Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
петък, 7 август 2009 г.
Новите апостоли
Как бих желал да имах информацията, споделена тук, когато преди почти 25 години бях тормозен от странни чувства за харизматичните църкви, докато посещавах някои от тях. Ревността и вярата на харизматиците изглеждаха чудесни и дори страхотни, но лидерството им беше това, което започна да ме кара да се дърпам назад и да задавам въпроси. Те не изглеждаха искрени. Чувствах, че правят шоу. Те се целят в успеха, вместо да се стремят към близост с пасомите си. По това време ми беше много трудно да напипам корена на проблема, но сега вече всичко е ясно. Те са затънали в довеждането на фалшиво съживление, което просто няма да се случи. Те губят времето на всеки и водят хората в още по-големи духовни опасности. Тези харизматици, които са били най-разочаровани от факта, че обещаното харизматично съживление никога не се случва по график, започват да се чувстват виновни за хладкост пред Бога… така че решението, според тях, е в правенето на по-големи духовни “салта” за Бога. Но това “решение” доведе някои от тях в областта на абсурда. Може би сте чули за т.нар. “благословение от Торонто” например, където темпераментни поклонници в името на Светия Дух реват като лъвове, лаят като кучета, клатят се, въртят се или се търкалят френетично по пода.
Събранието в Торонто, където тези неща стават и другите подобни събрания от Вайнярд, се основават на теологията на “Последния дъжд” – идеята, че “дъждът” на Духа е заповядан от Бога ПРЕДИ връщането на Христос. Поради факта, че “Последен дъжд” първоначално е въведен от култа на Дръмонд-Ървинг (Католическа Апостолска Църква), ние наистина трябва внимателно да изследваме дали идеята не е всъщност заговор на илюминатите, трансфериран в харизматичното движение. Проблемът с дефинирането на църковната история като Милениум е, че тази история досега далеч не съвпада с утопичния образ, обещан от Библията, нито досега Израел е установен като бижу сред всички нации. Но в пост-милиниелизма на “Последен дъжд” само за една част от църковната ера, близо до края на века, се предсказва, че ще стане прославена. Не еднакво, но все пак способно да играе в ръцете на илюминатите-милиниелисти, пре-милениалния лагер на “Последен дъжд” се придържа към блестящата епоха на Съживлението, точно преди нечестивото управление на антихриста. Предполага се, че илюминатите могат да се опитат да представят нечестивия период на антихриста като обещаното съживление от Бога чрез мнозинството от отстъпнически/либерални християни, които могат да бъдат убедени да подкрепят антихрист и/или лъжепророка.
Днес има голям натиск да бъдем накарани да повярваме, че буквалното грабване в облаците е небиблейско учение и аз подозирам, че този натиск идва потайно до нас от илюминатите/свободните масони. Вместо смъртното да стане безсмъртно, благодарение на грабването при Пришествието на Христос, “пророците” от “Последен дъжд” претеднират, че Божиите хора ще бъдат трансформирани докато живеят на земята, постепенно приемайки могъщи, удивителни тела, за да направят възможно съживлението и обръщането на света. Пол Каин от пророците от Канзас сити очаква скоро да ходим през стени и т.н., преди грабването! Това е доктрина на “Изявените Божии синове”, напоследък популяризирана не само от тази група от непостоянни пророци, но и от няколко теле-евангелизатори – мошеници. Прокарва се идеята, че ние следва да достигнем състояние на духовно обожествяване сега. Християните, които не са съгласни и не се съобразяват с това са обвинявани, че стоят срещу Светия Дух и, разбирасе, че са антихрист!
Знаете ли, че „Изявени синове“ е фраза, намираща се в розенкройцерството? Изучавайки духовността на розенкройцерството, откриваме, че те практикуват духовна алхимия. Алхимията първоначално била опит на розенкройцерите да превърнат обикновени метали в злато (забележете, че напоследък харизматичните лидери от „Последен дъжд“ започват да претендират, че сребърни зъбни пломби били превърнати в златни!!!). Когато химичният процес е доказан, че е невъзможен, за да спасят репутацията си, розенкройцерите казали, че истинската алхимия била „химически процес“ на душата, в който се извършва трансформация от обикновено състояние в „чисто злато“, докато вътрешното естество достигне богоподобно състояние. Харизматиците от „Късен дъжд“ учат абсолютно същото! Но Библията учи, че ние няма да бъдеме променени така до грабването в облаците (виж 1 Кор. 15). А апостол Йоан казва:
„Възлюбени, сега сме деца на Бога, а какво ще бъдем още не е изявено. Ние знаем, че когато (Иисус) се изяви, ние ще станем като Него. И всеки, имащ тази надежда, изчиства себе си...“ (1 Йоан 3:2-3).
Има голяма разлика между това, да изчистваме себе си от светските норми, докато чакаме търпеливо Иисус да ни преобрази внезапно при Неговата поява, и това, бавно да се превръщаме в малки богове, докато трансформираме света към Христос отделно от Неговото явяване.
Реалността е, че демоните действат в групите от „Последен дъжд“, преправяйки действията си, сякаш са от Светия Дух. Тези, които са оставили правия път на Христа – отстъпниците – са медиумите, чрез които демоните действат, давайки вид, че съживлението на Изявените синове е в ход. Междувременно, демоните се опитват да омърсят, объркат и измамят избраните. Сред „великите евангелизатори“, чрез които се извършва тази ужасна работа е Уилиям Бранхам (средата на 20 век). Изключително богатият Морис Серуло е друг пример, от все още живите.
Забележително е, че и чудотворецът Бранхам и, половин век по-рано, „бащата на изцерителното съживление в Америка“ Джон Доуи, приемат титлата „Илия“ за себе си. Доуи претендирал, както всеки типичен култ от това време, че неговото движение било реставрация на Апостолите, от които той бил първият в модерните времена. Бранхам отишъл по-далеч и провъзгласил себе си за ангел от книгата Откровение!
Определено, култистите не заемат второ място след останалите хора. Докато Едуард Ървинг бил въвлечен в основаването на култа на 12-те апостоли, Доуи очевидно го отхвърлял като истинско Божие движение, когато той установил свое собствено апостолство, със себе си на първо място. Точно по същия начин, апостолския егоизъм на Ървинг бил преразказан отново от Доуи. Факт е, че докато църквата на Ървинг била „Католическа Апостолска Църква“, Доуи нарекъл неговата църква „Християнска Католическа Апостолска Църква“.
Трябва ли да подозираме, че Ротшилдови стоят зад Доуи, както са били зад Ървинг? При положение, че Доуи се явява на сцената с доста пари? Много е интересно, че поне един член на семейство Ротшилд (Виктор) е бил член на така наречения „Апостолски клуб“ - тайно общество, маскирано като християнска организация в дните на Артър Балфор. Така, докато това общество било създадено точно с издигането на Доуи, може би неговата цел е била установяването на фалшиви апостоли, именно като самия Доуи?
Терминът „католически“ означаващ „вселенски“, представлява егоизма и неговата сестра, анти-деноминализма. „Католически“ е много подходящ термин за култ, защото култовете презират всички деноминации и църкви, освен тяхната собствена... докато смятат себе си за единствената съществуваща вселенска църква. Свидетели на Йехова, Изключителни Братя, Адвентисти, Римо-католици, Унитарианци, Универсалисти – вие ги назовете, всички те презират църквите, придържащи се към ортодоксалните/библейски/фундаментални доктрини. Библейските църкви често пъти са определяни като „антихрист“ или „тайната Вавилон“. Проблемът е, че тези култове не правят разлика между овци и кози вътре в деноминациите: всички са лицемери, и всички са осъдени само, защото членуват в (други) деноминации. Нещо повече, култовете злословят деноминациите не за ересите, които козлите говорят, а за истината, която овците говорят!
Един добър пример за злословене на деноминации за казани истини, може да бъде намерен в Универсалисткото движение. Едуард Ървинг самият бил универсалист, идеята, че всеки ще бъде спасен накрая даже, ако те попаднат в ада за малко. Целта/ефекта на универсализма е очернянето на деноминациите заради учението за вечно/перманентно наказание. Друга тактика на анти-деноминационалистите е антагонизма срещу Троицата и Божествеността на Христос. Така, правейки разлика между тези, като мен, които воюват срещу деноминациите заради промотиране на неща, като хомосексуалисти на амвона и тези, които като култовете се борят срещу основни Библейски истини.
Доуи не само възстановил апостолската ерес на Ървинг, но също и „чудесата“ му. Както Ървинг популяризирал своето собствено движение като реставрация на чудесата от първи век и предшестващо завръщането на Христос, същото направил и Доуи. Нещо повече, Доуи учел, че било по-добре да се позволи на болен човек да умре, отколкото да получи медицинска помощ и да живее... той разрешил неговата собствена дъщеря да умре по този начин. Точно преди смъртта й „той забранил на един от последователите си да облекчи болката й с вазелин.“ (Дейвид Клауд). Едва ли е съвпаданеие, че Ървинг се придържал към същото вярване?! Трима от синовете на Ървинг, да не споменавам самия него, умрели без да получат медицински грижи. Всичко на всичко, човек лесно би заключил, че Доуи злоумишлено е възкресил Ървингизма, особено след като е имал връзки с негови последователи. Връзката с последователите на Ървинг е, че Европа била еквивалент на Духовния Израел. Този европейски израелизъм бил ерес, водещ до друга ерес – англо-израелитизма. Факт е, че може да бъде показано как англо-изрелитизма е бил издънка на Ървингизма и въппреки това има по-дълбоки корени в розенкройцерството. Било е важно за каузата на ранната англиканска църква да намери средства, чрез които да издигне Англия над Ватикана, следователно учението, че англичаните били в кръвната линия на юдеите станало една ефективна част от тази кауза. До ден днешен, за да се държи митът жив, британското кралско семейство (в това число принц Чарлз) фалшиво претендират, че са произлезли от цар Давид. Малко християни все още приемат това, както и твърденията, че принц Чарлз бил антихристът!
Всъщност, прекалената заетост с десетте загубени еврейски племена е съществувала и по времето на култа на Дръмонд. Например, някои от последователите на Ървинг в лични разговори с определени хора, които са имали мормонското виждане, че коренните североамерикански индианци били загубените племена. Нужно е да се знае, че мормоните били свързани със свободните масони, както и че свободните масони били свързани с розенкройцерите и/или Ротшилдовите илюминати. Но, сега вижте тук: сходно с мормонските твърдения, че новият Ерусалим е в САЩ, Джон Доуи - „духът“ на Едуард Ървинг – построил от нищо негов собствен град – наречен „Сион“. Градът включвал огромна аудитория с 8000 места. Неговият печат имал корона и кръст, чисто масонско изображение, използвано също от Чарлз Ръсел.
Последователите на Ървинг твърдят, че завръщането на Иисус не би се случило докато техните 12 апостоли не възстановят Църквата до определено ниво на чистота и сила. Това определено е учение и на „Късен дъжд“. Но след като последният „апостол“ умира през 1901 г., още същата година самият Доуи започва ново апостолическо движение от „Късен дъжд“ в опит за възраждане на Ървингизма в Америка. Същият процес бил повтарян в средата на века от хора като Джон Стивънс и Уилиам Бранхам, довело до днешните пророци от Канзас сити, Вайнярд, Пазителите на обещанието и цял куп евангелизатори - изцерители чрез вяра, имащи сродни масонски белези. Не би било никаква изненада да открием, че чудесата на Доуи и последвалите духовни проявления на Азуза са били фалшиви. Някои читатели биха казали, че петдесетническото движение е по-малко конспиративно; може би във всяка нова генерация просто израства цяла армия от искрени зилоти, които не са научили добре разликата между техните собствени въображения и Божия глас.
