Св. Йоан Хризостом
Проповед 4 “За Лазар и богаташа”
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Затова нека не търсим да чуем от мъртъвци това, което Писанието ни учи много по-ясно всеки ден. Защото, ако Бог знаеше, че възкресеният мъртвец би бил полезен за живите, тогава Той, Който прави всичко за наша полза, не би пренебрегнал или позволил да ни пропусне подобна полза. Но освен това, ако мъртвите трябваше постоянно да бъдат възкресявани, за да ни оповестяват нещата, които са отвъд, тогава с времето това също би се обезсмислило, и при това дяволът би въвел порочни учения с много по-голяма лекота. Защото той би могъл често да изявява явления (или феномени, бел.пр.) или освен това, той би могъл да изфабрикува определени хора да изглеждат мъртви и погребани, а после да ги покаже живи като възкресени от мъртвите и чрез тези хора той би убедил умовете на заблудените в каквото и да пожелае. Ако дори сега няма никой който е бил възкресен от мъртвите, много често се сънуват сънища с прилика на починалите и те са опорочили и отклонили в заблуда мнозина, тогава ако подобно нещо действително се случи и то се установи в умовете на хората – че много от починалите са се върнали обратно, - колко повече може презреният демон да изплете десетки хиляди уловки и да въведе голяма заблуда в този живот. Точно по тази причина, Бог е затворил вратите и не е позволил на никой човек, който е напуснал този живот и се е върнал, да изяви нещата отвъд, за да не би дяволът, като се възползва от тази възможност, да въведе всички свои собствени учения /или неща/. Защото когато е имало пророци, дяволът е издигал лъжепророци; когато апостоли – тогава лъжеапостоли, и когато Христос се е появил, тогава лъжехристи; и когато здрави учения са били въвеждани, той е въвеждал порочни, сеейки тръни навсякъде. И така, ако това нещо също се е случило (т.е.гореописаното), той би се опитал да симулира същото чрез неговият собствен инструментариум, не наистина да възкреси мъртъв човек, а чрез определени магьосничества и заблуди би могъл да измами очите на очевидците или пък, както казах, би могъл да изфабрикува някой да изглежда умрял, и така да обърне всичко нагоре с главата и да ги обърка (очевидците, бел.пр.). Но Бог, предвиждайки всичко това, е затворил тази конспирация за него и запазвайки нас, не е разрешил никой човек да се върне от отвъдното и да говори на живите за нещата отвъд. И по този начин Той ни учи да се придържаме към факта, че Божественото Писание е по-достойно за доверие от всичко останало.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
вторник, 13 декември 2011 г.
събота, 18 юни 2011 г.
Отново за митарствата и техните гностични корени
Надя Димитрова
Учението за възкачването на душата след смъртта към Бога през демонични изпитвания за нейната пригодност е неогностицизъм в най-чист вид. Това учение противоречи драстично на Свещеното Писание и вярата на Църквата, то съсипва всякаква надежда за спасение, вършейки най-черната демонична работа - всяване на отчаяние за спасението. това е все едно някой обвиняем да бъде съден от инквизитори в затворническа килия.
Ереста "митарства" във вида, в който се пропагандира и вярва от някои, никога не е приемана в Православната Църква. Доколкото в руското догматическо богословие митарствата се споменават, там изрично се казва, че това не трябва да се възприема в буквален смисъл, а по-скоро "теодора" е душата, "ангелите" са добродетелите, а "демоните" - греховете. В такъв смисъл и българското богословие приема това като "благочестиво предание", което не е задължително за вярата.
Проблемът обаче е, че в България върви в оборот една книжка на неогностика Серафим Роуз - човек преминал през всички възможни религии и накрая станал православен. Той е авторът на книгата "Душата след смъртта", къдетоповтаря почти дословно неогностическия апокриф "Митарствата на преподобна Теодора". Този апокриф, появил се в 10 век след Христа, съдържа древна ерес - древноегипетската религия на мъртвите, според която душите се възкачват до бог озирис през 20 небесни архонта. Тези архонти търсят грехове и ако намерят, хвърлят душата да я измъчват в пъкъла.
Причината хората да вярват на тази книжка е дълбокото им невежество за православното учение за участта на човека след смъртта, а също така и лукавството им да пренебрегват Светите Писания, които са мерилото за истинност.
Интересно е, че в болшинството защитници на ереста има фанатизъм и омраза към мислещите различно, достойни за Торквемада и Игнасио Лойола. Апологетите на тази ерес дори не знаят кога е възникнала тя. Веднъж казват - стотици години, веднъж хиляди години, после пък нещо друго. Едно обаче е сигурно - това не е учение на Христос. А щом не е на Христос, то не е и на апостолите, а щом не е на апостолите - не е на отците, не е и на Църквата. Защото ако някой учи нещо различно от това, което е учил Христос, той е еретик.
