За необходимостта от въвеждане на задължителна катехизация преди приемане на свето Кръщение

 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. Мат. 28:19-20

С тези величествени думи на възкръсналия наш Господ Иисус Христос завършва св.Евангелие от Матея. В тази Негова заповед се съдържат целта и смисълът на създадената от Него Църква като нов Ноев ковчег, служеща за спасение на всички повярвали, във всички времена и от всички народи. Тази заповед се съдържа във всичките четири Евангелия (Мат. 28:19-20, Марк 16:15-16, Лука 24:46-48, Йоан 20:21) и е неотменима до самото Негово Второ Пришествие. Задачата на Църквата да учи и кръщава народите е в сила за всички поколения, през всички дни от нейното съществуване.

Време е да се вгледаме как в наши дни се изпълнява тази Негова заповед, защото въз основа на изпълнението или неизпълнението на Неговите заповеди, Той ще съди всички ни, а нашите дела или липсата им, ще определят вечната ни съдба.

Въпреки, че Православното християнство е традиционно вероизповедание в България, според нейната Конституция, и въз основа на историята на нашия народ, за съжаление днес преобладаващото мнозинство българи не познава Православието. Дори един бегъл поглед върху състоянието на съвременното българско общество е напълно достатъчен, за да стигнем до тъжната констатация, че голяма част от българите днес нито са „благочестиви”, нито „православни”, нито дори вярващи в Бога. А съвсем нерядко такива невярващи хора са кръстени и дори стават кръстници.

И тъй, вярата идва от слушане, а слушането – от Словото Божие. Римл. 10:17

Тридесет и четири години след падането на атеистичния режим, обществото ни в своята голяма част продължава да е атеистично или да вярва във всичко друго, но не и в Господ Иисус Христос, камо ли да живее според Православната вяра. Този факт няма нужда от доказване, но ще приведа пример как се представя Православието от страна на медиите като една смес от християнство и езичество. Пресен пример за това е  поредната статия от 20.04.2023: https://fakti.bg/life/774742-svetli-chetvartak-e-neosashtestvenite-mechti-i-jelania-shte-se-sbadnat, в която Светли четвъртък е описан като смес от християнство с езически суеверия: „Не трябва да се върши никаква домакинска и полска работа – да не се перат и простират бели дрехи, защото ще се случи нещо лошо! Четвъртък е късметлийски ден. Светлият четвъртък е единствен, който по традиция се смята за щастлив. Смята се, че на този ден, всички места, където живеят нечестивите сили са затворени, че по земята излизат добри божества, затова и на хората в този четвъртък им върви.” Така се представя Православието от медиите с години, което показва, че проблемът е траен и системен. Това от една страна създава изопачена представа за Православната вяра, а от друга дава храна на всевъзможни протестантски общности да наричат православните „отпаднали от вярата”, „идолопоклонници”, сочейки себе си като „истинни християни”. И най-вече с това лъжливо представяне на езичеството като „православие” се отблъсква всеки средно интелигентен човек.

Коренът на този проблем е в непознаването на вярата, защото много хора днес, макар и кръстени, никога не са били научени Кого и какво приемат, за какво се кръщават, какво точно представлява Православната вяра, как да живеят като християни, какъв е смисълът на Църквата и т.н., и т.н. Непознаването на Православната вяра в днешното българско общество води до това, че мотивите  за приемане на свето кръщение често са всичко друго, но не и правилни. Родители кръщават децата си, за да са „здрави“, възрастните се кръщават – за да им „върви” в това или онова и т.н. Всичко друго, но не и за прошка на греховете и вечен живот с Господ Иисус Христос. Такива хора никога не достигат до познание на Този, в Чието Име се „кръщават”, продължават да живеят в неверие и грях и в крайна сметка душите им погиват. Те възприемат кръщението повърхностно като един красив ритуал и повод за почерпка след него. Но фактически си остават невярващи, защото благовестието никога не се съединява с вяра у тях (срв. Евр. 4:2), то не води до преобразяване на живота и до спасение.

Някак си е прието разбирането, че вярата се предава по наследство и щом предците ни са били православни християни, то и ние сме такива. Но отново ще подчертая, че заповедта на Господа „идете и научете” важи за всички поколения!