В ранните дни на Доуи в Чикаго, при него дошли хора, които заявили, че имат «директно откровение от Бога», че Доуи всъщност бил «Илия, възстановителят», великият пророк на последните дни. За тяхна беда, Доуи незабавно ги смъмрил високо и ги отпратил, предупреждавайки ги никога да не му говорят така отново. Въпреки това, внушението, посадено в този ден, продължавало да кънти в ушите му. «Според неговото собствено свидетелство, той се опитвал да освободи себе си от него, но не могъл. Един глас сякаш казвал: «Илия трябва да дойде и кой, ако не ти вършиш делата на Илия?» Минало време. Тогава, един ден в неговото съзнание като наводнение дошло едно странно и интензивно убеждение, че той всъщност е Илия... Впечатлението дошло с такава завладяваща сила, че цялата му личност се просмукала от него.
Дали тази звучаща невинно история е била съчинена или модифицирана от самия Доуи, за да направи неговата кариера като «Илия» да звучи правдоподобно или не, аз не зная, но ето какво научаваме относно годината, когато той се въздигнал до Божий «супермен»: «През юни 1901 г., Доуи предприел съдбоносната стъпка публично да се обяви за Илия, възстановителя. (Тази му претенция била незабавно предизвикана и изобличена от повечето религиозни водачи)» (http://www.fwselijah.com/Dowie.htm#T).
Отново, това била същата година, когато последният Ървингов апостол умрял. До това време, движението на Ротшилдовия ционизъм било напълно разгърнато, и евреите вече се установявали с пълна сила в Обещаната земя.
Моят съвет е: не мислете високо за себе си и не слушайте гласове в главата ви до степен, когато вашето собствено его (или демон) се преправя като гласа на Светия Дух. И стойте далеч от харизматичното движение, особено където се практикуват либерално пророкуване.
Аз не казвам, че харизматиците трябва да изхвърлят бебето заедно с водата… Казвам, че те трябва да изхвърлят цялата вана, заедно с крановете… и всичко, миришещо на харизматично движение! Съществува истинско Християнство без харизматичното движение, знаете ли това? Дори има истински чудеса, истински пророчества и истински езици без харизматичното движение. Но знайте, че няма метод, с който да изобретим или научим как да придобием тези дарби; те са практикувани от хора, които единствено Бог избира да ги практикуват… всички други проявления са от злия… знаете ли това?
Повече от ясно е, че демоните са работели чрез Доуи във вършенето на неговите хиляди “чудеса”. Би трябвало да бъде ясно, най-малкото, че Бог не е извършвал тези чудеса единствено чрез един човек и особено чрез човек, който не е знаел достатъчно как да се въздържа от себични претенции за своята собствена велика важност. Чудесата, извършени чрез Иисус са били с цел установяването на благонадеждността на Неговото служение, тъй като това служение било от критична важност за нашето вечно спасение. Освен, ако наистина не мислим, че Бог се е опитвал да прослави Доуи по същия начин, ние трябва да разберем, че този човек е работел с демони.
Ако харизматиците настояват, че техните велики лидери – чудотворци са действително Божии хора, тогава кои са “множеството” лъже-чудотворци от последното време, за които Иисус предсказва, които идват маскирани като Божии хора? Без съмнение, апостолските и пророческите харизматици са тези, които доведоха феномена на чудесата и знаменията. И апостолите Петър и Юда в своите послания правят кристално ясен факта, че отстъпниците ще търгуват с вярващите. Затова пазете парите си за по-добри неща.
Днес Доуи е мъртъв, но въпростъ е, дали неговото движение е умряло или все още е сред нас, защото други са заели мястото му. Дейвид Клауд отговаря на този въпрос така: “Въпреки еретичните доктрини на Доуи и небиблейското служение, той подготвил пътя за Чарлз Парам и неговото също така небиблейско петдесетничество. Речникът на петдесетническото и харизматичното движение отбелязва, че много от най-прочутите петдесетни евангелизатори произлезли от Сион (градът на Доуи в Илинойс) (стр.368) и много от последователите на Парам в Сион се присъединили към Асамблея на Бога при тяхното основаване през 1914 г. Всъщност, трима от първоначално осемте члена на генералния съвет на AOG са от Сион (стр.370). Влиятелният служител на Асамблея на Бога Гордън Линдзи, редактор на “Гласът на изерението” написал биография на Доуи и го похвалил за това, че е повлиял на “много хора на вярата, които са имали могъщи служения”, имайки предвид поколения от петдесетнически проповедници.” (http://www.wayoflife.org/fbns/strange1.htm).
От движението на Доуи произлизат изцерителите “назови го, изискай го”, които традиционно са срещу медицината. Например Джак Коуи, който вярвал, че приемането на белега на звяра включва такива неща като медицинска помощ. Но когато самият Коуи се заразил от детски паралич, той внезапно открил, че за него няма проблем да потърси лекарска помощ… но нито неговите “чудотворни” сили, нито силите на негови приятели – изцерители чрез вяра, могли да попречат на смъртта му няколко седмици по-късно. Според Дейвид Клауд: “Неговата вдовица публикувала серия от статии, излагащи измамата на ключови петдесетнически евангелизатори – изцерители.”
По материали на: http://www.tribwatch.com/apostles.htm
Събранието в Торонто, където тези неща стават и другите подобни събрания от Вайнярд, се основават на теологията на “Последния дъжд” – идеята, че “дъждът” на Духа е заповядан от Бога ПРЕДИ връщането на Христос. Поради факта, че “Последен дъжд” първоначално е въведен от култа на Дръмонд-Ървинг (Католическа Апостолска Църква), ние наистина трябва внимателно да изследваме дали идеята не е всъщност заговор на илюминатите, трансфериран в харизматичното движение. Проблемът с дефинирането на църковната история като Милениум е, че тази история досега далеч не съвпада с утопичния образ, обещан от Библията, нито досега Израел е установен като бижу сред всички нации. Но в пост-милиниелизма на “Последен дъжд” само за една част от църковната ера, близо до края на века, се предсказва, че ще стане прославена. Не еднакво, но все пак способно да играе в ръцете на илюминатите-милиниелисти, пре-милениалния лагер на “Последен дъжд” се придържа към блестящата епоха на Съживлението, точно преди нечестивото управление на антихриста. Предполага се, че илюминатите могат да се опитат да представят нечестивия период на антихриста като обещаното съживление от Бога чрез мнозинството от отстъпнически/либерални християни, които могат да бъдат убедени да подкрепят антихрист и/или лъжепророка.
Днес има голям натиск да бъдем накарани да повярваме, че буквалното грабване в облаците е небиблейско учение и аз подозирам, че този натиск идва потайно до нас от илюминатите/свободните масони. Вместо смъртното да стане безсмъртно, благодарение на грабването при Пришествието на Христос, “пророците” от “Последен дъжд” претеднират, че Божиите хора ще бъдат трансформирани докато живеят на земята, постепенно приемайки могъщи, удивителни тела, за да направят възможно съживлението и обръщането на света. Пол Каин от пророците от Канзас сити очаква скоро да ходим през стени и т.н., преди грабването! Това е доктрина на “Изявените Божии синове”, напоследък популяризирана не само от тази група от непостоянни пророци, но и от няколко теле-евангелизатори – мошеници. Прокарва се идеята, че ние следва да достигнем състояние на духовно обожествяване сега. Християните, които не са съгласни и не се съобразяват с това са обвинявани, че стоят срещу Светия Дух и, разбирасе, че са антихрист!
Знаете ли, че „Изявени синове“ е фраза, намираща се в розенкройцерството? Изучавайки духовността на розенкройцерството, откриваме, че те практикуват духовна алхимия. Алхимията първоначално била опит на розенкройцерите да превърнат обикновени метали в злато (забележете, че напоследък харизматичните лидери от „Последен дъжд“ започват да претендират, че сребърни зъбни пломби били превърнати в златни!!!). Когато химичният процес е доказан, че е невъзможен, за да спасят репутацията си, розенкройцерите казали, че истинската алхимия била „химически процес“ на душата, в който се извършва трансформация от обикновено състояние в „чисто злато“, докато вътрешното естество достигне богоподобно състояние. Харизматиците от „Късен дъжд“ учат абсолютно същото! Но Библията учи, че ние няма да бъдеме променени така до грабването в облаците (виж 1 Кор. 15). А апостол Йоан казва:
„Възлюбени, сега сме деца на Бога, а какво ще бъдем още не е изявено. Ние знаем, че когато (Иисус) се изяви, ние ще станем като Него. И всеки, имащ тази надежда, изчиства себе си...“ (1 Йоан 3:2-3).
Има голяма разлика между това, да изчистваме себе си от светските норми, докато чакаме търпеливо Иисус да ни преобрази внезапно при Неговата поява, и това, бавно да се превръщаме в малки богове, докато трансформираме света към Христос отделно от Неговото явяване.
Реалността е, че демоните действат в групите от „Последен дъжд“, преправяйки действията си, сякаш са от Светия Дух. Тези, които са оставили правия път на Христа – отстъпниците – са медиумите, чрез които демоните действат, давайки вид, че съживлението на Изявените синове е в ход. Междувременно, демоните се опитват да омърсят, объркат и измамят избраните. Сред „великите евангелизатори“, чрез които се извършва тази ужасна работа е Уилиям Бранхам (средата на 20 век). Изключително богатият Морис Серуло е друг пример, от все още живите.
Забележително е, че и чудотворецът Бранхам и, половин век по-рано, „бащата на изцерителното съживление в Америка“ Джон Доуи, приемат титлата „Илия“ за себе си. Доуи претендирал, както всеки типичен култ от това време, че неговото движение било реставрация на Апостолите, от които той бил първият в модерните времена. Бранхам отишъл по-далеч и провъзгласил себе си за ангел от книгата Откровение!
Определено, култистите не заемат второ място след останалите хора. Докато Едуард Ървинг бил въвлечен в основаването на култа на 12-те апостоли, Доуи очевидно го отхвърлял като истинско Божие движение, когато той установил свое собствено апостолство, със себе си на първо място. Точно по същия начин, апостолския егоизъм на Ървинг бил преразказан отново от Доуи. Факт е, че докато църквата на Ървинг била „Католическа Апостолска Църква“, Доуи нарекъл неговата църква „Християнска Католическа Апостолска Църква“.
Трябва ли да подозираме, че Ротшилдови стоят зад Доуи, както са били зад Ървинг? При положение, че Доуи се явява на сцената с доста пари? Много е интересно, че поне един член на семейство Ротшилд (Виктор) е бил член на така наречения „Апостолски клуб“ - тайно общество, маскирано като християнска организация в дните на Артър Балфор. Така, докато това общество било създадено точно с издигането на Доуи, може би неговата цел е била установяването на фалшиви апостоли, именно като самия Доуи?
Терминът „католически“ означаващ „вселенски“, представлява егоизма и неговата сестра, анти-деноминализма. „Католически“ е много подходящ термин за култ, защото култовете презират всички деноминации и църкви, освен тяхната собствена... докато смятат себе си за единствената съществуваща вселенска църква. Свидетели на Йехова, Изключителни Братя, Адвентисти, Римо-католици, Унитарианци, Универсалисти – вие ги назовете, всички те презират църквите, придържащи се към ортодоксалните/библейски/фундаментални доктрини. Библейските църкви често пъти са определяни като „антихрист“ или „тайната Вавилон“. Проблемът е, че тези култове не правят разлика между овци и кози вътре в деноминациите: всички са лицемери, и всички са осъдени само, защото членуват в (други) деноминации. Нещо повече, култовете злословят деноминациите не за ересите, които козлите говорят, а за истината, която овците говорят!
