Св.Марк Ефески
Превод Надя Димитрова
Но ако, както е казано, никой не е влязал нито в Царството нито в геената, как тогава слушаме за богаташа и Лазар, че единият бил в огън и мъка и говорил с Авраам? Господ е казал всичко за Лазар посредством притча, точно както говори за десетте девици и другите притчи. Притчата за Лазар в действителност не се е сбъднала, защото грешниците в геената няма да виждат праведните, които са с Авраам в Царството, нито някой от тях ще познава съседа си, бидейки в такава тъмнина.
Приемайки това мнение, нашата Църква мисли и проповядва по този начин и Тя е в готовност и добре подготвена да го защитава. Първо, Господ в Евангелието според Матей предварително описва идващия съд, казвайки: “Елате, вие благословени от Моя Отец, наследете…” Очевидно е, че те още не са наследили “Царството, приготвено за вас”; “приготвено” казва Той, не “вече дадено”. Но на грешниците Той казва: “Отидете си вие, проклети” – очевидно те все още не са си отишли – във вечния огън, “приготвен" не за вас, а “за дявола и неговите ангели”. Тук отново Той казва “приготвен”, тъй като (този огън) все още не е приел осъдените демони. И как е възможно това, когато демоните до сега и до този ден скитат навсякъде във въздуха и вършат делата си в тези, които им се покоряват? Точно това крещят те към Господа на друго място, както е записано в същото Евангелие: “Дошъл си тук да ни измъчваш преди времето ли?” Така че е ясно, че те все още не търпят мъчение, защото времето още не е дошло. Следователно, ако нечестивите демони, първите злодейци, за които адът е бил специално подготвен и съхранен, ако те още не са платили дълга на своето подобаващо осъждане и свободно бродят където пожелаят, какви доводи биха ни убедили, че душите, които са си отишли от тук сред грехове, веднага са предадени на огън и на тези мъчения, които са подготвени за други (т.е.демоните)? Нещо повече, тогава каква нужда има от съда или даже от възкресението на телата на тези (души) и от идването (отново) на Съдията на земята и от този страшен, всеобщ театър, ако всеки човек си е получил заслуженото преди този ден? И как така Господ в притчата за девиците казва, че душите на девиците, които излязоха да посрещнат Младоженеца “заспаха и спаха, докато Младоженецът се бавеше”, което означава, че те умряха, но те не влязоха в брачната стая, докато Младоженецът не дойде от Небето, събуждайки всички девици като че ли от сън и едната група Той отведе със Себе Си, докато други не допусна, което ясно ще се случи само в този ден? Защото Той казва: “Тогава Царството небесно ще се оприличи на десет девици.” И как е възможно, пътувайки в далечна страна и разпределяйки на слугите Си Своите блага, след това да ги свика всички заедно при Своето завръщане и изиска от всеки неговото дело, ако преди връщането на Господаря всеки от слугите е разкрил делото си и получил своята отплата?
Но също божественият апостол в своето второ послание към коринтяните казва: “Защото ние трябва да се явим пред съда на Христос, така че всеки да получи извършеното (чрез) своето тяло, според това, което е извършил, дали добро или зло” (2 Кор.5:10). Виждаш ли, че преди (времето на) този съд и преди (времето, когато) ние всички ще се явим събрани заедно, докато сме лишени от телата си, никой няма да получи според това, което е направил чрез тялото си? Но също във второто си послание до Тимотей той казва, че от една страна времето на неговото заминаване е “близо” (“настъпи" в бълг.текст на Библията, бел.пр.), но короната на праведността е “подготвена” (в бълг.текст на Библията “ме очаква”, бел.пр.) и затова не е “готова" (или настъпила, бел.пр.), тази, “която Господ, праведният Съдия ще ми даде в този ден и не само на мен, но също на всички, които обичат Неговото явяване” (2 Тим.4:6-8). А във второто послание до солунците: "Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.” (2 Сол.1:6-10). И отново в посланието към евреите, където говори за светиите, които са заминали преди нас: "И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещанието, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, така че те без нас да не станат съвършени." (Евр. 11:39-40). Ние трябва да мислим така за всички верни и праведни, които са живели до идването на Господаря. Защото точно както тези, които са заминали преди, не са били направени съвършени без апостолите, така нито апостолите са без мъчениците, нито мъчениците без тези, които след тях са влезли и ще влязат в доброто лозе на Църквата. Това се преподава най-ясно чрез притчата, където бяха различните призвания за работниците на лозето, но отплатата беше дадена на всички по едно и също време и тези, които дойдоха първи не получиха нищо повече. Великият евангелист Йоан Богослов казва същото в Откровение: "А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.” (Откр. 6:9-11). Затова от всички тези неща е ясно, че нито светиите са в съвършенната наслада от онези добрини, както и в предстоящото блаженство, нито грешниците вече са получили осъждане и са отпратени на мъки. И наистина, тъй като те са непълни, и така да се каже, разполовени, бидейки лишени от телата си, които те очакват да получат нетленни след възкресението, как биха могли да достигнат до тези съвършени награди? Затова апостолът казва: “Христос първият плод, след това тези, които са Христови при Неговото идване, тогава идва краят" (1 Кор.15:23,24), тогава казва ще се явят те, тогава ще бъдат съвършени. И Господ казва: “Тогава праведните ще засияят както слънцето в Царството на небесата" (срв.Мат.13:43).
