Силата Господна

На Разпети петък се прекланяме пред Изкупителя, благодарение на Когото имаме вечен живот. Той дойде, за да ни даде живот, светлина и смисъл.
Мнозина мислят, че един всемогъщ Бог би унищожил злото със сила, както това стана в Содом и Гомора и преди това чрез потопа. Но тези събития не бяха унищожаване на злото в смисъл на премахване на причината за съществуването му, а наказания от Господа за непоправимо зли хора. Изгарянето на Содом и Гомора и потапянето на света под вода бяха именно способите, чрез които повечето от нас си представят как един всемогъщ Бог би унищожил злото. Но то не беше унищожено, а само наказано, продължавайки да се проявява чрез потомството на праведния Ной.

Въплъщавайки се чрез Светия Дух и св.Дева Мария, Бог стана човек, във всичко подобен на нас, без греха, и ставайки Човек, Той унищожи злото, като ликвидира причините за него по такъв начин, че св.ап.Павел говори за това като “тайна, скрита от векове и поколения”.
Векове преди Христос да се роди, св.пророк Исая възкликва : “Господи! Кой повярва на това що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господна?” (Ис.53:1) Пророкът възкликва така, защото на никого и на ум не е идвала идеята за величието на Божественото смирение, чрез което Той ни освободи от примката на смъртта и греха не чрез огън и жупел, нито чрез потоп, нито чрез друга форма на масово унищожение, а Сам приемайки смъртта чрез Своето човешко естество. Безгрешният Бог вместо да ни накаже за греховете, Сам ги понесе: “А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.” Ис. 53:5. Той взе върху Си греха на света – цялото човешко безчестие, низост и гадост, освобождавайки човешкия род от тях. Той прие върху Себе Си цялото наше безобразие в буквален и преносен смисъл: “Както мнозина бяха смаяни, гледайки на Него – толкова ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки…” (Ис. 52:14), изцелявайки завинаги човешката природа, като я обезсмърти чрез Възкресението Си, съединявайки я с Божеството Си.
Църквата се прекланя пред смирението и любовта на своя Спасител, в които блести Божествената Му сила. Човешка сила не би могла да понесе унижения и мъчения доброволно и то заради други, и ако би могла да спре мъчителите си, не би се поколебала да го стори. А Той, Който би могъл в миг да спре и накаже тези, които Го измъчваха и унижаваха, се остави да бъде “измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца беше Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше устата Си.” (Ис.53:7); Той изцели ухото на един от нападателите Си и се моли за прошка на тези, които забиха гвоздеите в тялото Му.
Той изцели напълно човешката природа от злото, чрез смъртта Си победи смъртта, и отвори пътя към безсмъртието за всички, които повярват в силата Господна.