Един добър пример за злословене на деноминации за казани истини, може да бъде намерен в Универсалисткото движение. Едуард Ървинг самият бил универсалист, идеята, че всеки ще бъде спасен накрая даже, ако те попаднат в ада за малко. Целта/ефекта на универсализма е очернянето на деноминациите заради учението за вечно/перманентно наказание. Друга тактика на анти-деноминационалистите е антагонизма срещу Троицата и Божествеността на Христос. Така, правейки разлика между тези, като мен, които воюват срещу деноминациите заради промотиране на неща, като хомосексуалисти на амвона и тези, които като култовете се борят срещу основни Библейски истини.
Доуи не само възстановил апостолската ерес на Ървинг, но също и „чудесата“ му. Както Ървинг популяризирал своето собствено движение като реставрация на чудесата от първи век и предшестващо завръщането на Христос, същото направил и Доуи. Нещо повече, Доуи учел, че било по-добре да се позволи на болен човек да умре, отколкото да получи медицинска помощ и да живее... той разрешил неговата собствена дъщеря да умре по този начин. Точно преди смъртта й „той забранил на един от последователите си да облекчи болката й с вазелин.“ (Дейвид Клауд). Едва ли е съвпаданеие, че Ървинг се придържал към същото вярване?! Трима от синовете на Ървинг, да не споменавам самия него, умрели без да получат медицински грижи. Всичко на всичко, човек лесно би заключил, че Доуи злоумишлено е възкресил Ървингизма, особено след като е имал връзки с негови последователи. Връзката с последователите на Ървинг е, че Европа била еквивалент на Духовния Израел. Този европейски израелизъм бил ерес, водещ до друга ерес – англо-израелитизма. Факт е, че може да бъде показано как англо-изрелитизма е бил издънка на Ървингизма и въппреки това има по-дълбоки корени в розенкройцерството. Било е важно за каузата на ранната англиканска църква да намери средства, чрез които да издигне Англия над Ватикана, следователно учението, че англичаните били в кръвната линия на юдеите станало една ефективна част от тази кауза. До ден днешен, за да се държи митът жив, британското кралско семейство (в това число принц Чарлз) фалшиво претендират, че са произлезли от цар Давид. Малко християни все още приемат това, както и твърденията, че принц Чарлз бил антихристът!
Всъщност, прекалената заетост с десетте загубени еврейски племена е съществувала и по времето на култа на Дръмонд. Например, някои от последователите на Ървинг в лични разговори с определени хора, които са имали мормонското виждане, че коренните североамерикански индианци били загубените племена. Нужно е да се знае, че мормоните били свързани със свободните масони, както и че свободните масони били свързани с розенкройцерите и/или Ротшилдовите илюминати. Но, сега вижте тук: сходно с мормонските твърдения, че новият Ерусалим е в САЩ, Джон Доуи - „духът“ на Едуард Ървинг – построил от нищо негов собствен град – наречен „Сион“. Градът включвал огромна аудитория с 8000 места. Неговият печат имал корона и кръст, чисто масонско изображение, използвано също от Чарлз Ръсел.
Последователите на Ървинг твърдят, че завръщането на Иисус не би се случило докато техните 12 апостоли не възстановят Църквата до определено ниво на чистота и сила. Това определено е учение и на „Късен дъжд“. Но след като последният „апостол“ умира през 1901 г., още същата година самият Доуи започва ново апостолическо движение от „Късен дъжд“ в опит за възраждане на Ървингизма в Америка. Същият процес бил повтарян в средата на века от хора като Джон Стивънс и Уилиам Бранхам, довело до днешните пророци от Канзас сити, Вайнярд, Пазителите на обещанието и цял куп евангелизатори - изцерители чрез вяра, имащи сродни масонски белези. Не би било никаква изненада да открием, че чудесата на Доуи и последвалите духовни проявления на Азуза са били фалшиви. Някои читатели биха казали, че петдесетническото движение е по-малко конспиративно; може би във всяка нова генерация просто израства цяла армия от искрени зилоти, които не са научили добре разликата между техните собствени въображения и Божия глас.
В ранните дни на Доуи в Чикаго, при него дошли хора, които заявили, че имат «директно откровение от Бога», че Доуи всъщност бил «Илия, възстановителят», великият пророк на последните дни. За тяхна беда, Доуи незабавно ги смъмрил високо и ги отпратил, предупреждавайки ги никога да не му говорят така отново. Въпреки това, внушението, посадено в този ден, продължавало да кънти в ушите му. «Според неговото собствено свидетелство, той се опитвал да освободи себе си от него, но не могъл. Един глас сякаш казвал: «Илия трябва да дойде и кой, ако не ти вършиш делата на Илия?» Минало време. Тогава, един ден в неговото съзнание като наводнение дошло едно странно и интензивно убеждение, че той всъщност е Илия... Впечатлението дошло с такава завладяваща сила, че цялата му личност се просмукала от него.
Дали тази звучаща невинно история е била съчинена или модифицирана от самия Доуи, за да направи неговата кариера като «Илия» да звучи правдоподобно или не, аз не зная, но ето какво научаваме относно годината, когато той се въздигнал до Божий «супермен»: «През юни 1901 г., Доуи предприел съдбоносната стъпка публично да се обяви за Илия, възстановителя. (Тази му претенция била незабавно предизвикана и изобличена от повечето религиозни водачи)» (http://www.fwselijah.com/Dowie.htm#T).
Отново, това била същата година, когато последният Ървингов апостол умрял. До това време, движението на Ротшилдовия ционизъм било напълно разгърнато, и евреите вече се установявали с пълна сила в Обещаната земя.
Моят съвет е: не мислете високо за себе си и не слушайте гласове в главата ви до степен, когато вашето собствено его (или демон) се преправя като гласа на Светия Дух. И стойте далеч от харизматичното движение, особено където се практикуват либерално пророкуване.
Аз не казвам, че харизматиците трябва да изхвърлят бебето заедно с водата… Казвам, че те трябва да изхвърлят цялата вана, заедно с крановете… и всичко, миришещо на харизматично движение! Съществува истинско Християнство без харизматичното движение, знаете ли това? Дори има истински чудеса, истински пророчества и истински езици без харизматичното движение. Но знайте, че няма метод, с който да изобретим или научим как да придобием тези дарби; те са практикувани от хора, които единствено Бог избира да ги практикуват… всички други проявления са от злия… знаете ли това?
Повече от ясно е, че демоните са работели чрез Доуи във вършенето на неговите хиляди “чудеса”. Би трябвало да бъде ясно, най-малкото, че Бог не е извършвал тези чудеса единствено чрез един човек и особено чрез човек, който не е знаел достатъчно как да се въздържа от себични претенции за своята собствена велика важност. Чудесата, извършени чрез Иисус са били с цел установяването на благонадеждността на Неговото служение, тъй като това служение било от критична важност за нашето вечно спасение. Освен, ако наистина не мислим, че Бог се е опитвал да прослави Доуи по същия начин, ние трябва да разберем, че този човек е работел с демони.
Ако харизматиците настояват, че техните велики лидери – чудотворци са действително Божии хора, тогава кои са “множеството” лъже-чудотворци от последното време, за които Иисус предсказва, които идват маскирани като Божии хора? Без съмнение, апостолските и пророческите харизматици са тези, които доведоха феномена на чудесата и знаменията. И апостолите Петър и Юда в своите послания правят кристално ясен факта, че отстъпниците ще търгуват с вярващите. Затова пазете парите си за по-добри неща.
Днес Доуи е мъртъв, но въпростъ е, дали неговото движение е умряло или все още е сред нас, защото други са заели мястото му. Дейвид Клауд отговаря на този въпрос така: “Въпреки еретичните доктрини на Доуи и небиблейското служение, той подготвил пътя за Чарлз Парам и неговото също така небиблейско петдесетничество. Речникът на петдесетническото и харизматичното движение отбелязва, че много от най-прочутите петдесетни евангелизатори произлезли от Сион (градът на Доуи в Илинойс) (стр.368) и много от последователите на Парам в Сион се присъединили към Асамблея на Бога при тяхното основаване през 1914 г. Всъщност, трима от първоначално осемте члена на генералния съвет на AOG са от Сион (стр.370). Влиятелният служител на Асамблея на Бога Гордън Линдзи, редактор на “Гласът на изерението” написал биография на Доуи и го похвалил за това, че е повлиял на “много хора на вярата, които са имали могъщи служения”, имайки предвид поколения от петдесетнически проповедници.” (http://www.wayoflife.org/fbns/strange1.htm).
От движението на Доуи произлизат изцерителите “назови го, изискай го”, които традиционно са срещу медицината. Например Джак Коуи, който вярвал, че приемането на белега на звяра включва такива неща като медицинска помощ. Но когато самият Коуи се заразил от детски паралич, той внезапно открил, че за него няма проблем да потърси лекарска помощ… но нито неговите “чудотворни” сили, нито силите на негови приятели – изцерители чрез вяра, могли да попречат на смъртта му няколко седмици по-късно. Според Дейвид Клауд: “Неговата вдовица публикувала серия от статии, излагащи измамата на ключови петдесетнически евангелизатори – изцерители.”
По материали на: http://www.tribwatch.com/apostles.htm
Погрешната основа на петкратното служение
от Робърт Боуман Джуниър
(Viewpoint column of the Christian Research Journal, Fall 1987, page 31. The Editor-in-Chief of the Christian Research Journal is Elliot Miller)
Напоследък стана популярно да се говори за “петкратно служение”, една система на църковно управление с апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители. Движението на нео-петдесятната “реставрация” и неговата издънка – учението “царството сега”, претендира, че едно от нещата, които Бог “възстановява” в църквата е петкратното служение.
Единственият текст за доказателство на тази концепция е Ефес. 4:11-13, който казва, че Христос даде “някои като апостоли, а други като пророци, и други като евангелизатори, а някои като пастори и учители… докато ние всички достигнем до единството на вярата и пълното познаване на Божия Син.” Спори се, че думата “докато” доказва, че църквата днес се нуждае от апостоли и пророци, както и от евангелизатори, пастори и учители. Само че в този пасаж се говори, че изграждането на църквата (ст.12) трябва да продължи докато тя стане зряла, а не всички от петте служения, изброени в стих 11. Това става ясно, когато се прочете целия текст: “И Той даде някои като апостоли, и някои като пророци, и други като евангелизатори, а някои като пастори и учители; (тези служения бяха дадени) за екипиране на светиите за делото на службата, (което дело има като своя цел) да изгради тялото на Христос докато ние всички достигнем до единството на вярата…” Служенията на апостола и пророка по естествен начин щяха да се прекратят в църквата веднъж след като тяхната роля в “екипиране на светиите” е била завършена, т.е. веднъж след като новозаветния канон е бил завършен.
(Viewpoint column of the Christian Research Journal, Fall 1987, page 31. The Editor-in-Chief of the Christian Research Journal is Elliot Miller)
Напоследък стана популярно да се говори за “петкратно служение”, една система на църковно управление с апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители. Движението на нео-петдесятната “реставрация” и неговата издънка – учението “царството сега”, претендира, че едно от нещата, които Бог “възстановява” в църквата е петкратното служение.
Единственият текст за доказателство на тази концепция е Ефес. 4:11-13, който казва, че Христос даде “някои като апостоли, а други като пророци, и други като евангелизатори, а някои като пастори и учители… докато ние всички достигнем до единството на вярата и пълното познаване на Божия Син.” Спори се, че думата “докато” доказва, че църквата днес се нуждае от апостоли и пророци, както и от евангелизатори, пастори и учители. Само че в този пасаж се говори, че изграждането на църквата (ст.12) трябва да продължи докато тя стане зряла, а не всички от петте служения, изброени в стих 11. Това става ясно, когато се прочете целия текст: “И Той даде някои като апостоли, и някои като пророци, и други като евангелизатори, а някои като пастори и учители; (тези служения бяха дадени) за екипиране на светиите за делото на службата, (което дело има като своя цел) да изгради тялото на Христос докато ние всички достигнем до единството на вярата…” Служенията на апостола и пророка по естествен начин щяха да се прекратят в църквата веднъж след като тяхната роля в “екипиране на светиите” е била завършена, т.е. веднъж след като новозаветния канон е бил завършен.
