И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. Мат. 28:19-20
С тези величествени думи на възкръсналия наш Господ Иисус
Христос завършва св.Евангелие от Матея. В тази Негова заповед се съдържат целта
и смисълът на създадената от Него Църква като нов Ноев ковчег, служеща за
спасение на всички повярвали, във всички времена и от всички народи. Тази
заповед се съдържа във всичките четири Евангелия (Мат. 28:19-20, Марк
16:15-16, Лука 24:46-48, Йоан 20:21) и е неотменима до самото Негово Второ Пришествие. Задачата
на Църквата да учи и кръщава народите е в сила за всички поколения, през всички
дни от нейното съществуване.
Време е да се вгледаме как в наши дни се изпълнява тази
Негова заповед, защото въз основа на изпълнението или неизпълнението на
Неговите заповеди, Той ще съди всички ни, а нашите дела или липсата им, ще
определят вечната ни съдба.
Въпреки, че Православното християнство е
традиционно вероизповедание в България, според нейната
Конституция, и въз основа на историята на нашия народ, за съжаление днес
преобладаващото мнозинство българи не познава Православието. Дори един бегъл
поглед върху състоянието на съвременното българско общество е напълно
достатъчен, за да стигнем до тъжната констатация, че голяма част от българите
днес нито са „благочестиви”, нито „православни”, нито дори вярващи в Бога. А
съвсем нерядко такива невярващи хора са кръстени и дори стават кръстници.
И тъй,
вярата идва от слушане, а слушането – от Словото Божие. Римл. 10:17
Тридесет и четири години след падането на атеистичния
режим, обществото ни в своята голяма част продължава да е атеистично или да
вярва във всичко друго, но не и в Господ Иисус Христос, камо ли да живее според
Православната вяра. Този факт няма нужда от доказване, но ще приведа пример как
се представя Православието от страна на медиите като една смес от християнство
и езичество. Пресен пример за това е поредната
статия от 20.04.2023: https://fakti.bg/life/774742-svetli-chetvartak-e-neosashtestvenite-mechti-i-jelania-shte-se-sbadnat, в която Светли четвъртък е описан като смес от християнство
с езически суеверия: „Не трябва да се
върши никаква домакинска и полска работа – да не се перат и простират бели
дрехи, защото ще се случи нещо лошо! Четвъртък е късметлийски ден. Светлият
четвъртък е единствен, който по традиция се смята за щастлив. Смята се, че на
този ден, всички места, където живеят нечестивите сили са затворени, че по земята излизат добри божества, затова и на хората в
този четвъртък им върви.” Така се представя Православието от медиите с
години, което показва, че проблемът е траен и системен. Това от една страна създава
изопачена представа за Православната вяра, а от друга дава храна на всевъзможни
протестантски общности да наричат православните „отпаднали от вярата”,
„идолопоклонници”, сочейки себе си като „истинни християни”. И най-вече с това
лъжливо представяне на езичеството като „православие” се отблъсква всеки средно
интелигентен човек.
Коренът на този проблем е в непознаването на вярата,
защото много хора днес, макар и кръстени, никога не са били научени Кого и
какво приемат, за какво се кръщават, какво точно представлява Православната
вяра, как да живеят като християни, какъв е смисълът на Църквата и т.н., и т.н.
Непознаването на Православната вяра в днешното българско общество води до това,
че мотивите за приемане на свето
кръщение често са всичко друго, но не и правилни. Родители кръщават децата си,
за да са „здрави“, възрастните се кръщават – за да им „върви” в това или онова
и т.н. Всичко друго, но не и за прошка на греховете и вечен живот с Господ
Иисус Христос. Такива хора никога не достигат до познание на Този, в Чието Име
се „кръщават”, продължават да живеят в неверие и грях и в крайна сметка душите
им погиват. Те възприемат кръщението повърхностно като един красив ритуал и
повод за почерпка след него. Но фактически си остават невярващи, защото благовестието
никога не се съединява с вяра у тях (срв. Евр. 4:2), то не води до
преобразяване на живота и до спасение.
Някак си е прието разбирането, че вярата се предава по
наследство и щом предците ни са били православни християни, то и ние сме
такива. Но отново ще подчертая, че заповедта на Господа „идете и научете” важи
за всички поколения!
За решаване на проблема считам, че практиката на кръщение
на хора без задължително предварително запознаване с основите на Православната
вяра (катехизация) трябва да се прекрати. Известно ни е, че в ранните
векове на Църквата е съществувал чин на оглашените и хората са били запознавани
с вярата подробно преди да пристъпят към кръщение. Днешното българско (а и не само) общество е
стигнало до фактическо неоезичество, което налага Църквата да действа в
съответствие с реалностите.
Думите на възкръсналия Господ Иисус Христос към Неговите
ученици: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Марк
16:16) ни указват ясно, че кръщението е следствие от вярата в
човешкото сърце и че кръщение без вяра не спасява никого.
Със сигурност този проблем е отдавна забелязан от
мнозина, защото е траен и системен. Смятам, че е дошло времето за неговото
решаване. А той може и трябва да бъде решен от единствената институция,
упълномощена за това от Самия Господ Бог – Църквата. В частност – от
Българската Православна Църква.
Но как
ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова,
за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? Римл. 10:14
Би следвало Светият Синод на БПЦ да обмисли начин и
подходяща форма за въвеждане на
задължителна катехизация на всички, желаещи да приемат свето кръщение. Ако
са на възраст да разбират – на тях самите, при бебета и малки деца – на
родителите и кръстника.
Формата следва да бъде избрана от Светия Синод след
внимателно обмисляне и съобразяване с днешните реалности. Може би подходяща би
била кратка брошура със Символа на вярата, като всеки член е обяснен възможно
най-достъпно и ясно. Също така, на пристъпващия към тайнството трябва да се
обясни, че то само по себе си не му гарантира спасение на душата, ако
продължава да живее в неверие и грях. Катехизирането трябва да съдържа и насоки
към желаещия да се кръсти как да продължи да живее като християнин. След
прочитане и усвояване на материала, би могло да се проведе беседа със
свещеника, който ще извърши тайнството. И свещеникът трябва да има право и да
откаже или отложи кръщение, ако види несериозно отношение и липса на вяра.
Чрез тайнството свето кръщение човек става част от
Църквата Христова и той трябва да бъде запознат с вярата – какво е тя и как да
живее в съответствие с нея. Извършването на „кръщавки”, без запознаване на
приемащия кръщение (или родителите, ако е бебе или малко дете) е просто едно
профанизиране на тайнството, водещо до Божия съд.
Целта на написването на тази статия е поставянето на
проблема в дневния ред на православните християни, като се надявам той да бъде
сериозно разгледан от Светия Синод и да се предприемат мерки от негова страна
за преодоляването му.
