Движението "Слово на вяра"

Кои са водачите на движението на вяра?

Растящ брой пастори, учители и евангелизатори в харизматичните/петдесетни кръгове развиват това, което е известно като движение “Слово на вяра”. Неговите най-главни лидери включват такива известни фигури като Кенет Хегин, Кенет Коплнад, Фредерик Прайс и Дейвид (Пол) Йонги Чо, който ръководи една от най-големите църкви в света в Сеул, Корея. Други добре известни личности от това движение са Глория Копланд, Робърт Тилтън, Джон Аванзини, Джон Остийн, Т.Л.Осбърн, Чарлз Капс, Марилин Хикей, Джери Савел, Джойс Майер, Морис Серуло, Кейси Трийт, Дуайт Томпсън и Оръл и Ричърд Робъртс.
В САЩ доктрините на “Слово на вяра” обикновено се разпространяват чрез радио-предавания, касети, книги и трактати, предимно чрез TBN, която редовно излъчва програми на повечето от тези учители. Пол и Джан Крауч са директори на TBN. Самите те са дълбоко въвлечени в движението, като също така канят негови учители като специални гости в техните програми за събиране на пари - “Хвалете Господа” и “Praise-a-thon”. С излъчваните по цял свят програми на Крауч, теологията на “Слово на вяра” достига до живота на милиони християни, които по друг начин не биха попаднали на нея. Много християнски кръгове в западния свят са повлияни от това движение до степен мнозина да го смятат за главен тласък в харизматичното движение. В Европа тези доктрини са внесени чрез гостуващи американски говорители и техни материали и чрез повлияни пастори и лидери, а също така и чрез телевизията “БОГ – християнски канал”, която съсредоточава вниманието върху тези учители чрез средствата на сателитната и кабелна телевизия. В Южен Уелс повечето последователи са пастирувани от Рей Бейвън в “Кингс чърч”, Нюпорт, но влиянието е осезаемо и в петдесетническите църкви “Елим” и “Събрания на Бога”.
Какъв е манталитетът на учителите от Слово на вяра?Енергичното послание, освободено с голяма власт чрез тези медии и привидно подкрепено от Писанието и поддържано от претенции за чудеса, е отклонило мнозина в заблуда. Тези учители често си служат с предупреждения срещу хората, които биха критикували доктрините им.

Такива хора са наричани “казващи не” и негативно влияещи. Ако тези хора не могат да бъдат спечелени за ученията на “Слово на вяра”, на читателя или слушателя се казва, че те трябва да бъдат избягвани. Един пример за вида на подигравките и противоречивата атака предприемана срещу всеки, който поставя под съмнение вярванията им и доктрините им, може да се чуе от “Рей Бейвън министри” (Кингс чърч, касети – 6-ти до 13-ти септември 1998 г.). Често, когато учител от това движение или неговите учения са критикувани, следват обвинения за “сеене на разделение в тялото” или липса на вяра в изцелението, или демоните, или чудесата.

Един класически пример за това може да се види в цитата от учителя от “Слово на вяра” Кенет Хегин:”Когато Господ работеше с мен относно служението на пророка, Той каза, че ако църквата не приеме моето служение, тогава аз трябва да продължа по моя път, да отърся прахта от краката си срещу тях, а Той ще премахне техния светилник. Той ще отнеме от тях каквато сила им е останала… Той каза, че съдът трябва да започне от Божия дом и ако праведният едва се спасява, къде ще се яви грешникът и безбожникът. Ако църквата не приеме това служение, тогава те не биха приели Неговото Слово и Той не може да им помогне.” (“Служението на пророка, стр.19).

Ние вярваме в божественото изцеление, както внезапно, така и постепенно, в съществуването на демони и освобождението от тях, и че дарбите на Духа са за църквата днес, както от самото начало. Критикуването на група учения не е същото като съденето на някой, който приема тези учения. Въпреки това, на християните е казано да сравняват всички учения и евангелието, което носят със Словото на Бога и да отхвърлят всичко, което противоречи на Писанието (Деян. 17:11, Гал.1:6-9, 1 Сол. 5:21).

Ако човек чете в свещения текст нещо, което не принадлежи там и не е съвместимо със здравата екзегетика и херменветика, тогава християните имат правото да предизвикат и изложат грешката и да посочат на братята кои са тези лъжливи учители (Деян. 20:28-31, 2 Тим. 2:16-18). Това не означава, че тези учители не са истински братя, въпреки, че е възможно да не са. Не означава, че ние трябва да ги обичаме по-малко. Това просто означава, че е намерена грешка и тя е разобличена с любов в истина и състрадание към засегнатите от измамата.

Корени на “Слово на вяра”

Духовният ментор на днешните учители от “Слово на вяра” е Е.У.Кениън – човек, който е бил много повлиян от метафизичните култове като “Християнска наука”, “Училище за единство на християнството” и “Църква на религиозната наука”, и който очевидно е приел своето богословско образование от Еmerson School of Oratory в Бостън. За основателя на тази институция Чарлз Уесли Емерсон е документирано, че е бил член на майката-църква на “Християнска наука” от 1903 до 1908 г. Тъй като “Християнска наука” не е нищо повече от гностицизъм в модерни одежди, е пределно ясно, че Кениън е бил повлиян от гностични идеи по време на обучението си. След напускане на училището – не е ясно от документите дали се е дипломирал – Кениън се установява в Сиатъл, Вашингтон, където е бил пастор на баптиска църква “Нов Завет” и е излъчвал радио програмата “Църква във въздуха” до смъртта си през 1948 г. Издателската къща на Кениън публикува материали от негови творби и излъчвания (прочетете “Новороденият Иисус от учението “Слово на вяра”, стр. 25-26). От тези публикации са извадени повечето от презумпциите в учението “Слово на вяра”, но повечето последователи вярват, че те произхождат от Кенет “Татко” Хегин. Истината е, че Хегин безсрамно и нахално е плагиатствал своите учения от Кениън и неговата дъщеря – Рут Кениън Хаузуърт. (“Различно благовестие”, Д.Р.Макконъл, Hendrickson, 1995, стр.4-6)

Ще бъдете като Бога – казва сатана! (Бит. 3:5)

Същината на доктрината “Слово на вяра” е в това, което Кениън нарича “реалността на новото създание”. За да могат останалите твърдения на “Слово на вяра” да работят, човекът първо трябва да бъде издигнат във висока позиция. Учението на “Слово на вяра” поставя човека на същото ниво като Иисус Христос. Това се прави чрез събиране на пасажи от Писанието с цел доказване, че щом веднъж човекът е в Христос, значи “новото създание”, за което се говори във 2 Кор. 5:17 представлява пресъздадено нов вид същество. Кениън пише: “Виждате, човекът е духовно същество. Той е в същата класа с Бога. Той беше създаден по образ и подобие на Бога. Той трябваше да бъде участник в Божествената природа. Когато той съгреши, той стана участник в сатанинската природа и егоизъм… Частта от човека, която е новосъздадена, е неговия дух. Бог дава в нашия дух Своята собствена природа, вечния живот”. (“Скритият човек”, стр. 121).

Когато това стане, човек е “нов род същество, което никога преди не е съществувало” (Кенет Копланд, “Сега ние сме в Христос Иисус”, стр. 5). Хегин казва: “Вярващият е толкова въплъщение, колкото е Иисус Христос” (“Храна на вярата”, стр.23). Кенет Копланд казва: “Иисус не е вече единствения единороден Син на Бога.” (“Сега ние сме в Христос Иисус, стр.24). “Ние сме Словото, направено плът, точно както Иисус беше.” (Глория Копланд, цитирана в Креншоу, “Човекът като Бог”, стр. 202). По този начин в учението “Слово на вяра”, Иисус загубва своята уникалност. Вярващият е издигнат до позиция да бъде Богочовек по същия начин, както Иисус е Богочовек. Те твърдят, че единствената разлика е, че Иисус придоби своята позиция по рождение, а останалите я придобиват чрез новосъздаване в духа. Но в Исая 44:8 е казано: “Има ли Бог, освен Мен? Да, няма друг бог, Аз не познавам такъв.” Виж също Исая 43:10, Йоан 1:18, Йоан 5:44, Йоан 17:3, Яков 2:19, 1 Тим. 2:5, Кол. 1:14-17, Евр. 1:2-3.

Какво стана с кръвното изкупление на Господ Иисус Христос?