А сега ето няколко признака, по които може да се разпознае даден учител или група като гностици:
1.Те представят „по-висше знание“, което е достъпно за „по-духовните“. В наше време този „по-висш гносис“ е изразен като „аскетично богословие“.
Докато нашите гностици са внимателни да назоват това с истинското му име, за тях тази по-висша „аскетично богословие“ превъзхожда „теологичното богословие“ на Църквата. „специалното знание“ на елита /в този случай „аскетичното богословие“/ е обектив, чрез който гностицизмът реинтерпретира учението на Църквата и го изопачава, за да може подмолно да прокара своите концепции и разбирания.
Фундаменталната догма на гностицизма е вярата, че по-нисшата, материалната сфера, „плътта“, света като „психе“, е достойна за презрение. Нещо, което трябва да бъде победено. Докато висшият, духовният свят е превъзходен.
2.Прокарването на „невидимия свят“, който е отделен от и/или се противопоставя на „видимия свят“.
Само тези с „елитно знание“, тези илюминати от„невидимия свят“ знаят неговите тайни. Между заблудите на гностичния елит, човек намира чудновати, понякога чисто плътски описания на рая. Те противопоставят видимия /материалния/ на недивимия /духовния/ свят, което е форма на дуализъм.
3.Дуализъм. Гностиците създават дуализъм във всяка област.
Докато тези, които са проникнали в Православната Църква не поучават открито дуалистичната идея за Бога /добро божество и лошо божество/, те издигат авторитета на сатана и демоните до ниво на полубогове, които имат власт да съдят човешката душа, даже да надхвърлят Божията милост, обитаващия в нас Свети Дух и Христовото дело на Кръста. Те могат да „завличат души в ада“ дори преди Христос да е имал възможността да ги осъди, преди Второто Пришествие и Последния Съд – а това е осъдено от светите отци.
4.Опасно пътуване на душата след смъртта
В ереста „митарства“, демони – полубогове имат власт да съдят и осъждат души и да ги спират дори да достигнат Христос за Неговия съд. Те имат сила да узурпират Христовата власт, независимо, че Писанието ясно казва, че „цялата власт на небето и земята е дадена на Него“. Идеята, че душата може да бъде съдена, наградена или наказана без тялото е учение, оборено и осъдено от много свети отци. Докато пълното учение за митарствата е развито в Месопотамия от гностиците, оттам се предава на богомилите, павликяните и различните групи манихеи, които учели за развита система от демонични съдебни станции – въздушни митници. Предимно чрез богомилите, които имали много последователи даже в Константинопол през 8 и 9 век, ереста се разпространила в православния свят.
Учението за възкачването на душата след смъртта към Бога през демонични изпитвания за нейната пригодност е неогностицизъм в най-чист вид. Това учение противоречи драстично на Свещеното Писание и вярата на Църквата, то съсипва всякаква надежда за спасение, вършейки най-черната демонична работа - всяване на отчаяние за спасението. това е все едно някой обвиняем да бъде съден от инквизитори в затворническа килия.
Ереста "митарства" във вида, в който се пропагандира и вярва от някои, никога не е приемана в Православната Църква. Доколкото в руското догматическо богословие митарствата се споменават, там изрично се казва, че това не трябва да се възприема в буквален смисъл, а по-скоро "теодора" е душата, "ангелите" са добродетелите, а "демоните" - греховете. В такъв смисъл и българското богословие приема това като "благочестиво предание", което не е задължително за вярата.
Проблемът обаче е, че в България върви в оборот една книжка на неогностика Серафим Роуз - човек преминал през всички възможни религии и накрая станал православен. Той е авторът на книгата "Душата след смъртта", къдетоповтаря почти дословно неогностическия апокриф "Митарствата на преподобна Теодора". Този апокриф, появил се в 10 век след Христа, съдържа древна ерес - древноегипетската религия на мъртвите, според която душите се възкачват до бог озирис през 20 небесни архонта. Тези архонти търсят грехове и ако намерят, хвърлят душата да я измъчват в пъкъла.
Причината хората да вярват на тази книжка е дълбокото им невежество за православното учение за участта на човека след смъртта, а също така и лукавството им да пренебрегват Светите Писания, които са мерилото за истинност.
Интересно е, че в болшинството защитници на ереста има фанатизъм и омраза към мислещите различно, достойни за Торквемада и Игнасио Лойола. Апологетите на тази ерес дори не знаят кога е възникнала тя. Веднъж казват - стотици години, веднъж хиляди години, после пък нещо друго. Едно обаче е сигурно - това не е учение на Христос. А щом не е на Христос, то не е и на апостолите, а щом не е на апостолите - не е на отците, не е и на Църквата. Защото ако някой учи нещо различно от това, което е учил Христос, той е еретик.
А сега ето няколко признака, по които може да се разпознае даден учител или група като гностици:
1.Те представят „по-висше знание“, което е достъпно за „по-духовните“. В наше време този „по-висш гносис“ е изразен като „аскетично богословие“.