Някои оспорваха, че няма причина апостолите и пророците да се отделят от останалите три служения, изброени в стих 11. Въпреки това, точно в същото послание, Павел казва, че църквата е “била изградена върху основата на апостолите и пророците” (Ефес.2:20) и че тайната Христова относно църквата е била “разкрита на Неговите свети апостоли и пророци в Духа” (3:5). Тези твърдения показват, че ролята на апостолите и пророците е била изпълнена в първи век.
Новият завет е пределно ясен относно временната роля на апостолите след като те са били избрани да свидетелстват като очевидци на възкръсналия Христос (Деян. 1:21-26; 5:32; Лука 1:1-4; 1 Кор. 9:1). Павел посочва, че той е последния човек видял възкръсналия Христос и получил апостолско поръчение (1 Кор.15:8). Посланията на 2 Петър и Юда, които са сред последните вкарани в Новия Завет писания, увещават читателите да избягват фалшивите доктрини чрез припомняне на апостолските учения (2 Петр.1:12-15; 2:1; 3:2, 14-16, Юда 3-4,17). Петър и Юда не казаха: “Слушайте апостолите, живеещи днес”, а вместо това убеждават вярващите да “помнят какво апостолите са казали.”
Аз не твърдя, че само дванадесетте и Павел са били апостоли. Варнава (Деян. 14:14), Сила (1 Сол.2:6) и Андроник и Юния (Римл.16:7) са били апостоли на Христос. Въпреки това, никой от тези хора не е бил избран за приемник на някой от ранните апостоли (Матиас беше заместник на Юда, а не негов приемник, след като Юда отхвърли апостолството, Деян. 1:21-26).
Съществуват други значения в които думата “апостол” е използвана в Новия Завет. Определени хора, включително Епафродит, са били “апостоли на църквите” (2 Кор.8:23, Фил. 2:25). Тези “апостоли” не са имали власт над църквата; те са били пратеници, изпратени от своите църкви. В този последен смисъл би било напълно основателно да се говори за църковните представители като за “апостоли”, ако не беше объркването, което може да предизвика подобна употреба.
Следователно в обикновения библейски смисъл на термина, днес няма апостоли. Нито има някакви пророци в обикновения смисъл, тъй като те са били част от “основата”, поставена в църквата през първи век. Това не отрича продължаващата валидност на дарбата “пророчество”, след като Павел се отнася към пророкуването като към основна дейност в която всички християни са насърчени да участват в степента, която Бог им дава (Рим.12:6, 1 Кор.11:4-5, 12:10, 13:2, 8-9, 14:1-6, 20-33; 1 Сол.5:20) и в общ функционален смисъл хората, упражняващи тази дарба дори са наречени „пророци” (1 Кор.14:32,37). Павел също говори за определени хора, които изпълняват служението на „пророк”, които били втори по власт само след апостола (1 Кор. 12:28-29). Именно това служение на „пророк”, не пророчеството изцяло е това, което твърдя, че е преминало след края на първи век.
Някои грешки в това отношение са по-лоши от други. Свободната употреба на думата „апостол”, която се отнася към мисионери или основатели на църкви не е толкова сериозна грешка, докато тази употреба се разграничава силно от концепцията за апостол, който носи нови доктринални откровения и изисква неоспорима власт. Също така не е и голяма грешка да се интерпретира Ефес.4:11, отнасяйки го до „апостоли” в смисъл на основатели на църкви. Същото би било приложимо към тези, които отнасят Ефес.4:11 до нарастващата харизматична активност за пророкуване. Аз вярвам, че тези интерпретации са погрешни, но те по никакъв начин не противоречат на християнската вяра.
От друга страна, интерпретирането на Ефес.4:11 като призив за възстановяване на служението на апостол на Христос е не само погрешно тълкуване, но и отваря врата за ерес. Претенцията, че днешната църква се нуждае от видения и откровения чрез съвременни апостоли и пророци на Христос означава отричане на достатъчността на Библията (2 Тим.3:16) и поставянето на църквата в зависимост от милостта на фалшиви апостоли, за съществуването на които апостол Павел ни е предупредил ясно (2 Кор.11:13-15).
Учителите от „петкратното служение” в търсене да „възстановят” основата, която никога не е била мърдана, всъщност поставят фалшива основа, която няма да крепи изграждането на тялото на Христос.
Новият завет е пределно ясен относно временната роля на апостолите след като те са били избрани да свидетелстват като очевидци на възкръсналия Христос (Деян. 1:21-26; 5:32; Лука 1:1-4; 1 Кор. 9:1). Павел посочва, че той е последния човек видял възкръсналия Христос и получил апостолско поръчение (1 Кор.15:8). Посланията на 2 Петър и Юда, които са сред последните вкарани в Новия Завет писания, увещават читателите да избягват фалшивите доктрини чрез припомняне на апостолските учения (2 Петр.1:12-15; 2:1; 3:2, 14-16, Юда 3-4,17). Петър и Юда не казаха: “Слушайте апостолите, живеещи днес”, а вместо това убеждават вярващите да “помнят какво апостолите са казали.”
Аз не твърдя, че само дванадесетте и Павел са били апостоли. Варнава (Деян. 14:14), Сила (1 Сол.2:6) и Андроник и Юния (Римл.16:7) са били апостоли на Христос. Въпреки това, никой от тези хора не е бил избран за приемник на някой от ранните апостоли (Матиас беше заместник на Юда, а не негов приемник, след като Юда отхвърли апостолството, Деян. 1:21-26).
Съществуват други значения в които думата “апостол” е използвана в Новия Завет. Определени хора, включително Епафродит, са били “апостоли на църквите” (2 Кор.8:23, Фил. 2:25). Тези “апостоли” не са имали власт над църквата; те са били пратеници, изпратени от своите църкви. В този последен смисъл би било напълно основателно да се говори за църковните представители като за “апостоли”, ако не беше объркването, което може да предизвика подобна употреба.
Следователно в обикновения библейски смисъл на термина, днес няма апостоли. Нито има някакви пророци в обикновения смисъл, тъй като те са били част от “основата”, поставена в църквата през първи век. Това не отрича продължаващата валидност на дарбата “пророчество”, след като Павел се отнася към пророкуването като към основна дейност в която всички християни са насърчени да участват в степента, която Бог им дава (Рим.12:6, 1 Кор.11:4-5, 12:10, 13:2, 8-9, 14:1-6, 20-33; 1 Сол.5:20) и в общ функционален смисъл хората, упражняващи тази дарба дори са наречени „пророци” (1 Кор.14:32,37). Павел също говори за определени хора, които изпълняват служението на „пророк”, които били втори по власт само след апостола (1 Кор. 12:28-29). Именно това служение на „пророк”, не пророчеството изцяло е това, което твърдя, че е преминало след края на първи век.
Някои грешки в това отношение са по-лоши от други. Свободната употреба на думата „апостол”, която се отнася към мисионери или основатели на църкви не е толкова сериозна грешка, докато тази употреба се разграничава силно от концепцията за апостол, който носи нови доктринални откровения и изисква неоспорима власт. Също така не е и голяма грешка да се интерпретира Ефес.4:11, отнасяйки го до „апостоли” в смисъл на основатели на църкви. Същото би било приложимо към тези, които отнасят Ефес.4:11 до нарастващата харизматична активност за пророкуване. Аз вярвам, че тези интерпретации са погрешни, но те по никакъв начин не противоречат на християнската вяра.
От друга страна, интерпретирането на Ефес.4:11 като призив за възстановяване на служението на апостол на Христос е не само погрешно тълкуване, но и отваря врата за ерес. Претенцията, че днешната църква се нуждае от видения и откровения чрез съвременни апостоли и пророци на Христос означава отричане на достатъчността на Библията (2 Тим.3:16) и поставянето на църквата в зависимост от милостта на фалшиви апостоли, за съществуването на които апостол Павел ни е предупредил ясно (2 Кор.11:13-15).
Учителите от „петкратното служение” в търсене да „възстановят” основата, която никога не е била мърдана, всъщност поставят фалшива основа, която няма да крепи изграждането на тялото на Христос.
Умствен контрол
Умственият контрол е сбор от психологически техники, чрез които лидерите на култове се опитват да контролират техните членове.
Ние (cultwatch) не смятаме умственият контрол за някакво магическо средство, което може да отнеме човешката свободна воля. С други думи той не превръща хората в някакъв вид робот с дистанционно управление. По-скоро ние гледаме на умствения контрол като нечестно влияние, тайно използвано върху членовете на култове. Той не е някакъв вид непреодолима сила като тази на извънземните от филмите, която завладява умовете на хората, а може да се сравни по-скоро с огнестрелно оръжие. Лидерът на култ насочва пистолета “умствен контрол” към члена на култа и казва: “ако ти ни напуснеш ще изгубиш всичките си приятели и семейството си”, “ако ти не ни се покоряваш, ще отидеш в ада”, “ако ти не ни даваш пари, тогава ще пропаднеш в бизнеса си”.
Ние разглеждаме серията от техники за умствен контрол, които култовете използват. Заедно тези техники образуват умствен контрол.
Измама
Един култ се нуждае от използване на измама при набора на членове. Защо?
Защото ако хората знаеха техните истински практики и вярвания предварително, тогава те не биха се присъединили. Един култ има нужда да скрие истината от вас докато не сметне, че сте готови да я приемете. Например, представете си, ако лидер от култа “Небесни порти” е честен и открит относно групата и кажеше на новите членове: “Присъединете се към нас, носете странни дрехи, кастрирайте се и после пийте отрова!”, то никой не би се присъединил.
Никоя законна група няма нужда да ви лъже и манипулира относно своите практики и вярвания.
Култовете имат хлъзгави и добре подредени пъблик рилейшънс, които крият какво представлява групата в действителност. Вие ще чуете как те помагат на бедни, или спонсорират научни проучвания, или подкрепят мира или околната среда. Те ще ви кажат колко щастливи ще бъдете в тяхната група (и всеки в култа винаги изглежда много щастлив и ентусиазиран, най-вече защото им е казано да действат така и ще закъсат, ако не го правят). Но на вас няма да ви бъде казано какъв е в действителност живота в групата, нито в какво те всъщност вярват. Тези неща ще ви бъдат представени бавно, едно по едно, така че вие да не забележите постепенната промяна, докато най-накрая и се намерите практикуващи и вярващи в неща, които в началото биха ви накарали да избягате на една миля!
Изключителност
Една нормална религиозна организация не би имала никакъв проблем, ако вие се преместите в друга подобна организация, стига да останете в същата религия. Защото от значение е системата от вярвания, а не членството в организация. Например, ако вие бяхте християнин, тогава бихте могли да се преместите от една църква в друга и все още да бъдете християнин.
Само че лидерите на култове ще ви кажат, че можете да бъдете “спасен” (или пък успешен) само и единствено в тяхната организация. Никоя друга организация няма истината. Така че не е системата от вярвания, която решава вашето бъдеще, а системата от вярвания И вашето членство в определена група.Всяка група, която ви казва, че трябва да принадлежите към тяхната организация, за да бъдете спасен, е почти сигурно култ.
Лидерите на култове имат нужда да ви накарат да вярвате, че няма друго място, където можете да отидете и все още да бъдете спасен, и ако някога напуснете “единствената истинска църква”, тогава вие ще отидете в ада. Това е механизъм на контрол, базиран върху страх, предназначен да ви държи в култа. Това също така дава на лидерите на култа ужасна власт върху вас. Ако вие наистина вярвате, че напускането на групата е равнозначно на напускането на Бог, тогава ще се подчинявате на лидерите на култа дори когато не сте съгласни с тях, вместо да рискувате изхвърляне от групата. Изключителността е използвана като заплаха, тя контролира вашето поведение чрез страх.
