Свещеното Писание, Кн.Изход 34: 5-7:
„Тогава Господ слезе долу в облак и застана там с него (Моисей) и провъзгласи Своето Име, ГОСПОД. И Той премина пред Моисей, провъзгласявайки:
„Господ, Господ, състрадателният и благодатен Бог, бавен да се гневи, изобилващ с любов и верност, пазещ любов към хиляди и прощаващ нечестие, бунт и грях. Въпреки това, Той не оставя виновния ненаказан; Той наказва децата и техните деца за греха на бащите до трето и четвърто поколение.”
Тези думи Бог казал на Моисей при сключването на Завета между Бог, Творецът на всичко видимо и невидимо от една страна, и народът, който Той избрал – Израел, от друга – народ коравовратен и бунтовен, който често напук на Божиите милости вършел точно обратното на това, което Бог искал от тях. Независимо, че Той ги избавил от страшно робство в Египет, завел ги в плодородна и богата земя и винаги бил верен на обещанието Си да ги благославя – стига само да не служат на други богове, да вършат правосъдие и правда, да не онеправдават слабите, да помагат на онеправданите. Да обичат своя Бог и да се обичат помежду си. Бог им дал закон и наредби за почти всяка сфера от живота.
Отношенията между Бог и Израел са огледало на отношенията между един свят Бог и едно грехо-паднало човечество. Който и друг народ да беше избран – би бил точно същия като Израел, може и по-лош, но не по-добър.
Бог създаде човека по Свой образ и подобие. След грехопадението на човека, неговата природа се измени – човекът умря духовно и се изврати душевно. Човекът стана „помрачен в разума” /Ефес.4:18/. Предал властта, дадена му от Бога на един паднал ангел, човекът започна да унищожава творението и да се самоунищожава с такова „завидно” постоянство и жар, че нито потоп, нито закон, нито наказания от Бога бяха в състояние да му въздействат трайно и да го променят качествено. ЧОВЕКЪТ УМРЯ. От корона на творението се превърна в маймуна и сам се сравни с маймуна /срв.Дарвиновата теория/. От Божие подобие стана маймунско подобие. Нещо повече – човекът стана по-зле и от подивелите животни /пак поради неговото грехопадение/. Всички сме се учудвали на човешката жестокост, жестокост, каквато дори животните не проявяват!
И все пак в някои хора остана някаква светлинка в душите им – стремеж към доброто и живота. Но и този стремеж беше помрачен от грехопадението – те бяха слепи за истината, лутаха се като овце без пастир, биваха изпояждани от „годните за оцеляване”. Не милост и любов, а грубост, сила и коварство са се изисквали в дългите тъмни векове на човешката история, само за да оцелееш. Безмилостна борба за оцеляване в която по-силният унищожава по-слабия. Мрак, безнадеждност, отчаяние, смърт.
Апостол Павел е описал състоянието на човечеството в грехопадението така: „помрачени в разума и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях и поради закоравяването на сърцето им, които изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота” /Ефес.4-18-19/.
Човечеството отчаяно търсеше изход, но може ли слепецът да намери изхода сам? Не може. Измисляше си религии, философии, политически системи, нравствени правила в отчаяното търсене на изгубения рай. Човекът вече не можеше да се върне сам там, откъдето изпадна. Само свръхинтелигентният и премъдър Творец можеше да направи това и Той го направи!
Сключвайки завета с Израел /който днес наричаме Стар или Вехт Завет, поради това, че е преминал/, Бог знаеше много добре, че Неговият партньор в договора не заслужава никакво доверие. Кой от нас би сключил какъв да е договор с партньор, на когото няма никакво доверие? Никой! Но Господ, Който прощава нечестието, бунта и греха, Който е изобилващ с любов и верност сключи договор, влезе в заветни отношения и се закле в Себе Си, че от Своя страна, Той ще е верен на завета. Въпреки, че отлично познаваше „верността” на другата страна. Той познаваше степента на развала в човечеството, помнейки, че ние сме пръст. Затова търпеше дълго, когато евреите Го дразнеха с лъже-боговете си, с проливането на невинна кръв, с извращаването на правосъдието, с угнетяването на слабите – с една дума с всичко, обратно на това, което им беше заповядал. И дори, когато ги наказваше в гнева Си, помнеше милостта. Бог казва на Израел чрез един от пророците: „Защото Аз, Господ не се променям, затова вие, Яковови деца не погинахте”.
Творецът имаше план за спасение на човека от неговото ужасно състояние на грях, болести, нещастия и смърт. И Той изпълни плана Си не благодарение на човека, а въпреки него. Защото, както вече споменах, Израел, като заветна страна постоянно се проваляше. Затова и Бог говори чрез пророците в древните дни за един нов завет с Посредник, Сам Господ, Който ще може да бъде път, истина и живот за човека. За този Нов Завет говереха всички пророци чрез Светия Дух Божий, а пророк Исай казва: „Ето девица ще зачене и ще роди син и ще го нарече Емануил, което значи Бог с нас”.
