От Прокимен
Част ІV
ЗА ЧУДЕСАТА
Критерият за определяне извора на чудесата у богопросветените християни и светите Отци бил доколко «чудотворецът» пребивава в истината. Днес различаването на духовете е оскъдяло до краен предел. Напълно нормално явление е в нашия съвременен живот да се приемат духовните чудеса еднакво с чудесата на еретиците и магесниците. Жаждата да се видят чудеса е притъпила християнската добросъвестност. За болшинството е по-важно зрелище да има, а не толкова да очистваме сърцата си за да съзерцаваме Бог. Бог се подменя с евтини зрелища и това е явно свидетелство за царуващ дух на Атихриста в църковните среди. В духовната ни хладност забравяме апостолското предупреждение : «Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ обикаля и търси кого да глътне» (1 Петр. 5:8).
Доживяхме крайният предел на църковно падение, когато Православната Църква, която е призвана да бъде «стълб и крепило на истината» (1 Тим. 3:15), възхвалява коленопреклонно сатанисти-магесници като псевдоакадемика Гагик Саркисович Авакян. Десетки руски владици, свещеници и монашествуващи се лекуват при този магесник. Интернетът е наводнен с клипове за тази бесовщина и Руската Църква прояви нечувана наглост да го признае за благодатен лечител и да го награди. По-голямо падение можем ли да очакваме? За какво различаване на духовете можем да говорим на богословско ниво?
Ако ни е известно от духовната литература, че дори духоносни подвижници могат да изпаднат в прелест или бесовска самоизмама, то какво остава за отявлени сатанисти?
Как да си обясним, че стотици руски православни духовници – архиереи, свещеници, монаси – приемат сатанизма на Авакян за благодат Божия?!
Причината човек да приеме лъжливи знамения и чудеса се състои в лъжовните представи, които, бидейки възбудени с лъжовни чудеса, намират съчувствие в сърца, неочистени от страстите. Страстните хора са склонни да съчувстват на лъжовни явления, приемащи ги за духовни по силата на греховния си, недуховен живот. Затова и изпитват особена наслада от лъжовните чудеса или успокоение от врачки и баячки. Духовният човек ще предусети с духа си бесовщината. Плътският човек ще приеме сатана за светъл ангел от сладострастие.
Свети Исаак Сириец пише: «Мнозина са тези, които са извършили знамения, въскресили мъртви, потрудили се да обърнат заблудени, извършили са големи чудеса, довели са други до познаването на Бог, а след тези чудесни дела, самите те, оживотворили другите, са изпаднали в осквернителни и мерзки страсти, умървили сами себе си защото са били все още в душевен недъг» (Слово 56).
Ето я опасността когато хора, които не са осъзнали своята греховност, когато не са очистили сърцата си от страстите, започват да извършват славни и чудесни дела спрямо другите. Ако самите тези чудотворци не са укрепнали благодатно в добродетелния живот, рано или късно ще станат жертва на това си дръзко съприкосновение с чудодейните бесовски сили.
Преподобни Макарий Египетски казва: « Ако човек сам не даде повод на сатаната да го подчини на своето влияние, то сатана не може в никакъв случай да го овладее насилствено».
Бог може да допусне чудодейни бесовски знамения съразмерно степента на духовна деградация. Колкото повече човек дава воля на греховете си, толкова по-податлив е на бесовското въздействие. Не случайно гордостта може да доведе до умопомрачение. Не случайно болшинството знаменити актьори и певци страдат по-силно от депресия. Тяхната гордост не търпи съперничество или забрава от публиката, която години наред ги е «боготворила», а артистичните идоли са се вживявали в Божията дарба като собствено достояние. Идва момент, когато човек не може да бъде център на внимание. Ако вярата му е правилна, той няма да преживее душевни сътресения. Ако целият живот на някой е преминал в суетност и далече от Бог, то много по-лесно би станал жертва на бесовете в буквален смисъл.
В някои случаи дори и Причастието не може да помогне. Нека не забравяме, че в духовния ни живот, дори Причастието може да се окаже същинска отрова. Затова именно ни е наредено да различаваме духовете и да пазим чистотата на вярата си като зениците очите си.
От аскетическата литература ни е известно, че има случаи, когато пустинници се причастили и моментално обезумявали. Може да се каже, че такова е въздействието на еретическото причастие, което не съединява с Бог. Според преподобни Теодор Студит, един от най-безкомпромисните изповедници на вярата, еретическото причастие не просвещава, а още повече помрачава. То не съединява с Христа, а с дявола.
Ето го крайъгълният камък на ревността за чистотата във вярата и безкомпромисност във въпросите на православната догматика. Идва моментът и той не е никак далече, когато причастието във видимите православни храмове ще е действителна отрова и по съвест, малцината верни на истинското православие, не биха могли да се причастяват.
По учението на св. Отци, причастието не действа магически. Дори причастие в истинно православен храм с каноничен свещеник може да въздейства отрицателно, ако причастникът пристъпва недостойно към светинята. Примерът го имаме с апостол Юда. Той се причастил от ръката на Самия Христос и това му причастие не било за душеспасение, а за умопомрачение. Заради неговата страст към парите и неразкаяност, в него влязъл сатана (Иоан 13:27).
Спасявайте се от тоя опак род! св. Петър
събота, 28 ноември 2009 г.
петък, 27 ноември 2009 г.
Размисли за Църквата, чудесата и спасението
От Прокимен
Част ІІІ
За чудесата
В контекста на горните ми размисли за съвременното състояние на църковната дейстивтелност, възникава въпросът що за чудеса могат да се очакват днес?
Евагелските думи: «Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици...» (Мк. 16:16-18) – стават камък за препъване на мнозина християни. Няма да се спирам върху протестантската интерпретация и насилване към фабрикуване на всевъзможни фокуси, които нямат за извор Божията благодат.
Ние, православните, в своята горделивост да сме най-най-истинните християни от всички християни, неволно се втурваме в съревнование с протестантската болнава мистика. В своето обездухотворяване и оплътскостяване, търсим изуствени чудеса, сякаш те са същността на вярата в Христа и гаранцията за спасение във вечността.
В цитираното евангелско изречение Христос говори за близки явления , които ще се проявят след слизането на Св. Дух. Предсказаното от Спасителя имало действително своето място особено през първите два века на християнството. Небесните дарования били дадени на християните като съдействие в благовестието им на Христа пред лицето на света. По-късно, както основателно отбелязва св. Йоан Златоуст, всичките тези знамения и чудеса започнали да намаляват и по времето на Цариградския светител чудесата не се проявявали вече в изобилие. Потребността от чудесата отминала. Чудесата не са били никога цел, както ги разбират протестантите, а само средство за разпространението на проповедта на Истината.
ЧУДЕСАТА не се явяват самоцел. Те не се явяват критерий за истинност на вярата. Чудото е всякога своеобразно средство. Нека спрем вниманието си върху евангелския цитат по-задълбочено и с нужната трезвост. Господ казва: «Който повярва...» (Мк 16:16). От тези думи става пределно ясно, че вярата е водеща. Не е казано, че който повярва и започне да извършва чудеса, той ще бъде спасен, а: «Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен...» (Мк. 16:16). Сами по себе си тези думи говорят с пределна яснота, че и без никакви чудеса, ако човек повярва – ще бъде спасен. За каква вяра може да става реч? В никакъв случай не става дума за суеверие в съвременното извратено и душепагубно православно разбиране – кръщение – магически – автоматически здраве, благополучие, което за православните езичници е тъждествено на спасение.
Евангелската вяра на християните е преди всичко и най-вече ЖИВОТ или вяра-живот.
Оттук следва, че не чудесата са свидетелство за правилна вяра, а само правилната вяра може да се яви като критерии за истинността на чудесата – вяра-живот и раждането от тази вяра-живот плодове на Духа.
Формалните кръщения и формализмът във всички тайнства са магизъм, дегизиран в православие и в никакъв случай не са свидетелство за жива вяра с предпоставка за християнски живот. Това е сериозно заболяване на съвременното Православие и затова изразявам за сетен път съмнението си, че всички се спасяват или че благодатта действа във всяко фиктивно извършвано тайнство. Днес е времето на формализма и самозалъгването с евтините панаири, че те ни носят спасение или най-вече КЪСМЕТ – за неграмотното простолюдие - желано здраве и преуспяване в материалния живот, а за свещенството повече финансови доходи. Православието не е стигало такъв апогей на духовна извратеност и само този факт е предостатъчен като свидетелство, че краят на света трябва да настъпи, защото видимата Църква е станала същинска Вавилонска блудница и ако не се покае и изправи в действията си и същност на живот както жителите на Ниневия по времето на пророк Йона, то краят няма да бъде никак далеч. Този край се ускорява от всеобщата мерзост на запустение.
Дори и да стават чудеса в една православна видимост без никакво духовно съдържание, те не са никакво свидетелство за истинност или правилен духовен живот.
ЧУДЕСАТА са външно явление. Вярата е вътрешна проява на човешкия дух или вярата е онова, което става в душата на човека. Чудесата, бидейки външни, те са явления на материалния свят. Затова те си остават със своята земна ценност.
Древните проповедници на християнството смятали за най-голямо чудо когато се изкоренят страстите и се прекрати греха. Такова чудо се извършва вътре в душата на човека и то ще премине с него във вечността. Както душата е над тялото, така и чудото вътре в душата е по-ценно от външните чудеса, докосващи телата. При едно видимо чудо може да стане мигновено изцеление на тялото, но не е никаква гаранция, че душата няма да наследи ада. Ако душата се изцери от страстите, то инвалидното тяло не може да бъде пречка за влизането в Царството Небесно.
За съжаление, днешното време ни е отдалечило толкова много от Евангелската истина, че малко са онези, които все още проповядват против греха и призовават за духовна обнова. Може да се каже, че днешната ни вяра е различна от вярата на Древната Църква. Днешното християнство е нещо чуждо на онова християнство, което създавали светите апостоли.
В светлината на тази мрачна реалност, не бива да се поставят чудесата за критерий на верова истинност.
Онези малцина православни християни, които все още четат Новия Завет, нека не забравят предупреждението на ап. Павел :«И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата...» (2 Сол. 2:11).
Ето защо трябва да сме свръх-предпазливи към днешните чудеса, никнещи като гъби след дъжд върху духовната разложеност на официалното ни православие. Кой ще твърди, че «замироточилият» портрет на руския патриарх Алексий Втори, докато той все още беше жив, е явление благодатно? Не е ли по-скоро Небесно предупреждение за изправление преди настъпващата смърт?! Тълпата, в своята духовна неграмотност и порочен начин на живот може да приеме «мироточието» като знак за святост на живия човек. Духоносният човек ще се замисли с много трезвост защо Бог изпраща това знамение и какво наказание тежи над главите ни?!
Чудесата могат да бъдат чисто бесовски. Затова Писанието призовава верните по дух – вяра=живот християни да изследват духовете. Любимият Христов ученик – св. Йоан Богослов ни казва: «Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога...» (1 Иоан. 4:1).
Днес, повече от всякога трябва да сме свръх предпазливи към външните явления, пропагандирани за чудесата, които нямат нужната християнска духовна основа. Според светоотеческите предупреждения, бъдещето ни готви все по-силни зрелища, вършени с бесовска сила, които готвят пътя на Антихриста, който сам ще шокира всички със силата на своето чудотворство, пред която дори науката ще онемее. Преподобни Ефрем Сириец (Сирин) казва за Антихристовите чудесни зрелища: «...в страшни привидения ще се покаже подобен на Бог; ще лети във въздуха и всички бесове, подобно на ангелите, ще се възнесат пред мъчителя... Той ще произведе многочислени знамения, но лъжовни, а не действителни. В присъствието на многочислена тълпа, която ще го възхвалява за мечтателните чудеса, ще издаде мощен глас, от който ще се разтресе мястото на стоящата пред него тълпа, казвайки: всички народи, познайте силата и властта ми! Пред погледа на зрителите ще представи планини и ще извика острови от морето, но всичко това чрез измама и мечтателно, не действително. Впрочем, ще прелъсти света, ще измами погледите на всички и мнозина ще повярват и ще го прославят като силен Бог» (Слово за пришествието Господне).
Времената са се изменили. Днешното време не е идентично с онова на първите християни по силата на благодатните изяви. В първите векове на християнството са се извършвали чудеса, които имали своя смисъл. Тогава се наблюдавали дарби на говорене на различни езици, т.е., човек можел да преподнесе Истината на друг човек, благовестейки му на роден език. Тогава Господ укрепвал Църквата с такива дарби, защото онова време изпитвало необходимост от тях. Апостол Павел причислява тези благодатни дарове към външните, казвайки: «Да говоря всички езици и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека» (1 Кор. 13:1). С други думи казано, външните чудеса имали за цел да променят човечеството вътрешно, да го одухотворят. Ако човек няма истинска евангелска любов във всичките й оттенъци и прояви, както и истинските плодове на духа, то дори и да заговори на непознати езици, ще бъде не толкова съсъд на благодатта, колкото празен барабан, издаващ силен грохот, но нищо повече. Този зрелищен грохот не достига и още по-малко променя състоянието на духа, той не одухотворява и не води към Христа.
Ако това е казано от ап. Павел още в най-първите времена на християнството, то какво може да се каже в нашето печално време на мнимо християнство? Днес сме свидетели на всеобщо отстъпление от същинското християнство, което на духовен език се нарича «апостасия». Евангелската любов от първите векове е подменена с човешката гордост и егоизъм. Сладострастието е станало преобладаващо сред формално кръстените християни. По тази причина, благодатта не е действена и ако стават зрелищни чудеса, то те са най-вече плод на духовната ни прелъстеност, на плътското ни пристрастие към зрелищата, с което се опитваме да възпълним духовната празнота вътре в себе си. Днешните чудеса не укрепват вярата. Те предизвикват моментни емоции, много приказки, които не променят сърцата и начина ни живот. Може да се каже, че в по-голямата си степен днешните чудеса са с бесовска сила, щом като не пораждат благочестие. Колкото по-евтини чудеса – панаирджилък стават, толкова жаждата на тълпата към тях се увеличава и подмяната на духовното с плътско е от очевидна по-очевадна. В това си чудоискателство тълпата си остава тълпа и в никакъв случай не става народ Божи, изучаващ Писанията и живеещ по техните предписания.
Умрелият богаташ от евангелската притча за бедния Лазар (Лука 16:19-31) умолявал праотеца Авраам: «... отче, прати го (Лазар) в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката» (Лук 16:27-28). Сам Бог чрез праотеца Авраам отговоря кратко и ясно: «ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят» (Лук. 16:31). Това е евангелската истина и всичко останало е от лукавия. Ако не си направим труд да опознаем Писанието и се упражним да заживеем според неговите предписания, колкото и създаваме впечатление на набожни хора, ние си оставаме чисто и просто езичници, независимо дали ще сме първи кипри на владишките празненства или ще ни благодарят за прещедро църковно спонсорство. Истината е, че килограмите палени свещи и хилядите жертвани пари за църковни сгради ще разпалват адския огън в душата ни и в никакво Царство Небесно няма да влезем, ако сами не пощадим душите си и не ги облагородим с плодовете на истинската вяра=живот.
При отсъствието на истинско желание за лично одухотворяване и освещаване с праведен живот, чудесата в наше време губят своето значение и смисъл. Те стават пагубни, вместо да са от полза както в първите векове.
В своята «Беседа за чудесата и знаменията» руският светител Игнатий Брянчанинов казва: «Достойни са за съжаление онези, които оставят словото и търсят убеждения от чудесата. Тази потребност показва особено преобладаване на плътско мъдруване, грубо невежество, живот, който се принася в жертва на тлението и греха, отсъствие на упражнение в изучаването на Божия закон и богоугодни добродетели, неспособност на душата да усети присъствието и действието на Св. Дух в словото».
В житието на св. Пахомий Велики четем, че веднъж му се наложило да се отбие в един манастир, в който живеели монаси, заразени с еретически възгледи. Понеже Древната Църква изобилствала на чудеса, домакините предложили изкусителното разрешение на въпроса кой стои в истинската вяра и кой съгрешава против нея според факта кой от двамата игумени ще е способен да извърши чудо, преминавайки реката по чудесен начин. Когато Пахомиевите духовни чеда споделили «гениалната идея» с него, св. Пахомий се опечалил, че неговите възпитаници си позволили да изслушат и да му предадат такова разрешение на истината. Той им казал строго: «Еретикът, издигайки се над водата, може да премине реката като по суша по Божие допущение и с помощта на сатаната, който желае да го утвърди в неговото нечестиво вярване, както и другите да склони към това нечестие. Отидете и кажете на тези хора, че моите трудове и грижи не са насочени към това как да премина реката, а към това как да избегна Божиите наказания и да премина безпрепятствено реката огнена, която всички ние трябва да минем за да се явим пред нашия Господ Иисус Христос. Освен това, Евангелието ни казва: «Не изкушавай Господа твоя Бог» (Мат. 4:7; Лук. 4:12).
Писанието ни повелява да изследваме духовете и да подражаваме на великаните на духа, станали съсъди на Божията благодат, а не на тетралната изтънченост на днешни расоносци с празни духовни светилници. В духовната си просветеност, св. Пахомий съзрял в еретическото предложение сатанински козни, желаещи по чудесно-зрелищен начин да разколебаят у монасите твърдостта в истинността на вярата и да възбудят у тях тщеславие. С други думи казано, ако св. Пахомий би приел предложението и с Божия помощ се би издигнал над водата и преминал реката по чудесен начин, това би повредило на смирението на неговите духовни ученици. Те биха могли да се възгордеят от чудото с техния духовен старец и да изгубят само за миг плодовете на многодишните си подвизи в строгост и духовно преуспяване. Ето как разсъждава духоносният човек! Плътският човек би казал, че ако е толкова праведен някой, защо не може да го надмине по чудодействие? Плътският човек не се интересува толкова от истината, колкото от зрелищата.
Свидетелство за днешното извращение в православието е това безобразно разнасяне на кокали насам натам и медийно приканване на тълпата да се покланя телесно. Древните християни считали за свой свещен дълг да рискуват живота си, за да се погрижат за погребението на телесните останки на някой мъченик или изповедник на вярата. Те благоговеели пред подвига на изповедниците и пазели останките им, пред които отбелязвали годишнините на техния подвиг. Днес Църквата нехае за духовното ограмотяване на хората и чака безбожната власт да просвети в училищата си децата ни и да ги катехизира вместо Църквата. В своята духовна празнота, църковните йерарси разиграват панаирджийски спектакли с разнасяне на кокали и събиране на многобройна тълпа. Това е душегубно и явна профанация. Едно стечение на хиляден духовно неграмотен народ, неспособен да принесе плодове на покаяние, не ползва никоя душа. Духовният панаир може да допринесе за солидна продажба на свещи,с което да се запълнят църковните каси за светски мероприятия, но духовната полза е не само никаква, но опасността е огромна. Същото може да се каже и с разнасянето и събирането на чудотворни икони. Това са упражнения в сатанизъм, организирани от светското духовенство, което нехае както за собственото си душеспасение, така и за душеспасението на тълпата. Тези спектакли са чужди на църковната духовност и са свидетелство за изкуствено възпълване на духовността, но тя е вътрешно явление и не се измерва нито по килограмите продадени свещи, нито по числото на насъбраната тълпа, която не е чела нито веднъж Евангелието и не знае по какви правила живее. В този случай, дори кокалите да са истински остатъци от мъчениците – изповедници на вярата, дори иконите да са рисувани по всички правила на православната иконопис, сборищата си остават далечни от Бога и същината на християнската вяра.
В житията на светиите за 22 февруари се описва нещо интересно и полезно за нас.
Честната глава на св. Йоан Кръстител преминавала дълго време от ръцете на един в ръцете на друг пазител. Приемствено тя била пазена сред благочестиви християни докато един ден не се оказала на съхранение у един свещеномонах Евстатий, който живеел в пещера край Емеса. Той бил заразен с ереста на Арий и подобно на днешното духовенство – не се отличавал с благоговеен страх от Бог. Много от идващите при монаха получавали телесни изцеления. Никой не знаел, че той съхранява честната глава на св. Йоан Кръстител и несъмнено, благодатната помощ се излъчвала от нея, а не от монаха еретик, който съзнателно пазел в тайна притежанието на светите останки.
Прочее, текстът свидетелства, че е възможно да стават чудеса по благодатно въздействие на свети останки, които ние християните почитаме като мощи. Чудесата ставали въпреки, че свещеникът Евстатий не пребивавал духовно в Истината. Чудесата ставали не заради еретика Евстатий, а заради истинската вяра на християните, заради плодовете на техния благочестив живот. Когато жителите на Емеса узнали, че монахът притежава честната глава на св. Йоан Кръстител, те изгонили еретика. Ето ги плодовете на духовната грамотност у народа. Днес топлохладността или безразличието към православното вероучение е парализирало духовно богомолния народ. Всеки опит да се изобличи безобразието се обвинява със зилотизъм или хула срещу Църквата. Ще доживеем ли момента за да видим, че православният народ е достатъчно грамотен и будността на съвестта си ще намери сили, за да се противопостави на всеки опит да се отклони църковния кораб от Истината? Способни ли сме да се освободим от безразличието и да засвидетелствуваме, че не гледаме на въпроса за благодатта Божия и собственото си душеспасение с топлохладност или в духовен аспект не сме от тълпата с блудкава псевдодуховност?
Следва
Част ІІІ
За чудесата
В контекста на горните ми размисли за съвременното състояние на църковната дейстивтелност, възникава въпросът що за чудеса могат да се очакват днес?
Евагелските думи: «Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици...» (Мк. 16:16-18) – стават камък за препъване на мнозина християни. Няма да се спирам върху протестантската интерпретация и насилване към фабрикуване на всевъзможни фокуси, които нямат за извор Божията благодат.
Ние, православните, в своята горделивост да сме най-най-истинните християни от всички християни, неволно се втурваме в съревнование с протестантската болнава мистика. В своето обездухотворяване и оплътскостяване, търсим изуствени чудеса, сякаш те са същността на вярата в Христа и гаранцията за спасение във вечността.
В цитираното евангелско изречение Христос говори за близки явления , които ще се проявят след слизането на Св. Дух. Предсказаното от Спасителя имало действително своето място особено през първите два века на християнството. Небесните дарования били дадени на християните като съдействие в благовестието им на Христа пред лицето на света. По-късно, както основателно отбелязва св. Йоан Златоуст, всичките тези знамения и чудеса започнали да намаляват и по времето на Цариградския светител чудесата не се проявявали вече в изобилие. Потребността от чудесата отминала. Чудесата не са били никога цел, както ги разбират протестантите, а само средство за разпространението на проповедта на Истината.
ЧУДЕСАТА не се явяват самоцел. Те не се явяват критерий за истинност на вярата. Чудото е всякога своеобразно средство. Нека спрем вниманието си върху евангелския цитат по-задълбочено и с нужната трезвост. Господ казва: «Който повярва...» (Мк 16:16). От тези думи става пределно ясно, че вярата е водеща. Не е казано, че който повярва и започне да извършва чудеса, той ще бъде спасен, а: «Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен...» (Мк. 16:16). Сами по себе си тези думи говорят с пределна яснота, че и без никакви чудеса, ако човек повярва – ще бъде спасен. За каква вяра може да става реч? В никакъв случай не става дума за суеверие в съвременното извратено и душепагубно православно разбиране – кръщение – магически – автоматически здраве, благополучие, което за православните езичници е тъждествено на спасение.
Евангелската вяра на християните е преди всичко и най-вече ЖИВОТ или вяра-живот.
Оттук следва, че не чудесата са свидетелство за правилна вяра, а само правилната вяра може да се яви като критерии за истинността на чудесата – вяра-живот и раждането от тази вяра-живот плодове на Духа.
Формалните кръщения и формализмът във всички тайнства са магизъм, дегизиран в православие и в никакъв случай не са свидетелство за жива вяра с предпоставка за християнски живот. Това е сериозно заболяване на съвременното Православие и затова изразявам за сетен път съмнението си, че всички се спасяват или че благодатта действа във всяко фиктивно извършвано тайнство. Днес е времето на формализма и самозалъгването с евтините панаири, че те ни носят спасение или най-вече КЪСМЕТ – за неграмотното простолюдие - желано здраве и преуспяване в материалния живот, а за свещенството повече финансови доходи. Православието не е стигало такъв апогей на духовна извратеност и само този факт е предостатъчен като свидетелство, че краят на света трябва да настъпи, защото видимата Църква е станала същинска Вавилонска блудница и ако не се покае и изправи в действията си и същност на живот както жителите на Ниневия по времето на пророк Йона, то краят няма да бъде никак далеч. Този край се ускорява от всеобщата мерзост на запустение.
Дори и да стават чудеса в една православна видимост без никакво духовно съдържание, те не са никакво свидетелство за истинност или правилен духовен живот.
ЧУДЕСАТА са външно явление. Вярата е вътрешна проява на човешкия дух или вярата е онова, което става в душата на човека. Чудесата, бидейки външни, те са явления на материалния свят. Затова те си остават със своята земна ценност.
Древните проповедници на християнството смятали за най-голямо чудо когато се изкоренят страстите и се прекрати греха. Такова чудо се извършва вътре в душата на човека и то ще премине с него във вечността. Както душата е над тялото, така и чудото вътре в душата е по-ценно от външните чудеса, докосващи телата. При едно видимо чудо може да стане мигновено изцеление на тялото, но не е никаква гаранция, че душата няма да наследи ада. Ако душата се изцери от страстите, то инвалидното тяло не може да бъде пречка за влизането в Царството Небесно.
За съжаление, днешното време ни е отдалечило толкова много от Евангелската истина, че малко са онези, които все още проповядват против греха и призовават за духовна обнова. Може да се каже, че днешната ни вяра е различна от вярата на Древната Църква. Днешното християнство е нещо чуждо на онова християнство, което създавали светите апостоли.
В светлината на тази мрачна реалност, не бива да се поставят чудесата за критерий на верова истинност.
Онези малцина православни християни, които все още четат Новия Завет, нека не забравят предупреждението на ап. Павел :«И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата...» (2 Сол. 2:11).
Ето защо трябва да сме свръх-предпазливи към днешните чудеса, никнещи като гъби след дъжд върху духовната разложеност на официалното ни православие. Кой ще твърди, че «замироточилият» портрет на руския патриарх Алексий Втори, докато той все още беше жив, е явление благодатно? Не е ли по-скоро Небесно предупреждение за изправление преди настъпващата смърт?! Тълпата, в своята духовна неграмотност и порочен начин на живот може да приеме «мироточието» като знак за святост на живия човек. Духоносният човек ще се замисли с много трезвост защо Бог изпраща това знамение и какво наказание тежи над главите ни?!
Чудесата могат да бъдат чисто бесовски. Затова Писанието призовава верните по дух – вяра=живот християни да изследват духовете. Любимият Христов ученик – св. Йоан Богослов ни казва: «Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога...» (1 Иоан. 4:1).
Днес, повече от всякога трябва да сме свръх предпазливи към външните явления, пропагандирани за чудесата, които нямат нужната християнска духовна основа. Според светоотеческите предупреждения, бъдещето ни готви все по-силни зрелища, вършени с бесовска сила, които готвят пътя на Антихриста, който сам ще шокира всички със силата на своето чудотворство, пред която дори науката ще онемее. Преподобни Ефрем Сириец (Сирин) казва за Антихристовите чудесни зрелища: «...в страшни привидения ще се покаже подобен на Бог; ще лети във въздуха и всички бесове, подобно на ангелите, ще се възнесат пред мъчителя... Той ще произведе многочислени знамения, но лъжовни, а не действителни. В присъствието на многочислена тълпа, която ще го възхвалява за мечтателните чудеса, ще издаде мощен глас, от който ще се разтресе мястото на стоящата пред него тълпа, казвайки: всички народи, познайте силата и властта ми! Пред погледа на зрителите ще представи планини и ще извика острови от морето, но всичко това чрез измама и мечтателно, не действително. Впрочем, ще прелъсти света, ще измами погледите на всички и мнозина ще повярват и ще го прославят като силен Бог» (Слово за пришествието Господне).
Времената са се изменили. Днешното време не е идентично с онова на първите християни по силата на благодатните изяви. В първите векове на християнството са се извършвали чудеса, които имали своя смисъл. Тогава се наблюдавали дарби на говорене на различни езици, т.е., човек можел да преподнесе Истината на друг човек, благовестейки му на роден език. Тогава Господ укрепвал Църквата с такива дарби, защото онова време изпитвало необходимост от тях. Апостол Павел причислява тези благодатни дарове към външните, казвайки: «Да говоря всички езици и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека» (1 Кор. 13:1). С други думи казано, външните чудеса имали за цел да променят човечеството вътрешно, да го одухотворят. Ако човек няма истинска евангелска любов във всичките й оттенъци и прояви, както и истинските плодове на духа, то дори и да заговори на непознати езици, ще бъде не толкова съсъд на благодатта, колкото празен барабан, издаващ силен грохот, но нищо повече. Този зрелищен грохот не достига и още по-малко променя състоянието на духа, той не одухотворява и не води към Христа.
Ако това е казано от ап. Павел още в най-първите времена на християнството, то какво може да се каже в нашето печално време на мнимо християнство? Днес сме свидетели на всеобщо отстъпление от същинското християнство, което на духовен език се нарича «апостасия». Евангелската любов от първите векове е подменена с човешката гордост и егоизъм. Сладострастието е станало преобладаващо сред формално кръстените християни. По тази причина, благодатта не е действена и ако стават зрелищни чудеса, то те са най-вече плод на духовната ни прелъстеност, на плътското ни пристрастие към зрелищата, с което се опитваме да възпълним духовната празнота вътре в себе си. Днешните чудеса не укрепват вярата. Те предизвикват моментни емоции, много приказки, които не променят сърцата и начина ни живот. Може да се каже, че в по-голямата си степен днешните чудеса са с бесовска сила, щом като не пораждат благочестие. Колкото по-евтини чудеса – панаирджилък стават, толкова жаждата на тълпата към тях се увеличава и подмяната на духовното с плътско е от очевидна по-очевадна. В това си чудоискателство тълпата си остава тълпа и в никакъв случай не става народ Божи, изучаващ Писанията и живеещ по техните предписания.
