Из Десет аргумента срещу чистилището

Св.Марк Ефески
Превод Тигър


Но ако, както е казано, никой не е влязал нито в Царството нито в геената, как тогава слушаме за богаташа и Лазар, че единият бил в огън и мъка и говорил с Авраам? Господ е казал всичко за Лазар посредством притча, точно както говори за десетте девици и другите притчи. Притчата за Лазар в действителност не се е сбъднала, защото грешниците в геената няма да виждат праведните, които са с Авраам в Царството, нито някой от тях ще познава съседа си, бидейки в такава тъмнина.

Приемайки това мнение, нашата Църква мисли и проповядва по този начин и Тя е в готовност и добре подготвена да го защитава. Първо, Господ в Евангелието според Матей предварително описва идващия съд, казвайки: “Елате, вие благословени от Моя Отец, наследете…” Очевидно е, че те още не са наследили “Царството, приготвено за вас”; “приготвено” казва Той, не “вече дадено”. Но на грешниците Той казва: “Отидете си вие, проклети” – очевидно те все още не са си отишли – във вечния огън, “приготвен" не за вас, а “за дявола и неговите ангели”. Тук отново Той казва “приготвен”, тъй като (този огън) все още не е приел осъдените демони. И как е възможно това, когато демоните до сега и до този ден скитат навсякъде във въздуха и вършат делата си в тези, които им се покоряват? Точно това крещят те към Господа на друго място, както е записано в същото Евангелие: “Дошъл си тук да ни измъчваш преди времето ли?” Така че е ясно, че те все още не търпят мъчение, защото времето още не е дошло. Следователно, ако нечестивите демони, първите злодейци, за които адът е бил специално подготвен и съхранен, ако те още не са платили дълга на своето подобаващо осъждане и свободно бродят където пожелаят, какви доводи биха ни убедили, че душите, които са си отишли от тук сред грехове, веднага са предадени на огън и на тези мъчения, които са подготвени за други (т.е.демоните)? Нещо повече, тогава каква нужда има от съда или даже от възкресението на телата на тези (души) и от идването (отново) на Съдията на земята и от този страшен, всеобщ театър, ако всеки човек си е получил заслуженото преди този ден? И как така Господ в притчата за девиците казва, че душите на девиците, които излязоха да посрещнат Младоженеца “заспаха и спаха, докато Младоженецът се бавеше”, което означава, че те умряха, но те не влязоха в брачната стая, докато Младоженецът не дойде от Небето, събуждайки всички девици като че ли от сън и едната група Той отведе със Себе Си, докато други не допусна, което ясно ще се случи само в този ден? Защото Той казва: “Тогава Царството небесно ще се оприличи на десет девици.” И как е възможно, пътувайки в далечна страна и разпределяйки на слугите Си Своите блага, след това да ги свика всички заедно при Своето завръщане и изиска от всеки неговото дело, ако преди връщането на Господаря всеки от слугите е разкрил делото си и получил своята отплата?

