Времето все повече отлита. Царят идва!

Признаци, че живеем в навечерието на Второто славно пришествие на нашия Господ Иисус Христос.

Вече всички, чиито духовни сетива не са съвсем закърнели и духовния им взор не е напълно помрачен от княза на този свят виждат и разбират, че съвременното човечество живее във времето на събитията, пророкувани в Св.Писание като край на света такъв, какъвто го познаваме. Разбира се, денят и часът на Второто славно пришествие на нашия Господ и Спасител Иисус Христос знае само Отец, но на нас са ни открити признаците, по които да разберем, че времето на нашето избавление наближава (Лука 21:28).

В тази статия ще набележа някои от признаците за това.

1.      Отпадане от вярата на цели християнски народи. Как се е стигнало до съвременното бетонно безбожие.

В своето послание до солунците, когато говори за Второто Пришествие, св.ап.Павел казва: 

„А колкото до пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се поколебаете скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.

Никой да не ви прелъсти по никой начин, защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.” 2 Сол. 2:1-4

За да се открие „човекът на греха, синът на погибелта” първо е трябвало да се подготви почвата за неговото приемане. Това се е случило чрез разцърковяването на християнския свят, довело до отпадането от вярата на голяма част от вече бившите, за съжаление, християнски народи.  Забележете, че атеизмът е разпространен само сред бившите християнски народи. Той се среща в много незначителен процент сред мюсюлманите, индусите и други вероизповедания. Отпадането от вярата е предшествано от разцърковяването на Запад, започнало с епохата на Просвещението и е продължило с Протестантизма и неговите хиляди разклонения, когато хуманизмът постепенно започва да измества християнската вяра.

В България отпадането от християнската вяра започва в периода на 5 вековното османско робство, но не толкова заради османската власт, колкото заради гръцката духовна власт. Това са близо 4,5 века без българска църква, защото българската патриаршия е унищожена още с падането на Търново. Векове духовен мрак без проповед на Евангелието на български, без развитие на богословска мисъл, без християнска грамотност... Според мен точно в този тъмен период на духовно невежество, народът е смесил християнството със старите си езически вярвания. От този погром не може да се възстановим и до днес. Но независимо дали става дума за западния свят или България, съвременния бетонен атеист е крайния плод на един процес на постепенно отпадане от вярата, траел поне 6 века!

Синът на погибелта не би имал никакъв шанс за приемане в едно здраво християнско общество. Той може да бъде приет само в една псевдохристиянска или атеистична или езическа среда, както и разбира се, основно от тези, чиито предци отхвърлиха истинния Месия и чийто дом беше оставен пуст (Мат.23:38).

Но процесът на отстъплението е действал още по времето на апостолите:

„Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. Те излязоха от нас, но не бяха наши...” 1 Йоан 2:18

От факта, че отстъплението е започнало да действа още от времето на апостолите и с времето все повече е набирало инерция, стигаме до извода, че пророчеството за отстъплението в края на времената се е изпълнило в процес на 2 хилядолетия, като в краткия исторически период от Просвещението до наши дни е станало необратимо. Пак ще подчертая, че днешните бетонирани атеисти са крайния резултат от един процес на поне няколкостотин години! Процесът на отстъплението може да се раздели на няколко етапа: в началото ереси, след това разбиване на Църквата на Запад чрез протестантизма на хиляди парчета, след това атеизма. На Изток основния удар идва от падането на Източната Римска империя и България под османска власт, като Източния Рим престава да съществува завинаги, а останалите християнски страни в югоизточна Европа никога не се възстановяват в своята някогашна сила. Единствено Русия остава крепост на православното християнство до момента, да се надяваме и до края.

Немалко от пророчествата се изпълняват бавно в течение на времето, те обхващат много поколения и се изпълняват в процес, което ги прави незабележими за масовия човек! „Ето, идвам като крадец...” (Откр.16:15).