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Тигър: Десетте аргумента срещу чистилището на св.Марк Ефески освен изобличение на римокатолическата ерес за чистилището и неогностическата ерес за митарствата, популярна сред "православните", са и светоотечески удар срещу лъжливата представа на мнозина, че веднага след смъртта си, хората отиват или в рая или в геената. Запознавайки се със светоотеческите писания, ние, християните от ХХІ век виждаме, колко сме били заблуждавани от нашите слепи водачи, които са ни промивали мозъците с лъжеучения, обилно "подкрепени" с всевъзможни "видения" и "откровения" за сегашното състояние на мъртвите в рая или ада.
Дълг на всеки християнин сам към себе си е, да полага всички усилия да познава какво са учили действително отците на Църквата (а то е точно според Св.Писание) в нашата епоха, когато вече истински духовни водачи почти липсват и когато, според едно древно пророчество, Православието ще стои на рафтовете...
Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
събота, 28 юли 2012 г.
събота, 7 юли 2012 г.
Подобие на вечността
Св. Василий Велики
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
В първия ден от седмицата ние се молим стоейки, но не всички знаем причината за това. В деня на възкресението, стоейки в молитва, ние си спомняме за благодатта, която ни е дадена не само защото възкръснахме с Христос и защото сме обвързани да “търсим нещата, които са горе”, а и защото за нас този ден прилича в известен смисъл на образа на очаквания от нас век, затова, макар че е началото на дните, той е наречен от Моисей не първи, а един. Защото той казва: “Беше вечер и беше утрин, ден един”, сякаш същият ден често се повтаря. Тъй като “един” и “осми” са един и същ, сам по себе си ясно показва, че наистина “един” и “осми” за които псалмистът споменава в определени заглавия на Псалмите, това е състоянието, което следва след настоящето време, денят, който не знае угасване и здрач, нито приемник, тази епоха, която не свършва нито остарява. Тогава по необходимост църквата учи своите приемни деца на този ден да се молят прави до края, така че чрез продължителното напомняне за безкрайния живот, ние да не можем да пренебрегнем [да обезпечим] своето пренасяне там. Нещо повече, цялата Петдесетница е напомняне за възкресението, очаквано в бъдещия век. Защото този един и първи ден, ако бъде умножен седем пъти по седем, изпълнява седемте седмици на светата Петдесетница; защото, започвайки от първия, Петдесетница завършва със същия, извършвайки петдесет пълни завъртания през подобните изминали дни. И така тя е подобие на вечността, започвайки както прави и завършвайки като в обиколен ход в същата точка. На този ден правилата на църквата ни учат да предпочитаме да се молим изправени, защото чрез своето ясно напомняне това, както е било, прави ума ни да не обитава вече в настоящето, а в бъдещето. Нещо повече, всеки път, когато падаме на коленете си и се изправяме отново, ние показваме чрез самото дело, че чрез нашия грях ние паднахме на земята, а чрез любящата добрина на нашия Създател бяхме призовани отново на небето.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
В първия ден от седмицата ние се молим стоейки, но не всички знаем причината за това. В деня на възкресението, стоейки в молитва, ние си спомняме за благодатта, която ни е дадена не само защото възкръснахме с Христос и защото сме обвързани да “търсим нещата, които са горе”, а и защото за нас този ден прилича в известен смисъл на образа на очаквания от нас век, затова, макар че е началото на дните, той е наречен от Моисей не първи, а един. Защото той казва: “Беше вечер и беше утрин, ден един”, сякаш същият ден често се повтаря. Тъй като “един” и “осми” са един и същ, сам по себе си ясно показва, че наистина “един” и “осми” за които псалмистът споменава в определени заглавия на Псалмите, това е състоянието, което следва след настоящето време, денят, който не знае угасване и здрач, нито приемник, тази епоха, която не свършва нито остарява. Тогава по необходимост църквата учи своите приемни деца на този ден да се молят прави до края, така че чрез продължителното напомняне за безкрайния живот, ние да не можем да пренебрегнем [да обезпечим] своето пренасяне там. Нещо повече, цялата Петдесетница е напомняне за възкресението, очаквано в бъдещия век. Защото този един и първи ден, ако бъде умножен седем пъти по седем, изпълнява седемте седмици на светата Петдесетница; защото, започвайки от първия, Петдесетница завършва със същия, извършвайки петдесет пълни завъртания през подобните изминали дни. И така тя е подобие на вечността, започвайки както прави и завършвайки като в обиколен ход в същата точка. На този ден правилата на църквата ни учат да предпочитаме да се молим изправени, защото чрез своето ясно напомняне това, както е било, прави ума ни да не обитава вече в настоящето, а в бъдещето. Нещо повече, всеки път, когато падаме на коленете си и се изправяме отново, ние показваме чрез самото дело, че чрез нашия грях ние паднахме на земята, а чрез любящата добрина на нашия Създател бяхме призовани отново на небето.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
петък, 13 април 2012 г.