Докато нашите гностици са внимателни да назоват това с истинското му име, за тях тази по-висша „аскетично богословие“ превъзхожда „теологичното богословие“ на Църквата. „специалното знание“ на елита /в този случай „аскетичното богословие“/ е обектив, чрез който гностицизмът реинтерпретира учението на Църквата и го изопачава, за да може подмолно да прокара своите концепции и разбирания.
Фундаменталната догма на гностицизма е вярата, че по-нисшата, материалната сфера, „плътта“, света като „психе“, е достойна за презрение. Нещо, което трябва да бъде победено. Докато висшият, духовният свят е превъзходен.
2.Прокарването на „невидимия свят“, който е отделен от и/или се противопоставя на „видимия свят“.
Само тези с „елитно знание“, тези илюминати от„невидимия свят“ знаят неговите тайни. Между заблудите на гностичния елит, човек намира чудновати, понякога чисто плътски описания на рая. Те противопоставят видимия /материалния/ на недивимия /духовния/ свят, което е форма на дуализъм.
3.Дуализъм. Гностиците създават дуализъм във всяка област.
Докато тези, които са проникнали в Православната Църква не поучават открито дуалистичната идея за Бога /добро божество и лошо божество/, те издигат авторитета на сатана и демоните до ниво на полубогове, които имат власт да съдят човешката душа, даже да надхвърлят Божията милост, обитаващия в нас Свети Дух и Христовото дело на Кръста. Те могат да „завличат души в ада“ дори преди Христос да е имал възможността да ги осъди, преди Второто Пришествие и Последния Съд – а това е осъдено от светите отци.
4.Опасно пътуване на душата след смъртта
В ереста „митарства“, демони – полубогове имат власт да съдят и осъждат души и да ги спират дори да достигнат Христос за Неговия съд. Те имат сила да узурпират Христовата власт, независимо, че Писанието ясно казва, че „цялата власт на небето и земята е дадена на Него“. Идеята, че душата може да бъде съдена, наградена или наказана без тялото е учение, оборено и осъдено от много свети отци. Докато пълното учение за митарствата е развито в Месопотамия от гностиците, оттам се предава на богомилите, павликяните и различните групи манихеи, които учели за развита система от демонични съдебни станции – въздушни митници. Предимно чрез богомилите, които имали много последователи даже в Константинопол през 8 и 9 век, ереста се разпространила в православния свят.
събота, 16 април 2011 г.
св. Макарий, беседа
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Които са деца на светлината, служат /на/ Новия Завет в Светия Дух, те не учат нищо от хора, Сам Бог ги учи, самата Негова благодат пише в сърцата им заповедите на Духа. Те не трябва да се учат само от Писанията, написани с мастило, но Божията благодат пише на хартията на сърцето законите на Духа и небесните тайни. Сърцето е водачът и царят на целия телесен организъм и когато Благодатта държи сърдечните области, благодатта става цар на всички части и на всички мисли. Сърцето е мястото в ума и във всички мисли на душата и в нейната надежда и затова благодатта прониква във всички части на тялото.
Когато душата излиза от нечие тяло, се извършва велика тайна. Ако човекът е отговорен за грехове, тогава идват групи демони и силите на тъмнината приемат тази душа и я задържат от тяхната страна.Никой не бива да бъде изненадан от това. Защото, ако човек, докато е живеел в настоящото време се е покорявал, подчинявал и ставал слуга на тези сили, колко повече ще бъде притежаван и заробен от тях, когато напуска света? Ти трябва да заключиш, че тези неща са верни като разбереш какво се случва от набожната страна, защото дори сега, преди смъртта, има ангели, стоящи със светите слуги на Бога и светите духове са около тях и ги пазят, а когато те напуснат своите тела, хорове ангели приемат душите им към тяхната страна, към чистия век и така те представят тези хора пред Господ.
Всички мислят, че са християни заради изповядването на тяхната вяра в Христос или дори заради някои добродетели, докато истинските християни са малцина, тези, които са богати в Светия Дух, които се наслаждават на безбройните наслади на благодатта, които имат удоволствие в небесното желание на Духа, които са украсени в душите си със няколко небесни одеяния на дарби; те, които не само изповядват християнството на думи, но и в силата и енергията на Духа, те, които докосват непрекъснато с душевните ръце на ума си небесното злато, знанието и описанието на тайните на Духа, само те са истински християни.
