Втора Петдесетница или вълните на заблудата

„Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички....“
(Ефес, 4:5-6)

До началото на ХХ век на никой човек в света, изповядващ християнската вяра, не е минавало и през ум да прикачва към нея определенията „петдесетен“ и „харизматичен“. Нито пък на някой благочестив последовател на Господ му е хрумвала идеята да се самопровъзгласи за „изцерител чрез вяра“, вършещ „чудеса и знамения“ и „говорещ на небесни езици“. Подобни неща всъщност са се срещали в различните окултистки култове.
Да се обхване цялостно историята, вярванията и практиките на всичко, което днес познаваме под името петдесетничество, харизматизъм и неохаризматизъм далеч не е лека задача, поради неконтролируемото роене на тези секти, които на всичкото отгоре нямат и единна теология. Всъщност тяхната „теология“ може да се оприличи на гигантски октопод, като само изброяването и класифицирането на пипалата му изисква истинско академично посвещение.
Съществуват три основни етапа в развитието на тези движения. Те са наречени от техните представители „вълни“. Първата вълна обхваща старото, класическо петдесетничество и води началото си от 1901 г., когато в библейския колеж „Ветил“ в Топека, САЩ, Агнес Озман проговаря на нещо, което тя самата определя като „кръщение в Светия Дух“ и „езици“. Тази практика дава началото на „движението на светостта“. През 1906 г.на събрание на ул. Азуза в Лос Анжелис, Калифорния се наблюдава също говорене на езици. Тези събития слагат началото на петдесетническото движение.
Втората вълна е т.н. „харизматично съживление“, където освен „небесните езици“ се пропагандира „възстановяване“ на Божиите дарби в църквата1 с цел превземане на света за Иисус преди Неговото Второ Пришествие. Харизматичната втора вълна започва през 1960 г.в епископалната църква „Св.Марк“ в Калифорния. Интересно е да се отбележи и фактът, че през 1962 г.в университета Йейл2 избухва феномена глосолалия3 сред студенти, принадлежащи към епископалната, лутеранската, презвитерианската, методистката и един представител на римо-католическата църква. По-късно обаче, през 1967 г. 30 ревностни католици в областта на Нотр Дам приемат „кръщение в Светия Дух“, а през 1974 г.вече 30 000 католици-харизматици провеждат конференция в Нотр Дам. На харизматична конференция в Канзас Сити от 50 000 участници половината са римо-католици. До 1977 г.броят на харизматиците в САЩ се изчислява на 10 милиона, а църквите от Асамблея на Бога имат 1.7 млн.членове по света и се считат за най-бързо растящата деноминация.
Третата вълна е движението на „знаменията“ и „чудесата“, което набляга повече на дарбите „пророкуване“ и „изцерение“, отколкото на „езиците“. Последователите й са известни под името неохаризматици, като най-известните водачи и идеолози са Кенет Хеген, Кенет Копланд, Бени Хин и др. От тази трета вълна произхожда и така наречената „апостолско-пророческа реформация“, чийто основоположник е самообявилият се за „апостол“ Питър Вагнер. Това разклонение на неохаризматиците е характерно с доктрината за възстановяване на апостолите и пророците в църквата, преди Второто Пришествие.
Вярването, което е характерно и общо и за трите вълни е непризнаването на вековната история на Христовата Църква. Според тях от времето на светите апостоли до тях самите църква не е имало, а доколкото е съществувало някакво християнство, то е било мъртво и религиозно. С началото на първата вълна петдесетничество, Бог възстановявал църквата в нейната пълнота в края на времената и затова техните общества са наречени от самите тях „църкви на пълното евангелие“. Независимо, че Светите Писания са ясни, че Бог не се променя и е същият вчера, днес и завинаги, според сектантите, Бог се движел – освен „вълни“, развитието на ереста се нарича от тях и „движения на Бога“. Често срещана практика е техните водачи се самопровъзгласяват за апостоли.
Така например Чарлз Парам, считан за бащата на петдесетничеството, се е обявил за „апостол“, проповядващ „пълното евангелие“. Джон Дауи, друга известна фигура от това движение през 1901 г.се самопровъзгласил за Илия. Най-известните фигури от харизматичното и нео-харизматичното движение като Кенет Хегин, Кенет и Глория Коланд, Бени Хин, Пол Йонги Чо пък претендират, че са пророци, а водачите на „апостолско-пророческата“ реформация са и апостоли, и пророци.