За решаване на проблема считам, че практиката на кръщение на хора без задължително предварително запознаване с основите на Православната вяра (катехизация) трябва да се прекрати. Известно ни е, че в ранните векове на Църквата е съществувал чин на оглашените и хората са били запознавани с вярата подробно преди да пристъпят към кръщение. Днешното българско (а и не само) общество е стигнало до фактическо неоезичество, което налага Църквата да действа в съответствие с реалностите.

Думите на възкръсналия Господ Иисус Христос към Неговите ученици: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Марк 16:16) ни указват ясно, че кръщението е следствие от вярата в човешкото сърце и че кръщение без вяра не спасява никого.

Със сигурност този проблем е отдавна забелязан от мнозина, защото е траен и системен. Смятам, че е дошло времето за неговото решаване. А той може и трябва да бъде решен от единствената институция, упълномощена за това от Самия Господ Бог – Църквата. В частност – от Българската Православна Църква.

Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? Римл. 10:14

Би следвало Светият Синод на БПЦ да обмисли начин и подходяща форма за въвеждане на задължителна катехизация на всички, желаещи да приемат свето кръщение. Ако са на възраст да разбират – на тях самите, при бебета и малки деца – на родителите и кръстника.

Формата следва да бъде избрана от Светия Синод след внимателно обмисляне и съобразяване с днешните реалности. Може би подходяща би била кратка брошура със Символа на вярата, като всеки член е обяснен възможно най-достъпно и ясно. Също така, на пристъпващия към тайнството трябва да се обясни, че то само по себе си не му гарантира спасение на душата, ако продължава да живее в неверие и грях. Катехизирането трябва да съдържа и насоки към желаещия да се кръсти как да продължи да живее като християнин. След прочитане и усвояване на материала, би могло да се проведе беседа със свещеника, който ще извърши тайнството. И свещеникът трябва да има право и да откаже или отложи кръщение, ако види несериозно отношение и липса на вяра.

Чрез тайнството свето кръщение човек става част от Църквата Христова и той трябва да бъде запознат с вярата – какво е тя и как да живее в съответствие с нея. Извършването на „кръщавки”, без запознаване на приемащия кръщение (или родителите, ако е бебе или малко дете) е просто едно профанизиране на тайнството, водещо до Божия съд.

Целта на написването на тази статия е поставянето на проблема в дневния ред на православните християни, като се надявам той да бъде сериозно разгледан от Светия Синод и да се предприемат мерки от негова страна за преодоляването му.

Забравянето на Бога – грехът на съвременните християни и как да го преодолеем

„Господи Боже мой, макар и нищо добро да не сторих пред Тебе, но по Твоята милост дай ми да поставя добро начало”. Св. Йоан Златоуст

Вероятно мнозина се питат защо съвременните християни нямаме никаква сила, защо падаме толкова лесно в клопките на дявола, защо нямаме елементарната доблест да изповядаме Името Христово пред света, защо мълчим позорно, когато Го хулят злите безбожници, защо нямаме силата да защитим вярата си... Защо в своя ежедневен живот често сме по-зле и от невярващите: завистливи, слаби, страхливи, сприхави, обидчиви, злопаметни и още по-лошо – гонещи кариери, богатства, светска слава... И най-лошото: гордеещи се със своята „святост” и „праведност”, изразяваща се в поставяне на християнството в прокурстовото ложе на самоизмислена „праведност”.

Пробния камък дали сме с Христос или не е наличието или отсъствието на сила в живота ни. „Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила” (1 Кор. 4:20).

Тук имам предвид силата да живеем по Неговите заповеди, които остават същите за всяка епоха, да изповядваме вярата си в Него чрез живота си, което никакви „времена” не могат да отменят. Колко от нас го правят във всекидневието си? Ако сме честни пред себе си, ще видим, че не живеем така, както ни е заповядано.

Защо е така? Как става така, че хора, повярвали преди 20, 30 и повече години живеят по-зле от езичници и вместо сол и светлина на света са се превърнали в позор за Христос?