Ако любовта в плътския съюз отделя от баща, майка, братя и всичко, което принадлежи на тези отношения става външно в ума на съпруга, а ако той ги обича, той ги обича с външната част на ума си, докато целият негов стремеж е обърнат към съпругата му – защото се казва „затова, човек ще остави баща и майка и ще се прилепи към жена си и те двамата ще станат една плът“ - щом тогава плътската любов толкова много откъсва от всяка /друга/ любов, колко повече тези, които са приели достойнството на светия, небесен и скъп Дух, да участват само в Него, ще бъдат откъснати от всяка светска любов и всичко за тях ще стане непотребно, защото те са победени от небесно желание и съединени с това желание. Тяхното желание лежи на това място, техният ум, техният живот, техните мисли ходят там; там е, където умът има своето обиталище, победен от божествена и небесна любов и духовно желание.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Които са деца на светлината, служат /на/ Новия Завет в Светия Дух, те не учат нищо от хора, Сам Бог ги учи, самата Негова благодат пише в сърцата им заповедите на Духа. Те не трябва да се учат само от Писанията, написани с мастило, но Божията благодат пише на хартията на сърцето законите на Духа и небесните тайни. Сърцето е водачът и царят на целия телесен организъм и когато Благодатта държи сърдечните области, благодатта става цар на всички части и на всички мисли. Сърцето е мястото в ума и във всички мисли на душата и в нейната надежда и затова благодатта прониква във всички части на тялото.
Когато душата излиза от нечие тяло, се извършва велика тайна. Ако човекът е отговорен за грехове, тогава идват групи демони и силите на тъмнината приемат тази душа и я задържат от тяхната страна.Никой не бива да бъде изненадан от това. Защото, ако човек, докато е живеел в настоящото време се е покорявал, подчинявал и ставал слуга на тези сили, колко повече ще бъде притежаван и заробен от тях, когато напуска света? Ти трябва да заключиш, че тези неща са верни като разбереш какво се случва от набожната страна, защото дори сега, преди смъртта, има ангели, стоящи със светите слуги на Бога и светите духове са около тях и ги пазят, а когато те напуснат своите тела, хорове ангели приемат душите им към тяхната страна, към чистия век и така те представят тези хора пред Господ.
Всички мислят, че са християни заради изповядването на тяхната вяра в Христос или дори заради някои добродетели, докато истинските християни са малцина, тези, които са богати в Светия Дух, които се наслаждават на безбройните наслади на благодатта, които имат удоволствие в небесното желание на Духа, които са украсени в душите си със няколко небесни одеяния на дарби; те, които не само изповядват християнството на думи, но и в силата и енергията на Духа, те, които докосват непрекъснато с душевните ръце на ума си небесното злато, знанието и описанието на тайните на Духа, само те са истински християни.
Ако любовта в плътския съюз отделя от баща, майка, братя и всичко, което принадлежи на тези отношения става външно в ума на съпруга, а ако той ги обича, той ги обича с външната част на ума си, докато целият негов стремеж е обърнат към съпругата му – защото се казва „затова, човек ще остави баща и майка и ще се прилепи към жена си и те двамата ще станат една плът“ - щом тогава плътската любов толкова много откъсва от всяка /друга/ любов, колко повече тези, които са приели достойнството на светия, небесен и скъп Дух, да участват само в Него, ще бъдат откъснати от всяка светска любов и всичко за тях ще стане непотребно, защото те са победени от небесно желание и съединени с това желание. Тяхното желание лежи на това място, техният ум, техният живот, техните мисли ходят там; там е, където умът има своето обиталище, победен от божествена и небесна любов и духовно желание.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
събота, 2 април 2011 г.
Не изпадай в отчаяние
св. Симеон Нови Богослов
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Ако пренебрегнеш тези неща, възлюбени мой, не изпадай в отчаяние, казвайки: „Аз не съм виждал тези неща, нито мога някога да ги узная; аз никога няма да имам силата да ги достигна и да се издигна към висотата на такова знание, съзерцание и чистота.“ Не казвай отново: „Защото, ако някой не стане такъв – да носи в себе си Христос като Бог още в този живот и да вижда Самия Христос в пълнота, и да Го приеме да обитава в него, такъв няма да влезе в Неговото Царство и каква е ползата за мен да се боря дори малко, или дори да загубя настоящите удоволствия?“ Не казвай това; дори не мисли за него, но ако желаеш, чуй съвета ми и аз ще ти открия пътя на спасението, с помощта на благодата на Всесветия Дух.
На първо място, вярвай с цялата си душа, че каквото ние говорим според Божествените и Боговдъхновени Писания е напълно вярно и който вярва в Сина Божи трябва да стане такъв, защото Той ни е дал силата да станем синове на Бога и ако ние искаме това, нищо не може да ни спре.