Но също божественият апостол в своето второ послание към коринтяните казва: “Защото ние трябва да се явим пред съда на Христос, така че всеки да получи извършеното (чрез) своето тяло, според това, което е извършил, дали добро или зло” (2 Кор.5:10). Виждаш ли, че преди (времето на) този съд и преди (времето, когато) ние всички ще се явим събрани заедно, докато сме лишени от телата си, никой няма да получи според това, което е направил чрез тялото си? Но също във второто си послание до Тимотей той казва, че от една страна времето на неговото заминаване е “близо” (“настъпи" в бълг.текст на Библията, бел.пр.), но короната на праведността е “подготвена” (в бълг.текст на Библията “ме очаква”, бел.пр.) и затова не е “готова" (или настъпила, бел.пр.), тази, “която Господ, праведният Съдия ще ми даде в този ден и не само на мен, но също на всички, които обичат Неговото явяване” (2 Тим.4:6-8). А във второто послание до солунците: "Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.” (2 Сол.1:6-10). И отново в посланието към евреите, където говори за светиите, които са заминали преди нас: "И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещанието, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, така че те без нас да не станат съвършени." (Евр. 11:39-40). Ние трябва да мислим така за всички верни и праведни, които са живели до идването на Господаря. Защото точно както тези, които са заминали преди, не са били направени съвършени без апостолите, така нито апостолите са без мъчениците, нито мъчениците без тези, които след тях са влезли и ще влязат в доброто лозе на Църквата. Това се преподава най-ясно чрез притчата, където бяха различните призвания за работниците на лозето, но отплатата беше дадена на всички по едно и също време и тези, които дойдоха първи не получиха нищо повече. Великият евангелист Йоан Богослов казва същото в Откровение: "А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.” (Откр. 6:9-11). Затова от всички тези неща е ясно, че нито светиите са в съвършенната наслада от онези добрини, както и в предстоящото блаженство, нито грешниците вече са получили осъждане и са отпратени на мъки. И наистина, тъй като те са непълни, и така да се каже, разполовени, бидейки лишени от телата си, които те очакват да получат нетленни след възкресението, как биха могли да достигнат до тези съвършени награди? Затова апостолът казва: “Христос първият плод, след това тези, които са Христови при Неговото идване, тогава идва краят" (1 Кор.15:23,24), тогава казва ще се явят те, тогава ще бъдат съвършени. И Господ казва: “Тогава праведните ще засияят както слънцето в Царството на небесата" (срв.Мат.13:43).
 (Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).


Тигър: Десетте аргумента срещу чистилището на св.Марк Ефески освен изобличение на римокатолическата ерес за чистилището и неогностическата ерес за митарствата, популярна сред "православните", са и светоотечески удар срещу лъжливата представа на мнозина, че веднага след смъртта си, хората отиват или в рая или в геената. Запознавайки се със светоотеческите писания, ние, християните от ХХІ век виждаме, колко сме били заблуждавани от нашите слепи водачи, които са ни промивали мозъците с лъжеучения, обилно "подкрепени" с всевъзможни "видения" и "откровения" за сегашното състояние на мъртвите в рая или ада.
Дълг на всеки християнин сам към себе си е, да полага всички усилия да познава какво са учили действително отците на Църквата (а то е точно според Св.Писание) в нашата епоха, когато вече истински духовни водачи почти липсват и когато, според едно древно пророчество, Православието ще стои на рафтовете...

Подобие на вечността

Св. Василий Велики
Превод от Патрология Грека: Тигър

В първия ден от седмицата ние се молим стоейки, но не всички знаем причината за това. В деня на възкресението, стоейки в молитва, ние си спомняме за благодатта, която ни е дадена не само защото възкръснахме с Христос и защото сме обвързани да “търсим нещата, които са горе”, а и защото за нас този ден прилича в известен смисъл на образа на очаквания от нас век, затова, макар че е началото на дните, той е наречен от Моисей не първи, а един. Защото той казва: “Беше вечер и беше утрин, ден един”, сякаш същият ден често се повтаря. Тъй като “един” и “осми” са един и същ, сам по себе си ясно показва, че наистина “един” и “осми” за които псалмистът споменава в определени заглавия на Псалмите, това е състоянието, което следва след настоящето време, денят, който не знае угасване и здрач, нито приемник, тази епоха, която не свършва нито остарява. Тогава по необходимост църквата учи своите приемни деца на този ден да се молят прави до края, така че чрез продължителното напомняне за безкрайния живот, ние да не можем да пренебрегнем [да обезпечим] своето пренасяне там. Нещо повече, цялата Петдесетница е напомняне за възкресението, очаквано в бъдещия век. Защото този един и първи ден, ако бъде умножен седем пъти по седем, изпълнява седемте седмици на светата Петдесетница; защото, започвайки от първия, Петдесетница завършва със същия, извършвайки петдесет пълни завъртания през подобните изминали дни. И така тя е подобие на вечността, започвайки както прави и завършвайки като в обиколен ход в същата точка. На този ден правилата на църквата ни учат да предпочитаме да се молим изправени, защото чрез своето ясно напомняне това, както е било, прави ума ни да не обитава вече в настоящето, а в бъдещето. Нещо повече, всеки път, когато падаме на коленете си и се изправяме отново, ние показваме чрез самото дело, че чрез нашия грях ние паднахме на земята, а чрез любящата добрина на нашия Създател бяхме призовани отново на небето.

 (Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).