Отговорът е прост – ние забравяме Бога! Дори да ходим на църква в неделя, през цялото останало време се занимаваме с всичко друго, даваме вниманието си на всичко друго, но не и на Бога. Някои си мислят, че щом са имали някое духовно преживяване с Господа, някое откровение преди време, щом преди 10 години са се молили дълго, прочели са Светото Писание, отишли са на някое свято място на поклонническо пътуване, ходят на църква и т.н. и т.н., то тези неща са им застрахователна полица за спасение и не е необходимо да полагат някакви ежедневни усилия в тази посока. Това е най-лукава заблуда от врага на спасението ни и трябва да бъде разобличена, защото ако човек се облегне на нея, рискува да погуби душата си.

Спасителят ни казва: „Пребъдете в Мен и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не остане на лозата, така и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.” Йоан 15:4-4-5.

Как да пребъдваме в (да бъдем винаги в) Него?

На първо място, като държим ума си в Него! Човешкия ум е като волана на автомобила. Волята го обръща накъдето желае да се движим. Именно умът е арена на духовната битка. Именно там дяволът ни „стреля” с лукавите си идеи под формата на мисли, които ние, поради нашата разхлабеност с лекота приемаме, доразвиваме, прилагаме в практиката и свършваме в грях.

 Стрелите на лукавия не е задължително да са някакви явно грешни мисли, например да откраднем или да се отдадем на друг явен грях. При вярващите хора те най-често са някакви безполезни и суетни неща, които сами по себе си не са грешни и зли, но целта им е да ни окупират времето и да ни отклонят от истински важното – обръщането ни към Господ и познаването на Него и волята Му. В православието това е известно под името „празномислие”. Например не е грях да се следят събитията в световната политика. Това става обаче проблем, ако му отдаваме цялото си свободно време. Не е грях да си купите някаква нова дреха. Това би станало проблем, ако отдавате прекомерно внимание на модата и отделяте прекалено много време в обиколки по магазините. Не е грях да спортувате, даже е силно препоръчително. Но би станало проблем, ако цялото си свободно време прекарвате в спорт и се вманиачите във физическата си форма и здраве. „Бог е направил всичко с мярка, вид и ред” ни учи св. Августин и допълва, че ако „Бог е на първо място, то всичко останало ще бъде на своето”. Самият Спасител ни казва, че първо трябва да търсим Неговото царство, а всичко останало ще ни се прибави (Мат. 6:33). Нашето падение се корени именно във факта, че ние тичаме след „всичко останало”, надявайки се Царството да ни се прибави!

И сега стигам до най-често срещаната дяволска стратегия за ограбване: работата. Няма никакъв спор, че трудът е необходимост и е задължителен за всеки. И ако човек може да си наложи да ограничи следенето на световните събития, ходенето по магазини и фитнеси до необходимата и разумна мярка, то няма как да спре да работи (ако не е пенсионер, но дори и те имат достатъчно задължения).  И именно тук дяволът удря с всички сили! Целта му е да изтощи човека с работа, след края на работния ден и прибирането с часове до дома (това важи за повечето жители на големи градове), пазаруване, приготвяне на вечеря, занимаване с децата, като в края на целия този маратон късно вечер човекът да е като изцеден лимон, да се чувства празен и безсилен и всичко което иска е да вземе душ и да легне да спи. А на другата сутрин да се събуди вече уморен и да повтори целия този цикъл отново и отново... А като дойде събота да се убие от домакинска работа (дамите) или от тичане по разни домашни дела (магазини, автосервизи, автомивки - господата). Идва неделята – ако изобщо можеш да станеш от леглото да се замъкнеш в църквата, а след това да си довършиш каквото е останало от съботата. Идва понеделникът и цикълът се повтаря... и през цялото време последното, за което мислим е... Бог и пребъдването в Него! И как да мислим, като сме накиснати целите в света. Резултатът от такъв живот е, че нито сме успешни в работата, нито в семейството, нито придобиваме Царството. Ставаме все по-нервни, все по-сърдити на всички и всичко и в крайна сметка се погубваме.

В това „египетско робство” минават годините ни, а ние се чудим защо сме обезсоляла сол, негодна за нищо, освен да изхвърли вън и да се тъпче от хората (Мат. 5:13).

Нашият Господ сравнява грижите, богатството и светските наслади с тръни, които пречат на Словото да произведе плод за спасение в сърцата, където то е паднало (Лука 8:14).

Как да излезем от този порочен цикъл?

