Шарените яйца ли са смисълът на Великден?

Тигър

"Защото Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Светия Дух", Рим.14:17.

Тъжно е, че днес православният народ в голямата си част свързва дните, когато празнуваме нашето изкупление от Господ Иисус Христос единствено с почивни дни, ядене и пиене и "ходене на църква" в събота през нощта и палене на свещи като някакъв неосмислен ритуал.

Поради простият факт, илюстриран точно от св. ап. Павел в цитирания по-горе пасаж, че Божието царство не означава ядене и пиене, ние днес спазвайки традицията, погубваме душите си. Макар само по себе си яденето и пиенето (и съответно неяденето и непиенето) да не е грях, то може да стане такъв, и то доста тежък, когато великото изкупление на Спасителя бъде сведено до гастрономически удоволствия или пък самоцелно въздържане от тях. Защото не е ли дори "спазването" на великият пост, без осъзнаване, без дух, също така тежък грях? Грехът означава пропускане на целта. Затова, когато нашият фокус бъде отклонен от правилната цел - спасението ни, към едното ядене или спазване на традиция, ние пропускаме тази цел.

На Велики петък православният народ се юрва да "минава под масата", отново поради неосъзната и суеверна вяра. На Велики петък, православният народ "не върши никаква работа", за да не си навлече някакви беди, което е чисто суеверие и богохулство. Докато на Велики петък ние трябва да се поклоним пред плащаницата на Господа (със или без минаване под маса). И не вършенето на някаква работа ще ни навлече беди, както вярват суеверните, а отново пропускането на целта - неосъзнаването и оттам неверието в смисъла на този ден: великото изкупление на нашата природа от греха и смъртта, извършено от Самия Бог. Как бихме се поклонили в дух и истина пред страданията на Спасителя, ако за нас Велики петък се изчерпва в минаване под масата и просто неработене?!

На Великден Църквата чества изкуплението, извършено от Господ Иисус Христос, Който вземайки нашата природа я изкупи и спаси, като доброволно Се предаде на кръстна смърт. Той ни изкупи от вечната смърт и ада, като Сам в човешката Си природа, бидейки без грях, победи смъртта и възкръсна от мъртвите. Истинското празнуване на Великден се състои от дълбокото лично осъзнаване и вяра във всичко това. Тогава идва великата вътрешна радост и тогава сме причастни на истинското Божие царство тук и сега - на правдата, мира и радостта в Светия Дух.

Добродетелта на царя

Мануел ІІ Палеолог
Превод от Патрология Грека: Тигър



Ако Сам Бог се грижи и мисли за нас, бидейки добър, както знаем че е, каква е причината за толкова много болка, защо не разбираме Благодатта, дали нещата са наредени за нас по този или друг начин? Неблагодарността и оплакването принадлежат на душа, която е жестока, дори да вярва в Бога.

Мярката на храната е това, от което всеки човек се нуждае, но в образованието имаме нужда от много повече… полезно е за душата да бъде посветена в нещо добро, дори в часа на отделянето й от тялото.

Загиват и този, който вярва на всички и този, който не вярва на никого. Макар и двете гледища да са смъртоносни, ако трябва да избираш между тях, по-добре би било да страдаш несправедливо от куража на своето доверие, вместо да бъдеш винаги подозрителен към всички.

Всички, които имат еднакво отношение и връзка с първоначалното и съвършено добро, се обичат взаимно и са станали добри, защото имат точно същото отношение един с друг.

Невъзможно е, наистина е невъзможно, ако не желаем да постигнем тази цел: защото не желаем страстите на нашата душа да бъдат изцелени, затова те се задържат в нас… Никой не е в отчаяние, освен този, който смята, че отчаянието му подхожда…. Дори ако някой надминава в греха всички останали хора, родени до сега и аз бих добавил: всички, които ще бъдат родени до края на света, дори тогава, е невъзможно за Бога да го мрази.

Не воювай нито срещу братята в Христа, нито срещу който и да е народ, дори и варварски, ако той е сключил мир с теб и желае да го запази…

Мисля, че всички бихме нарекли глупак някого, който вярва, че на света съществува пълен чужденец. Защото ние всички сме деца на Един, дори ако се различаваме по езика или каквото и да е, дори във вярата. Е, тъй като сме човеци, ние трябва да се грижим за хората и да желаем за всички всяко добро, да помагаме на всеки, както е справедливо и възможно. Защото нашата природа е обща и има една земя за всички, един покрив, една светлина и един въздух е разпрострян над всички от нас от Създателя. И с една дума, което е Негово, е общо за всички нас. 

Но ако трябва да разбереш какво е по-далечно и по-малко далечно (защото съществуват много степени в сродството) и да бъдеш добър с всички, доколкото това зависи от теб, а към тези, които са по-близо до теб да предлагаш себе си с необходимата топлина в отношението.


 (Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).