Тайната на Кръста

св. Григорий Нисийски
Превод от Патрология Грека: Тигър, със специални
благодарности към small axe и Зограф за помощта им

Какво друго казват нашите противници? Това, че (да вземем предпочитаното гледище) е било напълно безполезно Умонепостижимия да се смири до там, че да вкуси смърт, след като Той би могъл чрез всемогъществото Си да постигне в миг каквото и да поиска; и все пак, ако по някоя неведома причина е било абсолютно необходимо това да стане така, то поне Той да не бъде поруган с толкова позорна смърт. Каква смърт, питат те, би могла да бъде по-позорна от разпятието? Какъв отговор можем да дадем? Такъв, че смъртта е наша участ от мига на раждането и че Този, Който прие да се облече в човешка плът и във всичко да приеме човешката природа, трябва да премине през всичко присъщо на тази природа. Следователно, като знаем, че човешкия живот има начало и край, трябваше ли Този, Който е определил веднъж завинаги да сподели Сам човешката природа, да не вкуси от онова, което неминуемо следва.

Виждайки следователно, че животът на човека е определен между две граници, трябваше ли Той, след като премина през едното, да не се докосне до другото, което следва? Тогава Божественият замисъл (за изкуплението) би останал наполовина изпълнен, тъй като Той нямаше да вкуси от втората участ на нашата природа. Обаче, ако някой от разбралите (смисъла на ставащото) има основание да каже, че вместо смъртта – неизменна участ за родените, Неговото раждане (въплъщение) е само, за да постигне смъртта, защото Вечно Живият не потърси телесното рождение поради някаква нужда да живее, а за да ни изведе от смъртта във вечния живот.

И след като беше необходимо цялата наша природа да бъде изтръгната от смъртта, Той протегна (сесилната Си) десница към нас падналите и снизходи към нашето мъртво тяло. Така вкусвайки от жилото на смъртта, Той отиде толкова далече, че бидейки в обятията на смъртта чрез Своето Собствено безсмъртно тяло, дари на нашата смъртна природа,Своето безсмъртие, възкресявайки, чрез силата Си заедно със Себе Си целия човек.

Тази Плът, която беше вместилище на Божеството и във възкресението бе възнесена заедно с Бога, не дойде от незнайно място, а беше изцяло дело на истинно приемане на нашата (тварна) природа. Както нашето тяло усеща всяко движение на нашите сетива, едновременно и в съзвучие със сетивния орган, по същия начин действа и тайната на възкресението на този един Орган, сякаш цялото човечество, бидейки едно живо тяло, минава върху целия човешки род, преминавайки от Единия в цялото, съгласно законите за целостта и единството на естеството. Тогава, какво съществува извън пределите на възможното, както ни учи Откровението? Сиреч, че Този, Който стои изправен, снизхожда към падналия с цел да го изправи от неговото падение? А що се отнася до Кръста - дали той притежава друго или по-дълбоко значение, могат да ни обяснят тези, които са опитни тайновидци. Каквото и да е, така ни учи достигналото до нас традиционното учение.

След като всичко в Евангелието – и дела, и думи има възвишено и небесно значение и няма нищо в него, което не е такова, остава това, което не показва пълното сливане на човешкото с Божественото, където словото и действията са човешки, но скритият смисъл представлява Божественото. Следователно, особено тук, а и във всичко останало, не подобава да мислим, че е достатъчна само една част и да пренебрегваме останалите; но от факта на тази смърт, като съзерзаваме човешкото в нея, да се стараем в същото време да съзерцаваме Божественото. Но тъй като е присъщо на Божеството да обхваща всичко и да се разпростира надлъж и на шир в самата същност на съществуващото във всяка част - защото нищо не би продължавало да съществува, ако не остане в съществуването, и това, което е съществуващо по право и предимно е Бог, Чието съществуване в света дава продължението на всички неща, които ни карат да вярваме. Това е същината, която научаваме от образа на Кръста; той е разделен на четири части, така че има четири на брой посоки от централната част, където цялото се събира в себе си; защото Този, Който в часа на Своята предизвестена смърт беше разпънат на него, е Същият, Който свързва заедно всички неща в Себе Си и чрез Себе си довежда в хармонично съгласие различните природи на истинското битие. Защото в това битие е вложена идеята за нещо по-горно или за нещо по-долно или идеята за нещо странично. Следователно, ако съзерцаваме (Божествения) порядък установен горе в небесата или под земята или в границите на вселената изобщо, навсякъде присъствието на Божеството изпреварва мисълта като единствена забележима сила, която във всяка част на битието го поддържа в състояние на съществуване.

Дали ние трябва да наричаме това Съществуване Божество или Ум или Сила или Мъдрост или с някой друг възвишен термин, който би обяснил по-добре Този, Който е над всичко, нашият довод не възразява срещу наименованието или името или формата на използваните слова. След като цялото творение гледа към Него и е за и около Него, и чрез Него е свързано само със себе си, нещата горе, бидейки чрез Него свързани с нещата долу и страничните неща, беше правилно не само чрез слушане да бъдем доведени до пълно разбиране на Божеството, но зрението също да бъде наш учител в тези възвишени обекти на мисълта; и със зрението започва могъщия Павел (Ефес. 3:18), когато посвещава ефесяните в тайнствата и ги насища чрез своите поучения със силата на знанието, което е тази „дълбочина и височина, дължина и ширина“. Всъщност той отбелязва всяка посока на Кръста чрез нейното точно име. Горната част той нарича височина, долната – дълбочина, а страничните – ширина и дължина. А в друг пасаж, в послание към филипяните 2:10, той прави мисълта си по-ясна: „че в Името на Иисуса трябва да преклони колене всичко небесно, земно и подземно.“ В този пасаж той обединява в едно име центъра и простряните ръце, назовавайки „земно“ всичко, което е по средата между небесното и подземното. Такъв е урокът, който научаваме за тайната на Кръста. И следващите събития, които се съдържат в разказа, по толкова подходящ начин следват това, че дори невярващите трябва да признаят, че нищо в тях не е противно на правилните възгледи за Божеството. Че Той не остана мъртъв, че раните, които тялото Му получи от железните пирони и копието не бяха пречка да възкръсне отново, че след Неговото възкресение Той се яви, както Му беше угодно на Своите ученици, че когато желаеше да бъде с тях, Той беше сред тях (и) невидимо, защото нямаше нужда от отворени врати и че Той укрепи учениците Си чрез вдъхновението от Светия Дух и обеща да бъде сред тях, както и че никаква разделителна стена не бива да се намесва между тях и Него и че за зрението Той се възнесе на Небесата, докато за ума Той беше навсякъде. Всичко това и каквито и да било други факти, които съдържа историята за Него, не се нуждаят от помощта на аргументи, за да покажат, че са знаци за божественост и за велика и свръх възвишена сила.

Във връзка с всичко това, аз не смятам за необходимо да се впускам в детайли, тъй като самото тяхно описание показва свръхестествения характер. Но след като повелята на измиването (независимо дали избираме да го наречем кръщение или просветление или възстановяване; защото ние не правим от наименованието предмет на спор) е част от откритото наше учение, може би е добре да вляза в кратка дискусия по тази тема.

(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).