Продължаващото отричане на уникалността на Иисус се среща в ученията на “Слово на вяра” относно изкуплението. Според тяхното тълкуване на Писанието, по време на Христовото разпятие и смърт се е случило много повече, отколкото учи ортодоксалната вяра и Библията. “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр.120). “Когато (Иисус) каза: ”Свършено е” на този кръст, Той не говореше за плана на спасението. Планът на спасението беше току що започнал. Имаше все още 3 дни и 3 нощи, през които да премине… (в ада), Той изтърпя наказание за три ужасни дни и нощи… Той е отделен от Неговия Бог и в този момент Той е смъртен човек: способен на падение, способен на смърт.” (К.Копланд, “Какво се случи от кръста до трона”, аудиокасета). “Иисус умря като наш заместител. Този, който не познаваше грях беше направен да бъде грях. Той взе върху Себе Си нашата грешна природа. И Той умря – Той беше отделен и отрязан от Бога. Той слезе долу в тъмницата – домът на страданието, на наше място. Той беше там три дни и три нощи…” “Не само, че Той беше физически възкресен – Неговото тяло възкресено – но Неговият дух беше направен жив към Бога отново. Той беше умрял духовно. Той взе върху Себе Си духовната смърт – за нас. И Той е първият, който някога е бил новороден. Неговото ново раждане е нашето ново раждане.” (Кенет Хегин, “Направен жив”, април 1982 г., стр. 3). “Той страда в Неговото собствено тяло, и по-важно, в Неговия дух. Иисус преживя същата духовна смърт, която влезе в човека в Едемската градина (тоест, Той взе сатанинската природа). … След като Иисус беше направен грях, Той трябваше да бъде новороден. … Иисус беше новороден човек” (Глория Копланд, “Божията воля за теб”, стр. 50). “Мислите ли, че наказанието за нашите грехове беше умирането на кръста? Ако това беше случаят, двамата разбойници щяха да платят цената за теб. Не, наказанието беше отиване в самия ад и прекарване на време в ада, отделен от Бога.” (Фредерик Прайс, “Ако Христос не беше възкръснал… тогава какво?” Ever Increasing Faith Messenger (юни 1980): 7). “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр. 120).

Какво е библейското учение? Евр.12:2: “Иисус, авторът и завършителят на нашата вяра; който заради радостта, която беше поставена пред Него, издържа кръст (не мъчение в ада), презирайки срама”. “В Когото (Иисус) ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощаване на греховете, според богатствата на Неговата благодат” (Ефес. 1:7). Също: Пс. 139:7-8; Йоан 5:26, 10-17-18, 19:30; Кол. 1:19-20, 2:13-15; Откр. 1:5).

В заключение, планът на изкуплението според “Слово на вяра” гласи: Човекът беше създаден в “същия ранг на съществуване, като Бог.” Духът е временно приютен в тялото. Беше му дадена власт над Земята. Когато той извърши “висше предателство”, като последва сатана, вместо Бог, човекът предаде божествената природа и прие природата на сатана. Сатана тогава стана бог на този свят и човекът впоследствие беше раждан със сатанинска природа. “Внезапно, Бог беше отвън, гледайки вътре” (К.Копланд, “Нашият завет с Бога”, стр. 8). Иисус дойде, за да може човешкия дух да бъде пресъздаден (тоест, човек да може да възвърне отново божествената си натура). На кръста, планът за изкуплението едва започвал. Там било мястото, където Иисус приел природата на сатана, загубил Своята божественост, станал смъртен човек и отишъл в ада. Там Той страдал от изтезания от ръката на сатана, докато Бог казал “достатъчно”. Като опазил съвършено Божия закон, пребиваването в ада на човекът Иисус било обявено за “незаконно”. На този етап, духът на Иисус бил пресъздаден. Той отново имал божествената природа – тогава Иисус бил новороден! Тогава пътят бил разчистен, за да може човек да има пресъздаден дух – да получи божествената природа и да стане въплъщение както самия Иисус! Пресъздадения човек “сега има природата на Бог… способността на Бог” (Е.У.Кениън, “Какво се случи от кръста до трона”, стр. 82).

Не съществуват стихове в Библията, които поддържат тази богохулна теология – вижте Изх. 8:10: “Няма никой, подобен на Господ, нашия Бог”. Също: Изх. 9:13-14; Числа 23:19; 1 Самуил 15:29; 2 Самуил 7:22; Исая 46:9; Йер. 10:6; Осия 11:9.

Слово на вяра изопачава Писанието!

Този сценарий е четен в Библията, така че той може да се екстрапулира отново по различни начини. Първо е произволната система на тълкуване на Писанията, чрез своеволно приписване на нови значения на думите и не взимане под внимание контекста на пасажите. Например, Кениън казва: “Адам се образоваше чрез своите пет сетива. Неговия дух беше превърнат в затворник на петте му сетива. Псалмистът плаче: “Освободи душата ми от затвор” (Пс. 142:7). Еврейската дума би трябвало да бъде преведена като “дух”, вместо “душа” (“Скритият човек”, стр. 8). Обаче, еврейският речник показва, че думата за “душа” (nephesh) и “дух” (ruach) са две различни думи. Псалмистът в 142:7 използва думата nephesh. Тя не може да се преведе като “дух”. Учителите от “Слово на вяра” също предефинират термините от 2 Петр. 1:4, ключов стих в тяхната доктрина. Те претендират, че фразата “да можете да станете участници в божественото естество”, означавала, че хората фактически приемат Божията природа. Това е богохулство! “Човекът е пресъздаден чрез приемането на Божията природа в неговия дух, който го прави ново създание и му дава нова личност” (“Скритият човек”, стр.8). Гръцката дума, преведена като “участници” е koinonos, която, когато се използва като съществително, означава “партньор”. (Виж W.E. Vines Expository Dictionary of New Testament Words, стр. 161.) Ап.Петър казва, че християните са направени партньори на божествената природа. Светият Дух сега свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

Много други тактики са използвани за вмъкване на доктрините на “Слово на вяра” в Библията. Мястото позволява изследване само на две от най-безбожните и най-скандалните. Първата е в тълкуването на определени стихове да се влага значение, точно противоположно на това, което авторът е имал предвид. Отнасяйки се до Йоан 14:14 във версията на крал Джеймс, където Иисус казва: “ако поискате нещо в Моето име, Аз ще го направя”, Хегин казва: “Тук, гръцката дума, преведена като “искате”, означава “изисквате… Вие не изисквате нищо от Отец… Вие изисквате от дявола.” (“Храна на вярата”, Зимно издание, стр. 58). От гръцкият текст на Йоан 14:14 или от модерния превод, базиран на гръцкия текст, се вижда, че Иисус казва на Своите ученици: “Ако искате от МЕН каквото и да е в МОЕТО име, Аз ще го направя.”

Втората тактика се състои в отричане на валидността на някой пасаж, който не пасва с ученията на “Слово на вяра”. Относно изявлението в Йов 1:21: “Господ даде, и Господ отне”, учителят от “Слово на вяра” Чарлз Капс казва: “Йов го каза, но това не е вярно твърдение. То е лъжа…Йов със сигурност не беше под помазание, когато твърдеше това.” (“Езикът – съзидателна сила”, стр.8-9)Когато се използват такъв вид произволни, “култови” библейски интерпретации, Писанието може да бъде направено да казва всичко, което на даден човек му се иска да казва.Сега ти си “божествен” и затова ти можеш “да го назовеш, да го изискаш!”

Ясни библейски пасажи са изкривявани, за да съвпаднат със системата на установяване на вярващия като един, който притежава божествена природа, така че той да може да разбере своята “законна власт”. С разбирането на това идват знанието, властта, способностите на Бога. Кениън казва, че ти можеш да “ходиш, както Иисус е ходил, без никакво съзнание за по-ниско положение от това на Бог или сатана” (“Скритият човек”, стр. 24). Веднъж, след като позицията на “същия сан на същество като Бога” е била установена, тогава става необходимо да се демонстрира, че този “пресъздаден дух” има неограничена сила да създава негова собствена реалност чрез позитивни изповеди. Капс обяснява следното в своята публикация “Езикът – съзидателна сила”: “Божието Слово е духовен закон. То функционира точно толкова сигурно, както всеки естествен закон. Думите, управлявани от духовния закон стават духовни сили, работещи за теб. Празните думи работят срещу теб… Естественият свят трябва да бъде контролиран от хората, говорещи Божиите думи” (стр. 8-9). “Ти трябва да вярваш, че нещата, които казваш – всичко, което казваш – ще се сбъдне” (стр. 24). “Човекът беше създаден в Божия клас… едно духовно същество, напълно способно да действа на същото ниво на вяра, като Бога… Това не е теория. Това е факт. Това е духовен закон. Той работи всеки път, когато е приложен правилно. За да подражаваш на Бога, ти трябва да говориш като Него и да действаш като Него.” (стр. 130-131). “Словото на Бога, заченато в сърцето, оформено от езика и изговорено през устата е съзидателна сила. Изговореното Слово ще работи за теб, докато ти постоянно го изповядваш.” (стр.148).