2.      Повсеместни гонения срещу християните по целия свят.

В Откр. 12:17 се казва: „И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа”.

Семето на жената (св. Богородица) сме всички вярващи в нейния Син и наш Бог Иисус Христос. За гонения срещу християните в края на времената пророкува и Самия Господ (виж Лука 21:17, Мат. 24:9). И макар, че гоненията срещу християните не са секвали от самото начало („ако Мене гониха и вас ще гонят” Йоан 15:20), то в наши дни вече са обхванали целия свят. Ще посоча само някои примери:

-          Масово разрушаване на християнски храмове както на изток, така и на запад. Къде поради военни действия, къде поради вандализъм или подпалване. Където не могат да ги разрушат, ги занемаряват, оскверняват чрез обръщане на концертни зали, ресторанти и какво ли още не! И всичко това, с изключение на местата, където се водят военни действия, е в страните, където населението повсеместно е отпаднало от вярата, поради което и храмовете пустеят. В последната година подобни неща се наблюдават дори в нашата столица, където свалиха осветителните тела около св. Александър Невски, а на площада пред катедралата се устройва чалготека! Едно вярващо общество никога не би допуснало такова светотатство.

-          Християните вече са преследвани на много места по света, а неотдавна станахме свидетели и на забрана на цяла поместна църква!

-          Където не става с открити гонения, врагът на човешкия род си служи с инфилтрация на негово семе сред поместните църкви с цел разлагане и обезсилване отвътре. Това е обширна тема с която няма да се занимавам в тази статия, но примери има много.

3.      Дехуманизация

Съвременния безбожен човек все повече губи човешкия си облик. Става все по-студен, по-злобен, по пристрастен единствено към материалните блага, от което следва единствено разпад на семействата, държавите и обществата. Защото е невъзможно функционирането на общество, в което хората нямат нито вяра, нито морал. Всеки християнин е наясно в какво се е превърнал съвременния човек и обществото, няма да се спирам подробно на този процес, видим от всички. Само ще посоча, че той е необратим. Светът все повече явно се сатанизира. За да се стигне до това, първо трябваше масите да бъдат убедени чрез лъже наука, че Бог няма. И те приеха с радост тази заблуда, защото ги устройва прекрасно: ако няма Бог, то няма грях, няма и отговорност! Живей както си искаш!

Говорейки за моралната разруха в последните времена, ап.Павел описва доста точно състоянието на съвременния безбожен човек: 

"И това знай, че в последните днище настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!" /2 Тим.3:1-5/

4.      Категорично разделяне на човечеството на овци и кози в библейския смисъл на думата.

Може би ви е направило впечатление огромното разделение в обществото по всички теми на днешния ден. То ще става все по-дълбоко като бездна и ще завърши или с изповядване на Иисус Христос като Месия и Спасител или с приемане на лъжемесията, който предстои да дойде скоро. Излишно е да пиша накъде ще отидат всички заслепени от любов към този свят и вярващи безпрекословно на всичко, поднесено им от неговите лъжепророци.

5.       Войни, бедствия и икономически кризи.

Може би ви прави впечатление, че от началото на 21 век природните бедствия станаха много често явление, а през изтичащата 2023 г. те са почти ежедневни и повсеместни!

Започналата вече война в Близкия изток е един от най-явните белези за последното време. Тя ще завърши с идването на лъжемесията като умиротворител.

6.      Построяване на третия храм, чийто строеж е предвиден да започне през 2024 г., като в държавния бюджет на Израел са предвидени средствата за това[1]. Там ще седне антихриста, припознат като месия от отхвърлилите истинския Месия – Иисус от Назарет, както и от цялото отпаднало от вярата бивше християнско население. Дори някои секти на християнска основа /харизматици/, вече са се юдаизирали и отрекли от Спасителя. Процесът на отстъпление от Господа сред християните, дори сред православните християни, вече не може да бъде скрит.