Силата Господна
На Разпети петък се прекланяме пред Изкупителя, благодарение на Когото имаме вечен живот. Той дойде, за да ни даде живот, светлина и смисъл.
Мнозина мислят, че един всемогъщ Бог би унищожил злото със сила, както това стана в Содом и Гомора и преди това чрез потопа. Но тези събития не бяха унищожаване на злото в смисъл на премахване на причината за съществуването му, а наказания от Господа за непоправимо зли хора. Изгарянето на Содом и Гомора и потапянето на света под вода бяха именно способите, чрез които повечето от нас си представят как един всемогъщ Бог би унищожил злото. Но то не беше унищожено, а само наказано, продължавайки да се проявява чрез потомството на праведния Ной.
Въплъщавайки се чрез Светия Дух и св.Дева Мария, Бог стана човек, във всичко подобен на нас, без греха, и ставайки Човек, Той унищожи злото, като ликвидира причините за него по такъв начин, че св.ап.Павел говори за това като “тайна, скрита от векове и поколения”.
Векове преди Христос да се роди, св.пророк Исая възкликва : “Господи! Кой повярва на това що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господна?” (Ис.53:1) Пророкът възкликва така, защото на никого и на ум не е идвала идеята за величието на Божественото смирение, чрез което Той ни освободи от примката на смъртта и греха не чрез огън и жупел, нито чрез потоп, нито чрез друга форма на масово унищожение, а Сам приемайки смъртта чрез Своето човешко естество. Безгрешният Бог вместо да ни накаже за греховете, Сам ги понесе: “А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.” Ис. 53:5. Той взе върху Си греха на света – цялото човешко безчестие, низост и гадост, освобождавайки човешкия род от тях. Той прие върху Себе Си цялото наше безобразие в буквален и преносен смисъл: “Както мнозина бяха смаяни, гледайки на Него – толкова ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки…” (Ис. 52:14), изцелявайки завинаги човешката природа, като я обезсмърти чрез Възкресението Си, съединявайки я с Божеството Си.
Църквата се прекланя пред смирението и любовта на своя Спасител, в които блести Божествената Му сила. Човешка сила не би могла да понесе унижения и мъчения доброволно и то заради други, и ако би могла да спре мъчителите си, не би се поколебала да го стори. А Той, Който би могъл в миг да спре и накаже тези, които Го измъчваха и унижаваха, се остави да бъде “измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца беше Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше устата Си.” (Ис.53:7); Той изцели ухото на един от нападателите Си и се моли за прошка на тези, които забиха гвоздеите в тялото Му.
Той изцели напълно човешката природа от злото, чрез смъртта Си победи смъртта, и отвори пътя към безсмъртието за всички, които повярват в силата Господна.
Мнозина мислят, че един всемогъщ Бог би унищожил злото със сила, както това стана в Содом и Гомора и преди това чрез потопа. Но тези събития не бяха унищожаване на злото в смисъл на премахване на причината за съществуването му, а наказания от Господа за непоправимо зли хора. Изгарянето на Содом и Гомора и потапянето на света под вода бяха именно способите, чрез които повечето от нас си представят как един всемогъщ Бог би унищожил злото. Но то не беше унищожено, а само наказано, продължавайки да се проявява чрез потомството на праведния Ной.
Въплъщавайки се чрез Светия Дух и св.Дева Мария, Бог стана човек, във всичко подобен на нас, без греха, и ставайки Човек, Той унищожи злото, като ликвидира причините за него по такъв начин, че св.ап.Павел говори за това като “тайна, скрита от векове и поколения”.
Векове преди Христос да се роди, св.пророк Исая възкликва : “Господи! Кой повярва на това що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господна?” (Ис.53:1) Пророкът възкликва така, защото на никого и на ум не е идвала идеята за величието на Божественото смирение, чрез което Той ни освободи от примката на смъртта и греха не чрез огън и жупел, нито чрез потоп, нито чрез друга форма на масово унищожение, а Сам приемайки смъртта чрез Своето човешко естество. Безгрешният Бог вместо да ни накаже за греховете, Сам ги понесе: “А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.” Ис. 53:5. Той взе върху Си греха на света – цялото човешко безчестие, низост и гадост, освобождавайки човешкия род от тях. Той прие върху Себе Си цялото наше безобразие в буквален и преносен смисъл: “Както мнозина бяха смаяни, гледайки на Него – толкова ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки…” (Ис. 52:14), изцелявайки завинаги човешката природа, като я обезсмърти чрез Възкресението Си, съединявайки я с Божеството Си.
Църквата се прекланя пред смирението и любовта на своя Спасител, в които блести Божествената Му сила. Човешка сила не би могла да понесе унижения и мъчения доброволно и то заради други, и ако би могла да спре мъчителите си, не би се поколебала да го стори. А Той, Който би могъл в миг да спре и накаже тези, които Го измъчваха и унижаваха, се остави да бъде “измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца беше Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше устата Си.” (Ис.53:7); Той изцели ухото на един от нападателите Си и се моли за прошка на тези, които забиха гвоздеите в тялото Му.