Забележка: Бъдете много подозрителни към всяка група, която претендира, че е по-добра от всички останали. Една религиозна група може да каже, че другите групи следващи същата религия са ОК, но те са единствените, които имат по-добро разбиране за истината и са по-висши от останалите. Това често е рафинирана версия на изключителност.
Това е една от практиките, които култовете много често използват, за да мамят. Например често те могат да ви създадат впечатление, че ви смятат за истински християнин и трябва да мине време, докато истинската им позиция не се разкрие.
Страх и сплашване
Лидерството на култа се крепи на страх. Несъгласието с лидерите е равносилно на несъгласие с Бога. Култовите лидери претендират, че имат директна власт от Бога да контролират почти всеки аспект от вашия живот. Ако култът не е религиозна група, поставянето под въпрос на лидерите или програмата също се възприема като бунтарство и глупост.
Вина, унищожаване на характера и разбиващи сесии.
Вината ще бъде използвана, за да ви контролират. Може би причината, поради която не печелите пари е защото не сте “в програмата”. Може би причината, че не сте способни да водите нови хора е, защото “вашето сърце е горделиво и пълно с грях”. Никога не е защото програмата не работи или защото новодошлите имат сериозна причина да не остават. Винаги е ваша вина, вие винаги грешите и затова трябва да се опитвате повече! Винаги ще ви карат да се чувствате много виновни за непокорство на което и да било писано или неписано култово правило.
Унищожаването на характера се използва, за да създаде вина във вас. Унищожаването на характера е вид фалшиво разсъждение, използвано от хора и групите, които нямат реални аргументи. Техническото име на унищожение на характера е “Ad hominem Fallacy”. Ето как работи. Представете си разговора между двама мъже – Форд и Артър…
Едно плюс едно е равно на три – казва Форд.
Не мисля така. Виждаш ли, когато имам едно нещо и още едно нещо, тогава имам две, а не три. – отговаря Артър.
Разбирам аргумента ти, но каквото ти не разбираш е, че едно плюс едно когато се калкулира в релация към този комплекс от цифров домейн, който аз току що измислих и после се повдигне на квадрат чрез сумата от девет по тангентата по последователността на Фибониациевата серия, резултатът е три!” – триумфално заяви Форд.
Добре, Форд греши, но не е там работата. Работата е, че Форд се опитва да отговори на аргументите на Артър с повече аргументи от негова страна. Това е нормалният начин по който хората и групите дебатират нещата. Сега нека видим, какво би се случило, ако Форд използваше прийома унищожение на характера:
Артър, аз съм бил математик по-дълго време от теб. Как смееш да не се съгласяваш с мен! Очевидно ти си един много самодоволен и горделив човек. Мисля, че ти не се съгласяваш с мен, защото ми завиждаш и да бъда честен с теб, Артър, твоят бунт наистина ме нарани, както и много други хора – заяви Форд, доближавайки лицето си до Артър.
Виждате, че Форд не отговори на аргументите на Артър, а вместо това атакува неговия характер. Ако вие не сте наясно как работи унищожаването на характера, то трябва да знаете, че това е един могъщ начин за упражняване на контрол върху вас.Използването на този метод е сигурен знак, че сте попаднали в култ.
Разбиващите сесии са когато един, двама или повече култови лидери или членове атакуват характера на друг човек, понякога с часове до край. Някои култове няма да спрат тези сесии докато не видят жертвите си плачещи неконтролируемо.
Членовете на култове са обикновено много се страхуват от изразяването на непокорство или несъгласие с лидерите си. Нормалните организации от друга страна, не се чувстват заплашени от открито дебатиране на проблеми.
Бомбардиране с любов и контрол над взаимоотношенията
Култовете знаят, че ако могат да контролират вашите взаимоотношения, те могат да контролират вас. Независимо дали ни харесва или не, ние сме забележително повлияни от хората около нас. Когато за пръв път попаднете в култ, те ще практикуват “любовно бомбардиране”, като ви намират “внезапни” приятели. Ще изглежда чудесно, как би могла такава любяща група да е погрешна! Но вие скоро ще научите, че ако някога не се съгласите с тях или дори напуснете култа, тогава ще загубите всичките си нови “приятели”. Тази неизречена заплаха влияе върху вашите действия в култа. Ще подминавате тихомълком неща, които естествено биха ви накарали да се оплаквате, защото не желаете да бъдете отлъчени. Както във всяка нездрава връзка, любовта се включва и се изключва с цел контрол.
Култовете също така ще се опитат да прекъснат връзките ви с приятели и семейство, защото те мразят всички останали, които имат влияние върху вас. Един култ, упражняващ умствен контрол ще се старае да управлява вашия живот, като максимизира контактите ви с членовете на култа и минимизира контактите ви с хора извън групата, особено тези, които са против вашето въвличане в култа.
Пазете се от внезапни приятели, помнете, че истинските приятелства се развиват с времето.
Пазете се от групи, които ви казват кой може и кой не може да виждате.
Контрол над информацията
Тези, които контролират информацията, контролират личността. В култ, където се използва умствен контрол всяка информация вън от култа се представя като зло, особено ако му се противопоставя. На членовете се казва да не я четат и да не й вярват. Единствено информацията, предоставена чрез култа е истина. Някои култове определят всяка информация срещу него като “гонение” или “духовна порнография”, други култове я наричат “апостатна литература” и могат да ви изхвърлят от групата, ако ви хванат с нея. Култовете учат членовете си незабавно да унищожават всяка критична информация, която биха получили, и дори да не допускат мисълта, че информацията би могла да бъде вярна.
Ако вие сте инструктиран от група да не четете критична информация за групата, това е белег за култ.
Здравият разум ни казва, че когато човек не вземе предвид цялата информация, той би взел не балансирано решение. Филтрирането на достъпната информация или опита да бъде дискредитирана не на база истинност, а по-скоро на база подкрепа на “партийната” линия, е често срещан в историята метод за контрол.
Легитимните групи не се страхуват техните членове да четат критична информация за тях.
Доносническа структура
При умствен контрол като този в нацистка Германия или комунистическа Русия човек е трябвало да бъде много внимателен какво говори и прави, защото “стените имат уши”. Всеки е окуражаван да наблюдава “борещите” се братя и сестри и да докладва каквото вижда на лидерите.
Често информацията, дадена в дълбока конфиденциалност автоматично се рапортува на лидерите. Лидерите на култа ще използват тази информация, за да убедят членовете, че те имат свръхестествена връзка, а доверчивият член и не подозира съвсем естествения механизъм стоящ зад свръхестествените откровения.
Хората в култове, използващи умствен контрол също ще крият своите истински мисли и чувства и ще носят маска, която ги представя като перфектният член. Тази маска е защита срещу това да бъдеш докладван на лидерите и да бъдеш наказан за не отговаряне на стандарта (членовете на култове никога не се чувстват, че някой ги измерва по култови стандарти и идеали, и въпреки това често вярват, че другите членове около тях го правят, когато в действителност другите чувстват същото спрямо тях). Оттук членовете на култа се учат не само да заблуждават външните, но и да заблуждават своите събратя – членовете на култа. Създаването на близки приятелства в култ е рядкост, а ако се създадат, лидерите на култа могат да ги възприемат като заплаха и да разделят тези хора.
На членовете не се разрешава нищо, което би могло да бъде по-силно от тяхната преданост към групата и нейните лидери.Дали информацията, която вие сте очаквали да бъде запазена в тайна е докладвана на лидерите? Ако е така, вие сте в култ.
Контрол върху времето
Култовете, използващи умствен контрол държат своите членове толкова заети със събрания и активности, че те стават твърде заети и твърде изморени, за да мислят за обкръжаващата ги среда.
Контролът върху времето също позволява на култа да държи своите членове потопени в дейностите на култа. И контролът върху времето помага членовете на култа да бъдат държани настрана от приятелите и семейството им.
Нескончаемите задължителни събрания и задачи са белег за култ.
Техники за умствен контрол
Всичко гореописано, събрано заедно оформя УМСТВЕНИЯ КОНТРОЛ.
Помнете, че хората и групите не са съвършени, но ако те са постоянно използвани, най-вероятно става дума за култ.
Някои ключови предупредителни сигнали:
харизматичен лидер, често единствен
хората винаги изглеждат постоянно щастливи и ентусиазирани. Особено, ако откриете, че им е било казано да се държат така пред предполагаемите нови членове.
Внезапни приятелства
Ако ви се казва с кого можете и с кого не можете да говорите или да общувате
Крият какво учат
Искат пари “за да минеш на следващото ниво”
Някои култове ходят от врата на врата по време, когато жените са сами вкъщи. Те, и това е доста сексистко, смятат жените за по-лесни за въвличане и веднъж след като “имат” жената, ще бъде по-лесно да уловят съпруга или приятеля й.
Казват, че хората трябва да си плащат, защото иначе те не биха “го” оценили. Това, разбира се е доста глуповата причина, по-голяма част от хората са способни да оценяват нещата, за които не са си платили.
Намират ви във време, когато сте уязвим
Повече са експериментални, отколкото логични
Фалшиви приятелства
Натиск, че идел краят на света
Натиск да правите откачени неща
Тайно знание
Ние (cultwatch) не смятаме умственият контрол за някакво магическо средство, което може да отнеме човешката свободна воля. С други думи той не превръща хората в някакъв вид робот с дистанционно управление. По-скоро ние гледаме на умствения контрол като нечестно влияние, тайно използвано върху членовете на култове. Той не е някакъв вид непреодолима сила като тази на извънземните от филмите, която завладява умовете на хората, а може да се сравни по-скоро с огнестрелно оръжие. Лидерът на култ насочва пистолета “умствен контрол” към члена на култа и казва: “ако ти ни напуснеш ще изгубиш всичките си приятели и семейството си”, “ако ти не ни се покоряваш, ще отидеш в ада”, “ако ти не ни даваш пари, тогава ще пропаднеш в бизнеса си”.
Ние разглеждаме серията от техники за умствен контрол, които култовете използват. Заедно тези техники образуват умствен контрол.
Измама
Един култ се нуждае от използване на измама при набора на членове. Защо?
Защото ако хората знаеха техните истински практики и вярвания предварително, тогава те не биха се присъединили. Един култ има нужда да скрие истината от вас докато не сметне, че сте готови да я приемете. Например, представете си, ако лидер от култа “Небесни порти” е честен и открит относно групата и кажеше на новите членове: “Присъединете се към нас, носете странни дрехи, кастрирайте се и после пийте отрова!”, то никой не би се присъединил.
Никоя законна група няма нужда да ви лъже и манипулира относно своите практики и вярвания.
Култовете имат хлъзгави и добре подредени пъблик рилейшънс, които крият какво представлява групата в действителност. Вие ще чуете как те помагат на бедни, или спонсорират научни проучвания, или подкрепят мира или околната среда. Те ще ви кажат колко щастливи ще бъдете в тяхната група (и всеки в култа винаги изглежда много щастлив и ентусиазиран, най-вече защото им е казано да действат така и ще закъсат, ако не го правят). Но на вас няма да ви бъде казано какъв е в действителност живота в групата, нито в какво те всъщност вярват. Тези неща ще ви бъдат представени бавно, едно по едно, така че вие да не забележите постепенната промяна, докато най-накрая и се намерите практикуващи и вярващи в неща, които в началото биха ви накарали да избягате на една миля!
Изключителност
Една нормална религиозна организация не би имала никакъв проблем, ако вие се преместите в друга подобна организация, стига да останете в същата религия. Защото от значение е системата от вярвания, а не членството в организация. Например, ако вие бяхте християнин, тогава бихте могли да се преместите от една църква в друга и все още да бъдете християнин.
