Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Автор: Прокимен

Част ІІ

Апостолските думи са изтълкувани още по-изразително от преп. Юстин Попович, който препоръчва: «Изпитвайте всичко с Духа на Църквата, с учението на Църквата. Онова, което не е от нея (Църквата), то вреди на вашите души, на вашето спасение. Изпитвайте пророчеството, ученията, духовете.

«Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света» (1Иоан. 4:1).

Изпитвайте хората, учителите (във вярата) към какъв дух се придържат. Сам по себе си човешкият дух не е в състояние да различава ясно духовете. Затова е даден на Църквата Дух Свети, Който «прониква във всичко, дори и в дълбините Божии» (1 Кор. 2:10) , прониква и в дълбините на човешката душа (1 Кор. 2:11). Единствено когато човек стане истински член на духовното тяло на Църквата посредством Тайнствата и добродетелите, съчленявайки се с нейната обща душа и ум, едва тогава той може да отличи Божието и Христовото от безбожното и антихристовото, да познае това, «що ни е дарувано от Бога» (1 Кор. 2:12). Само ако имаме «ум Христов» (1 Кор. 2:16), намиращ се в съборния ум на Църквата, ние бихме могли да определим с точност кое учение е от Христа, та духът на злото и лъжата да не съумее да ни измами...Само онези, които са очистили сърцата си могат да видят Бога и с Божията помощ да различат доброто от злото, да извършат добро и да се отклонят от злото...Прочее, само святите (по живот) знаят какво е добро и зло... Ръководейки се от светиите, в земния си живот ще можете внаги да извършите всяко божествено добро...»

За абсолютната авторитетност на църковното вероучение свидетелства ап. Павел, казвайки:

«Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде» (Гал. 1:8-9).

Никой не може да постави под съмнение, че послушанието към свещеноначалието е необходимо за душеспасението. Спасителят е изрекъл с категорична ясност: «Който вас слуша, Мене слуша» (Лук. 10:16). Истината изисква щото свещеноначалието да има жертвена ревност да учи народа в съотвествие с вярата на Църквата.

Днес, след 20 години демократична свобода. Църковната иерархия се оказва все още неспособна да изпълни своето първостепенно задължение, наредено й от Самия Христос: «Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух» (Мат. 28:19).

Първостепенната грижа или задължение на апостолите била преди всичко и най-вече да научат във вярата. Едва след това да кръщават. Свидетелство за първостепенната важност на ученето във вярата са следващите думи на Христа в същото това едно изречение: «и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света» (Мат. 28:20).

Прочее, епископите могат да претендират за апостолското си приемство единствено, ако спазват тази заръка на Божествения Учител. Ние можем да си въобразяваме, че Христос е с нас само ако научим и опазим всичко онова, което Той е предал на апостолите и е наредил да се пази. Ако едно от условията е нарушено, то претенциите за апостолска приемственост са игра на думи и убеждението ни, че Христос е с нас ще е вятърничава история.

Епископатът, израсъл и обучен да светителствува в комунистическото близко минало, отклони църковния кораб от Истината. Той се задоволяваше да служи и да въведе магизма, дегизирайки го като благодатност на формалните тайнства. Никаква благодат не може да слезе при очевадната ленивост на клира да учат народа във вярата, при тоталната неграмотност на народа, кръстен неправилно с обливане и миропомазани чорапогащи, оставайки за цял живот езичник и непознаващ Христа и Неговото учение.

Епископатът не се е опитвал да подражава на светите Отци, благовестили Христа в условия на гонения и мъчения. Епископатът се зарази с гръцката симония и кариеризъм, поругавайки се с благодатта на Светия Дух.
Същият този епископат, ако имаше страх Божи, да би принесъл покаяние или в най-лошия случай да би се опитал да поправи грешката си от миналото и да се погрижи за катехизацията на народа.

За съжаление, църковният кораб остана далече от Христа и всичко онова, което би могло да ни отвори дверите на Царството Небесно.

Трагедията е взаимно-свързана. Клирът не учи народа и от този неграмотен народ, който няма никаква представа за Бог, излиза епископатът.

При това положение, слепец води слепците и катастрофата е неизбежна, както и да усукваме истината в речовата си витийност.

Същинското Богопознание е невъзможно без знанието на Свещеното Писание и светоотечески творения. Засега нито народът, нито чедата му - епископи знаят едното или разбират другото. Кръгът става омагьосан и изход засега не се вижда в близките десетилетия.

Може да се каже с положителност, че съвременната църковна иерархия насажда антихристов дух в църковната видимост и отдалечава, къде съзнателно (архиереите масони), къде несъзнателно (архиереите кариеристи, запазващи духовната си неграмотност) от Христа и Неговата Истина.

/следва/