"Християнин от І, ІV, ХІІІ, ХVІІ век"

Има една лъжлива представа, масово разпространена сред много християни - "ние сме "християни от І век". Тази разновидност на заблудата преобладава сред протестантите, които в желанието си да се самооправдаят и отличат от "фалшивата" православна и/или римокатолическа църква, твърдят, че тя е изопачила християнството през вековете "с разните му там попове, икони и мощи" и вярват, че те са директни следовници на апостолите, че даже и самите те са апостоли и пророци. Те единствени тълкуват и разбират Писанията най-точно и вярно, отричайки сляпо всичко, което не се вмества в тяхното тесногръдо разбиране за "правда".
Резултатът е сектантство в най-чист вид, което придобива често трагикомични отенъци и е съсипало вярата и живота на не малко хора. За трагичните измерения на сектантството в резултат от сбърканата идентичност - няма как да си "християнин от І век, когато живееш в ХХІ!" има писано много, затова ще се спра за малко на неговите комични измерения. На първо място това е самопревъзнасянето на подобни хора, че са равни на апостолите и пророците. Техният език и начин на изразяване се променя: копира се библейският. Резултатът е отблъскващо поведение, тъй като те не могат да общуват на нормален съвременен език и всеки що годе здрав умствено човек започва да ги избягва. Друг резултат, но не задължителен при всички, е странното облекло, особено на жените. Начинът им на поведение, взаимоотношенията в семействата (където цари криворазбран патриархат), на отношението им към невярващите и иноверците не само не могат да привлекат никого към Христос, но всъщност са ясен симптом за това, как криворазбраното християнство окарикатурява следовниците си и не само те самите не влизат в Царството, а и на влизащите пречат.

Абсолютно същите по дух са и криворазбраните православни, чиято единствена отлика от гореописаните е хвалбата, но да подчертая - негласна "аз съм християнин от ІV, ХІІІ" и който ви хрумне друг век, само не и от ХХІ. Техният речник и говорен стил също е повече от странен Когато говорят, те звучат архаично, тъй като използват изразните средства на светци и църковни хора от предишните векове (чак до апостолите не стигат, за разлика от първите) и то не за друго, а за да изтъкнат своята "духовна извисеност" . За разлика от първата група, тези  държат да се отличават от съвременниците си, които според тях са грешни, плътски, светски и каквото ви дойде друго на ум. "Греховността" на съвременниците им, от която те са толкова различни, не се състои в друго, а в "светското" им говорене (разбирай не елейно-архаично), в "светското" им обличане и държане и т.н.

Причината да се спра специално на тази духовна суета е, че подобни люде съблазняват с поведението си новоповярвали, които ги мислят за "духовни" и често свършват в духовно крушение, ако се оставят на "грижите" и "съветите" на подобни хора.

В основата на тези заблуди стои гордостта. Да претендираш, че принадлежиш на друго историческо време не те прави "сол на света", а посмешище за света. И освен всичко друго те обезценява. Бог е създал всяко нещо добро за времето му. Ние се учим от апостолите, пророците и светиите, но не за да копираме папагалски тяхното облекло, техният изразен език и поведение, тъй като те са били хора съответно на своето време, когато всички са говорели, обличали и държали по съответния начин. Ние трябва да следваме Духа, а не буквата.

По Своя премъдър промисъл, Бог ни е извикал в съществуване в това време - ХХ и ХХІ век. Нека не окарикатуряваме сами себе си, като се държим неадекватно, претендирайки, че сме нещо, което не сме.

Христос дойде да научи света за вечното Божие Царство. Ценностите на това Царство са вечни и приложими към всеки човек във всяко време и епоха, те не са легалистични и законнически и не се изразяват в странна папагалщина.

Колкото по-скоро осъзнаем в кое време живеем, толкова е по-вероятно да намерим причината, поради която Бог ни е извикал в съществуване точно сега (а не в Рим през І век или във Византия през ХІІ) и да съумеем да изпълним волята Му именно за нас (а не волята Му за св.ап.Петър или св. Йоан Рилски).

"Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. Екл.3:11

Краят на историята, част ІІ

Когато писах първата част на Краят на историята разгледах видимите белези за това. Има обаче още един белег, за който споменава Сам Христос. Този белег не намира място в новините, поне не директно. Все пак обаче за него се говори индиректно: почти ежедневно някой някъде по света превърта, отива и застрелва хора. Криминалните новини също го споменават: корупция, грабежи, убийства, всевъзможен садизъм и т.н. Който има ум разбира, че всичко това е предсказано в Евангелие според Матей 24:12:

"И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта".

На фона на лавинообразното беззаконие, когато ценностната система сякаш е рухнала и всичко е маргинализирано, любовта няма как да не изстине. Невъзможно е да се обичат бездушни същества, често с душевни разстройства, а те стават все повече и повече.
Човек се чувства сам, дори и в семейство, тъй като и семейна обич няма вече. Повечето семейства са просто съквартиранти, които са принудени да се търпят, тъй като нямат друг избор. Те не се интересуват нито един от друг, нито от децата си, които растат без възпитание и ценности. Обликът на днешното човечество е описан доста точно в 2 Тим.3:1-5.

Най-страшното е, че сред християните, повечето от които са такива само по етикет, любов в евангелския смисъл също няма. Ако някой се съмнява в това, нека се зачете в който желае християнски форум в интернет. Форумите в интернет, вместо да бъдат място за християнско общуване, са място за християнски спорт. Спорт по гордост. Или панаир на суетата, ако ви харесва повече. Форумите са безпогрешен барометър на нашето духовно състояние: там всеки ходи, за да поучава и сипе небесна мъдрост на килограм, без да се интересува да научи нещо. Естествено, за какво да учи, нали знае всичко. Също така и да громи враговете. В резултат, форумите са заприличали на виртуални лудници или поне кръчми, където всички, замаяни от гордост се надвикват, без да са в състояние да чуят нито другите, нито себе си.

Днешният християнски псевдоморал, пряк резултат от изстиналата любов, ясно лъсва във форумите, като единствено място за реално общуване между християни. Завист, интриги, клюкарство, подмолност и подлост. Но слава Богу, дори и в такава атмосфера, се срещат чисти хора и те не са малко. Лошото е, че буренът преобладава.

А какво да кажа за гробищарската атмосфера в повечето черкви, където едни и същи хора, които се виждат всяка неделя от години, дори не се поздравяват. Другата крайност на това е ненормалното поведение на разни харизматични сборища, където е пълно с "обичащи" хора със съмнително душевно здраве.

Според думите на Господ в Матей 24:12, това изстиване на любовта е пряк резултат от беззаконието, тоест от греха. Грях, придобил туморни размери, убиващ живота! Представата за добро и зло днес е дотолкова размита, че черното става бяло и обратно.

Може много да се пише за последиците от изстиването на любовта. Те стават все по-страшни с всяко следващо поколение.

Отсъстващата любов в днешния свят, където царства единствено интереса, е пряката причина за идващия Апокалипсис. Бог сътвори света от любов и когато той я загуби, той сам ще причини унищожението си.

Все повече разбирам колко прав е бил св. Антоний Велики, когато е казвал за християните от последните времена, че ще бъдат най-велики в Царството, а пък единственият им подвиг ще бъде едва да опазят вярата.

Това е подвигът на нашето поколение: да опазим вярата и така да се спасим. Това не е никак проста и лесна работа, предвид средата, в която живеем. Още повече, че вярата в библейски смисъл е неделима от любовта, която ние нямаме.

Сам Господ, както е записано в стих 13 на Евангелие според Матей, продължавайки мисълта Си за изстиналата любов, добавя:
"а който претърпи докрай, той ще бъде спасен".

Нека Сам Бог ни даде силите, за да претърпим докрай.