Защото е сигурно, че ако ти не повярваш в тези неща, тогава те стават именно така – ти въобще не се молиш те да се случат и ако не се молиш, няма да получиш. Защото Той казва: „Търсете и ще намерите, искайте и ще ви бъде дадено“ (Мат.7:7). Ако вярваш, следваш Божествените Писания и вършиш това, което те казват, ти ще намериш всичко без изключение, както е писано – дори ще намериш много повече от това, което е в Божествените Писания. А какви са тези неща? „Каквото око не е виждало, нито ухо чувало, нито е идвало на човешко сърце“, дарове „които Бог е приготвил за тези, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Тези дарове, ако ти твърдо вярваш, както ние казахме, ти ще видиш вън от всякакво съмнение, точно както Павел, така и ти – и не само това, но ще чуеш неизразими слова и както си разбрал, ти ще бъдеш грабнат в Рая дори сега. Кой Рай? Където разбойникът влезе заедно с Христос и където сега стои.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Ако пренебрегнеш тези неща, възлюбени мой, не изпадай в отчаяние, казвайки: „Аз не съм виждал тези неща, нито мога някога да ги узная; аз никога няма да имам силата да ги достигна и да се издигна към висотата на такова знание, съзерцание и чистота.“ Не казвай отново: „Защото, ако някой не стане такъв – да носи в себе си Христос като Бог още в този живот и да вижда Самия Христос в пълнота, и да Го приеме да обитава в него, такъв няма да влезе в Неговото Царство и каква е ползата за мен да се боря дори малко, или дори да загубя настоящите удоволствия?“ Не казвай това; дори не мисли за него, но ако желаеш, чуй съвета ми и аз ще ти открия пътя на спасението, с помощта на благодата на Всесветия Дух.
На първо място, вярвай с цялата си душа, че каквото ние говорим според Божествените и Боговдъхновени Писания е напълно вярно и който вярва в Сина Божи трябва да стане такъв, защото Той ни е дал силата да станем синове на Бога и ако ние искаме това, нищо не може да ни спре.
Защото е сигурно, че ако ти не повярваш в тези неща, тогава те стават именно така – ти въобще не се молиш те да се случат и ако не се молиш, няма да получиш. Защото Той казва: „Търсете и ще намерите, искайте и ще ви бъде дадено“ (Мат.7:7). Ако вярваш, следваш Божествените Писания и вършиш това, което те казват, ти ще намериш всичко без изключение, както е писано – дори ще намериш много повече от това, което е в Божествените Писания. А какви са тези неща? „Каквото око не е виждало, нито ухо чувало, нито е идвало на човешко сърце“, дарове „които Бог е приготвил за тези, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Тези дарове, ако ти твърдо вярваш, както ние казахме, ти ще видиш вън от всякакво съмнение, точно както Павел, така и ти – и не само това, но ще чуеш неизразими слова и както си разбрал, ти ще бъдеш грабнат в Рая дори сега. Кой Рай? Където разбойникът влезе заедно с Христос и където сега стои.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
неделя, 20 февруари 2011 г.
Един и Същи Бог, Отец, налага наказание на отхвърлените и дарява награди на избраните
св. Ириней Лионски
Detectio et eversio falso cognomitate Gnoseos
Изобличаване и опровержение на лъжливото знание /Против ересите/
Книга IV, Глава 40
Превод от Католическа Енциклопедия: Надя Димитрова
1.Следователно е Един и Същ Бог Отец, който е приготвил добри неща със Себе Си за тези, които желаят Неговото другарство и които Му остават покорни; и Който има вечен огън за водача на отстъплението, дявола, и разбунтувалите се с него, в който /огън/ Господ /Мат.25:41/ заяви, че ще бъдат изпратени тези хора, които са поставили сами себе си от Неговата лява страна. И това е казано чрез пророка: „Аз съм ревнив Бог, правя мир и създавам зло“ Исая 45:7, така твори мир и приятелство с тези, които се покаят и обърнат към Него и ги довежда до съюз, но подготвя за неразкаяните, тези, които бягат от светлината, вечен огън и външна тъмнина, които са злини именно за хората, падащи в тях.
2.Ако обаче наистина имаше един Отец, Който дава почивка и друг Бог, който приготвя огъня, техните синове биха били напълно различни /един от друг/; един всъщност изпращащ /хората/ в царството на Отец, но друг – във вечния огън. Но понеже както Един и Същи Господ е посочил, че цялата човешка раса ще бъде разделена на съда, както овчар разделя овците от козите /Мат. 25:32/ и че на някои Той ще каже: „Елате, вие благословени от Моя Отец, приемете царството, което е било приготвено за вас“ /Мат. 25:34/, а на други: „Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, който Моя Отец е приготвил за дявола и неговите ангели“ /Мат. 25:41/ Един и Същи Отец ясно е деклариран /в този пасаж/, творящ мир и създаващ зло, приготвящ подходящи неща за двете /страни/; както също има един Съдия, изпращащ двете /страни/ на подходящото място, както Господ казва в притчата за тръните и житото: „И както тръните се събират заедно и изгарят в огъня, така ще бъде в края на света. Синът Човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всичко, което обижда /съблазнява в бълг.превод/ и тези, които вършат нечестие и ще ги изпрати в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще сияят като слънце в царството на своя Отец.“ /Мат. 13:40-43. Отец, следователно, който приготвя царство за праведните, в което Синът е приел достойните за него, е Този, Който също така е приготвил огнената пещ, в която определените от Сина Човешки ангели ще изпратят тези хора, които заслужават това, според Божията заповед.