Той изцели напълно човешката природа от злото, чрез смъртта Си победи смъртта, и отвори пътя към безсмъртието за всички, които повярват в силата Господна.
вторник, 17 януари 2012 г.
За абсурда на страха от дявола, сковал мнозина
Надя Димитрова, превод на цитатите от св. Антоний: Надя Димитрова
Благодарение на религиозни лъжци и манипулатори, претендиращи да бъдат духовни "старци", "водачи", а в някои религиозни среди дори "пророци" и "апостоли", преследващи своите егоистични стремежи за власт и чувство за значимост, като по този начин заробват с хитри манипулации мнозина неопитни и наивни хора. Те ловко изопачават Писанията, манипулирайки наивните си последователи, внушавайки им чувства за безнадеждност, страх и вина.
Дяволът и неговите демони са любим инструментариум на тези мошеници, които възвеличават неговата сила и му приписват достойнства, каквито той не притежава (неогностиците митаристи например, но не само те). Понеже любим метод на псевдо-православните е да изопачават освен Писанията и отците, в деня на св.Антоний Велики реших да публикувам неговите думи относно сатаната и неговата "сила". Впоследствие ще продължа и с писаното от други свети отци по този въпрос.
св. Антоний Велики
Ние не трябва да се страхуваме от демоните или от самия сатана, защото той е лъжец и не изрича и дума истина... и с него са поставени демоните, неговите другари, като змии и скорпиони да бъдат тъпкани под нозете на нас - християните... и нека не се страхуваме от неговите видения, виждайки, че самите те са измамни. Без съмнение те се появяват; но в момент изчезват отново, без да наранят никой от верните... Поради което е неподходящо ние да се боим от тях заради тези неща; защото чрез благодатта на Христос всички техни практики са напразни.
"От началото дяволът е човекоубиец и баща на лъжата" (Йоан 8:44); докато ние, въпреки че това е така, сме живи и прекарваме живота си като му се противим; от което е ясно, че те (демоните) са безсилни. Защото мястото не е пречка за техните заговори, нито те гледат на нас като приятели които да щадят; нито са обичащи доброто, че да бъдат поправени. Но напротив - те са зли и нищо не е повече търсено от тях от това да нараняват тези, които обичат добродетелта и се боят от Бога. Но след като те нямат сила да повлияят нищо, те не правят нищо друго, освен да плашат... Ако имаха сила, те не биха позволили на никой от нас, християните, да живеем... Но след като не могат да направят нищо, те сами причиняват на себе си по-големи рани; защото не могат да изпълнят нито една от техните заплахи. Затова трябва да се счита, че ние не трябва да се страхуваме от тях... Но демоните, които нямат сила, са като актьори на сцената... за което те по-скоро трябва да бъдат презирани като излагащи на показ своята слабост.
(Из "Живота на свети Антоний")
Дяволът и неговите демони са любим инструментариум на тези мошеници, които възвеличават неговата сила и му приписват достойнства, каквито той не притежава (неогностиците митаристи например, но не само те). Понеже любим метод на псевдо-православните е да изопачават освен Писанията и отците, в деня на св.Антоний Велики реших да публикувам неговите думи относно сатаната и неговата "сила". Впоследствие ще продължа и с писаното от други свети отци по този въпрос.
св. Антоний Велики
Ние не трябва да се страхуваме от демоните или от самия сатана, защото той е лъжец и не изрича и дума истина... и с него са поставени демоните, неговите другари, като змии и скорпиони да бъдат тъпкани под нозете на нас - християните... и нека не се страхуваме от неговите видения, виждайки, че самите те са измамни. Без съмнение те се появяват; но в момент изчезват отново, без да наранят никой от верните... Поради което е неподходящо ние да се боим от тях заради тези неща; защото чрез благодатта на Христос всички техни практики са напразни.
"От началото дяволът е човекоубиец и баща на лъжата" (Йоан 8:44); докато ние, въпреки че това е така, сме живи и прекарваме живота си като му се противим; от което е ясно, че те (демоните) са безсилни. Защото мястото не е пречка за техните заговори, нито те гледат на нас като приятели които да щадят; нито са обичащи доброто, че да бъдат поправени. Но напротив - те са зли и нищо не е повече търсено от тях от това да нараняват тези, които обичат добродетелта и се боят от Бога. Но след като те нямат сила да повлияят нищо, те не правят нищо друго, освен да плашат... Ако имаха сила, те не биха позволили на никой от нас, християните, да живеем... Но след като не могат да направят нищо, те сами причиняват на себе си по-големи рани; защото не могат да изпълнят нито една от техните заплахи. Затова трябва да се счита, че ние не трябва да се страхуваме от тях... Но демоните, които нямат сила, са като актьори на сцената... за което те по-скоро трябва да бъдат презирани като излагащи на показ своята слабост.
(Из "Живота на свети Антоний")
вторник, 13 декември 2011 г.