Само че лидерите на култове ще ви кажат, че можете да бъдете “спасен” (или пък успешен) само и единствено в тяхната организация. Никоя друга организация няма истината. Така че не е системата от вярвания, която решава вашето бъдеще, а системата от вярвания И вашето членство в определена група.Всяка група, която ви казва, че трябва да принадлежите към тяхната организация, за да бъдете спасен, е почти сигурно култ.
Лидерите на култове имат нужда да ви накарат да вярвате, че няма друго място, където можете да отидете и все още да бъдете спасен, и ако някога напуснете “единствената истинска църква”, тогава вие ще отидете в ада. Това е механизъм на контрол, базиран върху страх, предназначен да ви държи в култа. Това също така дава на лидерите на култа ужасна власт върху вас. Ако вие наистина вярвате, че напускането на групата е равнозначно на напускането на Бог, тогава ще се подчинявате на лидерите на култа дори когато не сте съгласни с тях, вместо да рискувате изхвърляне от групата. Изключителността е използвана като заплаха, тя контролира вашето поведение чрез страх.
Забележка: Бъдете много подозрителни към всяка група, която претендира, че е по-добра от всички останали. Една религиозна група може да каже, че другите групи следващи същата религия са ОК, но те са единствените, които имат по-добро разбиране за истината и са по-висши от останалите. Това често е рафинирана версия на изключителност.
Това е една от практиките, които култовете много често използват, за да мамят. Например често те могат да ви създадат впечатление, че ви смятат за истински християнин и трябва да мине време, докато истинската им позиция не се разкрие.
Страх и сплашване
Лидерството на култа се крепи на страх. Несъгласието с лидерите е равносилно на несъгласие с Бога. Култовите лидери претендират, че имат директна власт от Бога да контролират почти всеки аспект от вашия живот. Ако култът не е религиозна група, поставянето под въпрос на лидерите или програмата също се възприема като бунтарство и глупост.
Вина, унищожаване на характера и разбиващи сесии.
Вината ще бъде използвана, за да ви контролират. Може би причината, поради която не печелите пари е защото не сте “в програмата”. Може би причината, че не сте способни да водите нови хора е, защото “вашето сърце е горделиво и пълно с грях”. Никога не е защото програмата не работи или защото новодошлите имат сериозна причина да не остават. Винаги е ваша вина, вие винаги грешите и затова трябва да се опитвате повече! Винаги ще ви карат да се чувствате много виновни за непокорство на което и да било писано или неписано култово правило.
Унищожаването на характера се използва, за да създаде вина във вас. Унищожаването на характера е вид фалшиво разсъждение, използвано от хора и групите, които нямат реални аргументи. Техническото име на унищожение на характера е “Ad hominem Fallacy”. Ето как работи. Представете си разговора между двама мъже – Форд и Артър…
Едно плюс едно е равно на три – казва Форд.
Не мисля така. Виждаш ли, когато имам едно нещо и още едно нещо, тогава имам две, а не три. – отговаря Артър.
Разбирам аргумента ти, но каквото ти не разбираш е, че едно плюс едно когато се калкулира в релация към този комплекс от цифров домейн, който аз току що измислих и после се повдигне на квадрат чрез сумата от девет по тангентата по последователността на Фибониациевата серия, резултатът е три!” – триумфално заяви Форд.
Добре, Форд греши, но не е там работата. Работата е, че Форд се опитва да отговори на аргументите на Артър с повече аргументи от негова страна. Това е нормалният начин по който хората и групите дебатират нещата. Сега нека видим, какво би се случило, ако Форд използваше прийома унищожение на характера:
Артър, аз съм бил математик по-дълго време от теб. Как смееш да не се съгласяваш с мен! Очевидно ти си един много самодоволен и горделив човек. Мисля, че ти не се съгласяваш с мен, защото ми завиждаш и да бъда честен с теб, Артър, твоят бунт наистина ме нарани, както и много други хора – заяви Форд, доближавайки лицето си до Артър.
Виждате, че Форд не отговори на аргументите на Артър, а вместо това атакува неговия характер. Ако вие не сте наясно как работи унищожаването на характера, то трябва да знаете, че това е един могъщ начин за упражняване на контрол върху вас.Използването на този метод е сигурен знак, че сте попаднали в култ.
Разбиващите сесии са когато един, двама или повече култови лидери или членове атакуват характера на друг човек, понякога с часове до край. Някои култове няма да спрат тези сесии докато не видят жертвите си плачещи неконтролируемо.
Членовете на култове са обикновено много се страхуват от изразяването на непокорство или несъгласие с лидерите си. Нормалните организации от друга страна, не се чувстват заплашени от открито дебатиране на проблеми.
Бомбардиране с любов и контрол над взаимоотношенията
Култовете знаят, че ако могат да контролират вашите взаимоотношения, те могат да контролират вас. Независимо дали ни харесва или не, ние сме забележително повлияни от хората около нас. Когато за пръв път попаднете в култ, те ще практикуват “любовно бомбардиране”, като ви намират “внезапни” приятели. Ще изглежда чудесно, как би могла такава любяща група да е погрешна! Но вие скоро ще научите, че ако някога не се съгласите с тях или дори напуснете култа, тогава ще загубите всичките си нови “приятели”. Тази неизречена заплаха влияе върху вашите действия в култа. Ще подминавате тихомълком неща, които естествено биха ви накарали да се оплаквате, защото не желаете да бъдете отлъчени. Както във всяка нездрава връзка, любовта се включва и се изключва с цел контрол.
Култовете също така ще се опитат да прекъснат връзките ви с приятели и семейство, защото те мразят всички останали, които имат влияние върху вас. Един култ, упражняващ умствен контрол ще се старае да управлява вашия живот, като максимизира контактите ви с членовете на култа и минимизира контактите ви с хора извън групата, особено тези, които са против вашето въвличане в култа.
Пазете се от внезапни приятели, помнете, че истинските приятелства се развиват с времето.
Пазете се от групи, които ви казват кой може и кой не може да виждате.
Контрол над информацията
Тези, които контролират информацията, контролират личността. В култ, където се използва умствен контрол всяка информация вън от култа се представя като зло, особено ако му се противопоставя. На членовете се казва да не я четат и да не й вярват. Единствено информацията, предоставена чрез култа е истина. Някои култове определят всяка информация срещу него като “гонение” или “духовна порнография”, други култове я наричат “апостатна литература” и могат да ви изхвърлят от групата, ако ви хванат с нея. Култовете учат членовете си незабавно да унищожават всяка критична информация, която биха получили, и дори да не допускат мисълта, че информацията би могла да бъде вярна.
Ако вие сте инструктиран от група да не четете критична информация за групата, това е белег за култ.
Здравият разум ни казва, че когато човек не вземе предвид цялата информация, той би взел не балансирано решение. Филтрирането на достъпната информация или опита да бъде дискредитирана не на база истинност, а по-скоро на база подкрепа на “партийната” линия, е често срещан в историята метод за контрол.
Легитимните групи не се страхуват техните членове да четат критична информация за тях.
Доносническа структура
При умствен контрол като този в нацистка Германия или комунистическа Русия човек е трябвало да бъде много внимателен какво говори и прави, защото “стените имат уши”. Всеки е окуражаван да наблюдава “борещите” се братя и сестри и да докладва каквото вижда на лидерите.
Често информацията, дадена в дълбока конфиденциалност автоматично се рапортува на лидерите. Лидерите на култа ще използват тази информация, за да убедят членовете, че те имат свръхестествена връзка, а доверчивият член и не подозира съвсем естествения механизъм стоящ зад свръхестествените откровения.
Хората в култове, използващи умствен контрол също ще крият своите истински мисли и чувства и ще носят маска, която ги представя като перфектният член. Тази маска е защита срещу това да бъдеш докладван на лидерите и да бъдеш наказан за не отговаряне на стандарта (членовете на култове никога не се чувстват, че някой ги измерва по култови стандарти и идеали, и въпреки това често вярват, че другите членове около тях го правят, когато в действителност другите чувстват същото спрямо тях). Оттук членовете на култа се учат не само да заблуждават външните, но и да заблуждават своите събратя – членовете на култа. Създаването на близки приятелства в култ е рядкост, а ако се създадат, лидерите на култа могат да ги възприемат като заплаха и да разделят тези хора.
На членовете не се разрешава нищо, което би могло да бъде по-силно от тяхната преданост към групата и нейните лидери.Дали информацията, която вие сте очаквали да бъде запазена в тайна е докладвана на лидерите? Ако е така, вие сте в култ.
Контрол върху времето
Култовете, използващи умствен контрол държат своите членове толкова заети със събрания и активности, че те стават твърде заети и твърде изморени, за да мислят за обкръжаващата ги среда.
Контролът върху времето също позволява на култа да държи своите членове потопени в дейностите на култа. И контролът върху времето помага членовете на култа да бъдат държани настрана от приятелите и семейството им.
Нескончаемите задължителни събрания и задачи са белег за култ.
Техники за умствен контрол
Всичко гореописано, събрано заедно оформя УМСТВЕНИЯ КОНТРОЛ.
Помнете, че хората и групите не са съвършени, но ако те са постоянно използвани, най-вероятно става дума за култ.
Някои ключови предупредителни сигнали:
харизматичен лидер, често единствен
хората винаги изглеждат постоянно щастливи и ентусиазирани. Особено, ако откриете, че им е било казано да се държат така пред предполагаемите нови членове.
Внезапни приятелства
Ако ви се казва с кого можете и с кого не можете да говорите или да общувате
Крият какво учат
Искат пари “за да минеш на следващото ниво”
Някои култове ходят от врата на врата по време, когато жените са сами вкъщи. Те, и това е доста сексистко, смятат жените за по-лесни за въвличане и веднъж след като “имат” жената, ще бъде по-лесно да уловят съпруга или приятеля й.
Казват, че хората трябва да си плащат, защото иначе те не биха “го” оценили. Това, разбира се е доста глуповата причина, по-голяма част от хората са способни да оценяват нещата, за които не са си платили.
Намират ви във време, когато сте уязвим
Повече са експериментални, отколкото логични
Фалшиви приятелства
Натиск, че идел краят на света
Натиск да правите откачени неща
Тайно знание
четвъртък, 30 юли 2009 г.
Разбиране на корените и природата на неохаризматичните общества
Често погрешно се вярва, че неохаризматичните групи и петдесятните църкви имат един и същи произход. Независимо, че има достатъчно прилики между нео-харизматичните и петдесятните общества, които карат хората да вярват, че те са зависими от една и съща система, те не са. Те нямат общ произход и между техните основни доктрини съществуват значителни разлики. Историята на тези движения трудно оправдава изразните средства на модерната църква, но обзорът, който следва ни помага да разберем процесите, които окуражават духовната злоупотреба в някои от тези групи.
През време на църковната история съществуват документи за случаи на малки групи, прегръщащи свръхестественото и свидетелстващи за проявления на духовни дарби като езици и пророчества. Тези дарби се свързват популярно с драматичните събития, които следваха учениците на празника Петдесятница скоро след като Иисус беше разпънат и възкресен. Но Петдесятница беше повече от духовна дарба, тя представляваше изпълване със сила на църквата, за да започне тя задачата си да разпространява благовестието на Христос по целия свят. Петдесятничеството, такова каквото го познаваме, започва в Северна Америка в началото на 20 век То има своите корени в съживлението на Азуза стрийт, започнало в малка апостолическа мисионерска църква в Лос Анжелис, Калифорния.
