"Защото Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Светия Дух", Рим.14:17.
Тъжно е, че днес православният народ в голямата си част свързва дните, когато празнуваме нашето изкупление от Господ Иисус Христос единствено с почивни дни, ядене и пиене и "ходене на църква" в събота през нощта и палене на свещи като някакъв неосмислен ритуал.
Поради простият факт, илюстриран точно от св. ап. Павел в цитирания по-горе пасаж, че Божието царство не означава ядене и пиене, ние днес спазвайки традицията, погубваме душите си. Макар само по себе си яденето и пиенето (и съответно неяденето и непиенето) да не е грях, то може да стане такъв, и то доста тежък, когато великото изкупление на Спасителя бъде сведено до гастрономически удоволствия или пък самоцелно въздържане от тях. Защото не е ли дори "спазването" на великият пост, без осъзнаване, без дух, също така тежък грях? Грехът означава пропускане на целта. Затова, когато нашият фокус бъде отклонен от правилната цел - спасението ни, към едното ядене или спазване на традиция, ние пропускаме тази цел.
На Велики петък православният народ се юрва да "минава под масата", отново поради неосъзната и суеверна вяра. На Велики петък, православният народ "не върши никаква работа", за да не си навлече някакви беди, което е чисто суеверие и богохулство. Докато на Велики петък ние трябва да се поклоним пред плащаницата на Господа (със или без минаване под маса). И не вършенето на някаква работа ще ни навлече беди, както вярват суеверните, а отново пропускането на целта - неосъзнаването и оттам неверието в смисъла на този ден: великото изкупление на нашата природа от греха и смъртта, извършено от Самия Бог. Как бихме се поклонили в дух и истина пред страданията на Спасителя, ако за нас Велики петък се изчерпва в минаване под масата и просто неработене?!
На Велики петък православният народ се юрва да "минава под масата", отново поради неосъзната и суеверна вяра. На Велики петък, православният народ "не върши никаква работа", за да не си навлече някакви беди, което е чисто суеверие и богохулство. Докато на Велики петък ние трябва да се поклоним пред плащаницата на Господа (със или без минаване под маса). И не вършенето на някаква работа ще ни навлече беди, както вярват суеверните, а отново пропускането на целта - неосъзнаването и оттам неверието в смисъла на този ден: великото изкупление на нашата природа от греха и смъртта, извършено от Самия Бог. Как бихме се поклонили в дух и истина пред страданията на Спасителя, ако за нас Велики петък се изчерпва в минаване под масата и просто неработене?!
На Великден Църквата чества изкуплението, извършено от Господ Иисус Христос, Който вземайки нашата природа я изкупи и спаси, като доброволно Се предаде на кръстна смърт. Той ни изкупи от вечната смърт и ада, като Сам в човешката Си природа, бидейки без грях, победи смъртта и възкръсна от мъртвите. Истинското празнуване на Великден се състои от дълбокото лично осъзнаване и вяра във всичко това. Тогава идва великата вътрешна радост и тогава сме причастни на истинското Божие царство тук и сега - на правдата, мира и радостта в Светия Дух.
