. Защо никой не насочва вниманието си към такива въпроси:
Какво е говорил Светия Дух чрез пророците? и
Защо е говорил каквото е говорил?
Задаването на въпроси какво Бог е говорил и съответно правил и с какви мотиви и цели води до (начало на) разбиране какъв е характера на Бога, в Когото вярваме.
Божият Дух е говорил чрез пророците против беззаконието, против жестокостта, против коварството, против идолопоклонството, прелюбодейството, завистливото пожелание и присвояването на чуждото и изкривяването на правосъдието – против всяка форма на грях и нечестие. Като е призовавал Израел да се отвърне от злите си пътища и да върши правда и правосъдие. Като е подчертавал, че ще им прости греховете и ще ги благослови, ако те само се покаят и обърнат към Него.
„Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, които извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им!
Пожелават ниви – и ги вземат насила, къщи – и отнемат ги, обират човека и къщата му, мъжа и наследството му.“ Мих. 2:1-2
„Не намират ли се и сега в дома на нечестивеца нечестни съкровища и смалена гнусна мяра? Мога ли да бъда чист с неверни везни и с лъжливи теглилки в торбата? Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им, то и Аз ще те поразя с опустошение поради твоите грехове.“ Мих. 6:10-13
„Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете, всички кроят сплетни, за да проливат кръв, всеки слага на брата си примка.
Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото.
Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет.“ Мих. 7:2-4
Ако Бог се е гневил и наказвал справедливо Израел, как бихме могли да се надяваме ние, че можем да изповядваме с уста вярата, а с делата си да я отричаме, и да останем безнаказани?
Бихме ли могли да разчитаме, че правилната вяра ще ни спаси независимо от злите ни дела и нежеланието да познаем Този, Когото изповядваме?
Ето какво е говорил на такива Божия Дух чрез св.пророк Йеремия (давам него за пример, макар Той да е говорил в същия дух и чрез останалите пророци):
„... застани при вратата на дома Господен и обяви там това слово и кажи: чуйте словото Господне, всички иудеи, които влизате през тия врати да се покланяте на Господа.
Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: изправете вашите пътища и вашите дела и Аз ще ви оставя да живеете на това място.
Не се уповавайте на лъжливите думи: „тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен.“
Но ако изправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му, не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда, Аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите бащи от века до века.
Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза.
Как? Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, кадите на Ваал (бел. В днешно време: четете хороскопи, гледате си на кафе, карти, правите магии и прочее окултни занимания) и ходите след други богове, които не познавате (бел.много наричащи себе си православни християни ходят при ходжи и врачки), и после идвате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате „спасени сме“, та занапред да вършите всички тия гнусотии!“ Йерем. 7:2-10
В днешно време: Изкривявате правосъдие, пожелавате чуждо, прелюбодействате, вършите окултни мерзости и после отивате в църквата без покаяние за ваше осъждане.
Избегна ли Израел Божествената справедлива присъда за нечестието си? Не – Бог ги предаде на волята на враговете им и само поради милостта Му те не се довършиха окончателно. Може ли да се надяваме ние, новият Израел на Божие благословение, вършейки същите нечестиви дела като евреите? Можем ли да разчитаме на Неговата благословия и благодат, когато вършим грехове на воля, като се закоравяваме в претенциите си, че сме от Църквата Христова по същия начин, по който евреите и до днес са се закоравили в претенциите си за богоизбрана нация?
„Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето Аз видях това, казва Господ. Но идете на Моето място в Силом, където по-преди бях отредил да пребъдва Моето име, и вижте, какво направих с него поради нечестието на Моя народ Израел.
И сега, понеже вършите всички тия работи, казва Господ, и Аз ви говорих от ранно утро, а вие не слушахте, и ви виках, а вие не отговаряхте, - то Аз също тъй ще постъпя с тоя дом, над който е призовано Моето име, на който вие се уповавате, и с мястото, което дадох вам и на бащите ви, както постъпих със Силом.
И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всички ваши братя, цялото Ефремово семе.
А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствай пред Мене, защото няма да те чуя.
Не виждаш ли какво вършат те в градовете на Иудея и по улиците йерусалимски?
Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.
Но Мене ли огорчават те? Казва Господ; не себе си ли – за техен срам?
Затова тъй казва Господ Бог: ето излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място, върху люде и върху добитък, върху полски дървета и върху земни плодове, ще се запали и не ще угасне.“ Йерем. 7:11-20
И тъй, като Бог поругаван не бива, ние и днес търпим наказания за беззаконията си, но не се покайваме. И сме се закоравили в нашата апостасия досущ като Израел, на когото чрез друг пророк, Исая, Божият Дух казва:
„Де да ви бият още вас, които все още упорствате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синини, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с масло...“ Ис. 1:5-6
Досущ като Израел нас не ни вълнува Богопознанието.Ние сме забравили думите на Господа: "Търсете първо Божието царство и Неговата правда и всичко това /материалните блага/ ще ви се прибави".
Абонамент за:
Публикации (Atom)