Честито Рождество Христово!

Тигър

В детството ми през комунизма празнуването на Рождество Христово беше заменено от празнуването на нова година като негов заместител. Елхата, подаръците, трапезите бяха за нова година, а дядо Коледа, чийто преобраз е св. Николай беше преименуван на дядо Мраз. С падането на комунизма нещата се върнаха в старите си нормални релси, но с настъпването на времената на антихриста старата борба с християнството се възражда с нова сила. От известно време, този път от запад, дойде "модата" традиционният поздрав Щастливо Рождество (Merry Christmas) да бъде заместен от безличното Happy holiday season (щастлив празничен сезон). Дали някой се замисля, че това ново кадене пред идола на политкоректността не е никак безобидно? То е индикация до къде сме изпаднали в отстъпничеството си от Христос, щом дори в тези щастливи дни се срамуваме да кажем какво точно празнуваме в "празничния сезон". Нова година? Една смяна на календара, едно напредване на възрастта и доближаването на всички ни до смъртта ли?

Отстъплението от християнската вяра в Европа вече дава своите горчиви плодове. Те са вече явни за всички, освен за естествените идиоти. Проблемът е, че ние няма да имаме силата да се съпротивим на собственото си унищожение (защото крайният резултат от всичко случващо се е този), ако не почерпим сила от нашия Бог Иисус Христос. Светците, които почитаме, загинали като мъченици за вярата не биха имали силата да победят в тази битка без Него. От къде ние полудяхме до там да си въобразим, че с нашето християнство, докарано до куха идеология и празна религиозност бихме победили в нашата битка?
Докога ще кадим пред идола на политкоректността? Христос казва, че който се срамува от Него в тоя блуден и грешен род и Той ще се срамува от него пред Отец.

Единственото ни спасение и като личности и като цивилизация е връщането ни към християнството като наша вяра и наша идентичност. Единственото, което трябва да се страхуваме да не изгубим е Неговото царство. В противен случай, ако продължаваме да отстъпваме страхливо, което е белег за реалното състояние на днешното християнство - куха идеология и празна религиозност, ще загубим и този живот, и вечния.
Защото премахването в наши дни на Кръста от училищните стаи, свалянето му от шиите на християните е предшествано от премахването на Кръста от сърцата им.