Превод от староруски Клара Стоименова
1.
Измежду тези, които виждат славата
Божия, някой я вижда по-съвършено от друг, а именно – по-съвършено вижда този,
който е по-пречистен. Понятието „по-пречистен”, води до понятието „по-малко
пречистен”. Тоест, с други думи – с по-слаба способност да вижда Бог; тъй като
„повече” съответства на по-голямото и обратно - „по-малко” – на по-малкото. Но
и този, който е извършил някакви дребни грехове ще съзре Бог, без да изпита
върху себе си пречистващия огън, тъй като и нему е дадено човеколюбието Божие
по думите на великия Дионисий, който говори за божествените неща: ”На живелите
праведно, Бог въздава за светлейшия и божествен живот и в същото време,
греховете, сторени от тях заради човешката им немощ, Божията благост и
човеколюбие прощават, защото никой, както казва Писанието, не е чист от греха” 241).
2.
Освен това, ако някои неща се явяват
тъждествени по отношение на нещо друго, то те са тъждествени и помежду си
(тоест, ако А = С и В = С, то и А = В); ако това е така, то и по действие (на
енергията) те не се различават поради тяхната тъждественост и затова резултатът
от тяхното действие ще бъде тъждествен, а не различен. И в зависимост от
резултата на действието на пречистването, който се заключава в отвращение към
греха и обръщане към добродетелта и делата, се определя и съзерцанието на Бог.
Чистите не се различават помежду си. Ако всички, които са възненавидели греха
извършат множество добри дела или не са успели да ги извършат защото смъртта не
го е допуснала, то те, също като умрелите с блага воля се пречистват в чистилището и те всичките – както
пречистените, така и чистите, не се различават един от друг; както не се
различават и от тези, които са напуснали живота с блага воля и добри дела;
защото във волята си те са тъждествени, а последствията от недостига от дела се
попълва с преминаването през пречистващия огън; така че накрая нито по
отношение на действието (енергията), нито по отношение на съответващия
резултат, блажените по нищо не се различават помежду си; и тъй като делата им
са пречистени, тъждествено, в равна степен, ще последва и тъждествен резултат.
И така, всички наравно ще видят Божията слава. Но Църквата учи на
противоположното, казвайки, че има много обители, които в подготвеното
съзерцание на Бог 242), които се различават по ред и степен.
3.
Затова, в пречистените души не
може повече да бъде забелязано злото, заради което е бил пречистващия огън; тъй
като е необходимо пречистването да има за резултат освобождаването от злото. Но
злото и доброто са взаимно противопоставени като недостиг на по отношение (на пълнотата) на
формата. Но там, където не се забелязва никакъв недостиг, значи формата е
съвършена; защото за несъвършенството причина е недостигът. Следователно,
пречистената душа също ще притежава съвършеното благо, което ние разбираме под
„блаженство”. Но ако много съвършени неща имат една и съща форма, значи те не
се различават помежду си в разбирането ни за добро и само по численост се
различават едно от друго. И доколкото съответстващият резултат, който е
блаженството се дава единствено след пречистването, от това следва, че душите
на всички блажени се намират в тъждествено съзерцание на Бога, което само по
себе си представлява блаженството. Но това не е вярно! Защото Господ казва в
Евангелията, че има много обители в Дома Господен 243) и немалко Светии, на които не
можем да не вярваме, са разбирали това като различие в блажения живот. Значи,
нещата са такива.
4.
Затова отвращението от греха е
обръщане към Бога и любов към добродетелта, благодарение на която ние се
въздигаме към Бога. Но ако към праведната воля се прибави и вършенето на
добродетели, тогава няма недостиг в нищо. Ако душата притежава непреклонна
воля, но вършенето на добродетели бъде пресечено от ножа на смъртта, то
разликата между тази душа и душата, която има и едното, и другото, би се състояла
само в това, че тя ще се нареди след първата по отношение на делата, тоест на
добродетелта. Ако по този начин, също без мъченичество и тя стане участница в
блаженството, ясно е, че няма да бъде удостоена със същото с което е удостоена
съвършената душа и затова трябва да признаем, че съществуват различни обители. Ако
по причина на недостатък тя търпи наказание и минава през чистилището, и
следователно все някога ще се изравни със съвършената душа, допълвайки чрез
страданието това, което не й е достигало, то по този начин всички в еднаква
степен ще съзерцават Бог. Това се отхвърля като нелепо.