Писанията, използвани в подкрепа на тази позиция, са селективно избрани от стихове, заявяващи, че Бог ще даде на вярващите каквото те искат от Него (Марк 11:23-24, Йоан 16:23-24), като се изключват стихове, които поставят тези молби в зависимост от Божията суверенна воля (Матей 6:10, 1 Йоан 5:14). В учението на „Слово на вяра“ на човека е дадена позицията на бог на Земята. В същото време, те омаловажават позицията на Господ Иисус Христос на Земята и заявяват че, въпреки че Иисус е ходел с Бога и Бог бил в Него, Той никога всъщност не е твърдял, че е Бог (Кенет Копланд „Отдели време за молитва“, Believer's Voice of Victory, февруари 1987:9). Тази глупост е напълно отхвърлена от Писанията, например Йоан 1:1; 5:18-23; 8:24,58; 10:1-39 и 20:28 – всички те ясно свидетелстват за равенството на Иисус с Всемогъщия Бог.Заедно с някои подобни ереси с култов характер, като мормоните, сега човекът е издигнат в позиция, която Библията никога не му дава: „Е, сега ти нямаш човешко същество, нали? Не, ти си човек. Ти нямаш Бог в теб. Ти си бог“, заявява Копланд („Силата на любовта“, аудиокасета). „Аз съм малък бог! Критици, махайте се!“ (Пол Крауч, „Хвалете Господ“, TBN, 7 юли 1986 г.) „Ние сме клас богове!“ (Копланд, цитиран от Ханеграф, „Криза“, 116). „Като вярващ, ти имаш същия духовен капацитет, който Иисус има... Твоят дух е точно толкова голям, като Божия, защото ти си роден от Него.“ (Копланд, „Област“, 16).

Те твърдят, че веднъж, след като на човека е дадена такава позиция, тогава с неговата позитивна изповед той може да създаде своя собствена реалност. Усложненията, породени от тези учения са ужасяващи. Суверенитетът на необхватния Бог е заменен от суверенитета на ограничения човек. Да се учи, че човекът може да „изисква“ от Бога и да има всичко, което той казва, предполага, че човекът знае и разбира най-добре във всяка ситуация. Единственият начин това да е възможно е, ако човекът е всезнаещ. Човекът не е всезнаещ и поради това, не може да знае какво е най-добро във всяка ситуация. Само Бог е всезнаещ. Ето защо ние трябва да се осланяме на Неговия съд, като любещ Баща да ни даде най-доброто дори, ако то изглежда сурово понякога. Това означава да се молим „Твоята (Божията) воля да бъде.“ Това е истинска вяра!

Независимо от всичките фантастични смущения, през които преминават учителите от „Слово на вяра“ в опита си да обяснят природата на Павловия трън в плътта (2 Кор. 12:7), пределно е ясна ситуацията, където Павел се моли и Бог отговаря отрицателно! Независимо, че това е изглеждало сурово на времето си, то е било действие на любещ Баща и е работело абсолютно в полза на Павел. Ясно е от Писанията, че Бог ще откаже на някои молби, и това прави цялата идея за вярата като „сила“, действаща неизменно в съответствие с формула, нелепа. Веднъж, след като утвърдихме, че молбите трябва да бъдат оценявани по някакъв начин, тогава ние трябва да дадем в ръцете на Бог да оценява всички молби. Не може повече вярата да се смята за инструмент за създаване на реалности в съгласие с нашата воля, но да вярваме, че Бог ще отговори на нашите молитви в съгласие с Неговата воля. (1 Йоан 5:14).

Донеси ролс-ройсите – дай ни парите!

За привържениците на „Слово на вяра“ финансовият просперитет е нещо много повече от просто благословение. Той е абсолютно право! По думите на Кенет Копланд: „Иисус понесе проклятието на закона за наша полза. Той победи сатана и отне властта му. Следователно, няма никаква причина да живееш под проклятието на закона, никаква причина да живееш в бедност от какъвто и да е вид.“ (Копланд, „Закони“, 51).

Библията свидетелства за много хора, които независимо, че бяха праведни пред Бога, бяха бедни. Апостол Павел (Фил. 4:11-12) на когото, ако вярваме на Копланд, трябва да е липсвала вяра, защото си е губел времето да прави палатки (Деян. 18:3); неговите придружители (1 Кор. 4:9-13); старозаветните верни (Евр. 11:37). Дори Господ Иисус живя в бедност (Мат. 8:20)! Тези факти, обаче са яростно отричани от учителите на „Слово на вяра“, особено от Джон Аванзини, който уверява всеки, че „Иисус притежавал огромни суми пари“. (Praise the Lord, TBN, видеокасета, 15 септември 1988). Всъщност, той заявява: „Иисус е имал хубава къща, една голяма къща – достатъчно голяма, за да може цяла компания да прекара с Него нощта там.“ (Believer's Voice of Victory, Trinity Broadcasting Network, видеокасета 20 януари, 1991) Фредерик Прайс се съгласява: „Цялата работа е, че се опитвам да ви помогна да видите – да ви спася от неспокойните мисли, че Иисус и Неговите ученици са били бедни и че това се отнася и за вас. Библията казва, че Той ни е оставил пример, за да следваме по Неговите стъпки. Това е причината, поради която аз карам Ролс Ройс.“ („Вечно нарастваща вяра“, TBN, видеокасета, 9 декември 1990).

Дали средностатистическият вярващ от „Слово на вяра“ кара Ролс Ройс? Не – но дали това е, защото той няма достатъчно вяра? Или е по причина на високата цена, която плаща за обучителни материали и изискванията за десятъци и дарения, които поддържат лукса на лидерите, а за лековерните последователи са причина за бедност? Никъде Писанието не споменава, че Иисус е бил богат. Вместо това, то ясно Го описва като беден: „Защото вие знаете благодатта на нашия Господ, че, бидейки богат, заради вас стана беден, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.“ (2 Кор. 8:9). Ние сме направени богати с духовни награди на Земята сега и в нашата сигурна бъдеща съдба в Небето. Павловите думи относно честния труд и задоволяването с настоящето ни състояние (Еф. 6:5-7; Кол. 3:22-24) са подиграни от тези фалшиви учители. Духовното богатство или живот идват до нас, грешниците, чрез смъртта на Христос. Християните трябва да са богати в духовни неща (Яков 2:5), това включва любов, радост, мир, търпение, милост, доброта, вярност, любезност и себеконтрол (Гал. 5:22-23). Откр. 2:9 говори з авярващи, които, независимо, че са бедни по светските стандарти, все пак са „богати“ заради притежаваното от тях духовно богатство. Временните богатства имат много по-малка стойност от духовните богатства. Според ап. Павел: „Но тези, които желаят да бъдат богати падат в изкушение и примка и в много глупави и болезнени страсти, които повличат хората в разруха и погибел. Защото любовта към парите е корен на всяко зло: които след като някои пожелаха, заблудиха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“ (1 Тим. 6:9-10).

Самият Иисус казва: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават и където крадци разбиват и крадат. Но си събирайте съкровища в небето, където нито молец, нито ръжда унищожават, и където крадци не разбиват и не крадат: защото където е твоето съкровище, там ще бъде и твоето сърце.“ (Мат. 6:19-21).

Какво става с жертвите – тези, които губят „Вяра във вярата“?

При съветване на хора, които са били уловени от доктрините на „Слово на вяра“ и после са загубили илюзиите си, човек открива, че мнозина имат трудности да се освободят от тези учения. В тези хора се наблюдава един постоянен модел на поведение. Първо, както при всички култови учения, никой не е достигнал и до тези единствено чрез изучаване на Библията. Основно хората ги намират чрез влиянието на църквите от „Слово на вяра“ и литература, касети и семинари, които първоначално са разпространявани в САЩ. На това ниво става силната индоктринация. Именно чрез литература и семинари хората стават „позитивно изповядващи“. На това ниво не са позволени никакви негативни думи. Бог те иска здрав, богат и мъдър. Болестите, бедността и нуждата са сигнали за духовна слабост. Ако нещо не върви добре, причината е липсата на вяра. Има нещастни хора, измамени от тази ерес, които все още очакват замяната на изкуствен крак или око „когато те имат достатъчно вяра“. За нещастие, учителите от „Слово на вяра“ никога не споменават последиците от тяхната измама, с които често се сблъскват ортодоксалните християнски съветници.

Понастоящем привържениците на „Слово на вяра“ често придобиват отношение на превъзходство. Те смятат всяка критика на тяхната доктрина като атака от тези, които не са „духовно зрели“ и нямат това „високо откровение“. След време, след всички учения, изповеди и свидетелства, реалността започва да издига своята грозна глава. Обикновените човешки страдания учат последователите на „Слово на вяра“, че тяхната система просто не работи!

Приемайки погрешен възглед за вярата, хиляди излагат себе си на силата на сатана и резултатите се виждат в депресията, която е резултат от неизменната невъзможност да се достигне до исканите резултати. Разбиване на взаимоотношения, загуба на вяра и лични трагедии в работата и в дома – резултатът е в неизбежно разпадане на семейства чрез развод и отчаяние. Хора са умирали или губели децата си защото са отричали реалността на болестта и са били убедени да не търсят медицинска помощ, а да се облягат на тази „вяра във вяра“! Веднъж, след като са изправени пред фактите те или признават, че ученията на „Слово на вяра“ са измамни и се хвърлят в ръцете на любящия, суверенен Бог или започват съзнателно да отричат реалността. Жертвите на „Слово на вяра“, които търсят съвет, често проявяват три характеристики: объркване, вина и страх. Объркването обикновено е резултат от вътрешни конфликти, породени от противоречията между това, на което са учени от учителите на „Слово на вяра“ и това, което учи Библията.