Умрелият богаташ от евангелската притча за бедния Лазар (Лука 16:19-31) умолявал праотеца Авраам: «... отче, прати го (Лазар) в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката» (Лук 16:27-28). Сам Бог чрез праотеца Авраам отговоря кратко и ясно: «ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят» (Лук. 16:31). Това е евангелската истина и всичко останало е от лукавия. Ако не си направим труд да опознаем Писанието и се упражним да заживеем според неговите предписания, колкото и създаваме впечатление на набожни хора, ние си оставаме чисто и просто езичници, независимо дали ще сме първи кипри на владишките празненства или ще ни благодарят за прещедро църковно спонсорство. Истината е, че килограмите палени свещи и хилядите жертвани пари за църковни сгради ще разпалват адския огън в душата ни и в никакво Царство Небесно няма да влезем, ако сами не пощадим душите си и не ги облагородим с плодовете на истинската вяра=живот.
При отсъствието на истинско желание за лично одухотворяване и освещаване с праведен живот, чудесата в наше време губят своето значение и смисъл. Те стават пагубни, вместо да са от полза както в първите векове.
В своята «Беседа за чудесата и знаменията» руският светител Игнатий Брянчанинов казва: «Достойни са за съжаление онези, които оставят словото и търсят убеждения от чудесата. Тази потребност показва особено преобладаване на плътско мъдруване, грубо невежество, живот, който се принася в жертва на тлението и греха, отсъствие на упражнение в изучаването на Божия закон и богоугодни добродетели, неспособност на душата да усети присъствието и действието на Св. Дух в словото».
В житието на св. Пахомий Велики четем, че веднъж му се наложило да се отбие в един манастир, в който живеели монаси, заразени с еретически възгледи. Понеже Древната Църква изобилствала на чудеса, домакините предложили изкусителното разрешение на въпроса кой стои в истинската вяра и кой съгрешава против нея според факта кой от двамата игумени ще е способен да извърши чудо, преминавайки реката по чудесен начин. Когато Пахомиевите духовни чеда споделили «гениалната идея» с него, св. Пахомий се опечалил, че неговите възпитаници си позволили да изслушат и да му предадат такова разрешение на истината. Той им казал строго: «Еретикът, издигайки се над водата, може да премине реката като по суша по Божие допущение и с помощта на сатаната, който желае да го утвърди в неговото нечестиво вярване, както и другите да склони към това нечестие. Отидете и кажете на тези хора, че моите трудове и грижи не са насочени към това как да премина реката, а към това как да избегна Божиите наказания и да премина безпрепятствено реката огнена, която всички ние трябва да минем за да се явим пред нашия Господ Иисус Христос. Освен това, Евангелието ни казва: «Не изкушавай Господа твоя Бог» (Мат. 4:7; Лук. 4:12).
Писанието ни повелява да изследваме духовете и да подражаваме на великаните на духа, станали съсъди на Божията благодат, а не на тетралната изтънченост на днешни расоносци с празни духовни светилници. В духовната си просветеност, св. Пахомий съзрял в еретическото предложение сатанински козни, желаещи по чудесно-зрелищен начин да разколебаят у монасите твърдостта в истинността на вярата и да възбудят у тях тщеславие. С други думи казано, ако св. Пахомий би приел предложението и с Божия помощ се би издигнал над водата и преминал реката по чудесен начин, това би повредило на смирението на неговите духовни ученици. Те биха могли да се възгордеят от чудото с техния духовен старец и да изгубят само за миг плодовете на многодишните си подвизи в строгост и духовно преуспяване. Ето как разсъждава духоносният човек! Плътският човек би казал, че ако е толкова праведен някой, защо не може да го надмине по чудодействие? Плътският човек не се интересува толкова от истината, колкото от зрелищата.
Свидетелство за днешното извращение в православието е това безобразно разнасяне на кокали насам натам и медийно приканване на тълпата да се покланя телесно. Древните християни считали за свой свещен дълг да рискуват живота си, за да се погрижат за погребението на телесните останки на някой мъченик или изповедник на вярата. Те благоговеели пред подвига на изповедниците и пазели останките им, пред които отбелязвали годишнините на техния подвиг. Днес Църквата нехае за духовното ограмотяване на хората и чака безбожната власт да просвети в училищата си децата ни и да ги катехизира вместо Църквата. В своята духовна празнота, църковните йерарси разиграват панаирджийски спектакли с разнасяне на кокали и събиране на многобройна тълпа. Това е душегубно и явна профанация. Едно стечение на хиляден духовно неграмотен народ, неспособен да принесе плодове на покаяние, не ползва никоя душа. Духовният панаир може да допринесе за солидна продажба на свещи,с което да се запълнят църковните каси за светски мероприятия, но духовната полза е не само никаква, но опасността е огромна. Същото може да се каже и с разнасянето и събирането на чудотворни икони. Това са упражнения в сатанизъм, организирани от светското духовенство, което нехае както за собственото си душеспасение, така и за душеспасението на тълпата. Тези спектакли са чужди на църковната духовност и са свидетелство за изкуствено възпълване на духовността, но тя е вътрешно явление и не се измерва нито по килограмите продадени свещи, нито по числото на насъбраната тълпа, която не е чела нито веднъж Евангелието и не знае по какви правила живее. В този случай, дори кокалите да са истински остатъци от мъчениците – изповедници на вярата, дори иконите да са рисувани по всички правила на православната иконопис, сборищата си остават далечни от Бога и същината на християнската вяра.
В житията на светиите за 22 февруари се описва нещо интересно и полезно за нас.
Честната глава на св. Йоан Кръстител преминавала дълго време от ръцете на един в ръцете на друг пазител. Приемствено тя била пазена сред благочестиви християни докато един ден не се оказала на съхранение у един свещеномонах Евстатий, който живеел в пещера край Емеса. Той бил заразен с ереста на Арий и подобно на днешното духовенство – не се отличавал с благоговеен страх от Бог. Много от идващите при монаха получавали телесни изцеления. Никой не знаел, че той съхранява честната глава на св. Йоан Кръстител и несъмнено, благодатната помощ се излъчвала от нея, а не от монаха еретик, който съзнателно пазел в тайна притежанието на светите останки.
Прочее, текстът свидетелства, че е възможно да стават чудеса по благодатно въздействие на свети останки, които ние християните почитаме като мощи. Чудесата ставали въпреки, че свещеникът Евстатий не пребивавал духовно в Истината. Чудесата ставали не заради еретика Евстатий, а заради истинската вяра на християните, заради плодовете на техния благочестив живот. Когато жителите на Емеса узнали, че монахът притежава честната глава на св. Йоан Кръстител, те изгонили еретика. Ето ги плодовете на духовната грамотност у народа. Днес топлохладността или безразличието към православното вероучение е парализирало духовно богомолния народ. Всеки опит да се изобличи безобразието се обвинява със зилотизъм или хула срещу Църквата. Ще доживеем ли момента за да видим, че православният народ е достатъчно грамотен и будността на съвестта си ще намери сили, за да се противопостави на всеки опит да се отклони църковния кораб от Истината? Способни ли сме да се освободим от безразличието и да засвидетелствуваме, че не гледаме на въпроса за благодатта Божия и собственото си душеспасение с топлохладност или в духовен аспект не сме от тълпата с блудкава псевдодуховност?
Следва
сряда, 25 ноември 2009 г.
Размисли за Църквата, чудесата и спасението
Автор: Прокимен
Част ІІ
Апостолските думи са изтълкувани още по-изразително от преп. Юстин Попович, който препоръчва: «Изпитвайте всичко с Духа на Църквата, с учението на Църквата. Онова, което не е от нея (Църквата), то вреди на вашите души, на вашето спасение. Изпитвайте пророчеството, ученията, духовете.
«Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света» (1Иоан. 4:1).
Изпитвайте хората, учителите (във вярата) към какъв дух се придържат. Сам по себе си човешкият дух не е в състояние да различава ясно духовете. Затова е даден на Църквата Дух Свети, Който «прониква във всичко, дори и в дълбините Божии» (1 Кор. 2:10) , прониква и в дълбините на човешката душа (1 Кор. 2:11). Единствено когато човек стане истински член на духовното тяло на Църквата посредством Тайнствата и добродетелите, съчленявайки се с нейната обща душа и ум, едва тогава той може да отличи Божието и Христовото от безбожното и антихристовото, да познае това, «що ни е дарувано от Бога» (1 Кор. 2:12). Само ако имаме «ум Христов» (1 Кор. 2:16), намиращ се в съборния ум на Църквата, ние бихме могли да определим с точност кое учение е от Христа, та духът на злото и лъжата да не съумее да ни измами...Само онези, които са очистили сърцата си могат да видят Бога и с Божията помощ да различат доброто от злото, да извършат добро и да се отклонят от злото...Прочее, само святите (по живот) знаят какво е добро и зло... Ръководейки се от светиите, в земния си живот ще можете внаги да извършите всяко божествено добро...»
За абсолютната авторитетност на църковното вероучение свидетелства ап. Павел, казвайки:
«Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде» (Гал. 1:8-9).
Никой не може да постави под съмнение, че послушанието към свещеноначалието е необходимо за душеспасението. Спасителят е изрекъл с категорична ясност: «Който вас слуша, Мене слуша» (Лук. 10:16). Истината изисква щото свещеноначалието да има жертвена ревност да учи народа в съотвествие с вярата на Църквата.
Днес, след 20 години демократична свобода. Църковната иерархия се оказва все още неспособна да изпълни своето първостепенно задължение, наредено й от Самия Христос: «Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух» (Мат. 28:19).
Първостепенната грижа или задължение на апостолите била преди всичко и най-вече да научат във вярата. Едва след това да кръщават. Свидетелство за първостепенната важност на ученето във вярата са следващите думи на Христа в същото това едно изречение: «и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света» (Мат. 28:20).
Прочее, епископите могат да претендират за апостолското си приемство единствено, ако спазват тази заръка на Божествения Учител. Ние можем да си въобразяваме, че Христос е с нас само ако научим и опазим всичко онова, което Той е предал на апостолите и е наредил да се пази. Ако едно от условията е нарушено, то претенциите за апостолска приемственост са игра на думи и убеждението ни, че Христос е с нас ще е вятърничава история.
Епископатът, израсъл и обучен да светителствува в комунистическото близко минало, отклони църковния кораб от Истината. Той се задоволяваше да служи и да въведе магизма, дегизирайки го като благодатност на формалните тайнства. Никаква благодат не може да слезе при очевадната ленивост на клира да учат народа във вярата, при тоталната неграмотност на народа, кръстен неправилно с обливане и миропомазани чорапогащи, оставайки за цял живот езичник и непознаващ Христа и Неговото учение.
Епископатът не се е опитвал да подражава на светите Отци, благовестили Христа в условия на гонения и мъчения. Епископатът се зарази с гръцката симония и кариеризъм, поругавайки се с благодатта на Светия Дух.
Същият този епископат, ако имаше страх Божи, да би принесъл покаяние или в най-лошия случай да би се опитал да поправи грешката си от миналото и да се погрижи за катехизацията на народа.
За съжаление, църковният кораб остана далече от Христа и всичко онова, което би могло да ни отвори дверите на Царството Небесно.
Трагедията е взаимно-свързана. Клирът не учи народа и от този неграмотен народ, който няма никаква представа за Бог, излиза епископатът.
При това положение, слепец води слепците и катастрофата е неизбежна, както и да усукваме истината в речовата си витийност.
Същинското Богопознание е невъзможно без знанието на Свещеното Писание и светоотечески творения. Засега нито народът, нито чедата му - епископи знаят едното или разбират другото. Кръгът става омагьосан и изход засега не се вижда в близките десетилетия.
Може да се каже с положителност, че съвременната църковна иерархия насажда антихристов дух в църковната видимост и отдалечава, къде съзнателно (архиереите масони), къде несъзнателно (архиереите кариеристи, запазващи духовната си неграмотност) от Христа и Неговата Истина.
/следва/
Част ІІ
Апостолските думи са изтълкувани още по-изразително от преп. Юстин Попович, който препоръчва: «Изпитвайте всичко с Духа на Църквата, с учението на Църквата. Онова, което не е от нея (Църквата), то вреди на вашите души, на вашето спасение. Изпитвайте пророчеството, ученията, духовете.
«Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света» (1Иоан. 4:1).
Изпитвайте хората, учителите (във вярата) към какъв дух се придържат. Сам по себе си човешкият дух не е в състояние да различава ясно духовете. Затова е даден на Църквата Дух Свети, Който «прониква във всичко, дори и в дълбините Божии» (1 Кор. 2:10) , прониква и в дълбините на човешката душа (1 Кор. 2:11). Единствено когато човек стане истински член на духовното тяло на Църквата посредством Тайнствата и добродетелите, съчленявайки се с нейната обща душа и ум, едва тогава той може да отличи Божието и Христовото от безбожното и антихристовото, да познае това, «що ни е дарувано от Бога» (1 Кор. 2:12). Само ако имаме «ум Христов» (1 Кор. 2:16), намиращ се в съборния ум на Църквата, ние бихме могли да определим с точност кое учение е от Христа, та духът на злото и лъжата да не съумее да ни измами...Само онези, които са очистили сърцата си могат да видят Бога и с Божията помощ да различат доброто от злото, да извършат добро и да се отклонят от злото...Прочее, само святите (по живот) знаят какво е добро и зло... Ръководейки се от светиите, в земния си живот ще можете внаги да извършите всяко божествено добро...»
За абсолютната авторитетност на църковното вероучение свидетелства ап. Павел, казвайки:
«Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде» (Гал. 1:8-9).
Никой не може да постави под съмнение, че послушанието към свещеноначалието е необходимо за душеспасението. Спасителят е изрекъл с категорична ясност: «Който вас слуша, Мене слуша» (Лук. 10:16). Истината изисква щото свещеноначалието да има жертвена ревност да учи народа в съотвествие с вярата на Църквата.
Днес, след 20 години демократична свобода. Църковната иерархия се оказва все още неспособна да изпълни своето първостепенно задължение, наредено й от Самия Христос: «Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух» (Мат. 28:19).
Първостепенната грижа или задължение на апостолите била преди всичко и най-вече да научат във вярата. Едва след това да кръщават. Свидетелство за първостепенната важност на ученето във вярата са следващите думи на Христа в същото това едно изречение: «и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света» (Мат. 28:20).
Прочее, епископите могат да претендират за апостолското си приемство единствено, ако спазват тази заръка на Божествения Учител. Ние можем да си въобразяваме, че Христос е с нас само ако научим и опазим всичко онова, което Той е предал на апостолите и е наредил да се пази. Ако едно от условията е нарушено, то претенциите за апостолска приемственост са игра на думи и убеждението ни, че Христос е с нас ще е вятърничава история.
Епископатът, израсъл и обучен да светителствува в комунистическото близко минало, отклони църковния кораб от Истината. Той се задоволяваше да служи и да въведе магизма, дегизирайки го като благодатност на формалните тайнства. Никаква благодат не може да слезе при очевадната ленивост на клира да учат народа във вярата, при тоталната неграмотност на народа, кръстен неправилно с обливане и миропомазани чорапогащи, оставайки за цял живот езичник и непознаващ Христа и Неговото учение.
Епископатът не се е опитвал да подражава на светите Отци, благовестили Христа в условия на гонения и мъчения. Епископатът се зарази с гръцката симония и кариеризъм, поругавайки се с благодатта на Светия Дух.
Същият този епископат, ако имаше страх Божи, да би принесъл покаяние или в най-лошия случай да би се опитал да поправи грешката си от миналото и да се погрижи за катехизацията на народа.
За съжаление, църковният кораб остана далече от Христа и всичко онова, което би могло да ни отвори дверите на Царството Небесно.
Трагедията е взаимно-свързана. Клирът не учи народа и от този неграмотен народ, който няма никаква представа за Бог, излиза епископатът.
При това положение, слепец води слепците и катастрофата е неизбежна, както и да усукваме истината в речовата си витийност.
Същинското Богопознание е невъзможно без знанието на Свещеното Писание и светоотечески творения. Засега нито народът, нито чедата му - епископи знаят едното или разбират другото. Кръгът става омагьосан и изход засега не се вижда в близките десетилетия.
Може да се каже с положителност, че съвременната църковна иерархия насажда антихристов дух в църковната видимост и отдалечава, къде съзнателно (архиереите масони), къде несъзнателно (архиереите кариеристи, запазващи духовната си неграмотност) от Христа и Неговата Истина.
/следва/
петък, 20 ноември 2009 г.
Размисли за Църквата, чудесата и спасението
от Прокимен
част І
Днес, Православието се намира в особен стадий на заболяване. Църковното тяло носи раните на разделения и се задъхва от "белодробните" еретически вируси. Каноните са отдавна забравени, а православната догматика се е превърнала в двулицев юргански чаршаф. Клирът се подвизава в небрежие и църковни изяви, граничещи със шарланията, а народът затъва все по-дълбоко в своето духовно невежество. Писанията не са повече авторитет за болшинството православно кръстени и йерархията в своята светскост, се опитва да възпълни нехайството си към духовно ограмотяване с панаирджийска театралност, разнасяйки напред - назад кокали и икони. Сладкогласното църковно пение не е никаква гаранция за поклонение на Бог в дух и истина.
Всеки опит да се изобличи безобразието в църковната видимост без никаква душеспасителна същност се обвинява със зилотизъм или хула срещу Църквата.
Зилотизмът е проява на духовна ревност по опазване на духовната истина. Ако нямаше отстъпление от Истината, да не би имало и отделни реакции на християни, чиято духовна грамотност и жива съвест задължават да имат предел на търпимост по отношение на отстъплението от същността на християнството. Когато говорим за Църквата, установена от Иисус Христос, трябва да имаме елементарна грамотност, за да проумеем веднъж завинаги, че Църквата не е духовенството. Критиката спрямо духовенството не е никакъв грях срещу Църквата. Напротив, безразличието към живота и делата на духовенството е тежък грях, който може да ни самоотели от Църквата заради нашето духовно безразличие и упорито пребиваване в неграмотност.
У римо-католиците под «Църква» се разбира преди всичко Папата, в когото те виждат всичката пълнота на Църквата и пълнотата на нейните дарове.
Православието гледа на Църквата като на Богочовешки организъм, в който не може да има никакъв външен авторитет, дори и във Вселенските събори, ако те не отговарят на определено изискване. Вселенският събор е висш авторитет само тогава, когато съборът е действително вселенски, когато цялата пълнота на Църквата осъществява съборните решения. Църковната пълнота е клирът заедно с народа. Ако отъждествяваме клира с Църквата, тогава ще изпаднем в ереста на римо-католиците. Ако отъждествим Църквата с народа, ще изпаднем в ереста на протестантите, които нямат благодатно свещенство с апостолско приемство. Ако клирът едностранно се разпорежда и доминира над народа, тогава не можем да говорим за Църква Христова. Това е чисто и просто църковна администрация – видимост на църква, но без никакво духовно съдържание, което е обречено рано или късно да се отъждестви с евангелската варосана гробница. В гробницата няма спасение и вечен живот, а само смърт и смрадливо тление.
Носител на вярата и пазител на благочестието е самото Тяло на Църквата. Според свидетелството на св. Фотий Цариградски, «опазването на истинните канони е дело на всеки внимателен към своите задължения човек...». Истината е, че отговорността би трябвало да бъде завишена у онези, които Промисълът Божи е призвал към духовно ръководство на другите. Следователно, критичността към тази последна категория от единното тяло на Църквата би трябвало да е завишена, но тя не е в никакъв случай камъни срещу Църквата Христова.
В «Настольная книга священнослужителя» е обяснена много добре ролята и действията на взаимосвързаност между свещенство и миряни (лаици): «без да имат дар на управление, «Господните люде» (от 39-то апостолско правило) имат дар на разсъдливост и изпитване, който предполага особен вид служение, поверено не на отделни членове на Църквата, а на целия народ Божи, т.е. на всички членове на Църквата в техните съвместни действия». «Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат» (1 Кор. 14:29). « Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте» (1 Сол. 5:21).
Следователно, на народа принадлежи да разсъждава и изпитва онова, което се върши в Църквата. Епископът управлява или администрира Божия народ съвместно с презвитерите не от свое име и не въз основа на право, като получил власт от човеци или чрез човеци. Епископът управлява църковните дела от името на Бог, като поставен от Промисъла Божи за управително служение. Народът, имайки, според Новия Завет, харизмата на разсъдителност и изпитване, свидетелствува, че онова, което става в Църквата под водителството на пастрите, се извършва съгласно волята Божия, по откровението на Св. Дух. Никак не е случаен детайлът, че в древната Църква всички църковни актове – било то извършване на Тайнствата, приемът на оглашените, приемането на каещите се или отпадналите от Църквата, осъждането на еретиците и т.н., се извършвали с реалното и живо участие на народа.
Свидетелството на народа за волята Божия в делата на Древната Църква е носило характера на съгласие (сonsensus) за това което трябва да се върши в Църквата, както и приемане (receptio), което се е извършило, че съотвестстват на волята Божия.
Въпросното съгласие и приемане от страна на народа не означава, че всеки изразявал своето лично мнение или желание за извършването на един или друг църковен акт. Църковната власт в лицето на епископите не била свързана с волята на миряните, както и народът не бил свързан с волята на своите предстоятели. Св. Киприан Картагенски (+218) казва: «От самото начало на моето епископство си наложих за правило да не върша нищо по една само моя преценка без вашия (на презвитерите) съвет и без съгласието на народа». Трябва да се подчертае, че нито волята на епископите, нито волята на миряните са достатъчни сами по себе си за действията в Църквата.
Църквата Христова живее и действа не по силата на човешка воля, както това се вижда днес в капризите на този или онзи всевластен митрополит или глава на поместна църква.
Съгласието и приемането не означавало овчедушието на неграмотния и безразличен към Божия закон народ – тълпа, но съгласието и приемането означавали свидетелството на цялата Църква, че предстоятелите действат и управляват съгласно волята Божия.
Остава да си отговорим на въпроса къде да търсим днес истината?
Как да разберем къде е Истината и къде е лъжата на съвремието, която е силна да измами народната тълпа, заразявайки я с духа на антихриста и причинявайки неизбежна душевна гибел?
Отговорът го имаме за всички времена в самото вероучение на Църквата Христова и
творенията на светите Отци.
Всеки православен християнин трябва да знае, че безспорен и абсолютен авторитет в Църквата е нейното вероучение и нейното Свето Предание.
Епископ Игнатий Брянчанинов пише: « Единственият непогрешен път към спасението е неотклонното следване учението на светите Отци при решително отклоняване от всяко странично учение и свои лични разбирания».
Богодуховността на Отеческите писания е засвидетелствувана на 7-я Вселенски събор. В догмата за иконопочитането се казва: «...следвайки богоречивото учение на нашите Свети Отци и Преданието на Католическата (Съборната) Църква...»
Тълкувайки думите на св. ап. Павел: «Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. Въздържайте се от всякакво зло» (1 Сол. 5:21-22) , епископ Теофан Затворник пише: «В първенствуващата църква е имало особен дар за различаване на духовете (1Кор. 12:10). В нашето време за ориентир в различаването дали една реч е от истината или тя е просто въодушевителна и увлекателна – служи положителното учение на Църквата. То е пробният камък на всички вероучения. Приема се само нова, което е в съгласие с учението на Църквата.
следва
част І
Днес, Православието се намира в особен стадий на заболяване. Църковното тяло носи раните на разделения и се задъхва от "белодробните" еретически вируси. Каноните са отдавна забравени, а православната догматика се е превърнала в двулицев юргански чаршаф. Клирът се подвизава в небрежие и църковни изяви, граничещи със шарланията, а народът затъва все по-дълбоко в своето духовно невежество. Писанията не са повече авторитет за болшинството православно кръстени и йерархията в своята светскост, се опитва да възпълни нехайството си към духовно ограмотяване с панаирджийска театралност, разнасяйки напред - назад кокали и икони. Сладкогласното църковно пение не е никаква гаранция за поклонение на Бог в дух и истина.
Всеки опит да се изобличи безобразието в църковната видимост без никаква душеспасителна същност се обвинява със зилотизъм или хула срещу Църквата.
Зилотизмът е проява на духовна ревност по опазване на духовната истина. Ако нямаше отстъпление от Истината, да не би имало и отделни реакции на християни, чиято духовна грамотност и жива съвест задължават да имат предел на търпимост по отношение на отстъплението от същността на християнството. Когато говорим за Църквата, установена от Иисус Христос, трябва да имаме елементарна грамотност, за да проумеем веднъж завинаги, че Църквата не е духовенството. Критиката спрямо духовенството не е никакъв грях срещу Църквата. Напротив, безразличието към живота и делата на духовенството е тежък грях, който може да ни самоотели от Църквата заради нашето духовно безразличие и упорито пребиваване в неграмотност.
У римо-католиците под «Църква» се разбира преди всичко Папата, в когото те виждат всичката пълнота на Църквата и пълнотата на нейните дарове.
Православието гледа на Църквата като на Богочовешки организъм, в който не може да има никакъв външен авторитет, дори и във Вселенските събори, ако те не отговарят на определено изискване. Вселенският събор е висш авторитет само тогава, когато съборът е действително вселенски, когато цялата пълнота на Църквата осъществява съборните решения. Църковната пълнота е клирът заедно с народа. Ако отъждествяваме клира с Църквата, тогава ще изпаднем в ереста на римо-католиците. Ако отъждествим Църквата с народа, ще изпаднем в ереста на протестантите, които нямат благодатно свещенство с апостолско приемство. Ако клирът едностранно се разпорежда и доминира над народа, тогава не можем да говорим за Църква Христова. Това е чисто и просто църковна администрация – видимост на църква, но без никакво духовно съдържание, което е обречено рано или късно да се отъждестви с евангелската варосана гробница. В гробницата няма спасение и вечен живот, а само смърт и смрадливо тление.
Носител на вярата и пазител на благочестието е самото Тяло на Църквата. Според свидетелството на св. Фотий Цариградски, «опазването на истинните канони е дело на всеки внимателен към своите задължения човек...». Истината е, че отговорността би трябвало да бъде завишена у онези, които Промисълът Божи е призвал към духовно ръководство на другите. Следователно, критичността към тази последна категория от единното тяло на Църквата би трябвало да е завишена, но тя не е в никакъв случай камъни срещу Църквата Христова.
В «Настольная книга священнослужителя» е обяснена много добре ролята и действията на взаимосвързаност между свещенство и миряни (лаици): «без да имат дар на управление, «Господните люде» (от 39-то апостолско правило) имат дар на разсъдливост и изпитване, който предполага особен вид служение, поверено не на отделни членове на Църквата, а на целия народ Божи, т.е. на всички членове на Църквата в техните съвместни действия». «Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат» (1 Кор. 14:29). « Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте» (1 Сол. 5:21).
Следователно, на народа принадлежи да разсъждава и изпитва онова, което се върши в Църквата. Епископът управлява или администрира Божия народ съвместно с презвитерите не от свое име и не въз основа на право, като получил власт от човеци или чрез човеци. Епископът управлява църковните дела от името на Бог, като поставен от Промисъла Божи за управително служение. Народът, имайки, според Новия Завет, харизмата на разсъдителност и изпитване, свидетелствува, че онова, което става в Църквата под водителството на пастрите, се извършва съгласно волята Божия, по откровението на Св. Дух. Никак не е случаен детайлът, че в древната Църква всички църковни актове – било то извършване на Тайнствата, приемът на оглашените, приемането на каещите се или отпадналите от Църквата, осъждането на еретиците и т.н., се извършвали с реалното и живо участие на народа.
Свидетелството на народа за волята Божия в делата на Древната Църква е носило характера на съгласие (сonsensus) за това което трябва да се върши в Църквата, както и приемане (receptio), което се е извършило, че съотвестстват на волята Божия.
Въпросното съгласие и приемане от страна на народа не означава, че всеки изразявал своето лично мнение или желание за извършването на един или друг църковен акт. Църковната власт в лицето на епископите не била свързана с волята на миряните, както и народът не бил свързан с волята на своите предстоятели. Св. Киприан Картагенски (+218) казва: «От самото начало на моето епископство си наложих за правило да не върша нищо по една само моя преценка без вашия (на презвитерите) съвет и без съгласието на народа». Трябва да се подчертае, че нито волята на епископите, нито волята на миряните са достатъчни сами по себе си за действията в Църквата.
Църквата Христова живее и действа не по силата на човешка воля, както това се вижда днес в капризите на този или онзи всевластен митрополит или глава на поместна църква.
Съгласието и приемането не означавало овчедушието на неграмотния и безразличен към Божия закон народ – тълпа, но съгласието и приемането означавали свидетелството на цялата Църква, че предстоятелите действат и управляват съгласно волята Божия.
Остава да си отговорим на въпроса къде да търсим днес истината?
Как да разберем къде е Истината и къде е лъжата на съвремието, която е силна да измами народната тълпа, заразявайки я с духа на антихриста и причинявайки неизбежна душевна гибел?
Отговорът го имаме за всички времена в самото вероучение на Църквата Христова и
творенията на светите Отци.
Всеки православен християнин трябва да знае, че безспорен и абсолютен авторитет в Църквата е нейното вероучение и нейното Свето Предание.
Епископ Игнатий Брянчанинов пише: « Единственият непогрешен път към спасението е неотклонното следване учението на светите Отци при решително отклоняване от всяко странично учение и свои лични разбирания».
Богодуховността на Отеческите писания е засвидетелствувана на 7-я Вселенски събор. В догмата за иконопочитането се казва: «...следвайки богоречивото учение на нашите Свети Отци и Преданието на Католическата (Съборната) Църква...»
Тълкувайки думите на св. ап. Павел: «Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. Въздържайте се от всякакво зло» (1 Сол. 5:21-22) , епископ Теофан Затворник пише: «В първенствуващата църква е имало особен дар за различаване на духовете (1Кор. 12:10). В нашето време за ориентир в различаването дали една реч е от истината или тя е просто въодушевителна и увлекателна – служи положителното учение на Църквата. То е пробният камък на всички вероучения. Приема се само нова, което е в съгласие с учението на Църквата.
следва
неделя, 18 октомври 2009 г.
21 цели на илюминатите и комитета на 300-те
от д-р Джон Колман
http://educate-yourself.org/cn/johncolemangoalsofIlluminati.shtml
1. Установяването на единно световно правителство /нов световен ред с обединена църква и монетарна система под тяхното ръководство. Единното световно правителство започна да установява своята църква през 20-те и 30-те години на ХХ век, защото те разбираха необходимостта, че религиозните вярвания, присъщи на човечеството трябва да имат израз и затова установиха „църковно“ тяло, което да канализира вярата в посоката, която те желаят.