Това пророчество се изпълни, когато чрез Светият Дух и дева Мария се роди Иисус Христос – обещаният посредник на Новия Завет. Бог се въплъти чрез дева Мария и стана Човек, във всичко подобен на нас, но без грях! Иисус Христос е напълно Бог и напълно Човек. Идвайки сред хората в човешка плът, Господ, Всемогъщият Бог и Вседържител Сам изпълни Своя закон, който осъждаше на смърт като грешен целият човешки род, и Сам стана Изкупител на осъденото по Неговия закон човечество.
Съдията пое върху Себе Си наказанието на човешкия род. Кой човешки съдия би поел върху себе си наказанието на някой престъпник? Никой. Но Господ, състрадателният и благодатен Бог, бавен да се гневи, изобилващ с любов и верност, пазещ любов към хиляди и прощаващ нечестие, бунт и грях – Той го направи! И примири със Себе Си човешкият род, избавяйки го от присъдата за греха – смъртта и ада, като прогласи това избавление на целия човешки род.
Бог ни примири със Себе Си със съвършенно примирие, чрез Божият Син и Човешкият Син - Иисус Христос, Посредникът на Новия Завет!
Иисус Христос каза: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден, който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божий Син” /Йоан 3:16-18/
Това е Името чрез което имаме мир с Бога и връщане в изгубения от Адам и Ева рай! Това, което Адам изгуби, Иисус възстанови напълно. Затова Иисус е наречен Вторият Адам. Както в Адам всички умряхме, така в Христос всички вярващи в Него оживяваме.
Иисус Христос е Избавителят на човешкия род от греха и всичките му злокобни последици. Той е Съвършенния Посредник на един съвършен Завет! Защото чрез този завет Бог направи неизправната страна изправна! Апостол Павел пише:
„Но на дело Христос е получил служение толкова по-превъзходно, колкото и заветът на който Той е Ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания...” /Евр.8:6/, и продължава: „А напротив, когато порицава израилтяните, казва:
„Ето идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израеилевия дом и с Юдовия дом нов завет, не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми и Аз ги оставих, казва Господ. Защото ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ЩЕ ПОЛОЖА ЗАКОНИТЕ СИ В УМА ИМ И ЩЕ ГИ НАПИША В СЪРЦАТА ИМ; и Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде; И няма да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават, от малък до голям между тях. Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече. А като каза „нов завет”, ТОЙ ОБЯВИ ПЪРВИЯ ЗА ОСТАРЯЛ. А това, което остарява е близо до изчезване.” /Евр. 8:8-13/
Посредникът на този Нов Завет вече не е човекът Моисей, а Сам Господ Бог! Иисус, който Единствен е бил, е и ще бъде и от двете страни на договора. Който състрадава с нас в нашата немощ, който ни разбира най-добре и може да ни помогне най-добре. Винаги. Защото Той умря, поемайки наказанието за нашите грехове и възкръсна от мъртвите за нашето оправдание.
Чрез проповядваното вече над 2000 г. Христово Евангелие от Църквата, Всемогъщият Бог призовава всеки човек към примирие чрез покаяние от греховете и вяра в Иисус Христос – Съвършенният Посредник на Новия Завет!
„Той е нашият мир, Който направи двата едно и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч закона със заповедите му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек и да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата” /Ефес. 2:14-16/
Чрез Иисус Христос – Посредникът на Новия Завет вярващите в Него имат мир с Бога – Творец и Вседържител на цялата Вселена!
Посланието на това примирие се разнася вече над 2000 години по целия свят. И нищо не бе, не е и няма да бъде в състояние да го победи. Не го убиха на римските арени, не го изгориха на средновековните клади, не го помрачиха с хилядите извращения и ереси за оправдаване по закон и само-спасение с помощта на Христос, нито с атеизъм, нито с фалшива религиозност! Няма да го удавят с нищо, защото това е посланието на Животворящия Дух, а живота победи смъртта и тази победа е вечна.
Иисус Христос възкръсна от мъртвите, победи смъртта и държи ключовете й. Той идва скоро да съди живи и мъртви, който вярва в Него не е осъден, но е преминал от смърт в живот.
Ние, християните, умоляваме всички хора: Примирете се с Бога чрез Христос!
„Защото ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него не ще се посрами”;
Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към ввсички, които Го призовават.
Защото всеки, който призове Господното Име ще се спаси”.
/Римл.10:9-13/
Няма коментари:
Публикуване на коментар