Има една лъжлива представа, масово разпространена сред много християни - "ние сме "християни от І век". Тази разновидност на заблудата преобладава сред протестантите, които в желанието си да се самооправдаят и отличат от "фалшивата" православна и/или римокатолическа църква, твърдят, че тя е изопачила християнството през вековете "с разните му там попове, икони и мощи" и вярват, че те са директни следовници на апостолите, че даже и самите те са апостоли и пророци. Те единствени тълкуват и разбират Писанията най-точно и вярно, отричайки сляпо всичко, което не се вмества в тяхното тесногръдо разбиране за "правда".
Резултатът е сектантство в най-чист вид, което придобива често трагикомични отенъци и е съсипало вярата и живота на не малко хора. За трагичните измерения на сектантството в резултат от сбърканата идентичност - няма как да си "християнин от І век, когато живееш в ХХІ!" има писано много, затова ще се спра за малко на неговите комични измерения. На първо място това е самопревъзнасянето на подобни хора, че са равни на апостолите и пророците. Техният език и начин на изразяване се променя: копира се библейският. Резултатът е отблъскващо поведение, тъй като те не могат да общуват на нормален съвременен език и всеки що годе здрав умствено човек започва да ги избягва. Друг резултат, но не задължителен при всички, е странното облекло, особено на жените. Начинът им на поведение, взаимоотношенията в семействата (където цари криворазбран патриархат), на отношението им към невярващите и иноверците не само не могат да привлекат никого към Христос, но всъщност са ясен симптом за това, как криворазбраното християнство окарикатурява следовниците си и не само те самите не влизат в Царството, а и на влизащите пречат.
Абсолютно същите по дух са и криворазбраните православни, чиято единствена отлика от гореописаните е хвалбата, но да подчертая - негласна "аз съм християнин от ІV, ХІІІ" и който ви хрумне друг век, само не и от ХХІ. Техният речник и говорен стил също е повече от странен Когато говорят, те звучат архаично, тъй като използват изразните средства на светци и църковни хора от предишните векове (чак до апостолите не стигат, за разлика от първите) и то не за друго, а за да изтъкнат своята "духовна извисеност" . За разлика от първата група, тези държат да се отличават от съвременниците си, които според тях са грешни, плътски, светски и каквото ви дойде друго на ум. "Греховността" на съвременниците им, от която те са толкова различни, не се състои в друго, а в "светското" им говорене (разбирай не елейно-архаично), в "светското" им обличане и държане и т.н.
Причината да се спра специално на тази духовна суета е, че подобни люде съблазняват с поведението си новоповярвали, които ги мислят за "духовни" и често свършват в духовно крушение, ако се оставят на "грижите" и "съветите" на подобни хора.
В основата на тези заблуди стои гордостта. Да претендираш, че принадлежиш на друго историческо време не те прави "сол на света", а посмешище за света. И освен всичко друго те обезценява. Бог е създал всяко нещо добро за времето му. Ние се учим от апостолите, пророците и светиите, но не за да копираме папагалски тяхното облекло, техният изразен език и поведение, тъй като те са били хора съответно на своето време, когато всички са говорели, обличали и държали по съответния начин. Ние трябва да следваме Духа, а не буквата.
По Своя премъдър промисъл, Бог ни е извикал в съществуване в това време - ХХ и ХХІ век. Нека не окарикатуряваме сами себе си, като се държим неадекватно, претендирайки, че сме нещо, което не сме.
Христос дойде да научи света за вечното Божие Царство. Ценностите на това Царство са вечни и приложими към всеки човек във всяко време и епоха, те не са легалистични и законнически и не се изразяват в странна папагалщина.
Колкото по-скоро осъзнаем в кое време живеем, толкова е по-вероятно да намерим причината, поради която Бог ни е извикал в съществуване точно сега (а не в Рим през І век или във Византия през ХІІ) и да съумеем да изпълним волята Му именно за нас (а не волята Му за св.ап.Петър или св. Йоан Рилски).
"Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. Екл.3:11
Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
неделя, 26 август 2012 г.
сряда, 8 август 2012 г.
Краят на историята, част ІІ
Когато писах първата част на Краят на историята разгледах видимите белези за това. Има обаче още един белег, за който споменава Сам Христос. Този белег не намира място в новините, поне не директно. Все пак обаче за него се говори индиректно: почти ежедневно някой някъде по света превърта, отива и застрелва хора. Криминалните новини също го споменават: корупция, грабежи, убийства, всевъзможен садизъм и т.н. Който има ум разбира, че всичко това е предсказано в Евангелие според Матей 24:12:
"И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта".
На фона на лавинообразното беззаконие, когато ценностната система сякаш е рухнала и всичко е маргинализирано, любовта няма как да не изстине. Невъзможно е да се обичат бездушни същества, често с душевни разстройства, а те стават все повече и повече.
Човек се чувства сам, дори и в семейство, тъй като и семейна обич няма вече. Повечето семейства са просто съквартиранти, които са принудени да се търпят, тъй като нямат друг избор. Те не се интересуват нито един от друг, нито от децата си, които растат без възпитание и ценности. Обликът на днешното човечество е описан доста точно в 2 Тим.3:1-5.