2. Да разрушат напълно всяка национална идентичност и национална гордост, което е от първостепенно значение, за да може концепцията за единно световно правителство да работи.
3. Да подготвят и предизвикат разрушаването на религията и особено на Християнската религия, с едно единствено изключение – тяхното собствено създание, споменато по-горе.
4. Да установят способност за контрол върху абсолютно всеки човек чрез средствата на умствения контрол, който Збигнев Бжежински нарича технотроника, което ще създаде човекоподобни роботи и система на терор, която ще направи червения терор на Феликс Дзержински да изглежда като детска игра.
5. Да предизвикат края на всяка индустриализация и произвеждането на атомна енергия за електричество, като доведат обществото до т.нар. От тях „пост-индустриално общество с нулев растеж“. Изключение правят компютърните технологии и услугите. Останалите в САЩ производства ще бъдат изнесени в страни като Мексико, където има изобилие от евтина работна ръка. Както видяхме през 1993 г. това стана факт чрез приемането на Североамериканското споразумение за свободна търговия, известно като НАФТА. Безработните в САЩ в началото на разрушаването на индустрията или ще се пристрастят към опиума или хероина или ще попълнят статистиките в процеса на елиминиране на „излишното население“ - планът „Глобал 2000“.
6. Да окуражават и в крайна сметка да легализират употребата на наркотици и да направят порнографията „артистична форма“, което ще бъде широко прието и в крайна сметка ще стане масово явление.
7. Да предизвикат депопулация на огромни градове чрез методи, подобни на тези на режима на Пол Пот в Камбоджа. Интересно е да се отбележи, че плановете за геноцид на Пол Пот са били изготвени в САЩ от една изследователска фондация от Римския клуб и са били наблюдавани от Томас Ендерс – високопоставен служител на държавния департамент. Също така е интересно, че понастоящем комитетът се опитва да възстанови главорезите на Пол Пот в Камбоджа.
8. Да подтискат всякакво научно развитие с изключение на това, за което смятат че им е от полза. На мушката им е особено ядрената енергетика за мирни цели. Особено мразени са опитите за синтезен пламък, които напоследък са подигравани от илюминатите и техните чакали в пресата. Развитието на синтезния пламък ще изхвърли през прозореца концепцията на илюминатите за „ограничени природни ресурси“. Синтезният пламък, ако се използва правилно, би могъл да създаде неограничени природни ресурси, дори от най-обикновени субстанции. Приложението на синтезния пламък е широко и ще облагодетелства човечеството по начин, който все още дори не е подозиран от масовата публика.
9. Да причинят посредством ограничени войни в развитите страни, а в третия свят посредством глад и болести, смъртта на три милиарда души до 2050 г., хора, които те наричат „безполезни консуматори“. Илюминатите (комитета на 300) възложиха на Сирус Вансе да напише доклад по въпроса как да се извърши този геноцид. Документът излезе под името „Доклад Глобал 2000“ и беше приет и одобрен за действие от бившия президент Джеймс Ърл Картър и Едуин Мъски, държавен секретар от страна на американското правителство. Според доклада Глобал 2000, населението на САЩ трябва да бъде намалено със 100 милиона до 2050 година.
10. Да отслабят моралните сили на народите и да деморализират работническата класа чрез създаване на масова безработица. Когато работните места се стопят в резултат на постиндустриалния нулев растеж и политиките, представени от Римския клуб, докладът предвижда деморализираните и обезкуражени работници просто да се отдадат на алкохол и наркотици. Младежта ще бъде окуражена посредством рок музиката и наркотиците да се бунтува срещу статуквото, като по този начин се подкопава и в крайна сметка се разрушава семейството. За тази цел комитетът създаде института Тависток, който да подготви проекта как това да бъде постигнато. Тависток управлява изследванията в Станфорд, с цел те да поемат по посоката на проф. Уилис Хармон. Тази работа по-късно стана известна като „Конспирацията на водолея“.
11. Да възпира хората навсякъде от това сами да решават съдбата си, чрез създаване на кризи една след друга и после „управлението“ на тези кризи. Това ще обърка и деморализира населението до такава степен, че когато е изправено пред много избори, резултатът ще е апатия в огромна степен. В САЩ съществува вече агенция за управление на кризи – федерална агенция за управление на кризи (ФЕМА).
12. Да въвежда нови култове и да продължава да пропагандира вече функциониращите, които включват рок музикални гангстери като Ролинг стоунс (гангстерска група, много уважавана от европейската черна аристокрация), както и всички създадени от Тависток музикални групи, начело с Бийтълс.
13. Да продължава да поддържа култа на християнския фундаментализъм, основан от служителя на британската източно-индийска компания Дарби, който ще бъде употребен за укрепване на ционистката държава Израел чрез идентифициране на юдеите посредством мита „Богоизбран народ“ и чрез инвестиране на колосални суми в това, което те лъжливо внушават, че служи за съдействие на християнството.
14. Да помагат за разпространението на религиозни култове като „Мюсюлманско братство“, мюсюлмански фундаментализъм, сикхите и да създават екстремисти с промити мозъци като Джим Джоунс. Късният Хомейни е творение на британското военно разузнаване, дивизия 6, MI6. Тази детайлна разработка беше създадена стъпка по стъпка заедно с американското правителство и тя постави Хомейни на власт.
15. Да изнасят идеи за „религиозна свобода“ по целия свят с цел да подкопаят всички възможни религии, но най-вече Християнството. Това започна с „Йезуитската освобождаваща теология“, която сложи край на управлението на семейство Самоза в Никарагуа и която днес разрушава Ел Салвадор, който от 25 години е в „гражданска война“. Коста Рика и Хондурас също са пълни с революционна активност, подпомагана от йезуитите.
16. Да причинят тотален колапс в световните икономики и да предизвикат тотален политически хаос.
17. Да установят контрол върху всички международни и вътрешни политики на САЩ.
18. Да дадат пълна подкрепа на наднационални институции като ООН, Международния валутен фонд, Световния съд и колкото е възможно да направят местните институции по-малко ефективни като постепенно ги обезсилват или ги поставят под контрола на ООН.
19. Да проникнат във всички правителства и да ги разрушат, като работят чрез тях за разрушаването на суверенитета на нациите, които тези правителства представляват.
20. Да организират световно разпространен терористичен апарат и да преговарят с терористите.
21. Да установят контрол върху образованието в Америка с намерение и цел неговото пълно и абсолютно унищожаване. До 1993 г. тази политика с пълна сила започна да се прилага и ще бъде дори още по-деструктивна, тъй като училищата за основно и средно образование започнаха да преподават по „Обучение, базирано върху резултата“.
http://educate-yourself.org/cn/johncolemangoalsofIlluminati.shtml
1. Установяването на единно световно правителство /нов световен ред с обединена църква и монетарна система под тяхното ръководство. Единното световно правителство започна да установява своята църква през 20-те и 30-те години на ХХ век, защото те разбираха необходимостта, че религиозните вярвания, присъщи на човечеството трябва да имат израз и затова установиха „църковно“ тяло, което да канализира вярата в посоката, която те желаят.
2. Да разрушат напълно всяка национална идентичност и национална гордост, което е от първостепенно значение, за да може концепцията за единно световно правителство да работи.
3. Да подготвят и предизвикат разрушаването на религията и особено на Християнската религия, с едно единствено изключение – тяхното собствено създание, споменато по-горе.
4. Да установят способност за контрол върху абсолютно всеки човек чрез средствата на умствения контрол, който Збигнев Бжежински нарича технотроника, което ще създаде човекоподобни роботи и система на терор, която ще направи червения терор на Феликс Дзержински да изглежда като детска игра.
5. Да предизвикат края на всяка индустриализация и произвеждането на атомна енергия за електричество, като доведат обществото до т.нар. От тях „пост-индустриално общество с нулев растеж“. Изключение правят компютърните технологии и услугите. Останалите в САЩ производства ще бъдат изнесени в страни като Мексико, където има изобилие от евтина работна ръка. Както видяхме през 1993 г. това стана факт чрез приемането на Североамериканското споразумение за свободна търговия, известно като НАФТА. Безработните в САЩ в началото на разрушаването на индустрията или ще се пристрастят към опиума или хероина или ще попълнят статистиките в процеса на елиминиране на „излишното население“ - планът „Глобал 2000“.
6. Да окуражават и в крайна сметка да легализират употребата на наркотици и да направят порнографията „артистична форма“, което ще бъде широко прието и в крайна сметка ще стане масово явление.
7. Да предизвикат депопулация на огромни градове чрез методи, подобни на тези на режима на Пол Пот в Камбоджа. Интересно е да се отбележи, че плановете за геноцид на Пол Пот са били изготвени в САЩ от една изследователска фондация от Римския клуб и са били наблюдавани от Томас Ендерс – високопоставен служител на държавния департамент. Също така е интересно, че понастоящем комитетът се опитва да възстанови главорезите на Пол Пот в Камбоджа.
8. Да подтискат всякакво научно развитие с изключение на това, за което смятат че им е от полза. На мушката им е особено ядрената енергетика за мирни цели. Особено мразени са опитите за синтезен пламък, които напоследък са подигравани от илюминатите и техните чакали в пресата. Развитието на синтезния пламък ще изхвърли през прозореца концепцията на илюминатите за „ограничени природни ресурси“. Синтезният пламък, ако се използва правилно, би могъл да създаде неограничени природни ресурси, дори от най-обикновени субстанции. Приложението на синтезния пламък е широко и ще облагодетелства човечеството по начин, който все още дори не е подозиран от масовата публика.
9. Да причинят посредством ограничени войни в развитите страни, а в третия свят посредством глад и болести, смъртта на три милиарда души до 2050 г., хора, които те наричат „безполезни консуматори“. Илюминатите (комитета на 300) възложиха на Сирус Вансе да напише доклад по въпроса как да се извърши този геноцид. Документът излезе под името „Доклад Глобал 2000“ и беше приет и одобрен за действие от бившия президент Джеймс Ърл Картър и Едуин Мъски, държавен секретар от страна на американското правителство. Според доклада Глобал 2000, населението на САЩ трябва да бъде намалено със 100 милиона до 2050 година.
10. Да отслабят моралните сили на народите и да деморализират работническата класа чрез създаване на масова безработица. Когато работните места се стопят в резултат на постиндустриалния нулев растеж и политиките, представени от Римския клуб, докладът предвижда деморализираните и обезкуражени работници просто да се отдадат на алкохол и наркотици. Младежта ще бъде окуражена посредством рок музиката и наркотиците да се бунтува срещу статуквото, като по този начин се подкопава и в крайна сметка се разрушава семейството. За тази цел комитетът създаде института Тависток, който да подготви проекта как това да бъде постигнато. Тависток управлява изследванията в Станфорд, с цел те да поемат по посоката на проф. Уилис Хармон. Тази работа по-късно стана известна като „Конспирацията на водолея“.
11. Да възпира хората навсякъде от това сами да решават съдбата си, чрез създаване на кризи една след друга и после „управлението“ на тези кризи. Това ще обърка и деморализира населението до такава степен, че когато е изправено пред много избори, резултатът ще е апатия в огромна степен. В САЩ съществува вече агенция за управление на кризи – федерална агенция за управление на кризи (ФЕМА).
12. Да въвежда нови култове и да продължава да пропагандира вече функциониращите, които включват рок музикални гангстери като Ролинг стоунс (гангстерска група, много уважавана от европейската черна аристокрация), както и всички създадени от Тависток музикални групи, начело с Бийтълс.
13. Да продължава да поддържа култа на християнския фундаментализъм, основан от служителя на британската източно-индийска компания Дарби, който ще бъде употребен за укрепване на ционистката държава Израел чрез идентифициране на юдеите посредством мита „Богоизбран народ“ и чрез инвестиране на колосални суми в това, което те лъжливо внушават, че служи за съдействие на християнството.
14. Да помагат за разпространението на религиозни култове като „Мюсюлманско братство“, мюсюлмански фундаментализъм, сикхите и да създават екстремисти с промити мозъци като Джим Джоунс. Късният Хомейни е творение на британското военно разузнаване, дивизия 6, MI6. Тази детайлна разработка беше създадена стъпка по стъпка заедно с американското правителство и тя постави Хомейни на власт.
15. Да изнасят идеи за „религиозна свобода“ по целия свят с цел да подкопаят всички възможни религии, но най-вече Християнството. Това започна с „Йезуитската освобождаваща теология“, която сложи край на управлението на семейство Самоза в Никарагуа и която днес разрушава Ел Салвадор, който от 25 години е в „гражданска война“. Коста Рика и Хондурас също са пълни с революционна активност, подпомагана от йезуитите.
16. Да причинят тотален колапс в световните икономики и да предизвикат тотален политически хаос.
17. Да установят контрол върху всички международни и вътрешни политики на САЩ.
18. Да дадат пълна подкрепа на наднационални институции като ООН, Международния валутен фонд, Световния съд и колкото е възможно да направят местните институции по-малко ефективни като постепенно ги обезсилват или ги поставят под контрола на ООН.
19. Да проникнат във всички правителства и да ги разрушат, като работят чрез тях за разрушаването на суверенитета на нациите, които тези правителства представляват.
20. Да организират световно разпространен терористичен апарат и да преговарят с терористите.
21. Да установят контрол върху образованието в Америка с намерение и цел неговото пълно и абсолютно унищожаване. До 1993 г. тази политика с пълна сила започна да се прилага и ще бъде дори още по-деструктивна, тъй като училищата за основно и средно образование започнаха да преподават по „Обучение, базирано върху резултата“.
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
Знаци на времената
Едно ново нещо (продължение)
"Ние сме на земята като продължение на Бог, за да завършим работата, която Той започна. Ние сме същността на Бога, Неговото продължаващо въплъщение в света.“ ( Earl Paulk, Held In The Heavens 1985, p. p. 125.) Или Полк не може да разбере правилно какво всъщност е Въплъщението или нарочно го изопачава. По негово време, той беше сам в тази ерес, а сега много други я възприеха. Кенет Копланд: „Ние сме „малки богове“ и даже част от Бога с цялата Негова власт; и ние сме „малки месии“, всичко, което Иисус някога е бил.“ (The Berean Call, 1992 Media Spotlight Special Report, Feb 94)
Едно пророчество от Боб Джоунс: „И сега моето управление е на място, и във време на голям стрес, аз ще предприема моята следваща стъпка, защото Торонто беше стъпка, Браунсвил беше друга стъпка; Моята следваща стъпка ще бъде моята слава и знамения, които не сте виждали преди...“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.)
Според Бенджамин Крим, Майтрея е месията на новата ера: „Тези, които търсят знамения, ще ги намерят, „той“ ще наводни света с такива случки, че умът просто не може да ги побере... Защото Майтрея се надява чрез тези „чудеса“ да укрепи климата на надежда и очакване в който той ще може да излезе като учител на цялото човечество (ноември 1977 г.). Следването на чудеса и знамения може да бъде унищожително, защото те никога не са начин за доказване на нечие служение.
Управлението ще бъде на раменете на църквата
Франклин Хол в своята книга „Покори Земята, управлявай нациите“ цитира Откр.12:5 и сравнява мъжкото дете на облечената със слънцето жена с победителите: „Компанията на мъжкото дете първо ще доминира на тази планета. Тези, които притежават къщата могат да решават кой да я обитава. По същия начин, църквата ще вземе своята власт и управлява планетата, която Бог им е дал, те по подобен начин ще избират на кого да позволят да я обитава.“(Franklin Hall ' Subdue The Earth, Rule The Nations, p. 11 (Franklin Hall Ministries, 1966).
Според мисленето на „Късен дъжд“, мъжкото дете е главата на жената, която е световната църква, деноминациите и традиционните християни. Това е църквата, която е преследвана от сатана в края на времената, според този възглед. Това е усъвършенстваната, управляваща, прославена компания на мъжкото дете, която се грижи за жената във времето й на нужда. Това е прославеното мъжко дете, което й разкрива истината.
Привържениците на „Царството сега“ (доминионисти) смятат мъжкото дете за изпълнение на Откр.12:1-5: „И там се появи велико чудо в небесата; жена облечена със слънцето и луната под нозете й, а на главата й корона от дванадесет звезди... И тя роди мъжко дете, което имаше да управлява всички народи с желязна тояга.“ Ясно е от контекста, че това е Иисус. Такава алегорична интерпретация на Откр. 12:5 не отговаря на Писанията. Мъжкото дете е грабнато на небето, докато жената, която го е родила по-късно е заведена в пустинята. Как може мъжкото дете, което се предполага да е на небето докато земята е прочиствана да управлява с желязна тояга? Писанията са ясни, че ние ще съуправляваме и царуваме след като Христос се върне на земята. Ние не можем да упражняваме това преди Неговото връщане, след като Църквата ще бъде с Иисус при Неговото връщане (Юда 14-15).
Според привържениците на тези еретични учения, векът на Царството е сега и няма нужда да чакаме. Като победители те (помазаните от новото нещо) ще вземат властта в църквата първо и ще управляват земните царства. Но Писанията ясно отнасят това към Иисус, защото Той е единственият достоен да управлява. Няма царство без Цар! Защото само Той е достоен да управлява.
Няма по-военизирано проповядване на църковен доминионизъм от това на Род Парсли. Парсли казва на хората да се присъединят към армията: „Ще избухне революция. Аз съм език, бълвъщ огън, дишащ терорист на „Св.Дух“ в царството на тъмнината.“ (Breakthrough Jan.7,2000). „Говоря за нова църква за новото хилядолетие.“ Библията казва, че Иисус отваря врата, която никой човек не може да затвори. Парсли изглежда мисли, че има толкова много сила, че няма нужда Иисус да отваря вратата – врата, която Той никога не е заповядал да се разбива.
„Не говоря да молим за разрешение да влязем, говоря за това да станем неканени гости и да влезем насила. Небесното царство не е място, където управлението на Бог е поканено, Небесното царство е където управлението на Бог е наложено.“ (Jan.7,2000 Breakthrough)
Идеята за налагане на Божието управление върху другите не само е небиблейска, но Иисус говори против такова царство, като Сам каза, че Неговото царство не е от този свят, нито последователите Му се борят за него. В историята мнозина от църквата са налагали на другите това, което те са мислели, че е било царството и това е било разрушително. Царството никога не е давано в ръцете на грешници, за да го налагат.
Сценариите на Парсли са в противоречие с ясното библейско учение, което свидетелства, че връщането на Иисус е във време, когато човечеството ще бъде в най-долната точка на спиралата надолу. В Своето Второ Пришествие, Бог спасява света от пълно разрушение. Няма християнизирани правителства, образование, нации или телевизионни станции. Те са обединени във фалшива духовност, която изглежда сякаш е от Бога, но всъщност е против Него.
Излизането на „новите“ апостоли
На националния симпозиум на пост-деноминационната църква, свикан от Питър Вагнер през май 1996 Бил Хамън заявява, че в църквата все още съществуват апостоли и пророци и че надигащото се апостолско движение ще предизвика революция в църквата на 21 век. Питър Вагнер твърди: „Вярвам, че управлението на църквата най-после идва на мястото си и че това е, което Писанието учи в Еф.2 глава: че основата на църквата е апостолите и пророците. Сега виждаме апостолите и вярвам, че те са главната причина да отидем на нови нива в молитвата, на нови нива на духовно воюване и освобождение от демони. Това е нова ера и ние влизаме в нея.“ (CBN interview Jan.3, 2000)
Първо, никъде понятието „нива“ не е споменато в Библията. Там е принципа на посвещението и служенето. Второ, управлението не идва сега на мястото си! То винаги е било на мястото си! Според Еф.2 Църквата вече е била изградена върху апостолите и пророците и те са тези, които ние трябва да слушаме. Вместо да четем техните писания, ние искаме живи инструкции от лидерите на нашата модерна култура. Но ние вече имаме живите инструкции от Христос чрез Неговите избрани апостоли.
Боб Джоунс пророкува: „И сега Моето управление е на място и във време на голям стрес, Аз ще извърша следващата стъпка.“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.) Рик Джойнър казва: „Господ ще издигне голям брой от пророци, учители, пастори и апостоли, които ще имат духа на Финеес... това „служение на Финеес“ ще спаси конгрегации и даже цели нации“.(Rick Joyner The Harvest)
„Мисля, че най-чудесното нещо, което Бог прави за нас в тези последни дни е издигането и възстановяването напълно на апостолското лидерство, апостолската власт – надеждата на църквата, надеждата на света е апостолското служение. Тук Бог издига ново знаме, което ще промени радикално изразяването, разбирането на християнството в нашето поколение... Бог ни е поканил да играем роля в установяването на нов ред в християнството.... Бог предлага на това поколение нещо, което Той никога не е предлагал на друго поколение преди. Той ни дава открита покана да участваме в нещо, което ще доведе до цената на всички епохи... То е по-велико от всичко, което Той някога е правил от Адам насам.“ (Vineyard Prophecy School 1989 p. 32 Beware of the new prophets by Bill Randles)
Обещават се удивителни резултати, ако църквата се подчини на „новото“ лидерство от апостоли и пророци. Хората са поощрявани да се покорят на тяхното лидерство. Претенциите им, че са по-велики от първите апостоли са абсурдни.
New age и антихрист
Според Бенджамин Крим съществува следнотоучение в движението ню ейдж: „Подготовката за появата на Майтрея е в пълна сила. Нищо не може да спре това събитие, единствено времето трябва да бъде решено... може да се каже, че момента на великата първа поява на „Господ“ - която ще му позволи да говори на милиони, макар и не по име – е близо наистина.“ Колкото повече заблудата се задълбочава, толкова повече се приближаваме към това събитие.
Алис Бейли, майка на модерното движение ню ейдж разкрива в нейния 1957 том планът за проникването в йерархията. Кабалистите ще се инфилтрират в християнската църква, за да променят нейното послание, докато я адаптират като проводник за универсалната религия на 21 век.
Тя казва: „Управлението на църквата свърши, но не и заръките на християнството и например, на Христос. Той е отговорен за новият и по-ефективен израз на идващата световна религия, за която църквите трябва да се подготвят...“ (Externalization, p. 448)
Едно пророчество, изпратено на бюлетина на „Ново вино“ казва: „Промяна... промяна... промяна! Вашите пътища са стари пътища, вашите мисли са стари мисли, вашите молитви са стари молитви, вашите викове са стари викове, вашето поклонение е старо поклонение, вашият църковен живот е стар. Обновлението не е да се излее нова енергия в старите начини, то е да се донесат нови начини. Позволете ми да ви променя... да ви променя отвътре и отвън. Излезте от себе си! Позволете ми да ви имам! Аз не искам малко по малко, искам ви целите, СЕГА! Желайте промяна! Желайте я защото това е, което аз правя във вас! Глад и жажда за моята промяна във вас. Вие трябва да се промените! Аз не мога да ви екипирам докато не се промените. Вие няма да бъдете използвани в жътвата докато не се промените.“
Нова война (не използвайте тези стари оръжия, сега те са подобрени) – Карол Арнот претендира, че Сам Бог говорил чрез нея, когато казва: „Трябва да изхвърлите начините по които използвате моите оръжия, методите, които сте използвали в миналото, защото Аз ви давам моя меч сега и старите начини на действие няма да работят. Старите методи не са приемливи за мен повече, защото Аз правя ново нещо.“ (Carol Arnott, TACF, January 20, 1997)
Библията говори, че мечът е Неговото Слово, което ние винаги сме имали. Това, за което говори Карол Арнот е ново слово, свежо (рема), което не е в Библията.
Тези нови пророци намират неща, което не съществуват в нито една глава или стих. Те са подобни на мормоните, според които Бог не е завършил книгата, а продължава да пише чрез новите апостоли модерни инструкции.
Има толкова много нови неща, откакто влязохме в новото хилядолетие: ние чуваме за „нова Петдесетница“, „нови съживления“ от Род Парсли, Бени Хин, Копланд и т.н. Нови нива, както Рик Джойнър и Хин се изразяват. Нови помазания, както казва Парсли. Една нова вълна (третата) на Питър Вагнер, „ново вино“ на Род Брауни (което малко поостаря). Има нови книги „Новите съкровища на вярата от Кенет Хегин“. Всичко е ново. Но какво Бог казва за това?
В Йер.6:16 се казва: „Така казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, къде е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: няма да вървим.“ Йер. 18:15-16: „Защото Моите хора Ме забравиха, те гориха благовония на безполезните идоли. И те се препънаха в пътища си, оставиха древните пътища, за да ходят п опътеки, по непрокаран път, за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.“ Израел беше съден, задето изостави Божия път.
Католическата Църква има своите традиции и тълкувания на Писанието. Новите харизматици имат техните „нови откровения, нови тълкувания“. Ню ейдж имат техните издигнати господари и канали. Както Бенждамин Крим казва за Майтрея: „Църквите на Запад трябва също да разберат, че основно има само една Църква, но това не е непременно ортодоксалната християнска Църква. Бог работи по много начини чрез много вери и религии, това е една причина за елиминирането на неважните доктрини.“ (Reappearance of the masters of Wisdom p.159)
Какво имат предвид Писанията под „ново нещо“?
Според коректното библейско тълкуване, новото нещо е това, което Бог обещава на Израел, не на Църквата. Той го противопоставя на старото нещо, което те вече са преживели. То не се отнася за Църквата, а за евреите и идващия Месия. Предметът е миналото освобождение на евреите от Египет, засенчено от последвалото освобождение от вавилонския плен : „Защото, ето идват дни, казва Господ, когато няма повече да се казва: жив е Господ, Който изведе децата на Израел от земята на Египет, а жив е Господ, Който изведе и Който доведе племето на израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги беше изгонил, и ще живеят в земята си.“ Йер.23:7-8
Той посочва бъдещият съд на Вавилон. Това не означава, че Бог дава ново преживяване със Светия Дух на някои, които са отворени. Връщането им в обещаната земя ще бъде нова ера на прощаване и възстановяване и със сигурност това предшества идването на Месия. Той посочва съда над Вавилон (както Откровение цитира падането на Вавилон от Исая). Новото нещо е за възстановяването на Израел.
Също така, в Ис. 42:6-9 се казва: „Аз Господ Те призовах в праведност и ще държа ръката ти; ще те пазя и ще Те дам за завет на хората, за светлина на езичниците; да отвориш слепи очи, да изведеш затворниците от затвора, седящите в тъмнина от тъмницата. Аз съм Господ; това е Моето име, и няма да дам славата Си на друг нито хвалата Си на истуканите. Ето, предишните неща отминават, и Аз обявявам ново нещо; преди да се появи, Аз ви го известявам.“ Чрез пророчеството Бог ни казва предварително какво ще извърши. Той говори за новия завет, който ще се разпростре и над езичниците чрез евреите.
В новия завет св.Йоан Кръстител подготвя народа за откриването на Христос с думите: „Защото това е Този, за когото говори пророк Исая, казвайки: „Гласът на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа; направете пътеките Му прави“ (Мат.3:3). Цялото послание на Йоан беше подготовка и съдържаше покаяние. Покаяние, защото царството на Бога наближава. Едно древно послание, което е нужно да оттекне и днес. Иисус и всички апостоли проповядваха покаяние като въведение към благата вест. Петър каза на израелците: „Покайте се и се обърнете, за да се изличат греховете ви, така че от присъствието на Господ да дойдат освежаващи времена и Той да ви изпрати Иисус Христос, Който ви проповядва преди. Когото небесата трябва да приемат до времето на възстановяването на всичко, за което Бог говори чрез устата на Неговите свети пророци от създанието на света.“ (Деян.3:19-21).
Според новите пророци на знаменията и чудесата днес, ние едва виждаме първите капки на идващия дъжд. Новото нещо предстои да дойде чрез „голямо съживление на последните дни“, което ще помете света за Иисус, довеждайки цели нации в Царството. Така че очакването на телесното връщане на Иисус да царува е заменено от църквата, идваща в слава с цялата власт да управлява нациите точно тук и сега. Претенцията е, че най-великият час на църквата е настъпил, по-велик даже от времето на апостолите. Но дали е така?
Привърженицте на това учение вярват, че няма да има Второ Пришествие докато Царството не бъде установено от църквата под ръководството на апостолите и пророците. Иисус ще се върне след като милениума е завършил. „Христос не може и няма да се върне докато ние не демонстрираме Евангелието на Царството на земните народи. Тази задача изисква една зряла църква, която ще стане алтернатива на царствата от света. За такава църква Иисус Христос ще се върне.“ (Earl Paulk, The Great Escape theory, p.14)
Според Библията кога е излят късния дъжд? На петдесетница. Обратно на това, „новият“ късен дъжд има супер апостоли, велики изцеления и чудеса, по-велики от когато и да било преди. Иисус всъщност казва, че чудесата в края ще бъдат с цел да измамят църквата, а не да я изградят. И аз предизвиквам всеки да намери поне едно място в новия завет, където се пророкува за последните времена, което да говори обратното!
Те идват в Неговото име, претендирайки, че са овластени от Христос, казвайки, че са помазани да вършат чудеса. Разбира се, Бог не е дал Своето одобрение или сила на тези, които учат явно фалшиви доктрини. Тези фалшиви доктрини ласкаят нашата гордост, защото те предлагат на християните сили отвъд нормалните способности на който и да е тук. Звучи прекрасно, нали! В края на краищата ние можем да използваме тези сили, за да променим света. Те предлагат триумф, власт на малцина и управление без Христовото идване, ставане на вечни същества на земята. Каква измама, наистина.
"Ние сме на земята като продължение на Бог, за да завършим работата, която Той започна. Ние сме същността на Бога, Неговото продължаващо въплъщение в света.“ ( Earl Paulk, Held In The Heavens 1985, p. p. 125.) Или Полк не може да разбере правилно какво всъщност е Въплъщението или нарочно го изопачава. По негово време, той беше сам в тази ерес, а сега много други я възприеха. Кенет Копланд: „Ние сме „малки богове“ и даже част от Бога с цялата Негова власт; и ние сме „малки месии“, всичко, което Иисус някога е бил.“ (The Berean Call, 1992 Media Spotlight Special Report, Feb 94)
Едно пророчество от Боб Джоунс: „И сега моето управление е на място, и във време на голям стрес, аз ще предприема моята следваща стъпка, защото Торонто беше стъпка, Браунсвил беше друга стъпка; Моята следваща стъпка ще бъде моята слава и знамения, които не сте виждали преди...“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.)