3. Господ наистина е посял добро семе в Неговата Собствена нива; и той казва, че нивата е светът. Но докато хората спяха, врагът дойде и пося тръни посред житото и си отиде. /Мат. 13:28/ Оттук ние научаваме, че това са антелите-отстъпници и врага, защото той завидя на Божието изкусно творение и с измама вкара това /творение/ във вражда с Бога. По тази причина Бог изгони от Своето присъствие този, който своеволно и подмолно пося тръните, това е този, който причини престъплението. Но Той се смили над човека, който несъмнено от грижа /от страна на друг/, но все пак нечестиво, беше въвлечен в неподчинение; и Той обърна враждата чрез която /дяволът/ замисли да направи /човека/ враг на Бога, срещу автора й, като отдръпна Своя гняв от човека, обръщайки го в друга посока и изпращайки го вместо това върху змията. Както и Писанието ни казва, че Бог казва на змията: „Аз ще поставя вражда между теб и жената и между твоето семе и нейното семе. Той ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ /Бит. 3:15/. И Господ събра в Себе Си тази вражда, когато стана Човек от жена и стъпка змийската глава, както посочих в предишната книга.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Detectio et eversio falso cognomitate Gnoseos
Изобличаване и опровержение на лъжливото знание /Против ересите/
Книга IV, Глава 40
Превод от Католическа Енциклопедия: Надя Димитрова
1.Следователно е Един и Същ Бог Отец, който е приготвил добри неща със Себе Си за тези, които желаят Неговото другарство и които Му остават покорни; и Който има вечен огън за водача на отстъплението, дявола, и разбунтувалите се с него, в който /огън/ Господ /Мат.25:41/ заяви, че ще бъдат изпратени тези хора, които са поставили сами себе си от Неговата лява страна. И това е казано чрез пророка: „Аз съм ревнив Бог, правя мир и създавам зло“ Исая 45:7, така твори мир и приятелство с тези, които се покаят и обърнат към Него и ги довежда до съюз, но подготвя за неразкаяните, тези, които бягат от светлината, вечен огън и външна тъмнина, които са злини именно за хората, падащи в тях.
2.Ако обаче наистина имаше един Отец, Който дава почивка и друг Бог, който приготвя огъня, техните синове биха били напълно различни /един от друг/; един всъщност изпращащ /хората/ в царството на Отец, но друг – във вечния огън. Но понеже както Един и Същи Господ е посочил, че цялата човешка раса ще бъде разделена на съда, както овчар разделя овците от козите /Мат. 25:32/ и че на някои Той ще каже: „Елате, вие благословени от Моя Отец, приемете царството, което е било приготвено за вас“ /Мат. 25:34/, а на други: „Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, който Моя Отец е приготвил за дявола и неговите ангели“ /Мат. 25:41/ Един и Същи Отец ясно е деклариран /в този пасаж/, творящ мир и създаващ зло, приготвящ подходящи неща за двете /страни/; както също има един Съдия, изпращащ двете /страни/ на подходящото място, както Господ казва в притчата за тръните и житото: „И както тръните се събират заедно и изгарят в огъня, така ще бъде в края на света. Синът Човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всичко, което обижда /съблазнява в бълг.превод/ и тези, които вършат нечестие и ще ги изпрати в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще сияят като слънце в царството на своя Отец.“ /Мат. 13:40-43. Отец, следователно, който приготвя царство за праведните, в което Синът е приел достойните за него, е Този, Който също така е приготвил огнената пещ, в която определените от Сина Човешки ангели ще изпратят тези хора, които заслужават това, според Божията заповед.
3. Господ наистина е посял добро семе в Неговата Собствена нива; и той казва, че нивата е светът. Но докато хората спяха, врагът дойде и пося тръни посред житото и си отиде. /Мат. 13:28/ Оттук ние научаваме, че това са антелите-отстъпници и врага, защото той завидя на Божието изкусно творение и с измама вкара това /творение/ във вражда с Бога. По тази причина Бог изгони от Своето присъствие този, който своеволно и подмолно пося тръните, това е този, който причини престъплението. Но Той се смили над човека, който несъмнено от грижа /от страна на друг/, но все пак нечестиво, беше въвлечен в неподчинение; и Той обърна враждата чрез която /дяволът/ замисли да направи /човека/ враг на Бога, срещу автора й, като отдръпна Своя гняв от човека, обръщайки го в друга посока и изпращайки го вместо това върху змията. Както и Писанието ни казва, че Бог казва на змията: „Аз ще поставя вражда между теб и жената и между твоето семе и нейното семе. Той ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ /Бит. 3:15/. И Господ събра в Себе Си тази вражда, когато стана Човек от жена и стъпка змийската глава, както посочих в предишната книга.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
четвъртък, 3 февруари 2011 г.