Но “да го изповядаш, значи да го притежаваш, нали?”

Знаменитостта от “Слово на Вяра” Кенет Копланд казва: “Това, което казвате е точно това, което получавате сега. Ако живеете в бедност и липса и нужда, променете думите, които говорите… Могъщата сила от духовния свят, която създава обстоятелствата около нас е контролирана от думите на устата.” (Копланд, “Закони”, 98). Кенет Хегин, който дълги години е служил като наставник на Копланд, допълва своето протеже: “Твоята правилна изповед ще стане реалност и тогава ти ще получиш от Бога това, от което се нуждаеш.” (Kenneth E. Hagin, “Правилно и погрешно мислене на християните” (Tulsa: Kenneth Hagin Ministries, 1966), 30). Положителната изповед на нещо е първата стъпка в получаването на това, от което се нуждаеш (напр. изцеление, луксозен дом, брачен партньор и т.н.). “Силата на вярата”, съединена с внимателно измислена положителна изповед е наистина единственият начин за произвеждане на резултати, защото тези методи освобождават Божията способност да донесе желаните неща: “Божието Слово, заченато в сърцето, оформено отс езика и изговорено през устата става духовна сила, освобождаваща способността на Бог.” (Капс, “Динамик”, 33). Ударението, поставяно върху правилното “говорене” често води до някои твърде интересни инструкции как да “направиш” Бог да работи: “От какво се нуждаеш? Започни да го създаваш. Започни да говориш за него. Започни да го изговаряш в съществуване. Говори на портфейла си. Кажи: “Ти си голям, дебел портфейл пълен с пари.” Говори на чековата си книжка. Кажи: “Ти, чекова книжке, ти никога не си била толкова просперираща откакто те имам. Ти просто преливаш от пари.” Кажи на тялото си: “Ти си цяло, тяло! Защото ти функционираш толкова прекрасно и толкова добре. Защото, тяло, ти никога нямаш никакви проблеми. Ти си силно, здраво тяло.” Или говори на твоя крак, или на стъпалото си, или говори на врата си, или говори на гърба си… Говори на жена си, говори на мъжа си, говори на твоите обстоятелства; и им говори вяра, за да създаваш в тях и Бог ще създаде това, което ти говориш.” (Марилин Хикей, цитирана от Ханеграф, “Криза”, 63). Тези съвети колкото и хумористично да звучат (на мен ми звучат богохулно, бел.преводача), всъщност прикриват жестокостта, с която се сблъсква техния последовател, когато се изправи пред изпитания. Точно както положителните думи имат силата да създават положителни (добри) резултати, негативните думи имат силата да създават негативни (лоши) резултати, според учителите от “Слово на вяра”. Следователно, страдащите могат да обвиняват само себе си, както твърдят учителите от “Слово на вяра”. По думите на Фредерик Прайс: “Ако продължаваш да говориш смърт, това е, което ще имаш. Ако продължаваш да говориш болести и заболявания, това е, което ще имаш, защото ти ги правиш реалност със собствените си уста. Това е божествен закон.” (Прайс, “Област”, 29). Измамените християни са подигравани от сатана, докато се спъват наоколо, чакайки липсващ крайник или око да бъдат заменени – ако и когато те имат достатъчно вяра и спрат негативните изповеди!

Вярата в демоничните доктрини (1 Тим. 4:1-5) води до страх и смърт!

Чувството за вина е главното следствие от набраното напрежение, когато някой е правил положителни изповеди, но не е получил резултати. Според позицията на “Слово на вяра”, липсата на резултати означава липса на вяра или явен грях в нечий живот. Това може, и обикновено е така, да причини прекомерен самоанализ и ужасни чувства на вина. Понякога вината е реална и с нея е необходимо справяне, но често няма никаква причина за подобни чувства. Това, което човекът е изповядвал положително не е било в Божия план и Той няма да го даде.

Страхът идва от две области. Първо е натрапената принуда да бъдеш положителен във всяка дума. Дори използването на фрази като: “Просто умирам да направя това” или “тази шега ме разсмя до смърт”, освобождават сатанински сили, според учителите от “Слово на вяра” (“Езикът – съзидателна сила”, стр. 90-92). Хората се страхуват, че могат да сбъркат, да произнесат негативна дума и да дадат място на сатана.

Второ, страхът е последица от вината, спомената по-горе. Страхът и вината обикновено работят заедно по спиралата на нанадолнището. Човек се чувства виновен, поради предполагаема липса на вяра, после се чувства уплашен, защото изповедта не е “работеща”. После идва още вина, после още страх и така все по-надолу до пълно отчаяние. Този цикъл може да предизвика изключително духовно и физическо изнемощяване. Всички тези духовни и физически затруднения могат директно да се припишат на издигането на човека във фалшивата позиция на бог и на заблудата, че той има сили далеч по-висши от реалните, които човек притежава.

За нещастие, проповедниците на “Слово на вяра” обясняват страданието чрез удобното позоваване на свободната човешка воля. Няма жертви, нищо не е извън контрол и всичко може да се промени, защото засегнатите командват ситуацията. Щом някой притежава достатъчно знание за Божиите обещания, казва правилните думи и има достатъчно вяра, всичко ще се нареди – сметките ще се платят, членовете на семейството ще бъдат изцелени и парите ще потекат като манна небесна. Собствените думи на човека контролират живота, защото думите “са най-могъщите неща във вселената днес.” (Капс, “Съзидателна сила”, 25). “ИЗЦЕЛЕНИЕ, УСПЕХ, ЩАСТИЕ и ПРОСПЕРИТЕТ са Божията воля за ТЕБ, когато ти повярваш в Неговото Слово достатъчно, за да ДЕЙСТВАШ СПОРЕД НЕГО.” (Т.Л.Осбърн, цитиран от Ханеграф, “Криза”, 361). Според движението “Слово на вяра”, всяко страдание е причинено от човека, а не от Бога. Както казва Фредерик К.С. Прайс: “Ти страдаш, защото си глупав!” (Прайс, цитиран от Креншоу, “Човекът като бог”, 156). Единствената предлагана от тях алтернатива е богохулна: “Ако Бог управлява всичко, Той е забъркал пълна каша.” (Хегин, “Ходатайстващият християнин” (Тулса: Kenneth E. Hagin Ministries, 1978, 14). Глупостта, за която говори Прайс се изразява или чрез говорене на негативни изповеди или чрез неразбиране, че позитивните изповеди ще донесат добри неща.

Как би трябвало да отговори църквата?

Ние видяхме достатъчно доказателства, за да заключим, че посланието на “Слово на вяра” е опасна ерес, разрушаваща душата, която просто не работи. Тя е система от арогантни учения, в които липсва авторитета на Божието Слово. Това е система от мислене, която е създадена от група мъже, плагиатствали от ученията един на друг с обединяване на християнска теология, мистицизъм и гностицизъм, събрани заедно по един от най-фантасмагористичните методи на библейско тълкуване, който някога е бил измислян. Всичко това е поддържано от взаимно възхищение в обществото на най-популярните учители от “Слово на вяра”, които предупреждават критиците да “не докосват Господния помазаник”, често придружено с ужасни заплахи за божествен гняв.
Движението “Слово на вяра” е надминало обикновения дял в предизвикването на разцепления в Тялото на Христос. Множество от добронамерени християни са в робство на тази небиблейска философия. Резултатите от ученията на “Слово на вяра” са много хора, изпълнени с объркване, вина и страх – именно нещата, които движението “Слово на вяра” твърди, че премахва.
Отдавна е дошло времето християните да погледнат сериозно на ученията на движение “Слово на вяра”. Много малко е писано или казано за погрешната Христология на вярващите от “Слово на вяра”, която е крайно богохулна! Ние критикуваме групи като мормоните, “Свидетелите на Йехова” или Обединената петдесетна църква заради техните небиблейски възгледи за Божествената същност. Ние разкриваме мормонските учения, обявяващи, че хората ще станат богове (първата сатанинска лъжа! – Бит.3:5) или еретичния възглед на “Свидетелите на Йехова”, че Иисус е “един бог”, а не Всемогъщия Бог и е бил същестувал преди Архангел Михаил. Можем ли да направим нещо по-малко, когато групи като “Слово на вяра” прокарват идентично еретични учения в Тялото Христово?