Според Бенджамин Крим, Майтрея е месията на новата ера: „Тези, които търсят знамения, ще ги намерят, „той“ ще наводни света с такива случки, че умът просто не може да ги побере... Защото Майтрея се надява чрез тези „чудеса“ да укрепи климата на надежда и очакване в който той ще може да излезе като учител на цялото човечество (ноември 1977 г.). Следването на чудеса и знамения може да бъде унищожително, защото те никога не са начин за доказване на нечие служение.
Управлението ще бъде на раменете на църквата
Франклин Хол в своята книга „Покори Земята, управлявай нациите“ цитира Откр.12:5 и сравнява мъжкото дете на облечената със слънцето жена с победителите: „Компанията на мъжкото дете първо ще доминира на тази планета. Тези, които притежават къщата могат да решават кой да я обитава. По същия начин, църквата ще вземе своята власт и управлява планетата, която Бог им е дал, те по подобен начин ще избират на кого да позволят да я обитава.“(Franklin Hall ' Subdue The Earth, Rule The Nations, p. 11 (Franklin Hall Ministries, 1966).
Според мисленето на „Късен дъжд“, мъжкото дете е главата на жената, която е световната църква, деноминациите и традиционните християни. Това е църквата, която е преследвана от сатана в края на времената, според този възглед. Това е усъвършенстваната, управляваща, прославена компания на мъжкото дете, която се грижи за жената във времето й на нужда. Това е прославеното мъжко дете, което й разкрива истината.
Привържениците на „Царството сега“ (доминионисти) смятат мъжкото дете за изпълнение на Откр.12:1-5: „И там се появи велико чудо в небесата; жена облечена със слънцето и луната под нозете й, а на главата й корона от дванадесет звезди... И тя роди мъжко дете, което имаше да управлява всички народи с желязна тояга.“ Ясно е от контекста, че това е Иисус. Такава алегорична интерпретация на Откр. 12:5 не отговаря на Писанията. Мъжкото дете е грабнато на небето, докато жената, която го е родила по-късно е заведена в пустинята. Как може мъжкото дете, което се предполага да е на небето докато земята е прочиствана да управлява с желязна тояга? Писанията са ясни, че ние ще съуправляваме и царуваме след като Христос се върне на земята. Ние не можем да упражняваме това преди Неговото връщане, след като Църквата ще бъде с Иисус при Неговото връщане (Юда 14-15).
Според привържениците на тези еретични учения, векът на Царството е сега и няма нужда да чакаме. Като победители те (помазаните от новото нещо) ще вземат властта в църквата първо и ще управляват земните царства. Но Писанията ясно отнасят това към Иисус, защото Той е единственият достоен да управлява. Няма царство без Цар! Защото само Той е достоен да управлява.
Няма по-военизирано проповядване на църковен доминионизъм от това на Род Парсли. Парсли казва на хората да се присъединят към армията: „Ще избухне революция. Аз съм език, бълвъщ огън, дишащ терорист на „Св.Дух“ в царството на тъмнината.“ (Breakthrough Jan.7,2000). „Говоря за нова църква за новото хилядолетие.“ Библията казва, че Иисус отваря врата, която никой човек не може да затвори. Парсли изглежда мисли, че има толкова много сила, че няма нужда Иисус да отваря вратата – врата, която Той никога не е заповядал да се разбива.
„Не говоря да молим за разрешение да влязем, говоря за това да станем неканени гости и да влезем насила. Небесното царство не е място, където управлението на Бог е поканено, Небесното царство е където управлението на Бог е наложено.“ (Jan.7,2000 Breakthrough)
Идеята за налагане на Божието управление върху другите не само е небиблейска, но Иисус говори против такова царство, като Сам каза, че Неговото царство не е от този свят, нито последователите Му се борят за него. В историята мнозина от църквата са налагали на другите това, което те са мислели, че е било царството и това е било разрушително. Царството никога не е давано в ръцете на грешници, за да го налагат.
Сценариите на Парсли са в противоречие с ясното библейско учение, което свидетелства, че връщането на Иисус е във време, когато човечеството ще бъде в най-долната точка на спиралата надолу. В Своето Второ Пришествие, Бог спасява света от пълно разрушение. Няма християнизирани правителства, образование, нации или телевизионни станции. Те са обединени във фалшива духовност, която изглежда сякаш е от Бога, но всъщност е против Него.
Излизането на „новите“ апостоли
На националния симпозиум на пост-деноминационната църква, свикан от Питър Вагнер през май 1996 Бил Хамън заявява, че в църквата все още съществуват апостоли и пророци и че надигащото се апостолско движение ще предизвика революция в църквата на 21 век. Питър Вагнер твърди: „Вярвам, че управлението на църквата най-после идва на мястото си и че това е, което Писанието учи в Еф.2 глава: че основата на църквата е апостолите и пророците. Сега виждаме апостолите и вярвам, че те са главната причина да отидем на нови нива в молитвата, на нови нива на духовно воюване и освобождение от демони. Това е нова ера и ние влизаме в нея.“ (CBN interview Jan.3, 2000)
Първо, никъде понятието „нива“ не е споменато в Библията. Там е принципа на посвещението и служенето. Второ, управлението не идва сега на мястото си! То винаги е било на мястото си! Според Еф.2 Църквата вече е била изградена върху апостолите и пророците и те са тези, които ние трябва да слушаме. Вместо да четем техните писания, ние искаме живи инструкции от лидерите на нашата модерна култура. Но ние вече имаме живите инструкции от Христос чрез Неговите избрани апостоли.
Боб Джоунс пророкува: „И сега Моето управление е на място и във време на голям стрес, Аз ще извърша следващата стъпка.“(The Remnant Seed" Hamilton, Ontario, March 1998.) Рик Джойнър казва: „Господ ще издигне голям брой от пророци, учители, пастори и апостоли, които ще имат духа на Финеес... това „служение на Финеес“ ще спаси конгрегации и даже цели нации“.(Rick Joyner The Harvest)
„Мисля, че най-чудесното нещо, което Бог прави за нас в тези последни дни е издигането и възстановяването напълно на апостолското лидерство, апостолската власт – надеждата на църквата, надеждата на света е апостолското служение. Тук Бог издига ново знаме, което ще промени радикално изразяването, разбирането на християнството в нашето поколение... Бог ни е поканил да играем роля в установяването на нов ред в християнството.... Бог предлага на това поколение нещо, което Той никога не е предлагал на друго поколение преди. Той ни дава открита покана да участваме в нещо, което ще доведе до цената на всички епохи... То е по-велико от всичко, което Той някога е правил от Адам насам.“ (Vineyard Prophecy School 1989 p. 32 Beware of the new prophets by Bill Randles)
Обещават се удивителни резултати, ако църквата се подчини на „новото“ лидерство от апостоли и пророци. Хората са поощрявани да се покорят на тяхното лидерство. Претенциите им, че са по-велики от първите апостоли са абсурдни.
New age и антихрист
Според Бенджамин Крим съществува следнотоучение в движението ню ейдж: „Подготовката за появата на Майтрея е в пълна сила. Нищо не може да спре това събитие, единствено времето трябва да бъде решено... може да се каже, че момента на великата първа поява на „Господ“ - която ще му позволи да говори на милиони, макар и не по име – е близо наистина.“ Колкото повече заблудата се задълбочава, толкова повече се приближаваме към това събитие.
Алис Бейли, майка на модерното движение ню ейдж разкрива в нейния 1957 том планът за проникването в йерархията. Кабалистите ще се инфилтрират в християнската църква, за да променят нейното послание, докато я адаптират като проводник за универсалната религия на 21 век.
Тя казва: „Управлението на църквата свърши, но не и заръките на християнството и например, на Христос. Той е отговорен за новият и по-ефективен израз на идващата световна религия, за която църквите трябва да се подготвят...“ (Externalization, p. 448)
Едно пророчество, изпратено на бюлетина на „Ново вино“ казва: „Промяна... промяна... промяна! Вашите пътища са стари пътища, вашите мисли са стари мисли, вашите молитви са стари молитви, вашите викове са стари викове, вашето поклонение е старо поклонение, вашият църковен живот е стар. Обновлението не е да се излее нова енергия в старите начини, то е да се донесат нови начини. Позволете ми да ви променя... да ви променя отвътре и отвън. Излезте от себе си! Позволете ми да ви имам! Аз не искам малко по малко, искам ви целите, СЕГА! Желайте промяна! Желайте я защото това е, което аз правя във вас! Глад и жажда за моята промяна във вас. Вие трябва да се промените! Аз не мога да ви екипирам докато не се промените. Вие няма да бъдете използвани в жътвата докато не се промените.“
Нова война (не използвайте тези стари оръжия, сега те са подобрени) – Карол Арнот претендира, че Сам Бог говорил чрез нея, когато казва: „Трябва да изхвърлите начините по които използвате моите оръжия, методите, които сте използвали в миналото, защото Аз ви давам моя меч сега и старите начини на действие няма да работят. Старите методи не са приемливи за мен повече, защото Аз правя ново нещо.“ (Carol Arnott, TACF, January 20, 1997)
Библията говори, че мечът е Неговото Слово, което ние винаги сме имали. Това, за което говори Карол Арнот е ново слово, свежо (рема), което не е в Библията.
Тези нови пророци намират неща, което не съществуват в нито една глава или стих. Те са подобни на мормоните, според които Бог не е завършил книгата, а продължава да пише чрез новите апостоли модерни инструкции.
Има толкова много нови неща, откакто влязохме в новото хилядолетие: ние чуваме за „нова Петдесетница“, „нови съживления“ от Род Парсли, Бени Хин, Копланд и т.н. Нови нива, както Рик Джойнър и Хин се изразяват. Нови помазания, както казва Парсли. Една нова вълна (третата) на Питър Вагнер, „ново вино“ на Род Брауни (което малко поостаря). Има нови книги „Новите съкровища на вярата от Кенет Хегин“. Всичко е ново. Но какво Бог казва за това?
В Йер.6:16 се казва: „Така казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, къде е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: няма да вървим.“ Йер. 18:15-16: „Защото Моите хора Ме забравиха, те гориха благовония на безполезните идоли. И те се препънаха в пътища си, оставиха древните пътища, за да ходят п опътеки, по непрокаран път, за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.“ Израел беше съден, задето изостави Божия път.
Католическата Църква има своите традиции и тълкувания на Писанието. Новите харизматици имат техните „нови откровения, нови тълкувания“. Ню ейдж имат техните издигнати господари и канали. Както Бенждамин Крим казва за Майтрея: „Църквите на Запад трябва също да разберат, че основно има само една Църква, но това не е непременно ортодоксалната християнска Църква. Бог работи по много начини чрез много вери и религии, това е една причина за елиминирането на неважните доктрини.“ (Reappearance of the masters of Wisdom p.159)
Какво имат предвид Писанията под „ново нещо“?
Според коректното библейско тълкуване, новото нещо е това, което Бог обещава на Израел, не на Църквата. Той го противопоставя на старото нещо, което те вече са преживели. То не се отнася за Църквата, а за евреите и идващия Месия. Предметът е миналото освобождение на евреите от Египет, засенчено от последвалото освобождение от вавилонския плен : „Защото, ето идват дни, казва Господ, когато няма повече да се казва: жив е Господ, Който изведе децата на Израел от земята на Египет, а жив е Господ, Който изведе и Който доведе племето на израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги беше изгонил, и ще живеят в земята си.“ Йер.23:7-8
Той посочва бъдещият съд на Вавилон. Това не означава, че Бог дава ново преживяване със Светия Дух на някои, които са отворени. Връщането им в обещаната земя ще бъде нова ера на прощаване и възстановяване и със сигурност това предшества идването на Месия. Той посочва съда над Вавилон (както Откровение цитира падането на Вавилон от Исая). Новото нещо е за възстановяването на Израел.
Също така, в Ис. 42:6-9 се казва: „Аз Господ Те призовах в праведност и ще държа ръката ти; ще те пазя и ще Те дам за завет на хората, за светлина на езичниците; да отвориш слепи очи, да изведеш затворниците от затвора, седящите в тъмнина от тъмницата. Аз съм Господ; това е Моето име, и няма да дам славата Си на друг нито хвалата Си на истуканите. Ето, предишните неща отминават, и Аз обявявам ново нещо; преди да се появи, Аз ви го известявам.“ Чрез пророчеството Бог ни казва предварително какво ще извърши. Той говори за новия завет, който ще се разпростре и над езичниците чрез евреите.
В новия завет св.Йоан Кръстител подготвя народа за откриването на Христос с думите: „Защото това е Този, за когото говори пророк Исая, казвайки: „Гласът на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа; направете пътеките Му прави“ (Мат.3:3). Цялото послание на Йоан беше подготовка и съдържаше покаяние. Покаяние, защото царството на Бога наближава. Едно древно послание, което е нужно да оттекне и днес. Иисус и всички апостоли проповядваха покаяние като въведение към благата вест. Петър каза на израелците: „Покайте се и се обърнете, за да се изличат греховете ви, така че от присъствието на Господ да дойдат освежаващи времена и Той да ви изпрати Иисус Христос, Който ви проповядва преди. Когото небесата трябва да приемат до времето на възстановяването на всичко, за което Бог говори чрез устата на Неговите свети пророци от създанието на света.“ (Деян.3:19-21).
Според новите пророци на знаменията и чудесата днес, ние едва виждаме първите капки на идващия дъжд. Новото нещо предстои да дойде чрез „голямо съживление на последните дни“, което ще помете света за Иисус, довеждайки цели нации в Царството. Така че очакването на телесното връщане на Иисус да царува е заменено от църквата, идваща в слава с цялата власт да управлява нациите точно тук и сега. Претенцията е, че най-великият час на църквата е настъпил, по-велик даже от времето на апостолите. Но дали е така?
Привърженицте на това учение вярват, че няма да има Второ Пришествие докато Царството не бъде установено от църквата под ръководството на апостолите и пророците. Иисус ще се върне след като милениума е завършил. „Христос не може и няма да се върне докато ние не демонстрираме Евангелието на Царството на земните народи. Тази задача изисква една зряла църква, която ще стане алтернатива на царствата от света. За такава църква Иисус Христос ще се върне.“ (Earl Paulk, The Great Escape theory, p.14)
Според Библията кога е излят късния дъжд? На петдесетница. Обратно на това, „новият“ късен дъжд има супер апостоли, велики изцеления и чудеса, по-велики от когато и да било преди. Иисус всъщност казва, че чудесата в края ще бъдат с цел да измамят църквата, а не да я изградят. И аз предизвиквам всеки да намери поне едно място в новия завет, където се пророкува за последните времена, което да говори обратното!
Те идват в Неговото име, претендирайки, че са овластени от Христос, казвайки, че са помазани да вършат чудеса. Разбира се, Бог не е дал Своето одобрение или сила на тези, които учат явно фалшиви доктрини. Тези фалшиви доктрини ласкаят нашата гордост, защото те предлагат на християните сили отвъд нормалните способности на който и да е тук. Звучи прекрасно, нали! В края на краищата ние можем да използваме тези сили, за да променим света. Те предлагат триумф, власт на малцина и управление без Христовото идване, ставане на вечни същества на земята. Каква измама, наистина.
вторник, 6 октомври 2009 г.
Нео-харизматичното "християнство" - религията на антихрист
Бележка на Тигър:
За непосветените описаните в тази статия неща ще се сторят налудничави и невъзможни. Ортодоксалните християни ще ги оценят както трябва: като крайно богохулни и антихристки. Тъй като в нашата страна има секти на тази основа, най-известната от които е "Прелом", редно е да се знае какво се крие зад тяхното псевдо-протестанство. Тази новоизмислена от Питър Вагнер ерес е едно въведение във времето на лъже-пророка и антихриста. Според тази ерес, уж Бог сега създава new breed - нова раса, поколение, което щяло да превземе света за Него. Също така Той щял да се върне, въплъщавайки се в сектантите, като те щели да бъдат Словото...
ЕДНО НОВО НЕЩО
по материали на http://www.letusreason.org/Latrain11.htm
част първа
След като Родни Хауърд Браун говори в църквата Карпентър Хоум какво щяло да бъде първото от многото нови неща, идващи в нашето десетилетие (по време на проповедта му хората там се кикотеха и избухваха в смях), Карл Стрейдър се изправи и каза: „И аз искам всеки тук тази сутрин да разбере, че Бог прави ново нещо сред нас, за религиозните няма да стане по-добре, ако мислите за добро или лошо, за тези от вас, които са религиозни ще стане по-лошо, но за тези от нас, които сме под помазанието ще става по-добре.“ (Карл Стрейдър, Карпентърс Хоум Чърч).
Наистина става по-лошо, но не за религиозните, а за всеки въвлечен. Целият този пакет е препрограмиран в църквата и сега започва да успява. Започва да лепне като лепило и тези, които се прилепват към него много скоро ще открият, че е невъзможно да се отделят от него.
Любимият цитат от Писанието и настоящо най-използвано клише от модерните нео-петдесетници е Исая 43:19: „Ето, Аз правя нещо ново; ей сега ще се яви; нима и това не искате да знаете?“ Първоначално това се открива в движението Късен дъжд и води началото си от сиропиталището „Шарон“ преди 50 години. Херик Холт проповядвал, че Бог щял да прави „ново нещо“ в съгласие с пророчеството от Исая 43:18-19. Докато мнозина от петдесетническото движение през 50-те изоставиха „новото нещо“, днес виждаме точно обратното да се случва – хората го искат.
От това ново нещо през 50-те се роди полагането на ръце за предаване на дарби. Предаването чрез докосване представлява вярване според което определени помазани хора имат дадена от Бога способност да „предават“ кръщението в Светия Дух, дарбата за говорене на езици и други таланти, дарби и специални сили. Можем да видим, че това сега се практикува от новите (телевизионни) петдесетници.
Изглежда „ново нещо“ е избран термин за изразяване на различни нива на прогрес в съвременното харизматично съживление. „Новото нещо“ произведе най-различни ненормални учения, като например това, че някой може напълно да превъзмогне този паднал свят чрез придобиване на повече и повече знание и мъдрост от Духа. Или пък, че истинският човек е дух и духовният човек, говорейки слово на вяра (позитивна изповед), може да се издигне над греха, болестите и дори смъртта. Движението Слово на вяра представи силата на езика. Според това учение, както Бог изговаря в съществуване (Рим.4), така можем и ние чрез вяра.
„Божието слово е съзидателно и То трябва да изяви каквото е било изговорено в неговото предназначено и определено време и сезон. Няма значение дали То е изговорено от нашите уста, от устата на Иисус или някой от пророците. Със сигурност, ако то е изговорено в контекст и на правилното време, То не може да пропадне и ще изпълни това, за което е изпратено.“ (The Feast of Tabernacles Part III Seasons and Times.)
Както казва Бени Хин: „Под това помазание думите, които говоря, не могат да паднат на земята, под това помазание всичко, което аз казвам, се сбъдва.“ (TBN with Paul and Jan Crouch Sept. 13 1999)
Според Копланд не само Божиите думи, но и нашите имат сила и са вечни: „Думите са най-свещените неща... Това е планета на думите... управлявана от думи... създадена от думи... Думите я правят да функционира... причиняват живот, причиняват смърт... Думите продължават завинаги... Думите са свети.“ (The Abrahamic Covenant, side 1.)
„Думите са духовни контейнери“ (Kenneth Copeland, Forces of the Recreated Human Spirit, 15; cf. 14.)
Влиянието на движението Слово на вяра беше комбинация от гностически дуализъм и твърдения от движението ню ейдж, като всичките се откриват в зараждането на движението Късен дъжд през 1948 г. Чрез използването на думи (които имат съзидателна сила, когато са смесени с вяра) ние можем да преодолеем материалния свят и да го накараме да извърши нашите заповеди. Учението за божествено здраве е за всеки чрез вяра, божественото изцеление се предава чрез полагане на ръце от помазан пророк или апостол, който се моли във вяра.
Също физическата смърт ще бъде победена от изявените синове на Бога (един възглед, поддържан от мнозина и придобил популярност под различни термини). Накрая ние ставаме толкова прославени, че ще бъдем трансформирани в духовни същества без Второто Пришествие на Христос.
„Новото нещо“ поддържа вярването, че Бог понастоящем възстановява всички дарби за служение в Църквата както те са били в апостолските времена. Петкратното служение отново ще стане активно, служенията на апостолите и пророците ще бъдат нашите лидери, точно както са били в църквата през първи век. От новите пророци идват лични ръководещи пророчества за християнския живот и служение. Възстановена е ролята на жените в равнопоставено служение като пастори в църквата, също и като пророчици.
Чрез това ново движение на реставрация, църквата става военна със своята новооткрита сила. Духовното воюване се извършва чрез идентифициране на крепости, после се извършва марш на хваление и поклонение за събаряне на крепостите на врага. Чрез извършване на тази война на пред-евангелизация, църквата е способна да извърши евангелизацията и да вземе обратно земята, която хората на врага са откраднали.
НОВОТО нещо предположение или пропиляване?
Марк Дюпон: „Това движение на Духа през 1994 г. не е просто харизматично и петдесетническо преживяване, отнасящо се до силата или дарбите. Това е едно ново нещо, което трябва да бъде облечено със сила; нещо, в което трябва да се всели Личността на Бог.“ (Марк Дюпон за Торонто Виниърд в статията „Мантия на хваление“)
Аз мислех, че Библията казва, че сме приели Христос, когато първо сме повярвали. 2 Кор. 6:19: „Защото вие сте храм на живия Бог.“ Всички основни значения на Писанието са променени под това ново ръководство.
За тези, които възприемат ученията на Късен дъжд, първата Петдесетница е била дадена по инструкцията на Иисус, за да бъдат учениците „облечени със сила отгоре“. Втората Петдесетница, Късния дъжд, който те претендират, че е настоящето обновление се отнася до въплъщението на Христос в Неговото тяло за изявяване на славата. Те не вярват във физическо завръщане, а в духовно, в което църквата ще се изпълни с Неговата божественост и сила, в Божията слава, изявена в църквата. Църквата става армия, пълна с чудеса и знамения, докато следва управлението, установено от апостолското лидерство.
Християните, които вярват, че времената на хладкост и отстъпление в Църквата са знак за близостта на Христовото идване са обявени за грешащи – според поддръжниците на ереста днес е ера на апостоли, а не на апостасия ( (Doing A New Thing? 1995 Brian Hewitt. Quoted in Discernment Newsletter). Този възглед за реставрация няма доказателство в Писанията. Къде Библията учи за ново апостолско движение в края на времената, вместо за отстъпление?
Бил Хамън, който е част от група нови пророци казва: „Сега се набират и тренират нови войници, а по-старите войници и генерали са подложени на интензивна тренировка за следващото напредване на църковната армия. Те са изчистени чрез кръщение в огън... Готов ли си? Къде започваш? Какво ще правиш? Трябва да бъде установено ново управление, нов начин на живот за милиони хора. Сега ти трябва да си готов да управляваш и царуваш на твоя трон на победител!“
Това, което много от тези хора учат е духовен преврат, който внезапно премахва управлението, обикновено чрез военни средства. Старото управление трябва да се махне, за да дойде ново. Учението е, че новото управление ще бъде върху раменете на църковните войници, докато Библията учи, че то е върху Иисус (Ис.9:6).
Раждането на новото нещо
Дж.Уимбър, който е човек с влияние в новата ерес заявява: „.... Аз мисля, че ние всички се възхищаваме на бебетата, но не мисля, че много от нас искат да присъстват на родилния процес. Аз вярвам, че днес в църквата имаме родилен процес.(HTB in focus newsletter interview of J. Wimber Oct.9,1994, Mainstream, spring 95)
Съществуват „родилни зали“, където жени в родилни болки се напъват и крещят. „Църквата“ на последното време, която ще роди „новото нещо“ е узряла от опит в раждането на нейните синове.
„Църквата на последните дни се ражда сега от старата църква, а старото лидерство идва до своя край и се издига ново, младо лидерство, което да царува над църквата от последните дни, която ще роди Невястата. (Bob Jones Visions and Revelations, 1988).
Издига се една нова порода. „Пророкът“ Боб Джоунс и много други говорят за сила и власт, дадена на лидерите, така че управлението ще почива върху техните рамена.Пол Каин: „... Господ добре е посял семето на Новата Невеста и Новата Порода. Той е на път да отвори утробата и да даде раждане на това Ново нещо... когато Словото беше направено плът и обитаваше между нас, ние видяхме славите на единородния на Отец и когато ТИ започнеш да ставаш това Слово, искам да знаеш, че светът ще види славата на Отец и това е, което очакваме да видим. Искам да знаеш, че ни предстои ченълинг (окултна практика, бел.пр.) в един от тези дни, но това ще бъде ченълинг точно от тронната зала на небето. ( VINEYARD. Prophetic Conference. 1989, transcripts)
Рик Джойнър пророкува: „Със сигурност за нас ще казват: „Той запази най-доброто за последно.“ По същия начин Род Парсли заявява: „Бог е запазил най-доброто за последно и се случи, че това си ти.“ (Breakthrough Jan.7, 2000)
Учи ли Библията за църква, която ще завладее земята или света, която ще има по-велики апостоли и пророци? Абсолютно НЕ!
Марк Дюпон даде пророчество, наречено „Видение за 1996 г.“, което включва твърдението: „ще отнеме общо 40 месеца преди почвата да е наистина готова“ и „Май 1997 ще бъде време на пробив“. Родилни болки: Феномен, известен като „раждане в Духа“ сега е често срещан на съживителни събрания. И мъже, и жени се кривят в родилни пози, изживяват контракции и стенат в „труд“, дори имат за помощ „акушерки“.
В едно „пророчество“ от Торонто се казва, че църквата „ще изтласка напред Словото на Бога. Докторът идва и аз искам да пуснете бебето в Неговите ръце... О, църква на Бога, ти трябва да работиш усилно в молитва и да изтласкаш напред това дете. Защото Аз раждам нови хора... Твоите родилни болки едва отразяват това, което се случва на небето. Аз ти казвам, Иисус и всички ангели започват да приклякат за раждане... Искаш ли да видиш Божията слава открита?... тогава напъвай, за да дойде времето!“
„Когато Духът на Христос идва във физическия свят, Той трябва да влезе чрез физическо тяло... Христос първо влезе в нашия свят като дете, Мария беше тази, която Бог избра да роди Христос. Животът на Мария символизира качествата, които Църквата трябва да притежава, за да ходи в пълнотата на Христос. [Бог ни подготвя], както Той направи с Мария, да родим служението на Неговия Син – дори сега, в духовната утроба на девствената Църква, святата цел на Христос расте, очаквайки зрелост, за да се роди в сила на Божието време... девствената Църква е в „труд и болки и ражда“ (Откр.12:1-2)... дори сега, адът трепери и небесата гледат в страхопочитание, защото ви казвам отново, девицата ще има дете. Преди Самия Иисус да се върне, последната девствена Църква ще забременее с Божиите обещания. От нейния труд ще произлезе Тялото на Христос, издигнато в пълния статут на своята Глава, Господ Иисус. Общо проявена в светост, сила и любов, Невестата на Христос ще се издигне.“ (Francis Frangipane,' In the Presence of God" New Wine Press 1994. Chapter: "The Virgin Shall Be With Child" pages 153-157)
Възгледите на Франджипейн са класическа теология на Късния дъжд, според която църквата е девица, която сега ражда Христос в пълнота на силата. Това е алегорична интерпретация на Писанията, заместваща буквалното значение.
Алис Бейли, теософ и ню-ейджър казва нещо подобно: „Новата група на световните спасители наблюдават или въвеждат новия век и понастоящем са в родилни болки, раждайки новата цивилизация (Externalization, p. 70)
Дали това е съвпадение? Съществуват твърде много съвпадения на случващото се в ню-ейдж движението и в новото църковно движение.
Раждането се случи, според Род Парсли: „1999 беше година на свърхестествено раждане, през 2000 от духовната утроба излиза ново създание и нова църква на Иисус Христос с нова сила, ново видение, нова победа, нова добродетел. Аз очаквам марша на победителите в този нов милениум с теб, Божия революционна армия...“ (Breakthrough Jan7,2000)
Църквата била забременяла, готова да роди! Без значение, че според Писанията тя е Невеста – девица, която остава в това състояние. „Скритият в утробата на църквата корпоративен Христос, „мъжкото дете“, което дълго време е било очаквано, сега най-после излиза от утробата, „родено“ като уникално „ново“ съживление. Последователите на „новото нещо“ са помазани от съживлението в Торонто и от различни други помазания от „помазания“. Казано е, че славата е проявена и скоро след това помазаната група ще приеме „пълнотата“ на „Духа“, докато „славата“ слиза от небето. Това започна като златни люспи, валящи за да покрият тези, които вече маршируват по пътя на заблудата с новите лидери.
Франклин Хол разказваше за НЛО и някои подобни окултни идеи: „Искрящо и блестящо фино злато и сребро се виждаше по кожата, донесено чрез силата на вярата в съществуване. Лъсната мед, камък берил се появяват сега навсякъде.“ Така че, това не е нещо ново. Не случайно чуваме същите цели и принципи да се поучават в много от ню-ейдж движенията. Барбара Маркс-Хъбард в нейната книга „Откровение: Нашата криза се ражда“: „Нейния „вътрешен „Христос“ й казва: „Във всеки човек на Земята има едно вътрешно същество, състоящо се от кристали – готово да се роди. Обърни се към него за ръководство. Позволи му да ти говори. То расте бързо сега. Сигналът за неговото раждане в масата хора е събирането на хората, привлечени от звука на „Божия“ глас – тромпет, който със сигурност ще прозвучи. Тогава ние ще се променим в миг на око... Внезапно „Христос“ - съзнанието ще се появи, когато мнозина са подготвени“. (Barabra Marx Hubbard - The Book of co-creation, The Revelation: Our Crisis is a Birth" pp. 123-124.)
следва
За непосветените описаните в тази статия неща ще се сторят налудничави и невъзможни. Ортодоксалните християни ще ги оценят както трябва: като крайно богохулни и антихристки. Тъй като в нашата страна има секти на тази основа, най-известната от които е "Прелом", редно е да се знае какво се крие зад тяхното псевдо-протестанство. Тази новоизмислена от Питър Вагнер ерес е едно въведение във времето на лъже-пророка и антихриста. Според тази ерес, уж Бог сега създава new breed - нова раса, поколение, което щяло да превземе света за Него. Също така Той щял да се върне, въплъщавайки се в сектантите, като те щели да бъдат Словото...