7.       Ускорение на времето. [2]

Може би забелязвате как не ви стига времето вече за ежедневните задължения, които преди десетина години сте извършвали и ви е оставало свободно време? Физическото време е ускорено до степен, че вече денонощието е 18 часа, а не 24[3]! Бог прави това, съгласно обещанието Си в Мат.24:22: „И ако не се съкратяха онези дни, не би се спасила никоя плът, но заради избраните ще се съкратят ония дни”. Също така в Откровение 8: 12: „Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети”.

В едно от своите пророчества за последните времена преди края, живелият през 17 век св. Нил Мироточиви казва, че "една година ще минава като един месец, един месец като една седмица и една седмица като един ден".

8.       Пресъхване на река Ефрат. Откровение 9:13-15, 16:12.[4]

9.       Ние живеем в изпълнението на тези пророчества, които ще бъдат последвани от Второто Пришествие на Господ Иисус Христос и Страшния  Негов съд.

Виждайки изпълнението на пророчествата за края на този свят, какво трябва да правим? Преди всичко да осъзнаем, че не можем да спрем нищо, нито да забавим нищо. Има християни, които вместо да се радват, че скоро ще бъдем в Божието Царство, се плашат и не желаят всъщност идването на Господа. На такива все им трябва време за покаяние..., а всъщност това е едно лукаво оправдание на собственото им неверие и студено сърце.

Тези, които още „спят” сладък светски сън трябва да се стреснат и събудят, да осъзнаят, че Светите Писания и християнската вяра не са някакви басни за наивници, а самата есенция на живота и самата реалност. Трябва да се обърнем към Господа с цялото си сърце, да Го потърсим, докато още може да Го намерим, защото скоро вече няма да може! „Ето, Аз идвам като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да не се виждат срамотите му. Откровение 16:15.

Сега, повече от всякога, виждайки реално колко е съкратено времето, нека поставим правилните приоритети: Бог на първо място, а за всичко останало, ако Бог позволи да имаме време. Този свят, с неговите похоти и страсти преминава, предстои славното и вечно Царство на Нашия Бог и Господ Иисус Христос! Нека положим всяко усилие и да се подготвим за Него като очистим сърцата си пред Него, защото само чистите по сърце ще видят Бога (Мат.5:8)!

„И Духът и невестата казват: Дойди! И който чува, да каже: дойди! И който е жаден, да дойд, и който желае нека взема от водата на живота даром.” Откр. 22:17

 

---

[1] https://www.youtube.com/watch?v=O6Fhmi-YLQA

[2] https://www.youtube.com/watch?v=-PHoudHOacM 

Что происходит со временем? Ускорение Земли - YouTube в това видео се разглежда въпросът за разминаването на реалното слънчево време с времето, измервано от атомните часовници. По тази причина часовниците и не отчитат реалното съкращаване на времето.

ВРЕМЯ СИЛЬНО УСКОРЯЕТСЯ | ЗЕМЛЯ НАЧАЛА МЕНЯТЬСЯ | ХРОНО АНОМАЛИИ И АПОКАЛИПСИС - YouTube

[3] https://www.youtube.com/watch?v=YEYNX2DrrNE

[4] https://glasove.com/svyat/reka-efrat-presahva-razkri-se-misteriozen-tunel

Християнската държава като Катехон

Флавий Валерий Аврелий Константин и Флавия Юлия Елена. Императори на Рим, майка и син, равноапостолни, поставили началото на християнската държава

Човек трябва да познава в детайли менталността и нравите в езическо време, за да оцени по достойнство тяхното дело. Но разбира се, сърцата на царете са в Божията десница и Бог, Който действа във всичко по волята Си, ги обръща накъдето желае. 

С прекратяването на преследването на християните от император Константин Велики, се отваря качествено нова страница в човешката история - с християнизирането на държавата нравите постепенно се облагородяват и смекчават, а цезарите започват да гледат на себе си като слуги на Христа Бога и отговорни пред Него за поверения им народ.