Най-страшното е, че сред християните, повечето от които са такива само по етикет, любов в евангелския смисъл също няма. Ако някой се съмнява в това, нека се зачете в който желае християнски форум в интернет. Форумите в интернет, вместо да бъдат място за християнско общуване, са място за християнски спорт. Спорт по гордост. Или панаир на суетата, ако ви харесва повече. Форумите са безпогрешен барометър на нашето духовно състояние: там всеки ходи, за да поучава и сипе небесна мъдрост на килограм, без да се интересува да научи нещо. Естествено, за какво да учи, нали знае всичко. Също така и да громи враговете. В резултат, форумите са заприличали на виртуални лудници или поне кръчми, където всички, замаяни от гордост се надвикват, без да са в състояние да чуят нито другите, нито себе си.
Днешният християнски псевдоморал, пряк резултат от изстиналата любов, ясно лъсва във форумите, като единствено място за реално общуване между християни. Завист, интриги, клюкарство, подмолност и подлост. Но слава Богу, дори и в такава атмосфера, се срещат чисти хора и те не са малко. Лошото е, че буренът преобладава.
А какво да кажа за гробищарската атмосфера в повечето черкви, където едни и същи хора, които се виждат всяка неделя от години, дори не се поздравяват. Другата крайност на това е ненормалното поведение на разни харизматични сборища, където е пълно с "обичащи" хора със съмнително душевно здраве.
Според думите на Господ в Матей 24:12, това изстиване на любовта е пряк резултат от беззаконието, тоест от греха. Грях, придобил туморни размери, убиващ живота! Представата за добро и зло днес е дотолкова размита, че черното става бяло и обратно.
Може много да се пише за последиците от изстиването на любовта. Те стават все по-страшни с всяко следващо поколение.
Отсъстващата любов в днешния свят, където царства единствено интереса, е пряката причина за идващия Апокалипсис. Бог сътвори света от любов и когато той я загуби, той сам ще причини унищожението си.
Все повече разбирам колко прав е бил св. Антоний Велики, когато е казвал за християните от последните времена, че ще бъдат най-велики в Царството, а пък единственият им подвиг ще бъде едва да опазят вярата.
Това е подвигът на нашето поколение: да опазим вярата и така да се спасим. Това не е никак проста и лесна работа, предвид средата, в която живеем. Още повече, че вярата в библейски смисъл е неделима от любовта, която ние нямаме.
Сам Господ, както е записано в стих 13 на Евангелие според Матей, продължавайки мисълта Си за изстиналата любов, добавя:
"а който претърпи докрай, той ще бъде спасен".
Нека Сам Бог ни даде силите, за да претърпим докрай.
"И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта".
На фона на лавинообразното беззаконие, когато ценностната система сякаш е рухнала и всичко е маргинализирано, любовта няма как да не изстине. Невъзможно е да се обичат бездушни същества, често с душевни разстройства, а те стават все повече и повече.
Човек се чувства сам, дори и в семейство, тъй като и семейна обич няма вече. Повечето семейства са просто съквартиранти, които са принудени да се търпят, тъй като нямат друг избор. Те не се интересуват нито един от друг, нито от децата си, които растат без възпитание и ценности. Обликът на днешното човечество е описан доста точно в 2 Тим.3:1-5.
Най-страшното е, че сред християните, повечето от които са такива само по етикет, любов в евангелския смисъл също няма. Ако някой се съмнява в това, нека се зачете в който желае християнски форум в интернет. Форумите в интернет, вместо да бъдат място за християнско общуване, са място за християнски спорт. Спорт по гордост. Или панаир на суетата, ако ви харесва повече. Форумите са безпогрешен барометър на нашето духовно състояние: там всеки ходи, за да поучава и сипе небесна мъдрост на килограм, без да се интересува да научи нещо. Естествено, за какво да учи, нали знае всичко. Също така и да громи враговете. В резултат, форумите са заприличали на виртуални лудници или поне кръчми, където всички, замаяни от гордост се надвикват, без да са в състояние да чуят нито другите, нито себе си.
Днешният християнски псевдоморал, пряк резултат от изстиналата любов, ясно лъсва във форумите, като единствено място за реално общуване между християни. Завист, интриги, клюкарство, подмолност и подлост. Но слава Богу, дори и в такава атмосфера, се срещат чисти хора и те не са малко. Лошото е, че буренът преобладава.
А какво да кажа за гробищарската атмосфера в повечето черкви, където едни и същи хора, които се виждат всяка неделя от години, дори не се поздравяват. Другата крайност на това е ненормалното поведение на разни харизматични сборища, където е пълно с "обичащи" хора със съмнително душевно здраве.
Според думите на Господ в Матей 24:12, това изстиване на любовта е пряк резултат от беззаконието, тоест от греха. Грях, придобил туморни размери, убиващ живота! Представата за добро и зло днес е дотолкова размита, че черното става бяло и обратно.
Може много да се пише за последиците от изстиването на любовта. Те стават все по-страшни с всяко следващо поколение.
Отсъстващата любов в днешния свят, където царства единствено интереса, е пряката причина за идващия Апокалипсис. Бог сътвори света от любов и когато той я загуби, той сам ще причини унищожението си.
Все повече разбирам колко прав е бил св. Антоний Велики, когато е казвал за християните от последните времена, че ще бъдат най-велики в Царството, а пък единственият им подвиг ще бъде едва да опазят вярата.
Това е подвигът на нашето поколение: да опазим вярата и така да се спасим. Това не е никак проста и лесна работа, предвид средата, в която живеем. Още повече, че вярата в библейски смисъл е неделима от любовта, която ние нямаме.
