Призоваващ всичко при Себе Си

св. Григорий Паламас
Превод от Патрология Грека: Тигър

Ние заменихме безстрастното място с това страстно и болезнено място. Ние изгубихме обитаването с Бога лице в лице. Ние загубихме съжителството с Неговите ангели и неотменимия живот. Кой разбира тази загуба и не плаче?

Личната молитва, дори тази в домовете ни, дори в спалните ни, определя нашата обща молитва към Бога в църквите, защото нашата вътрешна духовна молитва определя тази, която произнасяме с устните си. Защото този, който иска да се моли, когато е в Божия храм, докато в дома си или по улиците и пазарите не го е грижа за молитва, когато е в храма на Бога той не се моли в истина.

Нека не само отделим себе си от този несигурен и объркан живот, но нека нашият пост, песнопение и молитва бъдат със знанието, че Той присъства и ни вижда, знаейки ясно, че нито поста, нито песнопението или молитвата могат да ни спасят сами по себе си, но само ако ние ги извършваме пред Бога. Гледайки ни, очите Господни ни освещават както слънцето стопля всичко, приемащо неговата светлина. Нашите дела са извършени пред Бога, когато нашия ум Го вижда ясно. Тогава ние постим, пеем и се молим защото виждаме Него.

Той издигна бащи, Той откри пророци, Той извърши знамения, Той даде Закон, Той определи ангели и въпреки това, понеже тези не бяха достатъчни за безкрайния подтик на нашето зло, най-великото лекарство само по себе си, унищожаващо най-големите грехове, Сам Словото Божие, наклони небесата и дойде на земята. Във всичко Той стана като нас, освен в греха, Той унищожи греха в Самия Себе Си и докато укрепваше нас, Той разслаби центъра на греха и на водачите и работниците на греха даде пример на Кръста, със смъртта побеждавайки господаря на смъртта... И когато Той възкръсна и се възнесе на небесата, Той даде Апостолите на света, Той изпрати неизброима армия мъченици, Той установи богатство от учители, Той разкри Църквите на светиите.

В Неговото предишно присъствие славата на божеството беше скрита чрез тялото, което Той прие от нас, за да ни помогне. Сега Той е скрит с Отца в небесата с Неговото еднакво-божествено тяло, но тогава (във Второто пришествие) Той ще открие пълнотата на славата Си. Той ще се появи сияейки от Изток до Запад, озарявайки краищата с лъчите на Своето божество, докато в целия свят звучи животворната тръба, призовавайки всичко веднага да се събере около Него... Към това беше призовано първото поколение на света, към такъв край беше насочено небесното и изначално желание на Отца, според което Той създаде човека не само по Негов образ, но и по Негово подобие, за да бъде способен да побере величието на божественото царство, блясъкът на божественото наследство, съвършенството на благословението на Отца на небесата, за Когото всичко е било създадено – видимо и невидимо.

Защото нашата природа е без грехове в Христос и защото чрез нашето следване на Бога ние станахме деца на удовлетворението, които са свързани с Христос, и възлюбени синове, и небето е отворено за нас, така че дори Светият Дух слиза и обитава в нас; чрез Духа ние ще възлезем на небето, когато Този, Който възкреси Христос от мъртвите съживи нашите смъртни тела, поради Неговия Дух живеещ в нас, преобрази нашето унизено тяло и му даде формата на Христовото славно тяло. Така ние се обогатихме с безсмъртие и бяхме призовани отново на небето, нашата природа беше издигната над всички началства и власти, към трона отдясно на Величието в небесата.

(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).