5.
Освен това, за да бъде постигнато
блаженство е нужна праведна воля, която свойствено се изразява в общо благо
разположение на душата, а също така трябва да бъде придружена от добри дела,
достойни за награда. Но както изразяването на волята, така и делата са
ограничени от сегашния ни живот, а такова е и вашето мнение и вие казвате, че
волята на тези, които се намират в чистилището е неподвижна. Но ако няма
никакво движение на волята в каквато и да било посока, то един не може да бъде
по-достоен от друг. В такъв случай, макар и душите да не са били пречистени от
огъня, те няма да бъдат по-малко достойни да съзерцават Бог, тъй като са умрели
в благоразположение, което е главното изискване за блаженство. И ако
чистилището не превръща лошата (грешната) душа в блага, а за блаженство се
изисква именно правилна воля, значи, чистилището не дава нищо в този смисъл. А
това, което няма никаква цел съществува напразно; но Бог не е създал нищо
напразно. Това означава, че чистилище не съществува.
6.
Освен това справедливостта на
вечните мъки се обяснява с неизменността на злата свободна воля на съгрешилите;
на вечно съгрешаващата воля се полага и вечно наказание. Както и обратното,
съгласно следното: ако този, който вечно пребивава неизменно в грях, се наказва
с вечни мъки, то който не би бил подложен на вечни мъки, не би притежавал
неизменна воля. Защото ако този, който я притежава неизменно в отношение към
злото ще се намира във вечно наказание; то този, който също я притежава
неизменно по отношение на доброто, защо трябва да бъде наказан при положение,
че заслужава награда? А вие твърдите, че тези, които се пречистват с този
(пречистващия) огън, притежават неизменна воля. Значи няма нужда да бъдат
пречиствани с този огън.
7.
Затова за непроменимостта в
добрата подредба, следва човешката безгрешност. Защото ако любовта към доброто
и горещият стремеж към него са причина да не желаеш зло никому и когато човек
силно възлюбва нещо, то той се отвращава от противоположното, а тъй като злото
е противоположно на доброто, греховността - на добродетелта, то любовта към
добродетелта прогонва греховността. Защото се казва: „Аз казах: „Ще изповядам
Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми”244. И още: „Рцы первый
беззаконiя твоя, яко да оправдишися”. Но вие (латиняните) казвате, че волята на
тези, които се намират в чистилището не може да се променя, тъй като е
съвършено блага и излиза, че те се мъчат без да са грешни и съвършено
незаслужено понасят наказание.
8.
Затова волята може да се променя
по отношение на злото, докато душата и тялото са едно цяло; но когато настъпи
нейното откъсване от тялото, то тя ще бъде открита в това, което е пожелала и в
него ще остане неизменно, и според избора си ще получи награда или наказание, а
няма да мине през чистилището.
9.
Затова много по-свойствено е на
Божията благодат да не оставя и малкото добро без внимание и да не счете
достоен за наказание малкия грях. Обаче, малкото добро у тези, които са
извършили големи грехове, няма да получи награда заради преобладаващото зло.
Съответно, малкото зло у тези, които са били праведни в големите си дела, няма
да доведе до наказанието им, защото добрите дела надделяват: защото, ако го
няма това, което представлява голямата част, то, разбира се, го няма и това,
което представлява малката част. И така няма защо да се вярва в пречистващия
огън.
10. И накрая, както съществува малкото добро у тези, които са лоши в нещо,
така и малкото зло е в тези, които в друго са добри. Но малкото добро у едните
не може да донесе тази награда, която се полага за добрите дела, а само може да
допринесе за разлика в наказанието; така и малкото зло няма да доведе до
наказание, а ще направи различна степента на насладата. И така, не си струва да
се вярва в пречистващия огън.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