Основата за разпространението на тези ереси е вярването, че от тях именно Бог започвал да възстановява църквата в първоначалния й вид, както е описана в Деяния на светите апостоли. Това е необходимо, защото по този начин се отрязва всякаква връзка с 20-вековната християнска история и се внушава идеята за изключително специалната мисия на последователите на тези култове.
Второ кръщение, втора петдесетница
Св.Павел в посланието си към църквата в Ефес е пределно ясен, че „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението...“ (Ефес.4:5). В Символа на вярата също е казано, че ние вярваме в „едно кръщение за опрощаване на греховете“. Писанието на Новия Завет пределно ясно свидетелства, че кръщението е едно – в името на Отца, Сина и Светия Дух, за опрощаване на греховете (виж Мат.28:19, Деян. 2:38, Деян. 8:37-38).
От своя страна петдесетниците твърдят, че имало и второ кръщение – в Светия Дух, чийто белег бил „говоренето на небесни или ангелски езици“. Това явление се изразява в нищо не значещи срички, които могат да се повтарят до безкрай, известно е като глосолалия. Петдесетниците смятат, че това било пълнотата на Евангелието, а нямащите такова „кръщение“ те наричат „религиозни“, т.е. „мъртви християни“. Според петдесетниците „езиците“ са освен знак за духовно кръщение, а също и белег за края на века. От петедестниците до неохаризматиците – представителите на тези ереси вярват, че „езиците“ са повторение на първата Петдесетница, а възникналото на Азуза „движение на Бога“ е втората и окончателна Петдесетница, довеждаща църквата в нова и окончателна диспенсация. Втората Петдесетница щяла да доведе последното световно съживление, чрез което народите щели да имат последната възможност да чуят Евангелието, след което щял да дойде краят. Библейската база, на която градят тези си вярвания е погрешната им интерпретация на Деян. 2:17-21. Независимо, че св.ап. Петър пределно ясно говори, че пророчеството за „последните дни“ от пророк Йоил се отнася именно за времето, когато той проповядва, петдесетниците отнасят пророчеството на Йоил към себе си. Оттук следват и другите им заблудителни библейски тълкувания. Например те четат в Деян. 2:1-13 за изпълването със Светия Дух на апостолите и говоренето от тях на „други езици“ (ст. 4) и възприемат този пасаж като обосновка за тяхната глосолалия, независимо че пасажът е пределно ясен, че това са били земни езици, които апостолите не са владеели по естествен начин (виж ст. 6,7). В тази връзка е важно да се отбележи, че първоначално петдесетниците разбирали правилно описаното в Деян. 2 гл., като смятали, че „езиците“ на които говорели били земни езици, дадени им за разпространение на Евангелието. Мнозина от тях отишли в Китай, предполагайки, че говорели на китайски език. Повечето от тях се върнали в САЩ освободени от тази илюзия.4 След като постепенно се установявала истината, че реално петдесетният „немски“, „китайски“, „персийски“, „френски“ и т.н. „език“ всъщност не е нито немски, нито китайски, нито никакъв, а просто някакви неразбираеми безсмислици, тази заблуда станала явна. Вместо покаяние и отричане от нея обаче, водачите в тези „църкви“ я задълбочили още повече, като се позовали (отново погрешно и заблудително) на 1 Кор. 13:1, където св. ап. Павел говори алегорично за „ангелски езици“, обявявайки глосолалията за „ангелски език“. Среща се и като „небесен език“ или „непознати езици“, като във всички случаи така описаната глосолалия се приема като „белег кръщение в Духа“5 Съществен момент в развитието на заблудата е правенето на разлика между езиците, описани в Деяния на апостолите от една страна и тези, описани в първото послание към коринтяните от друга. Така петдесетниците признават, че езиците, говорени на Петдесетница са били разбираеми от запознатите с тях, но твърдят, че езиците за които говори ап.Павел са напълно различни, тъй като изисквали тълкувател, за да бъдат разбрани. Но ако езиците в Коринт не са били същите като тези, говорени на Петдесетница, тогава няма никаква връзка между говоренето на непознати езици и Петдесетница! Този факт разклаща основите на цялото петдесетническо движение и прави самото му име погрешно. Претенцията за притежаване на петдесетническа дарба, която няма връзка с Петдесетница е толкова погрешна, че е учудващо как изобщо е била възприета.