"Ритащите срещу ръжена" римски императори до Константин, притежавали цялата власт и сила в тогавашния свят биват победени от преследвания и гонен от тях Агнец, при това без вярващите в Него да разполагат с никаква земна армия и сила.
Константиновата епоха, епохата на християнската държава, приключва през 1917 г. с убийството на руския цар Николай. От това събитие започва бавното оттегляне на "катехона" или "онова, което го /абсолютното зло/ задържа, за да не се открие той в свое време" 1 Сол. 2:6. Историята на ХХ век е белязана освен с 2 най-страшни световни войни, но и с тотално отстъпление от християнската вяра и морал във вече бившите християнски държави, вървящо ръка за ръка с огромна поквара. Тази поквара днес вече достига абсолютно сатанински стойности.
Републиките с тяхната партийна система не са предназначени да обединяват държавите, а да ги разединяват, а "царство, разделено против себе си не може да устои". Партиите разделят обществата по простата причина, че всяка защитава отделни обществени прослойки. А в днешния глобализиран свят, партиите вече дори не защитават обществени прослойки, а служат на външни корпорации и интереси.

Човекът  в наши дни е напълно различен, масата е напълно покварена. Той вече няма нито силата, нито способността да сътвори устойчива държава, след като всичко до момента е провал след провал.

Ако погледнем на събитията от високо, ще започне да ни се нарежда пъзела на световната история, която не е плод на някакви стихийни и случайни събития. Всичко станало е предречено в Светите Писания и от отделни светии в историята на Църквата. 

Спомнете си само какво беше в началото на ХХI век и какво е сега, когато още не сме стигнали и средата му, и ще видите главоломното ускорение на времето, прекрояване на обществата, на човешкото съзнание, бит, култура и най-вече нарастващия хаос и безбожие, чиято кулминационна точка е в настъпващия отказ дори от човешката същност и природа.

Този отрязък от времето, в което ни е съдено да живеем, наистина е последен. Какво идва след него? Идва Този, Който е създал всичко, Който е изкупил човека. Идва за съд, защото отказът от самата човешка същност, която вече се налага, прекратява смисъла от продължаване на настоящето съществуване. Идва за спасение на всеки, вярващ в Него. Идва, за да направи всичко ново.

Християнската държава като "удържащ" злото вече е почти изчезнала. Тя ще бъде заменена от Царството на Господ Иисус Христос - Царство вечно, Царство на правда. А ние, драги читатели живеем във отрязъка от време между първото и второто! Кое е това време, призовавам всеки от вас да открие сам в книгата на Апокалипсиса. 
Сега е времето, когато всеки, който призове Господното Име, ще се спаси.

• 
  

За необходимостта от въвеждане на задължителна катехизация преди приемане на свето Кръщение

 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. Мат. 28:19-20

С тези величествени думи на възкръсналия наш Господ Иисус Христос завършва св.Евангелие от Матея. В тази Негова заповед се съдържат целта и смисълът на създадената от Него Църква като нов Ноев ковчег, служеща за спасение на всички повярвали, във всички времена и от всички народи. Тази заповед се съдържа във всичките четири Евангелия (Мат. 28:19-20, Марк 16:15-16, Лука 24:46-48, Йоан 20:21) и е неотменима до самото Негово Второ Пришествие. Задачата на Църквата да учи и кръщава народите е в сила за всички поколения, през всички дни от нейното съществуване.

Време е да се вгледаме как в наши дни се изпълнява тази Негова заповед, защото въз основа на изпълнението или неизпълнението на Неговите заповеди, Той ще съди всички ни, а нашите дела или липсата им, ще определят вечната ни съдба.