ЕДНО НОВО НЕЩО
по материали на http://www.letusreason.org/Latrain11.htm
част първа
След като Родни Хауърд Браун говори в църквата Карпентър Хоум какво щяло да бъде първото от многото нови неща, идващи в нашето десетилетие (по време на проповедта му хората там се кикотеха и избухваха в смях), Карл Стрейдър се изправи и каза: „И аз искам всеки тук тази сутрин да разбере, че Бог прави ново нещо сред нас, за религиозните няма да стане по-добре, ако мислите за добро или лошо, за тези от вас, които са религиозни ще стане по-лошо, но за тези от нас, които сме под помазанието ще става по-добре.“ (Карл Стрейдър, Карпентърс Хоум Чърч).
Наистина става по-лошо, но не за религиозните, а за всеки въвлечен. Целият този пакет е препрограмиран в църквата и сега започва да успява. Започва да лепне като лепило и тези, които се прилепват към него много скоро ще открият, че е невъзможно да се отделят от него.
Любимият цитат от Писанието и настоящо най-използвано клише от модерните нео-петдесетници е Исая 43:19: „Ето, Аз правя нещо ново; ей сега ще се яви; нима и това не искате да знаете?“ Първоначално това се открива в движението Късен дъжд и води началото си от сиропиталището „Шарон“ преди 50 години. Херик Холт проповядвал, че Бог щял да прави „ново нещо“ в съгласие с пророчеството от Исая 43:18-19. Докато мнозина от петдесетническото движение през 50-те изоставиха „новото нещо“, днес виждаме точно обратното да се случва – хората го искат.
От това ново нещо през 50-те се роди полагането на ръце за предаване на дарби. Предаването чрез докосване представлява вярване според което определени помазани хора имат дадена от Бога способност да „предават“ кръщението в Светия Дух, дарбата за говорене на езици и други таланти, дарби и специални сили. Можем да видим, че това сега се практикува от новите (телевизионни) петдесетници.
Изглежда „ново нещо“ е избран термин за изразяване на различни нива на прогрес в съвременното харизматично съживление. „Новото нещо“ произведе най-различни ненормални учения, като например това, че някой може напълно да превъзмогне този паднал свят чрез придобиване на повече и повече знание и мъдрост от Духа. Или пък, че истинският човек е дух и духовният човек, говорейки слово на вяра (позитивна изповед), може да се издигне над греха, болестите и дори смъртта. Движението Слово на вяра представи силата на езика. Според това учение, както Бог изговаря в съществуване (Рим.4), така можем и ние чрез вяра.
„Божието слово е съзидателно и То трябва да изяви каквото е било изговорено в неговото предназначено и определено време и сезон. Няма значение дали То е изговорено от нашите уста, от устата на Иисус или някой от пророците. Със сигурност, ако то е изговорено в контекст и на правилното време, То не може да пропадне и ще изпълни това, за което е изпратено.“ (The Feast of Tabernacles Part III Seasons and Times.)
Както казва Бени Хин: „Под това помазание думите, които говоря, не могат да паднат на земята, под това помазание всичко, което аз казвам, се сбъдва.“ (TBN with Paul and Jan Crouch Sept. 13 1999)
Според Копланд не само Божиите думи, но и нашите имат сила и са вечни: „Думите са най-свещените неща... Това е планета на думите... управлявана от думи... създадена от думи... Думите я правят да функционира... причиняват живот, причиняват смърт... Думите продължават завинаги... Думите са свети.“ (The Abrahamic Covenant, side 1.)
„Думите са духовни контейнери“ (Kenneth Copeland, Forces of the Recreated Human Spirit, 15; cf. 14.)
Влиянието на движението Слово на вяра беше комбинация от гностически дуализъм и твърдения от движението ню ейдж, като всичките се откриват в зараждането на движението Късен дъжд през 1948 г. Чрез използването на думи (които имат съзидателна сила, когато са смесени с вяра) ние можем да преодолеем материалния свят и да го накараме да извърши нашите заповеди. Учението за божествено здраве е за всеки чрез вяра, божественото изцеление се предава чрез полагане на ръце от помазан пророк или апостол, който се моли във вяра.
Също физическата смърт ще бъде победена от изявените синове на Бога (един възглед, поддържан от мнозина и придобил популярност под различни термини). Накрая ние ставаме толкова прославени, че ще бъдем трансформирани в духовни същества без Второто Пришествие на Христос.
„Новото нещо“ поддържа вярването, че Бог понастоящем възстановява всички дарби за служение в Църквата както те са били в апостолските времена. Петкратното служение отново ще стане активно, служенията на апостолите и пророците ще бъдат нашите лидери, точно както са били в църквата през първи век. От новите пророци идват лични ръководещи пророчества за християнския живот и служение. Възстановена е ролята на жените в равнопоставено служение като пастори в църквата, също и като пророчици.
Чрез това ново движение на реставрация, църквата става военна със своята новооткрита сила. Духовното воюване се извършва чрез идентифициране на крепости, после се извършва марш на хваление и поклонение за събаряне на крепостите на врага. Чрез извършване на тази война на пред-евангелизация, църквата е способна да извърши евангелизацията и да вземе обратно земята, която хората на врага са откраднали.
НОВОТО нещо предположение или пропиляване?
Марк Дюпон: „Това движение на Духа през 1994 г. не е просто харизматично и петдесетническо преживяване, отнасящо се до силата или дарбите. Това е едно ново нещо, което трябва да бъде облечено със сила; нещо, в което трябва да се всели Личността на Бог.“ (Марк Дюпон за Торонто Виниърд в статията „Мантия на хваление“)
Аз мислех, че Библията казва, че сме приели Христос, когато първо сме повярвали. 2 Кор. 6:19: „Защото вие сте храм на живия Бог.“ Всички основни значения на Писанието са променени под това ново ръководство.
За тези, които възприемат ученията на Късен дъжд, първата Петдесетница е била дадена по инструкцията на Иисус, за да бъдат учениците „облечени със сила отгоре“. Втората Петдесетница, Късния дъжд, който те претендират, че е настоящето обновление се отнася до въплъщението на Христос в Неговото тяло за изявяване на славата. Те не вярват във физическо завръщане, а в духовно, в което църквата ще се изпълни с Неговата божественост и сила, в Божията слава, изявена в църквата. Църквата става армия, пълна с чудеса и знамения, докато следва управлението, установено от апостолското лидерство.
Християните, които вярват, че времената на хладкост и отстъпление в Църквата са знак за близостта на Христовото идване са обявени за грешащи – според поддръжниците на ереста днес е ера на апостоли, а не на апостасия ( (Doing A New Thing? 1995 Brian Hewitt. Quoted in Discernment Newsletter). Този възглед за реставрация няма доказателство в Писанията. Къде Библията учи за ново апостолско движение в края на времената, вместо за отстъпление?
Бил Хамън, който е част от група нови пророци казва: „Сега се набират и тренират нови войници, а по-старите войници и генерали са подложени на интензивна тренировка за следващото напредване на църковната армия. Те са изчистени чрез кръщение в огън... Готов ли си? Къде започваш? Какво ще правиш? Трябва да бъде установено ново управление, нов начин на живот за милиони хора. Сега ти трябва да си готов да управляваш и царуваш на твоя трон на победител!“
Това, което много от тези хора учат е духовен преврат, който внезапно премахва управлението, обикновено чрез военни средства. Старото управление трябва да се махне, за да дойде ново. Учението е, че новото управление ще бъде върху раменете на църковните войници, докато Библията учи, че то е върху Иисус (Ис.9:6).
Раждането на новото нещо
Дж.Уимбър, който е човек с влияние в новата ерес заявява: „.... Аз мисля, че ние всички се възхищаваме на бебетата, но не мисля, че много от нас искат да присъстват на родилния процес. Аз вярвам, че днес в църквата имаме родилен процес.(HTB in focus newsletter interview of J. Wimber Oct.9,1994, Mainstream, spring 95)
Съществуват „родилни зали“, където жени в родилни болки се напъват и крещят. „Църквата“ на последното време, която ще роди „новото нещо“ е узряла от опит в раждането на нейните синове.
„Църквата на последните дни се ражда сега от старата църква, а старото лидерство идва до своя край и се издига ново, младо лидерство, което да царува над църквата от последните дни, която ще роди Невястата. (Bob Jones Visions and Revelations, 1988).
Издига се една нова порода. „Пророкът“ Боб Джоунс и много други говорят за сила и власт, дадена на лидерите, така че управлението ще почива върху техните рамена.Пол Каин: „... Господ добре е посял семето на Новата Невеста и Новата Порода. Той е на път да отвори утробата и да даде раждане на това Ново нещо... когато Словото беше направено плът и обитаваше между нас, ние видяхме славите на единородния на Отец и когато ТИ започнеш да ставаш това Слово, искам да знаеш, че светът ще види славата на Отец и това е, което очакваме да видим. Искам да знаеш, че ни предстои ченълинг (окултна практика, бел.пр.) в един от тези дни, но това ще бъде ченълинг точно от тронната зала на небето. ( VINEYARD. Prophetic Conference. 1989, transcripts)
Рик Джойнър пророкува: „Със сигурност за нас ще казват: „Той запази най-доброто за последно.“ По същия начин Род Парсли заявява: „Бог е запазил най-доброто за последно и се случи, че това си ти.“ (Breakthrough Jan.7, 2000)
Учи ли Библията за църква, която ще завладее земята или света, която ще има по-велики апостоли и пророци? Абсолютно НЕ!
Марк Дюпон даде пророчество, наречено „Видение за 1996 г.“, което включва твърдението: „ще отнеме общо 40 месеца преди почвата да е наистина готова“ и „Май 1997 ще бъде време на пробив“. Родилни болки: Феномен, известен като „раждане в Духа“ сега е често срещан на съживителни събрания. И мъже, и жени се кривят в родилни пози, изживяват контракции и стенат в „труд“, дори имат за помощ „акушерки“.
В едно „пророчество“ от Торонто се казва, че църквата „ще изтласка напред Словото на Бога. Докторът идва и аз искам да пуснете бебето в Неговите ръце... О, църква на Бога, ти трябва да работиш усилно в молитва и да изтласкаш напред това дете. Защото Аз раждам нови хора... Твоите родилни болки едва отразяват това, което се случва на небето. Аз ти казвам, Иисус и всички ангели започват да приклякат за раждане... Искаш ли да видиш Божията слава открита?... тогава напъвай, за да дойде времето!“
„Когато Духът на Христос идва във физическия свят, Той трябва да влезе чрез физическо тяло... Христос първо влезе в нашия свят като дете, Мария беше тази, която Бог избра да роди Христос. Животът на Мария символизира качествата, които Църквата трябва да притежава, за да ходи в пълнотата на Христос. [Бог ни подготвя], както Той направи с Мария, да родим служението на Неговия Син – дори сега, в духовната утроба на девствената Църква, святата цел на Христос расте, очаквайки зрелост, за да се роди в сила на Божието време... девствената Църква е в „труд и болки и ражда“ (Откр.12:1-2)... дори сега, адът трепери и небесата гледат в страхопочитание, защото ви казвам отново, девицата ще има дете. Преди Самия Иисус да се върне, последната девствена Църква ще забременее с Божиите обещания. От нейния труд ще произлезе Тялото на Христос, издигнато в пълния статут на своята Глава, Господ Иисус. Общо проявена в светост, сила и любов, Невестата на Христос ще се издигне.“ (Francis Frangipane,' In the Presence of God" New Wine Press 1994. Chapter: "The Virgin Shall Be With Child" pages 153-157)
Възгледите на Франджипейн са класическа теология на Късния дъжд, според която църквата е девица, която сега ражда Христос в пълнота на силата. Това е алегорична интерпретация на Писанията, заместваща буквалното значение.
Алис Бейли, теософ и ню-ейджър казва нещо подобно: „Новата група на световните спасители наблюдават или въвеждат новия век и понастоящем са в родилни болки, раждайки новата цивилизация (Externalization, p. 70)
Дали това е съвпадение? Съществуват твърде много съвпадения на случващото се в ню-ейдж движението и в новото църковно движение.
Раждането се случи, според Род Парсли: „1999 беше година на свърхестествено раждане, през 2000 от духовната утроба излиза ново създание и нова църква на Иисус Христос с нова сила, ново видение, нова победа, нова добродетел. Аз очаквам марша на победителите в този нов милениум с теб, Божия революционна армия...“ (Breakthrough Jan7,2000)
Църквата била забременяла, готова да роди! Без значение, че според Писанията тя е Невеста – девица, която остава в това състояние. „Скритият в утробата на църквата корпоративен Христос, „мъжкото дете“, което дълго време е било очаквано, сега най-после излиза от утробата, „родено“ като уникално „ново“ съживление. Последователите на „новото нещо“ са помазани от съживлението в Торонто и от различни други помазания от „помазания“. Казано е, че славата е проявена и скоро след това помазаната група ще приеме „пълнотата“ на „Духа“, докато „славата“ слиза от небето. Това започна като златни люспи, валящи за да покрият тези, които вече маршируват по пътя на заблудата с новите лидери.
Франклин Хол разказваше за НЛО и някои подобни окултни идеи: „Искрящо и блестящо фино злато и сребро се виждаше по кожата, донесено чрез силата на вярата в съществуване. Лъсната мед, камък берил се появяват сега навсякъде.“ Така че, това не е нещо ново. Не случайно чуваме същите цели и принципи да се поучават в много от ню-ейдж движенията. Барбара Маркс-Хъбард в нейната книга „Откровение: Нашата криза се ражда“: „Нейния „вътрешен „Христос“ й казва: „Във всеки човек на Земята има едно вътрешно същество, състоящо се от кристали – готово да се роди. Обърни се към него за ръководство. Позволи му да ти говори. То расте бързо сега. Сигналът за неговото раждане в масата хора е събирането на хората, привлечени от звука на „Божия“ глас – тромпет, който със сигурност ще прозвучи. Тогава ние ще се променим в миг на око... Внезапно „Христос“ - съзнанието ще се появи, когато мнозина са подготвени“. (Barabra Marx Hubbard - The Book of co-creation, The Revelation: Our Crisis is a Birth" pp. 123-124.)
следва
понеделник, 5 октомври 2009 г.
Истината за Мартин Лутер
и защо малцина четат неговите трудове
Дейвид Стюарт*
Мартин Лутер: човекът, известен с това, че предизвика властта на една корумпирана Църква, с въвеждането на религиозна свобода в един век на духовен феодализъм, с въвеждането на свободно универсално образование, с освобождаването на Писанията от бремето на мъртвия език, ... е, вие разбрахте идеята.
Но колко от Лутер е чел средният протестант? Или дори средният протестантски църковен служител?
Предполагам малко или нищо.
Както можете сами да прецените от цитатите по-долу, Лутер е бил един невъзпитан, неприятен, невъздържан и често даже богохулен човек. Съвсем не отговарящ на представата за воден от Духа лидер на вярата.
Дали това ви звучи скандално? Невъобразимо? Не съм изненадан. Всъщност, за мен самият беше изненада да открия истинската природа на Лутер. Но веднъж след като прочетете собствените му думи, неговата натура става явна.
В този документ вие ще видите някои от най-изненадващите думи на Лутер. Но не мислете, че можете да ги намерите в някоя близка книжарница. Аз имах ужасни трудности да открия нещо различно от „Малкия Катехизис“ на великия мъж. Дори допълнително направените приемливи антологии на неговите работи не са лесни за откриване – ако въобще можете да ги намерите, и те обикновено са в светските книжарници.
Защо съществува тази оскъдица от Лутеровите писания в протестантските книжарници? Не мога да говоря от първа ръка, но ако прочетете пасажите по-долу, вие можете да предположите, както и аз, че Лутер е бил крит, защото неговата истинска теология е смущаваща за последователите му. Те са склонни да пропагандират образа на човеколюбив, състрадателен водач, просветен патриарх, защото ако хората наистина знаят какво Лутер е мислил и учел, те ще бъдат отвратени.
Тъй като неговите трудове надхвърлят 50 тома, ние няма дори да се опитваме да обхванем всичко тук. Вместо това, ще селектираме някои от неговите най-изненадващи и, да – бунтарски мисли.
Възражението на тези, които не са чели Лутер в оригинал ще бъде: „Тези пасажи за извадени от контекст, и следователно не може да им се има доверие като акуратни репрезентации на Лутеровите мисли.“ Затова аз ще помествам цитати към всяка извадка. Вие можете да разгледате източника сами. Ще откриете, че нито един от тези пасажи не значи нещо различно от поместеното тук, но аз все пак ви предизвиквам да се опитате да си представите какъвто и да е контекст, който би могъл евентуално да промени значението на тези думи.
Това, което Лутер е имал предвид е твърде ясно.
Друго възражение е, че други от писанията на Лутер могат да бъдат цитирани като противоречие на тези, които ще намерите тук. Аз бих отговорил, че противоречието със самия себе си не прави един човек повече достоен за доверие, а по-малко.
Във всеки случай, вие съдете, докато ние позволяваме на Лутер да говори сам за себе си.
Лутер казва: „Бъди грешник“
„Бъди грешник, и нека твоите грехове бъдат силни, но нека твоята вяра в Христос бъде по-силна и се радвай в Христос, който е победител над греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове докато сме тук, защото този живот не е място, където обитава правдата... Никой грях не може да ни отдели от Него, дори ако убивахме или извършвахме прелюбодеяние хиляди пъти всеки ден.“ ('Let Your Sins Be Strong, from 'The Wittenberg Project;' 'The Wartburg Segment', translated by Erika Flores, from Dr. Martin Luther's Saemmtliche Schriften, Letter No. 99, 1 Aug. 1521).1
Лутер всъщност казва, че нашите дела, дори възможно най-греховните нямат значение! Той казва, че ние можем да вършим всеки грях, който искаме – доброволно, самонадеяно, целенасочено – и ние няма да оскърбим Бога! Та нали от нас не се изисква нищо повече освен „вяра“, за да бъдем спасени. Каквото правим е инцидентно. Разбира се всеки, който е запознат с Писанията ще отбележи, че това не е християнско учение. Защото навсякъде в Библията ни се казва, че грехът ни отделя от Бога /Исая 59:1-2/. Никой вярващ няма лиценз да греши. Християните, които доброволно грешат, ще бъдат осъдени от Христос /Римл.12:14, 1 Сол.4:6/.
Лутер казва: Правенето на добро е по-опасно от грешенето.
„Тези благочестиви души, които правят добро, за да спечелят Небесното Царство не само никога няма да успеят, но даже следва да бъдат броени сред неблагочестивите; и е по-важно да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ (Wittenberg, VI, 160, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 122.) 2
Сигурно мислите: „Какво?“ Дали той наистина е написал това, което току що мисля, че прочетох? „По-важно е да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ Е, добре, прочетете го отново, за да се убедите. Ние ще почакаме.
Е? Бяхте прави първия път. Лутер ни предупреждава срещу добрите и праведните действия. Той казва „не се тревожете за греха – Иисус ще се погрижи за него. Но правенето на добро – по-добре внимавайте за това. Особено, ако мислите, че като сте мили, щедри и любящи ще повлияете върху крайния ви съд.“
В своето високомерие, той пренебрегва стих след стих от Писанието – Новия Завет и Стария – където ни се указва , че начина по който живеем нашата вяра ще бъде критерият, по който ще бъдем съдени. Както Павел е казал пределно ясно в Римл. 2:5-11: „.... праведният съд на Бога, който ще отплати на всеки според делата му.“ И отново във 2 Кор. 5:10: „Защото ние трябва да се явим пред съдийския престол... за да получи всеки отплата, според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“
Лутер казва: Няма свободна воля
„...що се отнася до Бога и до всичко носещо спасение или осъждане, /човекът/ няма „свободна воля“, но е пленник, затворник и роб или на Божията воля или на сатанинската воля.“ (From the essay, 'Bondage of the Will,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 190.)3
„.... ние правим всичко от необходимост и нищо от свободна воля, защото силата на свободната воля е нула...“ (Ibid., p. 188.)
„Човекът е като кон. Скача ли Бог на седлото? Конят е покорен и приспособява себе си на всяко движение на ездача и отива накъдето ездачът иска. Хвърля ли Бог поводите? Тогава сатана скача на седлото върху животното, което се обръща, ходи и се подчинява на шпорите и прищявките на своя нов ездач... Следователно необходимостта, а не свободната воля е контролиращия принцип на нашето поведение. Бог е авторът на злото както и на доброто, и, както Той дарява щастие на тези, които нямат заслуги, така също Той проклина други, които не заслужават своята съдба.“ ('De Servo Arbitrio', 7, 113 seq., quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, pp. 266-267.)4
Всички тези пасажи са от трактата на Лутер, озаглавен „De Servo Arbitro”, или „ Робството на волята“ в който великият реформатор работи усърдно в защитата на тезата, че свободната воля не съществува.
Писанието разбира се, не се съгласява с това нито в думи, нито в дух. В Сирах 15:11-20 четем: „Не казвай „Беше Божие дело моето падение“, защото това което мрази, Той не прави. Не казвай: „Беше Той, който ме заблуди“, защото Той не се нуждае от нечестив човек... Когато Бог в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор. Ако избереш, можеш да пазиш заповедите... Пред теб са поставени огън и вода, и към което от тях избереш, протегни ръката си.“
Виждате, че Писанието е достатъчно ясно по този въпрос: „Когато Бог, в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор.“
Но, вие възразявате, Син Сирахов е „апокрифен“ - Лутер не го е отхвърлил, поставяйки под въпрос каноничността му. И нищо чудно, отговарям аз, имайки предвид колко директно Син Сирахов опровергава неговите учения. Но аз бих посочил също Второз. 30:19-20, където Бог ни казва:
„Аз поставих пред теб живота и смъртта, благословението и проклятието. Избери живота, така че ти и потомците ти да можете да живеете, обичайки Господ, вашият Бог, вслушвайки се в гласа Му и придържайки се към Него.“ Така че виждаме, че човекът е повече от свободен да избира, той е длъжен да избира.
И още по-рано, в Бит. 4:7 Бог говори на Каин: „Защо си толкова обиден и унил? Ако правиш добро, можеш да вдигнеш глава, но ако не, грехът е демон криещ се зад вратата: неговият копнеж е към теб, но въпреки това ти можеш да бъдеш негов господар.“
И накрая, в Йоан 15:15 нашият Господ изразява любовта Си към нас, Неговите последователи: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Аз ви наричам приятели...“ Това съвсем не звучи като думи на ездач към неговия кон.
Както често се случва, Павел има последната дума: „Но ако, в търсенето да бъдем оправдани в Христос, ние самите се намерим грешници, Христос на греха ли е служител? Разбира се, че не!“ /Гал. 2:17/ Трудно би се намерило по-директно противоречие на Лутеровите думи „Бог е автор на злото, както и на доброто“.
Позицията на Лутер не съдържа отговорност. Не съдържа задължение. Не носи в себе си смисъл човек да се учи или да се усъвършенства в хода на своя живот. Не съдържа достойнство. Само най-черното, най-подтисническото насилие, което ограбва човешкия живот от всякакъв възможен смисъл. Какво правите във вашия живот – дори любовта, която изразявате към вашите ближни – не означава нищо според Лутер. Вашите борби, вашите страдания, вашата издръжливост – нищо от това не допринася каквото и да било. Вашата воля дори не е във вашите ръце.
Лутер казва: Отделният християнин не е субект на никаква власт
„... всеки християнин чрез вяра е толкова издигнат над всички неща, че по добродетелта на духовната сила, той е господар на всички неща без изключение, така че нищо не може да го нарани. Всъщност, всички неща са му подчинени и са принудени да му служат в достигането на спасение.“ (From the essay,' Freedom of a Christian,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 63.)5
„Несправедливост се върши, когато тези думи „свещеник“, „клирик“, „духовник“ се прехвърлят от всички християни към неколцина, които досега чрез злоупотреба са наречени „духовници““. (Ibid., p. 65.)
Лутер учи, че ние не се нуждаем от никого между нас, общността от вярващи, и нашият Спасител. Така той се противопоставя на духовните власти и йерархията, която ги упражнява. Бог е с цялата общност, казва той, така че защо ни е свещеник.
Звучи страхотно. Докато разберете, че тази позиция отразява позицията на Мойсеевата сестра, пророчицата Мириам, която протестира в Числа 12 гл.: „Дали само чрез Моисей говори Господ? Не говори ли и чрез нас също?“ Заради нейния бунт срещу властта, установена от Бога, тя се зарази от проказа. Благодарение на Мойсеевата ходатайствена молитва, тя беше излекувана.
И само след няколко глави, нейният пример беше последван от Корей, който настрои хората срещу Моисей и Аарон с най-смущаващите възможни думи. Те казаха: „Стига с вас! Цялото събрание, всички от тях, са свети и Господ е сред тях. Защо тогава поставяте себе си над Господното събрание?“ Заради това Корей и последователите му бяха погълнати от огън, изпратен от Господа. /Числа 16/
Лутер казва: Селяните заслужават своето жестоко третиране
„Като мулетата, които няма да се движат, ако непрекъснато не ги биете с тояги, така гражданските власти трябва да управляват обикновените хора: бичувайте, душете, бесете, горете, обезглавявайте и ги изтезавйте, така че да се научат да се боят от властите както трябва.“ (El. ed. 15, 276, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 235.)6
„Селянинът е свиня, затова когато свинята е заклана, тя е мъртва, и по същия начин селянинът не мисли за следващия живот, защото иначе той би се държал различно.“('Schlaginhaufen,' 'Aufzeichnungen,' p. 118, quoted ibid., p. 241)
Вероятно най-тъмният час на Лутер е бил неговото предателство към продължително измъчваните слуги по време на селските войни в Мюнцер през 1525 г. Първо, той наивно подбудил тяхното недоволство чрез публикуваните трактати като „За властта“, където той порицавал аристокрацията с нападки като: „Хората не могат и няма да се съгласяват с вашата тирания и капризи повече.“ (Ibid., p. 223.) И: "... бедният човек, с вълнение и мъка заради вредите, които е претърпял в своите блага, своето тяло и в своята душа, е твърде уморен от тяхното подтисничество извън всяка мярка и по най-коварен начин. Затова той повече няма да търпи това състояние на нещата и още повече, той има достатъчна причина да нападне с млатило и тояга, както в Карщанд заплашват да направят.“
(Ibid., p. 225.)
Но когато бунтът идва, той изведнъж променя думите си, публикувайки трактата „Срещу убийствените и грабителските селски орди“, където настоява управляващите господари да „ги колят ги тайно и явно, както могат, както се коли бясно куче.“ (Ibid., p. 235.)
За да подчертаем студенината на човека, Лутер се оженил по време на трагичните кланета, които последвали. Неговият съвременник Еразъм, изчислил, че стотици хиляди селяни изгубили живота си. (Ibid., p. 237.)
Лутер казва: Полигамията е разрешена
„Аз изповядвам, че не мога да забраня на някой да се ожени за няколко съпруги, защото това не противоречи на Писанието. Ако един мъж желае да се ожени за повече от една съпруга, той би трябвало да се попита дали е удовлетворен в своята съвест, така че да може да го направи съгласно Словото на Бога. В такъв случай гражданските власти нямат думата по въпроса.“ (De Wette II, 459, ibid., pp. 329-330.)
'Sola scriptura' има своите последствия.
Лутер казва: Библията би могла да използва известно подобрение
„Историята на Йона е толкова чудовищна, че е абсолютно неправдоподобна.“ ('The Facts About Luther, O'Hare, TAN Books, 1987, p. 202.) 7
„Хвърлям книгата Естир в Елба. Аз съм такъв враг на книгата Естир, че желая да не беше съществувала, защото юдаизира твърде много и има в себе си твърде много езически глупости.“ (Ibid.)
„Книгата Варух има много малка стойност, колкото и стойностен да е бил Варух.“(Ibid.)
„... посланието на св. Яков е пълно със слама, защото не съдържа нищо евангелско.“ ('Preface to the New Testament,' ed. Dillenberger, p. 19.)8
„Ако някъде са говорени глупости, това е самото място. Преминавам през факта, че много са се придържали с голяма вероятност, че това послание не е било написано от апостол Яков и не е достойно за духа на апостола.“ ('Pagan Servitude of the Church,' ed. Dillenberger, p. 352.)9
Четейки тези думи на Лутер е трудно да си представим, че той е същия човек, който толкова често претендира, че гледа на Библията „като ако Самият Бог говори там.“ Как би могъл той да претендира, че вярва във вдъхновеното Слово на Бога като абсолютен авторитет по религиозните въпроси, ако той поставя себе си като съдия на Писанията? Правейки това, той съвсем ясно поставя себе си като съдия над самия Бог.
Вярвате или не, в своето високомерие Лутер дори си позволява да класифицира евангелията: „Йоан изброява не повече от няколко от делата на Христос, но в голяма степен Неговите поучения, докато останалите трима евангелисти записват много от Неговите дела. Следователно, евангелието от Йоан е уникално в красотата, и в действителност е главното евангелие, далеч, далеч превъзхождащо останалите три, а св. Павел и св. Петър са далеч напред от трите евангелия на Матей, Марк и Лука.“ ('Preface to Romans,' ed. Dillenberger, pp. 18-19.)
Той се оплаква от Книгата Откровение: „по моето разбиране тя няма белези от апостолски и пророчески характер... Всеки може да оформи собствено разбиране за тази книга, що се отнася до мен, аз чувствам ненавист към нея и за мен това е достатъчна причина да я отхвърлям.“ (Sammtliche Werke, 63, pp. 169-170, 'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 203.)10
И накрая, той признава добавянето на думата „само“ към Римл. 3:28 по негова собствена воля: „Ако твоят католик те дразни с думата „само“, кажи му направо, д-р Мартин Лутер ще го каже така: Католик и задник е едно и също. Който няма моя превод, от мене да мине: дяволски благодарности за този, който цензурира без моята воля и знание. Лутер ще го има така, и той е доктор над всички доктори в католицизма.“ (Amic. Discussion, 1, 127,'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 201.)
Тук той е осъден от собствените си уста. Защото Йоан, в Откр. 22:18-19 декларира анатема на всеки, който дръзне да промени дори и една дума от Писанието: „Аз предупреждавам всеки, който слуша пророческите думи на тази книга: ако някой добави на тях, Бог ще му добави язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и в светия град, описан в тази книга.“ Лутер, разбира се, не добавя и не отнема обикновени думи, но цели пасажи и книги.
