За липсата на плод в християнския ни живот

Нека разгледаме причините за липсата на плодове в християнския ни живот и как да ги преодолеем 1. Евангелието от Марк 11:12-14 ни представя един епизод от живота на Господ Иисус Христос, в който Той действа доста необичайно: проклина едно дърво. Всъщност почти никъде в Евангелията не Го виждаме в такава светлина и признавам, че тази случка и за мен в миналото е била доста смущаваща. Нека я прочетем: "На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му." Какво иска да ни покаже с това Спасителя? Нека приведа тълкуването на блажени Теофилакт Български: "Господ често е вършел чудеса и чудесата Му винаги са били полезни. Преди това не беше извършил нито едно чудо, за да накаже някого. Поради това, за да не си помисли някой, че не може да наказва, Господ проявява тук такава наказателна сила, но като човеколюбец не я проявява върху хората, а върху дърво, както преди на стадото прасета. Той изсушава дървото, за да вразуми хората. Учениците са изумени - и с основание. Това дърво е много сочно; чудото е още по-ярко, защото дървото изсъхна мигновено. Смокинята означава еврейската синагога, която има само листа, тоест показна буква, но няма духовен плод. По същия начин всеки човек, отдаден на удоволствията на този живот, е като тази смокиня: той няма духовен плод за гладния Иисус, а само листа, временна и преходна видимост. Такъв човек ще чуе проклятие върху себе си; защото е казано: „Идете си от Мене, проклети, в огъня” (виж Мат. 25:41). Той също ще изсъхне: по време на мъченията му в пламъка дори езикът му ще изсъхне, както на богаташа от Евангелието." Проклятието на смокинята е дадено за предупреждение. Иисус не навредил на хората, но е дал да се разбере какво очаква онези, които направят грешния избор. Дори в тази притча Бог се опитва да защити и предупреди хората, които няма да бъдат толкова милостиви към Спасителя... Защо Иисус се приближава до дървото дори преди да е дало плод? Факт е, че смокините дават плодове преди появата на листата им. След това зреят дълго време. Иисус се приближил до дърво, покрито с листа, и независимо, че е „извън сезона“, там е могло да има плодове. Израил беше единственото място, където Месията беше в този момент, Божият народ бил различен от другите „смокинови дървета“, но „плодът“ така и не се появил. Красотата и листата, които растели на смокинята, измамно привличали пътниците. По същия начин въображаемото благочестие не спасило хората, които отказали да повярват на Спасителя. Така смокинята се превърна в символ на отхвърляне на Бог, липса на вяра, въображаема набожност, фалшива красота. Когато четете притчата, трябва да разберете, че не трябва да приемате всичко буквално и, разбира се, не говорим за дърво. В края на краищата Господ, който извършил толкова много чудеса, можел да принуди смокинята да даде плод! Но оставяйки на хората свободната воля, Иисус просто се отдалечава от смокинята, като не я принуждава насила да дава плод, но посочва нейното мрачно бъдеще." Рано или късно, всеки християнин трябва да се вгледа честно в себе си и да потърси плода от вярата в живота си. Дали го има, доколко го има или не? Може би на някой му се е струвало, че християнския му живот е сух, безинтересен и безплоден. А до тази печална равносметка стигаме дори след 10-20-30 г във вярата! В крайна сметка е по-добре сами да констатираме това, отколкото Този, Който "идва като крадец" да ни завари неподготвени, спящи в сладка самозаблуда. Какво разбираме под "плод"? Има плодове от дела, които човек прави от вярата си, когато се труди за Бога. Тогава Бог често скрива плодовете, за да предпази човека от възгордяване, ако той е склонен към това. Другият вид плодове са добродетелите, нека прочетем за тях в Послание към галатяните 5:22-23: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме." Тези плодове трябва да търсим и развиваме в себе си, за да не ни сполети съдбата на онази смокиня. Св. ап. Павел ни насърчава да се обновяваме в духа на своя ум /Ефесяни 4:23/. 2. Какви са причините за липсата на плод? В Евангелие от Лука 8:4-15 в притча са описани видовете човешки сърца, в които попада Словото Божие: "А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: 5. излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6. а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7. други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8. а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9. А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10. Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11. Тая притча значи: семето е словото Божие; 12. а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13. а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14. а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15. а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!" Тази притча ни показва причините за липса на плод в живота на християните: повърхностна вяра - например, когато цялото ни християнство е една външна форма, без вътрешен живот с Господа, или заглушаване на Словото поради светски грижи, наслади и богатство. Дори да намерим себе си безплодни, добрата новина е, че Господ дава на всеки време да прегледа християнския си живот, да го преосмисли, да се покае и обърне към Него, да стане сериозен във вярата си. Това е показано в Евангелие от Лука 13:6-9: " И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш." Според тълкуванието на блажени Теофилакт Български, Господ в тази притча представя Израил, на когото е проповядвал 3 години, но тази "смокиня" е останала безплодна. В притчата за смокинята Иисус моли Бог Отец да не отсича дървото, за да даде шанс на хората, Той продължава да „култивира“ смокинята, но предусещайки предстоящата Си кръстна смърт и страдания, Той произнася присъда на смокинята по-късно." Това е предупреждение и за нас, християните. Сред мнозина днес битува едно лъжливо сладникаво мнение за Господ Иисус като вечно милващ и добричък и никога наказващ. Тази заблуда води до липса на страх от Бога и е коствала спасението на мнозина. Господ непременно ще потърси плода в живота на всеки и ще иска отчет за талантите, които ни е дал. 3. Как да преодолеем духовното безплодие? На първо място, когато го видим и признаем в себе си. Тогава ще видим и причините за него. Най-общо, те попадат в примерите за посятото на камък и между тръните. Словото у нас е заглушено от житейските грижи и удоволствия, от стремежите ни към земното благополучие или от повърхностното възприемане на вярата. Когато открием причините, следващата стъпка е покаяние и промяна на приоритетите. Господ ни е казал да търсим първо Неговото царство, а всичко останало ще ни бъде придадено. В християнския живот има една основна истина, която никога не трябва да забравяме: Без Христос ние не можем да направим нищо! В Евангелие от Йоан 15:1-8 се казва: "1. Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. 2. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. 3. Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал. 4. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. 5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. 6. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят. 7. Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде. 8. С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици." Виждаме, че ако сме безплодни, не сме Негови ученици! Как да пребъдваме в Христос? - Чрез приобщаване към Него чрез участие в църковните тайнства, на първо място светото причастие - Чрез четене и изучаване на Светото Писание и светоотеческа литература, Но не само четене, а осмисляне на прочетеното и размисъл върху него. Така то няма да бъде забравено след затваряне на книгата. - Чрез непрестанна молитва, - Като държим ума си в Христа. Може би всяко от тези неща заслужава отделно разглеждане, но за това друг път!