Въпреки, че Православното християнство е традиционно вероизповедание в България, според нейната Конституция, и въз основа на историята на нашия народ, за съжаление днес преобладаващото мнозинство българи не познава Православието. Дори един бегъл поглед върху състоянието на съвременното българско общество е напълно достатъчен, за да стигнем до тъжната констатация, че голяма част от българите днес нито са „благочестиви”, нито „православни”, нито дори вярващи в Бога. А съвсем нерядко такива невярващи хора са кръстени и дори стават кръстници.

И тъй, вярата идва от слушане, а слушането – от Словото Божие. Римл. 10:17

Тридесет и четири години след падането на атеистичния режим, обществото ни в своята голяма част продължава да е атеистично или да вярва във всичко друго, но не и в Господ Иисус Христос, камо ли да живее според Православната вяра. Този факт няма нужда от доказване, но ще приведа пример как се представя Православието от страна на медиите като една смес от християнство и езичество. Пресен пример за това е  поредната статия от 20.04.2023: https://fakti.bg/life/774742-svetli-chetvartak-e-neosashtestvenite-mechti-i-jelania-shte-se-sbadnat, в която Светли четвъртък е описан като смес от християнство с езически суеверия: „Не трябва да се върши никаква домакинска и полска работа – да не се перат и простират бели дрехи, защото ще се случи нещо лошо! Четвъртък е късметлийски ден. Светлият четвъртък е единствен, който по традиция се смята за щастлив. Смята се, че на този ден, всички места, където живеят нечестивите сили са затворени, че по земята излизат добри божества, затова и на хората в този четвъртък им върви.” Така се представя Православието от медиите с години, което показва, че проблемът е траен и системен. Това от една страна създава изопачена представа за Православната вяра, а от друга дава храна на всевъзможни протестантски общности да наричат православните „отпаднали от вярата”, „идолопоклонници”, сочейки себе си като „истинни християни”. И най-вече с това лъжливо представяне на езичеството като „православие” се отблъсква всеки средно интелигентен човек.

Коренът на този проблем е в непознаването на вярата, защото много хора днес, макар и кръстени, никога не са били научени Кого и какво приемат, за какво се кръщават, какво точно представлява Православната вяра, как да живеят като християни, какъв е смисълът на Църквата и т.н., и т.н. Непознаването на Православната вяра в днешното българско общество води до това, че мотивите  за приемане на свето кръщение често са всичко друго, но не и правилни. Родители кръщават децата си, за да са „здрави“, възрастните се кръщават – за да им „върви” в това или онова и т.н. Всичко друго, но не и за прошка на греховете и вечен живот с Господ Иисус Христос. Такива хора никога не достигат до познание на Този, в Чието Име се „кръщават”, продължават да живеят в неверие и грях и в крайна сметка душите им погиват. Те възприемат кръщението повърхностно като един красив ритуал и повод за почерпка след него. Но фактически си остават невярващи, защото благовестието никога не се съединява с вяра у тях (срв. Евр. 4:2), то не води до преобразяване на живота и до спасение.

Някак си е прието разбирането, че вярата се предава по наследство и щом предците ни са били православни християни, то и ние сме такива. Но отново ще подчертая, че заповедта на Господа „идете и научете” важи за всички поколения!

За решаване на проблема считам, че практиката на кръщение на хора без задължително предварително запознаване с основите на Православната вяра (катехизация) трябва да се прекрати. Известно ни е, че в ранните векове на Църквата е съществувал чин на оглашените и хората са били запознавани с вярата подробно преди да пристъпят към кръщение. Днешното българско (а и не само) общество е стигнало до фактическо неоезичество, което налага Църквата да действа в съответствие с реалностите.

Думите на възкръсналия Господ Иисус Христос към Неговите ученици: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Марк 16:16) ни указват ясно, че кръщението е следствие от вярата в човешкото сърце и че кръщение без вяра не спасява никого.

Със сигурност този проблем е отдавна забелязан от мнозина, защото е траен и системен. Смятам, че е дошло времето за неговото решаване. А той може и трябва да бъде решен от единствената институция, упълномощена за това от Самия Господ Бог – Църквата. В частност – от Българската Православна Църква.

Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? Римл. 10:14

Би следвало Светият Синод на БПЦ да обмисли начин и подходяща форма за въвеждане на задължителна катехизация на всички, желаещи да приемат свето кръщение. Ако са на възраст да разбират – на тях самите, при бебета и малки деца – на родителите и кръстника.

Формата следва да бъде избрана от Светия Синод след внимателно обмисляне и съобразяване с днешните реалности. Може би подходяща би била кратка брошура със Символа на вярата, като всеки член е обяснен възможно най-достъпно и ясно. Също така, на пристъпващия към тайнството трябва да се обясни, че то само по себе си не му гарантира спасение на душата, ако продължава да живее в неверие и грях. Катехизирането трябва да съдържа и насоки към желаещия да се кръсти как да продължи да живее като християнин. След прочитане и усвояване на материала, би могло да се проведе беседа със свещеника, който ще извърши тайнството. И свещеникът трябва да има право и да откаже или отложи кръщение, ако види несериозно отношение и липса на вяра.

Чрез тайнството свето кръщение човек става част от Църквата Христова и той трябва да бъде запознат с вярата – какво е тя и как да живее в съответствие с нея. Извършването на „кръщавки”, без запознаване на приемащия кръщение (или родителите, ако е бебе или малко дете) е просто едно профанизиране на тайнството, водещо до Божия съд.

Целта на написването на тази статия е поставянето на проблема в дневния ред на православните християни, като се надявам той да бъде сериозно разгледан от Светия Синод и да се предприемат мерки от негова страна за преодоляването му.

Забравянето на Бога – грехът на съвременните християни и как да го преодолеем

„Господи Боже мой, макар и нищо добро да не сторих пред Тебе, но по Твоята милост дай ми да поставя добро начало”. Св. Йоан Златоуст

Вероятно мнозина се питат защо съвременните християни нямаме никаква сила, защо падаме толкова лесно в клопките на дявола, защо нямаме елементарната доблест да изповядаме Името Христово пред света, защо мълчим позорно, когато Го хулят злите безбожници, защо нямаме силата да защитим вярата си... Защо в своя ежедневен живот често сме по-зле и от невярващите: завистливи, слаби, страхливи, сприхави, обидчиви, злопаметни и още по-лошо – гонещи кариери, богатства, светска слава... И най-лошото: гордеещи се със своята „святост” и „праведност”, изразяваща се в поставяне на християнството в прокурстовото ложе на самоизмислена „праведност”.

Пробния камък дали сме с Христос или не е наличието или отсъствието на сила в живота ни. „Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила” (1 Кор. 4:20).

Тук имам предвид силата да живеем по Неговите заповеди, които остават същите за всяка епоха, да изповядваме вярата си в Него чрез живота си, което никакви „времена” не могат да отменят. Колко от нас го правят във всекидневието си? Ако сме честни пред себе си, ще видим, че не живеем така, както ни е заповядано.

Защо е така? Как става така, че хора, повярвали преди 20, 30 и повече години живеят по-зле от езичници и вместо сол и светлина на света са се превърнали в позор за Христос?

Отговорът е прост – ние забравяме Бога! Дори да ходим на църква в неделя, през цялото останало време се занимаваме с всичко друго, даваме вниманието си на всичко друго, но не и на Бога. Някои си мислят, че щом са имали някое духовно преживяване с Господа, някое откровение преди време, щом преди 10 години са се молили дълго, прочели са Светото Писание, отишли са на някое свято място на поклонническо пътуване, ходят на църква и т.н. и т.н., то тези неща са им застрахователна полица за спасение и не е необходимо да полагат някакви ежедневни усилия в тази посока. Това е най-лукава заблуда от врага на спасението ни и трябва да бъде разобличена, защото ако човек се облегне на нея, рискува да погуби душата си.