Сам Господ, както е записано в стих 13 на Евангелие според Матей, продължавайки мисълта Си за изстиналата любов, добавя:
"а който претърпи докрай, той ще бъде спасен".
Нека Сам Бог ни даде силите, за да претърпим докрай.
събота, 28 юли 2012 г.
Из Десет аргумента срещу чистилището
Св.Марк Ефески
Превод Надя Димитрова
Но ако, както е казано, никой не е влязал нито в Царството нито в геената, как тогава слушаме за богаташа и Лазар, че единият бил в огън и мъка и говорил с Авраам? Господ е казал всичко за Лазар посредством притча, точно както говори за десетте девици и другите притчи. Притчата за Лазар в действителност не се е сбъднала, защото грешниците в геената няма да виждат праведните, които са с Авраам в Царството, нито някой от тях ще познава съседа си, бидейки в такава тъмнина.
Приемайки това мнение, нашата Църква мисли и проповядва по този начин и Тя е в готовност и добре подготвена да го защитава. Първо, Господ в Евангелието според Матей предварително описва идващия съд, казвайки: “Елате, вие благословени от Моя Отец, наследете…” Очевидно е, че те още не са наследили “Царството, приготвено за вас”; “приготвено” казва Той, не “вече дадено”. Но на грешниците Той казва: “Отидете си вие, проклети” – очевидно те все още не са си отишли – във вечния огън, “приготвен" не за вас, а “за дявола и неговите ангели”. Тук отново Той казва “приготвен”, тъй като (този огън) все още не е приел осъдените демони. И как е възможно това, когато демоните до сега и до този ден скитат навсякъде във въздуха и вършат делата си в тези, които им се покоряват? Точно това крещят те към Господа на друго място, както е записано в същото Евангелие: “Дошъл си тук да ни измъчваш преди времето ли?” Така че е ясно, че те все още не търпят мъчение, защото времето още не е дошло. Следователно, ако нечестивите демони, първите злодейци, за които адът е бил специално подготвен и съхранен, ако те още не са платили дълга на своето подобаващо осъждане и свободно бродят където пожелаят, какви доводи биха ни убедили, че душите, които са си отишли от тук сред грехове, веднага са предадени на огън и на тези мъчения, които са подготвени за други (т.е.демоните)? Нещо повече, тогава каква нужда има от съда или даже от възкресението на телата на тези (души) и от идването (отново) на Съдията на земята и от този страшен, всеобщ театър, ако всеки човек си е получил заслуженото преди този ден? И как така Господ в притчата за девиците казва, че душите на девиците, които излязоха да посрещнат Младоженеца “заспаха и спаха, докато Младоженецът се бавеше”, което означава, че те умряха, но те не влязоха в брачната стая, докато Младоженецът не дойде от Небето, събуждайки всички девици като че ли от сън и едната група Той отведе със Себе Си, докато други не допусна, което ясно ще се случи само в този ден? Защото Той казва: “Тогава Царството небесно ще се оприличи на десет девици.” И как е възможно, пътувайки в далечна страна и разпределяйки на слугите Си Своите блага, след това да ги свика всички заедно при Своето завръщане и изиска от всеки неговото дело, ако преди връщането на Господаря всеки от слугите е разкрил делото си и получил своята отплата?
Но също божественият апостол в своето второ послание към коринтяните казва: “Защото ние трябва да се явим пред съда на Христос, така че всеки да получи извършеното (чрез) своето тяло, според това, което е извършил, дали добро или зло” (2 Кор.5:10). Виждаш ли, че преди (времето на) този съд и преди (времето, когато) ние всички ще се явим събрани заедно, докато сме лишени от телата си, никой няма да получи според това, което е направил чрез тялото си? Но също във второто си послание до Тимотей той казва, че от една страна времето на неговото заминаване е “близо” (“настъпи" в бълг.текст на Библията, бел.пр.), но короната на праведността е “подготвена” (в бълг.текст на Библията “ме очаква”, бел.пр.) и затова не е “готова" (или настъпила, бел.пр.), тази, “която Господ, праведният Съдия ще ми даде в този ден и не само на мен, но също на всички, които обичат Неговото явяване” (2 Тим.4:6-8). А във второто послание до солунците: "Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.” (2 Сол.1:6-10). И отново в посланието към евреите, където говори за светиите, които са заминали преди нас: "И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещанието, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, така че те без нас да не станат съвършени." (Евр. 11:39-40). Ние трябва да мислим така за всички верни и праведни, които са живели до идването на Господаря. Защото точно както тези, които са заминали преди, не са били направени съвършени без апостолите, така нито апостолите са без мъчениците, нито мъчениците без тези, които след тях са влезли и ще влязат в доброто лозе на Църквата. Това се преподава най-ясно чрез притчата, където бяха различните призвания за работниците на лозето, но отплатата беше дадена на всички по едно и също време и тези, които дойдоха първи не получиха нищо повече. Великият евангелист Йоан Богослов казва същото в Откровение: "А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.” (Откр. 6:9-11). Затова от всички тези неща е ясно, че нито светиите са в съвършенната наслада от онези добрини, както и в предстоящото блаженство, нито грешниците вече са получили осъждане и са отпратени на мъки. И наистина, тъй като те са непълни, и така да се каже, разполовени, бидейки лишени от телата си, които те очакват да получат нетленни след възкресението, как биха могли да достигнат до тези съвършени награди? Затова апостолът казва: “Христос първият плод, след това тези, които са Христови при Неговото идване, тогава идва краят" (1 Кор.15:23,24), тогава казва ще се явят те, тогава ще бъдат съвършени. И Господ казва: “Тогава праведните ще засияят както слънцето в Царството на небесата" (срв.Мат.13:43).
