„Господи Боже мой, макар и нищо добро да не сторих пред Тебе, но по Твоята милост дай ми да поставя добро начало”. Св. Йоан Златоуст
Вероятно мнозина
се питат защо съвременните християни нямаме никаква сила, защо падаме толкова
лесно в клопките на дявола, защо нямаме елементарната доблест да изповядаме
Името Христово пред света, защо мълчим позорно, когато Го хулят злите
безбожници, защо нямаме силата да защитим вярата си... Защо в своя ежедневен
живот често сме по-зле и от невярващите: завистливи, слаби, страхливи,
сприхави, обидчиви, злопаметни и още по-лошо – гонещи кариери, богатства,
светска слава... И най-лошото: гордеещи се със своята „святост” и „праведност”,
изразяваща се в поставяне на християнството в прокурстовото ложе на
самоизмислена „праведност”.
Пробния камък
дали сме с Христос или не е наличието или отсъствието на сила в живота ни. „Защото
Божието царство не се състои в думи, а в сила” (1 Кор. 4:20).
Тук имам предвид
силата да живеем по Неговите заповеди, които остават същите за всяка епоха, да
изповядваме вярата си в Него чрез живота си, което никакви „времена” не могат
да отменят. Колко от нас го правят във всекидневието си? Ако сме честни пред
себе си, ще видим, че не живеем така, както ни е заповядано.
Защо е така? Как
става така, че хора, повярвали преди 20, 30 и повече години живеят по-зле от
езичници и вместо сол и светлина на света са се превърнали в позор за Христос?
Отговорът е прост
– ние забравяме Бога! Дори да ходим на църква в неделя, през цялото останало време се занимаваме с
всичко друго, даваме вниманието си на всичко друго, но не и на Бога. Някои си
мислят, че щом са имали някое духовно преживяване с Господа, някое откровение
преди време, щом преди 10 години са се молили дълго, прочели са Светото
Писание, отишли са на някое свято място на поклонническо пътуване, ходят на
църква и т.н. и т.н., то тези неща са им застрахователна полица за спасение и
не е необходимо да полагат някакви ежедневни усилия в тази посока. Това е
най-лукава заблуда от врага на спасението ни и трябва да бъде разобличена,
защото ако човек се облегне на нея, рискува да погуби душата си.
Спасителят ни
казва: „Пребъдете в Мен и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да
дава плод, ако не остане на лозата, така и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм
лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод;
защото без Мене не можете да вършите нищо.” Йоан 15:4-4-5.
Как да пребъдваме
в (да бъдем винаги в) Него?
На първо място,
като държим ума си в Него! Човешкия ум е като волана на автомобила. Волята го
обръща накъдето желае да се движим. Именно
умът е арена на духовната битка. Именно там дяволът ни „стреля” с лукавите
си идеи под формата на мисли, които ние, поради нашата разхлабеност с лекота
приемаме, доразвиваме, прилагаме в практиката и свършваме в грях.
Стрелите на лукавия не е задължително да са някакви явно грешни мисли, например да откраднем или да се отдадем на друг явен грях. При вярващите хора те най-често са някакви безполезни и суетни неща, които сами по себе си не са грешни и зли, но целта им е да ни окупират времето и да ни отклонят от истински важното – обръщането ни към Господ и познаването на Него и волята Му. В православието това е известно под името „празномислие”. Например не е грях да се следят събитията в световната политика. Това става обаче проблем, ако му отдаваме цялото си свободно време. Не е грях да си купите някаква нова дреха. Това би станало проблем, ако отдавате прекомерно внимание на модата и отделяте прекалено много време в обиколки по магазините. Не е грях да спортувате, даже е силно препоръчително. Но би станало проблем, ако цялото си свободно време прекарвате в спорт и се вманиачите във физическата си форма и здраве. „Бог е направил всичко с мярка, вид и ред” ни учи св. Августин и допълва, че ако „Бог е на първо място, то всичко останало ще бъде на своето”. Самият Спасител ни казва, че първо трябва да търсим Неговото царство, а всичко останало ще ни се прибави (Мат. 6:33). Нашето падение се корени именно във факта, че ние тичаме след „всичко останало”, надявайки се Царството да ни се прибави!
И сега стигам до
най-често срещаната дяволска стратегия за ограбване: работата. Няма никакъв
спор, че трудът е необходимост и е задължителен за всеки. И ако човек може да
си наложи да ограничи следенето на световните събития, ходенето по магазини и
фитнеси до необходимата и разумна мярка, то няма как да спре да работи (ако не е пенсионер, но дори и те имат достатъчно
задължения). И именно тук дяволът удря с всички сили! Целта му е да изтощи човека с работа, след
края на работния ден и прибирането с часове до дома (това важи за повечето жители на големи градове), пазаруване, приготвяне на вечеря, занимаване с децата, като в края на
целия този маратон късно вечер човекът да е като изцеден лимон, да се чувства
празен и безсилен и всичко което иска е да вземе душ и да легне да спи. А на
другата сутрин да се събуди вече уморен и да повтори целия този цикъл отново и
отново... А като дойде събота да се убие от домакинска работа (дамите) или от тичане по
разни домашни дела (магазини, автосервизи, автомивки -
господата). Идва неделята – ако изобщо можеш да
станеш от леглото да се замъкнеш в църквата, а след това да си довършиш каквото
е останало от съботата. Идва понеделникът и цикълът се повтаря... и през цялото
време последното, за което мислим е... Бог и пребъдването в Него! И как да
мислим, като сме накиснати целите в света. Резултатът от такъв живот е, че нито
сме успешни в работата, нито в семейството, нито придобиваме Царството. Ставаме
все по-нервни, все по-сърдити на всички и всичко и в крайна сметка се
погубваме.