Статията е преведена от http://www.thechristianexpositor.org/page7.html с любезното съдействие на екипа на сайта.

apokalypsis: Краят на историята

apokalypsis: Краят на историята

Новите апостоли

Как бих желал да имах информацията, споделена тук, когато преди почти 25 години бях тормозен от странни чувства за харизматичните църкви, докато посещавах някои от тях. Ревността и вярата на харизматиците изглеждаха чудесни и дори страхотни, но лидерството им беше това, което започна да ме кара да се дърпам назад и да задавам въпроси. Те не изглеждаха искрени. Чувствах, че правят шоу. Те се целят в успеха, вместо да се стремят към близост с пасомите си. По това време ми беше много трудно да напипам корена на проблема, но сега вече всичко е ясно. Те са затънали в довеждането на фалшиво съживление, което просто няма да се случи. Те губят времето на всеки и водят хората в още по-големи духовни опасности. Тези харизматици, които са били най-разочаровани от факта, че обещаното харизматично съживление никога не се случва по график, започват да се чувстват виновни за хладкост пред Бога… така че решението, според тях, е в правенето на по-големи духовни “салта” за Бога. Но това “решение” доведе някои от тях в областта на абсурда. Може би сте чули за т.нар. “благословение от Торонто” например, където темпераментни поклонници в името на Светия Дух реват като лъвове, лаят като кучета, клатят се, въртят се или се търкалят френетично по пода.

Събранието в Торонто, където тези неща стават и другите подобни събрания от Вайнярд, се основават на теологията на “Последния дъжд” – идеята, че “дъждът” на Духа е заповядан от Бога ПРЕДИ връщането на Христос. Поради факта, че “Последен дъжд” първоначално е въведен от култа на Дръмонд-Ървинг (Католическа Апостолска Църква), ние наистина трябва внимателно да изследваме дали идеята не е всъщност заговор на илюминатите, трансфериран в харизматичното движение. Проблемът с дефинирането на църковната история като Милениум е, че тази история досега далеч не съвпада с утопичния образ, обещан от Библията, нито досега Израел е установен като бижу сред всички нации. Но в пост-милиниелизма на “Последен дъжд” само за една част от църковната ера, близо до края на века, се предсказва, че ще стане прославена. Не еднакво, но все пак способно да играе в ръцете на илюминатите-милиниелисти, пре-милениалния лагер на “Последен дъжд” се придържа към блестящата епоха на Съживлението, точно преди нечестивото управление на антихриста. Предполага се, че илюминатите могат да се опитат да представят нечестивия период на антихриста като обещаното съживление от Бога чрез мнозинството от отстъпнически/либерални християни, които могат да бъдат убедени да подкрепят антихрист и/или лъжепророка.

Днес има голям натиск да бъдем накарани да повярваме, че буквалното грабване в облаците е небиблейско учение и аз подозирам, че този натиск идва потайно до нас от илюминатите/свободните масони. Вместо смъртното да стане безсмъртно, благодарение на грабването при Пришествието на Христос, “пророците” от “Последен дъжд” претеднират, че Божиите хора ще бъдат трансформирани докато живеят на земята, постепенно приемайки могъщи, удивителни тела, за да направят възможно съживлението и обръщането на света. Пол Каин от пророците от Канзас сити очаква скоро да ходим през стени и т.н., преди грабването! Това е доктрина на “Изявените Божии синове”, напоследък популяризирана не само от тази група от непостоянни пророци, но и от няколко теле-евангелизатори – мошеници. Прокарва се идеята, че ние следва да достигнем състояние на духовно обожествяване сега. Християните, които не са съгласни и не се съобразяват с това са обвинявани, че стоят срещу Светия Дух и, разбирасе, че са антихрист!

Знаете ли, че „Изявени синове“ е фраза, намираща се в розенкройцерството? Изучавайки духовността на розенкройцерството, откриваме, че те практикуват духовна алхимия. Алхимията първоначално била опит на розенкройцерите да превърнат обикновени метали в злато (забележете, че напоследък харизматичните лидери от „Последен дъжд“ започват да претендират, че сребърни зъбни пломби били превърнати в златни!!!). Когато химичният процес е доказан, че е невъзможен, за да спасят репутацията си, розенкройцерите казали, че истинската алхимия била „химически процес“ на душата, в който се извършва трансформация от обикновено състояние в „чисто злато“, докато вътрешното естество достигне богоподобно състояние. Харизматиците от „Късен дъжд“ учат абсолютно същото! Но Библията учи, че ние няма да бъдеме променени така до грабването в облаците (виж 1 Кор. 15). А апостол Йоан казва:

„Възлюбени, сега сме деца на Бога, а какво ще бъдем още не е изявено. Ние знаем, че когато (Иисус) се изяви, ние ще станем като Него. И всеки, имащ тази надежда, изчиства себе си...“ (1 Йоан 3:2-3).

Има голяма разлика между това, да изчистваме себе си от светските норми, докато чакаме търпеливо Иисус да ни преобрази внезапно при Неговата поява, и това, бавно да се превръщаме в малки богове, докато трансформираме света към Христос отделно от Неговото явяване.

Реалността е, че демоните действат в групите от „Последен дъжд“, преправяйки действията си, сякаш са от Светия Дух. Тези, които са оставили правия път на Христа – отстъпниците – са медиумите, чрез които демоните действат, давайки вид, че съживлението на Изявените синове е в ход. Междувременно, демоните се опитват да омърсят, объркат и измамят избраните. Сред „великите евангелизатори“, чрез които се извършва тази ужасна работа е Уилиям Бранхам (средата на 20 век). Изключително богатият Морис Серуло е друг пример, от все още живите.

Забележително е, че и чудотворецът Бранхам и, половин век по-рано, „бащата на изцерителното съживление в Америка“ Джон Доуи, приемат титлата „Илия“ за себе си. Доуи претендирал, както всеки типичен култ от това време, че неговото движение било реставрация на Апостолите, от които той бил първият в модерните времена. Бранхам отишъл по-далеч и провъзгласил себе си за ангел от книгата Откровение!

Определено, култистите не заемат второ място след останалите хора. Докато Едуард Ървинг бил въвлечен в основаването на култа на 12-те апостоли, Доуи очевидно го отхвърлял като истинско Божие движение, когато той установил свое собствено апостолство, със себе си на първо място. Точно по същия начин, апостолския егоизъм на Ървинг бил преразказан отново от Доуи. Факт е, че докато църквата на Ървинг била „Католическа Апостолска Църква“, Доуи нарекъл неговата църква „Християнска Католическа Апостолска Църква“.

Трябва ли да подозираме, че Ротшилдови стоят зад Доуи, както са били зад Ървинг? При положение, че Доуи се явява на сцената с доста пари? Много е интересно, че поне един член на семейство Ротшилд (Виктор) е бил член на така наречения „Апостолски клуб“ - тайно общество, маскирано като християнска организация в дните на Артър Балфор. Така, докато това общество било създадено точно с издигането на Доуи, може би неговата цел е била установяването на фалшиви апостоли, именно като самия Доуи?

Терминът „католически“ означаващ „вселенски“, представлява егоизма и неговата сестра, анти-деноминализма. „Католически“ е много подходящ термин за култ, защото култовете презират всички деноминации и църкви, освен тяхната собствена... докато смятат себе си за единствената съществуваща вселенска църква. Свидетели на Йехова, Изключителни Братя, Адвентисти, Римо-католици, Унитарианци, Универсалисти – вие ги назовете, всички те презират църквите, придържащи се към ортодоксалните/библейски/фундаментални доктрини. Библейските църкви често пъти са определяни като „антихрист“ или „тайната Вавилон“. Проблемът е, че тези култове не правят разлика между овци и кози вътре в деноминациите: всички са лицемери, и всички са осъдени само, защото членуват в (други) деноминации. Нещо повече, култовете злословят деноминациите не за ересите, които козлите говорят, а за истината, която овците говорят!

Един добър пример за злословене на деноминации за казани истини, може да бъде намерен в Универсалисткото движение. Едуард Ървинг самият бил универсалист, идеята, че всеки ще бъде спасен накрая даже, ако те попаднат в ада за малко. Целта/ефекта на универсализма е очернянето на деноминациите заради учението за вечно/перманентно наказание. Друга тактика на анти-деноминационалистите е антагонизма срещу Троицата и Божествеността на Христос. Така, правейки разлика между тези, като мен, които воюват срещу деноминациите заради промотиране на неща, като хомосексуалисти на амвона и тези, които като култовете се борят срещу основни Библейски истини.