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Тигър: Десетте аргумента срещу чистилището на св.Марк Ефески освен изобличение на римокатолическата ерес за чистилището и неогностическата ерес за митарствата, популярна сред "православните", са и светоотечески удар срещу лъжливата представа на мнозина, че веднага след смъртта си, хората отиват или в рая или в геената. Запознавайки се със светоотеческите писания, ние, християните от ХХІ век виждаме, колко сме били заблуждавани от нашите слепи водачи, които са ни промивали мозъците с лъжеучения, обилно "подкрепени" с всевъзможни "видения" и "откровения" за сегашното състояние на мъртвите в рая или ада.
Дълг на всеки християнин сам към себе си е, да полага всички усилия да познава какво са учили действително отците на Църквата (а то е точно според Св.Писание) в нашата епоха, когато вече истински духовни водачи почти липсват и когато, според едно древно пророчество, Православието ще стои на рафтовете...
Превод Надя Димитрова
Но ако, както е казано, никой не е влязал нито в Царството нито в геената, как тогава слушаме за богаташа и Лазар, че единият бил в огън и мъка и говорил с Авраам? Господ е казал всичко за Лазар посредством притча, точно както говори за десетте девици и другите притчи. Притчата за Лазар в действителност не се е сбъднала, защото грешниците в геената няма да виждат праведните, които са с Авраам в Царството, нито някой от тях ще познава съседа си, бидейки в такава тъмнина.
Приемайки това мнение, нашата Църква мисли и проповядва по този начин и Тя е в готовност и добре подготвена да го защитава. Първо, Господ в Евангелието според Матей предварително описва идващия съд, казвайки: “Елате, вие благословени от Моя Отец, наследете…” Очевидно е, че те още не са наследили “Царството, приготвено за вас”; “приготвено” казва Той, не “вече дадено”. Но на грешниците Той казва: “Отидете си вие, проклети” – очевидно те все още не са си отишли – във вечния огън, “приготвен" не за вас, а “за дявола и неговите ангели”. Тук отново Той казва “приготвен”, тъй като (този огън) все още не е приел осъдените демони. И как е възможно това, когато демоните до сега и до този ден скитат навсякъде във въздуха и вършат делата си в тези, които им се покоряват? Точно това крещят те към Господа на друго място, както е записано в същото Евангелие: “Дошъл си тук да ни измъчваш преди времето ли?” Така че е ясно, че те все още не търпят мъчение, защото времето още не е дошло. Следователно, ако нечестивите демони, първите злодейци, за които адът е бил специално подготвен и съхранен, ако те още не са платили дълга на своето подобаващо осъждане и свободно бродят където пожелаят, какви доводи биха ни убедили, че душите, които са си отишли от тук сред грехове, веднага са предадени на огън и на тези мъчения, които са подготвени за други (т.е.демоните)? Нещо повече, тогава каква нужда има от съда или даже от възкресението на телата на тези (души) и от идването (отново) на Съдията на земята и от този страшен, всеобщ театър, ако всеки човек си е получил заслуженото преди този ден? И как така Господ в притчата за девиците казва, че душите на девиците, които излязоха да посрещнат Младоженеца “заспаха и спаха, докато Младоженецът се бавеше”, което означава, че те умряха, но те не влязоха в брачната стая, докато Младоженецът не дойде от Небето, събуждайки всички девици като че ли от сън и едната група Той отведе със Себе Си, докато други не допусна, което ясно ще се случи само в този ден? Защото Той казва: “Тогава Царството небесно ще се оприличи на десет девици.” И как е възможно, пътувайки в далечна страна и разпределяйки на слугите Си Своите блага, след това да ги свика всички заедно при Своето завръщане и изиска от всеки неговото дело, ако преди връщането на Господаря всеки от слугите е разкрил делото си и получил своята отплата?