Лутер казва: преследвайте евреите
„Евреите са млади дяволи, осъдени за ада.“ ('Luther's Works,' Pelikan, Vol. XX, pp. 2230.) 11
„Горете техните синагоги. Забранявайте им всичко, което споменах по-горе. Насилвайте ги да работят и ги третирайте с всеки вид жестокост, както Моисей е правел в пустинята и изклал три хиляди.... Ако това не работи, ние трябва да се отнасяме с тях като с бесни кучета, за да не ъдем съучастници с техните отвратителни богохулства и в техните пороци, и за да не заслужим гнева на Бога и да бъдем прокълнати с тях. Аз изпълних моя дълг. Нека всеки да види как ще изпълни своя. Аз съм оправдан.“ ('About the Jews and Their Lies,' quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 290.)12
Много е смущаващо да се размишлява за вероятния плод, роден от семената на омразата, посяти от този човек. Ако той е бил воден от някакъв дух, определено не е бил Светият.
Заключение
Как е възможно толкова много хора да следват автора на тези тъмни, черни учения? Има само едно обяснение: те не разбират какво Лутер – истинският Лутер – всъщност е учел. Ако разбираха, те щяха да видят, че много от идеите на бащата на Реформацията противоречат и на Писанието, и на здравия разум.
И аз подозирам, че от семинарията, протестантските служители се концентрират повече върху забелязването на грешките на Католицизма, отколкото изследват писанията на собствените си основатели. Да, Католицизмът е точно от дупките на ада, но такова е и Лутеранството.
Ако се съмнявате в тези пасажи, аз настоятелно ви моля да разгледате източниците. Намирането на Лутеровите писания не е лесно, но със старание може да бъде постигнато.
Нека Бог да благослови теи, които търсят истината и ги води в пресяването: „Изследвайте себе си да видите дали живеете във вярата. Изпитвайте себе си.“ /2 Кор. 13:5/ И нека Бог, Който ни е създал всички в Своя образ ни доведе по-близо до Неговото сърце, където всяка истина може да бъде намерена.
1. "Нека греховете ти бъдат силни" от Проект Витенберг, "Варбургски сегмент"
2. "Факти за Лутер"
3. "Робството на волята"
4. Пак там
5. От есето „Свободата на християнина“, „Мартин Лутер: избрано от неговите писания“
6. „Факти за Лутер“
7. Пак там
8. "Предговор към Новия Завет"
9. "Езическо робство на Църквата"
10. "Факти за Лутер"
11. "Лутерови дела"
12. " За евреите и техните лъжи“, цитирано от О Хеър във „Факти за Лутер“
по материали от http://www.jesus-is-savior.com/
Дейвид Стюарт*
Мартин Лутер: човекът, известен с това, че предизвика властта на една корумпирана Църква, с въвеждането на религиозна свобода в един век на духовен феодализъм, с въвеждането на свободно универсално образование, с освобождаването на Писанията от бремето на мъртвия език, ... е, вие разбрахте идеята.
Но колко от Лутер е чел средният протестант? Или дори средният протестантски църковен служител?
Предполагам малко или нищо.
Както можете сами да прецените от цитатите по-долу, Лутер е бил един невъзпитан, неприятен, невъздържан и често даже богохулен човек. Съвсем не отговарящ на представата за воден от Духа лидер на вярата.
Дали това ви звучи скандално? Невъобразимо? Не съм изненадан. Всъщност, за мен самият беше изненада да открия истинската природа на Лутер. Но веднъж след като прочетете собствените му думи, неговата натура става явна.
В този документ вие ще видите някои от най-изненадващите думи на Лутер. Но не мислете, че можете да ги намерите в някоя близка книжарница. Аз имах ужасни трудности да открия нещо различно от „Малкия Катехизис“ на великия мъж. Дори допълнително направените приемливи антологии на неговите работи не са лесни за откриване – ако въобще можете да ги намерите, и те обикновено са в светските книжарници.
Защо съществува тази оскъдица от Лутеровите писания в протестантските книжарници? Не мога да говоря от първа ръка, но ако прочетете пасажите по-долу, вие можете да предположите, както и аз, че Лутер е бил крит, защото неговата истинска теология е смущаваща за последователите му. Те са склонни да пропагандират образа на човеколюбив, състрадателен водач, просветен патриарх, защото ако хората наистина знаят какво Лутер е мислил и учел, те ще бъдат отвратени.
Тъй като неговите трудове надхвърлят 50 тома, ние няма дори да се опитваме да обхванем всичко тук. Вместо това, ще селектираме някои от неговите най-изненадващи и, да – бунтарски мисли.
Възражението на тези, които не са чели Лутер в оригинал ще бъде: „Тези пасажи за извадени от контекст, и следователно не може да им се има доверие като акуратни репрезентации на Лутеровите мисли.“ Затова аз ще помествам цитати към всяка извадка. Вие можете да разгледате източника сами. Ще откриете, че нито един от тези пасажи не значи нещо различно от поместеното тук, но аз все пак ви предизвиквам да се опитате да си представите какъвто и да е контекст, който би могъл евентуално да промени значението на тези думи.
Това, което Лутер е имал предвид е твърде ясно.
Друго възражение е, че други от писанията на Лутер могат да бъдат цитирани като противоречие на тези, които ще намерите тук. Аз бих отговорил, че противоречието със самия себе си не прави един човек повече достоен за доверие, а по-малко.
Във всеки случай, вие съдете, докато ние позволяваме на Лутер да говори сам за себе си.
Лутер казва: „Бъди грешник“
„Бъди грешник, и нека твоите грехове бъдат силни, но нека твоята вяра в Христос бъде по-силна и се радвай в Христос, който е победител над греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове докато сме тук, защото този живот не е място, където обитава правдата... Никой грях не може да ни отдели от Него, дори ако убивахме или извършвахме прелюбодеяние хиляди пъти всеки ден.“ ('Let Your Sins Be Strong, from 'The Wittenberg Project;' 'The Wartburg Segment', translated by Erika Flores, from Dr. Martin Luther's Saemmtliche Schriften, Letter No. 99, 1 Aug. 1521).1
Лутер всъщност казва, че нашите дела, дори възможно най-греховните нямат значение! Той казва, че ние можем да вършим всеки грях, който искаме – доброволно, самонадеяно, целенасочено – и ние няма да оскърбим Бога! Та нали от нас не се изисква нищо повече освен „вяра“, за да бъдем спасени. Каквото правим е инцидентно. Разбира се всеки, който е запознат с Писанията ще отбележи, че това не е християнско учение. Защото навсякъде в Библията ни се казва, че грехът ни отделя от Бога /Исая 59:1-2/. Никой вярващ няма лиценз да греши. Християните, които доброволно грешат, ще бъдат осъдени от Христос /Римл.12:14, 1 Сол.4:6/.
Лутер казва: Правенето на добро е по-опасно от грешенето.
„Тези благочестиви души, които правят добро, за да спечелят Небесното Царство не само никога няма да успеят, но даже следва да бъдат броени сред неблагочестивите; и е по-важно да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ (Wittenberg, VI, 160, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 122.) 2
Сигурно мислите: „Какво?“ Дали той наистина е написал това, което току що мисля, че прочетох? „По-важно е да ги предпазваме от добри дела, отколкото от грехове.“ Е, добре, прочетете го отново, за да се убедите. Ние ще почакаме.
Е? Бяхте прави първия път. Лутер ни предупреждава срещу добрите и праведните действия. Той казва „не се тревожете за греха – Иисус ще се погрижи за него. Но правенето на добро – по-добре внимавайте за това. Особено, ако мислите, че като сте мили, щедри и любящи ще повлияете върху крайния ви съд.“
В своето високомерие, той пренебрегва стих след стих от Писанието – Новия Завет и Стария – където ни се указва , че начина по който живеем нашата вяра ще бъде критерият, по който ще бъдем съдени. Както Павел е казал пределно ясно в Римл. 2:5-11: „.... праведният съд на Бога, който ще отплати на всеки според делата му.“ И отново във 2 Кор. 5:10: „Защото ние трябва да се явим пред съдийския престол... за да получи всеки отплата, според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“
Лутер казва: Няма свободна воля
„...що се отнася до Бога и до всичко носещо спасение или осъждане, /човекът/ няма „свободна воля“, но е пленник, затворник и роб или на Божията воля или на сатанинската воля.“ (From the essay, 'Bondage of the Will,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 190.)3
„.... ние правим всичко от необходимост и нищо от свободна воля, защото силата на свободната воля е нула...“ (Ibid., p. 188.)
„Човекът е като кон. Скача ли Бог на седлото? Конят е покорен и приспособява себе си на всяко движение на ездача и отива накъдето ездачът иска. Хвърля ли Бог поводите? Тогава сатана скача на седлото върху животното, което се обръща, ходи и се подчинява на шпорите и прищявките на своя нов ездач... Следователно необходимостта, а не свободната воля е контролиращия принцип на нашето поведение. Бог е авторът на злото както и на доброто, и, както Той дарява щастие на тези, които нямат заслуги, така също Той проклина други, които не заслужават своята съдба.“ ('De Servo Arbitrio', 7, 113 seq., quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, pp. 266-267.)4
Всички тези пасажи са от трактата на Лутер, озаглавен „De Servo Arbitro”, или „ Робството на волята“ в който великият реформатор работи усърдно в защитата на тезата, че свободната воля не съществува.
Писанието разбира се, не се съгласява с това нито в думи, нито в дух. В Сирах 15:11-20 четем: „Не казвай „Беше Божие дело моето падение“, защото това което мрази, Той не прави. Не казвай: „Беше Той, който ме заблуди“, защото Той не се нуждае от нечестив човек... Когато Бог в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор. Ако избереш, можеш да пазиш заповедите... Пред теб са поставени огън и вода, и към което от тях избереш, протегни ръката си.“
Виждате, че Писанието е достатъчно ясно по този въпрос: „Когато Бог, в началото сътвори човека, той го направи субект на неговия собствен свободен избор.“
Но, вие възразявате, Син Сирахов е „апокрифен“ - Лутер не го е отхвърлил, поставяйки под въпрос каноничността му. И нищо чудно, отговарям аз, имайки предвид колко директно Син Сирахов опровергава неговите учения. Но аз бих посочил също Второз. 30:19-20, където Бог ни казва:
„Аз поставих пред теб живота и смъртта, благословението и проклятието. Избери живота, така че ти и потомците ти да можете да живеете, обичайки Господ, вашият Бог, вслушвайки се в гласа Му и придържайки се към Него.“ Така че виждаме, че човекът е повече от свободен да избира, той е длъжен да избира.
И още по-рано, в Бит. 4:7 Бог говори на Каин: „Защо си толкова обиден и унил? Ако правиш добро, можеш да вдигнеш глава, но ако не, грехът е демон криещ се зад вратата: неговият копнеж е към теб, но въпреки това ти можеш да бъдеш негов господар.“
И накрая, в Йоан 15:15 нашият Господ изразява любовта Си към нас, Неговите последователи: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Аз ви наричам приятели...“ Това съвсем не звучи като думи на ездач към неговия кон.
Както често се случва, Павел има последната дума: „Но ако, в търсенето да бъдем оправдани в Христос, ние самите се намерим грешници, Христос на греха ли е служител? Разбира се, че не!“ /Гал. 2:17/ Трудно би се намерило по-директно противоречие на Лутеровите думи „Бог е автор на злото, както и на доброто“.
Позицията на Лутер не съдържа отговорност. Не съдържа задължение. Не носи в себе си смисъл човек да се учи или да се усъвършенства в хода на своя живот. Не съдържа достойнство. Само най-черното, най-подтисническото насилие, което ограбва човешкия живот от всякакъв възможен смисъл. Какво правите във вашия живот – дори любовта, която изразявате към вашите ближни – не означава нищо според Лутер. Вашите борби, вашите страдания, вашата издръжливост – нищо от това не допринася каквото и да било. Вашата воля дори не е във вашите ръце.
Лутер казва: Отделният християнин не е субект на никаква власт
„... всеки християнин чрез вяра е толкова издигнат над всички неща, че по добродетелта на духовната сила, той е господар на всички неща без изключение, така че нищо не може да го нарани. Всъщност, всички неща са му подчинени и са принудени да му служат в достигането на спасение.“ (From the essay,' Freedom of a Christian,' 'Martin Luther: Selections From His Writings, ed. by Dillenberger, Anchor Books, 1962 p. 63.)5
„Несправедливост се върши, когато тези думи „свещеник“, „клирик“, „духовник“ се прехвърлят от всички християни към неколцина, които досега чрез злоупотреба са наречени „духовници““. (Ibid., p. 65.)
Лутер учи, че ние не се нуждаем от никого между нас, общността от вярващи, и нашият Спасител. Така той се противопоставя на духовните власти и йерархията, която ги упражнява. Бог е с цялата общност, казва той, така че защо ни е свещеник.
Звучи страхотно. Докато разберете, че тази позиция отразява позицията на Мойсеевата сестра, пророчицата Мириам, която протестира в Числа 12 гл.: „Дали само чрез Моисей говори Господ? Не говори ли и чрез нас също?“ Заради нейния бунт срещу властта, установена от Бога, тя се зарази от проказа. Благодарение на Мойсеевата ходатайствена молитва, тя беше излекувана.
И само след няколко глави, нейният пример беше последван от Корей, който настрои хората срещу Моисей и Аарон с най-смущаващите възможни думи. Те казаха: „Стига с вас! Цялото събрание, всички от тях, са свети и Господ е сред тях. Защо тогава поставяте себе си над Господното събрание?“ Заради това Корей и последователите му бяха погълнати от огън, изпратен от Господа. /Числа 16/
Лутер казва: Селяните заслужават своето жестоко третиране
„Като мулетата, които няма да се движат, ако непрекъснато не ги биете с тояги, така гражданските власти трябва да управляват обикновените хора: бичувайте, душете, бесете, горете, обезглавявайте и ги изтезавйте, така че да се научат да се боят от властите както трябва.“ (El. ed. 15, 276, quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 235.)6
„Селянинът е свиня, затова когато свинята е заклана, тя е мъртва, и по същия начин селянинът не мисли за следващия живот, защото иначе той би се държал различно.“('Schlaginhaufen,' 'Aufzeichnungen,' p. 118, quoted ibid., p. 241)
Вероятно най-тъмният час на Лутер е бил неговото предателство към продължително измъчваните слуги по време на селските войни в Мюнцер през 1525 г. Първо, той наивно подбудил тяхното недоволство чрез публикуваните трактати като „За властта“, където той порицавал аристокрацията с нападки като: „Хората не могат и няма да се съгласяват с вашата тирания и капризи повече.“ (Ibid., p. 223.) И: "... бедният човек, с вълнение и мъка заради вредите, които е претърпял в своите блага, своето тяло и в своята душа, е твърде уморен от тяхното подтисничество извън всяка мярка и по най-коварен начин. Затова той повече няма да търпи това състояние на нещата и още повече, той има достатъчна причина да нападне с млатило и тояга, както в Карщанд заплашват да направят.“
(Ibid., p. 225.)
Но когато бунтът идва, той изведнъж променя думите си, публикувайки трактата „Срещу убийствените и грабителските селски орди“, където настоява управляващите господари да „ги колят ги тайно и явно, както могат, както се коли бясно куче.“ (Ibid., p. 235.)
За да подчертаем студенината на човека, Лутер се оженил по време на трагичните кланета, които последвали. Неговият съвременник Еразъм, изчислил, че стотици хиляди селяни изгубили живота си. (Ibid., p. 237.)
Лутер казва: Полигамията е разрешена
„Аз изповядвам, че не мога да забраня на някой да се ожени за няколко съпруги, защото това не противоречи на Писанието. Ако един мъж желае да се ожени за повече от една съпруга, той би трябвало да се попита дали е удовлетворен в своята съвест, така че да може да го направи съгласно Словото на Бога. В такъв случай гражданските власти нямат думата по въпроса.“ (De Wette II, 459, ibid., pp. 329-330.)
'Sola scriptura' има своите последствия.
Лутер казва: Библията би могла да използва известно подобрение
„Историята на Йона е толкова чудовищна, че е абсолютно неправдоподобна.“ ('The Facts About Luther, O'Hare, TAN Books, 1987, p. 202.) 7
„Хвърлям книгата Естир в Елба. Аз съм такъв враг на книгата Естир, че желая да не беше съществувала, защото юдаизира твърде много и има в себе си твърде много езически глупости.“ (Ibid.)
„Книгата Варух има много малка стойност, колкото и стойностен да е бил Варух.“(Ibid.)
„... посланието на св. Яков е пълно със слама, защото не съдържа нищо евангелско.“ ('Preface to the New Testament,' ed. Dillenberger, p. 19.)8
„Ако някъде са говорени глупости, това е самото място. Преминавам през факта, че много са се придържали с голяма вероятност, че това послание не е било написано от апостол Яков и не е достойно за духа на апостола.“ ('Pagan Servitude of the Church,' ed. Dillenberger, p. 352.)9
Четейки тези думи на Лутер е трудно да си представим, че той е същия човек, който толкова често претендира, че гледа на Библията „като ако Самият Бог говори там.“ Как би могъл той да претендира, че вярва във вдъхновеното Слово на Бога като абсолютен авторитет по религиозните въпроси, ако той поставя себе си като съдия на Писанията? Правейки това, той съвсем ясно поставя себе си като съдия над самия Бог.
Вярвате или не, в своето високомерие Лутер дори си позволява да класифицира евангелията: „Йоан изброява не повече от няколко от делата на Христос, но в голяма степен Неговите поучения, докато останалите трима евангелисти записват много от Неговите дела. Следователно, евангелието от Йоан е уникално в красотата, и в действителност е главното евангелие, далеч, далеч превъзхождащо останалите три, а св. Павел и св. Петър са далеч напред от трите евангелия на Матей, Марк и Лука.“ ('Preface to Romans,' ed. Dillenberger, pp. 18-19.)
Той се оплаква от Книгата Откровение: „по моето разбиране тя няма белези от апостолски и пророчески характер... Всеки може да оформи собствено разбиране за тази книга, що се отнася до мен, аз чувствам ненавист към нея и за мен това е достатъчна причина да я отхвърлям.“ (Sammtliche Werke, 63, pp. 169-170, 'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 203.)10
И накрая, той признава добавянето на думата „само“ към Римл. 3:28 по негова собствена воля: „Ако твоят католик те дразни с думата „само“, кажи му направо, д-р Мартин Лутер ще го каже така: Католик и задник е едно и също. Който няма моя превод, от мене да мине: дяволски благодарности за този, който цензурира без моята воля и знание. Лутер ще го има така, и той е доктор над всички доктори в католицизма.“ (Amic. Discussion, 1, 127,'The Facts About Luther,' O'Hare, TAN Books, 1987, p. 201.)
Тук той е осъден от собствените си уста. Защото Йоан, в Откр. 22:18-19 декларира анатема на всеки, който дръзне да промени дори и една дума от Писанието: „Аз предупреждавам всеки, който слуша пророческите думи на тази книга: ако някой добави на тях, Бог ще му добави язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и в светия град, описан в тази книга.“ Лутер, разбира се, не добавя и не отнема обикновени думи, но цели пасажи и книги.
Лутер казва: преследвайте евреите
„Евреите са млади дяволи, осъдени за ада.“ ('Luther's Works,' Pelikan, Vol. XX, pp. 2230.) 11
„Горете техните синагоги. Забранявайте им всичко, което споменах по-горе. Насилвайте ги да работят и ги третирайте с всеки вид жестокост, както Моисей е правел в пустинята и изклал три хиляди.... Ако това не работи, ние трябва да се отнасяме с тях като с бесни кучета, за да не ъдем съучастници с техните отвратителни богохулства и в техните пороци, и за да не заслужим гнева на Бога и да бъдем прокълнати с тях. Аз изпълних моя дълг. Нека всеки да види как ще изпълни своя. Аз съм оправдан.“ ('About the Jews and Their Lies,' quoted by O'Hare, in 'The Facts About Luther, TAN Books, 1987, p. 290.)12
Много е смущаващо да се размишлява за вероятния плод, роден от семената на омразата, посяти от този човек. Ако той е бил воден от някакъв дух, определено не е бил Светият.
Заключение
Как е възможно толкова много хора да следват автора на тези тъмни, черни учения? Има само едно обяснение: те не разбират какво Лутер – истинският Лутер – всъщност е учел. Ако разбираха, те щяха да видят, че много от идеите на бащата на Реформацията противоречат и на Писанието, и на здравия разум.
И аз подозирам, че от семинарията, протестантските служители се концентрират повече върху забелязването на грешките на Католицизма, отколкото изследват писанията на собствените си основатели. Да, Католицизмът е точно от дупките на ада, но такова е и Лутеранството.
Ако се съмнявате в тези пасажи, аз настоятелно ви моля да разгледате източниците. Намирането на Лутеровите писания не е лесно, но със старание може да бъде постигнато.
Нека Бог да благослови теи, които търсят истината и ги води в пресяването: „Изследвайте себе си да видите дали живеете във вярата. Изпитвайте себе си.“ /2 Кор. 13:5/ И нека Бог, Който ни е създал всички в Своя образ ни доведе по-близо до Неговото сърце, където всяка истина може да бъде намерена.
1. "Нека греховете ти бъдат силни" от Проект Витенберг, "Варбургски сегмент"
2. "Факти за Лутер"
3. "Робството на волята"
4. Пак там
5. От есето „Свободата на християнина“, „Мартин Лутер: избрано от неговите писания“
6. „Факти за Лутер“
7. Пак там
8. "Предговор към Новия Завет"
9. "Езическо робство на Църквата"
10. "Факти за Лутер"
11. "Лутерови дела"
12. " За евреите и техните лъжи“, цитирано от О Хеър във „Факти за Лутер“
по материали от http://www.jesus-is-savior.com/
вторник, 25 август 2009 г.
Движението "Слово на вяра"
Кои са водачите на движението на вяра?
Растящ брой пастори, учители и евангелизатори в харизматичните/петдесетни кръгове развиват това, което е известно като движение “Слово на вяра”. Неговите най-главни лидери включват такива известни фигури като Кенет Хегин, Кенет Коплнад, Фредерик Прайс и Дейвид (Пол) Йонги Чо, който ръководи една от най-големите църкви в света в Сеул, Корея. Други добре известни личности от това движение са Глория Копланд, Робърт Тилтън, Джон Аванзини, Джон Остийн, Т.Л.Осбърн, Чарлз Капс, Марилин Хикей, Джери Савел, Джойс Майер, Морис Серуло, Кейси Трийт, Дуайт Томпсън и Оръл и Ричърд Робъртс.
В САЩ доктрините на “Слово на вяра” обикновено се разпространяват чрез радио-предавания, касети, книги и трактати, предимно чрез TBN, която редовно излъчва програми на повечето от тези учители. Пол и Джан Крауч са директори на TBN. Самите те са дълбоко въвлечени в движението, като също така канят негови учители като специални гости в техните програми за събиране на пари - “Хвалете Господа” и “Praise-a-thon”. С излъчваните по цял свят програми на Крауч, теологията на “Слово на вяра” достига до живота на милиони християни, които по друг начин не биха попаднали на нея. Много християнски кръгове в западния свят са повлияни от това движение до степен мнозина да го смятат за главен тласък в харизматичното движение. В Европа тези доктрини са внесени чрез гостуващи американски говорители и техни материали и чрез повлияни пастори и лидери, а също така и чрез телевизията “БОГ – християнски канал”, която съсредоточава вниманието върху тези учители чрез средствата на сателитната и кабелна телевизия. В Южен Уелс повечето последователи са пастирувани от Рей Бейвън в “Кингс чърч”, Нюпорт, но влиянието е осезаемо и в петдесетническите църкви “Елим” и “Събрания на Бога”.
Какъв е манталитетът на учителите от Слово на вяра?Енергичното послание, освободено с голяма власт чрез тези медии и привидно подкрепено от Писанието и поддържано от претенции за чудеса, е отклонило мнозина в заблуда. Тези учители често си служат с предупреждения срещу хората, които биха критикували доктрините им.
Растящ брой пастори, учители и евангелизатори в харизматичните/петдесетни кръгове развиват това, което е известно като движение “Слово на вяра”. Неговите най-главни лидери включват такива известни фигури като Кенет Хегин, Кенет Коплнад, Фредерик Прайс и Дейвид (Пол) Йонги Чо, който ръководи една от най-големите църкви в света в Сеул, Корея. Други добре известни личности от това движение са Глория Копланд, Робърт Тилтън, Джон Аванзини, Джон Остийн, Т.Л.Осбърн, Чарлз Капс, Марилин Хикей, Джери Савел, Джойс Майер, Морис Серуло, Кейси Трийт, Дуайт Томпсън и Оръл и Ричърд Робъртс.
В САЩ доктрините на “Слово на вяра” обикновено се разпространяват чрез радио-предавания, касети, книги и трактати, предимно чрез TBN, която редовно излъчва програми на повечето от тези учители. Пол и Джан Крауч са директори на TBN. Самите те са дълбоко въвлечени в движението, като също така канят негови учители като специални гости в техните програми за събиране на пари - “Хвалете Господа” и “Praise-a-thon”. С излъчваните по цял свят програми на Крауч, теологията на “Слово на вяра” достига до живота на милиони християни, които по друг начин не биха попаднали на нея. Много християнски кръгове в западния свят са повлияни от това движение до степен мнозина да го смятат за главен тласък в харизматичното движение. В Европа тези доктрини са внесени чрез гостуващи американски говорители и техни материали и чрез повлияни пастори и лидери, а също така и чрез телевизията “БОГ – християнски канал”, която съсредоточава вниманието върху тези учители чрез средствата на сателитната и кабелна телевизия. В Южен Уелс повечето последователи са пастирувани от Рей Бейвън в “Кингс чърч”, Нюпорт, но влиянието е осезаемо и в петдесетническите църкви “Елим” и “Събрания на Бога”.
Какъв е манталитетът на учителите от Слово на вяра?Енергичното послание, освободено с голяма власт чрез тези медии и привидно подкрепено от Писанието и поддържано от претенции за чудеса, е отклонило мнозина в заблуда. Тези учители често си служат с предупреждения срещу хората, които биха критикували доктрините им.
Такива хора са наричани “казващи не” и негативно влияещи. Ако тези хора не могат да бъдат спечелени за ученията на “Слово на вяра”, на читателя или слушателя се казва, че те трябва да бъдат избягвани. Един пример за вида на подигравките и противоречивата атака предприемана срещу всеки, който поставя под съмнение вярванията им и доктрините им, може да се чуе от “Рей Бейвън министри” (Кингс чърч, касети – 6-ти до 13-ти септември 1998 г.). Често, когато учител от това движение или неговите учения са критикувани, следват обвинения за “сеене на разделение в тялото” или липса на вяра в изцелението, или демоните, или чудесата.
Един класически пример за това може да се види в цитата от учителя от “Слово на вяра” Кенет Хегин:”Когато Господ работеше с мен относно служението на пророка, Той каза, че ако църквата не приеме моето служение, тогава аз трябва да продължа по моя път, да отърся прахта от краката си срещу тях, а Той ще премахне техния светилник. Той ще отнеме от тях каквато сила им е останала… Той каза, че съдът трябва да започне от Божия дом и ако праведният едва се спасява, къде ще се яви грешникът и безбожникът. Ако църквата не приеме това служение, тогава те не биха приели Неговото Слово и Той не може да им помогне.” (“Служението на пророка, стр.19).
Ние вярваме в божественото изцеление, както внезапно, така и постепенно, в съществуването на демони и освобождението от тях, и че дарбите на Духа са за църквата днес, както от самото начало. Критикуването на група учения не е същото като съденето на някой, който приема тези учения. Въпреки това, на християните е казано да сравняват всички учения и евангелието, което носят със Словото на Бога и да отхвърлят всичко, което противоречи на Писанието (Деян. 17:11, Гал.1:6-9, 1 Сол. 5:21).
Ако човек чете в свещения текст нещо, което не принадлежи там и не е съвместимо със здравата екзегетика и херменветика, тогава християните имат правото да предизвикат и изложат грешката и да посочат на братята кои са тези лъжливи учители (Деян. 20:28-31, 2 Тим. 2:16-18). Това не означава, че тези учители не са истински братя, въпреки, че е възможно да не са. Не означава, че ние трябва да ги обичаме по-малко. Това просто означава, че е намерена грешка и тя е разобличена с любов в истина и състрадание към засегнатите от измамата.
Корени на “Слово на вяра”
Духовният ментор на днешните учители от “Слово на вяра” е Е.У.Кениън – човек, който е бил много повлиян от метафизичните култове като “Християнска наука”, “Училище за единство на християнството” и “Църква на религиозната наука”, и който очевидно е приел своето богословско образование от Еmerson School of Oratory в Бостън. За основателя на тази институция Чарлз Уесли Емерсон е документирано, че е бил член на майката-църква на “Християнска наука” от 1903 до 1908 г. Тъй като “Християнска наука” не е нищо повече от гностицизъм в модерни одежди, е пределно ясно, че Кениън е бил повлиян от гностични идеи по време на обучението си. След напускане на училището – не е ясно от документите дали се е дипломирал – Кениън се установява в Сиатъл, Вашингтон, където е бил пастор на баптиска църква “Нов Завет” и е излъчвал радио програмата “Църква във въздуха” до смъртта си през 1948 г. Издателската къща на Кениън публикува материали от негови творби и излъчвания (прочетете “Новороденият Иисус от учението “Слово на вяра”, стр. 25-26). От тези публикации са извадени повечето от презумпциите в учението “Слово на вяра”, но повечето последователи вярват, че те произхождат от Кенет “Татко” Хегин. Истината е, че Хегин безсрамно и нахално е плагиатствал своите учения от Кениън и неговата дъщеря – Рут Кениън Хаузуърт. (“Различно благовестие”, Д.Р.Макконъл, Hendrickson, 1995, стр.4-6)
Ще бъдете като Бога – казва сатана! (Бит. 3:5)
Същината на доктрината “Слово на вяра” е в това, което Кениън нарича “реалността на новото създание”. За да могат останалите твърдения на “Слово на вяра” да работят, човекът първо трябва да бъде издигнат във висока позиция. Учението на “Слово на вяра” поставя човека на същото ниво като Иисус Христос. Това се прави чрез събиране на пасажи от Писанието с цел доказване, че щом веднъж човекът е в Христос, значи “новото създание”, за което се говори във 2 Кор. 5:17 представлява пресъздадено нов вид същество. Кениън пише: “Виждате, човекът е духовно същество. Той е в същата класа с Бога. Той беше създаден по образ и подобие на Бога. Той трябваше да бъде участник в Божествената природа. Когато той съгреши, той стана участник в сатанинската природа и егоизъм… Частта от човека, която е новосъздадена, е неговия дух. Бог дава в нашия дух Своята собствена природа, вечния живот”. (“Скритият човек”, стр. 121).