Доуи не само възстановил апостолската ерес на Ървинг, но също и „чудесата“ му. Както Ървинг популяризирал своето собствено движение като реставрация на чудесата от първи век и предшестващо завръщането на Христос, същото направил и Доуи. Нещо повече, Доуи учел, че било по-добре да се позволи на болен човек да умре, отколкото да получи медицинска помощ и да живее... той разрешил неговата собствена дъщеря да умре по този начин. Точно преди смъртта й „той забранил на един от последователите си да облекчи болката й с вазелин.“ (Дейвид Клауд). Едва ли е съвпаданеие, че Ървинг се придържал към същото вярване?! Трима от синовете на Ървинг, да не споменавам самия него, умрели без да получат медицински грижи. Всичко на всичко, човек лесно би заключил, че Доуи злоумишлено е възкресил Ървингизма, особено след като е имал връзки с негови последователи. Връзката с последователите на Ървинг е, че Европа била еквивалент на Духовния Израел. Този европейски израелизъм бил ерес, водещ до друга ерес – англо-израелитизма. Факт е, че може да бъде показано как англо-изрелитизма е бил издънка на Ървингизма и въппреки това има по-дълбоки корени в розенкройцерството. Било е важно за каузата на ранната англиканска църква да намери средства, чрез които да издигне Англия над Ватикана, следователно учението, че англичаните били в кръвната линия на юдеите станало една ефективна част от тази кауза. До ден днешен, за да се държи митът жив, британското кралско семейство (в това число принц Чарлз) фалшиво претендират, че са произлезли от цар Давид. Малко християни все още приемат това, както и твърденията, че принц Чарлз бил антихристът!

Всъщност, прекалената заетост с десетте загубени еврейски племена е съществувала и по времето на култа на Дръмонд. Например, някои от последователите на Ървинг в лични разговори с определени хора, които са имали мормонското виждане, че коренните североамерикански индианци били загубените племена. Нужно е да се знае, че мормоните били свързани със свободните масони, както и че свободните масони били свързани с розенкройцерите и/или Ротшилдовите илюминати. Но, сега вижте тук: сходно с мормонските твърдения, че новият Ерусалим е в САЩ, Джон Доуи - „духът“ на Едуард Ървинг – построил от нищо негов собствен град – наречен „Сион“. Градът включвал огромна аудитория с 8000 места. Неговият печат имал корона и кръст, чисто масонско изображение, използвано също от Чарлз Ръсел.

Последователите на Ървинг твърдят, че завръщането на Иисус не би се случило докато техните 12 апостоли не възстановят Църквата до определено ниво на чистота и сила. Това определено е учение и на „Късен дъжд“. Но след като последният „апостол“ умира през 1901 г., още същата година самият Доуи започва ново апостолическо движение от „Късен дъжд“ в опит за възраждане на Ървингизма в Америка. Същият процес бил повтарян в средата на века от хора като Джон Стивънс и Уилиам Бранхам, довело до днешните пророци от Канзас сити, Вайнярд, Пазителите на обещанието и цял куп евангелизатори - изцерители чрез вяра, имащи сродни масонски белези. Не би било никаква изненада да открием, че чудесата на Доуи и последвалите духовни проявления на Азуза са били фалшиви. Някои читатели биха казали, че петдесетническото движение е по-малко конспиративно; може би във всяка нова генерация просто израства цяла армия от искрени зилоти, които не са научили добре разликата между техните собствени въображения и Божия глас.

В ранните дни на Доуи в Чикаго, при него дошли хора, които заявили, че имат «директно откровение от Бога», че Доуи всъщност бил «Илия, възстановителят», великият пророк на последните дни. За тяхна беда, Доуи незабавно ги смъмрил високо и ги отпратил, предупреждавайки ги никога да не му говорят така отново. Въпреки това, внушението, посадено в този ден, продължавало да кънти в ушите му. «Според неговото собствено свидетелство, той се опитвал да освободи себе си от него, но не могъл. Един глас сякаш казвал: «Илия трябва да дойде и кой, ако не ти вършиш делата на Илия?» Минало време. Тогава, един ден в неговото съзнание като наводнение дошло едно странно и интензивно убеждение, че той всъщност е Илия... Впечатлението дошло с такава завладяваща сила, че цялата му личност се просмукала от него.

Дали тази звучаща невинно история е била съчинена или модифицирана от самия Доуи, за да направи неговата кариера като «Илия» да звучи правдоподобно или не, аз не зная, но ето какво научаваме относно годината, когато той се въздигнал до Божий «супермен»: «През юни 1901 г., Доуи предприел съдбоносната стъпка публично да се обяви за Илия, възстановителя. (Тази му претенция била незабавно предизвикана и изобличена от повечето религиозни водачи)» (http://www.fwselijah.com/Dowie.htm#T).

Отново, това била същата година, когато последният Ървингов апостол умрял. До това време, движението на Ротшилдовия ционизъм било напълно разгърнато, и евреите вече се установявали с пълна сила в Обещаната земя.
Моят съвет е: не мислете високо за себе си и не слушайте гласове в главата ви до степен, когато вашето собствено его (или демон) се преправя като гласа на Светия Дух. И стойте далеч от харизматичното движение, особено където се практикуват либерално пророкуване.

Аз не казвам, че харизматиците трябва да изхвърлят бебето заедно с водата… Казвам, че те трябва да изхвърлят цялата вана, заедно с крановете… и всичко, миришещо на харизматично движение! Съществува истинско Християнство без харизматичното движение, знаете ли това? Дори има истински чудеса, истински пророчества и истински езици без харизматичното движение. Но знайте, че няма метод, с който да изобретим или научим как да придобием тези дарби; те са практикувани от хора, които единствено Бог избира да ги практикуват… всички други проявления са от злия… знаете ли това?
Повече от ясно е, че демоните са работели чрез Доуи във вършенето на неговите хиляди “чудеса”. Би трябвало да бъде ясно, най-малкото, че Бог не е извършвал тези чудеса единствено чрез един човек и особено чрез човек, който не е знаел достатъчно как да се въздържа от себични претенции за своята собствена велика важност. Чудесата, извършени чрез Иисус са били с цел установяването на благонадеждността на Неговото служение, тъй като това служение било от критична важност за нашето вечно спасение. Освен, ако наистина не мислим, че Бог се е опитвал да прослави Доуи по същия начин, ние трябва да разберем, че този човек е работел с демони.

Ако харизматиците настояват, че техните велики лидери – чудотворци са действително Божии хора, тогава кои са “множеството” лъже-чудотворци от последното време, за които Иисус предсказва, които идват маскирани като Божии хора? Без съмнение, апостолските и пророческите харизматици са тези, които доведоха феномена на чудесата и знаменията. И апостолите Петър и Юда в своите послания правят кристално ясен факта, че отстъпниците ще търгуват с вярващите. Затова пазете парите си за по-добри неща.

Днес Доуи е мъртъв, но въпростъ е, дали неговото движение е умряло или все още е сред нас, защото други са заели мястото му. Дейвид Клауд отговаря на този въпрос така: “Въпреки еретичните доктрини на Доуи и небиблейското служение, той подготвил пътя за Чарлз Парам и неговото също така небиблейско петдесетничество. Речникът на петдесетническото и харизматичното движение отбелязва, че много от най-прочутите петдесетни евангелизатори произлезли от Сион (градът на Доуи в Илинойс) (стр.368) и много от последователите на Парам в Сион се присъединили към Асамблея на Бога при тяхното основаване през 1914 г. Всъщност, трима от първоначално осемте члена на генералния съвет на AOG са от Сион (стр.370). Влиятелният служител на Асамблея на Бога Гордън Линдзи, редактор на “Гласът на изерението” написал биография на Доуи и го похвалил за това, че е повлиял на “много хора на вярата, които са имали могъщи служения”, имайки предвид поколения от петдесетнически проповедници.” (http://www.wayoflife.org/fbns/strange1.htm).

От движението на Доуи произлизат изцерителите “назови го, изискай го”, които традиционно са срещу медицината. Например Джак Коуи, който вярвал, че приемането на белега на звяра включва такива неща като медицинска помощ. Но когато самият Коуи се заразил от детски паралич, той внезапно открил, че за него няма проблем да потърси лекарска помощ… но нито неговите “чудотворни” сили, нито силите на негови приятели – изцерители чрез вяра, могли да попречат на смъртта му няколко седмици по-късно. Според Дейвид Клауд: “Неговата вдовица публикувала серия от статии, излагащи измамата на ключови петдесетнически евангелизатори – изцерители.”

По материали на: http://www.tribwatch.com/apostles.htm

Погрешната основа на петкратното служение

от Робърт Боуман Джуниър
(Viewpoint column of the Christian Research Journal, Fall 1987, page 31. The Editor-in-Chief of the Christian Research Journal is Elliot Miller)

Напоследък стана популярно да се говори за “петкратно служение”, една система на църковно управление с апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители. Движението на нео-петдесятната “реставрация” и неговата издънка – учението “царството сега”, претендира, че едно от нещата, които Бог “възстановява” в църквата е петкратното служение.
Единственият текст за доказателство на тази концепция е Ефес. 4:11-13, който казва, че Христос даде “някои като апостоли, а други като пророци, и други като евангелизатори, а някои като пастори и учители… докато ние всички достигнем до единството на вярата и пълното познаване на Божия Син.” Спори се, че думата “докато” доказва, че църквата днес се нуждае от апостоли и пророци, както и от евангелизатори, пастори и учители. Само че в този пасаж се говори, че изграждането на църквата (ст.12) трябва да продължи докато тя стане зряла, а не всички от петте служения, изброени в стих 11. Това става ясно, когато се прочете целия текст: “И Той даде някои като апостоли, и някои като пророци, и други като евангелизатори, а някои като пастори и учители; (тези служения бяха дадени) за екипиране на светиите за делото на службата, (което дело има като своя цел) да изгради тялото на Христос докато ние всички достигнем до единството на вярата…” Служенията на апостола и пророка по естествен начин щяха да се прекратят в църквата веднъж след като тяхната роля в “екипиране на светиите” е била завършена, т.е. веднъж след като новозаветния канон е бил завършен.