Но също божественият апостол в своето второ послание към коринтяните казва: “Защото ние трябва да се явим пред съда на Христос, така че всеки да получи извършеното (чрез) своето тяло, според това, което е извършил, дали добро или зло” (2 Кор.5:10). Виждаш ли, че преди (времето на) този съд и преди (времето, когато) ние всички ще се явим събрани заедно, докато сме лишени от телата си, никой няма да получи според това, което е направил чрез тялото си? Но също във второто си послание до Тимотей той казва, че от една страна времето на неговото заминаване е “близо” (“настъпи" в бълг.текст на Библията, бел.пр.), но короната на праведността е “подготвена” (в бълг.текст на Библията “ме очаква”, бел.пр.) и затова не е “готова" (или настъпила, бел.пр.), тази, “която Господ, праведният Съдия ще ми даде в този ден и не само на мен, но също на всички, които обичат Неговото явяване” (2 Тим.4:6-8). А във второто послание до солунците: "Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.” (2 Сол.1:6-10). И отново в посланието към евреите, където говори за светиите, които са заминали преди нас: "И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещанието, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, така че те без нас да не станат съвършени." (Евр. 11:39-40). Ние трябва да мислим така за всички верни и праведни, които са живели до идването на Господаря. Защото точно както тези, които са заминали преди, не са били направени съвършени без апостолите, така нито апостолите са без мъчениците, нито мъчениците без тези, които след тях са влезли и ще влязат в доброто лозе на Църквата. Това се преподава най-ясно чрез притчата, където бяха различните призвания за работниците на лозето, но отплатата беше дадена на всички по едно и също време и тези, които дойдоха първи не получиха нищо повече. Великият евангелист Йоан Богослов казва същото в Откровение: "А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.” (Откр. 6:9-11). Затова от всички тези неща е ясно, че нито светиите са в съвършенната наслада от онези добрини, както и в предстоящото блаженство, нито грешниците вече са получили осъждане и са отпратени на мъки. И наистина, тъй като те са непълни, и така да се каже, разполовени, бидейки лишени от телата си, които те очакват да получат нетленни след възкресението, как биха могли да достигнат до тези съвършени награди? Затова апостолът казва: “Христос първият плод, след това тези, които са Христови при Неговото идване, тогава идва краят" (1 Кор.15:23,24), тогава казва ще се явят те, тогава ще бъдат съвършени. И Господ казва: “Тогава праведните ще засияят както слънцето в Царството на небесата" (срв.Мат.13:43).
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Тигър: Десетте аргумента срещу чистилището на св.Марк Ефески освен изобличение на римокатолическата ерес за чистилището и неогностическата ерес за митарствата, популярна сред "православните", са и светоотечески удар срещу лъжливата представа на мнозина, че веднага след смъртта си, хората отиват или в рая или в геената. Запознавайки се със светоотеческите писания, ние, християните от ХХІ век виждаме, колко сме били заблуждавани от нашите слепи водачи, които са ни промивали мозъците с лъжеучения, обилно "подкрепени" с всевъзможни "видения" и "откровения" за сегашното състояние на мъртвите в рая или ада.
Дълг на всеки християнин сам към себе си е, да полага всички усилия да познава какво са учили действително отците на Църквата (а то е точно според Св.Писание) в нашата епоха, когато вече истински духовни водачи почти липсват и когато, според едно древно пророчество, Православието ще стои на рафтовете...
събота, 7 юли 2012 г.
Подобие на вечността
Св. Василий Велики
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
В първия ден от седмицата ние се молим стоейки, но не всички знаем причината за това. В деня на възкресението, стоейки в молитва, ние си спомняме за благодатта, която ни е дадена не само защото възкръснахме с Христос и защото сме обвързани да “търсим нещата, които са горе”, а и защото за нас този ден прилича в известен смисъл на образа на очаквания от нас век, затова, макар че е началото на дните, той е наречен от Моисей не първи, а един. Защото той казва: “Беше вечер и беше утрин, ден един”, сякаш същият ден често се повтаря. Тъй като “един” и “осми” са един и същ, сам по себе си ясно показва, че наистина “един” и “осми” за които псалмистът споменава в определени заглавия на Псалмите, това е състоянието, което следва след настоящето време, денят, който не знае угасване и здрач, нито приемник, тази епоха, която не свършва нито остарява. Тогава по необходимост църквата учи своите приемни деца на този ден да се молят прави до края, така че чрез продължителното напомняне за безкрайния живот, ние да не можем да пренебрегнем [да обезпечим] своето пренасяне там. Нещо повече, цялата Петдесетница е напомняне за възкресението, очаквано в бъдещия век. Защото този един и първи ден, ако бъде умножен седем пъти по седем, изпълнява седемте седмици на светата Петдесетница; защото, започвайки от първия, Петдесетница завършва със същия, извършвайки петдесет пълни завъртания през подобните изминали дни. И така тя е подобие на вечността, започвайки както прави и завършвайки като в обиколен ход в същата точка. На този ден правилата на църквата ни учат да предпочитаме да се молим изправени, защото чрез своето ясно напомняне това, както е било, прави ума ни да не обитава вече в настоящето, а в бъдещето. Нещо повече, всеки път, когато падаме на коленете си и се изправяме отново, ние показваме чрез самото дело, че чрез нашия грях ние паднахме на земята, а чрез любящата добрина на нашия Създател бяхме призовани отново на небето.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
В първия ден от седмицата ние се молим стоейки, но не всички знаем причината за това. В деня на възкресението, стоейки в молитва, ние си спомняме за благодатта, която ни е дадена не само защото възкръснахме с Христос и защото сме обвързани да “търсим нещата, които са горе”, а и защото за нас този ден прилича в известен смисъл на образа на очаквания от нас век, затова, макар че е началото на дните, той е наречен от Моисей не първи, а един. Защото той казва: “Беше вечер и беше утрин, ден един”, сякаш същият ден често се повтаря. Тъй като “един” и “осми” са един и същ, сам по себе си ясно показва, че наистина “един” и “осми” за които псалмистът споменава в определени заглавия на Псалмите, това е състоянието, което следва след настоящето време, денят, който не знае угасване и здрач, нито приемник, тази епоха, която не свършва нито остарява. Тогава по необходимост църквата учи своите приемни деца на този ден да се молят прави до края, така че чрез продължителното напомняне за безкрайния живот, ние да не можем да пренебрегнем [да обезпечим] своето пренасяне там. Нещо повече, цялата Петдесетница е напомняне за възкресението, очаквано в бъдещия век. Защото този един и първи ден, ако бъде умножен седем пъти по седем, изпълнява седемте седмици на светата Петдесетница; защото, започвайки от първия, Петдесетница завършва със същия, извършвайки петдесет пълни завъртания през подобните изминали дни. И така тя е подобие на вечността, започвайки както прави и завършвайки като в обиколен ход в същата точка. На този ден правилата на църквата ни учат да предпочитаме да се молим изправени, защото чрез своето ясно напомняне това, както е било, прави ума ни да не обитава вече в настоящето, а в бъдещето. Нещо повече, всеки път, когато падаме на коленете си и се изправяме отново, ние показваме чрез самото дело, че чрез нашия грях ние паднахме на земята, а чрез любящата добрина на нашия Създател бяхме призовани отново на небето.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
петък, 13 април 2012 г.
