събота, 16 април 2011 г.

св. Макарий, беседа

Превод от Патрология Грека: Тигър

Които са деца на светлината, служат /на/ Новия Завет в Светия Дух, те не учат нищо от хора, Сам Бог ги учи, самата Негова благодат пише в сърцата им заповедите на Духа. Те не трябва да се учат само от Писанията, написани с мастило, но Божията благодат пише на хартията на сърцето законите на Духа и небесните тайни. Сърцето е водачът и царят на целия телесен организъм и когато Благодатта държи сърдечните области, благодатта става цар на всички части и на всички мисли. Сърцето е мястото в ума и във всички мисли на душата и в нейната надежда и затова благодатта прониква във всички части на тялото.
Когато душата излиза от нечие тяло, се извършва велика тайна. Ако човекът е отговорен за грехове, тогава идват групи демони и силите на тъмнината приемат тази душа и я задържат от тяхната страна.Никой не бива да бъде изненадан от това. Защото, ако човек, докато е живеел в настоящото време се е покорявал, подчинявал и ставал слуга на тези сили, колко повече ще бъде притежаван и заробен от тях, когато напуска света? Ти трябва да заключиш, че тези неща са верни като разбереш какво се случва от набожната страна, защото дори сега, преди смъртта, има ангели, стоящи със светите слуги на Бога и светите духове са около тях и ги пазят, а когато те напуснат своите тела, хорове ангели приемат душите им към тяхната страна, към чистия век и така те представят тези хора пред Господ.
Всички мислят, че са християни заради изповядването на тяхната вяра в Христос или дори заради някои добродетели, докато истинските християни са малцина, тези, които са богати в Светия Дух, които се наслаждават на безбройните наслади на благодатта, които имат удоволствие в небесното желание на Духа, които са украсени в душите си със няколко небесни одеяния на дарби; те, които не само изповядват християнството на думи, но и в силата и енергията на Духа, те, които докосват непрекъснато с душевните ръце на ума си небесното злато, знанието и описанието на тайните на Духа, само те са истински християни.

Ако любовта в плътския съюз отделя от баща, майка, братя и всичко, което принадлежи на тези отношения става външно в ума на съпруга, а ако той ги обича, той ги обича с външната част на ума си, докато целият негов стремеж е обърнат към съпругата му – защото се казва „затова, човек ще остави баща и майка и ще се прилепи към жена си и те двамата ще станат една плът“ - щом тогава плътската любов толкова много откъсва от всяка /друга/ любов, колко повече тези, които са приели достойнството на светия, небесен и скъп Дух, да участват само в Него, ще бъдат откъснати от всяка светска любов и всичко за тях ще стане непотребно, защото те са победени от небесно желание и съединени с това желание. Тяхното желание лежи на това място, техният ум, техният живот, техните мисли ходят там; там е, където умът има своето обиталище, победен от божествена и небесна любов и духовно желание.

(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).

Няма коментари:

Публикуване на коментар