За Лазар и богаташа
Св. Йоан Хризостом
Проповед 4 “За Лазар и богаташа”
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Затова нека не търсим да чуем от мъртъвци това, което Писанието ни учи много по-ясно всеки ден. Защото, ако Бог знаеше, че възкресеният мъртвец би бил полезен за живите, тогава Той, Който прави всичко за наша полза, не би пренебрегнал или позволил да ни пропусне подобна полза. Но освен това, ако мъртвите трябваше постоянно да бъдат възкресявани, за да ни оповестяват нещата, които са отвъд, тогава с времето това също би се обезсмислило, и при това дяволът би въвел порочни учения с много по-голяма лекота. Защото той би могъл често да изявява явления (или феномени, бел.пр.) или освен това, той би могъл да изфабрикува определени хора да изглеждат мъртви и погребани, а после да ги покаже живи като възкресени от мъртвите и чрез тези хора той би убедил умовете на заблудените в каквото и да пожелае. Ако дори сега няма никой който е бил възкресен от мъртвите, много често се сънуват сънища с прилика на починалите и те са опорочили и отклонили в заблуда мнозина, тогава ако подобно нещо действително се случи и то се установи в умовете на хората – че много от починалите са се върнали обратно, - колко повече може презреният демон да изплете десетки хиляди уловки и да въведе голяма заблуда в този живот. Точно по тази причина, Бог е затворил вратите и не е позволил на никой човек, който е напуснал този живот и се е върнал, да изяви нещата отвъд, за да не би дяволът, като се възползва от тази възможност, да въведе всички свои собствени учения /или неща/. Защото когато е имало пророци, дяволът е издигал лъжепророци; когато апостоли – тогава лъжеапостоли, и когато Христос се е появил, тогава лъжехристи; и когато здрави учения са били въвеждани, той е въвеждал порочни, сеейки тръни навсякъде. И така, ако това нещо също се е случило (т.е.гореописаното), той би се опитал да симулира същото чрез неговият собствен инструментариум, не наистина да възкреси мъртъв човек, а чрез определени магьосничества и заблуди би могъл да измами очите на очевидците или пък, както казах, би могъл да изфабрикува някой да изглежда умрял, и така да обърне всичко нагоре с главата и да ги обърка (очевидците, бел.пр.). Но Бог, предвиждайки всичко това, е затворил тази конспирация за него и запазвайки нас, не е разрешил никой човек да се върне от отвъдното и да говори на живите за нещата отвъд. И по този начин Той ни учи да се придържаме към факта, че Божественото Писание е по-достойно за доверие от всичко останало.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Проповед 4 “За Лазар и богаташа”
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Затова нека не търсим да чуем от мъртъвци това, което Писанието ни учи много по-ясно всеки ден. Защото, ако Бог знаеше, че възкресеният мъртвец би бил полезен за живите, тогава Той, Който прави всичко за наша полза, не би пренебрегнал или позволил да ни пропусне подобна полза. Но освен това, ако мъртвите трябваше постоянно да бъдат възкресявани, за да ни оповестяват нещата, които са отвъд, тогава с времето това също би се обезсмислило, и при това дяволът би въвел порочни учения с много по-голяма лекота. Защото той би могъл често да изявява явления (или феномени, бел.пр.) или освен това, той би могъл да изфабрикува определени хора да изглеждат мъртви и погребани, а после да ги покаже живи като възкресени от мъртвите и чрез тези хора той би убедил умовете на заблудените в каквото и да пожелае. Ако дори сега няма никой който е бил възкресен от мъртвите, много често се сънуват сънища с прилика на починалите и те са опорочили и отклонили в заблуда мнозина, тогава ако подобно нещо действително се случи и то се установи в умовете на хората – че много от починалите са се върнали обратно, - колко повече може презреният демон да изплете десетки хиляди уловки и да въведе голяма заблуда в този живот. Точно по тази причина, Бог е затворил вратите и не е позволил на никой човек, който е напуснал този живот и се е върнал, да изяви нещата отвъд, за да не би дяволът, като се възползва от тази възможност, да въведе всички свои собствени учения /или неща/. Защото когато е имало пророци, дяволът е издигал лъжепророци; когато апостоли – тогава лъжеапостоли, и когато Христос се е появил, тогава лъжехристи; и когато здрави учения са били въвеждани, той е въвеждал порочни, сеейки тръни навсякъде. И така, ако това нещо също се е случило (т.е.гореописаното), той би се опитал да симулира същото чрез неговият собствен инструментариум, не наистина да възкреси мъртъв човек, а чрез определени магьосничества и заблуди би могъл да измами очите на очевидците или пък, както казах, би могъл да изфабрикува някой да изглежда умрял, и така да обърне всичко нагоре с главата и да ги обърка (очевидците, бел.пр.). Но Бог, предвиждайки всичко това, е затворил тази конспирация за него и запазвайки нас, не е разрешил никой човек да се върне от отвъдното и да говори на живите за нещата отвъд. И по този начин Той ни учи да се придържаме към факта, че Божественото Писание е по-достойно за доверие от всичко останало.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
събота, 18 юни 2011 г.