Силата Господна
На Разпети петък се прекланяме пред Изкупителя, благодарение на Когото имаме вечен живот. Той дойде, за да ни даде живот, светлина и смисъл.
Мнозина мислят, че един всемогъщ Бог би унищожил злото със сила, както това стана в Содом и Гомора и преди това чрез потопа. Но тези събития не бяха унищожаване на злото в смисъл на премахване на причината за съществуването му, а наказания от Господа за непоправимо зли хора. Изгарянето на Содом и Гомора и потапянето на света под вода бяха именно способите, чрез които повечето от нас си представят как един всемогъщ Бог би унищожил злото. Но то не беше унищожено, а само наказано, продължавайки да се проявява чрез потомството на праведния Ной.
Въплъщавайки се чрез Светия Дух и св.Дева Мария, Бог стана човек, във всичко подобен на нас, без греха, и ставайки Човек, Той унищожи злото, като ликвидира причините за него по такъв начин, че св.ап.Павел говори за това като “тайна, скрита от векове и поколения”.
Векове преди Христос да се роди, св.пророк Исая възкликва : “Господи! Кой повярва на това що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господна?” (Ис.53:1) Пророкът възкликва така, защото на никого и на ум не е идвала идеята за величието на Божественото смирение, чрез което Той ни освободи от примката на смъртта и греха не чрез огън и жупел, нито чрез потоп, нито чрез друга форма на масово унищожение, а Сам приемайки смъртта чрез Своето човешко естество. Безгрешният Бог вместо да ни накаже за греховете, Сам ги понесе: “А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.” Ис. 53:5. Той взе върху Си греха на света – цялото човешко безчестие, низост и гадост, освобождавайки човешкия род от тях. Той прие върху Себе Си цялото наше безобразие в буквален и преносен смисъл: “Както мнозина бяха смаяни, гледайки на Него – толкова ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки…” (Ис. 52:14), изцелявайки завинаги човешката природа, като я обезсмърти чрез Възкресението Си, съединявайки я с Божеството Си.
Църквата се прекланя пред смирението и любовта на своя Спасител, в които блести Божествената Му сила. Човешка сила не би могла да понесе унижения и мъчения доброволно и то заради други, и ако би могла да спре мъчителите си, не би се поколебала да го стори. А Той, Който би могъл в миг да спре и накаже тези, които Го измъчваха и унижаваха, се остави да бъде “измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца беше Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше устата Си.” (Ис.53:7); Той изцели ухото на един от нападателите Си и се моли за прошка на тези, които забиха гвоздеите в тялото Му.
Той изцели напълно човешката природа от злото, чрез смъртта Си победи смъртта, и отвори пътя към безсмъртието за всички, които повярват в силата Господна.
Мнозина мислят, че един всемогъщ Бог би унищожил злото със сила, както това стана в Содом и Гомора и преди това чрез потопа. Но тези събития не бяха унищожаване на злото в смисъл на премахване на причината за съществуването му, а наказания от Господа за непоправимо зли хора. Изгарянето на Содом и Гомора и потапянето на света под вода бяха именно способите, чрез които повечето от нас си представят как един всемогъщ Бог би унищожил злото. Но то не беше унищожено, а само наказано, продължавайки да се проявява чрез потомството на праведния Ной.
Въплъщавайки се чрез Светия Дух и св.Дева Мария, Бог стана човек, във всичко подобен на нас, без греха, и ставайки Човек, Той унищожи злото, като ликвидира причините за него по такъв начин, че св.ап.Павел говори за това като “тайна, скрита от векове и поколения”.
Векове преди Христос да се роди, св.пророк Исая възкликва : “Господи! Кой повярва на това що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господна?” (Ис.53:1) Пророкът възкликва така, защото на никого и на ум не е идвала идеята за величието на Божественото смирение, чрез което Той ни освободи от примката на смъртта и греха не чрез огън и жупел, нито чрез потоп, нито чрез друга форма на масово унищожение, а Сам приемайки смъртта чрез Своето човешко естество. Безгрешният Бог вместо да ни накаже за греховете, Сам ги понесе: “А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.” Ис. 53:5. Той взе върху Си греха на света – цялото човешко безчестие, низост и гадост, освобождавайки човешкия род от тях. Той прие върху Себе Си цялото наше безобразие в буквален и преносен смисъл: “Както мнозина бяха смаяни, гледайки на Него – толкова ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки…” (Ис. 52:14), изцелявайки завинаги човешката природа, като я обезсмърти чрез Възкресението Си, съединявайки я с Божеството Си.
