За старите и новите езичници ІІ

Тигър

Когато човек се отрича от Истинния Бог и от всичко, което се нарича бог или светиня, той сам превъзнася себе си и счита себе си за бог (срв. 2 Сол. 2:4). Но колко слаб, колко негоден за доверие е този бог! Той счита, че всеки е длъжен да угажда на него, че всичко е длъжно да му служи, като вярва, че в това е щастието. Поради тази голяма самоизмама, човекът днес е по-нещастен от когато и да било, защото на такъв егоцентричен и самовлюбен бог не може да угоди никой и нищо, дори сам на себе си не може да угоди. Той е презадоволен, но не е щастлив. Има, но иска да има още и още и предавайки се на гибелните страсти става роб и в преносен и в буквален смисъл. Днес хората мерят другите не по характера и достойнствата, а по марката телефон, дрехите, колата, дома. И съответно аутсайдер е не моралният негодник, а всеки, който не е облечен по последна мода и няма най-модните вещи. Днешните богове са нищо повече от най-жалки роби на вещите. Без любимите си играчки, днешният зависим „бог“ е нещастен и се чувства непълноценен. За да бъде съсипан качествено е достатъчно да му отнемеш мобилния телефон, станал част от него. Съвсем естествено е в такова общество, синът на погибелта да не срещне никаква съпротива, защото бъдещият антихристки печат върху челото вече е станал реалност като начин на мислене. Хората търсят щастието във всичко друго, но не и от Източника и Подателя на всяко благо и щастие – Бога. А това „всичко друго“ може да бъде отнето или загубено, но дори и то да остане – ние ще го оставим, напускайки този свят. Полагайки като основа за щастлив живот нещо толкова несигурно, каквото е материалното притежание, човек полага основата на собственото си падение, защото всичко материално е временно, преходно и смъртно. Така и щастието градено на тази основа е временно, преходно и смъртно.

Във вярата в Създателя Бог от една страна и в Неговото познаване като Отец и Спасител, от друга, се крие трайното, вечно и истинско щастие за всеки човек. Блажени Августин в една беседа със свои приятели казва: „Нямаме ни най-малкото съмнение в това, че ако някой реши да бъде щастлив, той трябва да се сдобие с нещо, което е вечно пребъдващо и не може да му бъде отнето от свирепата съдба. Бог е вечен и вечно пребъдващ, следователно щастлив е този, който има Бога.“ (из „За щастливия живот“, с.32-33) „Има“ Бога онзи, който Го обича, уповава на Него и живее според Неговите заповеди. Такъв човек е вечно и истински щастлив, защото източникът му на щастие е Вечен и Непроменлив. Пример за такъв човек е св.ап.Павел, казващ за себе си: „знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.“ Фил. 4:12-13

Това няма нищо общо с днешните учения за просперитетно християнство, основаващи се на чисто неоезическата, материалистична представа за щастлив, тоест благословен както те го наричат, живот. Дано Бог, по молитвите на св. Богородица, отвори умовете и сърцата на захласналите се по тези лъжехристиянски учения и ги дарува да познаят истинското щастие.