Спасителят ни казва: „Пребъдете в Мен и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не остане на лозата, така и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.” Йоан 15:4-4-5.

Как да пребъдваме в (да бъдем винаги в) Него?

На първо място, като държим ума си в Него! Човешкия ум е като волана на автомобила. Волята го обръща накъдето желае да се движим. Именно умът е арена на духовната битка. Именно там дяволът ни „стреля” с лукавите си идеи под формата на мисли, които ние, поради нашата разхлабеност с лекота приемаме, доразвиваме, прилагаме в практиката и свършваме в грях.

 Стрелите на лукавия не е задължително да са някакви явно грешни мисли, например да откраднем или да се отдадем на друг явен грях. При вярващите хора те най-често са някакви безполезни и суетни неща, които сами по себе си не са грешни и зли, но целта им е да ни окупират времето и да ни отклонят от истински важното – обръщането ни към Господ и познаването на Него и волята Му. В православието това е известно под името „празномислие”. Например не е грях да се следят събитията в световната политика. Това става обаче проблем, ако му отдаваме цялото си свободно време. Не е грях да си купите някаква нова дреха. Това би станало проблем, ако отдавате прекомерно внимание на модата и отделяте прекалено много време в обиколки по магазините. Не е грях да спортувате, даже е силно препоръчително. Но би станало проблем, ако цялото си свободно време прекарвате в спорт и се вманиачите във физическата си форма и здраве. „Бог е направил всичко с мярка, вид и ред” ни учи св. Августин и допълва, че ако „Бог е на първо място, то всичко останало ще бъде на своето”. Самият Спасител ни казва, че първо трябва да търсим Неговото царство, а всичко останало ще ни се прибави (Мат. 6:33). Нашето падение се корени именно във факта, че ние тичаме след „всичко останало”, надявайки се Царството да ни се прибави!

И сега стигам до най-често срещаната дяволска стратегия за ограбване: работата. Няма никакъв спор, че трудът е необходимост и е задължителен за всеки. И ако човек може да си наложи да ограничи следенето на световните събития, ходенето по магазини и фитнеси до необходимата и разумна мярка, то няма как да спре да работи (ако не е пенсионер, но дори и те имат достатъчно задължения).  И именно тук дяволът удря с всички сили! Целта му е да изтощи човека с работа, след края на работния ден и прибирането с часове до дома (това важи за повечето жители на големи градове), пазаруване, приготвяне на вечеря, занимаване с децата, като в края на целия този маратон късно вечер човекът да е като изцеден лимон, да се чувства празен и безсилен и всичко което иска е да вземе душ и да легне да спи. А на другата сутрин да се събуди вече уморен и да повтори целия този цикъл отново и отново... А като дойде събота да се убие от домакинска работа (дамите) или от тичане по разни домашни дела (магазини, автосервизи, автомивки - господата). Идва неделята – ако изобщо можеш да станеш от леглото да се замъкнеш в църквата, а след това да си довършиш каквото е останало от съботата. Идва понеделникът и цикълът се повтаря... и през цялото време последното, за което мислим е... Бог и пребъдването в Него! И как да мислим, като сме накиснати целите в света. Резултатът от такъв живот е, че нито сме успешни в работата, нито в семейството, нито придобиваме Царството. Ставаме все по-нервни, все по-сърдити на всички и всичко и в крайна сметка се погубваме.

В това „египетско робство” минават годините ни, а ние се чудим защо сме обезсоляла сол, негодна за нищо, освен да изхвърли вън и да се тъпче от хората (Мат. 5:13).

Нашият Господ сравнява грижите, богатството и светските наслади с тръни, които пречат на Словото да произведе плод за спасение в сърцата, където то е паднало (Лука 8:14).

Как да излезем от този порочен цикъл?