Не всеки е призван за монах, особено ако има семейство и деца. Как да пребъдваме в Христа, живеейки в света? Ще споделя с вас истината, до която ме доведе Бог, защото и аз бях в това „египетско робство” дълги години, без да го осъзнавам, заслепена от лукавия.

1.       Дръжте ума си в Христос

Както вече стана ясно, необходимо е да пребъдваме в Него. Как може да стане това при съвременния ежедневен живот, който почти всички водим?

-          Непрестанна молитва

Първоначално като се заставим да държим ума си в Господа чрез непрестанна молитва на всяко място и при всички обстоятелства, през целия ден. На работа, в колата или градския транспорт, в магазина, където и да сме трябва да отправяме мислите си към Него с молитва и благодарност. Понеже повечето хора нямат този навик, първо трябва да си го създадат. Нека всеки намери своя начин за това, аз ще споделя с вас моя. Има молитви от 1 изречение за всеки час от денонощието от св. Йоан Златоуст. Има ги в православния молитвеник, сигурно може да се намерят и в интернет. Снимах си ги в телефона и се старая на всеки час от деня да отправям мислено 1 към Господа. В течение на няколко седмици установих, че денят ми минава доста по-леко и не се прибирам скапана у дома след дългия ден. Постепенно мислите ми се изясниха и започнах да отправям и свои молитви към Него.

Може да ползвате това, което споделих. Може да си запишете стихове от Псалмите, от Евангелията, поучения от светите отци и да си ги четете през деня. Всеки, който иска, ще намери своя начин. Целта е да не забравяме Господа, а да държим ума си в Него.

-          Дисциплина на ума

Необходимо е да държим юздите на ума си през цялото време, наблюдавайки себе си. Лукавият ще се опита да ни разсейва със суетни, второстепенни и глупави неща. Те може да идват под формата на мисли, може да идват чрез глупави хора, които искат да ви крадат времето или да ви въвеждат в различни изкушения, може да се опитва да ви вкара в излишни активности, които не са грешни, но са напълно безполезни и т.н. и т.н.

Ако не успее с тези стратегии, може да последват по-тежки атаки под формата на греховни мисли и представи, дори богохулства. Трябва да сте уверени в своя ум и решително да сечете с духовния меч тези зли стрели на лукавия в момента, в който ви минат през ума. Отхвърляйте ги решително в името Христово! Изобщо не им отдавайте внимание, не разсъждавайте за тях, не се терзайте. Славете Бога вместо да се спъвате в тези духовни камъни на противника. Съпротивлявайте се с цялата решителност, на която сте способни. И Бог непременно ще ви помогне!

Особено важно е да се чете Светото Писание всеки ден, заедно с друга духовна литература. Както знаем, вярата идва от слушане и трябва да бъде обновявана всеки ден. Вместо новини, по-добре слушайте проповеди, които ви вдъхновяват и изграждат.

2.       Поставяйте си ясно определени духовни цели

Това важи за всяко време, но особено силно за времето на пост. Пост, в който се въздържаме единствено от блажна храна, без да си поставим духовна цел, е една диета и нищо повече. Дори може да доведе до възгордяване и да навреди.

Какви цели бихме могли да си поставяме и каква е нашата крайна цел?

1.       Да обърнем духовния си взор към Господа. Светът в този му отвратителен, покварен от греха вид, преминава пред очите ни. Времето осезаемо вече е съкратено. Господ е близо! Той трябва да бъде приоритет пред всичко останало.

2.       Да се видим през Неговите очи, в Неговото огледало. Това е моментът на големия срам, защото тогава виждаме реално своята греховност.

3.       Следва съкрушение и покаяние

4.       А после... истинския живот, който е само в Него!

Тогава идва Смисълът, тогава идва и Силата, тогава идва и Радостта, защото отделени от Него, Източникът на живота, не може да сторим нищо.

Молитвено ти желая, драги читателю, освобождение от примките на лукавия, отваряне на духовния взор и достигане на целта:

„Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син” (Откр. 21:7)

 

Обръщение на протопрезвитер Андрей Альошин от Кипърската православна църква за Рождество Христово 2020/2021 г.

За незапознатите ще посоча, че отец Альошин е истински герой на вярата, непредал Христа и непреклонил коляно пред антихриста, който стана и мъченик, отстоявайки истината и просвещавайки с нея тези, които "имат ухо".

 

Краят на Историята III. За нас остава последната битка

Четейки за подвизите на светиите в миналите времена, днешните християни осъзнаваме своята немощ. Например на днешния ден Църквата чества паметта на св. Мелания Римлянка. Тя по съвременните стандарти е била милиардерка.

Но водена от истинска любов към Господ Иисус Христос и Неговото Царство, употребила огромните си богатства в помощ на бедните и онеправданите, за изграждане на Църквата чрез строеж и устройване на женски и мъжки манастири, в служене на хората да се спасяват, като сама приела да живее в бедност. Какъв контраст с днешния стремеж към богатството, обхванало и богати и бедни... За подвизите й всеки може да прочете в житието й. По-важното на което искам да акцентирам е, че ние днес не можем да извършим и 1% от нейните подвизи, да не говорим пък за подвизите на св. Георги Победоносец и другите светии мъченици.

Това не бива да ни отчайва. Ние трябва да осъзнаем, че просто сме деца на друга епоха, на други условия и че за нас остава последната битка – да опазим вярата, колкото и оскъдяла да е тя и да останем човеци. По времето на св. Мелания се е изграждала Църквата. Днес ние просто трябва да я опазим. И да опазим човешката си същност и Божия образ в нас.

Вече сме във времената, когато:

„И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да им се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.” /Откр. 13:16-17/.

Само онези, чиито имена не са записани в Книгата на Живота при Агнеца /Откр.13:8/, които са напълно духовно слепи и мъртви, не могат да осъзнаят в кои времена живеем и каква е целта на принудителната „ваксинация” с препарати, чието съдържание е секретно, за последствията от които отговорност се подписва, че носи само приемащия ги, които ограничават законните права и свободи на хората, отнемат им свободата, дарувана от Създателя и най- лошото – подменят ги отвътре!

Това е една особена война, водена срещу човека и за човека от страна на извънчовешки сили. От нас се иска само да изберем страна – на идващия Съдия Господ Иисус Христос или на сатаната, чието време вече изтича и чиято присъда е прочетена.

Има една песен от Великата отечествена война Последний бой — он трудный самый... В този бой  да не забравяме, че не сме сами. Господ Бог е с нас, заедно със св. Богородица, всички светии и ангели. Да гледаме на тях, на вечния живот, който ни очаква и да сме достойни за званието си – християни. А Той е обещал: „Никак няма да те оставя, никак няма да те забравя” /Евр.13:5-6/.

ДЕСЕТ АРГУМЕНТА, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРЕЧИСТВАЩ ОГЪН

Св. Марк Ефески
Превод от староруски Клара Стоименова

1.      Измежду тези, които виждат славата Божия, някой я вижда по-съвършено от друг, а именно – по-съвършено вижда този, който е по-пречистен. Понятието „по-пречистен”, води до понятието „по-малко пречистен”. Тоест, с други думи – с по-слаба способност да вижда Бог; тъй като „повече” съответства на по-голямото и обратно - „по-малко” – на по-малкото. Но и този, който е извършил някакви дребни грехове ще съзре Бог, без да изпита върху себе си пречистващия огън, тъй като и нему е дадено човеколюбието Божие по думите на великия Дионисий, който говори за божествените неща: ”На живелите праведно, Бог въздава за светлейшия и божествен живот и в същото време, греховете, сторени от тях заради човешката им немощ, Божията благост и човеколюбие прощават, защото никой, както казва Писанието, не е чист от греха” 241).

2.      Освен това, ако някои неща се явяват тъждествени по отношение на нещо друго, то те са тъждествени и помежду си (тоест, ако А = С и В = С, то и А = В); ако това е така, то и по действие (на енергията) те не се различават поради тяхната тъждественост и затова резултатът от тяхното действие ще бъде тъждествен, а не различен. И в зависимост от резултата на действието на пречистването, който се заключава в отвращение към греха и обръщане към добродетелта и делата, се определя и съзерцанието на Бог. Чистите не се различават помежду си. Ако всички, които са възненавидели греха извършат множество добри дела или не са успели да ги извършат защото смъртта не го е допуснала, то те, също като умрелите с блага воля се пречистват  в чистилището и те всичките – както пречистените, така и чистите, не се различават един от друг; както не се различават и от тези, които са напуснали живота с блага воля и добри дела; защото във волята си те са тъждествени, а последствията от недостига от дела се попълва с преминаването през пречистващия огън; така че накрая нито по отношение на действието (енергията), нито по отношение на съответващия резултат, блажените по нищо не се различават помежду си; и тъй като делата им са пречистени, тъждествено, в равна степен, ще последва и тъждествен резултат. И така, всички наравно ще видят Божията слава. Но Църквата учи на противоположното, казвайки, че има много обители, които в подготвеното съзерцание на Бог 242), които се различават по ред и степен.

3.      Затова, в пречистените души не може повече да бъде забелязано злото, заради което е бил пречистващия огън; тъй като е необходимо пречистването да има за резултат освобождаването от злото. Но злото и доброто са взаимно противопоставени като  недостиг на по отношение (на пълнотата) на формата. Но там, където не се забелязва никакъв недостиг, значи формата е съвършена; защото за несъвършенството причина е недостигът. Следователно, пречистената душа също ще притежава съвършеното благо, което ние разбираме под „блаженство”. Но ако много съвършени неща имат една и съща форма, значи те не се различават помежду си в разбирането ни за добро и само по численост се различават едно от друго. И доколкото съответстващият резултат, който е блаженството се дава единствено след пречистването, от това следва, че душите на всички блажени се намират в тъждествено съзерцание на Бога, което само по себе си представлява блаженството. Но това не е вярно! Защото Господ казва в Евангелията, че има много обители в Дома Господен 243) и немалко Светии, на които не можем да не вярваме, са разбирали това като различие в блажения живот. Значи, нещата са такива.

4.      Затова отвращението от греха е обръщане към Бога и любов към добродетелта, благодарение на която ние се въздигаме към Бога. Но ако към праведната воля се прибави и вършенето на добродетели, тогава няма недостиг в нищо. Ако душата притежава непреклонна воля, но вършенето на добродетели бъде пресечено от ножа на смъртта, то разликата между тази душа и душата, която има и едното, и другото, би се състояла само в това, че тя ще се нареди след първата по отношение на делата, тоест на добродетелта. Ако по този начин, също без мъченичество и тя стане участница в блаженството, ясно е, че няма да бъде удостоена със същото с което е удостоена съвършената душа и затова трябва да признаем, че съществуват различни обители. Ако по причина на недостатък тя търпи наказание и минава през чистилището, и следователно все някога ще се изравни със съвършената душа, допълвайки чрез страданието това, което не й е достигало, то по този начин всички в еднаква степен ще съзерцават Бог. Това се отхвърля като нелепо.

5.      Освен това, за да бъде постигнато блаженство е нужна праведна воля, която свойствено се изразява в общо благо разположение на душата, а също така трябва да бъде придружена от добри дела, достойни за награда. Но както изразяването на волята, така и делата са ограничени от сегашния ни живот, а такова е и вашето мнение и вие казвате, че волята на тези, които се намират в чистилището е неподвижна. Но ако няма никакво движение на волята в каквато и да било посока, то един не може да бъде по-достоен от друг. В такъв случай, макар и душите да не са били пречистени от огъня, те няма да бъдат по-малко достойни да съзерцават Бог, тъй като са умрели в благоразположение, което е главното изискване за блаженство. И ако чистилището не превръща лошата (грешната) душа в блага, а за блаженство се изисква именно правилна воля, значи, чистилището не дава нищо в този смисъл. А това, което няма никаква цел съществува напразно; но Бог не е създал нищо напразно. Това означава, че чистилище не съществува.

6.      Освен това справедливостта на вечните мъки се обяснява с неизменността на злата свободна воля на съгрешилите; на вечно съгрешаващата воля се полага и вечно наказание. Както и обратното, съгласно следното: ако този, който вечно пребивава неизменно в грях, се наказва с вечни мъки, то който не би бил подложен на вечни мъки, не би притежавал неизменна воля. Защото ако този, който я притежава неизменно в отношение към злото ще се намира във вечно наказание; то този, който също я притежава неизменно по отношение на доброто, защо трябва да бъде наказан при положение, че заслужава награда? А вие твърдите, че тези, които се пречистват с този (пречистващия) огън, притежават неизменна воля. Значи няма нужда да бъдат пречиствани с този огън.

7.      Затова за непроменимостта в добрата подредба, следва човешката безгрешност. Защото ако любовта към доброто и горещият стремеж към него са причина да не желаеш зло никому и когато човек силно възлюбва нещо, то той се отвращава от противоположното, а тъй като злото е противоположно на доброто, греховността - на добродетелта, то любовта към добродетелта прогонва греховността. Защото се казва: „Аз казах: „Ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми”244. И още: „Рцы первый беззаконiя твоя, яко да оправдишися”. Но вие (латиняните) казвате, че волята на тези, които се намират в чистилището не може да се променя, тъй като е съвършено блага и излиза, че те се мъчат без да са грешни и съвършено незаслужено понасят наказание.

8.      Затова волята може да се променя по отношение на злото, докато душата и тялото са едно цяло; но когато настъпи нейното откъсване от тялото, то тя ще бъде открита в това, което е пожелала и в него ще остане неизменно, и според избора си ще получи награда или наказание, а няма да мине през чистилището.

9.      Затова много по-свойствено е на Божията благодат да не оставя и малкото добро без внимание и да не счете достоен за наказание малкия грях. Обаче, малкото добро у тези, които са извършили големи грехове, няма да получи награда заради преобладаващото зло. Съответно, малкото зло у тези, които са били праведни в големите си дела, няма да доведе до наказанието им, защото добрите дела надделяват: защото, ако го няма това, което представлява голямата част, то, разбира се, го няма и това, което представлява малката част. И така няма защо да се вярва в пречистващия огън.

10.  И накрая, както съществува малкото добро у тези, които са лоши в нещо, така и малкото зло е в тези, които в друго са добри. Но малкото добро у едните не може да донесе тази награда, която се полага за добрите дела, а само може да допринесе за разлика в наказанието; така и малкото зло няма да доведе до наказание, а ще направи различна степента на насладата. И така, не си струва да се вярва в пречистващия огън.

 (Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).

Честито Рождество Христово!

Тигър

В детството ми през комунизма празнуването на Рождество Христово беше заменено от празнуването на нова година като негов заместител. Елхата, подаръците, трапезите бяха за нова година, а дядо Коледа, чийто преобраз е св. Николай беше преименуван на дядо Мраз. С падането на комунизма нещата се върнаха в старите си нормални релси, но с настъпването на времената на антихриста старата борба с християнството се възражда с нова сила. От известно време, този път от запад, дойде "модата" традиционният поздрав Щастливо Рождество (Merry Christmas) да бъде заместен от безличното Happy holiday season (щастлив празничен сезон). Дали някой се замисля, че това ново кадене пред идола на политкоректността не е никак безобидно? То е индикация до къде сме изпаднали в отстъпничеството си от Христос, щом дори в тези щастливи дни се срамуваме да кажем какво точно празнуваме в "празничния сезон". Нова година? Една смяна на календара, едно напредване на възрастта и доближаването на всички ни до смъртта ли?

Отстъплението от християнската вяра в Европа вече дава своите горчиви плодове. Те са вече явни за всички, освен за естествените идиоти. Проблемът е, че ние няма да имаме силата да се съпротивим на собственото си унищожение (защото крайният резултат от всичко случващо се е този), ако не почерпим сила от нашия Бог Иисус Христос. Светците, които почитаме, загинали като мъченици за вярата не биха имали силата да победят в тази битка без Него. От къде ние полудяхме до там да си въобразим, че с нашето християнство, докарано до куха идеология и празна религиозност бихме победили в нашата битка?
Докога ще кадим пред идола на политкоректността? Христос казва, че който се срамува от Него в тоя блуден и грешен род и Той ще се срамува от него пред Отец.

Единственото ни спасение и като личности и като цивилизация е връщането ни към християнството като наша вяра и наша идентичност. Единственото, което трябва да се страхуваме да не изгубим е Неговото царство. В противен случай, ако продължаваме да отстъпваме страхливо, което е белег за реалното състояние на днешното християнство - куха идеология и празна религиозност, ще загубим и този живот, и вечния.
Защото премахването в наши дни на Кръста от училищните стаи, свалянето му от шиите на християните е предшествано от премахването на Кръста от сърцата им.

Често музиката говори по-силно от думите. 

Денят, в който смъртта умря...

Христос възкръсна!