Църквата се прекланя пред смирението и любовта на своя Спасител, в които блести Божествената Му сила. Човешка сила не би могла да понесе унижения и мъчения доброволно и то заради други, и ако би могла да спре мъчителите си, не би се поколебала да го стори. А Той, Който би могъл в миг да спре и накаже тези, които Го измъчваха и унижаваха, се остави да бъде “измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца беше Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше устата Си.” (Ис.53:7); Той изцели ухото на един от нападателите Си и се моли за прошка на тези, които забиха гвоздеите в тялото Му.
Той изцели напълно човешката природа от злото, чрез смъртта Си победи смъртта, и отвори пътя към безсмъртието за всички, които повярват в силата Господна.
вторник, 17 януари 2012 г.
За абсурда на страха от дявола, сковал мнозина
Надя Димитрова, превод на цитатите от св. Антоний: Надя Димитрова
Благодарение на религиозни лъжци и манипулатори, претендиращи да бъдат духовни "старци", "водачи", а в някои религиозни среди дори "пророци" и "апостоли", преследващи своите егоистични стремежи за власт и чувство за значимост, като по този начин заробват с хитри манипулации мнозина неопитни и наивни хора. Те ловко изопачават Писанията, манипулирайки наивните си последователи, внушавайки им чувства за безнадеждност, страх и вина.
Дяволът и неговите демони са любим инструментариум на тези мошеници, които възвеличават неговата сила и му приписват достойнства, каквито той не притежава (неогностиците митаристи например, но не само те). Понеже любим метод на псевдо-православните е да изопачават освен Писанията и отците, в деня на св.Антоний Велики реших да публикувам неговите думи относно сатаната и неговата "сила". Впоследствие ще продължа и с писаното от други свети отци по този въпрос.
св. Антоний Велики
Ние не трябва да се страхуваме от демоните или от самия сатана, защото той е лъжец и не изрича и дума истина... и с него са поставени демоните, неговите другари, като змии и скорпиони да бъдат тъпкани под нозете на нас - християните... и нека не се страхуваме от неговите видения, виждайки, че самите те са измамни. Без съмнение те се появяват; но в момент изчезват отново, без да наранят никой от верните... Поради което е неподходящо ние да се боим от тях заради тези неща; защото чрез благодатта на Христос всички техни практики са напразни.
"От началото дяволът е човекоубиец и баща на лъжата" (Йоан 8:44); докато ние, въпреки че това е така, сме живи и прекарваме живота си като му се противим; от което е ясно, че те (демоните) са безсилни. Защото мястото не е пречка за техните заговори, нито те гледат на нас като приятели които да щадят; нито са обичащи доброто, че да бъдат поправени. Но напротив - те са зли и нищо не е повече търсено от тях от това да нараняват тези, които обичат добродетелта и се боят от Бога. Но след като те нямат сила да повлияят нищо, те не правят нищо друго, освен да плашат... Ако имаха сила, те не биха позволили на никой от нас, християните, да живеем... Но след като не могат да направят нищо, те сами причиняват на себе си по-големи рани; защото не могат да изпълнят нито една от техните заплахи. Затова трябва да се счита, че ние не трябва да се страхуваме от тях... Но демоните, които нямат сила, са като актьори на сцената... за което те по-скоро трябва да бъдат презирани като излагащи на показ своята слабост.
(Из "Живота на свети Антоний")
Дяволът и неговите демони са любим инструментариум на тези мошеници, които възвеличават неговата сила и му приписват достойнства, каквито той не притежава (неогностиците митаристи например, но не само те). Понеже любим метод на псевдо-православните е да изопачават освен Писанията и отците, в деня на св.Антоний Велики реших да публикувам неговите думи относно сатаната и неговата "сила". Впоследствие ще продължа и с писаното от други свети отци по този въпрос.
св. Антоний Велики
Ние не трябва да се страхуваме от демоните или от самия сатана, защото той е лъжец и не изрича и дума истина... и с него са поставени демоните, неговите другари, като змии и скорпиони да бъдат тъпкани под нозете на нас - християните... и нека не се страхуваме от неговите видения, виждайки, че самите те са измамни. Без съмнение те се появяват; но в момент изчезват отново, без да наранят никой от верните... Поради което е неподходящо ние да се боим от тях заради тези неща; защото чрез благодатта на Христос всички техни практики са напразни.
"От началото дяволът е човекоубиец и баща на лъжата" (Йоан 8:44); докато ние, въпреки че това е така, сме живи и прекарваме живота си като му се противим; от което е ясно, че те (демоните) са безсилни. Защото мястото не е пречка за техните заговори, нито те гледат на нас като приятели които да щадят; нито са обичащи доброто, че да бъдат поправени. Но напротив - те са зли и нищо не е повече търсено от тях от това да нараняват тези, които обичат добродетелта и се боят от Бога. Но след като те нямат сила да повлияят нищо, те не правят нищо друго, освен да плашат... Ако имаха сила, те не биха позволили на никой от нас, християните, да живеем... Но след като не могат да направят нищо, те сами причиняват на себе си по-големи рани; защото не могат да изпълнят нито една от техните заплахи. Затова трябва да се счита, че ние не трябва да се страхуваме от тях... Но демоните, които нямат сила, са като актьори на сцената... за което те по-скоро трябва да бъдат презирани като излагащи на показ своята слабост.
(Из "Живота на свети Антоний")
вторник, 13 декември 2011 г.
За Лазар и богаташа
Св. Йоан Хризостом
Проповед 4 “За Лазар и богаташа”
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Затова нека не търсим да чуем от мъртъвци това, което Писанието ни учи много по-ясно всеки ден. Защото, ако Бог знаеше, че възкресеният мъртвец би бил полезен за живите, тогава Той, Който прави всичко за наша полза, не би пренебрегнал или позволил да ни пропусне подобна полза. Но освен това, ако мъртвите трябваше постоянно да бъдат възкресявани, за да ни оповестяват нещата, които са отвъд, тогава с времето това също би се обезсмислило, и при това дяволът би въвел порочни учения с много по-голяма лекота. Защото той би могъл често да изявява явления (или феномени, бел.пр.) или освен това, той би могъл да изфабрикува определени хора да изглеждат мъртви и погребани, а после да ги покаже живи като възкресени от мъртвите и чрез тези хора той би убедил умовете на заблудените в каквото и да пожелае. Ако дори сега няма никой който е бил възкресен от мъртвите, много често се сънуват сънища с прилика на починалите и те са опорочили и отклонили в заблуда мнозина, тогава ако подобно нещо действително се случи и то се установи в умовете на хората – че много от починалите са се върнали обратно, - колко повече може презреният демон да изплете десетки хиляди уловки и да въведе голяма заблуда в този живот. Точно по тази причина, Бог е затворил вратите и не е позволил на никой човек, който е напуснал този живот и се е върнал, да изяви нещата отвъд, за да не би дяволът, като се възползва от тази възможност, да въведе всички свои собствени учения /или неща/. Защото когато е имало пророци, дяволът е издигал лъжепророци; когато апостоли – тогава лъжеапостоли, и когато Христос се е появил, тогава лъжехристи; и когато здрави учения са били въвеждани, той е въвеждал порочни, сеейки тръни навсякъде. И така, ако това нещо също се е случило (т.е.гореописаното), той би се опитал да симулира същото чрез неговият собствен инструментариум, не наистина да възкреси мъртъв човек, а чрез определени магьосничества и заблуди би могъл да измами очите на очевидците или пък, както казах, би могъл да изфабрикува някой да изглежда умрял, и така да обърне всичко нагоре с главата и да ги обърка (очевидците, бел.пр.). Но Бог, предвиждайки всичко това, е затворил тази конспирация за него и запазвайки нас, не е разрешил никой човек да се върне от отвъдното и да говори на живите за нещата отвъд. И по този начин Той ни учи да се придържаме към факта, че Божественото Писание е по-достойно за доверие от всичко останало.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Проповед 4 “За Лазар и богаташа”
Превод от Патрология Грека: Надя Димитрова
Затова нека не търсим да чуем от мъртъвци това, което Писанието ни учи много по-ясно всеки ден. Защото, ако Бог знаеше, че възкресеният мъртвец би бил полезен за живите, тогава Той, Който прави всичко за наша полза, не би пренебрегнал или позволил да ни пропусне подобна полза. Но освен това, ако мъртвите трябваше постоянно да бъдат възкресявани, за да ни оповестяват нещата, които са отвъд, тогава с времето това също би се обезсмислило, и при това дяволът би въвел порочни учения с много по-голяма лекота. Защото той би могъл често да изявява явления (или феномени, бел.пр.) или освен това, той би могъл да изфабрикува определени хора да изглеждат мъртви и погребани, а после да ги покаже живи като възкресени от мъртвите и чрез тези хора той би убедил умовете на заблудените в каквото и да пожелае. Ако дори сега няма никой който е бил възкресен от мъртвите, много често се сънуват сънища с прилика на починалите и те са опорочили и отклонили в заблуда мнозина, тогава ако подобно нещо действително се случи и то се установи в умовете на хората – че много от починалите са се върнали обратно, - колко повече може презреният демон да изплете десетки хиляди уловки и да въведе голяма заблуда в този живот. Точно по тази причина, Бог е затворил вратите и не е позволил на никой човек, който е напуснал този живот и се е върнал, да изяви нещата отвъд, за да не би дяволът, като се възползва от тази възможност, да въведе всички свои собствени учения /или неща/. Защото когато е имало пророци, дяволът е издигал лъжепророци; когато апостоли – тогава лъжеапостоли, и когато Христос се е появил, тогава лъжехристи; и когато здрави учения са били въвеждани, той е въвеждал порочни, сеейки тръни навсякъде. И така, ако това нещо също се е случило (т.е.гореописаното), той би се опитал да симулира същото чрез неговият собствен инструментариум, не наистина да възкреси мъртъв човек, а чрез определени магьосничества и заблуди би могъл да измами очите на очевидците или пък, както казах, би могъл да изфабрикува някой да изглежда умрял, и така да обърне всичко нагоре с главата и да ги обърка (очевидците, бел.пр.). Но Бог, предвиждайки всичко това, е затворил тази конспирация за него и запазвайки нас, не е разрешил никой човек да се върне от отвъдното и да говори на живите за нещата отвъд. И по този начин Той ни учи да се придържаме към факта, че Божественото Писание е по-достойно за доверие от всичко останало.
(Авторските права на превода принадлежат на собственика на блога. Не се разрешава копиране и препечатване под никаква форма без изричното съгласие на автора).
Абонамент за:
Публикации (Atom)