Кога ще дойде денят Господен?
св.Симеон Нови Богослов
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Горко на казващите: „Кога ще дойде денят Господен?“, които не ги е грижа да знаят и разбират този ден. Защото Присъствието Господне във верните вече е дошло, и продължава да идва, и за всички онези, които го желаят е дошло и това е неизменно. Защото, ако Той наистина е светлината на света (Йоан 8:12) и е казал на Своите апостоли, че ще бъде с нас до края на времената (Мат. 28:20, срв.Мат.1:23), как това „ще бъде с нас“ ще дойде? Съвсем не (е престоящо това, бел.прев.). Защото ние не сме синове на тъмнината и на нощта, за да ни огрее светлината (в бъдеще, бел.прев.), но (сме) синове на светлината и на Господния ден, оттук и живеещи в Господа, и умиращи в Него в Него ще живеем, както Павел казва (Деян.17:28).
За това Григорий Богослов говори така: „Точно както е слънцето за чувствените неща, така е Бог за духовните“.
Защото Той ще бъде бъдещата епоха и вечния ден и царството на небесата, младоженецът и леглото и земята на мирните, и цар, и слуга, като Самият е казал: „Блажени са тези слуги, чийто Господар, когато дойде, ги намери будни. Истина ви казвам, Той ще ги сложи да седнат и Сам ще се подготви да им служи.“ (Лука 12:37)
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Горко на казващите: „Кога ще дойде денят Господен?“, които не ги е грижа да знаят и разбират този ден. Защото Присъствието Господне във верните вече е дошло, и продължава да идва, и за всички онези, които го желаят е дошло и това е неизменно. Защото, ако Той наистина е светлината на света (Йоан 8:12) и е казал на Своите апостоли, че ще бъде с нас до края на времената (Мат. 28:20, срв.Мат.1:23), как това „ще бъде с нас“ ще дойде? Съвсем не (е престоящо това, бел.прев.). Защото ние не сме синове на тъмнината и на нощта, за да ни огрее светлината (в бъдеще, бел.прев.), но (сме) синове на светлината и на Господния ден, оттук и живеещи в Господа, и умиращи в Него в Него ще живеем, както Павел казва (Деян.17:28).
За това Григорий Богослов говори така: „Точно както е слънцето за чувствените неща, така е Бог за духовните“.
Защото Той ще бъде бъдещата епоха и вечния ден и царството на небесата, младоженецът и леглото и земята на мирните, и цар, и слуга, като Самият е казал: „Блажени са тези слуги, чийто Господар, когато дойде, ги намери будни. Истина ви казвам, Той ще ги сложи да седнат и Сам ще се подготви да им служи.“ (Лука 12:37)
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
неделя, 30 януари 2011 г.
Бог е Бог на настоящето
св. Григорий Богослов
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Знам за три класа между спасените: робите, наетите слуги, синовете. Ако си сред робите, бой се от камшика; ако си сред наетите слуги, очаквай само да получиш уговорената заплата; ако си повече от това, син, почитай Го като Отец и върши доброто, защото е добро да се покоряваш на Отец и дори за това не ти се полага никаква награда, само по себе си е награда, че угаждаш на твоя Отец. Нека тогава се погрижим да не презрем тези неща. Колко абсурдно би било да сграбчиш парите, а да изхвърлиш здравето; да бъдеш разточителен в чистенето на тялото, но икономичен в чистенето на душата и да търсиш свобода от земното робство, но да не те е грижа за небесната свобода; да полагаш всяко усилие да бъдеш великолепно облечен и с прекрасен дом, но никога да не ти идва наум как самият ти можеш да станеш истински скъпоценен; да бъдеш ревностен да вършиш добро на другите без никакво желание да вършиш добро на себе си.
Ако доброто може да се купи, ти не би пестил пари; но ако милостта лежи свободна пред краката ти, ти я презираш заради това, че е евтина. Всяко време е подходящо за твоето очистване, защото всяко време може да бъде времето на твоята смърт. Заедно с Павел аз ти крещя с висок глас: „Ето, сега е приемливо време; ето Сега е денят за спасение“ (2 Кор. 6:2) и това Сега не се определя в никакво време, но е всеки настоящ момент. И сега „Стани, ти който спиш, и Христос ще ти даде светлина“ (Еф. 5:14), прогонвайки мрака на греха. Защото както Исая казва “В нощта надеждата е зла и е по-полезно да бъде получена на сутринта“.