Когато това стане, човек е “нов род същество, което никога преди не е съществувало” (Кенет Копланд, “Сега ние сме в Христос Иисус”, стр. 5). Хегин казва: “Вярващият е толкова въплъщение, колкото е Иисус Христос” (“Храна на вярата”, стр.23). Кенет Копланд казва: “Иисус не е вече единствения единороден Син на Бога.” (“Сега ние сме в Христос Иисус, стр.24). “Ние сме Словото, направено плът, точно както Иисус беше.” (Глория Копланд, цитирана в Креншоу, “Човекът като Бог”, стр. 202). По този начин в учението “Слово на вяра”, Иисус загубва своята уникалност. Вярващият е издигнат до позиция да бъде Богочовек по същия начин, както Иисус е Богочовек. Те твърдят, че единствената разлика е, че Иисус придоби своята позиция по рождение, а останалите я придобиват чрез новосъздаване в духа. Но в Исая 44:8 е казано: “Има ли Бог, освен Мен? Да, няма друг бог, Аз не познавам такъв.” Виж също Исая 43:10, Йоан 1:18, Йоан 5:44, Йоан 17:3, Яков 2:19, 1 Тим. 2:5, Кол. 1:14-17, Евр. 1:2-3.
Какво стана с кръвното изкупление на Господ Иисус Христос?
Продължаващото отричане на уникалността на Иисус се среща в ученията на “Слово на вяра” относно изкуплението. Според тяхното тълкуване на Писанието, по време на Христовото разпятие и смърт се е случило много повече, отколкото учи ортодоксалната вяра и Библията. “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр.120). “Когато (Иисус) каза: ”Свършено е” на този кръст, Той не говореше за плана на спасението. Планът на спасението беше току що започнал. Имаше все още 3 дни и 3 нощи, през които да премине… (в ада), Той изтърпя наказание за три ужасни дни и нощи… Той е отделен от Неговия Бог и в този момент Той е смъртен човек: способен на падение, способен на смърт.” (К.Копланд, “Какво се случи от кръста до трона”, аудиокасета). “Иисус умря като наш заместител. Този, който не познаваше грях беше направен да бъде грях. Той взе върху Себе Си нашата грешна природа. И Той умря – Той беше отделен и отрязан от Бога. Той слезе долу в тъмницата – домът на страданието, на наше място. Той беше там три дни и три нощи…” “Не само, че Той беше физически възкресен – Неговото тяло възкресено – но Неговият дух беше направен жив към Бога отново. Той беше умрял духовно. Той взе върху Себе Си духовната смърт – за нас. И Той е първият, който някога е бил новороден. Неговото ново раждане е нашето ново раждане.” (Кенет Хегин, “Направен жив”, април 1982 г., стр. 3). “Той страда в Неговото собствено тяло, и по-важно, в Неговия дух. Иисус преживя същата духовна смърт, която влезе в човека в Едемската градина (тоест, Той взе сатанинската природа). … След като Иисус беше направен грях, Той трябваше да бъде новороден. … Иисус беше новороден човек” (Глория Копланд, “Божията воля за теб”, стр. 50). “Мислите ли, че наказанието за нашите грехове беше умирането на кръста? Ако това беше случаят, двамата разбойници щяха да платят цената за теб. Не, наказанието беше отиване в самия ад и прекарване на време в ада, отделен от Бога.” (Фредерик Прайс, “Ако Христос не беше възкръснал… тогава какво?” Ever Increasing Faith Messenger (юни 1980): 7). “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр. 120).
Какво е библейското учение? Евр.12:2: “Иисус, авторът и завършителят на нашата вяра; който заради радостта, която беше поставена пред Него, издържа кръст (не мъчение в ада), презирайки срама”. “В Когото (Иисус) ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощаване на греховете, според богатствата на Неговата благодат” (Ефес. 1:7). Също: Пс. 139:7-8; Йоан 5:26, 10-17-18, 19:30; Кол. 1:19-20, 2:13-15; Откр. 1:5).
В заключение, планът на изкуплението според “Слово на вяра” гласи: Човекът беше създаден в “същия ранг на съществуване, като Бог.” Духът е временно приютен в тялото. Беше му дадена власт над Земята. Когато той извърши “висше предателство”, като последва сатана, вместо Бог, човекът предаде божествената природа и прие природата на сатана. Сатана тогава стана бог на този свят и човекът впоследствие беше раждан със сатанинска природа. “Внезапно, Бог беше отвън, гледайки вътре” (К.Копланд, “Нашият завет с Бога”, стр. 8). Иисус дойде, за да може човешкия дух да бъде пресъздаден (тоест, човек да може да възвърне отново божествената си натура). На кръста, планът за изкуплението едва започвал. Там било мястото, където Иисус приел природата на сатана, загубил Своята божественост, станал смъртен човек и отишъл в ада. Там Той страдал от изтезания от ръката на сатана, докато Бог казал “достатъчно”. Като опазил съвършено Божия закон, пребиваването в ада на човекът Иисус било обявено за “незаконно”. На този етап, духът на Иисус бил пресъздаден. Той отново имал божествената природа – тогава Иисус бил новороден! Тогава пътят бил разчистен, за да може човек да има пресъздаден дух – да получи божествената природа и да стане въплъщение както самия Иисус! Пресъздадения човек “сега има природата на Бог… способността на Бог” (Е.У.Кениън, “Какво се случи от кръста до трона”, стр. 82).
Не съществуват стихове в Библията, които поддържат тази богохулна теология – вижте Изх. 8:10: “Няма никой, подобен на Господ, нашия Бог”. Също: Изх. 9:13-14; Числа 23:19; 1 Самуил 15:29; 2 Самуил 7:22; Исая 46:9; Йер. 10:6; Осия 11:9.
Слово на вяра изопачава Писанието!
Този сценарий е четен в Библията, така че той може да се екстрапулира отново по различни начини. Първо е произволната система на тълкуване на Писанията, чрез своеволно приписване на нови значения на думите и не взимане под внимание контекста на пасажите. Например, Кениън казва: “Адам се образоваше чрез своите пет сетива. Неговия дух беше превърнат в затворник на петте му сетива. Псалмистът плаче: “Освободи душата ми от затвор” (Пс. 142:7). Еврейската дума би трябвало да бъде преведена като “дух”, вместо “душа” (“Скритият човек”, стр. 8). Обаче, еврейският речник показва, че думата за “душа” (nephesh) и “дух” (ruach) са две различни думи. Псалмистът в 142:7 използва думата nephesh. Тя не може да се преведе като “дух”. Учителите от “Слово на вяра” също предефинират термините от 2 Петр. 1:4, ключов стих в тяхната доктрина. Те претендират, че фразата “да можете да станете участници в божественото естество”, означавала, че хората фактически приемат Божията природа. Това е богохулство! “Човекът е пресъздаден чрез приемането на Божията природа в неговия дух, който го прави ново създание и му дава нова личност” (“Скритият човек”, стр.8). Гръцката дума, преведена като “участници” е koinonos, която, когато се използва като съществително, означава “партньор”. (Виж W.E. Vines Expository Dictionary of New Testament Words, стр. 161.) Ап.Петър казва, че християните са направени партньори на божествената природа. Светият Дух сега свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
Много други тактики са използвани за вмъкване на доктрините на “Слово на вяра” в Библията. Мястото позволява изследване само на две от най-безбожните и най-скандалните. Първата е в тълкуването на определени стихове да се влага значение, точно противоположно на това, което авторът е имал предвид. Отнасяйки се до Йоан 14:14 във версията на крал Джеймс, където Иисус казва: “ако поискате нещо в Моето име, Аз ще го направя”, Хегин казва: “Тук, гръцката дума, преведена като “искате”, означава “изисквате… Вие не изисквате нищо от Отец… Вие изисквате от дявола.” (“Храна на вярата”, Зимно издание, стр. 58). От гръцкият текст на Йоан 14:14 или от модерния превод, базиран на гръцкия текст, се вижда, че Иисус казва на Своите ученици: “Ако искате от МЕН каквото и да е в МОЕТО име, Аз ще го направя.”
Втората тактика се състои в отричане на валидността на някой пасаж, който не пасва с ученията на “Слово на вяра”. Относно изявлението в Йов 1:21: “Господ даде, и Господ отне”, учителят от “Слово на вяра” Чарлз Капс казва: “Йов го каза, но това не е вярно твърдение. То е лъжа…Йов със сигурност не беше под помазание, когато твърдеше това.” (“Езикът – съзидателна сила”, стр.8-9)Когато се използват такъв вид произволни, “култови” библейски интерпретации, Писанието може да бъде направено да казва всичко, което на даден човек му се иска да казва.Сега ти си “божествен” и затова ти можеш “да го назовеш, да го изискаш!”
Ясни библейски пасажи са изкривявани, за да съвпаднат със системата на установяване на вярващия като един, който притежава божествена природа, така че той да може да разбере своята “законна власт”. С разбирането на това идват знанието, властта, способностите на Бога. Кениън казва, че ти можеш да “ходиш, както Иисус е ходил, без никакво съзнание за по-ниско положение от това на Бог или сатана” (“Скритият човек”, стр. 24). Веднъж, след като позицията на “същия сан на същество като Бога” е била установена, тогава става необходимо да се демонстрира, че този “пресъздаден дух” има неограничена сила да създава негова собствена реалност чрез позитивни изповеди. Капс обяснява следното в своята публикация “Езикът – съзидателна сила”: “Божието Слово е духовен закон. То функционира точно толкова сигурно, както всеки естествен закон. Думите, управлявани от духовния закон стават духовни сили, работещи за теб. Празните думи работят срещу теб… Естественият свят трябва да бъде контролиран от хората, говорещи Божиите думи” (стр. 8-9). “Ти трябва да вярваш, че нещата, които казваш – всичко, което казваш – ще се сбъдне” (стр. 24). “Човекът беше създаден в Божия клас… едно духовно същество, напълно способно да действа на същото ниво на вяра, като Бога… Това не е теория. Това е факт. Това е духовен закон. Той работи всеки път, когато е приложен правилно. За да подражаваш на Бога, ти трябва да говориш като Него и да действаш като Него.” (стр. 130-131). “Словото на Бога, заченато в сърцето, оформено от езика и изговорено през устата е съзидателна сила. Изговореното Слово ще работи за теб, докато ти постоянно го изповядваш.” (стр.148).
Писанията, използвани в подкрепа на тази позиция, са селективно избрани от стихове, заявяващи, че Бог ще даде на вярващите каквото те искат от Него (Марк 11:23-24, Йоан 16:23-24), като се изключват стихове, които поставят тези молби в зависимост от Божията суверенна воля (Матей 6:10, 1 Йоан 5:14). В учението на „Слово на вяра“ на човека е дадена позицията на бог на Земята. В същото време, те омаловажават позицията на Господ Иисус Христос на Земята и заявяват че, въпреки че Иисус е ходел с Бога и Бог бил в Него, Той никога всъщност не е твърдял, че е Бог (Кенет Копланд „Отдели време за молитва“, Believer's Voice of Victory, февруари 1987:9). Тази глупост е напълно отхвърлена от Писанията, например Йоан 1:1; 5:18-23; 8:24,58; 10:1-39 и 20:28 – всички те ясно свидетелстват за равенството на Иисус с Всемогъщия Бог.Заедно с някои подобни ереси с култов характер, като мормоните, сега човекът е издигнат в позиция, която Библията никога не му дава: „Е, сега ти нямаш човешко същество, нали? Не, ти си човек. Ти нямаш Бог в теб. Ти си бог“, заявява Копланд („Силата на любовта“, аудиокасета). „Аз съм малък бог! Критици, махайте се!“ (Пол Крауч, „Хвалете Господ“, TBN, 7 юли 1986 г.) „Ние сме клас богове!“ (Копланд, цитиран от Ханеграф, „Криза“, 116). „Като вярващ, ти имаш същия духовен капацитет, който Иисус има... Твоят дух е точно толкова голям, като Божия, защото ти си роден от Него.“ (Копланд, „Област“, 16).
Те твърдят, че веднъж, след като на човека е дадена такава позиция, тогава с неговата позитивна изповед той може да създаде своя собствена реалност. Усложненията, породени от тези учения са ужасяващи. Суверенитетът на необхватния Бог е заменен от суверенитета на ограничения човек. Да се учи, че човекът може да „изисква“ от Бога и да има всичко, което той казва, предполага, че човекът знае и разбира най-добре във всяка ситуация. Единственият начин това да е възможно е, ако човекът е всезнаещ. Човекът не е всезнаещ и поради това, не може да знае какво е най-добро във всяка ситуация. Само Бог е всезнаещ. Ето защо ние трябва да се осланяме на Неговия съд, като любещ Баща да ни даде най-доброто дори, ако то изглежда сурово понякога. Това означава да се молим „Твоята (Божията) воля да бъде.“ Това е истинска вяра!
Независимо от всичките фантастични смущения, през които преминават учителите от „Слово на вяра“ в опита си да обяснят природата на Павловия трън в плътта (2 Кор. 12:7), пределно е ясна ситуацията, където Павел се моли и Бог отговаря отрицателно! Независимо, че това е изглеждало сурово на времето си, то е било действие на любещ Баща и е работело абсолютно в полза на Павел. Ясно е от Писанията, че Бог ще откаже на някои молби, и това прави цялата идея за вярата като „сила“, действаща неизменно в съответствие с формула, нелепа. Веднъж, след като утвърдихме, че молбите трябва да бъдат оценявани по някакъв начин, тогава ние трябва да дадем в ръцете на Бог да оценява всички молби. Не може повече вярата да се смята за инструмент за създаване на реалности в съгласие с нашата воля, но да вярваме, че Бог ще отговори на нашите молитви в съгласие с Неговата воля. (1 Йоан 5:14).
Донеси ролс-ройсите – дай ни парите!
За привържениците на „Слово на вяра“ финансовият просперитет е нещо много повече от просто благословение. Той е абсолютно право! По думите на Кенет Копланд: „Иисус понесе проклятието на закона за наша полза. Той победи сатана и отне властта му. Следователно, няма никаква причина да живееш под проклятието на закона, никаква причина да живееш в бедност от какъвто и да е вид.“ (Копланд, „Закони“, 51).
Библията свидетелства за много хора, които независимо, че бяха праведни пред Бога, бяха бедни. Апостол Павел (Фил. 4:11-12) на когото, ако вярваме на Копланд, трябва да е липсвала вяра, защото си е губел времето да прави палатки (Деян. 18:3); неговите придружители (1 Кор. 4:9-13); старозаветните верни (Евр. 11:37). Дори Господ Иисус живя в бедност (Мат. 8:20)! Тези факти, обаче са яростно отричани от учителите на „Слово на вяра“, особено от Джон Аванзини, който уверява всеки, че „Иисус притежавал огромни суми пари“. (Praise the Lord, TBN, видеокасета, 15 септември 1988). Всъщност, той заявява: „Иисус е имал хубава къща, една голяма къща – достатъчно голяма, за да може цяла компания да прекара с Него нощта там.“ (Believer's Voice of Victory, Trinity Broadcasting Network, видеокасета 20 януари, 1991) Фредерик Прайс се съгласява: „Цялата работа е, че се опитвам да ви помогна да видите – да ви спася от неспокойните мисли, че Иисус и Неговите ученици са били бедни и че това се отнася и за вас. Библията казва, че Той ни е оставил пример, за да следваме по Неговите стъпки. Това е причината, поради която аз карам Ролс Ройс.“ („Вечно нарастваща вяра“, TBN, видеокасета, 9 декември 1990).
Дали средностатистическият вярващ от „Слово на вяра“ кара Ролс Ройс? Не – но дали това е, защото той няма достатъчно вяра? Или е по причина на високата цена, която плаща за обучителни материали и изискванията за десятъци и дарения, които поддържат лукса на лидерите, а за лековерните последователи са причина за бедност? Никъде Писанието не споменава, че Иисус е бил богат. Вместо това, то ясно Го описва като беден: „Защото вие знаете благодатта на нашия Господ, че, бидейки богат, заради вас стана беден, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.“ (2 Кор. 8:9). Ние сме направени богати с духовни награди на Земята сега и в нашата сигурна бъдеща съдба в Небето. Павловите думи относно честния труд и задоволяването с настоящето ни състояние (Еф. 6:5-7; Кол. 3:22-24) са подиграни от тези фалшиви учители. Духовното богатство или живот идват до нас, грешниците, чрез смъртта на Христос. Християните трябва да са богати в духовни неща (Яков 2:5), това включва любов, радост, мир, търпение, милост, доброта, вярност, любезност и себеконтрол (Гал. 5:22-23). Откр. 2:9 говори з авярващи, които, независимо, че са бедни по светските стандарти, все пак са „богати“ заради притежаваното от тях духовно богатство. Временните богатства имат много по-малка стойност от духовните богатства. Според ап. Павел: „Но тези, които желаят да бъдат богати падат в изкушение и примка и в много глупави и болезнени страсти, които повличат хората в разруха и погибел. Защото любовта към парите е корен на всяко зло: които след като някои пожелаха, заблудиха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“ (1 Тим. 6:9-10).
Самият Иисус казва: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават и където крадци разбиват и крадат. Но си събирайте съкровища в небето, където нито молец, нито ръжда унищожават, и където крадци не разбиват и не крадат: защото където е твоето съкровище, там ще бъде и твоето сърце.“ (Мат. 6:19-21).
Какво става с жертвите – тези, които губят „Вяра във вярата“?
При съветване на хора, които са били уловени от доктрините на „Слово на вяра“ и после са загубили илюзиите си, човек открива, че мнозина имат трудности да се освободят от тези учения. В тези хора се наблюдава един постоянен модел на поведение. Първо, както при всички култови учения, никой не е достигнал и до тези единствено чрез изучаване на Библията. Основно хората ги намират чрез влиянието на църквите от „Слово на вяра“ и литература, касети и семинари, които първоначално са разпространявани в САЩ. На това ниво става силната индоктринация. Именно чрез литература и семинари хората стават „позитивно изповядващи“. На това ниво не са позволени никакви негативни думи. Бог те иска здрав, богат и мъдър. Болестите, бедността и нуждата са сигнали за духовна слабост. Ако нещо не върви добре, причината е липсата на вяра. Има нещастни хора, измамени от тази ерес, които все още очакват замяната на изкуствен крак или око „когато те имат достатъчно вяра“. За нещастие, учителите от „Слово на вяра“ никога не споменават последиците от тяхната измама, с които често се сблъскват ортодоксалните християнски съветници.
Понастоящем привържениците на „Слово на вяра“ често придобиват отношение на превъзходство. Те смятат всяка критика на тяхната доктрина като атака от тези, които не са „духовно зрели“ и нямат това „високо откровение“. След време, след всички учения, изповеди и свидетелства, реалността започва да издига своята грозна глава. Обикновените човешки страдания учат последователите на „Слово на вяра“, че тяхната система просто не работи!
Приемайки погрешен възглед за вярата, хиляди излагат себе си на силата на сатана и резултатите се виждат в депресията, която е резултат от неизменната невъзможност да се достигне до исканите резултати. Разбиване на взаимоотношения, загуба на вяра и лични трагедии в работата и в дома – резултатът е в неизбежно разпадане на семейства чрез развод и отчаяние. Хора са умирали или губели децата си защото са отричали реалността на болестта и са били убедени да не търсят медицинска помощ, а да се облягат на тази „вяра във вяра“! Веднъж, след като са изправени пред фактите те или признават, че ученията на „Слово на вяра“ са измамни и се хвърлят в ръцете на любящия, суверенен Бог или започват съзнателно да отричат реалността. Жертвите на „Слово на вяра“, които търсят съвет, често проявяват три характеристики: объркване, вина и страх. Объркването обикновено е резултат от вътрешни конфликти, породени от противоречията между това, на което са учени от учителите на „Слово на вяра“ и това, което учи Библията.
Но “да го изповядаш, значи да го притежаваш, нали?”
Знаменитостта от “Слово на Вяра” Кенет Копланд казва: “Това, което казвате е точно това, което получавате сега. Ако живеете в бедност и липса и нужда, променете думите, които говорите… Могъщата сила от духовния свят, която създава обстоятелствата около нас е контролирана от думите на устата.” (Копланд, “Закони”, 98). Кенет Хегин, който дълги години е служил като наставник на Копланд, допълва своето протеже: “Твоята правилна изповед ще стане реалност и тогава ти ще получиш от Бога това, от което се нуждаеш.” (Kenneth E. Hagin, “Правилно и погрешно мислене на християните” (Tulsa: Kenneth Hagin Ministries, 1966), 30). Положителната изповед на нещо е първата стъпка в получаването на това, от което се нуждаеш (напр. изцеление, луксозен дом, брачен партньор и т.н.). “Силата на вярата”, съединена с внимателно измислена положителна изповед е наистина единственият начин за произвеждане на резултати, защото тези методи освобождават Божията способност да донесе желаните неща: “Божието Слово, заченато в сърцето, оформено отс езика и изговорено през устата става духовна сила, освобождаваща способността на Бог.” (Капс, “Динамик”, 33). Ударението, поставяно върху правилното “говорене” често води до някои твърде интересни инструкции как да “направиш” Бог да работи: “От какво се нуждаеш? Започни да го създаваш. Започни да говориш за него. Започни да го изговаряш в съществуване. Говори на портфейла си. Кажи: “Ти си голям, дебел портфейл пълен с пари.” Говори на чековата си книжка. Кажи: “Ти, чекова книжке, ти никога не си била толкова просперираща откакто те имам. Ти просто преливаш от пари.” Кажи на тялото си: “Ти си цяло, тяло! Защото ти функционираш толкова прекрасно и толкова добре. Защото, тяло, ти никога нямаш никакви проблеми. Ти си силно, здраво тяло.” Или говори на твоя крак, или на стъпалото си, или говори на врата си, или говори на гърба си… Говори на жена си, говори на мъжа си, говори на твоите обстоятелства; и им говори вяра, за да създаваш в тях и Бог ще създаде това, което ти говориш.” (Марилин Хикей, цитирана от Ханеграф, “Криза”, 63). Тези съвети колкото и хумористично да звучат (на мен ми звучат богохулно, бел.преводача), всъщност прикриват жестокостта, с която се сблъсква техния последовател, когато се изправи пред изпитания. Точно както положителните думи имат силата да създават положителни (добри) резултати, негативните думи имат силата да създават негативни (лоши) резултати, според учителите от “Слово на вяра”. Следователно, страдащите могат да обвиняват само себе си, както твърдят учителите от “Слово на вяра”. По думите на Фредерик Прайс: “Ако продължаваш да говориш смърт, това е, което ще имаш. Ако продължаваш да говориш болести и заболявания, това е, което ще имаш, защото ти ги правиш реалност със собствените си уста. Това е божествен закон.” (Прайс, “Област”, 29). Измамените християни са подигравани от сатана, докато се спъват наоколо, чакайки липсващ крайник или око да бъдат заменени – ако и когато те имат достатъчно вяра и спрат негативните изповеди!
Вярата в демоничните доктрини (1 Тим. 4:1-5) води до страх и смърт!
Чувството за вина е главното следствие от набраното напрежение, когато някой е правил положителни изповеди, но не е получил резултати. Според позицията на “Слово на вяра”, липсата на резултати означава липса на вяра или явен грях в нечий живот. Това може, и обикновено е така, да причини прекомерен самоанализ и ужасни чувства на вина. Понякога вината е реална и с нея е необходимо справяне, но често няма никаква причина за подобни чувства. Това, което човекът е изповядвал положително не е било в Божия план и Той няма да го даде.
Страхът идва от две области. Първо е натрапената принуда да бъдеш положителен във всяка дума. Дори използването на фрази като: “Просто умирам да направя това” или “тази шега ме разсмя до смърт”, освобождават сатанински сили, според учителите от “Слово на вяра” (“Езикът – съзидателна сила”, стр. 90-92). Хората се страхуват, че могат да сбъркат, да произнесат негативна дума и да дадат място на сатана.
Второ, страхът е последица от вината, спомената по-горе. Страхът и вината обикновено работят заедно по спиралата на нанадолнището. Човек се чувства виновен, поради предполагаема липса на вяра, после се чувства уплашен, защото изповедта не е “работеща”. После идва още вина, после още страх и така все по-надолу до пълно отчаяние. Този цикъл може да предизвика изключително духовно и физическо изнемощяване. Всички тези духовни и физически затруднения могат директно да се припишат на издигането на човека във фалшивата позиция на бог и на заблудата, че той има сили далеч по-висши от реалните, които човек притежава.
За нещастие, проповедниците на “Слово на вяра” обясняват страданието чрез удобното позоваване на свободната човешка воля. Няма жертви, нищо не е извън контрол и всичко може да се промени, защото засегнатите командват ситуацията. Щом някой притежава достатъчно знание за Божиите обещания, казва правилните думи и има достатъчно вяра, всичко ще се нареди – сметките ще се платят, членовете на семейството ще бъдат изцелени и парите ще потекат като манна небесна. Собствените думи на човека контролират живота, защото думите “са най-могъщите неща във вселената днес.” (Капс, “Съзидателна сила”, 25). “ИЗЦЕЛЕНИЕ, УСПЕХ, ЩАСТИЕ и ПРОСПЕРИТЕТ са Божията воля за ТЕБ, когато ти повярваш в Неговото Слово достатъчно, за да ДЕЙСТВАШ СПОРЕД НЕГО.” (Т.Л.Осбърн, цитиран от Ханеграф, “Криза”, 361). Според движението “Слово на вяра”, всяко страдание е причинено от човека, а не от Бога. Както казва Фредерик К.С. Прайс: “Ти страдаш, защото си глупав!” (Прайс, цитиран от Креншоу, “Човекът като бог”, 156). Единствената предлагана от тях алтернатива е богохулна: “Ако Бог управлява всичко, Той е забъркал пълна каша.” (Хегин, “Ходатайстващият християнин” (Тулса: Kenneth E. Hagin Ministries, 1978, 14). Глупостта, за която говори Прайс се изразява или чрез говорене на негативни изповеди или чрез неразбиране, че позитивните изповеди ще донесат добри неща.
Как би трябвало да отговори църквата?
Ние видяхме достатъчно доказателства, за да заключим, че посланието на “Слово на вяра” е опасна ерес, разрушаваща душата, която просто не работи. Тя е система от арогантни учения, в които липсва авторитета на Божието Слово. Това е система от мислене, която е създадена от група мъже, плагиатствали от ученията един на друг с обединяване на християнска теология, мистицизъм и гностицизъм, събрани заедно по един от най-фантасмагористичните методи на библейско тълкуване, който някога е бил измислян. Всичко това е поддържано от взаимно възхищение в обществото на най-популярните учители от “Слово на вяра”, които предупреждават критиците да “не докосват Господния помазаник”, често придружено с ужасни заплахи за божествен гняв.
Движението “Слово на вяра” е надминало обикновения дял в предизвикването на разцепления в Тялото на Христос. Множество от добронамерени християни са в робство на тази небиблейска философия. Резултатите от ученията на “Слово на вяра” са много хора, изпълнени с объркване, вина и страх – именно нещата, които движението “Слово на вяра” твърди, че премахва.
Отдавна е дошло времето християните да погледнат сериозно на ученията на движение “Слово на вяра”. Много малко е писано или казано за погрешната Христология на вярващите от “Слово на вяра”, която е крайно богохулна! Ние критикуваме групи като мормоните, “Свидетелите на Йехова” или Обединената петдесетна църква заради техните небиблейски възгледи за Божествената същност. Ние разкриваме мормонските учения, обявяващи, че хората ще станат богове (първата сатанинска лъжа! – Бит.3:5) или еретичния възглед на “Свидетелите на Йехова”, че Иисус е “един бог”, а не Всемогъщия Бог и е бил същестувал преди Архангел Михаил. Можем ли да направим нещо по-малко, когато групи като “Слово на вяра” прокарват идентично еретични учения в Тялото Христово?
Статията е преведена от http://www.thechristianexpositor.org/page7.html с любезното съдействие на екипа на сайта.
Един класически пример за това може да се види в цитата от учителя от “Слово на вяра” Кенет Хегин:”Когато Господ работеше с мен относно служението на пророка, Той каза, че ако църквата не приеме моето служение, тогава аз трябва да продължа по моя път, да отърся прахта от краката си срещу тях, а Той ще премахне техния светилник. Той ще отнеме от тях каквато сила им е останала… Той каза, че съдът трябва да започне от Божия дом и ако праведният едва се спасява, къде ще се яви грешникът и безбожникът. Ако църквата не приеме това служение, тогава те не биха приели Неговото Слово и Той не може да им помогне.” (“Служението на пророка, стр.19).
Ние вярваме в божественото изцеление, както внезапно, така и постепенно, в съществуването на демони и освобождението от тях, и че дарбите на Духа са за църквата днес, както от самото начало. Критикуването на група учения не е същото като съденето на някой, който приема тези учения. Въпреки това, на християните е казано да сравняват всички учения и евангелието, което носят със Словото на Бога и да отхвърлят всичко, което противоречи на Писанието (Деян. 17:11, Гал.1:6-9, 1 Сол. 5:21).
Ако човек чете в свещения текст нещо, което не принадлежи там и не е съвместимо със здравата екзегетика и херменветика, тогава християните имат правото да предизвикат и изложат грешката и да посочат на братята кои са тези лъжливи учители (Деян. 20:28-31, 2 Тим. 2:16-18). Това не означава, че тези учители не са истински братя, въпреки, че е възможно да не са. Не означава, че ние трябва да ги обичаме по-малко. Това просто означава, че е намерена грешка и тя е разобличена с любов в истина и състрадание към засегнатите от измамата.