Отново за митарствата и техните гностични корени
Надя Димитрова
Учението за възкачването на душата след смъртта към Бога през демонични изпитвания за нейната пригодност е неогностицизъм в най-чист вид. Това учение противоречи драстично на Свещеното Писание и вярата на Църквата, то съсипва всякаква надежда за спасение, вършейки най-черната демонична работа - всяване на отчаяние за спасението. това е все едно някой обвиняем да бъде съден от инквизитори в затворническа килия.
Ереста "митарства" във вида, в който се пропагандира и вярва от някои, никога не е приемана в Православната Църква. Доколкото в руското догматическо богословие митарствата се споменават, там изрично се казва, че това не трябва да се възприема в буквален смисъл, а по-скоро "теодора" е душата, "ангелите" са добродетелите, а "демоните" - греховете. В такъв смисъл и българското богословие приема това като "благочестиво предание", което не е задължително за вярата.
Проблемът обаче е, че в България върви в оборот една книжка на неогностика Серафим Роуз - човек преминал през всички възможни религии и накрая станал православен. Той е авторът на книгата "Душата след смъртта", къдетоповтаря почти дословно неогностическия апокриф "Митарствата на преподобна Теодора". Този апокриф, появил се в 10 век след Христа, съдържа древна ерес - древноегипетската религия на мъртвите, според която душите се възкачват до бог озирис през 20 небесни архонта. Тези архонти търсят грехове и ако намерят, хвърлят душата да я измъчват в пъкъла.
Причината хората да вярват на тази книжка е дълбокото им невежество за православното учение за участта на човека след смъртта, а също така и лукавството им да пренебрегват Светите Писания, които са мерилото за истинност.
Интересно е, че в болшинството защитници на ереста има фанатизъм и омраза към мислещите различно, достойни за Торквемада и Игнасио Лойола. Апологетите на тази ерес дори не знаят кога е възникнала тя. Веднъж казват - стотици години, веднъж хиляди години, после пък нещо друго. Едно обаче е сигурно - това не е учение на Христос. А щом не е на Христос, то не е и на апостолите, а щом не е на апостолите - не е на отците, не е и на Църквата. Защото ако някой учи нещо различно от това, което е учил Христос, той е еретик.
А сега ето няколко признака, по които може да се разпознае даден учител или група като гностици:
1.Те представят „по-висше знание“, което е достъпно за „по-духовните“. В наше време този „по-висш гносис“ е изразен като „аскетично богословие“.
Докато нашите гностици са внимателни да назоват това с истинското му име, за тях тази по-висша „аскетично богословие“ превъзхожда „теологичното богословие“ на Църквата. „специалното знание“ на елита /в този случай „аскетичното богословие“/ е обектив, чрез който гностицизмът реинтерпретира учението на Църквата и го изопачава, за да може подмолно да прокара своите концепции и разбирания.
Фундаменталната догма на гностицизма е вярата, че по-нисшата, материалната сфера, „плътта“, света като „психе“, е достойна за презрение. Нещо, което трябва да бъде победено. Докато висшият, духовният свят е превъзходен.
2.Прокарването на „невидимия свят“, който е отделен от и/или се противопоставя на „видимия свят“.
Само тези с „елитно знание“, тези илюминати от„невидимия свят“ знаят неговите тайни. Между заблудите на гностичния елит, човек намира чудновати, понякога чисто плътски описания на рая. Те противопоставят видимия /материалния/ на недивимия /духовния/ свят, което е форма на дуализъм.
3.Дуализъм. Гностиците създават дуализъм във всяка област.
Докато тези, които са проникнали в Православната Църква не поучават открито дуалистичната идея за Бога /добро божество и лошо божество/, те издигат авторитета на сатана и демоните до ниво на полубогове, които имат власт да съдят човешката душа, даже да надхвърлят Божията милост, обитаващия в нас Свети Дух и Христовото дело на Кръста. Те могат да „завличат души в ада“ дори преди Христос да е имал възможността да ги осъди, преди Второто Пришествие и Последния Съд – а това е осъдено от светите отци.
4.Опасно пътуване на душата след смъртта
В ереста „митарства“, демони – полубогове имат власт да съдят и осъждат души и да ги спират дори да достигнат Христос за Неговия съд. Те имат сила да узурпират Христовата власт, независимо, че Писанието ясно казва, че „цялата власт на небето и земята е дадена на Него“. Идеята, че душата може да бъде съдена, наградена или наказана без тялото е учение, оборено и осъдено от много свети отци. Докато пълното учение за митарствата е развито в Месопотамия от гностиците, оттам се предава на богомилите, павликяните и различните групи манихеи, които учели за развита система от демонични съдебни станции – въздушни митници. Предимно чрез богомилите, които имали много последователи даже в Константинопол през 8 и 9 век, ереста се разпространила в православния свят.
Учението за възкачването на душата след смъртта към Бога през демонични изпитвания за нейната пригодност е неогностицизъм в най-чист вид. Това учение противоречи драстично на Свещеното Писание и вярата на Църквата, то съсипва всякаква надежда за спасение, вършейки най-черната демонична работа - всяване на отчаяние за спасението. това е все едно някой обвиняем да бъде съден от инквизитори в затворническа килия.