Първоначално се събирала малка група, следваща стила на подобни събрания в по-раншното уелско съживление, съживлението Азуза стрийт събрало няколко теологични нишки, които били изтъкани независимо през ХІХ век. Към това било добавено убеждението, че силата била достъпна да направи християнското служение по-ефективно. Мислело се е, че тази сила е била дело на Светия Дух в живота на вярващия и че всъщност съществувало второ кръщение – кръщение в Светия Дух – явление, което бързо било свързано с говоренето на езици. Тези учения, комбинирани с пламенни хвалебствени служби, гръмогласно проповядване и свидетелства за чудеса и променени животи предлагали нова църковна опитност на бедните, потиснатите и на тези, на които традиционните протестантски църкви просто били омръзнали. Резултатът бил хиляди новопокръстени. Установявали се нови църкви и в рамките на 40 години числото на петдесятните деноминации нараснало извънредно. Оттогава петдесятниците си извоюваха известно уважение и техните деноминации са добре установени в световен мащаб. Техните доктрини са установени и литургиите и церемониите са придобили статут на църковна традиция. Харизматичното движение няма същия произход.
За харизматичното движение /съживление/ общоприетото мнение е, че има същия произход в началото на 60-те години на ХХ век, когато англиканският свещеник Денис Бенет съобщи на своята конгрегация, че говори на езици чрез силата на Светия Дух. Но Новият Международен Речник на Харизматичното и Петдесятното Движения предполага, че това движение е започнало по-рано, през 50-те години, когато петдесятния тип духовни дарби са били изучавани извън петдесятните църкви от проповедници, които по-рано са имали много слаби връзки с петдесятните църкви или които са били напълно независими служители от съживителен тип. Харизматичното движение все повече хората в традиционните протестантски църкви (въпреки, че имало харизматично съживление също в някои части на Католическата църква) и не останала значителна деноминация, неповлияна от харизматичното съживление. Главният тласък на харизматичното движение в традиционните църкви се състоял в разпространяването на учението за кръщението в Светия Дух и говоренето на езици. До средата на 70-те години харизматичното движение се разпространило по целия свят. Следващата стъпка е издигането на нео-харизматичните групи.
Нео-харизматизма е термин с който се описва феномена, започнал в края на 70-те години и който продължава до днес. Въпреки, че харизматичното движение беше в голямата си част влияние в съществуващите църкви, неохаризматиците започнаха напълно отделно като нови религиозни групи, като независими неденоминационни групи и без връзки със съществуващите деноминации, независимо дали са протестантски, католически или петдесятни. Неохаризматиците прегърнаха много от доктрините и практиките на петдесятните и харизматиците, но също така имат тенденция да прокарват нови пътища – особено „съживления” на базата на опитности и служения на „чудеса и знамения”.
Съществува смущаващ списък от групи, които попадат в категорията на нео-харизматиците и те са могъща сила, която надвишава по брой петдесятните и харизматиците взети заедно. Нео-харизматиците са силно повлияни от теологията и доктрините на учителите на движението на вяра. Тук трябва да се постави знак за внимание. Книгата на Д.Р.Макконъл, изучаваща учителите на движението на вяра – „Друго Благовестие”, посочва, че учителите на движението на вярата нямат корени в класическото петдесятничество (както повечето хора предполагат), а по-скоро в окултните учения на метафизичните култове като християнска наука и теософия. Макконъл, както и други, прави неоспоримото заключение, че движение на вярата е ерес. Както е озаглавил и книгата си – „Друго Благовестие”.
Неохаризматичните групи по природа са силно йерархични. По някакъв начин модерната църква е сграбчила идеята (и отказва да се раздели с нея), че успешната църква е тази, която има силен лидер със силна подкрепяща го група. Това е една идея, която Католическата църква е възприела преди векове и продължава да практикува днес в лицето на папската институция. Неохаризматичната лидерска динамика може да бъде сравнена като пирамиди в пирамидите.
В неохаризматичната група обикновено има главен пастор - човек, за който се предполага, че има първоначално видение от Бог. Главният пастор командва малка група от старейшини или съветници, мъже (а понякога и жени), които функционират като подкрепят главния пастор в изпълнение на неговото видение и осигуряване на това групата да бъде ръководена и тренирана към изпълнение на видението на техния основател. Въпреки, че неохаризматичните групи са предимно независими, почти всички претендират някакъв вид преданост към по-голямо служение, управлявано от неохаризматична знаменитост, която си приписва ролята на модерен апостол. Някои от тези „апостоли” дори претендират, че говорят с непогрешима власт на подчинените им групи.
Буди недоумение фактът, как неохаризматичните групи, които са силно йерархични, имат силна склонност към авторитаризъм и тенденция да учат доктрини, които не са приети от традиционните църкви, привличат огромно множество хора към тях. Струва си да направим анализ, който да ни помогне да разберем умствената нагласа, позволяваща злоупотребите да процъфтяват в тези групи.
В голямата си част, хората в традиционните деноминационни църкви посещават такива църкви заради семейна традиция. Техните църковни връзки по-често се дължат на избора на семейството им, отколкото на съзнателно решение да приемат Евангелието на Христос и да намерят църковен дом. От друга страна, много от тези, които посещават нео-харизматични групи, се присъединяват към тях следвайки радикалното преживяване на новорождението, което се провокира от тежки лични обстоятелства като развод, алкохолна пристрастеност и емоционална травма. Така много от хората, влизащи в неохаризматични групи го правят в най-ниската точка на живота си и трябва да се каже, че те намират емоционално удовлетворение от жизнерадостното хваление и поклонение и от многото възможности, които получават да посещават събрания с изглеждащи любящи и загрижени хора. Това създава мощна социална динамика, те се чувстват част от група и получават чувство за стойност и статус от факта, че принадлежат към група, която не само е заместител на семейството, но също е схващана като обект на Божията работа в последните времена. За мнозина групата и нейните цели стават филтър, през който се гледа на всички житейски дейности. Те получават нова система от ценности и вярвания, които стават логични и вътрешно достатъчни за тях. Това е много силна умствена нагласа и тя създава отношение на отстъпчивост в групата. Никой не иска да клати лодката, никой не иска да бъде извън благоволението, защото ако го прави, означава да спечели неблаговолението на лидера, който най-вероятно ще постави под въпрос посвещението на този член пред Бога.
По този начин, неохаризматичната група е елит – затворено общество. Влизането в групата става чрез преживяване на новорождение или чрез прехвърляне от съществуваща подобна група от друго място. Членовете на неохаризматичната група прекарват много време в компанията един на друг, толкова много, че е почти невъзможно да имат приятели извън групата и със сигурност въобще е невъзможно да имат „неспасени” приятели. Неохаризматиците позволяват на членовете си да бъдат част от широкия свят, но не да бъдат значителни участници в световните активности. За най-твърдолинейните неохаризматици съществува християнска телевизия, филми и видео за гледане, християнски списания и книги за четене, християнски уебсайтове за сърфиране, християнска музика за слушане, християнски училища и колежи, които да посещават децата им, християнски бизнес, християнски инвестиции, които могат да бъдат направени и дори (в Америка) християнски недвижими имоти, които могат да се купят.
През време на църковната история съществуват документи за случаи на малки групи, прегръщащи свръхестественото и свидетелстващи за проявления на духовни дарби като езици и пророчества. Тези дарби се свързват популярно с драматичните събития, които следваха учениците на празника Петдесятница скоро след като Иисус беше разпънат и възкресен. Но Петдесятница беше повече от духовна дарба, тя представляваше изпълване със сила на църквата, за да започне тя задачата си да разпространява благовестието на Христос по целия свят. Петдесятничеството, такова каквото го познаваме, започва в Северна Америка в началото на 20 век То има своите корени в съживлението на Азуза стрийт, започнало в малка апостолическа мисионерска църква в Лос Анжелис, Калифорния.
Първоначално се събирала малка група, следваща стила на подобни събрания в по-раншното уелско съживление, съживлението Азуза стрийт събрало няколко теологични нишки, които били изтъкани независимо през ХІХ век. Към това било добавено убеждението, че силата била достъпна да направи християнското служение по-ефективно. Мислело се е, че тази сила е била дело на Светия Дух в живота на вярващия и че всъщност съществувало второ кръщение – кръщение в Светия Дух – явление, което бързо било свързано с говоренето на езици. Тези учения, комбинирани с пламенни хвалебствени служби, гръмогласно проповядване и свидетелства за чудеса и променени животи предлагали нова църковна опитност на бедните, потиснатите и на тези, на които традиционните протестантски църкви просто били омръзнали. Резултатът бил хиляди новопокръстени. Установявали се нови църкви и в рамките на 40 години числото на петдесятните деноминации нараснало извънредно. Оттогава петдесятниците си извоюваха известно уважение и техните деноминации са добре установени в световен мащаб. Техните доктрини са установени и литургиите и церемониите са придобили статут на църковна традиция. Харизматичното движение няма същия произход.
За харизматичното движение /съживление/ общоприетото мнение е, че има същия произход в началото на 60-те години на ХХ век, когато англиканският свещеник Денис Бенет съобщи на своята конгрегация, че говори на езици чрез силата на Светия Дух. Но Новият Международен Речник на Харизматичното и Петдесятното Движения предполага, че това движение е започнало по-рано, през 50-те години, когато петдесятния тип духовни дарби са били изучавани извън петдесятните църкви от проповедници, които по-рано са имали много слаби връзки с петдесятните църкви или които са били напълно независими служители от съживителен тип. Харизматичното движение все повече хората в традиционните протестантски църкви (въпреки, че имало харизматично съживление също в някои части на Католическата църква) и не останала значителна деноминация, неповлияна от харизматичното съживление. Главният тласък на харизматичното движение в традиционните църкви се състоял в разпространяването на учението за кръщението в Светия Дух и говоренето на езици. До средата на 70-те години харизматичното движение се разпространило по целия свят. Следващата стъпка е издигането на нео-харизматичните групи.
Нео-харизматизма е термин с който се описва феномена, започнал в края на 70-те години и който продължава до днес. Въпреки, че харизматичното движение беше в голямата си част влияние в съществуващите църкви, неохаризматиците започнаха напълно отделно като нови религиозни групи, като независими неденоминационни групи и без връзки със съществуващите деноминации, независимо дали са протестантски, католически или петдесятни. Неохаризматиците прегърнаха много от доктрините и практиките на петдесятните и харизматиците, но също така имат тенденция да прокарват нови пътища – особено „съживления” на базата на опитности и служения на „чудеса и знамения”.
Съществува смущаващ списък от групи, които попадат в категорията на нео-харизматиците и те са могъща сила, която надвишава по брой петдесятните и харизматиците взети заедно. Нео-харизматиците са силно повлияни от теологията и доктрините на учителите на движението на вяра. Тук трябва да се постави знак за внимание. Книгата на Д.Р.Макконъл, изучаваща учителите на движението на вяра – „Друго Благовестие”, посочва, че учителите на движението на вярата нямат корени в класическото петдесятничество (както повечето хора предполагат), а по-скоро в окултните учения на метафизичните култове като християнска наука и теософия. Макконъл, както и други, прави неоспоримото заключение, че движение на вярата е ерес. Както е озаглавил и книгата си – „Друго Благовестие”.
Неохаризматичните групи по природа са силно йерархични. По някакъв начин модерната църква е сграбчила идеята (и отказва да се раздели с нея), че успешната църква е тази, която има силен лидер със силна подкрепяща го група. Това е една идея, която Католическата църква е възприела преди векове и продължава да практикува днес в лицето на папската институция. Неохаризматичната лидерска динамика може да бъде сравнена като пирамиди в пирамидите.
В неохаризматичната група обикновено има главен пастор - човек, за който се предполага, че има първоначално видение от Бог. Главният пастор командва малка група от старейшини или съветници, мъже (а понякога и жени), които функционират като подкрепят главния пастор в изпълнение на неговото видение и осигуряване на това групата да бъде ръководена и тренирана към изпълнение на видението на техния основател. Въпреки, че неохаризматичните групи са предимно независими, почти всички претендират някакъв вид преданост към по-голямо служение, управлявано от неохаризматична знаменитост, която си приписва ролята на модерен апостол. Някои от тези „апостоли” дори претендират, че говорят с непогрешима власт на подчинените им групи.