Някои оспорваха, че няма причина апостолите и пророците да се отделят от останалите три служения, изброени в стих 11. Въпреки това, точно в същото послание, Павел казва, че църквата е “била изградена върху основата на апостолите и пророците” (Ефес.2:20) и че тайната Христова относно църквата е била “разкрита на Неговите свети апостоли и пророци в Духа” (3:5). Тези твърдения показват, че ролята на апостолите и пророците е била изпълнена в първи век.
Новият завет е пределно ясен относно временната роля на апостолите след като те са били избрани да свидетелстват като очевидци на възкръсналия Христос (Деян. 1:21-26; 5:32; Лука 1:1-4; 1 Кор. 9:1). Павел посочва, че той е последния човек видял възкръсналия Христос и получил апостолско поръчение (1 Кор.15:8). Посланията на 2 Петър и Юда, които са сред последните вкарани в Новия Завет писания, увещават читателите да избягват фалшивите доктрини чрез припомняне на апостолските учения (2 Петр.1:12-15; 2:1; 3:2, 14-16, Юда 3-4,17). Петър и Юда не казаха: “Слушайте апостолите, живеещи днес”, а вместо това убеждават вярващите да “помнят какво апостолите са казали.”
Аз не твърдя, че само дванадесетте и Павел са били апостоли. Варнава (Деян. 14:14), Сила (1 Сол.2:6) и Андроник и Юния (Римл.16:7) са били апостоли на Христос. Въпреки това, никой от тези хора не е бил избран за приемник на някой от ранните апостоли (Матиас беше заместник на Юда, а не негов приемник, след като Юда отхвърли апостолството, Деян. 1:21-26).
Съществуват други значения в които думата “апостол” е използвана в Новия Завет. Определени хора, включително Епафродит, са били “апостоли на църквите” (2 Кор.8:23, Фил. 2:25). Тези “апостоли” не са имали власт над църквата; те са били пратеници, изпратени от своите църкви. В този последен смисъл би било напълно основателно да се говори за църковните представители като за “апостоли”, ако не беше объркването, което може да предизвика подобна употреба.
Следователно в обикновения библейски смисъл на термина, днес няма апостоли. Нито има някакви пророци в обикновения смисъл, тъй като те са били част от “основата”, поставена в църквата през първи век. Това не отрича продължаващата валидност на дарбата “пророчество”, след като Павел се отнася към пророкуването като към основна дейност в която всички християни са насърчени да участват в степента, която Бог им дава (Рим.12:6, 1 Кор.11:4-5, 12:10, 13:2, 8-9, 14:1-6, 20-33; 1 Сол.5:20) и в общ функционален смисъл хората, упражняващи тази дарба дори са наречени „пророци” (1 Кор.14:32,37). Павел също говори за определени хора, които изпълняват служението на „пророк”, които били втори по власт само след апостола (1 Кор. 12:28-29). Именно това служение на „пророк”, не пророчеството изцяло е това, което твърдя, че е преминало след края на първи век.
Някои грешки в това отношение са по-лоши от други. Свободната употреба на думата „апостол”, която се отнася към мисионери или основатели на църкви не е толкова сериозна грешка, докато тази употреба се разграничава силно от концепцията за апостол, който носи нови доктринални откровения и изисква неоспорима власт. Също така не е и голяма грешка да се интерпретира Ефес.4:11, отнасяйки го до „апостоли” в смисъл на основатели на църкви. Същото би било приложимо към тези, които отнасят Ефес.4:11 до нарастващата харизматична активност за пророкуване. Аз вярвам, че тези интерпретации са погрешни, но те по никакъв начин не противоречат на християнската вяра.
От друга страна, интерпретирането на Ефес.4:11 като призив за възстановяване на служението на апостол на Христос е не само погрешно тълкуване, но и отваря врата за ерес. Претенцията, че днешната църква се нуждае от видения и откровения чрез съвременни апостоли и пророци на Христос означава отричане на достатъчността на Библията (2 Тим.3:16) и поставянето на църквата в зависимост от милостта на фалшиви апостоли, за съществуването на които апостол Павел ни е предупредил ясно (2 Кор.11:13-15).
Учителите от „петкратното служение” в търсене да „възстановят” основата, която никога не е била мърдана, всъщност поставят фалшива основа, която няма да крепи изграждането на тялото на Христос.

Умствен контрол

Умственият контрол е сбор от психологически техники, чрез които лидерите на култове се опитват да контролират техните членове.
Ние (cultwatch) не смятаме умственият контрол за някакво магическо средство, което може да отнеме човешката свободна воля. С други думи той не превръща хората в някакъв вид робот с дистанционно управление. По-скоро ние гледаме на умствения контрол като нечестно влияние, тайно използвано върху членовете на култове. Той не е някакъв вид непреодолима сила като тази на извънземните от филмите, която завладява умовете на хората, а може да се сравни по-скоро с огнестрелно оръжие. Лидерът на култ насочва пистолета “умствен контрол” към члена на култа и казва: “ако ти ни напуснеш ще изгубиш всичките си приятели и семейството си”, “ако ти не ни се покоряваш, ще отидеш в ада”, “ако ти не ни даваш пари, тогава ще пропаднеш в бизнеса си”.
Ние разглеждаме серията от техники за умствен контрол, които култовете използват. Заедно тези техники образуват умствен контрол.

Измама
Един култ се нуждае от използване на измама при набора на членове. Защо?
Защото ако хората знаеха техните истински практики и вярвания предварително, тогава те не биха се присъединили. Един култ има нужда да скрие истината от вас докато не сметне, че сте готови да я приемете. Например, представете си, ако лидер от култа “Небесни порти” е честен и открит относно групата и кажеше на новите членове: “Присъединете се към нас, носете странни дрехи, кастрирайте се и после пийте отрова!”, то никой не би се присъединил.
Никоя законна група няма нужда да ви лъже и манипулира относно своите практики и вярвания.
Култовете имат хлъзгави и добре подредени пъблик рилейшънс, които крият какво представлява групата в действителност. Вие ще чуете как те помагат на бедни, или спонсорират научни проучвания, или подкрепят мира или околната среда. Те ще ви кажат колко щастливи ще бъдете в тяхната група (и всеки в култа винаги изглежда много щастлив и ентусиазиран, най-вече защото им е казано да действат така и ще закъсат, ако не го правят). Но на вас няма да ви бъде казано какъв е в действителност живота в групата, нито в какво те всъщност вярват. Тези неща ще ви бъдат представени бавно, едно по едно, така че вие да не забележите постепенната промяна, докато най-накрая и се намерите практикуващи и вярващи в неща, които в началото биха ви накарали да избягате на една миля!

Изключителност

Една нормална религиозна организация не би имала никакъв проблем, ако вие се преместите в друга подобна организация, стига да останете в същата религия. Защото от значение е системата от вярвания, а не членството в организация. Например, ако вие бяхте християнин, тогава бихте могли да се преместите от една църква в друга и все още да бъдете християнин.
Само че лидерите на култове ще ви кажат, че можете да бъдете “спасен” (или пък успешен) само и единствено в тяхната организация. Никоя друга организация няма истината. Така че не е системата от вярвания, която решава вашето бъдеще, а системата от вярвания И вашето членство в определена група.Всяка група, която ви казва, че трябва да принадлежите към тяхната организация, за да бъдете спасен, е почти сигурно култ.
Лидерите на култове имат нужда да ви накарат да вярвате, че няма друго място, където можете да отидете и все още да бъдете спасен, и ако някога напуснете “единствената истинска църква”, тогава вие ще отидете в ада. Това е механизъм на контрол, базиран върху страх, предназначен да ви държи в култа. Това също така дава на лидерите на култа ужасна власт върху вас. Ако вие наистина вярвате, че напускането на групата е равнозначно на напускането на Бог, тогава ще се подчинявате на лидерите на култа дори когато не сте съгласни с тях, вместо да рискувате изхвърляне от групата. Изключителността е използвана като заплаха, тя контролира вашето поведение чрез страх.
Забележка: Бъдете много подозрителни към всяка група, която претендира, че е по-добра от всички останали. Една религиозна група може да каже, че другите групи следващи същата религия са ОК, но те са единствените, които имат по-добро разбиране за истината и са по-висши от останалите. Това често е рафинирана версия на изключителност.
Това е една от практиките, които култовете много често използват, за да мамят. Например често те могат да ви създадат впечатление, че ви смятат за истински християнин и трябва да мине време, докато истинската им позиция не се разкрие.

