Когато писах първата част на Краят на историята разгледах видимите белези за това. Има обаче още един белег, за който споменава Сам Христос. Този белег не намира място в новините, поне не директно. Все пак обаче за него се говори индиректно: почти ежедневно някой някъде по света превърта, отива и застрелва хора. Криминалните новини също го споменават: корупция, грабежи, убийства, всевъзможен садизъм и т.н. Който има ум разбира, че всичко това е предсказано в Евангелие според Матей 24:12:
"И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта".
На фона на лавинообразното беззаконие, когато ценностната система сякаш е рухнала и всичко е маргинализирано, любовта няма как да не изстине. Невъзможно е да се обичат бездушни същества, често с душевни разстройства, а те стават все повече и повече.
Човек се чувства сам, дори и в семейство, тъй като и семейна обич няма вече. Повечето семейства са просто съквартиранти, които са принудени да се търпят, тъй като нямат друг избор. Те не се интересуват нито един от друг, нито от децата си, които растат без възпитание и ценности. Обликът на днешното човечество е описан доста точно в 2 Тим.3:1-5.
Най-страшното е, че сред християните, повечето от които са такива само по етикет, любов в евангелския смисъл също няма. Ако някой се съмнява в това, нека се зачете в който желае християнски форум в интернет. Форумите в интернет, вместо да бъдат място за християнско общуване, са място за християнски спорт. Спорт по гордост. Или панаир на суетата, ако ви харесва повече. Форумите са безпогрешен барометър на нашето духовно състояние: там всеки ходи, за да поучава и сипе небесна мъдрост на килограм, без да се интересува да научи нещо. Естествено, за какво да учи, нали знае всичко. Също така и да громи враговете. В резултат, форумите са заприличали на виртуални лудници или поне кръчми, където всички, замаяни от гордост се надвикват, без да са в състояние да чуят нито другите, нито себе си.
Днешният християнски псевдоморал, пряк резултат от изстиналата любов, ясно лъсва във форумите, като единствено място за реално общуване между християни. Завист, интриги, клюкарство, подмолност и подлост. Но слава Богу, дори и в такава атмосфера, се срещат чисти хора и те не са малко. Лошото е, че буренът преобладава.
А какво да кажа за гробищарската атмосфера в повечето черкви, където едни и същи хора, които се виждат всяка неделя от години, дори не се поздравяват. Другата крайност на това е ненормалното поведение на разни харизматични сборища, където е пълно с "обичащи" хора със съмнително душевно здраве.
Според думите на Господ в Матей 24:12, това изстиване на любовта е пряк резултат от беззаконието, тоест от греха. Грях, придобил туморни размери, убиващ живота! Представата за добро и зло днес е дотолкова размита, че черното става бяло и обратно.
Може много да се пише за последиците от изстиването на любовта. Те стават все по-страшни с всяко следващо поколение.
Отсъстващата любов в днешния свят, където царства единствено интереса, е пряката причина за идващия Апокалипсис. Бог сътвори света от любов и когато той я загуби, той сам ще причини унищожението си.
Все повече разбирам колко прав е бил св. Антоний Велики, когато е казвал за християните от последните времена, че ще бъдат най-велики в Царството, а пък единственият им подвиг ще бъде едва да опазят вярата.
Това е подвигът на нашето поколение: да опазим вярата и така да се спасим. Това не е никак проста и лесна работа, предвид средата, в която живеем. Още повече, че вярата в библейски смисъл е неделима от любовта, която ние нямаме.
Сам Господ, както е записано в стих 13 на Евангелие според Матей, продължавайки мисълта Си за изстиналата любов, добавя:
"а който претърпи докрай, той ще бъде спасен".
Нека Сам Бог ни даде силите, за да претърпим докрай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар