от д-р Джон Колман
http://educate-yourself.org/cn/johncolemangoalsofIlluminati.shtml
1. Установяването на единно световно правителство /нов световен ред с обединена църква и монетарна система под тяхното ръководство. Единното световно правителство започна да установява своята църква през 20-те и 30-те години на ХХ век, защото те разбираха необходимостта, че религиозните вярвания, присъщи на човечеството трябва да имат израз и затова установиха „църковно“ тяло, което да канализира вярата в посоката, която те желаят.
2. Да разрушат напълно всяка национална идентичност и национална гордост, което е от първостепенно значение, за да може концепцията за единно световно правителство да работи.
3. Да подготвят и предизвикат разрушаването на религията и особено на Християнската религия, с едно единствено изключение – тяхното собствено създание, споменато по-горе.
4. Да установят способност за контрол върху абсолютно всеки човек чрез средствата на умствения контрол, който Збигнев Бжежински нарича технотроника, което ще създаде човекоподобни роботи и система на терор, която ще направи червения терор на Феликс Дзержински да изглежда като детска игра.
5. Да предизвикат края на всяка индустриализация и произвеждането на атомна енергия за електричество, като доведат обществото до т.нар. От тях „пост-индустриално общество с нулев растеж“. Изключение правят компютърните технологии и услугите. Останалите в САЩ производства ще бъдат изнесени в страни като Мексико, където има изобилие от евтина работна ръка. Както видяхме през 1993 г. това стана факт чрез приемането на Североамериканското споразумение за свободна търговия, известно като НАФТА. Безработните в САЩ в началото на разрушаването на индустрията или ще се пристрастят към опиума или хероина или ще попълнят статистиките в процеса на елиминиране на „излишното население“ - планът „Глобал 2000“.
6. Да окуражават и в крайна сметка да легализират употребата на наркотици и да направят порнографията „артистична форма“, което ще бъде широко прието и в крайна сметка ще стане масово явление.
7. Да предизвикат депопулация на огромни градове чрез методи, подобни на тези на режима на Пол Пот в Камбоджа. Интересно е да се отбележи, че плановете за геноцид на Пол Пот са били изготвени в САЩ от една изследователска фондация от Римския клуб и са били наблюдавани от Томас Ендерс – високопоставен служител на държавния департамент. Също така е интересно, че понастоящем комитетът се опитва да възстанови главорезите на Пол Пот в Камбоджа.
8. Да подтискат всякакво научно развитие с изключение на това, за което смятат че им е от полза. На мушката им е особено ядрената енергетика за мирни цели. Особено мразени са опитите за синтезен пламък, които напоследък са подигравани от илюминатите и техните чакали в пресата. Развитието на синтезния пламък ще изхвърли през прозореца концепцията на илюминатите за „ограничени природни ресурси“. Синтезният пламък, ако се използва правилно, би могъл да създаде неограничени природни ресурси, дори от най-обикновени субстанции. Приложението на синтезния пламък е широко и ще облагодетелства човечеството по начин, който все още дори не е подозиран от масовата публика.
9. Да причинят посредством ограничени войни в развитите страни, а в третия свят посредством глад и болести, смъртта на три милиарда души до 2050 г., хора, които те наричат „безполезни консуматори“. Илюминатите (комитета на 300) възложиха на Сирус Вансе да напише доклад по въпроса как да се извърши този геноцид. Документът излезе под името „Доклад Глобал 2000“ и беше приет и одобрен за действие от бившия президент Джеймс Ърл Картър и Едуин Мъски, държавен секретар от страна на американското правителство. Според доклада Глобал 2000, населението на САЩ трябва да бъде намалено със 100 милиона до 2050 година.
10. Да отслабят моралните сили на народите и да деморализират работническата класа чрез създаване на масова безработица. Когато работните места се стопят в резултат на постиндустриалния нулев растеж и политиките, представени от Римския клуб, докладът предвижда деморализираните и обезкуражени работници просто да се отдадат на алкохол и наркотици. Младежта ще бъде окуражена посредством рок музиката и наркотиците да се бунтува срещу статуквото, като по този начин се подкопава и в крайна сметка се разрушава семейството. За тази цел комитетът създаде института Тависток, който да подготви проекта как това да бъде постигнато. Тависток управлява изследванията в Станфорд, с цел те да поемат по посоката на проф. Уилис Хармон. Тази работа по-късно стана известна като „Конспирацията на водолея“.
11. Да възпира хората навсякъде от това сами да решават съдбата си, чрез създаване на кризи една след друга и после „управлението“ на тези кризи. Това ще обърка и деморализира населението до такава степен, че когато е изправено пред много избори, резултатът ще е апатия в огромна степен. В САЩ съществува вече агенция за управление на кризи – федерална агенция за управление на кризи (ФЕМА).
12. Да въвежда нови култове и да продължава да пропагандира вече функциониращите, които включват рок музикални гангстери като Ролинг стоунс (гангстерска група, много уважавана от европейската черна аристокрация), както и всички създадени от Тависток музикални групи, начело с Бийтълс.
13. Да продължава да поддържа култа на християнския фундаментализъм, основан от служителя на британската източно-индийска компания Дарби, който ще бъде употребен за укрепване на ционистката държава Израел чрез идентифициране на юдеите посредством мита „Богоизбран народ“ и чрез инвестиране на колосални суми в това, което те лъжливо внушават, че служи за съдействие на християнството.
14. Да помагат за разпространението на религиозни култове като „Мюсюлманско братство“, мюсюлмански фундаментализъм, сикхите и да създават екстремисти с промити мозъци като Джим Джоунс. Късният Хомейни е творение на британското военно разузнаване, дивизия 6, MI6. Тази детайлна разработка беше създадена стъпка по стъпка заедно с американското правителство и тя постави Хомейни на власт.
15. Да изнасят идеи за „религиозна свобода“ по целия свят с цел да подкопаят всички възможни религии, но най-вече Християнството. Това започна с „Йезуитската освобождаваща теология“, която сложи край на управлението на семейство Самоза в Никарагуа и която днес разрушава Ел Салвадор, който от 25 години е в „гражданска война“. Коста Рика и Хондурас също са пълни с революционна активност, подпомагана от йезуитите.
16. Да причинят тотален колапс в световните икономики и да предизвикат тотален политически хаос.
17. Да установят контрол върху всички международни и вътрешни политики на САЩ.
18. Да дадат пълна подкрепа на наднационални институции като ООН, Международния валутен фонд, Световния съд и колкото е възможно да направят местните институции по-малко ефективни като постепенно ги обезсилват или ги поставят под контрола на ООН.
19. Да проникнат във всички правителства и да ги разрушат, като работят чрез тях за разрушаването на суверенитета на нациите, които тези правителства представляват.
20. Да организират световно разпространен терористичен апарат и да преговарят с терористите.
21. Да установят контрол върху образованието в Америка с намерение и цел неговото пълно и абсолютно унищожаване. До 1993 г. тази политика с пълна сила започна да се прилага и ще бъде дори още по-деструктивна, тъй като училищата за основно и средно образование започнаха да преподават по „Обучение, базирано върху резултата“.
Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
неделя, 18 октомври 2009 г.
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
Знаци на времената
Едно ново нещо (продължение)
"Ние сме на земята като продължение на Бог, за да завършим работата, която Той започна. Ние сме същността на Бога, Неговото продължаващо въплъщение в света.“ ( Earl Paulk, Held In The Heavens 1985, p. p. 125.) Или Полк не може да разбере правилно какво всъщност е Въплъщението или нарочно го изопачава. По негово време, той беше сам в тази ерес, а сега много други я възприеха. Кенет Копланд: „Ние сме „малки богове“ и даже част от Бога с цялата Негова власт; и ние сме „малки месии“, всичко, което Иисус някога е бил.“ (The Berean Call, 1992 Media Spotlight Special Report, Feb 94)
Едно пророчество от Боб Джоунс: „И сега моето управление е на място, и във време на голям стрес, аз ще предприема моята следваща стъпка, защото Торонто беше стъпка, Браунсвил беше друга стъпка; Моята следваща стъпка ще бъде моята слава и знамения, които не сте виждали преди...“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.)
Според Бенджамин Крим, Майтрея е месията на новата ера: „Тези, които търсят знамения, ще ги намерят, „той“ ще наводни света с такива случки, че умът просто не може да ги побере... Защото Майтрея се надява чрез тези „чудеса“ да укрепи климата на надежда и очакване в който той ще може да излезе като учител на цялото човечество (ноември 1977 г.). Следването на чудеса и знамения може да бъде унищожително, защото те никога не са начин за доказване на нечие служение.
Управлението ще бъде на раменете на църквата
Франклин Хол в своята книга „Покори Земята, управлявай нациите“ цитира Откр.12:5 и сравнява мъжкото дете на облечената със слънцето жена с победителите: „Компанията на мъжкото дете първо ще доминира на тази планета. Тези, които притежават къщата могат да решават кой да я обитава. По същия начин, църквата ще вземе своята власт и управлява планетата, която Бог им е дал, те по подобен начин ще избират на кого да позволят да я обитава.“(Franklin Hall ' Subdue The Earth, Rule The Nations, p. 11 (Franklin Hall Ministries, 1966).
Според мисленето на „Късен дъжд“, мъжкото дете е главата на жената, която е световната църква, деноминациите и традиционните християни. Това е църквата, която е преследвана от сатана в края на времената, според този възглед. Това е усъвършенстваната, управляваща, прославена компания на мъжкото дете, която се грижи за жената във времето й на нужда. Това е прославеното мъжко дете, което й разкрива истината.
Привържениците на „Царството сега“ (доминионисти) смятат мъжкото дете за изпълнение на Откр.12:1-5: „И там се появи велико чудо в небесата; жена облечена със слънцето и луната под нозете й, а на главата й корона от дванадесет звезди... И тя роди мъжко дете, което имаше да управлява всички народи с желязна тояга.“ Ясно е от контекста, че това е Иисус. Такава алегорична интерпретация на Откр. 12:5 не отговаря на Писанията. Мъжкото дете е грабнато на небето, докато жената, която го е родила по-късно е заведена в пустинята. Как може мъжкото дете, което се предполага да е на небето докато земята е прочиствана да управлява с желязна тояга? Писанията са ясни, че ние ще съуправляваме и царуваме след като Христос се върне на земята. Ние не можем да упражняваме това преди Неговото връщане, след като Църквата ще бъде с Иисус при Неговото връщане (Юда 14-15).
Според привържениците на тези еретични учения, векът на Царството е сега и няма нужда да чакаме. Като победители те (помазаните от новото нещо) ще вземат властта в църквата първо и ще управляват земните царства. Но Писанията ясно отнасят това към Иисус, защото Той е единственият достоен да управлява. Няма царство без Цар! Защото само Той е достоен да управлява.
Няма по-военизирано проповядване на църковен доминионизъм от това на Род Парсли. Парсли казва на хората да се присъединят към армията: „Ще избухне революция. Аз съм език, бълвъщ огън, дишащ терорист на „Св.Дух“ в царството на тъмнината.“ (Breakthrough Jan.7,2000). „Говоря за нова църква за новото хилядолетие.“ Библията казва, че Иисус отваря врата, която никой човек не може да затвори. Парсли изглежда мисли, че има толкова много сила, че няма нужда Иисус да отваря вратата – врата, която Той никога не е заповядал да се разбива.
„Не говоря да молим за разрешение да влязем, говоря за това да станем неканени гости и да влезем насила. Небесното царство не е място, където управлението на Бог е поканено, Небесното царство е където управлението на Бог е наложено.“ (Jan.7,2000 Breakthrough)
Идеята за налагане на Божието управление върху другите не само е небиблейска, но Иисус говори против такова царство, като Сам каза, че Неговото царство не е от този свят, нито последователите Му се борят за него. В историята мнозина от църквата са налагали на другите това, което те са мислели, че е било царството и това е било разрушително. Царството никога не е давано в ръцете на грешници, за да го налагат.
Сценариите на Парсли са в противоречие с ясното библейско учение, което свидетелства, че връщането на Иисус е във време, когато човечеството ще бъде в най-долната точка на спиралата надолу. В Своето Второ Пришествие, Бог спасява света от пълно разрушение. Няма християнизирани правителства, образование, нации или телевизионни станции. Те са обединени във фалшива духовност, която изглежда сякаш е от Бога, но всъщност е против Него.
Излизането на „новите“ апостоли
На националния симпозиум на пост-деноминационната църква, свикан от Питър Вагнер през май 1996 Бил Хамън заявява, че в църквата все още съществуват апостоли и пророци и че надигащото се апостолско движение ще предизвика революция в църквата на 21 век. Питър Вагнер твърди: „Вярвам, че управлението на църквата най-после идва на мястото си и че това е, което Писанието учи в Еф.2 глава: че основата на църквата е апостолите и пророците. Сега виждаме апостолите и вярвам, че те са главната причина да отидем на нови нива в молитвата, на нови нива на духовно воюване и освобождение от демони. Това е нова ера и ние влизаме в нея.“ (CBN interview Jan.3, 2000)
Първо, никъде понятието „нива“ не е споменато в Библията. Там е принципа на посвещението и служенето. Второ, управлението не идва сега на мястото си! То винаги е било на мястото си! Според Еф.2 Църквата вече е била изградена върху апостолите и пророците и те са тези, които ние трябва да слушаме. Вместо да четем техните писания, ние искаме живи инструкции от лидерите на нашата модерна култура. Но ние вече имаме живите инструкции от Христос чрез Неговите избрани апостоли.
Боб Джоунс пророкува: „И сега Моето управление е на място и във време на голям стрес, Аз ще извърша следващата стъпка.“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.) Рик Джойнър казва: „Господ ще издигне голям брой от пророци, учители, пастори и апостоли, които ще имат духа на Финеес... това „служение на Финеес“ ще спаси конгрегации и даже цели нации“.(Rick Joyner The Harvest)
„Мисля, че най-чудесното нещо, което Бог прави за нас в тези последни дни е издигането и възстановяването напълно на апостолското лидерство, апостолската власт – надеждата на църквата, надеждата на света е апостолското служение. Тук Бог издига ново знаме, което ще промени радикално изразяването, разбирането на християнството в нашето поколение... Бог ни е поканил да играем роля в установяването на нов ред в християнството.... Бог предлага на това поколение нещо, което Той никога не е предлагал на друго поколение преди. Той ни дава открита покана да участваме в нещо, което ще доведе до цената на всички епохи... То е по-велико от всичко, което Той някога е правил от Адам насам.“ (Vineyard Prophecy School 1989 p. 32 Beware of the new prophets by Bill Randles)
Обещават се удивителни резултати, ако църквата се подчини на „новото“ лидерство от апостоли и пророци. Хората са поощрявани да се покорят на тяхното лидерство. Претенциите им, че са по-велики от първите апостоли са абсурдни.
New age и антихрист
Според Бенджамин Крим съществува следнотоучение в движението ню ейдж: „Подготовката за появата на Майтрея е в пълна сила. Нищо не може да спре това събитие, единствено времето трябва да бъде решено... може да се каже, че момента на великата първа поява на „Господ“ - която ще му позволи да говори на милиони, макар и не по име – е близо наистина.“ Колкото повече заблудата се задълбочава, толкова повече се приближаваме към това събитие.
Алис Бейли, майка на модерното движение ню ейдж разкрива в нейния 1957 том планът за проникването в йерархията. Кабалистите ще се инфилтрират в християнската църква, за да променят нейното послание, докато я адаптират като проводник за универсалната религия на 21 век.
Тя казва: „Управлението на църквата свърши, но не и заръките на християнството и например, на Христос. Той е отговорен за новият и по-ефективен израз на идващата световна религия, за която църквите трябва да се подготвят...“ (Externalization, p. 448)
Едно пророчество, изпратено на бюлетина на „Ново вино“ казва: „Промяна... промяна... промяна! Вашите пътища са стари пътища, вашите мисли са стари мисли, вашите молитви са стари молитви, вашите викове са стари викове, вашето поклонение е старо поклонение, вашият църковен живот е стар. Обновлението не е да се излее нова енергия в старите начини, то е да се донесат нови начини. Позволете ми да ви променя... да ви променя отвътре и отвън. Излезте от себе си! Позволете ми да ви имам! Аз не искам малко по малко, искам ви целите, СЕГА! Желайте промяна! Желайте я защото това е, което аз правя във вас! Глад и жажда за моята промяна във вас. Вие трябва да се промените! Аз не мога да ви екипирам докато не се промените. Вие няма да бъдете използвани в жътвата докато не се промените.“
Нова война (не използвайте тези стари оръжия, сега те са подобрени) – Карол Арнот претендира, че Сам Бог говорил чрез нея, когато казва: „Трябва да изхвърлите начините по които използвате моите оръжия, методите, които сте използвали в миналото, защото Аз ви давам моя меч сега и старите начини на действие няма да работят. Старите методи не са приемливи за мен повече, защото Аз правя ново нещо.“ (Carol Arnott, TACF, January 20, 1997)
Библията говори, че мечът е Неговото Слово, което ние винаги сме имали. Това, за което говори Карол Арнот е ново слово, свежо (рема), което не е в Библията.
Тези нови пророци намират неща, което не съществуват в нито една глава или стих. Те са подобни на мормоните, според които Бог не е завършил книгата, а продължава да пише чрез новите апостоли модерни инструкции.
Има толкова много нови неща, откакто влязохме в новото хилядолетие: ние чуваме за „нова Петдесетница“, „нови съживления“ от Род Парсли, Бени Хин, Копланд и т.н. Нови нива, както Рик Джойнър и Хин се изразяват. Нови помазания, както казва Парсли. Една нова вълна (третата) на Питър Вагнер, „ново вино“ на Род Брауни (което малко поостаря). Има нови книги „Новите съкровища на вярата от Кенет Хегин“. Всичко е ново. Но какво Бог казва за това?
В Йер.6:16 се казва: „Така казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, къде е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: няма да вървим.“ Йер. 18:15-16: „Защото Моите хора Ме забравиха, те гориха благовония на безполезните идоли. И те се препънаха в пътища си, оставиха древните пътища, за да ходят п опътеки, по непрокаран път, за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.“ Израел беше съден, задето изостави Божия път.
Католическата Църква има своите традиции и тълкувания на Писанието. Новите харизматици имат техните „нови откровения, нови тълкувания“. Ню ейдж имат техните издигнати господари и канали. Както Бенждамин Крим казва за Майтрея: „Църквите на Запад трябва също да разберат, че основно има само една Църква, но това не е непременно ортодоксалната християнска Църква. Бог работи по много начини чрез много вери и религии, това е една причина за елиминирането на неважните доктрини.“ (Reappearance of the masters of Wisdom p.159)
Какво имат предвид Писанията под „ново нещо“?
Според коректното библейско тълкуване, новото нещо е това, което Бог обещава на Израел, не на Църквата. Той го противопоставя на старото нещо, което те вече са преживели. То не се отнася за Църквата, а за евреите и идващия Месия. Предметът е миналото освобождение на евреите от Египет, засенчено от последвалото освобождение от вавилонския плен : „Защото, ето идват дни, казва Господ, когато няма повече да се казва: жив е Господ, Който изведе децата на Израел от земята на Египет, а жив е Господ, Който изведе и Който доведе племето на израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги беше изгонил, и ще живеят в земята си.“ Йер.23:7-8
Той посочва бъдещият съд на Вавилон. Това не означава, че Бог дава ново преживяване със Светия Дух на някои, които са отворени. Връщането им в обещаната земя ще бъде нова ера на прощаване и възстановяване и със сигурност това предшества идването на Месия. Той посочва съда над Вавилон (както Откровение цитира падането на Вавилон от Исая). Новото нещо е за възстановяването на Израел.
Също така, в Ис. 42:6-9 се казва: „Аз Господ Те призовах в праведност и ще държа ръката ти; ще те пазя и ще Те дам за завет на хората, за светлина на езичниците; да отвориш слепи очи, да изведеш затворниците от затвора, седящите в тъмнина от тъмницата. Аз съм Господ; това е Моето име, и няма да дам славата Си на друг нито хвалата Си на истуканите. Ето, предишните неща отминават, и Аз обявявам ново нещо; преди да се появи, Аз ви го известявам.“ Чрез пророчеството Бог ни казва предварително какво ще извърши. Той говори за новия завет, който ще се разпростре и над езичниците чрез евреите.
В новия завет св.Йоан Кръстител подготвя народа за откриването на Христос с думите: „Защото това е Този, за когото говори пророк Исая, казвайки: „Гласът на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа; направете пътеките Му прави“ (Мат.3:3). Цялото послание на Йоан беше подготовка и съдържаше покаяние. Покаяние, защото царството на Бога наближава. Едно древно послание, което е нужно да оттекне и днес. Иисус и всички апостоли проповядваха покаяние като въведение към благата вест. Петър каза на израелците: „Покайте се и се обърнете, за да се изличат греховете ви, така че от присъствието на Господ да дойдат освежаващи времена и Той да ви изпрати Иисус Христос, Който ви проповядва преди. Когото небесата трябва да приемат до времето на възстановяването на всичко, за което Бог говори чрез устата на Неговите свети пророци от създанието на света.“ (Деян.3:19-21).
Според новите пророци на знаменията и чудесата днес, ние едва виждаме първите капки на идващия дъжд. Новото нещо предстои да дойде чрез „голямо съживление на последните дни“, което ще помете света за Иисус, довеждайки цели нации в Царството. Така че очакването на телесното връщане на Иисус да царува е заменено от църквата, идваща в слава с цялата власт да управлява нациите точно тук и сега. Претенцията е, че най-великият час на църквата е настъпил, по-велик даже от времето на апостолите. Но дали е така?
Привърженицте на това учение вярват, че няма да има Второ Пришествие докато Царството не бъде установено от църквата под ръководството на апостолите и пророците. Иисус ще се върне след като милениума е завършил. „Христос не може и няма да се върне докато ние не демонстрираме Евангелието на Царството на земните народи. Тази задача изисква една зряла църква, която ще стане алтернатива на царствата от света. За такава църква Иисус Христос ще се върне.“ (Earl Paulk, The Great Escape theory, p.14)
Според Библията кога е излят късния дъжд? На петдесетница. Обратно на това, „новият“ късен дъжд има супер апостоли, велики изцеления и чудеса, по-велики от когато и да било преди. Иисус всъщност казва, че чудесата в края ще бъдат с цел да измамят църквата, а не да я изградят. И аз предизвиквам всеки да намери поне едно място в новия завет, където се пророкува за последните времена, което да говори обратното!
Те идват в Неговото име, претендирайки, че са овластени от Христос, казвайки, че са помазани да вършат чудеса. Разбира се, Бог не е дал Своето одобрение или сила на тези, които учат явно фалшиви доктрини. Тези фалшиви доктрини ласкаят нашата гордост, защото те предлагат на християните сили отвъд нормалните способности на който и да е тук. Звучи прекрасно, нали! В края на краищата ние можем да използваме тези сили, за да променим света. Те предлагат триумф, власт на малцина и управление без Христовото идване, ставане на вечни същества на земята. Каква измама, наистина.
"Ние сме на земята като продължение на Бог, за да завършим работата, която Той започна. Ние сме същността на Бога, Неговото продължаващо въплъщение в света.“ ( Earl Paulk, Held In The Heavens 1985, p. p. 125.) Или Полк не може да разбере правилно какво всъщност е Въплъщението или нарочно го изопачава. По негово време, той беше сам в тази ерес, а сега много други я възприеха. Кенет Копланд: „Ние сме „малки богове“ и даже част от Бога с цялата Негова власт; и ние сме „малки месии“, всичко, което Иисус някога е бил.“ (The Berean Call, 1992 Media Spotlight Special Report, Feb 94)
Едно пророчество от Боб Джоунс: „И сега моето управление е на място, и във време на голям стрес, аз ще предприема моята следваща стъпка, защото Торонто беше стъпка, Браунсвил беше друга стъпка; Моята следваща стъпка ще бъде моята слава и знамения, които не сте виждали преди...“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.)
Според Бенджамин Крим, Майтрея е месията на новата ера: „Тези, които търсят знамения, ще ги намерят, „той“ ще наводни света с такива случки, че умът просто не може да ги побере... Защото Майтрея се надява чрез тези „чудеса“ да укрепи климата на надежда и очакване в който той ще може да излезе като учител на цялото човечество (ноември 1977 г.). Следването на чудеса и знамения може да бъде унищожително, защото те никога не са начин за доказване на нечие служение.
Управлението ще бъде на раменете на църквата
Франклин Хол в своята книга „Покори Земята, управлявай нациите“ цитира Откр.12:5 и сравнява мъжкото дете на облечената със слънцето жена с победителите: „Компанията на мъжкото дете първо ще доминира на тази планета. Тези, които притежават къщата могат да решават кой да я обитава. По същия начин, църквата ще вземе своята власт и управлява планетата, която Бог им е дал, те по подобен начин ще избират на кого да позволят да я обитава.“(Franklin Hall ' Subdue The Earth, Rule The Nations, p. 11 (Franklin Hall Ministries, 1966).
Според мисленето на „Късен дъжд“, мъжкото дете е главата на жената, която е световната църква, деноминациите и традиционните християни. Това е църквата, която е преследвана от сатана в края на времената, според този възглед. Това е усъвършенстваната, управляваща, прославена компания на мъжкото дете, която се грижи за жената във времето й на нужда. Това е прославеното мъжко дете, което й разкрива истината.
Привържениците на „Царството сега“ (доминионисти) смятат мъжкото дете за изпълнение на Откр.12:1-5: „И там се появи велико чудо в небесата; жена облечена със слънцето и луната под нозете й, а на главата й корона от дванадесет звезди... И тя роди мъжко дете, което имаше да управлява всички народи с желязна тояга.“ Ясно е от контекста, че това е Иисус. Такава алегорична интерпретация на Откр. 12:5 не отговаря на Писанията. Мъжкото дете е грабнато на небето, докато жената, която го е родила по-късно е заведена в пустинята. Как може мъжкото дете, което се предполага да е на небето докато земята е прочиствана да управлява с желязна тояга? Писанията са ясни, че ние ще съуправляваме и царуваме след като Христос се върне на земята. Ние не можем да упражняваме това преди Неговото връщане, след като Църквата ще бъде с Иисус при Неговото връщане (Юда 14-15).
Според привържениците на тези еретични учения, векът на Царството е сега и няма нужда да чакаме. Като победители те (помазаните от новото нещо) ще вземат властта в църквата първо и ще управляват земните царства. Но Писанията ясно отнасят това към Иисус, защото Той е единственият достоен да управлява. Няма царство без Цар! Защото само Той е достоен да управлява.
Няма по-военизирано проповядване на църковен доминионизъм от това на Род Парсли. Парсли казва на хората да се присъединят към армията: „Ще избухне революция. Аз съм език, бълвъщ огън, дишащ терорист на „Св.Дух“ в царството на тъмнината.“ (Breakthrough Jan.7,2000). „Говоря за нова църква за новото хилядолетие.“ Библията казва, че Иисус отваря врата, която никой човек не може да затвори. Парсли изглежда мисли, че има толкова много сила, че няма нужда Иисус да отваря вратата – врата, която Той никога не е заповядал да се разбива.
„Не говоря да молим за разрешение да влязем, говоря за това да станем неканени гости и да влезем насила. Небесното царство не е място, където управлението на Бог е поканено, Небесното царство е където управлението на Бог е наложено.“ (Jan.7,2000 Breakthrough)
Идеята за налагане на Божието управление върху другите не само е небиблейска, но Иисус говори против такова царство, като Сам каза, че Неговото царство не е от този свят, нито последователите Му се борят за него. В историята мнозина от църквата са налагали на другите това, което те са мислели, че е било царството и това е било разрушително. Царството никога не е давано в ръцете на грешници, за да го налагат.
Сценариите на Парсли са в противоречие с ясното библейско учение, което свидетелства, че връщането на Иисус е във време, когато човечеството ще бъде в най-долната точка на спиралата надолу. В Своето Второ Пришествие, Бог спасява света от пълно разрушение. Няма християнизирани правителства, образование, нации или телевизионни станции. Те са обединени във фалшива духовност, която изглежда сякаш е от Бога, но всъщност е против Него.
Излизането на „новите“ апостоли
На националния симпозиум на пост-деноминационната църква, свикан от Питър Вагнер през май 1996 Бил Хамън заявява, че в църквата все още съществуват апостоли и пророци и че надигащото се апостолско движение ще предизвика революция в църквата на 21 век. Питър Вагнер твърди: „Вярвам, че управлението на църквата най-после идва на мястото си и че това е, което Писанието учи в Еф.2 глава: че основата на църквата е апостолите и пророците. Сега виждаме апостолите и вярвам, че те са главната причина да отидем на нови нива в молитвата, на нови нива на духовно воюване и освобождение от демони. Това е нова ера и ние влизаме в нея.“ (CBN interview Jan.3, 2000)
Първо, никъде понятието „нива“ не е споменато в Библията. Там е принципа на посвещението и служенето. Второ, управлението не идва сега на мястото си! То винаги е било на мястото си! Според Еф.2 Църквата вече е била изградена върху апостолите и пророците и те са тези, които ние трябва да слушаме. Вместо да четем техните писания, ние искаме живи инструкции от лидерите на нашата модерна култура. Но ние вече имаме живите инструкции от Христос чрез Неговите избрани апостоли.
Боб Джоунс пророкува: „И сега Моето управление е на място и във време на голям стрес, Аз ще извърша следващата стъпка.“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.) Рик Джойнър казва: „Господ ще издигне голям брой от пророци, учители, пастори и апостоли, които ще имат духа на Финеес... това „служение на Финеес“ ще спаси конгрегации и даже цели нации“.(Rick Joyner The Harvest)
„Мисля, че най-чудесното нещо, което Бог прави за нас в тези последни дни е издигането и възстановяването напълно на апостолското лидерство, апостолската власт – надеждата на църквата, надеждата на света е апостолското служение. Тук Бог издига ново знаме, което ще промени радикално изразяването, разбирането на християнството в нашето поколение... Бог ни е поканил да играем роля в установяването на нов ред в християнството.... Бог предлага на това поколение нещо, което Той никога не е предлагал на друго поколение преди. Той ни дава открита покана да участваме в нещо, което ще доведе до цената на всички епохи... То е по-велико от всичко, което Той някога е правил от Адам насам.“ (Vineyard Prophecy School 1989 p. 32 Beware of the new prophets by Bill Randles)
Обещават се удивителни резултати, ако църквата се подчини на „новото“ лидерство от апостоли и пророци. Хората са поощрявани да се покорят на тяхното лидерство. Претенциите им, че са по-велики от първите апостоли са абсурдни.
New age и антихрист
Според Бенджамин Крим съществува следнотоучение в движението ню ейдж: „Подготовката за появата на Майтрея е в пълна сила. Нищо не може да спре това събитие, единствено времето трябва да бъде решено... може да се каже, че момента на великата първа поява на „Господ“ - която ще му позволи да говори на милиони, макар и не по име – е близо наистина.“ Колкото повече заблудата се задълбочава, толкова повече се приближаваме към това събитие.
Алис Бейли, майка на модерното движение ню ейдж разкрива в нейния 1957 том планът за проникването в йерархията. Кабалистите ще се инфилтрират в християнската църква, за да променят нейното послание, докато я адаптират като проводник за универсалната религия на 21 век.
Тя казва: „Управлението на църквата свърши, но не и заръките на християнството и например, на Христос. Той е отговорен за новият и по-ефективен израз на идващата световна религия, за която църквите трябва да се подготвят...“ (Externalization, p. 448)
Едно пророчество, изпратено на бюлетина на „Ново вино“ казва: „Промяна... промяна... промяна! Вашите пътища са стари пътища, вашите мисли са стари мисли, вашите молитви са стари молитви, вашите викове са стари викове, вашето поклонение е старо поклонение, вашият църковен живот е стар. Обновлението не е да се излее нова енергия в старите начини, то е да се донесат нови начини. Позволете ми да ви променя... да ви променя отвътре и отвън. Излезте от себе си! Позволете ми да ви имам! Аз не искам малко по малко, искам ви целите, СЕГА! Желайте промяна! Желайте я защото това е, което аз правя във вас! Глад и жажда за моята промяна във вас. Вие трябва да се промените! Аз не мога да ви екипирам докато не се промените. Вие няма да бъдете използвани в жътвата докато не се промените.“
Нова война (не използвайте тези стари оръжия, сега те са подобрени) – Карол Арнот претендира, че Сам Бог говорил чрез нея, когато казва: „Трябва да изхвърлите начините по които използвате моите оръжия, методите, които сте използвали в миналото, защото Аз ви давам моя меч сега и старите начини на действие няма да работят. Старите методи не са приемливи за мен повече, защото Аз правя ново нещо.“ (Carol Arnott, TACF, January 20, 1997)
Библията говори, че мечът е Неговото Слово, което ние винаги сме имали. Това, за което говори Карол Арнот е ново слово, свежо (рема), което не е в Библията.
Тези нови пророци намират неща, което не съществуват в нито една глава или стих. Те са подобни на мормоните, според които Бог не е завършил книгата, а продължава да пише чрез новите апостоли модерни инструкции.
Има толкова много нови неща, откакто влязохме в новото хилядолетие: ние чуваме за „нова Петдесетница“, „нови съживления“ от Род Парсли, Бени Хин, Копланд и т.н. Нови нива, както Рик Джойнър и Хин се изразяват. Нови помазания, както казва Парсли. Една нова вълна (третата) на Питър Вагнер, „ново вино“ на Род Брауни (което малко поостаря). Има нови книги „Новите съкровища на вярата от Кенет Хегин“. Всичко е ново. Но какво Бог казва за това?
В Йер.6:16 се казва: „Така казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, къде е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: няма да вървим.“ Йер. 18:15-16: „Защото Моите хора Ме забравиха, те гориха благовония на безполезните идоли. И те се препънаха в пътища си, оставиха древните пътища, за да ходят п опътеки, по непрокаран път, за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.“ Израел беше съден, задето изостави Божия път.
Католическата Църква има своите традиции и тълкувания на Писанието. Новите харизматици имат техните „нови откровения, нови тълкувания“. Ню ейдж имат техните издигнати господари и канали. Както Бенждамин Крим казва за Майтрея: „Църквите на Запад трябва също да разберат, че основно има само една Църква, но това не е непременно ортодоксалната християнска Църква. Бог работи по много начини чрез много вери и религии, това е една причина за елиминирането на неважните доктрини.“ (Reappearance of the masters of Wisdom p.159)
Какво имат предвид Писанията под „ново нещо“?
Според коректното библейско тълкуване, новото нещо е това, което Бог обещава на Израел, не на Църквата. Той го противопоставя на старото нещо, което те вече са преживели. То не се отнася за Църквата, а за евреите и идващия Месия. Предметът е миналото освобождение на евреите от Египет, засенчено от последвалото освобождение от вавилонския плен : „Защото, ето идват дни, казва Господ, когато няма повече да се казва: жив е Господ, Който изведе децата на Израел от земята на Египет, а жив е Господ, Който изведе и Който доведе племето на израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги беше изгонил, и ще живеят в земята си.“ Йер.23:7-8
Той посочва бъдещият съд на Вавилон. Това не означава, че Бог дава ново преживяване със Светия Дух на някои, които са отворени. Връщането им в обещаната земя ще бъде нова ера на прощаване и възстановяване и със сигурност това предшества идването на Месия. Той посочва съда над Вавилон (както Откровение цитира падането на Вавилон от Исая). Новото нещо е за възстановяването на Израел.
Също така, в Ис. 42:6-9 се казва: „Аз Господ Те призовах в праведност и ще държа ръката ти; ще те пазя и ще Те дам за завет на хората, за светлина на езичниците; да отвориш слепи очи, да изведеш затворниците от затвора, седящите в тъмнина от тъмницата. Аз съм Господ; това е Моето име, и няма да дам славата Си на друг нито хвалата Си на истуканите. Ето, предишните неща отминават, и Аз обявявам ново нещо; преди да се появи, Аз ви го известявам.“ Чрез пророчеството Бог ни казва предварително какво ще извърши. Той говори за новия завет, който ще се разпростре и над езичниците чрез евреите.
В новия завет св.Йоан Кръстител подготвя народа за откриването на Христос с думите: „Защото това е Този, за когото говори пророк Исая, казвайки: „Гласът на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа; направете пътеките Му прави“ (Мат.3:3). Цялото послание на Йоан беше подготовка и съдържаше покаяние. Покаяние, защото царството на Бога наближава. Едно древно послание, което е нужно да оттекне и днес. Иисус и всички апостоли проповядваха покаяние като въведение към благата вест. Петър каза на израелците: „Покайте се и се обърнете, за да се изличат греховете ви, така че от присъствието на Господ да дойдат освежаващи времена и Той да ви изпрати Иисус Христос, Който ви проповядва преди. Когото небесата трябва да приемат до времето на възстановяването на всичко, за което Бог говори чрез устата на Неговите свети пророци от създанието на света.“ (Деян.3:19-21).
Според новите пророци на знаменията и чудесата днес, ние едва виждаме първите капки на идващия дъжд. Новото нещо предстои да дойде чрез „голямо съживление на последните дни“, което ще помете света за Иисус, довеждайки цели нации в Царството. Така че очакването на телесното връщане на Иисус да царува е заменено от църквата, идваща в слава с цялата власт да управлява нациите точно тук и сега. Претенцията е, че най-великият час на църквата е настъпил, по-велик даже от времето на апостолите. Но дали е така?
Привърженицте на това учение вярват, че няма да има Второ Пришествие докато Царството не бъде установено от църквата под ръководството на апостолите и пророците. Иисус ще се върне след като милениума е завършил. „Христос не може и няма да се върне докато ние не демонстрираме Евангелието на Царството на земните народи. Тази задача изисква една зряла църква, която ще стане алтернатива на царствата от света. За такава църква Иисус Христос ще се върне.“ (Earl Paulk, The Great Escape theory, p.14)
Според Библията кога е излят късния дъжд? На петдесетница. Обратно на това, „новият“ късен дъжд има супер апостоли, велики изцеления и чудеса, по-велики от когато и да било преди. Иисус всъщност казва, че чудесата в края ще бъдат с цел да измамят църквата, а не да я изградят. И аз предизвиквам всеки да намери поне едно място в новия завет, където се пророкува за последните времена, което да говори обратното!
Те идват в Неговото име, претендирайки, че са овластени от Христос, казвайки, че са помазани да вършат чудеса. Разбира се, Бог не е дал Своето одобрение или сила на тези, които учат явно фалшиви доктрини. Тези фалшиви доктрини ласкаят нашата гордост, защото те предлагат на християните сили отвъд нормалните способности на който и да е тук. Звучи прекрасно, нали! В края на краищата ние можем да използваме тези сили, за да променим света. Те предлагат триумф, власт на малцина и управление без Христовото идване, ставане на вечни същества на земята. Каква измама, наистина.
вторник, 6 октомври 2009 г.
Нео-харизматичното "християнство" - религията на антихрист
Бележка на Тигър:
За непосветените описаните в тази статия неща ще се сторят налудничави и невъзможни. Ортодоксалните християни ще ги оценят както трябва: като крайно богохулни и антихристки. Тъй като в нашата страна има секти на тази основа, най-известната от които е "Прелом", редно е да се знае какво се крие зад тяхното псевдо-протестанство. Тази новоизмислена от Питър Вагнер ерес е едно въведение във времето на лъже-пророка и антихриста. Според тази ерес, уж Бог сега създава new breed - нова раса, поколение, което щяло да превземе света за Него. Също така Той щял да се върне, въплъщавайки се в сектантите, като те щели да бъдат Словото...
ЕДНО НОВО НЕЩО
по материали на http://www.letusreason.org/Latrain11.htm
част първа
След като Родни Хауърд Браун говори в църквата Карпентър Хоум какво щяло да бъде първото от многото нови неща, идващи в нашето десетилетие (по време на проповедта му хората там се кикотеха и избухваха в смях), Карл Стрейдър се изправи и каза: „И аз искам всеки тук тази сутрин да разбере, че Бог прави ново нещо сред нас, за религиозните няма да стане по-добре, ако мислите за добро или лошо, за тези от вас, които са религиозни ще стане по-лошо, но за тези от нас, които сме под помазанието ще става по-добре.“ (Карл Стрейдър, Карпентърс Хоум Чърч).
Наистина става по-лошо, но не за религиозните, а за всеки въвлечен. Целият този пакет е препрограмиран в църквата и сега започва да успява. Започва да лепне като лепило и тези, които се прилепват към него много скоро ще открият, че е невъзможно да се отделят от него.
Любимият цитат от Писанието и настоящо най-използвано клише от модерните нео-петдесетници е Исая 43:19: „Ето, Аз правя нещо ново; ей сега ще се яви; нима и това не искате да знаете?“ Първоначално това се открива в движението Късен дъжд и води началото си от сиропиталището „Шарон“ преди 50 години. Херик Холт проповядвал, че Бог щял да прави „ново нещо“ в съгласие с пророчеството от Исая 43:18-19. Докато мнозина от петдесетническото движение през 50-те изоставиха „новото нещо“, днес виждаме точно обратното да се случва – хората го искат.
От това ново нещо през 50-те се роди полагането на ръце за предаване на дарби. Предаването чрез докосване представлява вярване според което определени помазани хора имат дадена от Бога способност да „предават“ кръщението в Светия Дух, дарбата за говорене на езици и други таланти, дарби и специални сили. Можем да видим, че това сега се практикува от новите (телевизионни) петдесетници.
Изглежда „ново нещо“ е избран термин за изразяване на различни нива на прогрес в съвременното харизматично съживление. „Новото нещо“ произведе най-различни ненормални учения, като например това, че някой може напълно да превъзмогне този паднал свят чрез придобиване на повече и повече знание и мъдрост от Духа. Или пък, че истинският човек е дух и духовният човек, говорейки слово на вяра (позитивна изповед), може да се издигне над греха, болестите и дори смъртта. Движението Слово на вяра представи силата на езика. Според това учение, както Бог изговаря в съществуване (Рим.4), така можем и ние чрез вяра.
„Божието слово е съзидателно и То трябва да изяви каквото е било изговорено в неговото предназначено и определено време и сезон. Няма значение дали То е изговорено от нашите уста, от устата на Иисус или някой от пророците. Със сигурност, ако то е изговорено в контекст и на правилното време, То не може да пропадне и ще изпълни това, за което е изпратено.“ (The Feast of Tabernacles Part III Seasons and Times.)
Както казва Бени Хин: „Под това помазание думите, които говоря, не могат да паднат на земята, под това помазание всичко, което аз казвам, се сбъдва.“ (TBN with Paul and Jan Crouch Sept. 13 1999)
Според Копланд не само Божиите думи, но и нашите имат сила и са вечни: „Думите са най-свещените неща... Това е планета на думите... управлявана от думи... създадена от думи... Думите я правят да функционира... причиняват живот, причиняват смърт... Думите продължават завинаги... Думите са свети.“ (The Abrahamic Covenant, side 1.)
„Думите са духовни контейнери“ (Kenneth Copeland, Forces of the Recreated Human Spirit, 15; cf. 14.)
Влиянието на движението Слово на вяра беше комбинация от гностически дуализъм и твърдения от движението ню ейдж, като всичките се откриват в зараждането на движението Късен дъжд през 1948 г. Чрез използването на думи (които имат съзидателна сила, когато са смесени с вяра) ние можем да преодолеем материалния свят и да го накараме да извърши нашите заповеди. Учението за божествено здраве е за всеки чрез вяра, божественото изцеление се предава чрез полагане на ръце от помазан пророк или апостол, който се моли във вяра.
Също физическата смърт ще бъде победена от изявените синове на Бога (един възглед, поддържан от мнозина и придобил популярност под различни термини). Накрая ние ставаме толкова прославени, че ще бъдем трансформирани в духовни същества без Второто Пришествие на Христос.
„Новото нещо“ поддържа вярването, че Бог понастоящем възстановява всички дарби за служение в Църквата както те са били в апостолските времена. Петкратното служение отново ще стане активно, служенията на апостолите и пророците ще бъдат нашите лидери, точно както са били в църквата през първи век. От новите пророци идват лични ръководещи пророчества за християнския живот и служение. Възстановена е ролята на жените в равнопоставено служение като пастори в църквата, също и като пророчици.
Чрез това ново движение на реставрация, църквата става военна със своята новооткрита сила. Духовното воюване се извършва чрез идентифициране на крепости, после се извършва марш на хваление и поклонение за събаряне на крепостите на врага. Чрез извършване на тази война на пред-евангелизация, църквата е способна да извърши евангелизацията и да вземе обратно земята, която хората на врага са откраднали.
НОВОТО нещо предположение или пропиляване?
Марк Дюпон: „Това движение на Духа през 1994 г. не е просто харизматично и петдесетническо преживяване, отнасящо се до силата или дарбите. Това е едно ново нещо, което трябва да бъде облечено със сила; нещо, в което трябва да се всели Личността на Бог.“ (Марк Дюпон за Торонто Виниърд в статията „Мантия на хваление“)
Аз мислех, че Библията казва, че сме приели Христос, когато първо сме повярвали. 2 Кор. 6:19: „Защото вие сте храм на живия Бог.“ Всички основни значения на Писанието са променени под това ново ръководство.
За тези, които възприемат ученията на Късен дъжд, първата Петдесетница е била дадена по инструкцията на Иисус, за да бъдат учениците „облечени със сила отгоре“. Втората Петдесетница, Късния дъжд, който те претендират, че е настоящето обновление се отнася до въплъщението на Христос в Неговото тяло за изявяване на славата. Те не вярват във физическо завръщане, а в духовно, в което църквата ще се изпълни с Неговата божественост и сила, в Божията слава, изявена в църквата. Църквата става армия, пълна с чудеса и знамения, докато следва управлението, установено от апостолското лидерство.
Християните, които вярват, че времената на хладкост и отстъпление в Църквата са знак за близостта на Христовото идване са обявени за грешащи – според поддръжниците на ереста днес е ера на апостоли, а не на апостасия ( (Doing A New Thing? 1995 Brian Hewitt. Quoted in Discernment Newsletter). Този възглед за реставрация няма доказателство в Писанията. Къде Библията учи за ново апостолско движение в края на времената, вместо за отстъпление?
Бил Хамън, който е част от група нови пророци казва: „Сега се набират и тренират нови войници, а по-старите войници и генерали са подложени на интензивна тренировка за следващото напредване на църковната армия. Те са изчистени чрез кръщение в огън... Готов ли си? Къде започваш? Какво ще правиш? Трябва да бъде установено ново управление, нов начин на живот за милиони хора. Сега ти трябва да си готов да управляваш и царуваш на твоя трон на победител!“
Това, което много от тези хора учат е духовен преврат, който внезапно премахва управлението, обикновено чрез военни средства. Старото управление трябва да се махне, за да дойде ново. Учението е, че новото управление ще бъде върху раменете на църковните войници, докато Библията учи, че то е върху Иисус (Ис.9:6).
Раждането на новото нещо
Дж.Уимбър, който е човек с влияние в новата ерес заявява: „.... Аз мисля, че ние всички се възхищаваме на бебетата, но не мисля, че много от нас искат да присъстват на родилния процес. Аз вярвам, че днес в църквата имаме родилен процес.(HTB in focus newsletter interview of J. Wimber Oct.9,1994, Mainstream, spring 95)
Съществуват „родилни зали“, където жени в родилни болки се напъват и крещят. „Църквата“ на последното време, която ще роди „новото нещо“ е узряла от опит в раждането на нейните синове.
„Църквата на последните дни се ражда сега от старата църква, а старото лидерство идва до своя край и се издига ново, младо лидерство, което да царува над църквата от последните дни, която ще роди Невястата. (Bob Jones Visions and Revelations, 1988).
Издига се една нова порода. „Пророкът“ Боб Джоунс и много други говорят за сила и власт, дадена на лидерите, така че управлението ще почива върху техните рамена.Пол Каин: „... Господ добре е посял семето на Новата Невеста и Новата Порода. Той е на път да отвори утробата и да даде раждане на това Ново нещо... когато Словото беше направено плът и обитаваше между нас, ние видяхме славите на единородния на Отец и когато ТИ започнеш да ставаш това Слово, искам да знаеш, че светът ще види славата на Отец и това е, което очакваме да видим. Искам да знаеш, че ни предстои ченълинг (окултна практика, бел.пр.) в един от тези дни, но това ще бъде ченълинг точно от тронната зала на небето. ( VINEYARD. Prophetic Conference. 1989, transcripts)
Рик Джойнър пророкува: „Със сигурност за нас ще казват: „Той запази най-доброто за последно.“ По същия начин Род Парсли заявява: „Бог е запазил най-доброто за последно и се случи, че това си ти.“ (Breakthrough Jan.7, 2000)
Учи ли Библията за църква, която ще завладее земята или света, която ще има по-велики апостоли и пророци? Абсолютно НЕ!
Марк Дюпон даде пророчество, наречено „Видение за 1996 г.“, което включва твърдението: „ще отнеме общо 40 месеца преди почвата да е наистина готова“ и „Май 1997 ще бъде време на пробив“. Родилни болки: Феномен, известен като „раждане в Духа“ сега е често срещан на съживителни събрания. И мъже, и жени се кривят в родилни пози, изживяват контракции и стенат в „труд“, дори имат за помощ „акушерки“.
В едно „пророчество“ от Торонто се казва, че църквата „ще изтласка напред Словото на Бога. Докторът идва и аз искам да пуснете бебето в Неговите ръце... О, църква на Бога, ти трябва да работиш усилно в молитва и да изтласкаш напред това дете. Защото Аз раждам нови хора... Твоите родилни болки едва отразяват това, което се случва на небето. Аз ти казвам, Иисус и всички ангели започват да приклякат за раждане... Искаш ли да видиш Божията слава открита?... тогава напъвай, за да дойде времето!“
„Когато Духът на Христос идва във физическия свят, Той трябва да влезе чрез физическо тяло... Христос първо влезе в нашия свят като дете, Мария беше тази, която Бог избра да роди Христос. Животът на Мария символизира качествата, които Църквата трябва да притежава, за да ходи в пълнотата на Христос. [Бог ни подготвя], както Той направи с Мария, да родим служението на Неговия Син – дори сега, в духовната утроба на девствената Църква, святата цел на Христос расте, очаквайки зрелост, за да се роди в сила на Божието време... девствената Църква е в „труд и болки и ражда“ (Откр.12:1-2)... дори сега, адът трепери и небесата гледат в страхопочитание, защото ви казвам отново, девицата ще има дете. Преди Самия Иисус да се върне, последната девствена Църква ще забременее с Божиите обещания. От нейния труд ще произлезе Тялото на Христос, издигнато в пълния статут на своята Глава, Господ Иисус. Общо проявена в светост, сила и любов, Невестата на Христос ще се издигне.“ (Francis Frangipane,' In the Presence of God" New Wine Press 1994. Chapter: "The Virgin Shall Be With Child" pages 153-157)
Възгледите на Франджипейн са класическа теология на Късния дъжд, според която църквата е девица, която сега ражда Христос в пълнота на силата. Това е алегорична интерпретация на Писанията, заместваща буквалното значение.
Алис Бейли, теософ и ню-ейджър казва нещо подобно: „Новата група на световните спасители наблюдават или въвеждат новия век и понастоящем са в родилни болки, раждайки новата цивилизация (Externalization, p. 70)
Дали това е съвпадение? Съществуват твърде много съвпадения на случващото се в ню-ейдж движението и в новото църковно движение.
Раждането се случи, според Род Парсли: „1999 беше година на свърхестествено раждане, през 2000 от духовната утроба излиза ново създание и нова църква на Иисус Христос с нова сила, ново видение, нова победа, нова добродетел. Аз очаквам марша на победителите в този нов милениум с теб, Божия революционна армия...“ (Breakthrough Jan7,2000)
Църквата била забременяла, готова да роди! Без значение, че според Писанията тя е Невеста – девица, която остава в това състояние. „Скритият в утробата на църквата корпоративен Христос, „мъжкото дете“, което дълго време е било очаквано, сега най-после излиза от утробата, „родено“ като уникално „ново“ съживление. Последователите на „новото нещо“ са помазани от съживлението в Торонто и от различни други помазания от „помазания“. Казано е, че славата е проявена и скоро след това помазаната група ще приеме „пълнотата“ на „Духа“, докато „славата“ слиза от небето. Това започна като златни люспи, валящи за да покрият тези, които вече маршируват по пътя на заблудата с новите лидери.
Франклин Хол разказваше за НЛО и някои подобни окултни идеи: „Искрящо и блестящо фино злато и сребро се виждаше по кожата, донесено чрез силата на вярата в съществуване. Лъсната мед, камък берил се появяват сега навсякъде.“ Така че, това не е нещо ново. Не случайно чуваме същите цели и принципи да се поучават в много от ню-ейдж движенията. Барбара Маркс-Хъбард в нейната книга „Откровение: Нашата криза се ражда“: „Нейния „вътрешен „Христос“ й казва: „Във всеки човек на Земята има едно вътрешно същество, състоящо се от кристали – готово да се роди. Обърни се към него за ръководство. Позволи му да ти говори. То расте бързо сега. Сигналът за неговото раждане в масата хора е събирането на хората, привлечени от звука на „Божия“ глас – тромпет, който със сигурност ще прозвучи. Тогава ние ще се променим в миг на око... Внезапно „Христос“ - съзнанието ще се появи, когато мнозина са подготвени“. (Barabra Marx Hubbard - The Book of co-creation, The Revelation: Our Crisis is a Birth" pp. 123-124.)
следва
За непосветените описаните в тази статия неща ще се сторят налудничави и невъзможни. Ортодоксалните християни ще ги оценят както трябва: като крайно богохулни и антихристки. Тъй като в нашата страна има секти на тази основа, най-известната от които е "Прелом", редно е да се знае какво се крие зад тяхното псевдо-протестанство. Тази новоизмислена от Питър Вагнер ерес е едно въведение във времето на лъже-пророка и антихриста. Според тази ерес, уж Бог сега създава new breed - нова раса, поколение, което щяло да превземе света за Него. Също така Той щял да се върне, въплъщавайки се в сектантите, като те щели да бъдат Словото...
ЕДНО НОВО НЕЩО
по материали на http://www.letusreason.org/Latrain11.htm
част първа
След като Родни Хауърд Браун говори в църквата Карпентър Хоум какво щяло да бъде първото от многото нови неща, идващи в нашето десетилетие (по време на проповедта му хората там се кикотеха и избухваха в смях), Карл Стрейдър се изправи и каза: „И аз искам всеки тук тази сутрин да разбере, че Бог прави ново нещо сред нас, за религиозните няма да стане по-добре, ако мислите за добро или лошо, за тези от вас, които са религиозни ще стане по-лошо, но за тези от нас, които сме под помазанието ще става по-добре.“ (Карл Стрейдър, Карпентърс Хоум Чърч).
Наистина става по-лошо, но не за религиозните, а за всеки въвлечен. Целият този пакет е препрограмиран в църквата и сега започва да успява. Започва да лепне като лепило и тези, които се прилепват към него много скоро ще открият, че е невъзможно да се отделят от него.
Любимият цитат от Писанието и настоящо най-използвано клише от модерните нео-петдесетници е Исая 43:19: „Ето, Аз правя нещо ново; ей сега ще се яви; нима и това не искате да знаете?“ Първоначално това се открива в движението Късен дъжд и води началото си от сиропиталището „Шарон“ преди 50 години. Херик Холт проповядвал, че Бог щял да прави „ново нещо“ в съгласие с пророчеството от Исая 43:18-19. Докато мнозина от петдесетническото движение през 50-те изоставиха „новото нещо“, днес виждаме точно обратното да се случва – хората го искат.
От това ново нещо през 50-те се роди полагането на ръце за предаване на дарби. Предаването чрез докосване представлява вярване според което определени помазани хора имат дадена от Бога способност да „предават“ кръщението в Светия Дух, дарбата за говорене на езици и други таланти, дарби и специални сили. Можем да видим, че това сега се практикува от новите (телевизионни) петдесетници.
Изглежда „ново нещо“ е избран термин за изразяване на различни нива на прогрес в съвременното харизматично съживление. „Новото нещо“ произведе най-различни ненормални учения, като например това, че някой може напълно да превъзмогне този паднал свят чрез придобиване на повече и повече знание и мъдрост от Духа. Или пък, че истинският човек е дух и духовният човек, говорейки слово на вяра (позитивна изповед), може да се издигне над греха, болестите и дори смъртта. Движението Слово на вяра представи силата на езика. Според това учение, както Бог изговаря в съществуване (Рим.4), така можем и ние чрез вяра.
„Божието слово е съзидателно и То трябва да изяви каквото е било изговорено в неговото предназначено и определено време и сезон. Няма значение дали То е изговорено от нашите уста, от устата на Иисус или някой от пророците. Със сигурност, ако то е изговорено в контекст и на правилното време, То не може да пропадне и ще изпълни това, за което е изпратено.“ (The Feast of Tabernacles Part III Seasons and Times.)
Както казва Бени Хин: „Под това помазание думите, които говоря, не могат да паднат на земята, под това помазание всичко, което аз казвам, се сбъдва.“ (TBN with Paul and Jan Crouch Sept. 13 1999)
Според Копланд не само Божиите думи, но и нашите имат сила и са вечни: „Думите са най-свещените неща... Това е планета на думите... управлявана от думи... създадена от думи... Думите я правят да функционира... причиняват живот, причиняват смърт... Думите продължават завинаги... Думите са свети.“ (The Abrahamic Covenant, side 1.)
„Думите са духовни контейнери“ (Kenneth Copeland, Forces of the Recreated Human Spirit, 15; cf. 14.)
Влиянието на движението Слово на вяра беше комбинация от гностически дуализъм и твърдения от движението ню ейдж, като всичките се откриват в зараждането на движението Късен дъжд през 1948 г. Чрез използването на думи (които имат съзидателна сила, когато са смесени с вяра) ние можем да преодолеем материалния свят и да го накараме да извърши нашите заповеди. Учението за божествено здраве е за всеки чрез вяра, божественото изцеление се предава чрез полагане на ръце от помазан пророк или апостол, който се моли във вяра.
Също физическата смърт ще бъде победена от изявените синове на Бога (един възглед, поддържан от мнозина и придобил популярност под различни термини). Накрая ние ставаме толкова прославени, че ще бъдем трансформирани в духовни същества без Второто Пришествие на Христос.
„Новото нещо“ поддържа вярването, че Бог понастоящем възстановява всички дарби за служение в Църквата както те са били в апостолските времена. Петкратното служение отново ще стане активно, служенията на апостолите и пророците ще бъдат нашите лидери, точно както са били в църквата през първи век. От новите пророци идват лични ръководещи пророчества за християнския живот и служение. Възстановена е ролята на жените в равнопоставено служение като пастори в църквата, също и като пророчици.
Чрез това ново движение на реставрация, църквата става военна със своята новооткрита сила. Духовното воюване се извършва чрез идентифициране на крепости, после се извършва марш на хваление и поклонение за събаряне на крепостите на врага. Чрез извършване на тази война на пред-евангелизация, църквата е способна да извърши евангелизацията и да вземе обратно земята, която хората на врага са откраднали.
НОВОТО нещо предположение или пропиляване?
Марк Дюпон: „Това движение на Духа през 1994 г. не е просто харизматично и петдесетническо преживяване, отнасящо се до силата или дарбите. Това е едно ново нещо, което трябва да бъде облечено със сила; нещо, в което трябва да се всели Личността на Бог.“ (Марк Дюпон за Торонто Виниърд в статията „Мантия на хваление“)
Аз мислех, че Библията казва, че сме приели Христос, когато първо сме повярвали. 2 Кор. 6:19: „Защото вие сте храм на живия Бог.“ Всички основни значения на Писанието са променени под това ново ръководство.
За тези, които възприемат ученията на Късен дъжд, първата Петдесетница е била дадена по инструкцията на Иисус, за да бъдат учениците „облечени със сила отгоре“. Втората Петдесетница, Късния дъжд, който те претендират, че е настоящето обновление се отнася до въплъщението на Христос в Неговото тяло за изявяване на славата. Те не вярват във физическо завръщане, а в духовно, в което църквата ще се изпълни с Неговата божественост и сила, в Божията слава, изявена в църквата. Църквата става армия, пълна с чудеса и знамения, докато следва управлението, установено от апостолското лидерство.
Християните, които вярват, че времената на хладкост и отстъпление в Църквата са знак за близостта на Христовото идване са обявени за грешащи – според поддръжниците на ереста днес е ера на апостоли, а не на апостасия ( (Doing A New Thing? 1995 Brian Hewitt. Quoted in Discernment Newsletter). Този възглед за реставрация няма доказателство в Писанията. Къде Библията учи за ново апостолско движение в края на времената, вместо за отстъпление?
Бил Хамън, който е част от група нови пророци казва: „Сега се набират и тренират нови войници, а по-старите войници и генерали са подложени на интензивна тренировка за следващото напредване на църковната армия. Те са изчистени чрез кръщение в огън... Готов ли си? Къде започваш? Какво ще правиш? Трябва да бъде установено ново управление, нов начин на живот за милиони хора. Сега ти трябва да си готов да управляваш и царуваш на твоя трон на победител!“
Това, което много от тези хора учат е духовен преврат, който внезапно премахва управлението, обикновено чрез военни средства. Старото управление трябва да се махне, за да дойде ново. Учението е, че новото управление ще бъде върху раменете на църковните войници, докато Библията учи, че то е върху Иисус (Ис.9:6).
Раждането на новото нещо
Дж.Уимбър, който е човек с влияние в новата ерес заявява: „.... Аз мисля, че ние всички се възхищаваме на бебетата, но не мисля, че много от нас искат да присъстват на родилния процес. Аз вярвам, че днес в църквата имаме родилен процес.(HTB in focus newsletter interview of J. Wimber Oct.9,1994, Mainstream, spring 95)
Съществуват „родилни зали“, където жени в родилни болки се напъват и крещят. „Църквата“ на последното време, която ще роди „новото нещо“ е узряла от опит в раждането на нейните синове.
„Църквата на последните дни се ражда сега от старата църква, а старото лидерство идва до своя край и се издига ново, младо лидерство, което да царува над църквата от последните дни, която ще роди Невястата. (Bob Jones Visions and Revelations, 1988).
Издига се една нова порода. „Пророкът“ Боб Джоунс и много други говорят за сила и власт, дадена на лидерите, така че управлението ще почива върху техните рамена.Пол Каин: „... Господ добре е посял семето на Новата Невеста и Новата Порода. Той е на път да отвори утробата и да даде раждане на това Ново нещо... когато Словото беше направено плът и обитаваше между нас, ние видяхме славите на единородния на Отец и когато ТИ започнеш да ставаш това Слово, искам да знаеш, че светът ще види славата на Отец и това е, което очакваме да видим. Искам да знаеш, че ни предстои ченълинг (окултна практика, бел.пр.) в един от тези дни, но това ще бъде ченълинг точно от тронната зала на небето. ( VINEYARD. Prophetic Conference. 1989, transcripts)
Рик Джойнър пророкува: „Със сигурност за нас ще казват: „Той запази най-доброто за последно.“ По същия начин Род Парсли заявява: „Бог е запазил най-доброто за последно и се случи, че това си ти.“ (Breakthrough Jan.7, 2000)
Учи ли Библията за църква, която ще завладее земята или света, която ще има по-велики апостоли и пророци? Абсолютно НЕ!
Марк Дюпон даде пророчество, наречено „Видение за 1996 г.“, което включва твърдението: „ще отнеме общо 40 месеца преди почвата да е наистина готова“ и „Май 1997 ще бъде време на пробив“. Родилни болки: Феномен, известен като „раждане в Духа“ сега е често срещан на съживителни събрания. И мъже, и жени се кривят в родилни пози, изживяват контракции и стенат в „труд“, дори имат за помощ „акушерки“.
В едно „пророчество“ от Торонто се казва, че църквата „ще изтласка напред Словото на Бога. Докторът идва и аз искам да пуснете бебето в Неговите ръце... О, църква на Бога, ти трябва да работиш усилно в молитва и да изтласкаш напред това дете. Защото Аз раждам нови хора... Твоите родилни болки едва отразяват това, което се случва на небето. Аз ти казвам, Иисус и всички ангели започват да приклякат за раждане... Искаш ли да видиш Божията слава открита?... тогава напъвай, за да дойде времето!“
„Когато Духът на Христос идва във физическия свят, Той трябва да влезе чрез физическо тяло... Христос първо влезе в нашия свят като дете, Мария беше тази, която Бог избра да роди Христос. Животът на Мария символизира качествата, които Църквата трябва да притежава, за да ходи в пълнотата на Христос. [Бог ни подготвя], както Той направи с Мария, да родим служението на Неговия Син – дори сега, в духовната утроба на девствената Църква, святата цел на Христос расте, очаквайки зрелост, за да се роди в сила на Божието време... девствената Църква е в „труд и болки и ражда“ (Откр.12:1-2)... дори сега, адът трепери и небесата гледат в страхопочитание, защото ви казвам отново, девицата ще има дете. Преди Самия Иисус да се върне, последната девствена Църква ще забременее с Божиите обещания. От нейния труд ще произлезе Тялото на Христос, издигнато в пълния статут на своята Глава, Господ Иисус. Общо проявена в светост, сила и любов, Невестата на Христос ще се издигне.“ (Francis Frangipane,' In the Presence of God" New Wine Press 1994. Chapter: "The Virgin Shall Be With Child" pages 153-157)
Възгледите на Франджипейн са класическа теология на Късния дъжд, според която църквата е девица, която сега ражда Христос в пълнота на силата. Това е алегорична интерпретация на Писанията, заместваща буквалното значение.
Алис Бейли, теософ и ню-ейджър казва нещо подобно: „Новата група на световните спасители наблюдават или въвеждат новия век и понастоящем са в родилни болки, раждайки новата цивилизация (Externalization, p. 70)
Дали това е съвпадение? Съществуват твърде много съвпадения на случващото се в ню-ейдж движението и в новото църковно движение.
Раждането се случи, според Род Парсли: „1999 беше година на свърхестествено раждане, през 2000 от духовната утроба излиза ново създание и нова църква на Иисус Христос с нова сила, ново видение, нова победа, нова добродетел. Аз очаквам марша на победителите в този нов милениум с теб, Божия революционна армия...“ (Breakthrough Jan7,2000)
Църквата била забременяла, готова да роди! Без значение, че според Писанията тя е Невеста – девица, която остава в това състояние. „Скритият в утробата на църквата корпоративен Христос, „мъжкото дете“, което дълго време е било очаквано, сега най-после излиза от утробата, „родено“ като уникално „ново“ съживление. Последователите на „новото нещо“ са помазани от съживлението в Торонто и от различни други помазания от „помазания“. Казано е, че славата е проявена и скоро след това помазаната група ще приеме „пълнотата“ на „Духа“, докато „славата“ слиза от небето. Това започна като златни люспи, валящи за да покрият тези, които вече маршируват по пътя на заблудата с новите лидери.
Франклин Хол разказваше за НЛО и някои подобни окултни идеи: „Искрящо и блестящо фино злато и сребро се виждаше по кожата, донесено чрез силата на вярата в съществуване. Лъсната мед, камък берил се появяват сега навсякъде.“ Така че, това не е нещо ново. Не случайно чуваме същите цели и принципи да се поучават в много от ню-ейдж движенията. Барбара Маркс-Хъбард в нейната книга „Откровение: Нашата криза се ражда“: „Нейния „вътрешен „Христос“ й казва: „Във всеки човек на Земята има едно вътрешно същество, състоящо се от кристали – готово да се роди. Обърни се към него за ръководство. Позволи му да ти говори. То расте бързо сега. Сигналът за неговото раждане в масата хора е събирането на хората, привлечени от звука на „Божия“ глас – тромпет, който със сигурност ще прозвучи. Тогава ние ще се променим в миг на око... Внезапно „Христос“ - съзнанието ще се появи, когато мнозина са подготвени“. (Barabra Marx Hubbard - The Book of co-creation, The Revelation: Our Crisis is a Birth" pp. 123-124.)
следва
понеделник, 5 октомври 2009 г.
Истината за Мартин Лутер
и защо малцина четат неговите трудове
Дейвид Стюарт*
Мартин Лутер: човекът, известен с това, че предизвика властта на една корумпирана Църква, с въвеждането на религиозна свобода в един век на духовен феодализъм, с въвеждането на свободно универсално образование, с освобождаването на Писанията от бремето на мъртвия език, ... е, вие разбрахте идеята.
Но колко от Лутер е чел средният протестант? Или дори средният протестантски църковен служител?
Предполагам малко или нищо.
Както можете сами да прецените от цитатите по-долу, Лутер е бил един невъзпитан, неприятен, невъздържан и често даже богохулен човек. Съвсем не отговарящ на представата за воден от Духа лидер на вярата.
Дали това ви звучи скандално? Невъобразимо? Не съм изненадан. Всъщност, за мен самият беше изненада да открия истинската природа на Лутер. Но веднъж след като прочетете собствените му думи, неговата натура става явна.
В този документ вие ще видите някои от най-изненадващите думи на Лутер. Но не мислете, че можете да ги намерите в някоя близка книжарница. Аз имах ужасни трудности да открия нещо различно от „Малкия Катехизис“ на великия мъж. Дори допълнително направените приемливи антологии на неговите работи не са лесни за откриване – ако въобще можете да ги намерите, и те обикновено са в светските книжарници.
Защо съществува тази оскъдица от Лутеровите писания в протестантските книжарници? Не мога да говоря от първа ръка, но ако прочетете пасажите по-долу, вие можете да предположите, както и аз, че Лутер е бил крит, защото неговата истинска теология е смущаваща за последователите му. Те са склонни да пропагандират образа на човеколюбив, състрадателен водач, просветен патриарх, защото ако хората наистина знаят какво Лутер е мислил и учел, те ще бъдат отвратени.
Тъй като неговите трудове надхвърлят 50 тома, ние няма дори да се опитваме да обхванем всичко тук. Вместо това, ще селектираме някои от неговите най-изненадващи и, да – бунтарски мисли.
Възражението на тези, които не са чели Лутер в оригинал ще бъде: „Тези пасажи за извадени от контекст, и следователно не може да им се има доверие като акуратни репрезентации на Лутеровите мисли.“ Затова аз ще помествам цитати към всяка извадка. Вие можете да разгледате източника сами. Ще откриете, че нито един от тези пасажи не значи нещо различно от поместеното тук, но аз все пак ви предизвиквам да се опитате да си представите какъвто и да е контекст, който би могъл евентуално да промени значението на тези думи.
Това, което Лутер е имал предвид е твърде ясно.
Друго възражение е, че други от писанията на Лутер могат да бъдат цитирани като противоречие на тези, които ще намерите тук. Аз бих отговорил, че противоречието със самия себе си не прави един човек повече достоен за доверие, а по-малко.
Във всеки случай, вие съдете, докато ние позволяваме на Лутер да говори сам за себе си.
Лутер казва: „Бъди грешник“
„Бъди грешник, и нека твоите грехове бъдат силни, но нека твоята вяра в Христос бъде по-силна и се радвай в Христос, който е победител над греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове докато сме тук, защото този живот не е място, където обитава правдата... Никой грях не може да ни отдели от Него, дори ако убивахме или извършвахме прелюбодеяние хиляди пъти всеки ден.“ ('Let Your Sins Be Strong, from 'The Wittenberg Project;' 'The Wartburg Segment', translated by Erika Flores, from Dr. Martin Luther's Saemmtliche Schriften, Letter No. 99, 1 Aug. 1521).1
Лутер всъщност казва, че нашите дела, дори възможно най-греховните нямат значение! Той казва, че ние можем да вършим всеки грях, който искаме – доброволно, самонадеяно, целенасочено – и ние няма да оскърбим Бога! Та нали от нас не се изисква нищо повече освен „вяра“, за да бъдем спасени. Каквото правим е инцидентно. Разбира се всеки, който е запознат с Писанията ще отбележи, че това не е християнско учение. Защото навсякъде в Библията ни се казва, че грехът ни отделя от Бога /Исая 59:1-2/. Никой вярващ няма лиценз да греши. Християните, които доброволно грешат, ще бъдат осъдени от Христос /Римл.12:14, 1 Сол.4:6/.
Лутер казва: Правенето на добро е по-опасно от грешенето.
„Тези благочестиви души, които правят добро, за да спечелят Небесното Царство не само никога няма да успеят, но даже следва да бъдат броени сред неблагочестивите; и е по-важно да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ (Wittenberg, VI, 160, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 122.) 2
Сигурно мислите: „Какво?“ Дали той наистина е написал това, което току що мисля, че прочетох? „По-важно е да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ Е, добре, прочетете го отново, за да се убедите. Ние ще почакаме.
Е? Бяхте прави първия път. Лутер ни предупреждава срещу добрите и праведните действия. Той казва „не се тревожете за греха – Иисус ще се погрижи за него. Но правенето на добро – по-добре внимавайте за това. Особено, ако мислите, че като сте мили, щедри и любящи ще повлияете върху крайния ви съд.“
В своето високомерие, той пренебрегва стих след стих от Писанието – Новия Завет и Стария – където ни се указва , че начина по който живеем нашата вяра ще бъде критерият, по който ще бъдем съдени. Както Павел е казал пределно ясно в Римл. 2:5-11: „.... праведният съд на Бога, който ще отплати на всеки според делата му.“ И отново във 2 Кор. 5:10: „Защото ние трябва да се явим пред съдийския престол... за да получи всеки отплата, според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“
Лутер казва: Няма свободна воля
„...що се отнася до Бога и до всичко носещо спасение или осъждане, /човекът/ няма „свободна воля“, но е пленник, затворник и роб или на Божията воля или на сатанинската воля.“ (From the essay, 'Bondage of the Will,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 190.)3
„.... ние правим всичко от необходимост и нищо от свободна воля, защото силата на свободната воля е нула...“ (Ibid., p. 188.)
„Човекът е като кон. Скача ли Бог на седлото? Конят е покорен и приспособява себе си на всяко движение на ездача и отива накъдето ездачът иска. Хвърля ли Бог поводите? Тогава сатана скача на седлото върху животното, което се обръща, ходи и се подчинява на шпорите и прищявките на своя нов ездач... Следователно необходимостта, а не свободната воля е контролиращия принцип на нашето поведение. Бог е авторът на злото както и на доброто, и, както Той дарява щастие на тези, които нямат заслуги, така също Той проклина други, които не заслужават своята съдба.“ ('De Servo Arbitrio', 7, 113 seq., quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, pp. 266-267.)4
Всички тези пасажи са от трактата на Лутер, озаглавен „De Servo Arbitro”, или „ Робството на волята“ в който великият реформатор работи усърдно в защитата на тезата, че свободната воля не съществува.
Писанието разбира се, не се съгласява с това нито в думи, нито в дух. В Сирах 15:11-20 четем: „Не казвай „Беше Божие дело моето падение“, защото това което мрази, Той не прави. Не казвай: „Беше Той, който ме заблуди“, защото Той не се нуждае от нечестив човек... Когато Бог в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор. Ако избереш, можеш да пазиш заповедите... Пред теб са поставени огън и вода, и към което от тях избереш, протегни ръката си.“
Виждате, че Писанието е достатъчно ясно по този въпрос: „Когато Бог, в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор.“
Но, вие възразявате, Син Сирахов е „апокрифен“ - Лутер не го е отхвърлил, поставяйки под въпрос каноничността му. И нищо чудно, отговарям аз, имайки предвид колко директно Син Сирахов опровергава неговите учения. Но аз бих посочил също Второз. 30:19-20, където Бог ни казва:
„Аз поставих пред теб живота и смъртта, благословението и проклятието. Избери живота, така че ти и потомците ти да можете да живеете, обичайки Господ, вашият Бог, вслушвайки се в гласа Му и придържайки се към Него.“ Така че виждаме, че човекът е повече от свободен да избира, той е длъжен да избира.
И още по-рано, в Бит. 4:7 Бог говори на Каин: „Защо си толкова обиден и унил? Ако правиш добро, можеш да вдигнеш глава, но ако не, грехът е демон криещ се зад вратата: неговият копнеж е към теб, но въпреки това ти можеш да бъдеш негов господар.“
И накрая, в Йоан 15:15 нашият Господ изразява любовта Си към нас, Неговите последователи: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Аз ви наричам приятели...“ Това съвсем не звучи като думи на ездач към неговия кон.
Както често се случва, Павел има последната дума: „Но ако, в търсенето да бъдем оправдани в Христос, ние самите се намерим грешници, Христос на греха ли е служител? Разбира се, че не!“ /Гал. 2:17/ Трудно би се намерило по-директно противоречие на Лутеровите думи „Бог е автор на злото, както и на доброто“.
Позицията на Лутер не съдържа отговорност. Не съдържа задължение. Не носи в себе си смисъл човек да се учи или да се усъвършенства в хода на своя живот. Не съдържа достойнство. Само най-черното, най-подтисническото насилие, което ограбва човешкия живот от всякакъв възможен смисъл. Какво правите във вашия живот – дори любовта, която изразявате към вашите ближни – не означава нищо според Лутер. Вашите борби, вашите страдания, вашата издръжливост – нищо от това не допринася каквото и да било. Вашата воля дори не е във вашите ръце.
Лутер казва: Отделният християнин не е субект на никаква власт
„... всеки християнин чрез вяра е толкова издигнат над всички неща, че по добродетелта на духовната сила, той е господар на всички неща без изключение, така че нищо не може да го нарани. Всъщност, всички неща са му подчинени и са принудени да му служат в достигането на спасение.“ (From the essay,' Freedom of a Christian,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 63.)5
„Несправедливост се върши, когато тези думи „свещеник“, „клирик“, „духовник“ се прехвърлят от всички християни към неколцина, които досега чрез злоупотреба са наречени „духовници““. (Ibid., p. 65.)
Лутер учи, че ние не се нуждаем от никого между нас, общността от вярващи, и нашият Спасител. Така той се противопоставя на духовните власти и йерархията, която ги упражнява. Бог е с цялата общност, казва той, така че защо ни е свещеник.
Звучи страхотно. Докато разберете, че тази позиция отразява позицията на Мойсеевата сестра, пророчицата Мириам, която протестира в Числа 12 гл.: „Дали само чрез Моисей говори Господ? Не говори ли и чрез нас също?“ Заради нейния бунт срещу властта, установена от Бога, тя се зарази от проказа. Благодарение на Мойсеевата ходатайствена молитва, тя беше излекувана.
И само след няколко глави, нейният пример беше последван от Корей, който настрои хората срещу Моисей и Аарон с най-смущаващите възможни думи. Те казаха: „Стига с вас! Цялото събрание, всички от тях, са свети и Господ е сред тях. Защо тогава поставяте себе си над Господното събрание?“ Заради това Корей и последователите му бяха погълнати от огън, изпратен от Господа. /Числа 16/
Лутер казва: Селяните заслужават своето жестоко третиране
„Като мулетата, които няма да се движат, ако непрекъснато не ги биете с тояги, така гражданските власти трябва да управляват обикновените хора: бичувайте, душете, бесете, горете, обезглавявайте и ги изтезавйте, така че да се научат да се боят от властите както трябва.“ (El. ed. 15, 276, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 235.)6
„Селянинът е свиня, затова когато свинята е заклана, тя е мъртва, и по същия начин селянинът не мисли за следващия живот, защото иначе той би се държал различно.“('Schlaginhaufen,' 'Aufzeichnungen,' p. 118, quoted ibid., p. 241)
Вероятно най-тъмният час на Лутер е бил неговото предателство към продължително измъчваните слуги по време на селските войни в Мюнцер през 1525 г. Първо, той наивно подбудил тяхното недоволство чрез публикуваните трактати като „За властта“, където той порицавал аристокрацията с нападки като: „Хората не могат и няма да се съгласяват с вашата тирания и капризи повече.“ (Ibid., p. 223.) И: "... бедният човек, с вълнение и мъка заради вредите, които е претърпял в своите блага, своето тяло и в своята душа, е твърде уморен от тяхното подтисничество извън всяка мярка и по най-коварен начин. Затова той повече няма да търпи това състояние на нещата и още повече, той има достатъчна причина да нападне с млатило и тояга, както в Карщанд заплашват да направят.“
(Ibid., p. 225.)
Но когато бунтът идва, той изведнъж променя думите си, публикувайки трактата „Срещу убийствените и грабителските селски орди“, където настоява управляващите господари да „ги колят ги тайно и явно, както могат, както се коли бясно куче.“ (Ibid., p. 235.)
За да подчертаем студенината на човека, Лутер се оженил по време на трагичните кланета, които последвали. Неговият съвременник Еразъм, изчислил, че стотици хиляди селяни изгубили живота си. (Ibid., p. 237.)
Лутер казва: Полигамията е разрешена
„Аз изповядвам, че не мога да забраня на някой да се ожени за няколко съпруги, защото това не противоречи на Писанието. Ако един мъж желае да се ожени за повече от една съпруга, той би трябвало да се попита дали е удовлетворен в своята съвест, така че да може да го направи съгласно Словото на Бога. В такъв случай гражданските власти нямат думата по въпроса.“ (De Wette II, 459, ibid., pp. 329-330.)
'Sola scriptura' има своите последствия.
Лутер казва: Библията би могла да използва известно подобрение
„Историята на Йона е толкова чудовищна, че е абсолютно неправдоподобна.“ ('The Facts About Luther, O'Hare, TAN Books, 1987, p. 202.) 7
„Хвърлям книгата Естир в Елба. Аз съм такъв враг на книгата Естир, че желая да не беше съществувала, защото юдаизира твърде много и има в себе си твърде много езически глупости.“ (Ibid.)
„Книгата Варух има много малка стойност, колкото и стойностен да е бил Варух.“(Ibid.)
„... посланието на св. Яков е пълно със слама, защото не съдържа нищо евангелско.“ ('Preface to the New Testament,' ed. Dillenberger, p. 19.)8
„Ако някъде са говорени глупости, това е самото място. Преминавам през факта, че много са се придържали с голяма вероятност, че това послание не е било написано от апостол Яков и не е достойно за духа на апостола.“ ('Pagan Servitude of the Church,' ed. Dillenberger, p. 352.)9
Четейки тези думи на Лутер е трудно да си представим, че той е същия човек, който толкова често претендира, че гледа на Библията „като ако Самият Бог говори там.“ Как би могъл той да претендира, че вярва във вдъхновеното Слово на Бога като абсолютен авторитет по религиозните въпроси, ако той поставя себе си като съдия на Писанията? Правейки това, той съвсем ясно поставя себе си като съдия над самия Бог.
Вярвате или не, в своето високомерие Лутер дори си позволява да класифицира евангелията: „Йоан изброява не повече от няколко от делата на Христос, но в голяма степен Неговите поучения, докато останалите трима евангелисти записват много от Неговите дела. Следователно, евангелието от Йоан е уникално в красотата, и в действителност е главното евангелие, далеч, далеч превъзхождащо останалите три, а св. Павел и св. Петър са далеч напред от трите евангелия на Матей, Марк и Лука.“ ('Preface to Romans,' ed. Dillenberger, pp. 18-19.)
Той се оплаква от Книгата Откровение: „по моето разбиране тя няма белези от апостолски и пророчески характер... Всеки може да оформи собствено разбиране за тази книга, що се отнася до мен, аз чувствам ненавист към нея и за мен това е достатъчна причина да я отхвърлям.“ (Sammtliche Werke, 63, pp. 169-170, 'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 203.)10
И накрая, той признава добавянето на думата „само“ към Римл. 3:28 по негова собствена воля: „Ако твоят католик те дразни с думата „само“, кажи му направо, д-р Мартин Лутер ще го каже така: Католик и задник е едно и също. Който няма моя превод, от мене да мине: дяволски благодарности за този, който цензурира без моята воля и знание. Лутер ще го има така, и той е доктор над всички доктори в католицизма.“ (Amic. Discussion, 1, 127,'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 201.)
Тук той е осъден от собствените си уста. Защото Йоан, в Откр. 22:18-19 декларира анатема на всеки, който дръзне да промени дори и една дума от Писанието: „Аз предупреждавам всеки, който слуша пророческите думи на тази книга: ако някой добави на тях, Бог ще му добави язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и в светия град, описан в тази книга.“ Лутер, разбира се, не добавя и не отнема обикновени думи, но цели пасажи и книги.
Лутер казва: преследвайте евреите
„Евреите са млади дяволи, осъдени за ада.“ ('Luther's Works,' Pelikan, Vol. XX, pp. 2230.) 11
„Горете техните синагоги. Забранявайте им всичко, което споменах по-горе. Насилвайте ги да работят и ги третирайте с всеки вид жестокост, както Моисей е правел в пустинята и изклал три хиляди.... Ако това не работи, ние трябва да се отнасяме с тях като с бесни кучета, за да не ъдем съучастници с техните отвратителни богохулства и в техните пороци, и за да не заслужим гнева на Бога и да бъдем прокълнати с тях. Аз изпълних моя дълг. Нека всеки да види как ще изпълни своя. Аз съм оправдан.“ ('About the Jews and Their Lies,' quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 290.)12
Много е смущаващо да се размишлява за вероятния плод, роден от семената на омразата, посяти от този човек. Ако той е бил воден от някакъв дух, определено не е бил Светият.
Заключение
Как е възможно толкова много хора да следват автора на тези тъмни, черни учения? Има само едно обяснение: те не разбират какво Лутер – истинският Лутер – всъщност е учел. Ако разбираха, те щяха да видят, че много от идеите на бащата на Реформацията противоречат и на Писанието, и на здравия разум.
И аз подозирам, че от семинарията, протестантските служители се концентрират повече върху забелязването на грешките на Католицизма, отколкото изследват писанията на собствените си основатели. Да, Католицизмът е точно от дупките на ада, но такова е и Лутеранството.
Ако се съмнявате в тези пасажи, аз настоятелно ви моля да разгледате източниците. Намирането на Лутеровите писания не е лесно, но със старание може да бъде постигнато.
Нека Бог да благослови теи, които търсят истината и ги води в пресяването: „Изследвайте себе си да видите дали живеете във вярата. Изпитвайте себе си.“ /2 Кор. 13:5/ И нека Бог, Който ни е създал всички в Своя образ ни доведе по-близо до Неговото сърце, където всяка истина може да бъде намерена.
1. "Нека греховете ти бъдат силни" от Проект Витенберг, "Варбургски сегмент"
2. "Факти за Лутер"
3. "Робството на волята"
4. Пак там
5. От есето „Свободата на християнина“, „Мартин Лутер: избрано от неговите писания“
6. „Факти за Лутер“
7. Пак там
8. "Предговор към Новия Завет"
9. "Езическо робство на Църквата"
10. "Факти за Лутер"
11. "Лутерови дела"
12. " За евреите и техните лъжи“, цитирано от О Хеър във „Факти за Лутер“
по материали от http://www.jesus-is-savior.com/
Дейвид Стюарт*
Мартин Лутер: човекът, известен с това, че предизвика властта на една корумпирана Църква, с въвеждането на религиозна свобода в един век на духовен феодализъм, с въвеждането на свободно универсално образование, с освобождаването на Писанията от бремето на мъртвия език, ... е, вие разбрахте идеята.
Но колко от Лутер е чел средният протестант? Или дори средният протестантски църковен служител?
Предполагам малко или нищо.
Както можете сами да прецените от цитатите по-долу, Лутер е бил един невъзпитан, неприятен, невъздържан и често даже богохулен човек. Съвсем не отговарящ на представата за воден от Духа лидер на вярата.
Дали това ви звучи скандално? Невъобразимо? Не съм изненадан. Всъщност, за мен самият беше изненада да открия истинската природа на Лутер. Но веднъж след като прочетете собствените му думи, неговата натура става явна.
В този документ вие ще видите някои от най-изненадващите думи на Лутер. Но не мислете, че можете да ги намерите в някоя близка книжарница. Аз имах ужасни трудности да открия нещо различно от „Малкия Катехизис“ на великия мъж. Дори допълнително направените приемливи антологии на неговите работи не са лесни за откриване – ако въобще можете да ги намерите, и те обикновено са в светските книжарници.
Защо съществува тази оскъдица от Лутеровите писания в протестантските книжарници? Не мога да говоря от първа ръка, но ако прочетете пасажите по-долу, вие можете да предположите, както и аз, че Лутер е бил крит, защото неговата истинска теология е смущаваща за последователите му. Те са склонни да пропагандират образа на човеколюбив, състрадателен водач, просветен патриарх, защото ако хората наистина знаят какво Лутер е мислил и учел, те ще бъдат отвратени.
Тъй като неговите трудове надхвърлят 50 тома, ние няма дори да се опитваме да обхванем всичко тук. Вместо това, ще селектираме някои от неговите най-изненадващи и, да – бунтарски мисли.
Възражението на тези, които не са чели Лутер в оригинал ще бъде: „Тези пасажи за извадени от контекст, и следователно не може да им се има доверие като акуратни репрезентации на Лутеровите мисли.“ Затова аз ще помествам цитати към всяка извадка. Вие можете да разгледате източника сами. Ще откриете, че нито един от тези пасажи не значи нещо различно от поместеното тук, но аз все пак ви предизвиквам да се опитате да си представите какъвто и да е контекст, който би могъл евентуално да промени значението на тези думи.
Това, което Лутер е имал предвид е твърде ясно.
Друго възражение е, че други от писанията на Лутер могат да бъдат цитирани като противоречие на тези, които ще намерите тук. Аз бих отговорил, че противоречието със самия себе си не прави един човек повече достоен за доверие, а по-малко.
Във всеки случай, вие съдете, докато ние позволяваме на Лутер да говори сам за себе си.
Лутер казва: „Бъди грешник“
„Бъди грешник, и нека твоите грехове бъдат силни, но нека твоята вяра в Христос бъде по-силна и се радвай в Христос, който е победител над греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове докато сме тук, защото този живот не е място, където обитава правдата... Никой грях не може да ни отдели от Него, дори ако убивахме или извършвахме прелюбодеяние хиляди пъти всеки ден.“ ('Let Your Sins Be Strong, from 'The Wittenberg Project;' 'The Wartburg Segment', translated by Erika Flores, from Dr. Martin Luther's Saemmtliche Schriften, Letter No. 99, 1 Aug. 1521).1
Лутер всъщност казва, че нашите дела, дори възможно най-греховните нямат значение! Той казва, че ние можем да вършим всеки грях, който искаме – доброволно, самонадеяно, целенасочено – и ние няма да оскърбим Бога! Та нали от нас не се изисква нищо повече освен „вяра“, за да бъдем спасени. Каквото правим е инцидентно. Разбира се всеки, който е запознат с Писанията ще отбележи, че това не е християнско учение. Защото навсякъде в Библията ни се казва, че грехът ни отделя от Бога /Исая 59:1-2/. Никой вярващ няма лиценз да греши. Християните, които доброволно грешат, ще бъдат осъдени от Христос /Римл.12:14, 1 Сол.4:6/.
Лутер казва: Правенето на добро е по-опасно от грешенето.
„Тези благочестиви души, които правят добро, за да спечелят Небесното Царство не само никога няма да успеят, но даже следва да бъдат броени сред неблагочестивите; и е по-важно да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ (Wittenberg, VI, 160, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 122.) 2
Сигурно мислите: „Какво?“ Дали той наистина е написал това, което току що мисля, че прочетох? „По-важно е да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ Е, добре, прочетете го отново, за да се убедите. Ние ще почакаме.
Е? Бяхте прави първия път. Лутер ни предупреждава срещу добрите и праведните действия. Той казва „не се тревожете за греха – Иисус ще се погрижи за него. Но правенето на добро – по-добре внимавайте за това. Особено, ако мислите, че като сте мили, щедри и любящи ще повлияете върху крайния ви съд.“
В своето високомерие, той пренебрегва стих след стих от Писанието – Новия Завет и Стария – където ни се указва , че начина по който живеем нашата вяра ще бъде критерият, по който ще бъдем съдени. Както Павел е казал пределно ясно в Римл. 2:5-11: „.... праведният съд на Бога, който ще отплати на всеки според делата му.“ И отново във 2 Кор. 5:10: „Защото ние трябва да се явим пред съдийския престол... за да получи всеки отплата, според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“
Лутер казва: Няма свободна воля
„...що се отнася до Бога и до всичко носещо спасение или осъждане, /човекът/ няма „свободна воля“, но е пленник, затворник и роб или на Божията воля или на сатанинската воля.“ (From the essay, 'Bondage of the Will,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 190.)3
„.... ние правим всичко от необходимост и нищо от свободна воля, защото силата на свободната воля е нула...“ (Ibid., p. 188.)
„Човекът е като кон. Скача ли Бог на седлото? Конят е покорен и приспособява себе си на всяко движение на ездача и отива накъдето ездачът иска. Хвърля ли Бог поводите? Тогава сатана скача на седлото върху животното, което се обръща, ходи и се подчинява на шпорите и прищявките на своя нов ездач... Следователно необходимостта, а не свободната воля е контролиращия принцип на нашето поведение. Бог е авторът на злото както и на доброто, и, както Той дарява щастие на тези, които нямат заслуги, така също Той проклина други, които не заслужават своята съдба.“ ('De Servo Arbitrio', 7, 113 seq., quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, pp. 266-267.)4
Всички тези пасажи са от трактата на Лутер, озаглавен „De Servo Arbitro”, или „ Робството на волята“ в който великият реформатор работи усърдно в защитата на тезата, че свободната воля не съществува.
Писанието разбира се, не се съгласява с това нито в думи, нито в дух. В Сирах 15:11-20 четем: „Не казвай „Беше Божие дело моето падение“, защото това което мрази, Той не прави. Не казвай: „Беше Той, който ме заблуди“, защото Той не се нуждае от нечестив човек... Когато Бог в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор. Ако избереш, можеш да пазиш заповедите... Пред теб са поставени огън и вода, и към което от тях избереш, протегни ръката си.“
Виждате, че Писанието е достатъчно ясно по този въпрос: „Когато Бог, в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор.“
Но, вие възразявате, Син Сирахов е „апокрифен“ - Лутер не го е отхвърлил, поставяйки под въпрос каноничността му. И нищо чудно, отговарям аз, имайки предвид колко директно Син Сирахов опровергава неговите учения. Но аз бих посочил също Второз. 30:19-20, където Бог ни казва:
„Аз поставих пред теб живота и смъртта, благословението и проклятието. Избери живота, така че ти и потомците ти да можете да живеете, обичайки Господ, вашият Бог, вслушвайки се в гласа Му и придържайки се към Него.“ Така че виждаме, че човекът е повече от свободен да избира, той е длъжен да избира.
И още по-рано, в Бит. 4:7 Бог говори на Каин: „Защо си толкова обиден и унил? Ако правиш добро, можеш да вдигнеш глава, но ако не, грехът е демон криещ се зад вратата: неговият копнеж е към теб, но въпреки това ти можеш да бъдеш негов господар.“
И накрая, в Йоан 15:15 нашият Господ изразява любовта Си към нас, Неговите последователи: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Аз ви наричам приятели...“ Това съвсем не звучи като думи на ездач към неговия кон.
Както често се случва, Павел има последната дума: „Но ако, в търсенето да бъдем оправдани в Христос, ние самите се намерим грешници, Христос на греха ли е служител? Разбира се, че не!“ /Гал. 2:17/ Трудно би се намерило по-директно противоречие на Лутеровите думи „Бог е автор на злото, както и на доброто“.
Позицията на Лутер не съдържа отговорност. Не съдържа задължение. Не носи в себе си смисъл човек да се учи или да се усъвършенства в хода на своя живот. Не съдържа достойнство. Само най-черното, най-подтисническото насилие, което ограбва човешкия живот от всякакъв възможен смисъл. Какво правите във вашия живот – дори любовта, която изразявате към вашите ближни – не означава нищо според Лутер. Вашите борби, вашите страдания, вашата издръжливост – нищо от това не допринася каквото и да било. Вашата воля дори не е във вашите ръце.
Лутер казва: Отделният християнин не е субект на никаква власт
„... всеки християнин чрез вяра е толкова издигнат над всички неща, че по добродетелта на духовната сила, той е господар на всички неща без изключение, така че нищо не може да го нарани. Всъщност, всички неща са му подчинени и са принудени да му служат в достигането на спасение.“ (From the essay,' Freedom of a Christian,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 63.)5
„Несправедливост се върши, когато тези думи „свещеник“, „клирик“, „духовник“ се прехвърлят от всички християни към неколцина, които досега чрез злоупотреба са наречени „духовници““. (Ibid., p. 65.)
Лутер учи, че ние не се нуждаем от никого между нас, общността от вярващи, и нашият Спасител. Така той се противопоставя на духовните власти и йерархията, която ги упражнява. Бог е с цялата общност, казва той, така че защо ни е свещеник.
Звучи страхотно. Докато разберете, че тази позиция отразява позицията на Мойсеевата сестра, пророчицата Мириам, която протестира в Числа 12 гл.: „Дали само чрез Моисей говори Господ? Не говори ли и чрез нас също?“ Заради нейния бунт срещу властта, установена от Бога, тя се зарази от проказа. Благодарение на Мойсеевата ходатайствена молитва, тя беше излекувана.
И само след няколко глави, нейният пример беше последван от Корей, който настрои хората срещу Моисей и Аарон с най-смущаващите възможни думи. Те казаха: „Стига с вас! Цялото събрание, всички от тях, са свети и Господ е сред тях. Защо тогава поставяте себе си над Господното събрание?“ Заради това Корей и последователите му бяха погълнати от огън, изпратен от Господа. /Числа 16/
Лутер казва: Селяните заслужават своето жестоко третиране
„Като мулетата, които няма да се движат, ако непрекъснато не ги биете с тояги, така гражданските власти трябва да управляват обикновените хора: бичувайте, душете, бесете, горете, обезглавявайте и ги изтезавйте, така че да се научат да се боят от властите както трябва.“ (El. ed. 15, 276, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 235.)6
„Селянинът е свиня, затова когато свинята е заклана, тя е мъртва, и по същия начин селянинът не мисли за следващия живот, защото иначе той би се държал различно.“('Schlaginhaufen,' 'Aufzeichnungen,' p. 118, quoted ibid., p. 241)
Вероятно най-тъмният час на Лутер е бил неговото предателство към продължително измъчваните слуги по време на селските войни в Мюнцер през 1525 г. Първо, той наивно подбудил тяхното недоволство чрез публикуваните трактати като „За властта“, където той порицавал аристокрацията с нападки като: „Хората не могат и няма да се съгласяват с вашата тирания и капризи повече.“ (Ibid., p. 223.) И: "... бедният човек, с вълнение и мъка заради вредите, които е претърпял в своите блага, своето тяло и в своята душа, е твърде уморен от тяхното подтисничество извън всяка мярка и по най-коварен начин. Затова той повече няма да търпи това състояние на нещата и още повече, той има достатъчна причина да нападне с млатило и тояга, както в Карщанд заплашват да направят.“
(Ibid., p. 225.)
Но когато бунтът идва, той изведнъж променя думите си, публикувайки трактата „Срещу убийствените и грабителските селски орди“, където настоява управляващите господари да „ги колят ги тайно и явно, както могат, както се коли бясно куче.“ (Ibid., p. 235.)
За да подчертаем студенината на човека, Лутер се оженил по време на трагичните кланета, които последвали. Неговият съвременник Еразъм, изчислил, че стотици хиляди селяни изгубили живота си. (Ibid., p. 237.)
Лутер казва: Полигамията е разрешена
„Аз изповядвам, че не мога да забраня на някой да се ожени за няколко съпруги, защото това не противоречи на Писанието. Ако един мъж желае да се ожени за повече от една съпруга, той би трябвало да се попита дали е удовлетворен в своята съвест, така че да може да го направи съгласно Словото на Бога. В такъв случай гражданските власти нямат думата по въпроса.“ (De Wette II, 459, ibid., pp. 329-330.)
'Sola scriptura' има своите последствия.
Лутер казва: Библията би могла да използва известно подобрение
„Историята на Йона е толкова чудовищна, че е абсолютно неправдоподобна.“ ('The Facts About Luther, O'Hare, TAN Books, 1987, p. 202.) 7
„Хвърлям книгата Естир в Елба. Аз съм такъв враг на книгата Естир, че желая да не беше съществувала, защото юдаизира твърде много и има в себе си твърде много езически глупости.“ (Ibid.)
„Книгата Варух има много малка стойност, колкото и стойностен да е бил Варух.“(Ibid.)
„... посланието на св. Яков е пълно със слама, защото не съдържа нищо евангелско.“ ('Preface to the New Testament,' ed. Dillenberger, p. 19.)8
„Ако някъде са говорени глупости, това е самото място. Преминавам през факта, че много са се придържали с голяма вероятност, че това послание не е било написано от апостол Яков и не е достойно за духа на апостола.“ ('Pagan Servitude of the Church,' ed. Dillenberger, p. 352.)9
Четейки тези думи на Лутер е трудно да си представим, че той е същия човек, който толкова често претендира, че гледа на Библията „като ако Самият Бог говори там.“ Как би могъл той да претендира, че вярва във вдъхновеното Слово на Бога като абсолютен авторитет по религиозните въпроси, ако той поставя себе си като съдия на Писанията? Правейки това, той съвсем ясно поставя себе си като съдия над самия Бог.
Вярвате или не, в своето високомерие Лутер дори си позволява да класифицира евангелията: „Йоан изброява не повече от няколко от делата на Христос, но в голяма степен Неговите поучения, докато останалите трима евангелисти записват много от Неговите дела. Следователно, евангелието от Йоан е уникално в красотата, и в действителност е главното евангелие, далеч, далеч превъзхождащо останалите три, а св. Павел и св. Петър са далеч напред от трите евангелия на Матей, Марк и Лука.“ ('Preface to Romans,' ed. Dillenberger, pp. 18-19.)
Той се оплаква от Книгата Откровение: „по моето разбиране тя няма белези от апостолски и пророчески характер... Всеки може да оформи собствено разбиране за тази книга, що се отнася до мен, аз чувствам ненавист към нея и за мен това е достатъчна причина да я отхвърлям.“ (Sammtliche Werke, 63, pp. 169-170, 'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 203.)10
И накрая, той признава добавянето на думата „само“ към Римл. 3:28 по негова собствена воля: „Ако твоят католик те дразни с думата „само“, кажи му направо, д-р Мартин Лутер ще го каже така: Католик и задник е едно и също. Който няма моя превод, от мене да мине: дяволски благодарности за този, който цензурира без моята воля и знание. Лутер ще го има така, и той е доктор над всички доктори в католицизма.“ (Amic. Discussion, 1, 127,'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 201.)
Тук той е осъден от собствените си уста. Защото Йоан, в Откр. 22:18-19 декларира анатема на всеки, който дръзне да промени дори и една дума от Писанието: „Аз предупреждавам всеки, който слуша пророческите думи на тази книга: ако някой добави на тях, Бог ще му добави язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и в светия град, описан в тази книга.“ Лутер, разбира се, не добавя и не отнема обикновени думи, но цели пасажи и книги.
Лутер казва: преследвайте евреите
„Евреите са млади дяволи, осъдени за ада.“ ('Luther's Works,' Pelikan, Vol. XX, pp. 2230.) 11
„Горете техните синагоги. Забранявайте им всичко, което споменах по-горе. Насилвайте ги да работят и ги третирайте с всеки вид жестокост, както Моисей е правел в пустинята и изклал три хиляди.... Ако това не работи, ние трябва да се отнасяме с тях като с бесни кучета, за да не ъдем съучастници с техните отвратителни богохулства и в техните пороци, и за да не заслужим гнева на Бога и да бъдем прокълнати с тях. Аз изпълних моя дълг. Нека всеки да види как ще изпълни своя. Аз съм оправдан.“ ('About the Jews and Their Lies,' quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 290.)12
Много е смущаващо да се размишлява за вероятния плод, роден от семената на омразата, посяти от този човек. Ако той е бил воден от някакъв дух, определено не е бил Светият.
Заключение
Как е възможно толкова много хора да следват автора на тези тъмни, черни учения? Има само едно обяснение: те не разбират какво Лутер – истинският Лутер – всъщност е учел. Ако разбираха, те щяха да видят, че много от идеите на бащата на Реформацията противоречат и на Писанието, и на здравия разум.
И аз подозирам, че от семинарията, протестантските служители се концентрират повече върху забелязването на грешките на Католицизма, отколкото изследват писанията на собствените си основатели. Да, Католицизмът е точно от дупките на ада, но такова е и Лутеранството.
Ако се съмнявате в тези пасажи, аз настоятелно ви моля да разгледате източниците. Намирането на Лутеровите писания не е лесно, но със старание може да бъде постигнато.
Нека Бог да благослови теи, които търсят истината и ги води в пресяването: „Изследвайте себе си да видите дали живеете във вярата. Изпитвайте себе си.“ /2 Кор. 13:5/ И нека Бог, Който ни е създал всички в Своя образ ни доведе по-близо до Неговото сърце, където всяка истина може да бъде намерена.
1. "Нека греховете ти бъдат силни" от Проект Витенберг, "Варбургски сегмент"
2. "Факти за Лутер"
3. "Робството на волята"
4. Пак там
5. От есето „Свободата на християнина“, „Мартин Лутер: избрано от неговите писания“
6. „Факти за Лутер“
7. Пак там
8. "Предговор към Новия Завет"
9. "Езическо робство на Църквата"
10. "Факти за Лутер"
11. "Лутерови дела"
12. " За евреите и техните лъжи“, цитирано от О Хеър във „Факти за Лутер“
по материали от http://www.jesus-is-savior.com/
Абонамент за:
Публикации (Atom)