Буди недоумение фактът, как неохаризматичните групи, които са силно йерархични, имат силна склонност към авторитаризъм и тенденция да учат доктрини, които не са приети от традиционните църкви, привличат огромно множество хора към тях. Струва си да направим анализ, който да ни помогне да разберем умствената нагласа, позволяваща злоупотребите да процъфтяват в тези групи.
В голямата си част, хората в традиционните деноминационни църкви посещават такива църкви заради семейна традиция. Техните църковни връзки по-често се дължат на избора на семейството им, отколкото на съзнателно решение да приемат Евангелието на Христос и да намерят църковен дом. От друга страна, много от тези, които посещават нео-харизматични групи, се присъединяват към тях следвайки радикалното преживяване на новорождението, което се провокира от тежки лични обстоятелства като развод, алкохолна пристрастеност и емоционална травма. Така много от хората, влизащи в неохаризматични групи го правят в най-ниската точка на живота си и трябва да се каже, че те намират емоционално удовлетворение от жизнерадостното хваление и поклонение и от многото възможности, които получават да посещават събрания с изглеждащи любящи и загрижени хора. Това създава мощна социална динамика, те се чувстват част от група и получават чувство за стойност и статус от факта, че принадлежат към група, която не само е заместител на семейството, но също е схващана като обект на Божията работа в последните времена. За мнозина групата и нейните цели стават филтър, през който се гледа на всички житейски дейности. Те получават нова система от ценности и вярвания, които стават логични и вътрешно достатъчни за тях. Това е много силна умствена нагласа и тя създава отношение на отстъпчивост в групата. Никой не иска да клати лодката, никой не иска да бъде извън благоволението, защото ако го прави, означава да спечели неблаговолението на лидера, който най-вероятно ще постави под въпрос посвещението на този член пред Бога.
По този начин, неохаризматичната група е елит – затворено общество. Влизането в групата става чрез преживяване на новорождение или чрез прехвърляне от съществуваща подобна група от друго място. Членовете на неохаризматичната група прекарват много време в компанията един на друг, толкова много, че е почти невъзможно да имат приятели извън групата и със сигурност въобще е невъзможно да имат „неспасени” приятели. Неохаризматиците позволяват на членовете си да бъдат част от широкия свят, но не да бъдат значителни участници в световните активности. За най-твърдолинейните неохаризматици съществува християнска телевизия, филми и видео за гледане, християнски списания и книги за четене, християнски уебсайтове за сърфиране, християнска музика за слушане, християнски училища и колежи, които да посещават децата им, християнски бизнес, християнски инвестиции, които могат да бъдат направени и дори (в Америка) християнски недвижими имоти, които могат да се купят.
Приказка за двама апостоли
Много, много далеч, в една римска страна имало апостол на име Павел от град Тарс. Павел бил изпратен да проповядва Евангелието на Иисус на езичниците. И той се отнасял много покровителствено към това Евангелие.
Той се гневял, когато някой променя съдържанието на Евангелието. Дори написал едно писмо до езичниците в Галатия, предупреждавайки ги: “Ако някой човек ви проповядва друго благовестие, противоположно на това, което приехте, нека бъде проклет!”
Друг път Павел смъмрил църквата в Коринт за общуването й с тъй наречени апостоли, които учели различно евангелие:
“Защото ако някой дойде и проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или получите различен дух, който не сте получили, или различно благовестие, което не сте приемали, вие търпите това лесно… Защото такива хора са фалшиви апостоли, измамни работници, преправящи себе си на апостоли на Христос.”
Какво е било Евангелието, което Павел проповядвал? Той го изразил с ясни думи към църквата в Коринт, така че да няма объркване:
“Сега ви правя известно, братя евангелието, което ви проповядвах… чрез което вие също сте спасени, ако се придържате към словото, което ви проповядвах… че Христос умря за нашите грехове според Писанията и че беше погребан и че беше възкресен на третия ден.”
Евангелието според Павел беше, че Иисус дойде да спаси грешниците.
“Апостолът” Питър Вагнер
Не толкова отдавна, на място не толкова далечно – град Колорадо спригс – имало друг “апостол” на име С.Питър Вагнер.
Вагнер също твърди, че е изпратен от Иисус. Въпреки това, евангелието според Вагнер звучи твърде различно от това, проповядвано от апостол Павел. Един януарски ден Вагнер споделил своето евангелие с християните на конференция в Дентън, Тексас:
“Иисус дойде да спаси изгубеното – буквално властта, която Адам предаде в Едемската градина, сега е възстановена”.
И каква беше властта, която Вагнер проповядва? Той изрази това с ясни думи, за да няма объркване, адресирайки ги към посетителите на конференцията:
“Властта се отнася до контрол, властта се отнася до управление, властта се отнася до авторитет и подчинение – а това се отнася до обществото… С други думи, говоря за трансформация на обществото…”
Евангелието според Вагнер е, че Иисус дойде да даде на християните власт.
И така, коя версия на Евангелието е правилната?
Той се гневял, когато някой променя съдържанието на Евангелието. Дори написал едно писмо до езичниците в Галатия, предупреждавайки ги: “Ако някой човек ви проповядва друго благовестие, противоположно на това, което приехте, нека бъде проклет!”
Друг път Павел смъмрил църквата в Коринт за общуването й с тъй наречени апостоли, които учели различно евангелие:
“Защото ако някой дойде и проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или получите различен дух, който не сте получили, или различно благовестие, което не сте приемали, вие търпите това лесно… Защото такива хора са фалшиви апостоли, измамни работници, преправящи себе си на апостоли на Христос.”
Какво е било Евангелието, което Павел проповядвал? Той го изразил с ясни думи към църквата в Коринт, така че да няма объркване:
“Сега ви правя известно, братя евангелието, което ви проповядвах… чрез което вие също сте спасени, ако се придържате към словото, което ви проповядвах… че Христос умря за нашите грехове според Писанията и че беше погребан и че беше възкресен на третия ден.”
Евангелието според Павел беше, че Иисус дойде да спаси грешниците.
“Апостолът” Питър Вагнер
Не толкова отдавна, на място не толкова далечно – град Колорадо спригс – имало друг “апостол” на име С.Питър Вагнер.
Вагнер също твърди, че е изпратен от Иисус. Въпреки това, евангелието според Вагнер звучи твърде различно от това, проповядвано от апостол Павел. Един януарски ден Вагнер споделил своето евангелие с християните на конференция в Дентън, Тексас:
“Иисус дойде да спаси изгубеното – буквално властта, която Адам предаде в Едемската градина, сега е възстановена”.
И каква беше властта, която Вагнер проповядва? Той изрази това с ясни думи, за да няма объркване, адресирайки ги към посетителите на конференцията:
“Властта се отнася до контрол, властта се отнася до управление, властта се отнася до авторитет и подчинение – а това се отнася до обществото… С други думи, говоря за трансформация на обществото…”
Евангелието според Вагнер е, че Иисус дойде да даде на християните власт.
И така, коя версия на Евангелието е правилната?
За правосъдието
„Тъй казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда“ Ис.56:1
Когато Господ Бог създал човека и го поставил господар над земята и всички други твари, Той е имал предвид човекът, създаден по Негово подобие и образ да управлява повереното му така, както Сам Бог управлява всичко – с правосъдие и милостиво и правдно.
„Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със Словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!“ (Прем. 9:1-3)
По тая причина Господ е заложил у всеки човек Своя закон, който дори и без писан закон, да го учи да разпознава кое е право и да го върши. Дори непознаващите Истинния Бог езичници знаят какво е право, защото имат закона, написан в сърцата им, и съответно пишат законите си според тази правда. Колко ги вършат е друг въпрос.
На много места в Стария Завет Господ изисква от земните царе и съдии – чиито институции пак Той е установил – да пазят законност, да съдят право.
Не случайно Той се гневи изключително много на евреите, когато те извращават правосъдието срещу подкупи или лицемерстват.
Писано е, че всяка земна власт е от Бога – Той я е установил. И Той се гневи изключително много и наказва народи, които извращават правосъдието. Бог мрази беззаконието и погазването на правдата, повече от всичко!!!
„Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни!“ (Ис.1:4 )
Бог не е щадил и Своя заветен народ, заради беззакония и извращаване на правосъдието, как ще пощади нас?
„а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“. (Евр. 1:8-9)
За институциите и служителите на властта Библията е ясна – установени са от Бога и „носещият сабята“ е Божий служител, чийто дълг е да наказва беззаконниците. (Рим.13:1-4) Горко му, ако не го прави! Горко му, ако извращава правосъдието срещу облаги!
„Затова слушайте царе и разберете, научете се съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Всевишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията. Защото вие, бидейки служители на царството Му, не съдихте право, не пазихте закона и не постъпяхте по Божията воля. Страшно и скоро ще ви се яви Той – и съдът над управниците е строг, защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат силно мъчени. Господ на всички няма да се уплаши от лице и не ще се побои от величие, защото Той е сътворил и малък и велик и еднакво промисля за всички; но управниците ги очаква строго изпитание. И тъй, към вас царе, са думите ми, за да се научите на премъдрост и да не падате. Защото които свето пазят светото, ще се осветят, и които са се научили на това, ще намерят оправдание.“ (Прем.Соломонова 6:1-10)
„Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете, защото Него намират ония, които Го не изкушават и не се явява на ония, които не вярват в Него. Защото неправи умувания отдалечават от Бога и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.“ (Прем.Соломонова 1:1-3)
Когато Господ Бог създал човека и го поставил господар над земята и всички други твари, Той е имал предвид човекът, създаден по Негово подобие и образ да управлява повереното му така, както Сам Бог управлява всичко – с правосъдие и милостиво и правдно.
„Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със Словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!“ (Прем. 9:1-3)
По тая причина Господ е заложил у всеки човек Своя закон, който дори и без писан закон, да го учи да разпознава кое е право и да го върши. Дори непознаващите Истинния Бог езичници знаят какво е право, защото имат закона, написан в сърцата им, и съответно пишат законите си според тази правда. Колко ги вършат е друг въпрос.
На много места в Стария Завет Господ изисква от земните царе и съдии – чиито институции пак Той е установил – да пазят законност, да съдят право.
Не случайно Той се гневи изключително много на евреите, когато те извращават правосъдието срещу подкупи или лицемерстват.
Писано е, че всяка земна власт е от Бога – Той я е установил. И Той се гневи изключително много и наказва народи, които извращават правосъдието. Бог мрази беззаконието и погазването на правдата, повече от всичко!!!
„Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни!“ (Ис.1:4 )
Бог не е щадил и Своя заветен народ, заради беззакония и извращаване на правосъдието, как ще пощади нас?
„а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“. (Евр. 1:8-9)
За институциите и служителите на властта Библията е ясна – установени са от Бога и „носещият сабята“ е Божий служител, чийто дълг е да наказва беззаконниците. (Рим.13:1-4) Горко му, ако не го прави! Горко му, ако извращава правосъдието срещу облаги!
„Затова слушайте царе и разберете, научете се съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Всевишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията. Защото вие, бидейки служители на царството Му, не съдихте право, не пазихте закона и не постъпяхте по Божията воля. Страшно и скоро ще ви се яви Той – и съдът над управниците е строг, защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат силно мъчени. Господ на всички няма да се уплаши от лице и не ще се побои от величие, защото Той е сътворил и малък и велик и еднакво промисля за всички; но управниците ги очаква строго изпитание. И тъй, към вас царе, са думите ми, за да се научите на премъдрост и да не падате. Защото които свето пазят светото, ще се осветят, и които са се научили на това, ще намерят оправдание.“ (Прем.Соломонова 6:1-10)
„Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете, защото Него намират ония, които Го не изкушават и не се явява на ония, които не вярват в Него. Защото неправи умувания отдалечават от Бога и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.“ (Прем.Соломонова 1:1-3)
Абонамент за:
Публикации (Atom)