Страх и сплашване

Лидерството на култа се крепи на страх. Несъгласието с лидерите е равносилно на несъгласие с Бога. Култовите лидери претендират, че имат директна власт от Бога да контролират почти всеки аспект от вашия живот. Ако култът не е религиозна група, поставянето под въпрос на лидерите или програмата също се възприема като бунтарство и глупост.

Вина, унищожаване на характера и разбиващи сесии.

Вината ще бъде използвана, за да ви контролират. Може би причината, поради която не печелите пари е защото не сте “в програмата”. Може би причината, че не сте способни да водите нови хора е, защото “вашето сърце е горделиво и пълно с грях”. Никога не е защото програмата не работи или защото новодошлите имат сериозна причина да не остават. Винаги е ваша вина, вие винаги грешите и затова трябва да се опитвате повече! Винаги ще ви карат да се чувствате много виновни за непокорство на което и да било писано или неписано култово правило.
Унищожаването на характера се използва, за да създаде вина във вас. Унищожаването на характера е вид фалшиво разсъждение, използвано от хора и групите, които нямат реални аргументи. Техническото име на унищожение на характера е “Ad hominem Fallacy”. Ето как работи. Представете си разговора между двама мъже – Форд и Артър…
Едно плюс едно е равно на три – казва Форд.
Не мисля така. Виждаш ли, когато имам едно нещо и още едно нещо, тогава имам две, а не три. – отговаря Артър.
Разбирам аргумента ти, но каквото ти не разбираш е, че едно плюс едно когато се калкулира в релация към този комплекс от цифров домейн, който аз току що измислих и после се повдигне на квадрат чрез сумата от девет по тангентата по последователността на Фибониациевата серия, резултатът е три!” – триумфално заяви Форд.
Добре, Форд греши, но не е там работата. Работата е, че Форд се опитва да отговори на аргументите на Артър с повече аргументи от негова страна. Това е нормалният начин по който хората и групите дебатират нещата. Сега нека видим, какво би се случило, ако Форд използваше прийома унищожение на характера:
Артър, аз съм бил математик по-дълго време от теб. Как смееш да не се съгласяваш с мен! Очевидно ти си един много самодоволен и горделив човек. Мисля, че ти не се съгласяваш с мен, защото ми завиждаш и да бъда честен с теб, Артър, твоят бунт наистина ме нарани, както и много други хора – заяви Форд, доближавайки лицето си до Артър.
Виждате, че Форд не отговори на аргументите на Артър, а вместо това атакува неговия характер. Ако вие не сте наясно как работи унищожаването на характера, то трябва да знаете, че това е един могъщ начин за упражняване на контрол върху вас.Използването на този метод е сигурен знак, че сте попаднали в култ.
Разбиващите сесии са когато един, двама или повече култови лидери или членове атакуват характера на друг човек, понякога с часове до край. Някои култове няма да спрат тези сесии докато не видят жертвите си плачещи неконтролируемо.
Членовете на култове са обикновено много се страхуват от изразяването на непокорство или несъгласие с лидерите си. Нормалните организации от друга страна, не се чувстват заплашени от открито дебатиране на проблеми.

Бомбардиране с любов и контрол над взаимоотношенията

Култовете знаят, че ако могат да контролират вашите взаимоотношения, те могат да контролират вас. Независимо дали ни харесва или не, ние сме забележително повлияни от хората около нас. Когато за пръв път попаднете в култ, те ще практикуват “любовно бомбардиране”, като ви намират “внезапни” приятели. Ще изглежда чудесно, как би могла такава любяща група да е погрешна! Но вие скоро ще научите, че ако някога не се съгласите с тях или дори напуснете култа, тогава ще загубите всичките си нови “приятели”. Тази неизречена заплаха влияе върху вашите действия в култа. Ще подминавате тихомълком неща, които естествено биха ви накарали да се оплаквате, защото не желаете да бъдете отлъчени. Както във всяка нездрава връзка, любовта се включва и се изключва с цел контрол.
Култовете също така ще се опитат да прекъснат връзките ви с приятели и семейство, защото те мразят всички останали, които имат влияние върху вас. Един култ, упражняващ умствен контрол ще се старае да управлява вашия живот, като максимизира контактите ви с членовете на култа и минимизира контактите ви с хора извън групата, особено тези, които са против вашето въвличане в култа.
Пазете се от внезапни приятели, помнете, че истинските приятелства се развиват с времето.
Пазете се от групи, които ви казват кой може и кой не може да виждате.

Контрол над информацията

Тези, които контролират информацията, контролират личността. В култ, където се използва умствен контрол всяка информация вън от култа се представя като зло, особено ако му се противопоставя. На членовете се казва да не я четат и да не й вярват. Единствено информацията, предоставена чрез култа е истина. Някои култове определят всяка информация срещу него като “гонение” или “духовна порнография”, други култове я наричат “апостатна литература” и могат да ви изхвърлят от групата, ако ви хванат с нея. Култовете учат членовете си незабавно да унищожават всяка критична информация, която биха получили, и дори да не допускат мисълта, че информацията би могла да бъде вярна.
Ако вие сте инструктиран от група да не четете критична информация за групата, това е белег за култ.
Здравият разум ни казва, че когато човек не вземе предвид цялата информация, той би взел не балансирано решение. Филтрирането на достъпната информация или опита да бъде дискредитирана не на база истинност, а по-скоро на база подкрепа на “партийната” линия, е често срещан в историята метод за контрол.
Легитимните групи не се страхуват техните членове да четат критична информация за тях.

Доносническа структура

При умствен контрол като този в нацистка Германия или комунистическа Русия човек е трябвало да бъде много внимателен какво говори и прави, защото “стените имат уши”. Всеки е окуражаван да наблюдава “борещите” се братя и сестри и да докладва каквото вижда на лидерите.
Често информацията, дадена в дълбока конфиденциалност автоматично се рапортува на лидерите. Лидерите на култа ще използват тази информация, за да убедят членовете, че те имат свръхестествена връзка, а доверчивият член и не подозира съвсем естествения механизъм стоящ зад свръхестествените откровения.
Хората в култове, използващи умствен контрол също ще крият своите истински мисли и чувства и ще носят маска, която ги представя като перфектният член. Тази маска е защита срещу това да бъдеш докладван на лидерите и да бъдеш наказан за не отговаряне на стандарта (членовете на култове никога не се чувстват, че някой ги измерва по култови стандарти и идеали, и въпреки това често вярват, че другите членове около тях го правят, когато в действителност другите чувстват същото спрямо тях). Оттук членовете на култа се учат не само да заблуждават външните, но и да заблуждават своите събратя – членовете на култа. Създаването на близки приятелства в култ е рядкост, а ако се създадат, лидерите на култа могат да ги възприемат като заплаха и да разделят тези хора.
На членовете не се разрешава нищо, което би могло да бъде по-силно от тяхната преданост към групата и нейните лидери.Дали информацията, която вие сте очаквали да бъде запазена в тайна е докладвана на лидерите? Ако е така, вие сте в култ.
Контрол върху времето
Култовете, използващи умствен контрол държат своите членове толкова заети със събрания и активности, че те стават твърде заети и твърде изморени, за да мислят за обкръжаващата ги среда.
Контролът върху времето също позволява на култа да държи своите членове потопени в дейностите на култа. И контролът върху времето помага членовете на култа да бъдат държани настрана от приятелите и семейството им.
Нескончаемите задължителни събрания и задачи са белег за култ.

Техники за умствен контрол

Всичко гореописано, събрано заедно оформя УМСТВЕНИЯ КОНТРОЛ.
Помнете, че хората и групите не са съвършени, но ако те са постоянно използвани, най-вероятно става дума за култ.

Някои ключови предупредителни сигнали:

харизматичен лидер, често единствен
хората винаги изглеждат постоянно щастливи и ентусиазирани. Особено, ако откриете, че им е било казано да се държат така пред предполагаемите нови членове.
Внезапни приятелства
Ако ви се казва с кого можете и с кого не можете да говорите или да общувате
Крият какво учат
Искат пари “за да минеш на следващото ниво”
Някои култове ходят от врата на врата по време, когато жените са сами вкъщи. Те, и това е доста сексистко, смятат жените за по-лесни за въвличане и веднъж след като “имат” жената, ще бъде по-лесно да уловят съпруга или приятеля й.
Казват, че хората трябва да си плащат, защото иначе те не биха “го” оценили. Това, разбира се е доста глуповата причина, по-голяма част от хората са способни да оценяват нещата, за които не са си платили.
Намират ви във време, когато сте уязвим
Повече са експериментални, отколкото логични
Фалшиви приятелства
Натиск, че идел краят на света
Натиск да правите откачени неща
Тайно знание