Корени на “Слово на вяра”
Духовният ментор на днешните учители от “Слово на вяра” е Е.У.Кениън – човек, който е бил много повлиян от метафизичните култове като “Християнска наука”, “Училище за единство на християнството” и “Църква на религиозната наука”, и който очевидно е приел своето богословско образование от Еmerson School of Oratory в Бостън. За основателя на тази институция Чарлз Уесли Емерсон е документирано, че е бил член на майката-църква на “Християнска наука” от 1903 до 1908 г. Тъй като “Християнска наука” не е нищо повече от гностицизъм в модерни одежди, е пределно ясно, че Кениън е бил повлиян от гностични идеи по време на обучението си. След напускане на училището – не е ясно от документите дали се е дипломирал – Кениън се установява в Сиатъл, Вашингтон, където е бил пастор на баптиска църква “Нов Завет” и е излъчвал радио програмата “Църква във въздуха” до смъртта си през 1948 г. Издателската къща на Кениън публикува материали от негови творби и излъчвания (прочетете “Новороденият Иисус от учението “Слово на вяра”, стр. 25-26). От тези публикации са извадени повечето от презумпциите в учението “Слово на вяра”, но повечето последователи вярват, че те произхождат от Кенет “Татко” Хегин. Истината е, че Хегин безсрамно и нахално е плагиатствал своите учения от Кениън и неговата дъщеря – Рут Кениън Хаузуърт. (“Различно благовестие”, Д.Р.Макконъл, Hendrickson, 1995, стр.4-6)
Ще бъдете като Бога – казва сатана! (Бит. 3:5)
Същината на доктрината “Слово на вяра” е в това, което Кениън нарича “реалността на новото създание”. За да могат останалите твърдения на “Слово на вяра” да работят, човекът първо трябва да бъде издигнат във висока позиция. Учението на “Слово на вяра” поставя човека на същото ниво като Иисус Христос. Това се прави чрез събиране на пасажи от Писанието с цел доказване, че щом веднъж човекът е в Христос, значи “новото създание”, за което се говори във 2 Кор. 5:17 представлява пресъздадено нов вид същество. Кениън пише: “Виждате, човекът е духовно същество. Той е в същата класа с Бога. Той беше създаден по образ и подобие на Бога. Той трябваше да бъде участник в Божествената природа. Когато той съгреши, той стана участник в сатанинската природа и егоизъм… Частта от човека, която е новосъздадена, е неговия дух. Бог дава в нашия дух Своята собствена природа, вечния живот”. (“Скритият човек”, стр. 121).
Когато това стане, човек е “нов род същество, което никога преди не е съществувало” (Кенет Копланд, “Сега ние сме в Христос Иисус”, стр. 5). Хегин казва: “Вярващият е толкова въплъщение, колкото е Иисус Христос” (“Храна на вярата”, стр.23). Кенет Копланд казва: “Иисус не е вече единствения единороден Син на Бога.” (“Сега ние сме в Христос Иисус, стр.24). “Ние сме Словото, направено плът, точно както Иисус беше.” (Глория Копланд, цитирана в Креншоу, “Човекът като Бог”, стр. 202). По този начин в учението “Слово на вяра”, Иисус загубва своята уникалност. Вярващият е издигнат до позиция да бъде Богочовек по същия начин, както Иисус е Богочовек. Те твърдят, че единствената разлика е, че Иисус придоби своята позиция по рождение, а останалите я придобиват чрез новосъздаване в духа. Но в Исая 44:8 е казано: “Има ли Бог, освен Мен? Да, няма друг бог, Аз не познавам такъв.” Виж също Исая 43:10, Йоан 1:18, Йоан 5:44, Йоан 17:3, Яков 2:19, 1 Тим. 2:5, Кол. 1:14-17, Евр. 1:2-3.
Какво стана с кръвното изкупление на Господ Иисус Христос?
Продължаващото отричане на уникалността на Иисус се среща в ученията на “Слово на вяра” относно изкуплението. Според тяхното тълкуване на Писанието, по време на Христовото разпятие и смърт се е случило много повече, отколкото учи ортодоксалната вяра и Библията. “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр.120). “Когато (Иисус) каза: ”Свършено е” на този кръст, Той не говореше за плана на спасението. Планът на спасението беше току що започнал. Имаше все още 3 дни и 3 нощи, през които да премине… (в ада), Той изтърпя наказание за три ужасни дни и нощи… Той е отделен от Неговия Бог и в този момент Той е смъртен човек: способен на падение, способен на смърт.” (К.Копланд, “Какво се случи от кръста до трона”, аудиокасета). “Иисус умря като наш заместител. Този, който не познаваше грях беше направен да бъде грях. Той взе върху Себе Си нашата грешна природа. И Той умря – Той беше отделен и отрязан от Бога. Той слезе долу в тъмницата – домът на страданието, на наше място. Той беше там три дни и три нощи…” “Не само, че Той беше физически възкресен – Неговото тяло възкресено – но Неговият дух беше направен жив към Бога отново. Той беше умрял духовно. Той взе върху Себе Си духовната смърт – за нас. И Той е първият, който някога е бил новороден. Неговото ново раждане е нашето ново раждане.” (Кенет Хегин, “Направен жив”, април 1982 г., стр. 3). “Той страда в Неговото собствено тяло, и по-важно, в Неговия дух. Иисус преживя същата духовна смърт, която влезе в човека в Едемската градина (тоест, Той взе сатанинската природа). … След като Иисус беше направен грях, Той трябваше да бъде новороден. … Иисус беше новороден човек” (Глория Копланд, “Божията воля за теб”, стр. 50). “Мислите ли, че наказанието за нашите грехове беше умирането на кръста? Ако това беше случаят, двамата разбойници щяха да платят цената за теб. Не, наказанието беше отиване в самия ад и прекарване на време в ада, отделен от Бога.” (Фредерик Прайс, “Ако Христос не беше възкръснал… тогава какво?” Ever Increasing Faith Messenger (юни 1980): 7). “Иисус отиде в ада, за да освободи човечеството… Когато Неговата кръв се проля, тя не изкупи.” (Кенет Копланд, цитиран от Макконъл, “Различно благовестие”, стр. 120).
Какво е библейското учение? Евр.12:2: “Иисус, авторът и завършителят на нашата вяра; който заради радостта, която беше поставена пред Него, издържа кръст (не мъчение в ада), презирайки срама”. “В Когото (Иисус) ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощаване на греховете, според богатствата на Неговата благодат” (Ефес. 1:7). Също: Пс. 139:7-8; Йоан 5:26, 10-17-18, 19:30; Кол. 1:19-20, 2:13-15; Откр. 1:5).
В заключение, планът на изкуплението според “Слово на вяра” гласи: Човекът беше създаден в “същия ранг на съществуване, като Бог.” Духът е временно приютен в тялото. Беше му дадена власт над Земята. Когато той извърши “висше предателство”, като последва сатана, вместо Бог, човекът предаде божествената природа и прие природата на сатана. Сатана тогава стана бог на този свят и човекът впоследствие беше раждан със сатанинска природа. “Внезапно, Бог беше отвън, гледайки вътре” (К.Копланд, “Нашият завет с Бога”, стр. 8). Иисус дойде, за да може човешкия дух да бъде пресъздаден (тоест, човек да може да възвърне отново божествената си натура). На кръста, планът за изкуплението едва започвал. Там било мястото, където Иисус приел природата на сатана, загубил Своята божественост, станал смъртен човек и отишъл в ада. Там Той страдал от изтезания от ръката на сатана, докато Бог казал “достатъчно”. Като опазил съвършено Божия закон, пребиваването в ада на човекът Иисус било обявено за “незаконно”. На този етап, духът на Иисус бил пресъздаден. Той отново имал божествената природа – тогава Иисус бил новороден! Тогава пътят бил разчистен, за да може човек да има пресъздаден дух – да получи божествената природа и да стане въплъщение както самия Иисус! Пресъздадения човек “сега има природата на Бог… способността на Бог” (Е.У.Кениън, “Какво се случи от кръста до трона”, стр. 82).
Не съществуват стихове в Библията, които поддържат тази богохулна теология – вижте Изх. 8:10: “Няма никой, подобен на Господ, нашия Бог”. Също: Изх. 9:13-14; Числа 23:19; 1 Самуил 15:29; 2 Самуил 7:22; Исая 46:9; Йер. 10:6; Осия 11:9.
Слово на вяра изопачава Писанието!
Този сценарий е четен в Библията, така че той може да се екстрапулира отново по различни начини. Първо е произволната система на тълкуване на Писанията, чрез своеволно приписване на нови значения на думите и не взимане под внимание контекста на пасажите. Например, Кениън казва: “Адам се образоваше чрез своите пет сетива. Неговия дух беше превърнат в затворник на петте му сетива. Псалмистът плаче: “Освободи душата ми от затвор” (Пс. 142:7). Еврейската дума би трябвало да бъде преведена като “дух”, вместо “душа” (“Скритият човек”, стр. 8). Обаче, еврейският речник показва, че думата за “душа” (nephesh) и “дух” (ruach) са две различни думи. Псалмистът в 142:7 използва думата nephesh. Тя не може да се преведе като “дух”. Учителите от “Слово на вяра” също предефинират термините от 2 Петр. 1:4, ключов стих в тяхната доктрина. Те претендират, че фразата “да можете да станете участници в божественото естество”, означавала, че хората фактически приемат Божията природа. Това е богохулство! “Човекът е пресъздаден чрез приемането на Божията природа в неговия дух, който го прави ново създание и му дава нова личност” (“Скритият човек”, стр.8). Гръцката дума, преведена като “участници” е koinonos, която, когато се използва като съществително, означава “партньор”. (Виж W.E. Vines Expository Dictionary of New Testament Words, стр. 161.) Ап.Петър казва, че християните са направени партньори на божествената природа. Светият Дух сега свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
Много други тактики са използвани за вмъкване на доктрините на “Слово на вяра” в Библията. Мястото позволява изследване само на две от най-безбожните и най-скандалните. Първата е в тълкуването на определени стихове да се влага значение, точно противоположно на това, което авторът е имал предвид. Отнасяйки се до Йоан 14:14 във версията на крал Джеймс, където Иисус казва: “ако поискате нещо в Моето име, Аз ще го направя”, Хегин казва: “Тук, гръцката дума, преведена като “искате”, означава “изисквате… Вие не изисквате нищо от Отец… Вие изисквате от дявола.” (“Храна на вярата”, Зимно издание, стр. 58). От гръцкият текст на Йоан 14:14 или от модерния превод, базиран на гръцкия текст, се вижда, че Иисус казва на Своите ученици: “Ако искате от МЕН каквото и да е в МОЕТО име, Аз ще го направя.”
Втората тактика се състои в отричане на валидността на някой пасаж, който не пасва с ученията на “Слово на вяра”. Относно изявлението в Йов 1:21: “Господ даде, и Господ отне”, учителят от “Слово на вяра” Чарлз Капс казва: “Йов го каза, но това не е вярно твърдение. То е лъжа…Йов със сигурност не беше под помазание, когато твърдеше това.” (“Езикът – съзидателна сила”, стр.8-9)Когато се използват такъв вид произволни, “култови” библейски интерпретации, Писанието може да бъде направено да казва всичко, което на даден човек му се иска да казва.Сега ти си “божествен” и затова ти можеш “да го назовеш, да го изискаш!”
Ясни библейски пасажи са изкривявани, за да съвпаднат със системата на установяване на вярващия като един, който притежава божествена природа, така че той да може да разбере своята “законна власт”. С разбирането на това идват знанието, властта, способностите на Бога. Кениън казва, че ти можеш да “ходиш, както Иисус е ходил, без никакво съзнание за по-ниско положение от това на Бог или сатана” (“Скритият човек”, стр. 24). Веднъж, след като позицията на “същия сан на същество като Бога” е била установена, тогава става необходимо да се демонстрира, че този “пресъздаден дух” има неограничена сила да създава негова собствена реалност чрез позитивни изповеди. Капс обяснява следното в своята публикация “Езикът – съзидателна сила”: “Божието Слово е духовен закон. То функционира точно толкова сигурно, както всеки естествен закон. Думите, управлявани от духовния закон стават духовни сили, работещи за теб. Празните думи работят срещу теб… Естественият свят трябва да бъде контролиран от хората, говорещи Божиите думи” (стр. 8-9). “Ти трябва да вярваш, че нещата, които казваш – всичко, което казваш – ще се сбъдне” (стр. 24). “Човекът беше създаден в Божия клас… едно духовно същество, напълно способно да действа на същото ниво на вяра, като Бога… Това не е теория. Това е факт. Това е духовен закон. Той работи всеки път, когато е приложен правилно. За да подражаваш на Бога, ти трябва да говориш като Него и да действаш като Него.” (стр. 130-131). “Словото на Бога, заченато в сърцето, оформено от езика и изговорено през устата е съзидателна сила. Изговореното Слово ще работи за теб, докато ти постоянно го изповядваш.” (стр.148).
Писанията, използвани в подкрепа на тази позиция, са селективно избрани от стихове, заявяващи, че Бог ще даде на вярващите каквото те искат от Него (Марк 11:23-24, Йоан 16:23-24), като се изключват стихове, които поставят тези молби в зависимост от Божията суверенна воля (Матей 6:10, 1 Йоан 5:14). В учението на „Слово на вяра“ на човека е дадена позицията на бог на Земята. В същото време, те омаловажават позицията на Господ Иисус Христос на Земята и заявяват че, въпреки че Иисус е ходел с Бога и Бог бил в Него, Той никога всъщност не е твърдял, че е Бог (Кенет Копланд „Отдели време за молитва“, Believer's Voice of Victory, февруари 1987:9). Тази глупост е напълно отхвърлена от Писанията, например Йоан 1:1; 5:18-23; 8:24,58; 10:1-39 и 20:28 – всички те ясно свидетелстват за равенството на Иисус с Всемогъщия Бог.Заедно с някои подобни ереси с култов характер, като мормоните, сега човекът е издигнат в позиция, която Библията никога не му дава: „Е, сега ти нямаш човешко същество, нали? Не, ти си човек. Ти нямаш Бог в теб. Ти си бог“, заявява Копланд („Силата на любовта“, аудиокасета). „Аз съм малък бог! Критици, махайте се!“ (Пол Крауч, „Хвалете Господ“, TBN, 7 юли 1986 г.) „Ние сме клас богове!“ (Копланд, цитиран от Ханеграф, „Криза“, 116). „Като вярващ, ти имаш същия духовен капацитет, който Иисус има... Твоят дух е точно толкова голям, като Божия, защото ти си роден от Него.“ (Копланд, „Област“, 16).
Те твърдят, че веднъж, след като на човека е дадена такава позиция, тогава с неговата позитивна изповед той може да създаде своя собствена реалност. Усложненията, породени от тези учения са ужасяващи. Суверенитетът на необхватния Бог е заменен от суверенитета на ограничения човек. Да се учи, че човекът може да „изисква“ от Бога и да има всичко, което той казва, предполага, че човекът знае и разбира най-добре във всяка ситуация. Единственият начин това да е възможно е, ако човекът е всезнаещ. Човекът не е всезнаещ и поради това, не може да знае какво е най-добро във всяка ситуация. Само Бог е всезнаещ. Ето защо ние трябва да се осланяме на Неговия съд, като любещ Баща да ни даде най-доброто дори, ако то изглежда сурово понякога. Това означава да се молим „Твоята (Божията) воля да бъде.“ Това е истинска вяра!
Независимо от всичките фантастични смущения, през които преминават учителите от „Слово на вяра“ в опита си да обяснят природата на Павловия трън в плътта (2 Кор. 12:7), пределно е ясна ситуацията, където Павел се моли и Бог отговаря отрицателно! Независимо, че това е изглеждало сурово на времето си, то е било действие на любещ Баща и е работело абсолютно в полза на Павел. Ясно е от Писанията, че Бог ще откаже на някои молби, и това прави цялата идея за вярата като „сила“, действаща неизменно в съответствие с формула, нелепа. Веднъж, след като утвърдихме, че молбите трябва да бъдат оценявани по някакъв начин, тогава ние трябва да дадем в ръцете на Бог да оценява всички молби. Не може повече вярата да се смята за инструмент за създаване на реалности в съгласие с нашата воля, но да вярваме, че Бог ще отговори на нашите молитви в съгласие с Неговата воля. (1 Йоан 5:14).
Донеси ролс-ройсите – дай ни парите!
За привържениците на „Слово на вяра“ финансовият просперитет е нещо много повече от просто благословение. Той е абсолютно право! По думите на Кенет Копланд: „Иисус понесе проклятието на закона за наша полза. Той победи сатана и отне властта му. Следователно, няма никаква причина да живееш под проклятието на закона, никаква причина да живееш в бедност от какъвто и да е вид.“ (Копланд, „Закони“, 51).
Библията свидетелства за много хора, които независимо, че бяха праведни пред Бога, бяха бедни. Апостол Павел (Фил. 4:11-12) на когото, ако вярваме на Копланд, трябва да е липсвала вяра, защото си е губел времето да прави палатки (Деян. 18:3); неговите придружители (1 Кор. 4:9-13); старозаветните верни (Евр. 11:37). Дори Господ Иисус живя в бедност (Мат. 8:20)! Тези факти, обаче са яростно отричани от учителите на „Слово на вяра“, особено от Джон Аванзини, който уверява всеки, че „Иисус притежавал огромни суми пари“. (Praise the Lord, TBN, видеокасета, 15 септември 1988). Всъщност, той заявява: „Иисус е имал хубава къща, една голяма къща – достатъчно голяма, за да може цяла компания да прекара с Него нощта там.“ (Believer's Voice of Victory, Trinity Broadcasting Network, видеокасета 20 януари, 1991) Фредерик Прайс се съгласява: „Цялата работа е, че се опитвам да ви помогна да видите – да ви спася от неспокойните мисли, че Иисус и Неговите ученици са били бедни и че това се отнася и за вас. Библията казва, че Той ни е оставил пример, за да следваме по Неговите стъпки. Това е причината, поради която аз карам Ролс Ройс.“ („Вечно нарастваща вяра“, TBN, видеокасета, 9 декември 1990).
Дали средностатистическият вярващ от „Слово на вяра“ кара Ролс Ройс? Не – но дали това е, защото той няма достатъчно вяра? Или е по причина на високата цена, която плаща за обучителни материали и изискванията за десятъци и дарения, които поддържат лукса на лидерите, а за лековерните последователи са причина за бедност? Никъде Писанието не споменава, че Иисус е бил богат. Вместо това, то ясно Го описва като беден: „Защото вие знаете благодатта на нашия Господ, че, бидейки богат, заради вас стана беден, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.“ (2 Кор. 8:9). Ние сме направени богати с духовни награди на Земята сега и в нашата сигурна бъдеща съдба в Небето. Павловите думи относно честния труд и задоволяването с настоящето ни състояние (Еф. 6:5-7; Кол. 3:22-24) са подиграни от тези фалшиви учители. Духовното богатство или живот идват до нас, грешниците, чрез смъртта на Христос. Християните трябва да са богати в духовни неща (Яков 2:5), това включва любов, радост, мир, търпение, милост, доброта, вярност, любезност и себеконтрол (Гал. 5:22-23). Откр. 2:9 говори з авярващи, които, независимо, че са бедни по светските стандарти, все пак са „богати“ заради притежаваното от тях духовно богатство. Временните богатства имат много по-малка стойност от духовните богатства. Според ап. Павел: „Но тези, които желаят да бъдат богати падат в изкушение и примка и в много глупави и болезнени страсти, които повличат хората в разруха и погибел. Защото любовта към парите е корен на всяко зло: които след като някои пожелаха, заблудиха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“ (1 Тим. 6:9-10).
Самият Иисус казва: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават и където крадци разбиват и крадат. Но си събирайте съкровища в небето, където нито молец, нито ръжда унищожават, и където крадци не разбиват и не крадат: защото където е твоето съкровище, там ще бъде и твоето сърце.“ (Мат. 6:19-21).
Какво става с жертвите – тези, които губят „Вяра във вярата“?
При съветване на хора, които са били уловени от доктрините на „Слово на вяра“ и после са загубили илюзиите си, човек открива, че мнозина имат трудности да се освободят от тези учения. В тези хора се наблюдава един постоянен модел на поведение. Първо, както при всички култови учения, никой не е достигнал и до тези единствено чрез изучаване на Библията. Основно хората ги намират чрез влиянието на църквите от „Слово на вяра“ и литература, касети и семинари, които първоначално са разпространявани в САЩ. На това ниво става силната индоктринация. Именно чрез литература и семинари хората стават „позитивно изповядващи“. На това ниво не са позволени никакви негативни думи. Бог те иска здрав, богат и мъдър. Болестите, бедността и нуждата са сигнали за духовна слабост. Ако нещо не върви добре, причината е липсата на вяра. Има нещастни хора, измамени от тази ерес, които все още очакват замяната на изкуствен крак или око „когато те имат достатъчно вяра“. За нещастие, учителите от „Слово на вяра“ никога не споменават последиците от тяхната измама, с които често се сблъскват ортодоксалните християнски съветници.
Понастоящем привържениците на „Слово на вяра“ често придобиват отношение на превъзходство. Те смятат всяка критика на тяхната доктрина като атака от тези, които не са „духовно зрели“ и нямат това „високо откровение“. След време, след всички учения, изповеди и свидетелства, реалността започва да издига своята грозна глава. Обикновените човешки страдания учат последователите на „Слово на вяра“, че тяхната система просто не работи!
Приемайки погрешен възглед за вярата, хиляди излагат себе си на силата на сатана и резултатите се виждат в депресията, която е резултат от неизменната невъзможност да се достигне до исканите резултати. Разбиване на взаимоотношения, загуба на вяра и лични трагедии в работата и в дома – резултатът е в неизбежно разпадане на семейства чрез развод и отчаяние. Хора са умирали или губели децата си защото са отричали реалността на болестта и са били убедени да не търсят медицинска помощ, а да се облягат на тази „вяра във вяра“! Веднъж, след като са изправени пред фактите те или признават, че ученията на „Слово на вяра“ са измамни и се хвърлят в ръцете на любящия, суверенен Бог или започват съзнателно да отричат реалността. Жертвите на „Слово на вяра“, които търсят съвет, често проявяват три характеристики: объркване, вина и страх. Объркването обикновено е резултат от вътрешни конфликти, породени от противоречията между това, на което са учени от учителите на „Слово на вяра“ и това, което учи Библията.
Но “да го изповядаш, значи да го притежаваш, нали?”
Знаменитостта от “Слово на Вяра” Кенет Копланд казва: “Това, което казвате е точно това, което получавате сега. Ако живеете в бедност и липса и нужда, променете думите, които говорите… Могъщата сила от духовния свят, която създава обстоятелствата около нас е контролирана от думите на устата.” (Копланд, “Закони”, 98). Кенет Хегин, който дълги години е служил като наставник на Копланд, допълва своето протеже: “Твоята правилна изповед ще стане реалност и тогава ти ще получиш от Бога това, от което се нуждаеш.” (Kenneth E. Hagin, “Правилно и погрешно мислене на християните” (Tulsa: Kenneth Hagin Ministries, 1966), 30). Положителната изповед на нещо е първата стъпка в получаването на това, от което се нуждаеш (напр. изцеление, луксозен дом, брачен партньор и т.н.). “Силата на вярата”, съединена с внимателно измислена положителна изповед е наистина единственият начин за произвеждане на резултати, защото тези методи освобождават Божията способност да донесе желаните неща: “Божието Слово, заченато в сърцето, оформено отс езика и изговорено през устата става духовна сила, освобождаваща способността на Бог.” (Капс, “Динамик”, 33). Ударението, поставяно върху правилното “говорене” често води до някои твърде интересни инструкции как да “направиш” Бог да работи: “От какво се нуждаеш? Започни да го създаваш. Започни да говориш за него. Започни да го изговаряш в съществуване. Говори на портфейла си. Кажи: “Ти си голям, дебел портфейл пълен с пари.” Говори на чековата си книжка. Кажи: “Ти, чекова книжке, ти никога не си била толкова просперираща откакто те имам. Ти просто преливаш от пари.” Кажи на тялото си: “Ти си цяло, тяло! Защото ти функционираш толкова прекрасно и толкова добре. Защото, тяло, ти никога нямаш никакви проблеми. Ти си силно, здраво тяло.” Или говори на твоя крак, или на стъпалото си, или говори на врата си, или говори на гърба си… Говори на жена си, говори на мъжа си, говори на твоите обстоятелства; и им говори вяра, за да създаваш в тях и Бог ще създаде това, което ти говориш.” (Марилин Хикей, цитирана от Ханеграф, “Криза”, 63). Тези съвети колкото и хумористично да звучат (на мен ми звучат богохулно, бел.преводача), всъщност прикриват жестокостта, с която се сблъсква техния последовател, когато се изправи пред изпитания. Точно както положителните думи имат силата да създават положителни (добри) резултати, негативните думи имат силата да създават негативни (лоши) резултати, според учителите от “Слово на вяра”. Следователно, страдащите могат да обвиняват само себе си, както твърдят учителите от “Слово на вяра”. По думите на Фредерик Прайс: “Ако продължаваш да говориш смърт, това е, което ще имаш. Ако продължаваш да говориш болести и заболявания, това е, което ще имаш, защото ти ги правиш реалност със собствените си уста. Това е божествен закон.” (Прайс, “Област”, 29). Измамените християни са подигравани от сатана, докато се спъват наоколо, чакайки липсващ крайник или око да бъдат заменени – ако и когато те имат достатъчно вяра и спрат негативните изповеди!
Вярата в демоничните доктрини (1 Тим. 4:1-5) води до страх и смърт!
Чувството за вина е главното следствие от набраното напрежение, когато някой е правил положителни изповеди, но не е получил резултати. Според позицията на “Слово на вяра”, липсата на резултати означава липса на вяра или явен грях в нечий живот. Това може, и обикновено е така, да причини прекомерен самоанализ и ужасни чувства на вина. Понякога вината е реална и с нея е необходимо справяне, но често няма никаква причина за подобни чувства. Това, което човекът е изповядвал положително не е било в Божия план и Той няма да го даде.
Страхът идва от две области. Първо е натрапената принуда да бъдеш положителен във всяка дума. Дори използването на фрази като: “Просто умирам да направя това” или “тази шега ме разсмя до смърт”, освобождават сатанински сили, според учителите от “Слово на вяра” (“Езикът – съзидателна сила”, стр. 90-92). Хората се страхуват, че могат да сбъркат, да произнесат негативна дума и да дадат място на сатана.
Второ, страхът е последица от вината, спомената по-горе. Страхът и вината обикновено работят заедно по спиралата на нанадолнището. Човек се чувства виновен, поради предполагаема липса на вяра, после се чувства уплашен, защото изповедта не е “работеща”. После идва още вина, после още страх и така все по-надолу до пълно отчаяние. Този цикъл може да предизвика изключително духовно и физическо изнемощяване. Всички тези духовни и физически затруднения могат директно да се припишат на издигането на човека във фалшивата позиция на бог и на заблудата, че той има сили далеч по-висши от реалните, които човек притежава.
За нещастие, проповедниците на “Слово на вяра” обясняват страданието чрез удобното позоваване на свободната човешка воля. Няма жертви, нищо не е извън контрол и всичко може да се промени, защото засегнатите командват ситуацията. Щом някой притежава достатъчно знание за Божиите обещания, казва правилните думи и има достатъчно вяра, всичко ще се нареди – сметките ще се платят, членовете на семейството ще бъдат изцелени и парите ще потекат като манна небесна. Собствените думи на човека контролират живота, защото думите “са най-могъщите неща във вселената днес.” (Капс, “Съзидателна сила”, 25). “ИЗЦЕЛЕНИЕ, УСПЕХ, ЩАСТИЕ и ПРОСПЕРИТЕТ са Божията воля за ТЕБ, когато ти повярваш в Неговото Слово достатъчно, за да ДЕЙСТВАШ СПОРЕД НЕГО.” (Т.Л.Осбърн, цитиран от Ханеграф, “Криза”, 361). Според движението “Слово на вяра”, всяко страдание е причинено от човека, а не от Бога. Както казва Фредерик К.С. Прайс: “Ти страдаш, защото си глупав!” (Прайс, цитиран от Креншоу, “Човекът като бог”, 156). Единствената предлагана от тях алтернатива е богохулна: “Ако Бог управлява всичко, Той е забъркал пълна каша.” (Хегин, “Ходатайстващият християнин” (Тулса: Kenneth E. Hagin Ministries, 1978, 14). Глупостта, за която говори Прайс се изразява или чрез говорене на негативни изповеди или чрез неразбиране, че позитивните изповеди ще донесат добри неща.
Как би трябвало да отговори църквата?
Ние видяхме достатъчно доказателства, за да заключим, че посланието на “Слово на вяра” е опасна ерес, разрушаваща душата, която просто не работи. Тя е система от арогантни учения, в които липсва авторитета на Божието Слово. Това е система от мислене, която е създадена от група мъже, плагиатствали от ученията един на друг с обединяване на християнска теология, мистицизъм и гностицизъм, събрани заедно по един от най-фантасмагористичните методи на библейско тълкуване, който някога е бил измислян. Всичко това е поддържано от взаимно възхищение в обществото на най-популярните учители от “Слово на вяра”, които предупреждават критиците да “не докосват Господния помазаник”, често придружено с ужасни заплахи за божествен гняв.
Движението “Слово на вяра” е надминало обикновения дял в предизвикването на разцепления в Тялото на Христос. Множество от добронамерени християни са в робство на тази небиблейска философия. Резултатите от ученията на “Слово на вяра” са много хора, изпълнени с объркване, вина и страх – именно нещата, които движението “Слово на вяра” твърди, че премахва.
Отдавна е дошло времето християните да погледнат сериозно на ученията на движение “Слово на вяра”. Много малко е писано или казано за погрешната Христология на вярващите от “Слово на вяра”, която е крайно богохулна! Ние критикуваме групи като мормоните, “Свидетелите на Йехова” или Обединената петдесетна църква заради техните небиблейски възгледи за Божествената същност. Ние разкриваме мормонските учения, обявяващи, че хората ще станат богове (първата сатанинска лъжа! – Бит.3:5) или еретичния възглед на “Свидетелите на Йехова”, че Иисус е “един бог”, а не Всемогъщия Бог и е бил същестувал преди Архангел Михаил. Можем ли да направим нещо по-малко, когато групи като “Слово на вяра” прокарват идентично еретични учения в Тялото Христово?
Статията е преведена от http://www.thechristianexpositor.org/page7.html с любезното съдействие на екипа на сайта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)