Сей в добър сезон и събирай и отваряй хамбара си, когато е необходимо; и сей на време, и нека гроздовете бъдат отрязвани когато узреят и предприемай смело през пролетта, и прибирай твоя кораб на брега отново в началото на зимата, когато морето започне да се вълнува. И нека за теб има също време за война и време за мир; време за радост и време за въздържане от радост; време за приятелство и време за разногласие, ако то е необходимо; на кратко - време за всичко, ако ще следваш Соломоновия съвет. И е най-добре да го направиш, защото съветът е полезен. Но работата за твоето спасение е тази, с която трябва да се занимаваш през цялото време; и нека всяко време бъде за теб определеното за Кръщение. Ако ти все преминаваш днешния ден, чакайки утре, чрез твоите малки отлагания ще бъдеш измамен без да разбереш от злия, защото неговият маниер е: Дай ми, казва той, настоящето, а на Бога – бъдещето; на мен – твоята младост, а на Бога – старостта; на мен твоите наслади, а на Него – твоята безрезултатност.
Колко голяма е опасността, която те окръжава. Колко много са неочакваните злополуки. Война може да те разори или земетресение да те погълне; морето може да те удави или див звяр да те отвлече или болест да те убие или някоя кост да поеме неправилния път в тялото ти (най-незначителното нещо, но колко е лесно да убие човека, въпреки гордеенето ти с Божествения образ); или твърде разглезен гуляй или вятър може да те повали; или конят да те отнесе; или лекарство, злонамерено предназначено срещу теб или може да бъдеш намерен лош, когато си предназначен за съвършенство; или безчовечен съдия; или безжалостен палач; или всяко нещо, което донася внезапна промяна и е отвъд властта на човешката помощ.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Знам за три класа между спасените: робите, наетите слуги, синовете. Ако си сред робите, бой се от камшика; ако си сред наетите слуги, очаквай само да получиш уговорената заплата; ако си повече от това, син, почитай Го като Отец и върши доброто, защото е добро да се покоряваш на Отец и дори за това не ти се полага никаква награда, само по себе си е награда, че угаждаш на твоя Отец. Нека тогава се погрижим да не презрем тези неща. Колко абсурдно би било да сграбчиш парите, а да изхвърлиш здравето; да бъдеш разточителен в чистенето на тялото, но икономичен в чистенето на душата и да търсиш свобода от земното робство, но да не те е грижа за небесната свобода; да полагаш всяко усилие да бъдеш великолепно облечен и с прекрасен дом, но никога да не ти идва наум как самият ти можеш да станеш истински скъпоценен; да бъдеш ревностен да вършиш добро на другите без никакво желание да вършиш добро на себе си.
Ако доброто може да се купи, ти не би пестил пари; но ако милостта лежи свободна пред краката ти, ти я презираш заради това, че е евтина. Всяко време е подходящо за твоето очистване, защото всяко време може да бъде времето на твоята смърт. Заедно с Павел аз ти крещя с висок глас: „Ето, сега е приемливо време; ето Сега е денят за спасение“ (2 Кор. 6:2) и това Сега не се определя в никакво време, но е всеки настоящ момент. И сега „Стани, ти който спиш, и Христос ще ти даде светлина“ (Еф. 5:14), прогонвайки мрака на греха. Защото както Исая казва “В нощта надеждата е зла и е по-полезно да бъде получена на сутринта“.
Сей в добър сезон и събирай и отваряй хамбара си, когато е необходимо; и сей на време, и нека гроздовете бъдат отрязвани когато узреят и предприемай смело през пролетта, и прибирай твоя кораб на брега отново в началото на зимата, когато морето започне да се вълнува. И нека за теб има също време за война и време за мир; време за радост и време за въздържане от радост; време за приятелство и време за разногласие, ако то е необходимо; на кратко - време за всичко, ако ще следваш Соломоновия съвет. И е най-добре да го направиш, защото съветът е полезен. Но работата за твоето спасение е тази, с която трябва да се занимаваш през цялото време; и нека всяко време бъде за теб определеното за Кръщение. Ако ти все преминаваш днешния ден, чакайки утре, чрез твоите малки отлагания ще бъдеш измамен без да разбереш от злия, защото неговият маниер е: Дай ми, казва той, настоящето, а на Бога – бъдещето; на мен – твоята младост, а на Бога – старостта; на мен твоите наслади, а на Него – твоята безрезултатност.
Колко голяма е опасността, която те окръжава. Колко много са неочакваните злополуки. Война може да те разори или земетресение да те погълне; морето може да те удави или див звяр да те отвлече или болест да те убие или някоя кост да поеме неправилния път в тялото ти (най-незначителното нещо, но колко е лесно да убие човека, въпреки гордеенето ти с Божествения образ); или твърде разглезен гуляй или вятър може да те повали; или конят да те отнесе; или лекарство, злонамерено предназначено срещу теб или може да бъдеш намерен лош, когато си предназначен за съвършенство; или безчовечен съдия; или безжалостен палач; или всяко нещо, което донася внезапна промяна и е отвъд властта на човешката помощ.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Абонамент за:
Публикации (Atom)