Не всеки е призван за монах, особено ако има семейство и деца. Как да пребъдваме в Христа, живеейки в света? Ще споделя с вас истината, до която ме доведе Бог, защото и аз бях в това „египетско робство” дълги години, без да го осъзнавам, заслепена от лукавия.

1.       Дръжте ума си в Христос

Както вече стана ясно, необходимо е да пребъдваме в Него. Как може да стане това при съвременния ежедневен живот, който почти всички водим?

-          Непрестанна молитва

Първоначално като се заставим да държим ума си в Господа чрез непрестанна молитва на всяко място и при всички обстоятелства, през целия ден. На работа, в колата или градския транспорт, в магазина, където и да сме трябва да отправяме мислите си към Него с молитва и благодарност. Понеже повечето хора нямат този навик, първо трябва да си го създадат. Нека всеки намери своя начин за това, аз ще споделя с вас моя. Има молитви от 1 изречение за всеки час от денонощието от св. Йоан Златоуст. Има ги в православния молитвеник, сигурно може да се намерят и в интернет. Снимах си ги в телефона и се старая на всеки час от деня да отправям мислено 1 към Господа. В течение на няколко седмици установих, че денят ми минава доста по-леко и не се прибирам скапана у дома след дългия ден. Постепенно мислите ми се изясниха и започнах да отправям и свои молитви към Него.

Може да ползвате това, което споделих. Може да си запишете стихове от Псалмите, от Евангелията, поучения от светите отци и да си ги четете през деня. Всеки, който иска, ще намери своя начин. Целта е да не забравяме Господа, а да държим ума си в Него.

-          Дисциплина на ума

Необходимо е да държим юздите на ума си през цялото време, наблюдавайки себе си. Лукавият ще се опита да ни разсейва със суетни, второстепенни и глупави неща. Те може да идват под формата на мисли, може да идват чрез глупави хора, които искат да ви крадат времето или да ви въвеждат в различни изкушения, може да се опитва да ви вкара в излишни активности, които не са грешни, но са напълно безполезни и т.н. и т.н.

Ако не успее с тези стратегии, може да последват по-тежки атаки под формата на греховни мисли и представи, дори богохулства. Трябва да сте уверени в своя ум и решително да сечете с духовния меч тези зли стрели на лукавия в момента, в който ви минат през ума. Отхвърляйте ги решително в името Христово! Изобщо не им отдавайте внимание, не разсъждавайте за тях, не се терзайте. Славете Бога вместо да се спъвате в тези духовни камъни на противника. Съпротивлявайте се с цялата решителност, на която сте способни. И Бог непременно ще ви помогне!

Особено важно е да се чете Светото Писание всеки ден, заедно с друга духовна литература. Както знаем, вярата идва от слушане и трябва да бъде обновявана всеки ден. Вместо новини, по-добре слушайте проповеди, които ви вдъхновяват и изграждат.

2.       Поставяйте си ясно определени духовни цели

Това важи за всяко време, но особено силно за времето на пост. Пост, в който се въздържаме единствено от блажна храна, без да си поставим духовна цел, е една диета и нищо повече. Дори може да доведе до възгордяване и да навреди.

Какви цели бихме могли да си поставяме и каква е нашата крайна цел?

1.       Да обърнем духовния си взор към Господа. Светът в този му отвратителен, покварен от греха вид, преминава пред очите ни. Времето осезаемо вече е съкратено. Господ е близо! Той трябва да бъде приоритет пред всичко останало.

2.       Да се видим през Неговите очи, в Неговото огледало. Това е моментът на големия срам, защото тогава виждаме реално своята греховност.

3.       Следва съкрушение и покаяние

4.       А после... истинския живот, който е само в Него!

Тогава идва Смисълът, тогава идва и Силата, тогава идва и Радостта, защото отделени от Него, Източникът на живота, не може да сторим нищо.

Молитвено ти желая, драги читателю, освобождение от примките на лукавия, отваряне на духовния взор и достигане на целта:

„Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син” (Откр. 21:7)