Друга характерна заблуда на петдесетните е, че глосолалията е признак за изпълване със Светия Дух. Без такова „изпълване с Духа“, християнинът не можел да служи ефективно на Бога, а „молитвата“ на „непознат език“ изграждала духа на молещия се, като „умът не давал плод“. В повечето секти се препоръчват дълги часове такава „молитва“ с цел „духовно изграждане“. Излишно е да се казва, че такива духовни опитности, в които се настоява, че „умът не трябва да дава плод“ са опасни за душевното здраве на човека.
Тъй като протестантите и разнообразните им клонове твърдят, че издигат Писанието като неоспорим и единствен авторитет, ще се постараем да покажем само чрез Писанието несъстоятелността на петдесетническото „кръщение в Духа“ - глосолалията.
В Лука 1:15 се казва за Йоан Кръстител, че е бил изпълнен с Духа от майчината си утроба като подготовка да бъде предтеча на Христос. Но никъде не четем, че Йоан бидейки пълен със Светия Дух е говорел на езици. Дори за него изрично е казано, че не е извършил никакво чудо (срв. Йоан 10:41). В Лука 1:41 Елисавета, майката на Йоан е изпълнена с Духа и възхвалява бъдещата майка на Иисус с най-възвишени изрази. Но не се споменава, че го е правила на „езици“. В Лука 1:67 бащата на Йоан Кръстител, Захария, изпълнен с Духа пророкува за делото на сина си и за изкуплението чрез идващия Месия. Но не прави това на „езици“. В Деяния 4:8-12 ап. Петър изпълнен с Духа свидетелства смело за Христос, но отново не го прави на „езици“. А в Деяния 4:31 и 32 се свидетелства как всички вярващи били изпълнени с Духа. Те проявявали смелост в свидетелстването за Христос, както и единство и щедрост, но няма нито едно споменаване за „езици“. В Деяния 13:9-11 се говори как ап. Павел, изпълнен с Духа строго разобличава лицемерието на един шарлатанин, но „езиците“ отново липсват. Друг пример за липсата на „езици“ при наличието на изпълнени със Светия Дух хора виждаме в Деяния 6 глава: дяконите, избрани да служат на църквата, включително Стефан са описани като мъже, пълни със Светия Дух, проявяващи вяра, мъдрост и сила, но не и „езици“. Единствено в Деяния 2:4 се казва: „И те всички бяха изпълнени със Светия Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше изговор“, но вече изяснихме какви езици са били това.
И все пак петдесетническата заблуда не би била смъртоносна сама по себе си ако не подхранваше гордостта. А тя я подхранва като първо внушава на неукрепнали във вярата хора идеята за изключителност. Подхранването на гордостта има много форми в тези секти, като по правило се внушава, че езиците, пророчествата и всякакви форми на дарби са признак за напреднала духовност. Поборниците на езиците създават впечатление, освен в случаите когато изрично е казано, че притежаващите дарбата езици формират специален духовен елит, че те са много по-напреднали в духовността от останалите. Това е толкова противоположно на истинската духовност, разкрита в Писанията, че определено е плътско, а не духовно. В действителност колкото повече човек се приближава до Бога, толкова по-малко се мисли за изключителен, специален и напреднал в духовната сфера. Дори Моисей, слизайки от планината, където е прекарал време в присъствието на Бога „не знаеше, че кожата на лицето му блестеше“ (Изх. 34:29).

1Шрифтът с италик обозначава типичната за тези култове терминология
2Този университет е известен и със сатанинското общество „Череп и кости“. Някои изследователи на харизматичната ерес свързват възникването и разпространението й с илюминатите, част от които е „Череп и кости“, бел.автора
3Или „говорене на небесни езици“
4„Библейска оценка на съвременните учения, проблеми и събития“, д-р Оръл Стайнкамп, http://www.deceptioninthechurch.com/secondpentecost.html
5Повече за тези разбирания може да се прочете например тук: http://vasilpetrov.org/index.php?id=791