Ереста "митарства" във вида, в който се пропагандира и вярва от някои, никога не е приемана в Православната Църква. Доколкото в руското догматическо богословие митарствата се споменават, там изрично се казва, че това не трябва да се възприема в буквален смисъл, а по-скоро "теодора" е душата, "ангелите" са добродетелите, а "демоните" - греховете. В такъв смисъл и българското богословие приема това като "благочестиво предание", което не е задължително за вярата.
Проблемът обаче е, че в България върви в оборот една книжка на неогностика Серафим Роуз - човек преминал през всички възможни религии и накрая станал православен. Той е авторът на книгата "Душата след смъртта", къдетоповтаря почти дословно неогностическия апокриф "Митарствата на преподобна Теодора". Този апокриф, появил се в 10 век след Христа, съдържа древна ерес - древноегипетската религия на мъртвите, според която душите се възкачват до бог озирис през 20 небесни архонта. Тези архонти търсят грехове и ако намерят, хвърлят душата да я измъчват в пъкъла.
Причината хората да вярват на тази книжка е дълбокото им невежество за православното учение за участта на човека след смъртта, а също така и лукавството им да пренебрегват Светите Писания, които са мерилото за истинност.
Интересно е, че в болшинството защитници на ереста има фанатизъм и омраза към мислещите различно, достойни за Торквемада и Игнасио Лойола. Апологетите на тази ерес дори не знаят кога е възникнала тя. Веднъж казват - стотици години, веднъж хиляди години, после пък нещо друго. Едно обаче е сигурно - това не е учение на Христос. А щом не е на Христос, то не е и на апостолите, а щом не е на апостолите - не е на отците, не е и на Църквата. Защото ако някой учи нещо различно от това, което е учил Христос, той е еретик.
А сега ето няколко признака, по които може да се разпознае даден учител или група като гностици:
1.Те представят „по-висше знание“, което е достъпно за „по-духовните“. В наше време този „по-висш гносис“ е изразен като „аскетично богословие“.
Докато нашите гностици са внимателни да назоват това с истинското му име, за тях тази по-висша „аскетично богословие“ превъзхожда „теологичното богословие“ на Църквата. „специалното знание“ на елита /в този случай „аскетичното богословие“/ е обектив, чрез който гностицизмът реинтерпретира учението на Църквата и го изопачава, за да може подмолно да прокара своите концепции и разбирания.
Фундаменталната догма на гностицизма е вярата, че по-нисшата, материалната сфера, „плътта“, света като „психе“, е достойна за презрение. Нещо, което трябва да бъде победено. Докато висшият, духовният свят е превъзходен.
2.Прокарването на „невидимия свят“, който е отделен от и/или се противопоставя на „видимия свят“.
Само тези с „елитно знание“, тези илюминати от„невидимия свят“ знаят неговите тайни. Между заблудите на гностичния елит, човек намира чудновати, понякога чисто плътски описания на рая. Те противопоставят видимия /материалния/ на недивимия /духовния/ свят, което е форма на дуализъм.
3.Дуализъм. Гностиците създават дуализъм във всяка област.
Докато тези, които са проникнали в Православната Църква не поучават открито дуалистичната идея за Бога /добро божество и лошо божество/, те издигат авторитета на сатана и демоните до ниво на полубогове, които имат власт да съдят човешката душа, даже да надхвърлят Божията милост, обитаващия в нас Свети Дух и Христовото дело на Кръста. Те могат да „завличат души в ада“ дори преди Христос да е имал възможността да ги осъди, преди Второто Пришествие и Последния Съд – а това е осъдено от светите отци.
4.Опасно пътуване на душата след смъртта
В ереста „митарства“, демони – полубогове имат власт да съдят и осъждат души и да ги спират дори да достигнат Христос за Неговия съд. Те имат сила да узурпират Христовата власт, независимо, че Писанието ясно казва, че „цялата власт на небето и земята е дадена на Него“. Идеята, че душата може да бъде съдена, наградена или наказана без тялото е учение, оборено и осъдено от много свети отци. Докато пълното учение за митарствата е развито в Месопотамия от гностиците, оттам се предава на богомилите, павликяните и различните групи манихеи, които учели за развита система от демонични съдебни станции – въздушни митници. Предимно чрез богомилите, които имали много последователи даже в Константинопол през 8 и 9 век, ереста се разпространила в православния свят.
събота, 16 април 2011 г.
св. Макарий, беседа
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Които са деца на светлината, служат /на/ Новия Завет в Светия Дух, те не учат нищо от хора, Сам Бог ги учи, самата Негова благодат пише в сърцата им заповедите на Духа. Те не трябва да се учат само от Писанията, написани с мастило, но Божията благодат пише на хартията на сърцето законите на Духа и небесните тайни. Сърцето е водачът и царят на целия телесен организъм и когато Благодатта държи сърдечните области, благодатта става цар на всички части и на всички мисли. Сърцето е мястото в ума и във всички мисли на душата и в нейната надежда и затова благодатта прониква във всички части на тялото.