В това „египетско
робство” минават годините ни, а ние се чудим защо сме обезсоляла сол, негодна
за нищо, освен да изхвърли вън и да се тъпче от хората (Мат. 5:13).
Нашият Господ сравнява
грижите, богатството и светските наслади с тръни, които пречат на Словото да
произведе плод за спасение в сърцата, където то е паднало (Лука 8:14).
Как да излезем от
този порочен цикъл?
Не всеки е
призван за монах, особено ако има семейство и деца. Как да пребъдваме в Христа,
живеейки в света? Ще споделя с вас истината, до която ме доведе Бог, защото и
аз бях в това „египетско робство” дълги години, без да го осъзнавам, заслепена
от лукавия.
1.
Дръжте
ума си в Христос
Както вече стана
ясно, необходимо е да пребъдваме в Него. Как може да стане това при съвременния
ежедневен живот, който почти всички водим?
-
Непрестанна
молитва
Първоначално като
се заставим да държим ума си в Господа чрез непрестанна молитва на всяко място
и при всички обстоятелства, през целия ден. На работа, в колата или градския
транспорт, в магазина, където и да сме трябва да отправяме мислите си към Него
с молитва и благодарност. Понеже повечето хора нямат този навик, първо трябва
да си го създадат. Нека всеки намери своя начин за това, аз ще споделя с вас
моя. Има молитви от 1 изречение за всеки час от денонощието от св. Йоан
Златоуст. Има ги в православния молитвеник, сигурно може да се намерят и в
интернет. Снимах си ги в телефона и се старая на всеки час от деня да отправям
мислено 1 към Господа. В течение на няколко седмици установих, че денят ми
минава доста по-леко и не се прибирам скапана у дома след дългия ден.
Постепенно мислите ми се изясниха и започнах да отправям и свои молитви към
Него.
Може да ползвате
това, което споделих. Може да си запишете стихове от Псалмите, от Евангелията,
поучения от светите отци и да си ги четете през деня. Всеки, който иска, ще
намери своя начин. Целта е да не забравяме Господа, а да държим ума си в Него.
-
Дисциплина
на ума
Необходимо е да
държим юздите на ума си през цялото време, наблюдавайки себе си. Лукавият ще се
опита да ни разсейва със суетни, второстепенни и глупави неща. Те може да идват
под формата на мисли, може да идват чрез глупави хора, които искат да ви крадат
времето или да ви въвеждат в различни изкушения, може да се опитва да ви вкара
в излишни активности, които не са грешни, но са напълно безполезни и т.н. и
т.н.
Ако не успее с
тези стратегии, може да последват по-тежки атаки под формата на греховни мисли
и представи, дори богохулства. Трябва да сте уверени в своя ум и решително да
сечете с духовния меч тези зли стрели на лукавия в момента, в който ви минат
през ума. Отхвърляйте ги решително в името Христово! Изобщо не им отдавайте
внимание, не разсъждавайте за тях, не се терзайте. Славете Бога вместо да се
спъвате в тези духовни камъни на противника. Съпротивлявайте се с цялата
решителност, на която сте способни. И Бог непременно ще ви помогне!
Особено важно е да се чете Светото Писание всеки ден, заедно с друга духовна литература. Както знаем, вярата идва от слушане и трябва да бъде обновявана всеки ден. Вместо новини, по-добре слушайте проповеди, които ви вдъхновяват и изграждат.
2.
Поставяйте
си ясно определени духовни цели
Това важи за
всяко време, но особено силно за времето на пост. Пост, в който се въздържаме
единствено от блажна храна, без да си поставим духовна цел, е една диета и нищо
повече. Дори може да доведе до възгордяване и да навреди.
Какви цели бихме
могли да си поставяме и каква е нашата крайна цел?
1. Да
обърнем духовния си взор към Господа. Светът в този му отвратителен, покварен
от греха вид, преминава пред очите ни. Времето осезаемо вече е съкратено. Господ
е близо! Той трябва да бъде приоритет пред всичко останало.
2. Да се
видим през Неговите очи, в Неговото огледало. Това е моментът на големия срам,
защото тогава виждаме реално своята греховност.
3. Следва
съкрушение и покаяние
4. А после...
истинския живот, който е само в Него!
Тогава идва
Смисълът, тогава идва и Силата, тогава идва и Радостта, защото отделени от
Него, Източникът на живота, не може да сторим нищо.
Молитвено ти
желая, драги читателю, освобождение от примките на лукавия, отваряне на
духовния взор и достигане на целта:
„Който побеждава,
ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син” (Откр. 21:7)