Когато душата излиза от нечие тяло, се извършва велика тайна. Ако човекът е отговорен за грехове, тогава идват групи демони и силите на тъмнината приемат тази душа и я задържат от тяхната страна.Никой не бива да бъде изненадан от това. Защото, ако човек, докато е живеел в настоящото време се е покорявал, подчинявал и ставал слуга на тези сили, колко повече ще бъде притежаван и заробен от тях, когато напуска света? Ти трябва да заключиш, че тези неща са верни като разбереш какво се случва от набожната страна, защото дори сега, преди смъртта, има ангели, стоящи със светите слуги на Бога и светите духове са около тях и ги пазят, а когато те напуснат своите тела, хорове ангели приемат душите им към тяхната страна, към чистия век и така те представят тези хора пред Господ.
Всички мислят, че са християни заради изповядването на тяхната вяра в Христос или дори заради някои добродетели, докато истинските християни са малцина, тези, които са богати в Светия Дух, които се наслаждават на безбройните наслади на благодатта, които имат удоволствие в небесното желание на Духа, които са украсени в душите си със няколко небесни одеяния на дарби; те, които не само изповядват християнството на думи, но и в силата и енергията на Духа, те, които докосват непрекъснато с душевните ръце на ума си небесното злато, знанието и описанието на тайните на Духа, само те са истински християни.
Ако любовта в плътския съюз отделя от баща, майка, братя и всичко, което принадлежи на тези отношения става външно в ума на съпруга, а ако той ги обича, той ги обича с външната част на ума си, докато целият негов стремеж е обърнат към съпругата му – защото се казва „затова, човек ще остави баща и майка и ще се прилепи към жена си и те двамата ще станат една плът“ - щом тогава плътската любов толкова много откъсва от всяка /друга/ любов, колко повече тези, които са приели достойнството на светия, небесен и скъп Дух, да участват само в Него, ще бъдат откъснати от всяка светска любов и всичко за тях ще стане непотребно, защото те са победени от небесно желание и съединени с това желание. Тяхното желание лежи на това място, техният ум, техният живот, техните мисли ходят там; там е, където умът има своето обиталище, победен от божествена и небесна любов и духовно желание.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Които са деца на светлината, служат /на/ Новия Завет в Светия Дух, те не учат нищо от хора, Сам Бог ги учи, самата Негова благодат пише в сърцата им заповедите на Духа. Те не трябва да се учат само от Писанията, написани с мастило, но Божията благодат пише на хартията на сърцето законите на Духа и небесните тайни. Сърцето е водачът и царят на целия телесен организъм и когато Благодатта държи сърдечните области, благодатта става цар на всички части и на всички мисли. Сърцето е мястото в ума и във всички мисли на душата и в нейната надежда и затова благодатта прониква във всички части на тялото.
Когато душата излиза от нечие тяло, се извършва велика тайна. Ако човекът е отговорен за грехове, тогава идват групи демони и силите на тъмнината приемат тази душа и я задържат от тяхната страна.Никой не бива да бъде изненадан от това. Защото, ако човек, докато е живеел в настоящото време се е покорявал, подчинявал и ставал слуга на тези сили, колко повече ще бъде притежаван и заробен от тях, когато напуска света? Ти трябва да заключиш, че тези неща са верни като разбереш какво се случва от набожната страна, защото дори сега, преди смъртта, има ангели, стоящи със светите слуги на Бога и светите духове са около тях и ги пазят, а когато те напуснат своите тела, хорове ангели приемат душите им към тяхната страна, към чистия век и така те представят тези хора пред Господ.
Всички мислят, че са християни заради изповядването на тяхната вяра в Христос или дори заради някои добродетели, докато истинските християни са малцина, тези, които са богати в Светия Дух, които се наслаждават на безбройните наслади на благодатта, които имат удоволствие в небесното желание на Духа, които са украсени в душите си със няколко небесни одеяния на дарби; те, които не само изповядват християнството на думи, но и в силата и енергията на Духа, те, които докосват непрекъснато с душевните ръце на ума си небесното злато, знанието и описанието на тайните на Духа, само те са истински християни.
Ако любовта в плътския съюз отделя от баща, майка, братя и всичко, което принадлежи на тези отношения става външно в ума на съпруга, а ако той ги обича, той ги обича с външната част на ума си, докато целият негов стремеж е обърнат към съпругата му – защото се казва „затова, човек ще остави баща и майка и ще се прилепи към жена си и те двамата ще станат една плът“ - щом тогава плътската любов толкова много откъсва от всяка /друга/ любов, колко повече тези, които са приели достойнството на светия, небесен и скъп Дух, да участват само в Него, ще бъдат откъснати от всяка светска любов и всичко за тях ще стане непотребно, защото те са победени от небесно желание и съединени с това желание. Тяхното желание лежи на това място, техният ум, техният живот, техните мисли ходят там; там е, където умът има своето обиталище, победен от божествена и небесна любов и духовно желание.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Абонамент за:
Публикации (Atom)